"The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока" казват Иван Balkansky Шопов и братята Литовченко, Антон Mloski и Иван Litheo, които заедно са отговорни за (може би) най-добрия български електронен албум на 2015. Затова в специалния им подкаст (миксиран от братята Литовченко) ще чуете по-голямата част от албума им Monochrome Fantasies – Chapter I в бонус компанията на неиздавани тракове като Believe, Haunted, Mind Sketch, Fields Of Light и Outburst, докато с The Third Man героите си говорим за монохромни фантазии, мултиколорни звуци, Way Out-а за съвременното ни общество и...
Защо точно The Third Man? И има ли нещо общо проектът ви с едноименния филм с Орсън Уелс?
Проектът не е вдъхновен от филма, а от желанието на трима ни да правим музика заедно. Понеже всеки има самостоятелен проект решихме това да е името, с което да издаваме музика, създадена от трима ни.
Най-важното нещо в света на The Third Man е...?
Музиката, Природата, Пътя...
Ако The Third Man е жив организъм, то каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?
The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока – да творим заедно.
Когато сънувате монохромни или мултиколорни са ви фантазиите/сънищата?
Различно е за всеки, но музиката оцветява съзнанието и когато не спим.
Как бихте разказали историята на Monochrome Fantasies – Chapter I? Как се роди идеята, как протече процеса на записването, защо решихте да работите по общ проект заедно и... защо точно Monochrome Fantasies?
Решихме да разделим албума на две части, защото музиката в него звучеше като книга, но ако беше излязъл в една част накуп щеше да дотегне с дължината си. Историята продължава съвсем скоро, така че се ослушвайте за Chapter II. Записите са, всъщност, колаборации, създадени в различни градове по различно време. Прехвърляхме си демо проектите през интернет и слушахме кой какви идеи има, а след това ги финализирахме в студиото на Иван Шопов. Решихме да работим по общ проект, за да правим музиката, която ни харесва с влиянията на всеки един от нас. Албумът получи името си от едно от парчетата в него. Решихме, че то е най-подходящо за име и посока на албума, а също така стилът на рисуване на Иван Шопов е графика, което се върза и с обложката, която той нарисува за албума.
Има ли някое конкретно парче от Monochrome Fantasies – Chapter I, с което особено се гордеете?
Нямаме конкретно парче, с което да се гордеем. Албумът и идеята зад него се определят от всички парчета заедно. Историята е в това как музиката и фантазията помагат на слушателя да види цветове и в черно-бялото, стига да се заслуша и да послуша подсъзнанието си.
В Monochrome Fantasies – Chapter I има различни техники и методи на продуциране – работа с вокали, различни бийт елементи, семпли, записи на терен... – върху какво бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи? Къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?
Да, в албума използваме различни техники и умения на тримата. В бъдещите ни записи ще използваме повече гост-музиканти, като например тромпетистът Mr.Smiff, с когото вече записахме няколко неща и имахме съвместно участие на фестивала ОРИК. Вълнуваме се от създаване на музика с душа в нея, като за целта не се ограничаваме само с един определен начин за създаването ѝ. Посоката е напред, към безкрайния свят на звука.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Пътуването на душата в материалния ни свят и вариантите за отлепяне от него.
И тримата имате свои авторски проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Възможно е, стига да знаят как и да отделят много време за качествена продукция и концепция. Проблемите са много, но най-големият е страха. Преодолее ли се тази преграда пред твореца, останалото започва да се намества по-лесно.
Какъв е Way Out-а за българската електронна сцена и за съвременното ни общество въобще?
Да си отворен към света и да се чувстваш част от общество от можещи творци. Имайки това съзнание по-лесно намираш общ език с други успели хора и пътищата се отварят.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да говориш смислено и да има какво да кажеш. Силата зависи от посланието.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Обичаме безкрайните ѝ възможности...
Не харесваме предубедената и ограничената публика, както и музиканти, които разделят музиката по стилове, а не по качество.
В дневника на The Third Man следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Чакаме момента, когато всички да сме по-свободни, за да имаме време да довършим и пуснем втората част от албума.
Парти девиз за финал?
Живей и се смей до финала :)