My Mir
Музика
Музика (284)
Мелодия на годината Vol.4 – възкресение деведесетарско, подводно гмуркане из морските дъб красоти, скали, в които се разбиват one-hit wonders вълни, денонощни бийт приливи и отливи, лунни бани, бриз коктейли, FM суши, поп дъги, инди славеи, летящи с Питър Пан в околосветска кросоувър хаус миграция и... въобще цял бийтарт манифест, за да изгрее на хоризонта лятото на твоето доволство.
Tricky – False Idols
Жив е той, жив е... или както неподражаемо шепти мистър Трипхоп "We Don't Die" в едноименното парче от новия си албум. И слава богу, защото много фалшиви герои се нароиха в днешно време, но и "evil come, evil go", както напомня самия Ейдриън в Tribal Drums. Иначе казано, първите два сингъла Nothing's Changed и перфектното Does It успокоиха, че нищо не се е е променило – сумрачно-задъхания Tricky шепот и сърцетуп бас все още рулират като едно време, само вокалите на Мартина Топли-Бърд са заменени от новата глас-брошка Франческа Белмонте. Останалото идва с интересни блус (в Bonnie & Clyde) и фънк (в Is That Your Life) експерименти и колаборации с Nneka (в Nothing Matters) и вокала на бандата The Antlers (в Parenthesis), които просто звучат като Tricky ремикси, но важното е, че мистър Трипхоп доказва, че добрите, стари 90-те винаги са на едно Hey Love парче разстояние... Make You Feel Good!
James Blake – Overgrown
"Speculate what we feel" чурулика Джеймс Блейк във второто парче I Am Sold от втория си албум и е напълно прав – в дебюта си спекулираше с умението си да пее, да предава емоции само с глас (за бийтовете е ясно)... но след толкова разпродадени за секунди турнета вече натрупа солиден вокал тренинг, така че да защити с класа претенциозното заглавие на втория (винаги труден по клише традициите) албум Overgrown. Да, Джеймс е пораснал (с няколко нива), картинката е станала гранде делукс, а изпипани парчета като Retrograde, Life Round Here, Voyeur, (дори на място) колаборациите с RZA (Take A Fall For Me) и с Брайън Ино (Digital Lion), както и едноименното Overgrown уверяват не в "part-time love round here", a в превръщането на Блейк в онази скала на брега, в която се разбиват one-hit wonders вълните.
Djrum – Seven Lies
2nd Drop Records е една от перлите и (не)добре пазените тайни на брит beats/dub-2step сцената, също като класният агент Феликс Мануел от техния каталог – с дебютния си албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести с парчета като Anchors, Como Los Cerdos, Arcana (Do I Need You), Obsession, Lies и страхотното Honey, така че когато изплуваш на самотен плаж в пуст залив да кажеш едно голямо Thank You за усещането, че цялата прелест на света е пред теб.
Andrew Bayer – If It Were You We'd Never Leave
Вашингтон може и да не е музикалната столица (като изключим силата на Thievery Corporation и Maxmillion Dunbar, например) на Щатите, но втория албум на Андрю Байер я поставя безапелационно на картата на бийт сцената, та дори хвърля ръкавицата на Уест Коуст FlyLo семейството. От бисери като вокално семплираните Lose Sight (с ефирния Ane Brun глас), Echo, You Are и Need Your Love до гъделичкащи инструментали като Opening Act, Doomsday, Gaff's Eulogy и Soul Cry, тук бийт душата ще открие денонощен извор за презареждане на батериите. We'd Never Leave този оазис, както се казва...
CocoRosie – Tales Of A Grass Widow
Неслучайно сестри Касади, по познати като Бианка Coco и Сиера Rosie, озвучиха последната театрална интерпретация на приключенията на Питър Пан – петият им (най-поп ориентиран) албум потапя в добре познатия приказен свят на двете сестри, на ръба на сънищата и реалността, където ефирни мелодии и по детски чаровни вокали (най-вече от Бианка) се сипят като вълшебен прах над летящи флейти, арфи, пиана и бийтбокс герои. В ролята на зън-зън феята влиза инди славея Антъни Хегърти с перфектните Tears For Animals (или Do You Have Love For Human Kind се пита) и Poison, а оди за вечно младия живот като End Of Time, Gravediggress, After The Afterlife и Far Away отвеждат в магичен сън в пролетна нощ, където всяка живинка се събужда за лятото на своето доволство.
Rudimental – Home
Дръменбейсът е хамелеон – и ако в средата на 90-те направи инвазия на поп чартовете, а след това мутира и се претопи в десетки субжанрове, сега идва време за нова дръменпоп атака от нюскул вълна продуценти като лондонския квартет Rudimental и техния дебютен албум. Дръменбейс, хаус, геридж и UK Funky се мишмашват тотално с аренби и поп вокали по изпитана Chase & Status рецепта, като тук има място както за стари Rudimental хитове като Spoons, Feel the Love и Not Giving In, така и за актуални чартбрейкъри като химновото Waiting All Night (с експресивния Ella Eyre глас), палавото Baby и гост-маркетинг участия на Emeli Sandé (в More Than Anything и Free) и рап амазонката Angel Haze, която твърди, че Hell Could Freeze. Адът на летните фестивали обаче се очертава Rudimentalно горещ.
Rainbow Arabia – FM Sushi
Партньори в живота, партньори и в музиката – явно на Дани и Тифани Престън не им пука от клишетата за музикалните двойки, както и за игри от сорта "двама са малко, трима са много" и за втория си албум добавиха барабаниста Дилън Райън към инди електронното си семейство, за да поемат към... една одисея в космоса на осемдесетарския синтпоп. Идеята може да звучи ретро и изтъркана (като музиката по всяко FM BG радио), но когато чуеш парчета като Lacking Risk, River's Edge, Precreation, Silence Me и заглавното FM Sushi, ще се убедиш, че винтидж трибют не е мръсен израз, както и че има значение как и къде ядеш сушито. FM сушито, нали...
Junip – Junip
Липсват ли ви Kings Of Convenience? Да... а не бива – лятната меланхоле безметежност отново е тук с шведското трио Junip и инди звездата в него Хосе Гонзалез. "It's alright for you, It's alright for me" лее мекия си баритон Хосе в So Clear и въобще е пределно ясно, че за всички е идеално добре горещия следобед да звучи като Walking Lightly, Suddenly и Baton, докато не изгрее луната на хитовите неглиже химни тук Your Life, Your Call, Line of Fire и Villain. Иначе казано – keep лежер & play Junip!
John Roberts – Fences
Семплирани звуци от морски вълни, от парад в Токио и дзен градина в Киото, глъч от туристи във Версай... – във втория си албум американският резидент в Берлин Джон Робъртс е сглобил интригуващ саунд пъзел от различни кътчета на света. Резултатът – 10 парчета, концептуално кръстени с по една дума, същински оди на радостта от дзен съзерцанието като Palace, Shoes, Calico, Blanket, Plaster и Fences, които отвеждат на кросоувър хаус трип, който надхвърля прага на красотата, хармонията и интимността от чудесния му дебют Glass Eights. Та, have a nice trip с мистър Робъртс!
Solar Bears – Supermigration
Ирландските "слънчеви мечета" по синт орбита Джон Ковалски и Риан Тренч във втория си албум са ви приготвили приятен саундтрак за миграция към парка и слънчеви бани/игри до здрач там. Парчета като Cosmic Runner, Alpha People, Komplex, епичното Our Future Is Underground (с чудните вокали на рент-Air-певицата Бет Хърш) и The Girl That Played With Light се заиграват с палещите лъчи и пролетните страсти, докато слънцето не се скрие в A Sky Darkly и Rising High, когато разбираш, че Happiness Is A Warm Spacestation. Мдааа...
David August – Times
Времената за берлинския дийп хаус агент Дейвид Огъст са повече от златни – на 22 години, с прекрасен дебютен албум, който се лее като летен коктейл и опиянява неусетно с морски клуб бриз страсти като в Blossom, For Eternity, Anthem, Until We Shine, Velvet, Watch Your Step и финалното за разкош Forgive Me If I Bleed. Да, простете му, че те звучат като парти версии на хитовия Nico Jaar репертоар, но Дейвид не просто яха саунд вълната на деня, а има какво да каже искрено и лично по темата. Та, чуйте неговата версия как звучи парти трип саундтрака на лятото. Или поне на август.
Clockwork – B.O.A.T.S.
B.O.A.T.S или иначе казано Based On A True Story е дебютната история на италианското дийп хаус дуо Франческо Леали и Федерико Мачерони, която сякаш си чувал и преди – особено във финалните ала Junior Boys акорди на хита тук Running Searching с класните вокали на набиращото скорост полско трио Chasing Kurt. Заслужава си, обаче, да чуеш отново тази добре позната клубна история, заради изпипани парчета като Places, Prisms, One Way Ticket и най-вече This World Is Not Designed For Us – да, лудналия напоследък свят не е за нас, но нощния, лепкав дансинг е точно по Clockwork мярка.
Young Galaxy – Ultramarine
"When you a need a guide, I'll light your way/ The beat is yours so let it play..." пее фронтлейдито Катрин на монреалския квинтет Young Galaxy във флиртовото Fall For You от четвъртия им албум и може да си сигурен, че са се постарали да влязат присърце на всеки дрийм поп фен. Или поне на тези, които си падат по пъстър, калейдоскопичен, носталгичен електро поп в парчета като хитовите Pretty Boy, Fever, What We Want и New Summer, в които ултрамарина далеч не е основния цвят, а направо минаваш с тях под/над дъгата след топъл летен дъжд.
The Knife – Shaking The Habitual
Какво превръща един обичаен обект в съвременно изкуство – концепцията, която го обяснява, тийз тръпката, която го продава или контекста, който го създава? Брат Олоф и сестра Карин винаги са знаели как хем да прескочат законите на музикалната индустрия, хем да ги използват на макс за своята концепт пропаганда. А в случая на Shaking The Habitual тя е "изкуство, заради самото изкуство" – да, вечните The Knife лайтмотив бунтове срещу политическата мръсотия, срещу социалните, икономическите бъгове и gender гафовете в системата отново са налице, но докато в албуми-класики като Deep Cuts и Silent Shout, те бяха облечени в интригуваща електро плът и кръв, сега The Knife са решили (може би логично на всичко случващо се в света) да свалят всички пластове и да опрат ножа до кост. Оставили да се реят само няколко призраци от миналото като A Tooth For an Eye, Raging Lung, Full Of Fire, Without You My Life Would Be Boring и Ready To Lose, The Knife са наредили концепт инсталация от скелети-идеи в метален лабиринт, чийто изход е в твоята глава. Останалото е претенциозен арт ориентир манифест и лайв шоу, за което може да се каже, че without The Knife your life would be habitual.
Етикети
- The Knife – Shaking The Habitual
- Young Galaxy – Ultramarine
- Clockwork – B.O.A.T.S.
- David August – Times
- Solar Bears – Supermigration
- John Roberts – Fences
- Junip – Junip
- Rainbow Arabia – FM Sushi
- Rudimental – Home
- CocoRosie – Tales Of A Grass Widow
- Andrew Bayer – If It Were You We'd Never Leave
- Djrum – Seven Lies
- Tricky – False Idols
- James Blake – Overgrown
- албуми
Мелодия на годината Vol.3 – "Саймън каза: Нека душата ти танцува!" с кросоувър Amygdala хаус, шик латекс бас фетиши, Δ машин инвазия, електропоп терапия, дзен поп от Полярния кръг, техно медитация, брит хаус афтърпартитейст, вечното Dirty Bowie момче и Златният ключ на епичната поп приказка без край.
Bonobo – The North Borders
Саймън Грийн го направи отново – точно когато си мислиш, че е достигнал зенита на бийт съвършенството в някой свой албум, Bonobo махва с ръка и качва едно ниво нагоре със следващия си проект. The North Borders се поклаща игриво на границата на garage/дъб-2step вълните в Black Sands (с класа парчета като Cirrus, Know You, Antenna, Ten Tigers), докато нашепва мантри от морски сирени и соул рибари – най-вокално обсебения Bonobo албум зарибява с изпипани вокални семпли (в Don't Wait, Emkay, Jets) и примамливите гласове на Ерика Баду (в грациозното Heaven For The Sinner), на Grey Reverend (подгряващият концерта на Cinematic Orchestra у нас е класен във First Fires), на вокалистката на новата банда в Ninja Tune каталога Szjerdene (чувствените Towers и Transits) и познатата, мъркаща Cornelia (в Pieces). Та, Саймън каза – Нека душата ти танцува!
DJ Koze – Amygdala
Щефан Козала е от тези редки куул агенти, които и да искаш, не можеш да арестуваш в стилови клише рамки – кросоувър хаусът, който реди като пъзел, винаги е бил с нестандартна и крайно интригуваща структура, да не говорим за ремикс шедьоврите му (като в албума Reincarnations или тоталния хит римейк на It's Only), докато Koze персоната лее тънка (само)ирония – като да яхнеш лос на обложката на новия си албум, издаден 8 години след последния и кръстен на мозъчна част, отключваща емоциите ни. В Amygdala има всичко – щастливо-замечтани сюити (Nices Wölkchen с Apparat и заглавното Amygdala с Milosh от нашумялото дуо Rhye), дарк блус серенади (закачливите Magical Boy и My Plans с Matthew Dear), пристрастяващи мантри (брилянтният Kings Of Convenience римейк на Homesick с Ada и Das Wort с Dirk Von Lowtzow), вдигащи инструментали (La Duquesa, Dont Lose My Mind) и класна бийт ирония (като в римейка на Ich Schreib' Dir Ein Buch 2013 с Hildegard Knef и емблематичното Track ID Anyone с Дан Caribou Снейт). Или както казва последното: "We need to eat, We need to sleep, We need... Music..." – и то точно такава!
Lapalux – Nostalchic
Изминалата година беше адски силна за Стюърт Хауърд след двете супер ЕР-та When You're Gone и Some Other Time, но шик хубавото тепърва му предстои – дебютният албум Nostalchic го обещава с парчета като Without You (с галещите Kerry Leatham вокали), Guuurl, Flower, Dance и Straight Over My Head, които фино преплитат зарибяващи дзен мелодии, хип-хоп семплиране и добре оформени бас мускули, така че да се превърнат за дълги дни и нощи в любим саундтрак. Неслучайно Lapalux е единствения нонамерикано (е, като изключим Martyn), допуснат с аплаузи в реномираното Flying Lotus семейство Brainfeeder.
Depeche Mode – Delta Machine
Няма нужда от увъртане – Delta Machine е най-доброто творение на титаничното трио Дейв Гахан, Мартин Гор и Анди Флетчър от години (от Playing the Angel по-точно) насам. Има си всичко, каквото повеляват DМ традициите отскоро – три парчета, написани от Дейв (експлозивните лайв фаворити Secret to the End, Broken и Should Be Higher), класното лирично отклонение The Child Inside (изпято изцяло от Мартин Гор по стар DМ обичай) и химни като Angel, Heaven, Soothe My Soul, Goodbye, Soft Touch/Raw Nerve и Slow, така че накрая да си припяваш "that's how I like it". По всичко личи, че ΔМашината е повече от добре смазана и готова за електропоп инвазия – стискаме палци всичко да е тип-топ и на 12 май да пеем хорово "I found the Peace I've been searching for...".
John Grant – Pale Green Ghosts
Бившият фронтмен на бандата The Czars, Джон Грант изглежда (и звучи) като електропоп версия на Гласа на Големия бариерен риф Чет Фейкър. Приликите, обаче, са на пръв вокален поглед – меланхоле пиано импресиите на Фейкър тук са заменени от дарк електро синтове (може би защото Грант работи по втория си солов албум с Biggi Veira от Gus Gus), а текстовете съживяват интимни драми от живота на Грант. А той никак не е лек – битки с алкохол и наркотици, с диагнозата HIV-позитивен (в парчето-класа Ernest Borgnine), с агарофобия (в I Hate This Town), с любовни драми (в It Doesn't Matter To Him и Why Don't You Love Me Anymore), така че съчетанието музикална терапия да не звучи като плоско клише. Резултатът е чуден (с беквокали на място от Шиниъд О'Конър) и песни като Pale Green Ghosts, You Don't Have To и ироничното GMF (Greatest Motherfucker, демек), които гонят духовете на депресията до пълен катарзис.
Ólafur Arnalds – For Now I Am Winter
Исландия е раждала, ражда и ще продължи да ражда интересни музиканти, които далеч не се изчерпват с гранд дивата Бьорк. 27-годишният мултиинструменталист Олафур Арналдс (класен пианист, екс-барабанист на хардкор/метъл банди и композитор на филмова и театрална музика) е поредното доказателство – третият му албум е изпипан минимъл поп опус за интимни моменти в дългите полярни нощи. Така, на ръба между мрака и светлината, реалността и магията, като епични ледници плуват импресии като Brim (сякаш излязло от албум на Джеймс Блейк), Only The Winds и This Place Was A Shelter, а разтапящите с гласа на Арнор Дан сюити (като For Now I Am Winter, Reclaim и Old Skin) само правят картинката още по-живописна, рисувайки колко жар и страст лежи под ледовете на Исландия.
Brandt Brauer Frick – Miami
Триото на Даниел Бранд, Ян Брауер и Паул Фрик никога не е играло по правилата на техно играта – първо правеха техно с всевъзможни акустични инструменти, после със симфоничен оркестър, а сега "песни" с куп разнородни вокалисти. Добре познатата им електро-акустична формула не е загърбена и в третия албум Miami (за разкош и контраст нямащ нищо общо с асоциации за палми, плажове, бикини хедонизъм и парти коктейли ала WMC) като интригата тук идва от работата с гласовете – веднъж нашепнати (в Miami Theme), като задъхани лозунги (в Plastic Like Your Mother с Om'mas Keith) или мрачни соул мантри (от Джейми Лидъл в Broken Pieces и Empty Words) до изтерзани женски изповеди (от Nina Kraviz във Verwahrlosung и Gudrun Gut във Fantasie Mädchen). Резултатът – техно медитация, напомняща колаборациите на триото с предишни вокалисти, като нашата героиня Emika, например.
Letherette – Letherette
Дебютният албум на Анди Харбър и Ричард Робъртс идва след серия успешни ЕР-та и ремикси за "братята по звук" Bonobo, Machinedrum и Bibio, за да продължи бийт линията на тотален миш-маш от хип-хоп семплиране, вдигащ синт хаус, фънки китари ала Daft Punk и бас избухвания. Тракове като I Always Wanted You Back, Warstones, Restless, The One и D&T обещават чудна компания на дансинга, а Gas Stations and Restaurants, Boosted, Cold Clam и Say the Sun носят приятен даунтемпо афтърпартитейст и усмивка от кеф по изгрев или залез слънце.
David Bowie – The Next Day
Боуи е от онези живи легенди, които най-добре да слушаш какво самите те казват, отколкото някой друг да ти говори за тях. С една дума – "Listen..." както пее Дейвид в ударното The Next Day, откриващото и заглавно парче на първия му албум от 10 години насам. Слушай, защото той се върна с особено симпатичен винтидж гръм и трясък във времена на безкрайни PR и тийзър кампании – изневиделица с пилотен сингъл за 66-ия си рожден ден (някак иронично звучащото Where Are We Now?), последван от много по-доброто The Stars (Are Out Tonight) точно преди излизането на албума. Няма размотаване, няма шест-пет – само Боуи в класическа форма с парчета като Dirty Boys, If You Can See Me, I'd Rather Be High и Love Is Lost, защото Дейвид все още го може – (Не Will) Set the World on Fire.
Woodkid – The Golden Age
Йоан Льомоан (а.к.а "дървеното момче" Буратино/Пинокио) още преди две години намери Златният ключ на попа – татуира си го на ръцете и закова погледите на всички с шеметното Iron (пробивният хит, присъстващ и тук, естествено), но му трябваше цяла година да завърши епичната си авантюра в търсене на царството на химновия, мегаоркестров поп. За това време мина през Страната на глупците с верната дружка Малвина (а.к.а Лана Дел Рей), засне прелюдията Run Boy Run към Iron, за да стигне най-накрая до The Golden Age – дебютният албум, в който гранде епичната сага завършва подобаващо с творения като I Love You, Conquest of Spaces, The Great Escape, Where I Live и The Other Side. Там, отвъд, в приказката без край.
Всеки нов изгрев ни приближава все повече и повече до изгряването на снежния Horizon 2013 фестивал в Банско от 23 до 29 март. Зимната бордърбийткрос конференция ще се вихри цяла седмица (пълната програма на феста е тук), а нашите парти фаворити са:
Бордърбийткрос рейв – главна сцена под звездите в планината (до хотел Изворите), която ще работи (само в понеделник, 25-и и сряда, 27-и март) след последния лифт в 17:00 часа до полунощ като връщането в Банско ще става по специално подготвената, осветена писта за нощно каране. Стягайте ските, бордовете, ваксата и триковете, за да ги пуснете в обръщение в бийт компанията на Jackmaster, KiNK, Loefah, Reggae Roast, Throwing Snow (в понеделник, 25 март) и Crazy P, Phaeleh, Wookie, Dark Sky, Maribou State (в сряда, 27 март).
Crazy P
Шоукейс – парти вечеринките на различни музикални промоутъри са много, но определено може да отбележиш представянията на родните Elevate (на 25 март в Track Bar с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov) и True Badness (на 26 март с Cheeba, Planas, Diamondz и Tommy Gun). Не са за пропускане и партитата на Trouble Vision vs Tief (на 24 март с Jackmaster, Casino Times, Hesseltime, Mr Solid Gold, Robin); Shapes vs Trix (на 25 март с Mark E, Eliphino, Randomer, Guy Andrews, Max Chapman, Schumen); Vagabondz vs Carbon (на 26 март с Phaeleh, Icicle, Benton, Maison Sky...); Flux (на 27 март с Crazy P, Ben Pearce, Aartekt, Jacques Adda); Hyponik (на 28 март с Throwing Snow, Dark Sky, Darling Farah и Moniker), а на 29 март всичко ще завърши триумфално със специално парти и гост-изненади.
1000names фотография © Максимилиан Праматаров
Освен обявените за предварителна продажба билети за Horizon 2013, вече може да намерите и...
– уикенд пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 120 лева)
– еднодневен пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 80 лева)
Фестивалът Horizon 2013 се случва от 23 до 29 март в Банско
Мелодия на годината Vol.2 с участието на: соул спасители в (ръжта) нощта; електро-акустични формули за мир; паднали NIN ангели; дигитален Lidell фънк; Ego Free Sex Free поп; черните криле на R'n'Brothers Inc.; Cave Street блус и симфонични молитви за по-малко Война и повече Мир по света.
Rhye – Woman
В началото бе Open (напомняща най-добрите Шаде години), след това The Fall (събуждаща носталгия по La Ritournelle одата на Себастиен Телие) и ето, че дебютът като дуо на опитните соул манипулатори (всеки със солиден музикален бекграунд) Майк Милош и Робин Ханибал легна присърце на всеки, който търси миг носталгично пиано удоволствие в зимата на хорското недоволство. Или саундтрак (с парчета като Verse, 3 Days, Hunger, One of Those Summer Days) на залязващото зимно слънце, което да стопля с идеята, че всичко е наред, щом има някой, който мисли за теб и те чака под свещите на нощта. О, да, нежна е нощта!
Atoms For Peace – AMOK
В AMOK формулата за мир атомите буквално и преносно са два – Том Йорк и Найджъл Годрич (продуцент на Radiohead и лидер в полувремето на проекта Ultraista), които вече дълги години заформят здраво музикално ядро, около което понякога кръжат свободни електрони (RHCP басиста Флий, перкусионистите Джоуи Уаронкър и Мауро Рефоско, наети от Йорк за лайв изпълнения на соловия му албум The Eraser) в опит за електроакустично съвършенство. И го постигат в парчета като Default, Dropped. Ingenue, Before Your Very Eyes и Stuck Together Pieces, които оплитат (ала The Eraser + Ultraista + The King of Limbs) дигитален броукън бийт и психеделичен соул в трепетно очакване на новия албум на Radiohead. Дотогава, мир вам и ексклузив Atoms For Peace концерти.
How To Destroy Angels – Welcome Oblivion
Музиката помни много случаи, в които съпруг и съпруга се бракосъчетават не само с халка, но и с общи песни – получава се винаги нещо интимно, чаровно и от сърце. Трент Резнър и Мерикуин Маандиг не правят изключение от правилото, а когато към двойката влюбени гълъбчета се присъединят и семейни приятели като Роб Шеридан и Atticus Ross, вече не говорим просто за лирично отклонение, а за класно упражнение по стил (с парчета като Strings and Аttractors, On the Wing, Welcome Oblivion, The Loop Closes) и влизане във форма с нови идеи (в Ice Age, Too Late All Gone, How Long?) преди турнето и албума на Nine Inch Nails през лятото и догодина. Никакво забвение, добре дошли NIN ангели отново.
Jamie Lidell – Jamie Lidell
След като с предишния си албум Compass беше изгубил вярната посока, сега, в четвъртия Джейми се връща към добрия, стар дигитален Prince фънк, който му се отдава идеално. Дали заради колаборацията му в проекта Mostly Robot (с Tim Exile и други експеримент агенти), дали от желание да не се повтаря, но сега Lidell фънкът се лее по-изкривен от всякога – парчета като You Naked, What A Shame, Do Yourself А Faver, Big Love, So Cold въртят туист в тазобедрените стави, докато ехото им напомня класически Dâm-Funk творения. С две думи – фънкаделик парти.
Autre Ne Veut – Anxiety
Артър Ашин и Том How To Dress Well Крел са като двама близнаци родени от майката на декаденс попа и кривото аренби, но с различни съдби – Том обира светлината на тренди прожекторите, докато Артър стои в сянката му и прави по-интригуващи неща във втория си албум. Достатъчно е да чуеш Ego Free Sex Free обаче, за да разбереш, че Артър ни най-малко живее с Drama Cum Drama комплекси за малоценност и подценяване, а парчета като Play by Play, Counting, Warning и I Wanna Dance With Somebody само затвърждават истината, че двамата декаденс аренби "близнаци" са на равна бийт нога в живота.
Inc. – No World
Дигитално или изсвирено с инструменти соул и аренби – за братята Андрю и Даниъл Ейдж (натрупали опит като студийни музиканти за Pharrell и Raphael Saadiq) няма никакво значение, важното е да е направено с финес и да звучи интимно като флирт приказка за лека нощ. Точно това се лее на талази в дебюта им с парчета като Black Wings, Angel и Careful ... или както се пее в хитовото The Place: "Чувствам, че съм бил тук и преди..." И никак не беше зле!
Nick Cave & The Bad Seeds – Push The Sky Away
Ник Кейв може хладнокръвно да шепти ежедневието си в нета, пред телевизора или това, което вижда през прозорците на къщата си и пак да направи сенчест блус албум от това. 15-ти поред. Може спокойно да сложи голата си жена на обложката, да пусне два-три (съвсем не) скандални клипа от близки дружки като режисьорите Джон Хилкоут и Гаспар Ное, и да изреди световното житие и битие в една песен. Може и го прави в парчета като Higgs Boson Blues, Jubilee Street и Mermaids, защото Ник и компания вече сами по себе си са жанр, и както умозаключават накрая: "If they think / That you should do it the same / You've got to just / Keep on pushing / Push The Sky Away."
Apparat - Krieg Und Frieden
Напрегната година се очертава за Саша Ринг – епичният саундтрак за театралния римейк по класиката Война и Мир на Толстой е само апетитно предястие преди участието му в новия албум на DJ Koze и гранде завръщането на триото Moderat (Apparat + Modeselektor) през август. Дотогава опусът за лаптоп и симфоничен оркестър Krieg Und Frieden (в крачка с предишния му албум The Devil's Walk) ще ни хвърля в меланхоличен размисъл (с теми като 44, Lighton, Austerlitz, A Violent Sky) върху идеята за по-малко Война и повече Мир по света. Дерзайте!
Какъв тон за песен ни дава 2013 за начало – къдрави Falty бийт импулси, големият бариерен Flume риф, синьо Nosaj затъмнение, катедрално техно за молитви, Tера Eskmo инкогнита, електроакустичен сън в зимна нощ и всичко в замяна на хипстър бичето y moi.
FaltyDL – Hardcourage
След албума You Stand Uncertain вече беше абсолютно сигурно, че нюйоркският бийтбой Дрю Лъстман открадна играта на британците в запазените им дисциплини като 2step, garage, broken beat и сега, с Hardcourage прави още една смела стъпка напред. Тук, само шепота на Ед Макфърлейн от Friendly Fires в She Sleeps напомня вокалните поп хитове като Gospel Of Opal, Brazil и Waited Patiently от предишния албум. Акцентът е върху накъдрените бийт плетки в (Straight & Arrow, Uncea, For Karme, Bells) така характерни за FaltyDL, а с трака Korben Dallas (помниш ли героят на Брус Уилис в Петият елемент) Дрю може и да те разхълца неистово на дансинга.
Flume – Flume
Дебютният албум на 21-годишния австралиец Харли Стретън излезе в края на миналата година (и ще хитне Европа чак през февруари), но няма как да го оставим да мине транзит покрай ушите ни – не че прави нещо уникално или коренно различно от своите "братя по оръжие" като Lapalux, Shlohmo или Ryan Hemsworth, просто го прави с наистина завидна лекота и вече със златен поп статус по продажби. Дали ще са вокални бисери като Left Alone с мощен като коралов риф Chet Faker глас, Sleepless с луупнатите секси напеви на Jezzabell Doran и On Top с вдигащия хип-хоп речитатив на T.Shirt или ще са фънки вокално семплирани инструментали като Stay Close, Change, More Than You Thought и особено Holdin On – сърфирането из всички най-интригуващи жанрове на електронната музика през 2012 е на ниво мастърклас.
Darkstar – News from Nowhere
След пробивния сингъл Aidy's Girl Is a Computer, бритбийт дуото Darkstar се превърна в трио при срещата на продуцентите Ейдън Уали и Джеймс Йънг със старата им дружка, певецът Джеймс Батъри, и тримата поеха по пътя на електроакустичното съвършенство. В дебютния North, обаче, силите им стигнаха само до репетиция за настоящия втори албум News from Nowhere, който да разкрие истински потенциала им. Парчета като Timeaway, Armonica, You Don't Need A Weatherman и особено Amplified Ease идеално бракосъчетават фин броукън бийт с психеделичен соул, така че да се отплеснеш в ефирен сън в зимна нощ с широко отворени очи.
Eskmo – Terra
В края на миналата и началото на новата година, Брендън Ангелидис запълва празнината след брилянтния дебютен албум Eskmo с две ЕР-та – Language и Terra, което сумарно е равно на цял, нов албум. Наистина, парчета като Buffalo, Push and Pull, We Are All Terrestrial и Giants от Terra звучат като естествено продължение на I Just Want, Soul Music и Oh in This World of Dread, Carry On от Language, така че да разгонят малко облаците на носталгията, надвиснали над очакването на наследниците на хитовите Cloudlight и We Got More. Та, We Want More, Брендън!
Nosaj Thing – Home
Вторият албум на Джейсън Чунг разкрива една красноречива тенденция за Ел Ей бийт сцената в последните 6-7 години, откакто избухна като феномен с появата на Flying Кръстника Lotus – използването все повече на вокали, което превръща характерните бийт пъзели в поп ориентирани песни. Eclipse/Blue с хипнотичния глас на певицата Казу Макино и Try с Toro y Moi мантра напевите си, наистина са двете най-интригуващи парчета в Home, но Snap и Glue също не предават без бой стария инструментален бийт фронт.
Pantha Du Prince & The Bell Laboratory – Elements of Light
Минимал техно меса за маримба, ксилофон и... 50 камбани – Хендрик Вебер и норвежкият квинтет The Bell Laboratory вече са наясно що е то катедрално техно, а композиции като Photon и Spectral Split стават както за нощни интимни молитви, така и за площадни литургии на големи празници. Няма значение за кого бият камбаните, важно е вътрешен/външен мир да има за всички!
Toro Y Moi – Anything in Return
Чаз Бъндик се оказа особено продуктивен агент – по един нов албум (и то винаги в началото - януари-февруари) на година, откакто извади пробивния дебют Causers of This. Хубавото тук е, че Чаз се връща именно към разчупения, фънки звук на Causers of This с парчета като Say That, Harm in Change, Саке и Never Matter, а само за баланс идват интимни моменти като So Many Details, Cola, Grown Up Calls и Rose Quartz, с каквито името Toro Y Moi стана синоним на чилуейв и бални хипстър мелодии на годината.
