My Mir
TRIGAIDA – POLET
Кой? – Иван Шопов, Георги Маринов - Хорхе и Ася Пинчева... или етнотроника триумвиратът TRIGAIDA
Какво? – в POLET – казват, че сама птичка Пролет не прави, но когато са цяло ято... Да, вторият албум POLET (появил се също като ELATE сякаш, за да отбележи Пролетта) на TRIGAIDA се заиграва със силата на Ятото – също като при мигриращите птици, движещи се на ята, така и в проектите, гравитиращи около Иван Шопов, "мигрира" през определено време едно Ято музиканти – тук отново са пианистът Димитър Бодуров, ней майсторът Бурак Малчок, броукън техно агентът Максим Анокин...
От миграцията в ELATE се завръща и цигулката на Гюлдесте Мамач (усетете синхрона с триумвирата в A PRAYER, SHIFTS OF FATE и в заглавното POLET), като, естествено, има и нови "птици" в Ятото – някои като барабанистът Андон smallman Тръпков, тромпетистът Росен Захариев - Роко и Крис Molec Макаров "мигрират" от странични бийт авантюри на Шопов.
Други, като китаристите Себ Тейлър (от Kaya Project), Асен Маринов и Павел Ралев, както и свирещия на кора и гъдулка (в RADA'S SUN) Любомир Смиленов, са съвсем нови в Ятото – целта, естествено, е разклонение на етнотроника формулата, развивана и шлифована от Иван Шопов вече над 15 години (от Бalkansky, през Канатица до TRIGAIDA проектите), до получаване на нови, интригуващи етнобас вариации като KNOW YOUR SOUL, THE MOUNTAIN, RADA'S SUN и THROUGH THE STORM...
И ако всичко в POLET започва и завършва концептуално с птичи песни (рамкова композиция, която намига към Канатица албума), то именно постоянното обновяване и миграция на Ятото дава криле на Душата в Полет...
Кога? – полет № 002 на TRIGAIDA AIR се извършва от летище MIXTAPE 5 на 24 април | 20:30
Защо? – защото миграцията на Ятото носи богатството... на Душата в Полет...
POLET ревю с подкрепата на 
DJ Koze – Music Can Hear Us
Кой? – Щефан Козала, неподражаем кросоувър хаус факир с 12-инчов хумор и необятен запас от бийт фокуси.
Какво? – The Talented Mr. Koze – да, излетяха 20 години от дебютния Kosi Comes Around албум на мистър Козала и ако все още не можеш да го арестуваш в жанрови клише рамки, то след ювелирните албуми Amygdala и knock knock може да се каже, че Kosi откри перфектната амигдала-формула на симбиозата между Гласа (на своите гост-вокалисти) и Бийта, така че неизменно да получаваш кросоувър-хаус-пъзели за масово Соул поразяване...
Формула, която мистър Koze тества триумфално при продуцирането на Hit Parade албума на Роушийн Мърфи... Формула, която шлифова (с променливи резултати) и при четвъртия си албум Music Can Hear Us – да, отново има ювелирни комбо игри с Ada (като Amygdala-ехо) в Unbelievable и Tu Dime Cuando; със София Кенеди (ала knock knock) в Die Gondel, Der Fall и Buschtaxi...
отново има добре намерени звездни даунтемпо комбини с Деймън Олбърн в Pure Love и с Маркъс Акер и бандата му The Notwist в What About Us... отново има ювелирни едит-римейк-фокуси на класики като Wie schön du bist (с Düsseldorf Düsterboys и вокалът Арним на Beatsteaks) и Vamos A la Playa (или италианският диско хит, префасониран от Аня Soap&Skin)...
Да, когато започваш с цитат от персийския поет Джеляледин Руми в The Universe in a Nutshell, качил си се на Buschtaxi и завършваш с чудно семплиране на японската Umaoi песен от Хокайдо, значи еклектиката може да бъде магия (а не просто отражение на вавилонския Хаос) само в ръцете на истинския The Talented Mr. Tripley... точно като кросоувър-бийт-факирът Mr. Koze...
Кога? – когато Пролетта почуква knock knock по Амигдалата на твоето (не)Доволство...
Защо? – защото Music Can Hear Us... Чуй Я и Ти...
Music Can Hear Us ревю с подкрепата на
"Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло" ще каже Добрин Петков, или просто селектор Djobry, докато търсим есенцията на SYMБИОЗА – музикално предаване онлайн и клубна парти серия офлайн, които отскоро следват мисията си "различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват"... Така както ще се случи на 29 март в SYMБИОЗА срещата между KUTMAH, 1000NAMES, Djobry, MENGEME и Теб... Така както се случва в 60+ минути от нашия подкаст сериал...
Най-важното място в Света на Djobry е...?
Домът. Защото там са най-важните хора – семейството, любимата, децата, приятелите, дори просто на гости. И защото там спя – сънят е връзката ми в дълбочина със самия себе си, както и с вселената. Често надживявам страховете си именно в съня, а и вселената ми подсказва неща насън. И не лъже.
Защо Djobry – защо избра точно това име? И къде са корените на твоята История с Музиката?
Djobry се роди на шега. През 2010 г. близък приятел ме покани да пускам музика като DJ за първи път на един негов рожден ден в бар Twins (не работи отдавна, беше в НДК). И на шега – ДЖ ДЖЕЙ ДЖОБРИ, посмяхме се, но така и си остана. Тогава пусках от лаптоп с два Winamp-а. Мигновено се влюбих в DJ изкуството, втория път пусках с мишка и все пак някакъв кракнат DJ софтуер. Но признавам си, за мен няма никакво значение машинката, от която един DJ пуска музика. Единственото важно е музиката. На едно от най-яките партита, на които съм бил, пускаше един симпатяга от iPhone.
Иначе, с музиката съм органично свързан от най-ранно детство. Баща ми е музикант, дядо ми е бил диригент, вуйчо ми беше басист. Имам и две сестри – със 7 и 9 години по-големи от мен. Те, както и всичките им приятели и гаджета от пубертета, са ми повлияли неимоверно много в детството. Спомням си първата ми касетка – албумът Nevermind на Nirvana. Бях на 8, когато татко ми я купи от един деведесетарски базар, пак в НДК. Слушах я буквално денонощно. Спях със слушалките в уши. После, около 10-годишен, до мен стигна и рейвът. Сестрите ми ми подаряваха касетки. Имаше една убийствено агресивна и свирепа рейв касетка, в която имаше едно извращение, в което се "пееше" в продължение на 45 минути "tonight you'll sleep in hell". Слушах го на rewind (Walkman-а нямаше repeat). Един ден тази касетка за огромно мое съжаление мистериозно "изчезна". Тогава подозирах приятелите на сестрите ми, че са си я взели. 20 години по-късно татко си призна.
Започнах интензивни уроци по пиано на 4 години. Не ми беше голяма страст до към 10-годишен, когато вече умеех да изсвиря прекрасни произведения на Бах, Шуман, Шопен и настръхвах. Концертите в зала България също в началото ми се струваха повече семеен дълг, но след 14-годишен започнах да ходя и сам.
Точно на 14 бях, когато една лятна ваканция моят вуйчо Иво (Ивайло Крайчовски, ФСБ) ме взе у тях и ми връчи колекцията си от касетки – наброяваха около 1000. И ми заповяда – "Искам да ги преслушаш ВСИЧКИТЕ. Каквото ти хареса ти го подарявам. Каквото не – ми го върни." И така, цяло лято слушах Peter Cetera, Al Di Meola, Beatles, Curiosity Killed The Cat, Gary Numan, Stanley Clarke, Spencer Davis, Level 42, безобразно богата колекция музика. Всъщност, накрая повечето касетки запазих, пазя ги и до днес. Понякога правя Касетка парти с тях.
А преди няколко години татко ми каза: "Носиш и трите имена на дядо си (Добрин Христов Петков). И неговата колекция плочи с класическа музика събира прах на тавана ми. Мисля, че е редно ти да притежаваш това културно наследство." И така, около 2500 плочи се оказаха вкъщи. Преслушах ги от-до, отне ми две години. Около 500 от тях сега са в хола. Започвам предаването SYMБИОЗА по радио Off Beat винаги с нещо от там. Бах и Бетовен са ми много любими. Скарлати, Шуберт, Прокофиев, Панчо Владигеров...
Като дългогодишен селектор на музика, а сега и автор на музикално предаване по онлайн радио и организатор на музикални събития, как, според теб, Публиката у нас консумира Музика?
Често незадълбочено и недостатъчно критично. Музиката е станала като fast-food – дай нещо набързо, ама и евтино, или най-малкото до болка познато, не ме занимавай там с твоите алтернативни неща... Обидно е как повсеместно хората се отказват да отидат на едно или друго парти, защото има 5 евро вход. Също ме натъжава и еднообразието на сцената. Сякаш DJ-ите си казват – това се слуша, това ще пускам и аз. Липсват ми дързост и непозната красота. Има и още нещо – днес, DJ може да е всеки – за 200 евро си купуваш машинка, с която отиваш в клуба и си звезда. Това води до огромни компромиси с качеството на музикалното съдържание. По никакъв начин не защитавам времето на моето детство като превъзходно – ни най-малко! Аз съм филантроп, капиталист и поддръжник на еволюцията. Но сякаш, ако си свалял една mp3-ка от интернет през дуплекс телефон за 2 дена, след това я слушаш с повече внимание. И не отделяш 2 дни да теглиш кое да е парче. Прекрасно е, че днес можеш за 15 минути да изтеглиш цели дискографии на лейбъли. Важно е да се съхрани емоционалното и естетическо отсяване на всичко това. А това хората никога няма да го загубят безвъзвратно. Само трябва да си спомняме да го правим. Често и аз се улавям в подобни моменти – свалям неща, които първично са ми харесали. След това ги слушам втори, трети път и се питам – "Това, НАИСТИНА, харесва ли ти?" Понякога е по-трудно да си откровен сам пред себе си.
И да, в България има изключително интелигенти слушатели, музиканти и DJ-и. Напълно достатъчни, за да се развива съвременна музикална култура от най-високо ниво. Просто не трябва да се жертва качеството за сметка на количеството. Обединявайте се и подкрепяйте местните артисти!
Защо SYMБИОЗА – защо избра точно това име, каква е мисията и какво предстои на SYMБИОЗА?
Симбиозата е явление в природата, при което два или повече организми заживяват заедно с цел съвместни ползи. Имам един любим пример от океана: един вид "рапан", който не се справя добре с отбраната – покаже ли си мекотелестата глава, за да си похапне вкусно от някой коралов риф, много лесно бърз хищник му изяжда главата и го вади целия от раковината. Но се запознали един ден с един октоподесто-ракоподобен хищник, който никой наоколо, в океана, не смее да приближи, защото за стотни от секундата го убива с отровните си и светкавични пипала. Този обаче войн никак не се справя с ловуването – нормално, нали всичко живо бяга от него с триста. Оказало се обаче, че изпражненията на рапанчето са любимия му деликатес! И така, рапан и октопод се слепили и заживяли заедно, и яли, отбранявали и се веселили.
Пренесено в музиката и обществото, това е целта на SYMБИОЗА. Различни организми, музикални стилове, поколения слушатели и музиканти да споделят време заедно, да се изслушват и да се допълват. Хип-хопът се заражда от джаз и блус музиката. Моцарт е повлиян основно от Бах. Black Sabbath раждат метъл музиката, повлияни от horror киното. Нищо не е съвършено само по себе си на този свят, а е просто малка част от едно голямо цяло.
Целта ни е да организираме 3-4 партита в годината с най-разнообразни артисти от цял свят: new school jazz, hip-hop, trap, dubstep и неограничени иновативни проекти. Имаме много работа пред нас, което единствено ни мотивира.
Доколко визуалната страна е важна за Mузиката? Symбиоза има специална серия принтове..?
След музиката, второто ми любимо изкуство е живописта и графичния дизайн. Когато слушам музика спонтанно виждам форми, цветове, нюанси. И когато видя един хубав постер, чувам музика. Тук пренасяме и симбиозата на тези две изкуства. За нас е безкрайно удоволствие, че любимият ни графичен дизайнер Виктория Николова - PLLIK прие поканата ни да работи с нас. Нейното творчество допринася за богатството на естетическите възприятия на музиката, която слушаме на нашите събития. И обратното! Тя беше толкова истинска в делото си, че преди да направи дизайна за първото ни събитие ни помоли да ѝ изпратим за вдъхновение музика, която ще звучи на събитието. Тогава разбрах, че симбиозата е в пълен ефект.
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Нищо освен музиката. Това е най-абстрактното изкуство – учените и изкуствоведите са обединени около това. Просто механично трептене на въздуха, което може да ме докара от рев със сълзи до неудържима еуфория от щастие. Понякога насаме съм агресивен, слушам Pantera и плюя във въздуха нагоре. Разнолика, нестройна душа.
Записах този сет сам вкъщи сряда вечер. Просто пътешествие. Препоръчително за слушане също в интимни моменти, не очаквайте нищо jump-up или парти mode! На събитието с Kutmah, 1000NAMES и MENGEME ще пускам съвършено различни неща! Надявам се да ви хареса.
В дневника на Djobry следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Юли месец с много близък приятел ще посетим Pohoda Festival, където най-много се вълнувам за изпълнението на JPEGMAFIA. Всъщност, много искаме да го поканим в София на SYMБИОЗА събитие. След това ще ходим със семейството на концерт на West-Eastern Divan Orchestra с диригент Даниел Баренбойм и солист Ланг-Ланг, през август в Берлин. Искам да отида на гости на сестра ми и децата ѝ в Мадрид на пролет. Но засега ме чакат много цветя вкъщи, които да пресадя и извадя на балкона. И да седна пак да си пиша сценария за филма.
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като Човек?
Пьотр Илич Чайковски – Сезоните
Йохан Волфганг фон Гьоте – Страданията на младия Вертер
Като селектор, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Ниските честоти. Наскоро стана спор около това дали са използвани звукови (шумови) оръжия на масовите обществени протести в Белград. О да, ниските честоти са най-влиятелни. Има научни изследвания, които твърдят, че много под 50 hZ – границата на чуваемост за човешкото ухо – има честоти, които ни влияят ужасяващо. Основната теория е, че при силен земетръс се генерират такива честоти с огромни амплитуди от земните пластове, които подсъзнателно всяват страх и паника у хората. Нали ви споделих Black Sabbath от къде са тръгнали :)
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
В себе си. И се старая да го предавам, както пламъка на Великден. А и не мисля, че времената са абсурдни. Напълно обясними са. Пишат се в реално време страници в историята, да му мислят учениците в 12 клас през 2100 година! Доброто винаги побеждава. С каква цена – зависи от нас сега. Свободата е като хляба, четете Радой Ралин и Георги Марков, Захари Стоянов, Симеон Радев... Слушайте Know Your Enemy на Rage Against The Machine, след това.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Бъди промяната, която искаш да видиш.
MIR 53 | DJOBRY достига до вас с подкрепата на
"Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни" ще каже пианистът Димитър Горчаков и няма как да не се съгласиш с него – ще го срещнеш зад клавишите на собственото му джаз трио и соло албума Tomorrow's Past, но и в кийборд акция за лайв формациите на Desy като Soul Weapons и The Visual Madmen, или зад пиано груува на етноджаз проекта на Пиеро Епифаниа, както и, естествено, като част от импро-броукън-бийт-триумвирата Clavexperience... Именно с Павел Терзийски и Александър Skiller Деянов, тримата са подготвили специална 3 в 1 Clavexperience среща (на 21 март) със соло авантюри, в която Горчаков ще влезе в диджей амплоа... Затова, сега с Димитър правим моментна снимка (да, той се занимава и с фотография) на всичко случващо се, докато си говорим (върху неговия микс фон от подкаст сериала ни) за есенцията на Вселената на 88-те клавиша...
Най-важното място в Света на Димитър Горчаков е...?
Мястото, в което се чувствам споделен и натурален, между приятели и близки. Понякога обичам да оставам сам. Сам сам и сам с пиано. Особено специално e прекараното време в природата, на тишина, някъде по-високо и близко до небето, чистия въздух.
"Don't Call It Jazz Music... It's Social Music"... Как би определил музиката, която създаваш, ако се заиграем с този цитат от филм за Майлс Дейвис?
Това е истински цитат от негово интервю, между другото, има го в Youtube все още, изключително интересно.
Музиката, която създавам най-вече е предназначена да се съпреживее на място с отворени сетива. Мисля, че социалният елемент е фундаментален... През вековете хората са споделяли чрез изкуството много висши идеи, които не биха имали смисъл, ако не са със социална насоченост, според мен. Усещането ни за света не може да бъде ограничено в звуци и мимики, имаме нужда да казваме много повече, не само с думи. Изкуството винаги ще движи задкулисно невидими неща. Вярвам и че живото и непредсказуемото/човешкото ще стават все по-желани в следващите години.
Участваш в много и различни формации/проекти... ако те са живи организми, коя част от тялото им играеш ти?
Аз играя асансьор, който пътува нонстоп между сърцето и мозъка. Ако остане някъде по средата, то това би била зоната на гръкляна, хаха, по-добре да се движи, че иначе ще последва задавяне.
За мен, импровизацията е голяма част от изразяването като артист. Почти няма проект, в който това да не е застъпено. Сетивността и яхването на моментната вълнà се отключват с интуицията и овладяването на нуждата за контрол. Всеки орган от тялото е важен, за да има музика и живот, но най-вече без сърце не става...
А как превключваш между различните вълни на разнообразните проекти, в които участваш?
Понякога е трудно, защото наистина проектите много се различават един от друг. Един ден свириш електронна музика на парти в два през нощта, на другия ден може да е концерт с джаз стандарти вечерта, после театрална постановка и т.н... Обикновено много музиканти свирят колкото могат повече и навсякъде. Бих казал, че вече имам привилегията, след доста проекти, да избирам какво да свиря, с кого и да имам възможността да изпълнявам най-вече авторска музика. А на въпросът за превключването – опитвам се да се наспивам и да не правя нещата в последния момент. Практичното помага...
Какво ти даде и какво ти отне дебютния соло албум Tomorrow's Past? И къде виждаш посоката за създаване на следващите си соло албуми?
Само ми даде. Много, много опит. Сближаване с мен самият. Посоката винаги би била експеримент и самопровокация, някъде между съвременна импровизационна музика, електроника и класическа музика.
По време на covid времената – 2020-та, подготовката за албума беше нещото, което ме изкара от много тежки състояния. Тези ограничения, които бяха навсякъде тогава много силно удариха хората и много директно тези, които излизат редовно на сцена, не само финансово, но и емоционално, психически. Така де... имах възможността да остана със себе си тогава, а за един такъв дълбок процес, чрез който намираш вътрешния си глас във времето е нужно усамотение... може би беше перфектния момент.
На 29 март, за юбилейна 10-та година, отбелязваме Piano Day... как би го празнувал ти и въобще, какво откриваш във Вселената на 88-те клавиша?
Ще го отпразнувам, разбира се, най-малкото ще посвиря с хубаво намерение.
Пианото за мен е изразно средство, което не възприемам като пиано. Осъзнах го след като завърших консерваторията на 23-годишна възраст и започнах директно да се занимавам с експериментална музика и т.нар. "свирене навсякъде". Музиката я възприемам най-вече като призвание. Чрез 88-те клавиша можеш да откриеш цялата вселена, между другото се сетих за една много хубава мисъл, ще я цитирам по памет – "когато човек медитира, цялата вселена влиза в него, когато се моли, самият той става цялата вселена"... велико.
В този ред на мисли е и един духовен процес, в който наистина ако успееш да влезеш, можеш да кажеш неща от дълбоко, с който и да е инструмент.
Защо и как решихте с Александър и Павел да направите хем обща, хем соло акция на 21 март... нещо като 3 в 1 Clavexperience?
Полагаме усилия да правим различни неща и тази идея ни се стори свежа. Всеки от нас участва в доста проекти и така или иначе ще сме заедно на едно място вечерта... защо да не отлетим и с по един соло проект :) Павел има соло проект от няколко години и е издал немалко неща. Skiller също има солидна солова концепция, която може би рядко изпълнява в столични клубове. Аз, в случая. ще съм в ролята на късния диджей, който би се радвал на поклащащи се хора.
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?
Тепърва прохождам в диджейството, което винаги ми е било мечта. Опитвах се да не прецакам миксирането и съответно си танцувах, като се надявах да запечатам малко емоция.
Занимаваш се и с фотография... Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш?
Снимам от малък, винаги ми е харесвало. Постепенно започнах да излизам с камерата редовно и навсякъде, да улавям различни моменти и да търся естетиката там, където на пръв поглед я няма. Всяко изкуство, ново възприятие, философия, вярване, начин на живот се отразява на това, което правиш и го развива. На мен ми е много приятно и провокиращо да се потопя във визуалното, и по-конкретно в уловения статичен кадър.
В съзнанието ми има много общо с музиката... научно е доказано, че цветовете имат конкретни честоти, както музикалните и, когато наблюдателят възприема визуално изкуство, се събуждат процеси, сходни с тези при слушането на музика. Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни.
Иначе последните години правя музикален пърформанс – тъмно светло, в който има изложба на абстрактни кадри, които провокират хората всеки да открие нещо различно и чрез диалог между мен и публиката се измисля история от конкретен кадър, която след това претворявам в импровизационна музика.
В дневника на Димитър Горчаков следващите няколко месеца са отбелязани като...?
На първо време ми предстоят шофьорски курсове, хаха...
Иначе – освен на 21 март в МАЗЕ с Clavexperience, на 18 март Импровизиран театър в Топлоцентрала с ХаХаХа Импро Театър.
На 4 април с Павел Терзийски в Hom's ще посвирим джаз стандарти като дуо – A Piano and A Voice...
През април ще има точно този пърформанс тъмно светло, за който споменах по-рано, но ще го обявя на страницата ми, когато се уточни датата, а също, в началото или средата на май, ще посвирим отново авторска музика, която написах за трио, заедно с Васил Вутев на барабани и Михаил Иванов на контрабас.
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като артист?
Извинявам се, но ще са 5:
2010-а – соло концерт на Tigran Hamasyan в 1-во студио на БНР
2017-а – Валери Гергиев с Марински театър в зала 1 на НДК
2015-а – Jaga Jazzist на живо в Истанбул
Keith Jarrett The Köln Concert
Björk – на живо в Прага 2023-а
Като музикант и продуцент, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Винаги този, който идва отвътре. Искреният.
Но ако трябва да бъда по-конкретен акустичният звук винаги ще е Звукът. Електронното е преходно. Първият инструмент е човешкия глас, нормално е той да ни влияе толкова силно. Има спор дали първо са ударните инструменти, заради туптенето на сърцето или гласът... кой знае...
Димитър Горчаков © Боряна Пандова
Къде откриваш Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?
Мира го откривам, когато редуцирам напрежението. Най-лесно и автоматично е на природа. Когато няма такава възможност се опитвам да дишам повече, да срещам любими хора, да правя повече неща/задачи, които са ми приятни.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Тези ме преследват последните години:
"Бъди себе си. Всички останали са вече заети."
"Който търси – намира."
"Не се опитвай да се харесваш на всички хора, дори самият ти не харесваш всички хора"
MIR 52 | Gorchakov достига до вас с подкрепата на
