My Mir
Музика
Музика (284)
Днес, 3 в 1 паролата е... Ритуалът на Дебютантката – 3 дебютни албума и 3 Жени, които знаят кои са, какво искат и как да го постигнат... The Future Is...
Yamila vs 
Nkisi vs Vaal 
Кой? – Ямила Риос, иберийска мастер-челистка и композитор на танц-ритуални-сюити; Мелика Нгомбе Колонго, афротехно-шаман, родена в Конго, но отгледана от бийт колектива NON Worldwide; Елиът Полина Съмнър, денс екзорсистът в семейство Стинг;
Какво? – Ритуално-Бийт-Съзряване – да, и трите албума тук – Iras Fajro, 7 Directions и Nosferatu – са дебютни, въпреки че и Yamila, и Nkisi имат в актива си късобийтметражни издания, а дъщерята на Стинг, Елиът Съмнър, дори може да отброи цели два албума (The Constant с бандата си I Blame Coco и соловата авантюра Information)... И когато говорим за дебют тук, и при трите по-скоро става дума за бийт шлифоване и ритуално узряване на идеи до достигане на съвършена форма на... Музика...
Да, Ямила започва да свири на чело още в родната Испания, а любовта към аналоговите инструменти ще я отведе по-късно към минималистичен саундтрак на съвременни танцови продукции в Белгия и Холандия, докато страстта към дигиталния броукън бийт я превръща в иберийски отговор на Dillon и Colleen... Всичко това е намерило място в дебютния ù албум Iras Fajro, чието заглавие може да се преведе като "Нестинарство"...
И точно така звучи, като ритуал за пречистване на Душата и намиране на вътрешен мир – от свещенодействието в El Humo (Димът) с фламенко-трансформаторът Niño de Elche и сакралния хоровод във Vivamus, през чело-пречистващите Saltan Flores, Light Bluе, Purple Cats и New Breath до вокално-броукън-техно катарзиса в Antrik, On The Road (с техно-мастера Clark), Mad Sadness, In The Streets... Да, всичко звучи като ритуал, през който Ямила те превежда с думите: "I Will Protect You"...
Свещени бийт ритуали за пречистване има и в дебютния албум (неслучайно носи името Nosferatu, нали) на Елиът Съмнър като Vaal – да, дъщерята на Стинг остави зад гърба си индипоп миналото на албуми като The Constant и Information, прекръсти се на Vaal и се зае с епично синтехно за гонене на демони (най-често вътрешни) в издания като The Wander To Hell EP и Monument ЕР...
И на живо се убедихме в обсесията ù към здрачните теми (броденето ù в гората като малка се усеща навсякъде в Nosferatu), в страстта ù към брекбийта и към катарзисното синтехно, но трябва да чуете клавесин-техно-трансформацията в Nosferatu II, за да повярвате в Силата на Ритуала...
Онзи ритуал в Nosferatu, Blade, Acid1200 и Kong, след който демони не остават, а брекбийт катарзисът в Blue Eyes, Human Engineering и (особено в) Thank You е толкова близо, че да кажеш едно голямо Thank You...
Афро-техно-футуристите, от своя страна, може да благодарят на Мелика Нгомбе Колонго за ко-създаването на шаман-бийт-колектива NON Worldwide и за свързването на психологията (която изучава в университета) с бийт-ритуалността в африканската музика до достигане на... психоакустичен транс...
И ако сценичното ù име Nkisi идва от ритуална скулптура в спиритуалните практики на Bantu етноса в родното ù Конго, то албумът 7 Directions предлага седем пътя за възприемане на Музиката като ритуал за отърсване от външни и вътрешни демони... Ритуали, просто обозначени тук като I, II, III, IV, V, VI и VII, и комбиниращи традиционни афро инструменти и ритми с европейски техно, транс и IDM до достигане на нови форми на... Духа...
Кога? – в ритуалния залез на зимата, когато демоните остават замръзнали в Духа на миналото...
Защо? – защото Музиката е Ритуал за трансформация на Духа, нали...
фотография © Susu Laroche
James Blake – Assume Form
Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на Modern Soul-а.
Какво? – Barefoot Соул – да, някъде между Overgrown и третия албум The Colour In Anything, Джеймс Блейк се превърна в нещо като любим агент за комбо-бийт-поп акции отвъд Атлантика (питайте Kendrick Lamar, Beyoncé, JAY-Z, Frank Ocean, Chance The Rapper, Oneohtrix Point Never...) и ако сега в комбината с André 3000 се пита шеговито Where's The Catch?, то уловката е дали четвъртият албум Assume Form ще приеме Формата на холивудски блокбъстър, натъпкан с примамливи звездни имена, но изпразнен от съдържание...
За щастие, Блейк има други планове за фючър соул формулата на успеха (споделена и с Moses Sumney в Tell Them), защото вече е открил баланса между това, което желае (чуйте Assume Form, Into The Red, Can't Believe The Way We Flow, Don't Miss It, Power On и Lullaby For My Insomniac)...
... и онова, което другите очакват от него (I'll Come Too, Are You In Love?, Mile High и Where's The Catch?), за да достигне перфектната хармония – да, Barefoot In The Park с Rosalía е най-добрата комбо акция, в която Блейк е влизал от години – която приближава Джеймс до максималната форма на онова описано като I Connect Motion To Feelings в Assume Form...
Кога? – в следобедните залези на зимата, когато If It Feels Like А Home... Power On, Power On, Power On ...
Защо? – защото всеки има нужда от лекотата да бъде Barefoot In The Park... дори (или най-вече) през зимата...
Днес, 3 в 1 паролата е... Scuba – 3 албума от един и същ артист... не, това не е поредната Black Friday оферта, а ювелирна панорама на 10-годишната връзка между UK бас и берлинско техно в живота на Scuba...
A Mutual Antipathy Revisited vs 
SUB:STANCE in Retrograde
Кой? – Пол Роуз, един "Англичанин в Берлин", който играе с много имена (от Scuba та до SСB) в своите SUB:STANCE игри между UK бас и берлинско техно...
Какво? – SUB:Панорама – 10-годишен юбилей от издаването на дебютния A Mutual Antipathy албум, 10-годишнина и от създаването (заедно с Пол Spymania Фаулър) на емблематичната клубна серия SUB:STANCE в Бергхайн и 5 години от гранд финале-то ù... Да, Пол Роуз има много поводи за празнуване и Revisited изданието на дебютния му албум и компилациите SUB:STANCE in Retrograde и Sounds Of SUB:STANCE са само три от тях... Да, много се изговори за дъбстепа и хибридното му сливане с техно през последните 10 години, но тези 3 албума тук, без думи, го обясняват достатъчно добре... със своя натуралистичен, саундтрак-портрет на една бас|и|техно ера...
Като при всяка ретроспектива, да започнем от финала – Sounds Of SUB:STANCE, както красноречиво сочи заглавието на компилацията, събира ексклузивно не само класики, озвучавали SUB:STANCE вечерите (от юли 2008-а до юли 2013-а) като Mala дъбплейтите Eyez и Stand Against War (маркиращо връзката със SUB:STANCE микса от 2010-а), като 50,0000 Watts и The 808 Bass темите на Matty G...
... или лайв записите на Torn Skin и Live Dawn от Shackleton, но и с дъб-техно машината на времето в съвсем новите тракове на Untold (фаворитът Winding Shott и Rainbow Dell), на TRG | Cosmin TRG (Mercury Dub и Make Everything Alright), на Vex'd (Titan Rain) и на Roska (Schmuck), картинката звучи като Make SUB:STANCE Great Again...
И ако свидетелствата за тази ярка дъб-техно ера са ювелирно документирани (от Trevino в Derelict и Tracer, Vex'd vs Search & Destroy в End Of Line, от Boddika в Syn Chron...), то именно чисто новите Scuba творения Eject и особено Ripchord запазват Духа и пресечните точки между бас и техно музиката...
Същите тези допирни бас-техно точки са главни герои и в SUB:STANCE in Retrograde – 10 неиздавани Scuba трака, създадени (и хардиск отлежали) по времето на записването на албумите A Mutual Antipathy и Triangulation (и некласирани в тях, по една или друга причина), отразяващи именно периода на миграция на Пол Роуз от Лондон към Берлин и хибридното сливане на UK бас и берлинска техно естетика – Ants, Gyroscope, Karakter, Cloves, Weberwiese и Entrospect сякаш разказват как му е хрумнала на Пол Роуз идеята за SUB:STANCE вечерите и говорят за дъб-техно хибридния живот без излишна ретро-шик носталгия...
Носталгията не е водеща емоция и в Revisited изданието на дебютния A Mutual Antipathy албум – да, винаги е хубаво да чуеш (и в перфектно ремастерирани версии) класики като The Upside, Hard Boiled, Ruptured, Disorder, Poppies и From Within, но и новата композиция If I Dub (с вокалите на Amp Fiddler) тук, и оригиналните (от 2008-а) ремикси на Martyn (в The Upside), на Марсел Детман (във From Within), на Surgeon (в Ruptured) и новоизгрялото (тогава, през 2008-а) SCB алтер его на Пол Роуз (в едита на Hard Boiled) разкриват защо дъб-техно хибрида е актуален и валиден в Бийт Играта и до Днес...
Кога? – в моментите когато Денят среща (или изпраща) Нощта... както берлинското техно среща (или изпраща) UK баса...
Защо? – по ирония на съдбата, само когато се връщаме назад, вървим напред...
Днес, 3 в 1 паролата е... UK Бийтмаш – 3 албума, чието миш-маш комбиниране на бийт жанрове и влияния се превръща в запазена UK марка... Като чаят в 5, например...
Bruce vs Objekt
vs vester koza
Кой? – Лари Маккарти, бристолски шампион в реденето на UK бийт пъзели; Ти Джей Херц, мастер на UK хибридното техно; vester koza, брит новобранец с усет към хибридната синт-драма;
Какво? – UK Бийтмаш – да, и трите албума тук – Sonder Somatic на Bruce, Cocoon Crush на Objekt и loader mither на vester koza – звучат така сякаш могат да бъдат, само и единствено, Made in UK... Онзи специфично приготвен (като чаят), калейдоскоп миш-маш от броукън бийт, техно, бас, IDM, дъб, ембиънт и саунд дизайн, който в денс менюто може и да се нарече... UK Бийтмаш...
Неслучайно, Hessle Audio триумвиратът лансира бийт пъзел творенията на Лари Маккарти и сега издава дебютния му Sonder Somatic албум – хибридни бисери като What, Elo, Cacao и Æon маркират брилянтно онзи бийт симбиоза момент (намерен от Hessle Audio преди години), в който броукън бас, семплирано-начупени вокали и техно се сливат, взаимопоглъщат и... се превръщат в нещо ново, хибридно-заразително и UK отличително... И ако Bruce семплира същата тази UK отличителност и митология (в Meek са FSOL, а в Ore, Patience St Pim и Baychimo е грайма), за да ù осигури нова идентичност за бъдещите дни, то Torn и Serotonin Levels Low вече са в бъдещето, където Брекзит консервацията не съществува...
Консервация няма и в играта на Ти Джей Херц, който, също като в заглавието на трака One Stitch Follows Another от дебютния Objekt албум, тук добавя нови и нови херц честоти към хибридното техно – вторият албум Cocoon Crush, също като пашкул-какавида, се разплита бавно, прецизно и методично, следвайки ембиънт, IDM и броукън саунд дизайн етапи до появата на... хуманоида в Rest Yr Troubles Over Me...
Да, Objekt е изоставил херц-техно халетата на своята Flatland фабрика, за да се впусне във флората и фауната на пост-драмата-човешка, където Човекът Слуша Околния свят, а не се опитва да властва над Него – Dazzle Anew, 35, Nervous Silk, Silica и Runaway са само междинни етапи в кръговрата на Живота... Неслучайно, всичко започва (с Lost Mix) и свършва (с Found Mix) на Lost And Found Света...
Историята на новобранеца vester koza също може да влезе в графата Lost And Found – все пак, сме човешки същества, които се срещат (и се разминават), събират се (и се разделят), губят се (и се намират)... Дебютният албум loader mither озвучава всички тези моменти по калейдоскопичен UK Бийтмаш начин – met her in the backsies и taped over the courtyard mix зоват носталгични рейв-романтични времена... and like that... she's gone и don't hurt me намират броукън-репетитивността на човешките драми...
my well crap car (mardy mix) и frm angel meadows to abundant slums (с нещо като Go-римейк на Моби) откриват синт-красотата на Света, изнизващ се пред очите ти... докато ехото от началното mote controller се завръща, за да каже най-важното: We Are All The Same... It's Only Our Knowledge and Wisdom That Separate Us...
Кога? – в тихи, здрачни, зимни нощи... когато се губиш (във фонов шум) и... си намираш нов Свят...
Защо? – защото Бийтмаш-ът не признава граници, разделения и предразсъдъци...
Theodosii Spassov & Ivan Shopov – InFusion
Кой? – Теодосий Спасов и Иван Шопов, вечната звук задруга с много имена (от Бalkansky, та до InFusion), но с едно Призвание – споделяне на Музика... като споделяне на Светове... като споделяне на Души в едно музикално-Заедно-тяло... Заедно с Димитър Бодуров, Авигея, Иван Андреев, Ерик Трюфа, Мино Синелу, Мерлин Еторе, Гжех Пьотровски, Рут Майер и ASA...
Какво? – СимБийтоза – ако погледнете InFusion обложката на новия проект на Теодосий Спасов и Иван Шопов, може и да решите, прибързано, че двамата са заменили Балкана за Морето... И неслучайно, кадърът запечатал вливането на река Велека в Черно море е чудесна метафора за вливането и сливането на фолклора и електрониката, каквото Иван и Теодосий правят брилянтно от години...
Само че InFusion не е просто вливането и свързването на два Свята (или две Страни, защото, да, Велека извира от странджански връх в Турция, за да се влее в българско Черно море), а разказва срещите и разговорите на няколко Свята като взаимновливащи и допълващи се музикални фрази...
И ако диалозите с пианото на Димитър Бодуров (в Anticipation, Humility, We'll Stay in Touch и заглавното InFusion) се вляха идеално добре още в Канатица албума на Иван с Авигея (които се включват тук на финала), а дъб, броукън бийт и дръменбейс репликите да са чести събеседници на Иван и Теодосий, то "разговорите" в The Clouds Creator (с тромпета на Ерик Трюфа, перкусиите на Иван Андреев и клавишите на Бодуров) и в The Technique of Ecstasy (с перкусиите на Мино Синелу и модуларни синт откровения) са на ниво абсолютен кеф и симБийтоза...
А като добавим и срещите с Dad's Portrait (където ASA ни връща в ранните Burial времена), със Silent Song (и вокалите на Рут Майер) и I Fly Forward (или буря за барабани и саксофон с Мерлин Еторе и Гжех Пьотровски), то Всичко "говори" не само за приятна компания, но и за вливане, сливане и... Споделяне...
Кога? – в нощта на 24 ноември, в Пространство 108, където Теодосий Спасов, Иван Шопов, Димитър Бодуров, Авигея и визуалния артист Лора Шопова ще ви очакват за пълнобийткръвно Вливане...
Защо? – защото Вливането не само е начин да Разберем и Споделим Света на Другия отсреща, но и път към опознаване и обогатяване на собствения Свят...
Теодосий Спасов & Иван Шопов © фотография Цветан Игнатовски
