My Mir
Музика
Музика (284)
Luke Slater – Berghain Fünfzehn
Кой? – Люк Слейтър, една легенда с много имена като Planetary Assault Systems, L.B. Dub Corp, The 7th Plain, LSD и... едно Призвание...
Какво? – Rip The Cut – да, Rip The Cut е хит трак (от 2011-а под алтерегото Planetary Assault Systems) на Люк, но е и името, което той дава на микс техниката, с която тук реди (и кодира) юбилейния бийт пъзел (микс и двойно ЕР), изграден от тракове, обхващащи целия 15-годишен каталог на Ostgut Ton... Като казваме целия имаме предвид ц-е-л-и-я – от пилотното Dawning на Dettmann и Klock и крайъгълния 100-ен Ostgut релийз Phantom Studies на същото емблематично дуо, през тракове от юбилейните компилаци Fünf и Zehn (и дори от проекта Masse за съвременен балет-пърформанс на Бергхайн), до последни издания от Planetary Assault Systems, Barker, Steffi x Virginia, Phase Fatale, Substance...
Говорим, обаче, не за миксиране на отделни тракове (излишни са сравнения с подобно обемния, епохален Balance 14 микс на Joris Voorn от 2009-а), а говорим за истински бийт монтаж (като в киното) – изрязване на синт линия тук и бас брейк там, дисекция на кик бийт и ривърб тук и вокална акапела там... Говорим за Reassembled версия на 15-годишния Ostgut Ton каталог – идеални примери за такова бийт преаранжиране са пъзели като O-Ton Reassembled 5 (брекбийт Martyn линия и ембиънт Answer Code Request импресия се сливат с Tobias. синтове в идеално ново цяло), O-Ton Reassembled 4 (класическа Bad Boy перкусия + синт бълбукания в Trace To Nowhere на Terence Fixmer и минимализъм от Tobias.)...
O-Ton Reassembled 3 (вокалите на Virginia в общото със Steffi Internal Bleeding в ново бийт легло от Barker и Planetary Assault System) и O-Ton Reassembled 6 – неслучайно и Berghain Fünfzehn микса завършва с този микро бийт-маш от трак елементи от албуми на Shed (Shedding The Past и The Traveller), на Марсел Детман (Dettmann), на Бен Клок (One) и, естествено, на самия Люк (PAS-албумите Temporary Suspension и The Messenger)...
И ако говорим за диджей миксирането като за монтаж в киното, то при отварянето на Бергхайн през декември 2004-а и Ostgut Ton лейбъл-генезиса на следващата година, едва ли, 15 години по-късно, би могло да има по-добър парти филм, който да преаранжира миналото и настоящето, за да изпрати Ostgut в бъдещето...
Кога? – когато пандемията преаранжира датата за Berghain Fünfzehn празненство на родна земя...
Защо? – защото бийтовете на живота са ясни, в тяхното Rip The Cut-преаранжиране е... Магията...
Nathan Fake – Blizzards
Кой? – Нейтън Фейк... ама не фейк, ами истински IDM и броукън техно експерт...
Какво? – Cry Me A Blizzard – дълъг (декада и половина) път измина Нейтън от брилянтния дебютен албум Drowning In A Sea Of Love (с вечни бисер-сингли като The Sky Was Pink и You Are Here), но всеки, рано или късно, се връща Там, където започва... Всичко...
Всъщност, още преди 3 години, Нейтън се опита да се завърне Там, с албума Providence, но сякаш точно сега бийт провидението му изпраща епичните синт сигнали (ала Drowning In A Sea Of Love) и броукън техно вакханалия, така че парчета като Cry Me A Blizzard, Ezekiel, Firmament, Eris & Dysnomia, North Brink, Pentiamonds, Stepping Stone, Vectra и Torch Song да инвазират тялото и съзнанието ти по-неумолимо и от коронавирус...
Кога? – когато аха-аха пролетта да напъпи... и рейв Blizzards отвяват вируси и навяват спомени като слънчеви петна...
Защо? – защото Нейтън не е Fake...
Етикети
Rob Clouth – Zero Point
Кой? – Робърт Клут, IDM мастер (с Vaetxh-дъбстеп минало), който цепи атома на бийт-заредени частици...
Какво? – Физика на Музиката – неслучайно, дебютният албум на Роб Клут се материализира във вълните на Mesh лейбъла на Макс Купър – там, Наука и Музика живеят във вселенска бийт симбиоза... И ако Zero Point се гмурва дълбоко в бийт дебрите и теориите на квантовата физика – от заглавието, намигащо към точките на нулева енергия (вакуума) в квантовата теория на електромагнитното поле, през откриващото Dirac Sea Birth (където направо може да чуеш движението на електроните до превръщането им в позитрони в "морето" на Пол Дайрък) и нано експериментите на Хендрик Казимир в Casimir... то Роб не се ограничава с теория, ами направо семплира данни от QRNS (Quantum Random Number Server, който онлайн вади измервания от различни точки на нулева енергия по света) и ги превръща в... бийт пъзели – да, такива като в A Shiver Sequence, който позволява 100 различни версии, според алгоритъма по който е подреден...
Да, Роб и преди е използвал собствения софтуер алгоритъм Reconstructor (Transition EP-то семплира части от цялата му дискография досега), за да пренарежда бийт пъзели и да рециклира звуци, както прави тук с гласа си (в Into, в A Shiver Sequence и в A Pareidolic Sequence) и с пианото (в Casimir, Emerging From, The Vacuum State, Tunnel Through, Into и A Flickered), но бийт реконструкцията на данните от точките на нулева енергия (която не може да бъде нулева дори в условия на абсолютен вакуум... също като Музиката) дава на Роб онзи звуков образ (и контекст), който подрежда Хаоса във Вселената, в Живота и в Човека...
Кога? – когато подредиш нанопъзела и чуеш... Себе си...
Защо? – защото в Zero Point се ражда Живота... и в Zero Point свършва...
Етикети
Amek 039 – Vanishing Standards
Кой? – говорим за лейбъл компилация, значи почти цялото Amek съзвездие, тоест бийт-дрон плеяда начело с Mytrip, Cyberian, ate, LATE, Иван Шопов, Valance Drakes, Максим Анокин, V-stók, Ergomope...
Какво? – Бийт Съм в Зимна Нощ – не е за вярване, но чак в 11-тата година от Amek Collective екзистенца дойде време за първата им лейбъл компилация... Не, не е защото компилацията е изчезващ стандарт в музикалния свят, дори напротив, този сорт селективни издания изживяват истински Ренесанс...
По-скоро става дума за намерено споделено удоволствие в точното време с точните хора – неслучайно, в центъра на Vanishing Standards играят колаборациите – Amek ко-основателят Ангел Mytrip Симитчиев влиза в цели три комбо акции (ако броим и Vague Voices комбината му със Cyberian в трип-ефектното Damage Field) като ембиънт-глич стандарта с Valance Drakes излиза от контрол в етно-IDM-брейнденс удара Eastern Squad Strike с Crosspolar...
Петър ate Петков и Randomorb задават здрачния тон със Sequence 01, Валентин V-stók Дойчинов и Nicola Serra със Static Transmission продължават комбо-Духа на приемане на нови Amek агенти, а Максим Climaxim Анокин и Иван Шопов (които и преди са играли комбо, помните Controlled Perception, LOOH и One Man Party-тата, нали) сякаш събират няколко бийт емоции в една перфектна Angela-симбиоза...
Най-важното е, че компилации като Vanishing Standards са чудесен начин за привличане на нови играчи в Amek отбора – епичната акция на румънското ENVIRONMENTS трио (с толкова брилянтното Gradient, че да не ги изпускате от ухо), родните броукън творения Mind Over Heart, The Wish Someone Made In The Dark и Immobility на Стоимен Nocktern Стоянов, NIANDRAZ, и Phlp., респективно...
Стари и нови Amek агенти тук се допълват като Емил LATE Митов и българката Yuzu в перкусивните Unwavering и Catcher или ембиънт преливат като родните проекти Ergomope (с Отблъсквам се II) и krāllār (с Recovery) в сръбския Zhe Pechorin със Silently Gone... Въобще, бийт симбиозата играе на всички нива тук и вместо еклектична компилация, представи си силует, който здрачно броди по широки жанрови алеи, докато не изчезне в... зимната мъгла...
Кога? – Столична община препоръчва Vanishing Standards за борба с (или отдаване на) зимната мъгла...
Защо? – защото призраците на годината така потъват и изчезват в декемврийската мъгла...
Четвъртък, 12 Декември 2019г. 17:17ч.
3 в 1 | MASSEDUCTION Rewired vs Budni Nashego Kolhoza vs Locus Error
Публикувана в
Музика
Днес, 3 в 1 паролата е... Nina Kraviz Presents... – да, трип лейбълът на Нина Кравиц, през декември, маркира 5 години екзистенц, затова и Три концептуални издания ни отвеждат на Трип до мъгливите поля на Техното и Отвъд...
MASSEDUCTION Rewired vs Budni Nashego Kolhoza 
vs 
Locus Error
Какво? – ТриПет – да, прави сте – епичното (22! трака) ремикс издание на MASSEDUCTION албума (спечелил на St. Vincent и Grammy през 2018-а) не излиза през Трип каталога, но самият факт, че е обявен като Nina Kraviz Presents MASSEDUCTION Rewired (и Нина, без намесата на Ани St. Vincent Кларк, го курира и селектира всеки един от 22-та трака) моментално го доближава до онези концептуални (с контекст, визия и обща идея) албуми, които изстреляха сравнително млад лейбъл като Трип в звездна орбита... Всичко започна с дебютния The Deviant Octopus през 2014-а и When I was 14 (концептуалният албум, играещ и с P-string парчето на Aphex Twin), за да се стигне до актуалния Locus Error и Трип 30, а именно Budni Nashego Kolhoza-приключението на Vladimir Dubyshkin... Да, Тридесет издания и Пет години... или техно-ТриП-ет маратон на една неуморна (пребройте гиговете ù за 1 година, моля) и все по-амбициозна Нина Кравиц...
2019-а беше stranno stranno neobjatn-а година за Нина – започна с концептуалния албум happy new year! we wish you happiness! продължи с твърде-кабаретен, твърде-еготрип лайв Coachella пърформанс, мина през stranno stranno neobjatnо записите и един-два сканадала, за да завърши по възможно най-амбициозния начин – не си спомняме в близката история, поп звезда (като St. Vincent) да е гласувала абсолютно доверие на техно звезда (като Нина Кравиц), за да селектира цяло ремикс издание на хитов албум...
И доверието се отплаща – тоталния поп на New York (в цели три Нина К-версии), на Los Ageless, Masseduction, Sugarboy, Slow Disco, Pills и Smoking Section се превръща в суров клубен хедонизъм (чуйте Gabber Me Gently ремикса на Нина, Mass Seduction версията на Midland, Dancing With A Ghost на Pearson Sound, Pills моментите на Bjarki, PTU и Smoking Section-а на Mala и Jlin)...
Дори миговете на нарочно близък флирт с оригинала (хипнотичното Sugarboy на Emika и Los Ageless-вариациите на EOD) са следвани от тотални Трип отклонения (да, почти всички Трип артисти са тук – PTU, Buttechno, Population One, Roma Zuckerman...), така че да яхнем вълната на концептуален Трип албум – да, Нина Кравиц умее да събира страст, визия и контекст в тях...
Говорейки за концептуални албуми актуалния Locus Error е типично-Трип-такъв – заглавието (играещо си с термин от картографията и генетиката – от латинското locus за "място") е двойна метафора за родството на техното (с транса, например), все едно да откриеш нещо на място, на което не би трябвало да бъде – като модуларния test синтез в техното на Нина Кравиц...
Като семплираните от БГ ефира реплики "Да не кажете утре – ето давате на децата алкохол – говориме за момчета и мъже" в груува на заглавното locus error от Carlota (дебютирала ударно в happy new year! we wish you happiness!)... като габа мутациите в DANCE на ANTIGONE, в (M1n0r) F1ss10n и black smokers на PTU, като бийт следите от съвременния хаос в новия проект Analemma между SOPHIE и Джулиана Хъкстабъл, като атаките на немското ветеран-транс дуо X-Dream в superintelligence... Да, Трип мутира, също както съвременната електронна музика поема по (не)очаквани трип-посоки...
През 2019-а тези трип-посоки често водеха до деведесетарски срещи с транс, габа и всякаквите им кич-евроденс издънки... така се родиха хитове като Kisloty People (Кислотный Пипл) на Schacke... А Владимир Дубишкин, като един cheerful pessimist (да, дебютното му трип ЕР) пренаписва Кислотный Пипл тук, семплирайки вокали от руски фолк-песньовки (или колхозни ги наречете) в партенките на експлозивен транс-техно бийт – резултатът е понякога смущаващ (customs & traditions и elvis has left the building), а понякога брилянтен като в grasshopper's opinion, но винаги интригуващ като денс-трип в бъдещето с rural woman и lady of the night...
Кога? – когато душата ти сàка трип към (не)очаквани и непознати места...
Защо? – защото както често думат в колхоза: Жизнь – ето Locus Error... Rewired отново и отново...
