My Mir
Музика
Музика (284)
Канатица
Кой? – Иван Шопов, (вече) дуо Авигея и 39 артисти от цял свят в търсене на връзките между минало, настояще и бъдеще... и ремикс откриването им в Канатица символа на Вечността..
Какво? – Нов Канатица Живот – да, след като се роди, всяко живо същество започва Собствен Живот, тръгва по Собствен Път, който не може да бъде особено контролиран от Създателите му... така е и с музикалните албуми... След като преди 2 години се "роди", албумът Канатица започна концертен Живот със Създателите си Иван Шопов и вокалната (вече дуо) формация Авигея, а сега тръгва по ремикс пътищата в търсене на... нов Живот... И ако Иван удобно е разграничил търсенето в три посоки (BASS, DEEP и ATMO), то гледните ремикс точки (42! на брой) са повече от бийт пътищата, които стоят пред парчета като Канатица, Бело Раде и Слънце Грее (най-ремиксираните тук), пред Момина Молитва, Яне, Ено Льо, Трака Трен, Чичовите Конье, Стара Планино и Либе...
И, както в Живота, първо ремикс Думата имат Създателите – Иван Шопов в (почти) всички свои бийт разклонения (Balkansky, Cooh, Ghost303 и The Third Man триумвирата); Стоимен Nocktern Стоянов, който пианодейства в оригинала на Момина Молитва, а глич-преобразява Бело Раде тук; Даян L 33 Куцаров, който дръменбейс-играе в Стара Планино, а задава нов ход на Чичовите Конье тук...
И ако в Музиката, Изборите на възможен друг Живот се наричат Ремикси, то можеш да избереш изцяло нов път, където да го търсиш – като SMYAH груува в Либе; като Roel Funcken, Mr. Smiff и r.m.ʝ ~ ʎ вариациите на Бело Раде; като при Мерлин Еторе, перкусионистът (играл комбина с Шопов в InFusion албума) преобразил Канатица без ни една перкусия; като Ion Driver в Трака Трен и мексиканецът Amotken в Стара Планино; като гличнатата Момина Молитва на The Ghost of 3.13 и тропикалното Яне на емблематичното бийтс дуо 1000 names – или пък може да намериш перфектния ход, с който да извървиш вече избрания път като руснаците Close Your Eyes и Ghostek в Ено Льо и Канатица; като The Science триото и Kliment в Яне; като британецът Kaya Project в Ено Льо (ала Bonobo) и alllone дъбстеп версията на Трака Трен... Така или иначе, Ремиксите, като Изборите в Живота, са субективно нещо и всеки сам трябва да намери точния, свой Канатица път, нали...
Кога? – ремикс срещата е ясна – 18 май, 22:00, клуб Music Jam (бившия Black Box), в чиито две зали те очакват Иван Шопов, дуо Авигея, The Science, 1000 names, Nocktern, Goro, Kliment, LQ, Ogonek, Betafuture, SMYAH, Mytrip и адреналиновата визия на Elektrick.me...
Защо? – ако душата ти сàка надалеко да гледа, нависоко да вижда... гледната ремикс точка е идеален вариант за Света около и в Теб...
Snow Ghosts – A Quiet Ritual
Кой? – Рос Throwing Snow Тоунс, Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost и челистът/китарист Оливър Ноулс, британско ритуално трио за здрачни електроакустични приказки...
Какво? – Ритуали за Личния Апокалипсис – да, Рос, Хана и Оливър винаги са обичали да се вглеждат в здрачната страна на Нещата и да откриват катарзисно какво се крие в бездната на Мрака, но особено с втория албум A Wrecking (когато станаха пълнокръвно здрачно трио) и последвалото Husk ЕР (с красноречиви дарк оди като Decorate My Bones), те и звуково (да, все повече индъстриъл, ЕВМ и даркуейв мотиви ще чувате в съвременната електронна музика), и ментално (с текстовете на Хана) поеха по ритуалния път към In Death's Dream Kingdom (неслучайно лейбълът им Houndstooth издаде миналата година тази тематично-ювелирна компилация, вдъхновена от поемата на Т.С. Елиът)...
Да, A Quiet Ritual броди из Личния Апокалипсис и търси ритуали за превъзмогването му – дали ще е с катарзисния звук на ритуалния железен рог carnyx (да, уникален инструмент на 2000 години, който "проговаря" тук чрез Джон Кени) в Rip, Tear Your Eyes и Wraith; дали ще е с шепнат зов като "Hold Me Closer I'm Not Dead" в Horizon или с бурята от емоции в Heavy Heart, Ribcage, Black Widow, Threnody и Wraith, тук всичко е не съвсем тих и Silence ритуал за сбогуване с Ghosts на Страданието... до достигане на Възкресение на Духа... Все пак, нали знаете, Никой Никога Не Си Отива Завинаги...
Кога? – когато Здрачна Пролет пукне и Облаците открият катарзисния Изгрев на... Възкресението...
Защо? – защото Личния Апокалипсис е по-всепоглъщащ от колективния Световен, а Quiet Ritual тишината е по-оглушителна от Шума на Хаоса...
Amon Tobin – Fear in a Handful of Dust
Кой? – Амон Адонай Сантос де Арауйо Тобин, бразилски IDM виртуоз и саунд дизайн скулптор.
Какво? – Модулара Синт Игра – да, изминаха 8 години от последния ISAM албум и точно като неговата абревиатура (Invented Sounds Applied to Music), и също като микро саунд пейзажа в предишния Foley Room (в чиято макро магия се убедихме на живо), и тук всичко е въпрос на саунд дизайн игра...
Името на "филма" е Модулара Синт, а саундтракът идва от Freeformed игри с модуларни синтезатори (On A Hilltop Sat The Moon, Heart Of The Sun, Velvet Owl, Milk Millionaire, Three Different Hat Sizes...), гарнирани с ханг-семплиране (хипнотичното Vipers Follow You) и вокални ефекти (Fooling Alright), за да изникне пред очите, същинска Pale Forms Run By, аудио дизайн скулптура, която "играе" само пролога във "филма", който Amon Tobin ще разкаже с новосъздадения за целта лейбъл Nomark...
Кога? – в следобедите на Микро Пролетни Тайнства...
Защо? – защото Амон Тобин има Three Different Hat Sizes, но всяка от тях е по кефбийт мярка...
Bibio – Ribbons
Кой? – Стивън Уилкинсън, електроакустичен бард и пасторален ембиънт художник от семейство Warp.
Какво? – Натура 2019 – да, Стивън Уилкинсън винаги е знаел как звучи Пролетта, с всичките ù тайнства, с цялото ù, бълбукащо от нов Живот, тяло... Да, 2019-а маркира 10 години от издаването на класическия Bibio албум Ambivalence Avenue (с кеф помните тракове като Lovers' Carvings и Jealous of Roses, нали) и в 10-ия си (случайно или не) албум Ribbons, Стивън Уилкинсън сякаш се връща към тези емоции, обвил ги е в натура панделки (Ribbons, демек) за да ги запази като подарък за Вечността...
Акустична китара, мандолини, цигулки, флейти, деликатен бийт и гласът на Стивън живеят в симбиоза с натура-ембиънт панорама от птичи песни, животински гласове, водни ромони, за да може (с красноречиви заглавия и ефирни 8 мм-ови филми) Curls, Watch The Flies, You Couldn't Even Hear The Birds Singing, Erdaydidder-Erdiddar, Frankincense And Coal, Patchouli May, Quarters, в компанията на Pretty Ribbons And Lovely Flowers и Old Graffiti, Before (ехо-напомнящи албуми като Silver Wilkinson и A Mineral Love), всички те да обрисуват пасторална идилия, цветна като картина на Ван Гог, в която хармонията с Природата е въпрос на... The Art Of Living...
Кога? – в дните на Пролетно Тайнство... когато всичко е Curls, Pretty Ribbons And Lovely Flowers...
Защо? – защото Човек е... Човек, когато е в Хармония със заобикалящия го свят... Това е то, The Art Of Living...
Apparat – LP5
Кой? – Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.
Какво? – Дух Ех Apparat|us – да, 2019-а маркира 10 години от дебютния Moderat албум и неслучайно, и Modeselektor, и Apparat отбелязват юбилея със... соло акции... Неслучайно, обаче, и над двете соло авнтюри се рее Moderat сянката – и докато в Who Else Гернот Бронсер и Себастиан Цари сублимират адреналиновата еуфория от епичните лайв техно-поп-Moderat акции, то LP5 звучи като афтър-партито на Саша Ринг, където да останеш насаме със себе си до дъното на най-съкровените и интимни страсти на Душата...
Всъщност, именно Moderat тур вакханалията шлифова Саша като вокалист, което не само му дава увереността да пробва различни тембър и вокални техники в 10-те LP5 парчета, но и му осигурява смелостта да подреди най-еклектичния и богат на музикални идеи Apparat-пъзел досега (в играта влизат пиано, китара, тромбон, тромпет, саксофон, арфа и струнните аранжименти на челиста Филип Тим от лайв Apparat бенда) – да, DAWAN, VOI_DO, LAMINAR FLOW, BRANDENBURG, EQ_BREAK и OUTLIER звучат като брилянтно хомогенен микс от албуми като Walls, The Devil's Walk и Krieg Und Frieden...
HEROIST и CARONTE играят Moderat акции, а най-хубавото (и неочаквано) е оставено за гранде финала – IN GRAVITAS не само събира всички Apparat духове (и светове) в едно, но и го прави в рамките на няколко ноти, с такава лекота и ювелирност, че може да заявим In Apparat|us Veritas...
Кога? – когато The Process Reveals All The False Meaning... но остава винаги Духа на истински важните неща...
Защо? – защото In Apparat|us Veritas...
