My Mir

Ela Minus – DÍA

Кой? – Габриела Химено, колумбийска-виа-Ню Йорк аналогова синт-дива с ежедневни, малки, технопоп acts of rebellion...

Какво? – Vamos като Елà – "they told us it was hard, but they were wrong" гласеше първия сингъл от дебютния албум acts of rebellion на Ela Minus и макар с друго значение може идеално да обобщи втория (по презумпция и традиция винаги труден) албум на Габриела.

Завидната лекота от acts of rebellion, с която Ela Minus влезе в света на аналоговия технопоп се усеща и в DÍA, още с първите акорди на откриващото инструментално ABRIR MONTE (като Fever Ray ехо напомнящо откриващата Туин Пийкс тема), сякаш изкачващо метафоричната планина, за която говори заглавието му...

Гледката, която се открива оттам, в срещата по-нататък с BROKEN, IDOLS, I WANT TO BE BETTER, ONWARDS и UPWARDS (записани отново под микс надзора на Марта Салони, обгрижвала саунд чистотата и в последния на Depeche Mode) пък разкрива състояние на вътрешен мир и комфорт, ненарушими дори когато говорим за края на света (като в QQQQ), може би защото ежедневните, малки, технопоп актове на COMBAT дават сили да преминеш през Ада на абсурдното ни съвремие...

Кога? – казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, затова си пуснете DÍA през... Нощта...

Защо? – защото "I'd Love to Save You But You've Got to Save Yourself"...

"Фалшът е Системата, в която живеем" ще каже Брик Полит, главният герой от пиесата-класика Котка върху горещ ламаринен покрив на Тенеси Уилямс, и ако за близо 70 години (навършват се през 2025-а) след създаването ѝ сме преживели безброй нейни театрални и филмови версии (някои от които емоционално и житейски остарели), то във всяка нова адаптация (като тази на режисьора Стайко Мурджев) ще има нещо, което ще пребъде – а именно "лъжата и лъжците"...

Да, репликата "лъжата и лъжците" не е просто реплика-акцент, а диагноза на едно общество, в което Те ("лъжата и лъжците") винаги са в нас и около нас... Както и по-опасната болест – Самозаблудата, от която страдат героите в Котка върху горещ ламаринен покрив...

Самозаблудата като изкривена реалност така чудесно внушена тук от сценографа Никола Налбантов с полуогледалните, полуотражателни плоскости, пресъздаващи стаята на Брик/Гринго-Богдан Григоров и Маги Котката/Елеонора Иванова, където се разиграва драмата на цялото семейство Полит... Самозаблудата като възможен паралелен живот намигнат от режисьора Стайко Мурджев с удачното вграждане сред декорите на видеооткъси (заснети от Димитър Сарджев с участието на Ненчо Костов), разиграващи "възможната" триумвират-идилия между Брик, Маги Котката и Скипър/Ненчо Костов...

Самозаблудата като болест по-опасна и от рак – такава от която страдат и арогантния магнат Татенцето/Ириней Константинов, и досадната Мама Полит/Петя Силянова, и техния по-малък амбициозно-глуповат син Гупър/Владимир Солаков и неговата перманентно-бременна жена Мей/Невена Калудова... Самозаблудата като многоетажна торта за рожден ден, която рухва, етаж след етаж, досущ измамно сладки домино плочки, под жегата на признанията и лъжите...

Самозаблудата като кликване на бутон в алкохолното съзнание на Брик/Гринго-Богдан Григоров, което да му осигури Оцеляване сред хаоса от лъжи, вини и илюзии... Самозаблудата като щастливо Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката на Маги Котката/Елеонора Иванова, която неслучайно ще заяви през зъби "Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат"...

Всъщност, неслучайно, Стайко Мурджев отново работи в комбина тук с голяма част от екипа, създал и предишната му адаптация на Перфектни непознати (като сценографът Никола Налбантов, като композиторът Петър Дундаков, като актьорите Елеонора Иванова и Михаил Милчев, тук в смъртно-тихия образ на доктор Боуг), както неслучайно и тук (като в Перфектни непознати) се разиграва съдбоносен и илюзорен избор между Щастие или Оцеляване... Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката... Оцеляване в една изкривена, огледална реалност, в която никой никога няма да бъде щастлив наистина...

И ако все пак Котката падне от горещия ламаринен покрив, също както Животът на ръба на Абсурда напоследък, то нейните девет живота Илюзия ли ще бъдат или Лъжа... За Лъжата и лъжците питаме...

Котка върху горещ ламаринен покрив живее на 19 декември, 15 и 23 януари, 4 и 20 февруари, 9 и 20 март, 6 и 22 април, 12 май, 2 и 20 юни, 17 септември, 1 и 16 октомври | 19:00, театър Сълза и Смях 

"Това, което е Добро за Мен, е Добре и за Теб. Това, което е Добро за Теб, е Добре и за Мен" ще каже безименния герой на моноспектакъла Детска история, базиран на едноименната новела от Нобеловия лауреат Петер Хандке, но това далеч няма да е първия път, в течение на спектакъла, в който ще се изправяш пред двусмислен кръстопът... Напротив, именно такива кръстопът-трикове са в основата на подхода на режисьора (и актриса) Елена Димитрова и на актьора Явор Костов - Йондин в анонимната изповед тук, така че сам да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в Детска-та история и в Света, който обитаваме въобще...

А Детска-та история е обитавана от един баща, който е принуден, в продължение на 10 години, сам да отглежда своята дъщеря – Хандке издава новелата Детска история през 1981-а (като част от тетралогията Бавно завръщане), 10 години след самоубийството на майка му (когато най-накрая е срещнал истинския си баща), в търсене на идентичността си, местейки се от страна в страна (също като анонимния герой в новелата) и малко преди с Вим Вендерс да напишат сценария за Криле на желанието – така или иначе, намеците за автофикция и биографичните паралели тук са излишни, защото, както споменахме, идеята е да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в един Свят, където всичко е двусмислено и нищо не е такова, каквото изглежда...

Затова историята тук повече прилича на медитативен, искрен разговор със... самия себе си... Прилича на интимна изповед, в която анонимният герой сам поставя размислите и страстите си под лупа – буквално и преносно, концептуалната сценография (огромно, кръгло увеличително стъкло и параван...) на Ралица Тонева ювелирно внушава двусмислието, двойствеността и илюзиите на героя, а в комбинация с прецизното осветление и минималистичната музика на Любомир Брашненков (половината от Saturated Pixels) всичко добива хипнотичен коефициент на реалност...

Затова няма значение дали лично си изпитал всички капани на самотното родителство, дали лично си достигал момента, в който "не принадлежиш нито на работата, нито на детето си"... дали лично си изживял found footage кадрите, чудесно сглобени от Клара Стоянова, във финалната част на спектакъла...

Защото всички знаем, че Светът днес има повече от една Реалност, повече от една Истина... Свят на Паравани, Свят на Огледала... Свят, в който се оглеждаме в децата ни, но и те се оглеждат в нас... Свят, в който доброто за Теб може и да не е добро за Мен и обратно... Свят, в който всичко зависи от твоя личен "Коефициент на Реалност".

Детска история е в Топлоцентрала на 7 декември, 4 февруари, 6 март, 6 април, 8 май, 30 октомври | 19:00, Зала 2

Murcof  vs  Bibio   vs  Ben Lukas Boysen

Кой? – Фернандо Корона, мексикански IDM специалист с безпогрешен Murcof-усет за ембиънт панорамата; Стивън Уилкинсън, електроакустичен Bibio-бард и пасторален ембиънт художник; Бен Лукас Бойсен, немски агент с богато глич-Hecq минало и бляскаво ембиънт бъдеще

Какво? – Кино по Ноти – да, и Murcof, и Bibio, и Бен Лукас Бойсен владеят до съвършенство кинематографията на бийта (да не говорим, че и тримата имат солиден опит в създаването на музика за филми, саундтраци и аудиовизуални проекти, въобще), но последните им творения – Twin Color - Vol 1 (на Murcof), PHANTOM BRICKWORKS LP II (на Bibio) и Alta Ripa на Бойсен – са скрити, всъщност, филмови наративи (в които Животът е най-добрия сценарист), разказани минималистично-ювелирно по ноти (предимно чрез пиано и синтезатори), така че и трите истории да се превърнат във властелини на Ембиънт Пейзажа...

Да, Фернандо Murcof Корона и преди се е заигравал с утопичния звук на Космоса (в красноречивия албум Cosmos от 2007-а), но този път е зарязал семплирането на класически инструменти в полза на синтезаторите и с помощта на белгийския визуален артист Симон Жийфюс (и резиденция във френския институт за звукови иновации и изследвания IRCAM) създава истинска сай-фай Вселена, в която, като ехо от човешкия екзистенц, звучи гласът на дъщеря му Алина Корона (във въздействащите Going Home, Enemy и Fight), така че с композиции като Cosmic Drifter, All These Worlds Part. II, Tomorrow Part. II и They Glow пред очите ти да изникне реквием за вечното търсене от Човека на своето място във Вселената.

Проектът PHANTOM BRICKWORKS на Стивън Bibio Уилкинсън пък винаги е залагал на най-малко две сетива за пълно душевно поразяване (да не говорим, че самият Стивън, като заклет фотограф, заснема 8 и 16 мм-овите филми от поредицата, започнала през 2017-а) докато създава ювелирно-призрачен саундтрак на изоставени селища, постройки или древни келтски руини из Уелс и цяла Британия.

Като ембиънт пиано, вокални семпли и ефирни синтезатори играят Гласа и Следата на фантомния човешки екзистенц – DOROTHEA'S BED, DINORWIC, PHANTOM BRICKWORKS VI, LLYN PERIS, SURAM, PHANTOM BRICKWORKS VII и SPIDER BRIDGE се гмурват още по-надълбоко в търсене на изгубеното време, а границите между минало, настояще и бъдеще съвсем се размиват...

Миналото, настоящето и бъдещето също се сливат деликатно и ембиънт-ювелирно в албума Alta Ripa, който взима заглавието си от древното римско име на родния град на Бен Лукас Бойсен – чудесна метафора за идентичност, принадлежност и за отпечатъка на Времето, също каквато беше музиката за тазгодишния филм Falling Into Place, която Бен създаде в компанията на Джон Хопкинс, пианистката Лиза Моргенщерн и челистката Ан Мюлер...

Да, и в Alta Ripa се усещат мотиви от комбината на Бойсен с Моргенщерн, но тук "филмът" е друг – хем интроспективен, хем експанзивен, в който има място и за глич-Hecq минало (в Mass, Nox и Quasar), има място и за семейни Spells от класическа музика (в Alta Ripa и Mere), има място и за бъдещи авантюри (чуйте Vineta с Том Адамс и Fama), така че накрая да осъзнаеш, че най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Кога? – в следобедното съвършенство на зимния здрач...

Защо? – защото най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...