Home / Рубрики / Театър / Галерия Стриндберг
A+ R A-
25 Яну

Галерия Стриндберг

Оценете статията
(25 оценки)
   
Галерия Стриндберг Галерия Стриндберг © фотографии Орлин Огнянов & Стефан Н. Щерев

"Квадратът е светилище на доверие и съпричастност. В неговите граници всички сме с еднакви права и задължения." – да, този цитат от филма Квадратът открива вернисажа в Галерия Стриндберг, театралния триптих д'аморе на режисьора Крис Шарков по три пиеси (Кредитори, По-силната и Игра-сън) на Аугуст Стриндберг, само че в геометрията на Любовта (и на човешките взаимоотношения, въобще) равностранните фигури са утопична рядкост.

gstrindberg3

Говорейки за геометрия, не квадрати, а триъгълници (любовни) изграждат двете пиеси (писаните по едно и също време Кредитори и По-силната), които стоят в основата на изложбената колекция в Галерия Стриндберг – в Кредитори двама мъже обичат една и съща жена, а в По-силната се срещат две жени, които някога са обичали един и същ мъж.

gstrindberg5

В любовната тригонометрия на Кредитори влизат художника Адолф/ Димитър Николов, неговата муза, превърнала се в писател Текла/ Биляна Георгиева и техния, както ще се окаже общ... хм, познат Густав/ Мак Маринов. Неслучайно, самият Стриндберг е заявявал, че това е от най-зрелите му творби – историята тук не само говори за всички важни неща, които един мъж и една жена могат да изживеят заедно (от enter-а до exit), не само разкрива вечната игра за надмощие между Мъжа и Жената от почти всички възможни ъгли, но и намига с доста биографични препратки към живота на самия Стриндберг.

gstrindberg6

Да, в периоди на лични кризи (всред които и яростната ревност, която е изпитвал към жените в своя живот) Стриндберг често се е обръщал към живописта (предимно с морски пейзажи, но адски експресионистични ала приятеля му Мунк) и фотографията (правейки си предимно автопортрети), така че решението на Крис Шарков да превърне героите му в обекти от изложбено пространство изглежда повече от логично. Да превърне и самия Стриндберг в обект – какъвто е и портретът на Аугуст, пред чийто поглед се развива всичко – за жалост, не са използвали репродукция на някой от оригиналните фотографски автопортрети, които си прави Стриндберг, ама нейсе...

gstrindberg10

Обективизирането особено добре е постигнато във втората част (едноактната пиеса По-силната) от триптиха тук – не само заради символиката на Маската в общуването между "експонат" и посетител/ Славена Зайкова, който може да си излее душата (и любовната история) като пред огледало; не само заради пипнатите детайли в сценографията на Илияна Кънчева (от корицата на книгата на Текла в първата част до шрифтовете по стените като в истинска, и не българска, галерия)... Постигнато е и заради решението на Крис Шарков да използва гласа на Ирмена Чичикова ("Моля, не целувайте обекта") като аудио гид и разказвач/говорител на всичко случващо се в Галерия Стриндберг.

gstrindberg11

А в Галерия Стриндберг се случва колекция от портрети (със смесена техника) на човешката Душа във всевъзможни състояния, катализирани най-често от Любовта... или неслучването ù – такава като в третата част (един човек, чакащ любимата си пред служебен вход), най-фрагментарната от триптиха тук и граничеща с театъра на абсурда дотолкова, че възможното ù заглавие В очакване на Виктория (изпято от чудно синхронизиран актьорски хор) звучи досущ като В очакване на Годо...

gstrindberg14

Всъщност, тази трета част (вдъхновена от една от най-сложните и наситена с много персонажи пиеси на Стриндберг, а именно Игра-сън) е минимизирана до 5 образа на абсурда и от галерия на човешката същност и природа се превръща във финален щрих на портрет на съвременния човек. Портрет, който Крис Шарков, неслучайно, с абсолютно същия екип (сценография от Илияна Кънчева и музика от Емилиян Гацов-Елби), започна да рисува още в Серотонин, продължи с Демони, за да го превърне в триптих с Галерия Стриндберг.

Портрет-триптих, който търси равностранните отношения между Смисъл, Идентичност и Съдба в Бермудския триъгълник на съществуването.

gstrindberg12


Галерия Стриндберг отваря врати на 25 януари, 13 февруари, 9 март в Театър Азарян | 19:00 и 28 май | 18:30


Напишете коментар

онлайн