"А тя му се люто сърди, мома Тудоро, Тудоро,"Ветре ле, ненавейнико, мома Тудоро, Тудоро, сега ли найде да вееш!" – да, всички знаем как започва новото кинотворение Баншите от Инишерин на Мартин Макдона, но не знаем защо "най-ирландския" от всички 4 кинокласики с марката Макдона се открива с... любовно българско фолклор-съновидение, а именно традиционната песен Полегнала е Тудора (адаптирана за хор от Филип Кутев) – също както героят на Колин Фаръл/Поурек не вдява защо приятелят му Калм/Брендън Глийсън не иска повече да го вижда или да говори с него...
Да, Баншите от Инишерин е най-ирландския и най-алегоричния филм на Макдона досега (което не го прави най-добрия въпреки обилните Оскар и Златен глобус номинации) – о, да, в него ще откриете всичко златно от киномарката Макдона – има го горчиво-сладкия, като тъмна ирландска бира, черен хумор...
Има ги добре напипаните като ритъм диалози и абсурдни ситуации (все пак, Макдона играе с един и същ отбор – операторът Бен Дейвис и композиторът Картър Бъруел – в 3 филма подред, а именно Седем психопата, Три билборда извън града и Баншите от Инишерин)...
Има го и брилянтния тандем от дебютния В Брюж (не си личи, но Колин Фаръл и Брендън Глийсън не са били заедно на екран именно от 2008-а насам, въпреки че Колин пропусна само Три билборда извън града от авантюрите на Макдона досега)... Има я и неизменната иронична антипатия към представителите на закона и реда...
Има я и вечната (почти библейска) привързаност повече към животните, отколкото към хората... Има го и неизменния образ на Джуджето (да, във всеки Макдона филм, от В Брюж до Баншите днес) като сега е приел ключовата осанка на магаренцето Джени (е, може би, няма да отнеме известността на Йори, но конкурира любопитството на полския си събрат ИО), а магарешки инат става нарицателно за човешко качество...
Има ги пъстрите и емблематични за историята поддържащи персонажи – неслучайно, Шивон/Кери Кондън, сестрата на Поурек, и "селският идиот" Доминик/Бари Кьоган са носители на ключови и крилати фрази (от напомнящите българската реалност – "Наслушах се на безцелни критикари на този остров" и "Всички сте скучни тук, по дяволите" на Шивон до "Ето, че си отиде още една мечта" и "Мислех, че си различен, но и ти си като останалите" на Доминик)...
Има ги и чудесните метафори – конфликтът между старите приятели Поурек и Калм като отражение на ирландската Гражданска война (да, и тя не може да има край, също като скарването между двамата приятели, дори 100 години по-късно)... Има я и Баншата, старата госпожа Маккормък, която вещае смърт, като алегория на древногръцките Мойри, които предат нишките на съдбата на всеки и когато дойде време Атропос, най-старата от тях, отрязва нишката на живота – в случая на Баншите от Инишерин ключова роля играят ножиците за вълна...
Да, във вещите ръце на Мартин Макдона съдбата на всяка негова пиеса може да бъде решена във филм, а именно такава е историята на Баншите от Инишерин – непубликуваната му пиеса Баншите от Инишер задава началото и рамката тук, за да завърши трилогията, започната със Сакатият от Инишман и Лейтенантът от Инишмор (да, историята на измисления остров Инишерин е заснета именно на архипелага Еран от тези малки ирландски острови)... Затова, неслучайно, също като в Сакатият от Инишман и тук има образ на селски идиот, и нонстоп игра с ирландските типажи, стереотипи и ритуали (а актрисата Кери Кондън дори играе в премиерната театрална адаптация на Сакатият от Инишман)... Затова, неслучайно, също като в Лейтенантът от Инишмор и тук има главен герой с древно-традиционното име Поурек, който тук е радикално привързан, вместо към коте, към магаренцето Джени...
А, може би, неслучайно героят в Ръкомахане в Спокан (друга хитова Макдона пиеса, играна и у нас) в продължение на 25 години търси... отрязаната си лява ръка (е, Калм се "задоволява" само с пръстите на лявата си ръка) – да, когато гледаш Баншите от Инишерин ще имаш чувството, че пред очите ти се вихри не филм, а пиеса със запазената Макдона марка...
И ако перифразираме думите на Поурек: "Мислех, че да бъдеш добър човек/драматург е хубаво нещо", и се заиграем с тях в контекста на съновиденията на полегналата Тудора за идването на първото либе, с пъстра китка и златен пръстен на нея, то Макдона може и да дочака нов златен Оскар, а може и (като Тудора) да бъде събуден от този сън от вятъра и клонка от маслиново дърво, които да закичат идеята, че мирът и разбирателството между хората са (не)възможни... и след 100 години...
Баншите от Инишерин са в кината
