My Mir
"Show Me How" гласи заглавието на трак от дебютния MYT албум на младото Moses Yoofee Trio, а пианистът Моузис Йофий, басистът Роман Клобе и барабанистът Ноа Фюрбрингер вече доказаха с OCEAN ЕР, че владеят ноу-хау за нео-джаз и броукън бийт груув... Сега е време за ювелирния MYT албум, затова (насред световното им турне) си поговорихме с Моузис, Роман и Ноа за Берлин и лейбъла LEITER, за UK jazz сцената, за Сърцето на Музиката и за максимата "Show Me How to Do It with Less, with Nothing"...
Хей, Моузис, Роман и Ноа, как се срещнахте тримата?
М: С Роман учехме заедно в Jazz Institute в Берлин, а преди повече от 5 години той се свърза през Instagram с Ноа, предложи ми да го включим в общите ни джемсешъни в университета, а после и в репетиционното ни студио... след това дойде пандемията и имахме предостатъчно време да се опознаем и да записваме музика...
Най-важното място в Света на Moses Yoofee Trio е...?
Р: Берлин, естествено, откъдето сме и където се срещнахме... Без Берлин Moses Yoofee Trio нямаше да съществува.
Германия има nu-jazz традиции, с лейбъли като Sonar Kollectiv, Compost... но вие сякаш играете по-скоро в зоната на броукън бийта и UK jazz сцената... как определяте мястото си?
М: Да, американската и UK jazz сцените винаги са ни вълнували... Хора като Робърт Гласпър и цялата кохорта около него или легенди като Хърби Хенкок... В UK всичко около лейбъла Brownswood... Alfa Mist, Нубая Гарсия, Юсеф Дейес, Мансур Браун, corto. alto...
Иначе, джаз сцената в Берлин определено е във възход... С много колаборации между артистите, с много нова музика, която се записва... дори, струва ми се, започва да се оформя характерен берлински звук...
Ако триото ви е жив организъм, каква част от тялото му играе всеки един от вас?
Р: Мисля, че всички ние сме Сърцето му...
М: Е, споделяме си и ръцете, краката, мозъка му... Опитваме се да бъдем Едно Цяло...
Защо избрахте LEITER, лейбълът на Нилс Фрам, да издаде дебютния ви албум MYT?
Р: Те издадоха дебютното ни OCEAN EP и това беше естественото продължение... Все пак, в началото, когато се оглеждахме за лейбъл, потърсихме и Brownswood, и Ninja Tune, но LEITER ни подкрепиха, а винаги е супер, когато се поддържаме локално... LEITER имат страхотно студио (Funkhaus - б.а.), невероятно добри хора са, много бяхме доволни от работата с тях по ЕР-то, а и те залагат на много разнообразни и контрастни артисти, което ни допада...
С какво албумът MYT се различава от предишните ви издания?
Н: Прекарахме 10-12 дни в писане и записване на музика в студиото Black Forrest край Щутгарт, където и спяхме... Беше си цял процес, докато ЕР-то го записахме в Берлин, за 3-4 дни... импровизирано, импулсивно и решихме да го оставим така, спонтанно... Докато за албума имахме демо версии на повечето парчета, имахме и импровизирани части, но добре обмислени и узрели...
Албумът е предимно инструментален... Защо избрахте ENNY за да запишете трака Green Light?
Р: Искаше ни се да имаме вокална колаборация в албума, особено с рапър, защото е лесно за тях да редят речитатив върху инструментал... Свързахме се с ENNY, защото и тримата харесваме музиката, която прави, а тя взе че ни отговори ентусиазирано... изпратихме ѝ демо версия на албума и тя си избра това парче Green Light...
А как подбрахте другите гост-музиканти като EVÎN, Wanja Slavin...?
М: Повечето са наши приятели от Берлин... This Could Be The End с EVÎN дори не беше планирана колаборация, а просто семпъл на звук от задавяне, който разработихме с нея... Саксофонистът Wanja Slavin в Deep също е наш приятел, с когото сме работили и преди, а ни се искаше да има и алт саксофон, и други инструменти в сесиите за албума...
Имате ли си любим трак от MYT за свирене на живо?
Н: За мен всички са вълнуващи... все пак, на турнето имаме изцяло нов сетлист, само с три стари парчета, всичко останало е ново и интригуващо...
М: Моето е Push...
Р: Gemini... може би, заради китарното ми соло в него, хаха...
На мен любимо ми е Show Me How... Към кого се обръщате в него?
М: Естествено, първо композираме музиката, после идват заглавията при нас... Аз предложих това заглавие, защото някак отразява идеята ни по минималистичен начин да изразиш супер емоционално усещане... За мен това звучи като: "Show Me How to Do It with Less, with Nothing"... Сякаш Публиката пита, а ние отговаряме...
Според вас, като музиканти и продуценти, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Р: За мен това са струнните инструменти... Звукът от струнен квартет или струнните на цял оркестър... А, може би, най-директен е звукът на човешкия глас...
М:.. или пък соло на чело... Не знам, всичко опира до хармониите, до мелодията...
Откривате ли и къде Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
Н: За мен това е Музиката... и възможността да Я свиря... Винаги е била защитно и защитено пространство за мен... Един концерт, час и половина, може да бъде такова мирно, лечително и сигурно място, след което да се върнеш в Реалността...
М: Музиката и Приятелствата... Или просто да се оттеглиш за миг от Всичко, защото Музиката невинаги носи Мира...
И за финал, мото или философия за Живота, която следвате?
М: Let's Go... да го направим...
Н: Смиреност, смиреност... никога не знаеш какво наистина се случва в Живота на хората, които срещаш...
Интервюто с Moses Yoofee Trio достига до вас с подкрепата на 
DARKSIDE – Nothing
Кой? – Никълъс Джаар, Дейв Харингтън и перкусионистът Тлакаел Еспарза, или Darkside-дуото, превърнало се в рок-ембиънт трио за масово психеделично поразяване на сетивата.
Какво? – Darkside Of... Иронията – да, Иронията винаги е играла ключова роля в джемсешън-комбината на Нико Джаар и Дейв Харингтън, още от Daftside времената ѝ, когато изсвириха/ремиксираха целия последен RAM албум на Daft Punk преди да се появи дебютния Psychic...
Да, иронично е да кажем, че след втория си общ Spiral албум Нико и Дейв поизчезнаха от картинката, след като Джаар не спря да развива Other People лейбъла си, да продуцира саундтраци (като Дийпан и Ема) и дори Magdalene албума на FKA Twigs, както и да забърква неортодоксални проекти като Cenizas и Piedras, докато Дейв извади соло авантюрата си Skull Dream...
Да, ирония е когато в дебютния си албум имаш само две вокални парчета (неостаряващите Heart и Paper Trails), а в третия Nothing пък инструменталните са точно две (Heavy Is Good For This и финалното Sin El Sol No Hay Na), но това чудесно обяснява защо след концертното Live at Spiral House перкусионистът Еспарза се превръща в пълноценен член на едно лайв трио, което търси пресечните точки на краутрок психеделия, тройно филтриран яхтрок, ембиънт глич и дъб груув (чуйте S.N.C, Are You Tired? (Keep on Singing), Graucha Max и Hell suite)...
Ирония е когато Нико лее на испански "Si No Funciona, No Me Diga Que Funciona" ("Ако нещо не работи, не ми казвайте, че работи") в трак, неслучайно, наречен American References, което прекрасно намига към иронията в корицата на албума, символно превръщаща рупорния бунт срещу социалните неправди и злини в сувенирен кич на консумеризма, който да пази спомена колко е гот, че си бил бунтовен, а нищо не си променил ("Nothing On My Mind", както ще настоява Нико многократно в S.N.C)...
Да, текстовете на Джаар винаги са били картинни и двусмислени, но Hell suite, Pt. II и Are You Tired? (Keep on Singing) казват красноречиво почти всичко най-важно ("Look out the window/It's Hell out there... Guess it's time to sit down with the truth... I've seen you broken And you're like Me" и "I refuse to see the question as an answer to what's real"), така че да се съгласиш, че Darkside страната на Иронията е единствения начин, откъдето да гледаш на Абсурда, в който живеем...
Кога? – "Lie on the Floor And listen / Go to the Door And Listen"... и така Todo El Día...
Защо? – защото "Guess it's Time to Sit Down with the Truth... I've Seen You Broken (In the Only Now) And You're Like Me"...
Nothing ревю с подкрепата на
Обичаме срещите с Макс Купър... Обичаме ги не само защото в тях си дават среща музика, визуални изкуства, наука и социални идеи, но и защото те се превръщат ювелирно в много повече от сбор от отделните си елементи... Също като новия му албум On Being... 10 години след дебютния Human, сега е точното Време да разберем кое е това, което ни прави Хора днес, докато си говорим с агент Купър за капаните на екзистенца, за визуалните ремикси на съществуването, за тех-но-портретите на Човечността и въобще за всичко що е On Being...
Най-важното нещо в света на Макс Купър, днес, е...?
Семейството, приятелите, хората, с които споделяме Живота си...
Преди 10 години излезе дебютния ти албум Human, а актуалният носи заглавието On Being... така че, ако затворим кръга, какво е усещането да съществуваш като Човек днес?
Задъхващо... Промените се случват по-мълниеносно от всякога, а и сме подложени на постоянно бомбардиране с информация... Но, както колекцията от мисли (на които е базиран и новия албум), които различни хора изпратиха до сайта ми разкрива, ние все още сме изпълнени с човещина, изградени сме от вътрешни състояния и предизвикателства, които ни свързват на доста по-фундаментално ниво, отколкото се показва на повърхността, където разногласията са навирани в очите ни, за да се върти машината за клик байтове.
Съзнателно ли търсеше връзки между дебютния Human и On Being или..?
Не съвсем съзнателно, но естествено, общи нишки и мотиви са вплетени из цялото ми творчество... Human бе първата ми авантюра в процеса на създаване на албуми, когато се чувстваш свободен да експериментираш, да надскочиш рамките на продуцирането на сингли и ЕР-та и можеш да вложиш по-лични чувства и идеи... On Being, от друга страна, бе изграден от въпроса, който зададох на всички след последния ми албум Unspoken Words – "What Do You Want to Express that You Feel You Can't in Everyday Life?"... Получих истинска колекция от анонимни мнения, наситени с чувства и емоции, от които възникна On Being... Така че е колкото моето усещане, толкова и израз на Човечността, както я разбира Публиката... Беше интересно да обърна по този начин разговора и да му дам музикална форма.
Всъщност, ти вече направи такъв свързващ визуален ремикс на Numb от албума Human за видеото към трака I Exist Inside This Machine, отново заснет от Henning M Lederer? Защо именно за това парче от On Being?
Мисълта, която получих и от която е взето заглавието, гласеше: "I exist inside this machine for a short while. Constrained by it's structure. Somehow feeling that I am more. Then I am gone. What should I make of this?" – някак ми напомни за Numb и визуалното му изражение. Поговорих си с Хенинг за това как са се променили нещата отпреди 10 години, как все същите зъбчати колела на Машината са пак в движение, но задвижвани от изцяло нов Свят от информация, което влияе на нашите мисли, чувства и емоции, и искахме да изразим това по някакъв начин...
On Being е изпълнен с гост музиканти, също като в Human? Защо? Защо избра да работиш с Felix Gerbelot, Aneek Thapar, Tawiah, Aho Ssan, Niels Orens, TomVR...?
Аз си имам своите музикални умения, други си имат техните и често осъзнавам, че онова, от което имам нужда е отвъд моя набор... Епичният глас на Tawiah, виолата на Феликс Жербло, модуларния синтез на Aneek Thapar, хаосът и наситеността, в това, което прави Aho Ssan, синт експресивността на TomVR и усета за мелодия на Нийлс Оренс... всички те обогатяват разказването на Историята в албума.
Имаш ли любим трак от On Being? Каква е неговата история?
Любимо, може би, ми е A Sense Of Getting Closer – точният цитат, който ми беше изпратен, гласеше: "I have a sense of getting close to something that my life depends on. I cannot tell if I should be excited or terrified about what will happen" – случи се много бързо да намеря музикален израз на този страх от неизвестното... Обикновено всичко опираше до превръщането на чувствата, изразени в цитатите, в музикална структура... най-често напасването ставаше с акорди на синтезатора... В други случаи, като при трака My Mind Is Slipping, интерпретацията бе по-буквална, но и времеизяждаща...
Има и трак, озаглавен Peace Exists Here... къде е Мирът в тези абсурдни времена, в които живеем? Има ли, въобще, формула за Мир, пък бил той и вътрешен?
Точният цитат, откъдето го взех, гласи: "Life is meaning less. Nothing matters. Peace exists here. And yet the world is never ending. I cannot catch my breathe. Stress comes from the deadlines that we place on ourselves." – има го това усещане за Мир като остров, на който може да избягаш... Използвах любимия си синтезатор и любими, малки звуци, за да създам нещо като малък остров на Мира и ескейпизма, безопасно музикално пространство всред сюрреална околна среда, където да не трябва да мислиш за всичко онова, което те обгражда... поне за миг...
Има и такива парчета като The Missing Piece... Какво липсва в нашето Съществуване като човешки същества? И може ли AI/изкуственият интелект да го запълни?
Това е финалната част от албума и цитатът, който го вдъхнови гласи: "I have the feeling that something is missing but I don't know what it is" – имах такова усещане за албума, че нещо липсва в Историята и... се получи нещо като позитивно, изпълнено с надежда обобщение на Историята, като в случая, се оказа, че онова, което липсва, вече го притежаваме – няма нужда от изкуствен интелект или други външни решения... Всичко е в Нас...
Кой е отговорен за артуърка на On Being? Защо се спря точно на това изображение и как то ще се превърне в аудиовизуална инсталация за пътуваща изложба?
Графичната част от артуърка на албума е създадена от корейския визуален артист Minjeong An – фен съм на това, което тя прави от дълги години, а тя създава монументални, но изключително детайлни и стилизирани, схематични портрети на себе си и на всичко онова, което я заобикаля – на корицата е неин автопортрет, изпъстрен с хиляди истории и детайлна техническа информация... Според мен, това е прекрасен начин да обобщиш богатството и красотата на Системата, в която всички ние съществуваме, като фокусът пада особено върху разширението на Съзнанието, което идеално пасна на On Being целта...
Аудиовизуалната инсталация на On Being пък е разработена в колаборация с визуалния артист Ksawery Komputery, който изгради система за картографиране на цялата база данни от цитати в съответствие с музикални елементи, така че всичко да се превърне в 360° съраунд инсталация, с Atmos 360° аудио микс, разработен от Ричард Бъркай от Futurephonic studios. Тази пътуваща инсталационна версия на албума е начинът, по който може да представим цялата база данни от цитати, от която покълна целия проект, но и в същото време е начин да добавяме и излагаме в реално време нови мисли и цитати...
Като си говорим за "visual music"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което наистина те е впечатлило в последно време?
Томас Ванц има нова инсталация, наречена Alpha, в Париж. Всичко, което прави е невероятно, но начинът, по който добиваш представа за безграничните размери на Вселената с неговите открития за Космоса на дъното на чаена чаша, е просто магичен.
Кое е най-важното, което научи за Съществуването чрез On Being?
Да избягваш капаните и физическите ограничения, в които те поставя Системата, която те създава, както и влиянията на Системите отвън.
Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?
В новия албум като че ли това бе My Mind Is Slipping – искаше ми се всяка нота от всеки акорд да бъде изсвирена на различна скорост, така че в прогресията на Времето да се създаде усещане, че отделните елементи се "изплъзват" един на друг, а в Пространството (за Atmos микса) това да създаде различни ритмични модели... Ужасна мъка си беше... Трябваше да го правя изцяло ръчно, а Ричард Бъркай трябваше да презапише всички синт части, нота по нота, за да се получи spatial mix-а... Отне ни доста време, но все пак искахме цитата да получи възможно най-точното музикално изражение, нали... The Sun In A Box също отне няколко години работа по няколкостотин различни пласта от звуци, но си беше направо забава, в сравнение с нотния midi-кошмар при My Mind Is Slipping... Въобще, цитатите наистина имаха свой Живот в Съзнанието ми...
Щастлив ли си от начина, по който се развива лейбъла MESH?
Стартирах MESH с идеята да изследвам пресечните точки между музиката, другите изкуства и науката... Това ме отведе до много албуми и стотици колаборации, а чувствам, че сякаш дори не съм близо до началото на този процес... Щастлив съм от това усещане, че има безкрайно много за откриване и изследване, както и от това, че толкова много артисти се присъединиха към лейбъла и следват своите собствени музикални интереси и пътища... Odalie, Rob Clouth, Reid Willis, Non Square, Pleizel, Alex Banks, Evan Gildersleeve, Jinjé, Llyr... предстои толкова много вълнуваща музика, толкова много интригуващи идеи...
След 7 албума, според теб, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Това е усета за простичката магия в съотношенията на числата... Това, което чувстваме, когато чуем акорд, един тон свързан с друг в някакво съотношение – 1:3:5 > 2:3:5 или каквото там бъде... и по някакъв начин тази акорд прогресия ни грабва, както всички чувства събрани в нас могат да бъдат изразени с някаква последователност от променящи се съотношения... В тази връзка, между този особен аспект на музиката и тези специфични чувства, се крие и причината акорд прогресиите да стоят в основата на музиката, независимо от жанровите ограничения и определения... Предполагам, че сме еволюирали до "откриватели на модели"/"pattern finders" в своето развитие като вид и това ни е позволило да осъществяваме контрол над заобикалящата ни среда, както е вродило у нас и страст към Модела и откриването му...
Интервюто с Max Cooper достига до вас с подкрепата на
"Не ставай за резил пред хората" – сигурно често си го чувал, чувал го е и Алпер Дурмуш, но неговия еклектичен микс от хаус, техно и брекбийт не само, че не води към "излагация", но, напротив, говори за ювелирни, Impérieux нива на бийтвладеене с издания за лейбъли като Innervisions, Pampa Records, Sofia Records... Сега е време за прекрасния дебютен албум Rezil (излиза тази седмица през Macro лейбъла на Стефан Голдман, да), затова си говорим с Алпер за това колко дълъг, всъщност, е пътят от родното Кърджали до Берлин, говорим и за специалната премиера на Deliro, докато жонглираме с резили, семпли, фантасмагории и други меланхолии...
Защо точно името Impérieux?
Случи се преди 10 години... Мой приятел, който по това време учеше във Франция, ми го даде като заяви, че именно тази дума (Impérieux от френски – императорски, имперски) ме описва най-добре като характер и въобще като човек, хаха...
Колко дълъг, всъщност, е пътят от Кърджали до Берлин? И как започна всичко?
В началото, в Кърджали, просто исках да бъда диджей като повечето ми приятели, но както мъдро ни посъветваха "батковците" в града, иначе казано, приятелите на баща ми, които бяха местни диджеи: "Ако искаш да бъдеш на международната сцена и то с музиката, която искаш, значи трябва да продуцираш музика"...
Иначе, при една от първите покани да свиря в Берлин, се случи така, че изпуснах обратния полет, което си беше пълен ужас тогава за мен, но всичко прерасна в страхотни приятелства, по-късно останах и да живея там... а и доста приятели от родния ми град също се преместиха в Германия.
Най-важното място в света на Impérieux е...?
Мястото, където съм... От рождението, през детството ми до днес, все се случва така да не принадлежа на едно определено място... Място, което да наричам свой дом или да е толкова важно и определящо за мен...
След триумфа на Fantasmagorii EP за лейбъла Pampa records на DJ Koze как реши да се довериш на малкия, тогава прохождащ лейбъл, Sofia Records за Extensions EP-то и въобще как се срещнахте със Страхил KiNK Велчев?
KiNK е голямо вдъхновение за мен... следя го неотклонно вече повече от 10 години... помня добре и ранните му Boiler Room участия, които гледахме с приятели и танцувахме от дивана... Това, че и двамата сме от България винаги е било важно и мотивационно-определящо за мен, но успях да го срещна чак в Берлин, и то след като мой приятел буквално ме изтика да говоря с него след гига му...
А сега дебютния ти албум излиза през лейбъла Macro на друг българин..?
Да, Стефан Голдман е друго име близо до ушите и сърцето ми вече над декада... а това, че и KiNK има няколко издания за Macro само спомогна всичко да се случи много естествено... Може и общия български език да е в основата, кой знае... просто изпратих няколко трака на Стефан и всичко си пасна на мястото.
Албумът се казва Rezil... Защо именно Rezil? Дума, която се свързва със срам и провал..?
Дума, която майка ми често използваше в детството ми: "не ставай за резил пред хората" казваше тя... и това така се е запечатало в съзнанието ми, че нямаше как да не го използвам.
Всъщност, често използваш български и турски думи за заглавия на тракове... като Fantasmagorii, Reze, Inat, а сега и албумът Rezil... Търсена екзотика или просто маркираш мястото си на ръба на два свята?
Доста по-късно, след като съм ги срещал, си давам сметка колко абсурдно и забавно звучат някои думи от тези езици... и именно затова обичам да се заигравам с тях...
Откъде са семплите в парчета като Rezil, Deliro, Sword Fight, Imana и Young?
Повечето от тях са вдъхновени от еклектичното парти Climate of Fear (лейбъл, парти серия и вече фестивал - б.а.), където Ben UFO и DJ Python просто ни разтапяха от кеф с приятели...
Всъщност, често използваш и вокали като ритмичен елемент, така характерно и за българската фолклорна музика... Защо?
Струва ми се, че търся винаги нещо органично, човешко и нестандартно в музиката.
Имаш ли любим трак от Rezil... Каква е историята зад създаването му?
В по-меланхоличните дни това е Young – много записи на терен и семпли от Гърция, от трип с приятели, който правим ритуално всяко лято...
От друга страна, има и такива парчета като Deliro, с които исках да избягам далеч от 4/4 kick-drum-матрицата... исках да експериментирам без да мисля какво ще се случи... а то се получи доста регетон...
Кой е отговорен за артуърка на Rezil? И защо го избра?
Viet Hoa Le – има доверието на Стефан Голдман за повечето Macro издания, така че защо да не го имам и аз...
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като артист?
Като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
И аз търся отговор на този въпрос... Лично аз обичам да гоня меланхолията...
Къде се намира вътрешния мир в тези абсурдни времена, в които живеем?
Никъде... и Мирът е удавен в Абсурда...
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Мисли като "За всичко си има Причина" ме превеждат през трудните моменти...
Интервюто с Impérieux достига до вас с подкрепата на
