My Mir

Уди Алън обича да се самоиронизира. "Работата ми липсва... Не ми харесва да съм в пенсия" казва Джери, неговият герой от На Рим с любов (първа роля за Уди в собствен филм от Сензацията насам) и наистина, на пръсти се броят 77-годишните патологични работохолици като него, които всяка година да изкарват по един (най-малко) нов филм. В интерес на истината, през последните 10 години, Уди уцелва десетката само в 1 от 3 филма – спечели тотално мача с невероятния Мачпойнт, после хвърли два-три силни коза във Вики, Кристина, Барселона, а сега в На Рим с любов (от сериала му "На Евростолиците с любов") събира достатъчно точки със свеж хумор, симпатично хиперболизирани ситуации и... самоиронията, естествено.

Когато си в Рим, правиш като Уди – забавляваш се с италиано клишетата (всеки, ходил поне веднъж в Рим, ще оцени закачките със способността на италианците да дават точни указания за места и посоки; шегите с туристическия човекотрафик, с римските руини и забележителности, с канцонетите, телевизията, киното...) и разказваш истории (защото във вечния град "всичко е история"), за да изживееш скрити мечти и тайни фантазии. Да, именно неизживяната мечта е движеща сила за (почти) всички герои от На Рим с любов. За младата американка Хейли (Алисън Пил или Зелда Фицджералд от Полунощ в Париж), Рим е мечтата за романтична ваканция като на кино, в която случайно да срещнеш секси италианец като Микеланджело (Флавио Паренти) и защо пък да не се омъжиш за него. За нейния баща Джери (Уди Алън), Рим е опера, Верди и мечтата най-накрая да създаде музикалния шедьовър на своя живот. За бащата на Микеланджело, Джанкарло (италианският тенор Фабио Армилято) Рим е погребална агенция, в която всеки ден, малко по малко, той погребва своята скрита мечта да пее като истински тенор на сцена, а не само под душа.

За средностатистическия римлянин Леополдо Пизанело (Роберто Бенини) Рим е дом, в който никой не иска да чуе мнението му за нищо, а той мечтае Гласа му да бъде чут. За дребния чиновник Антонио (Алесандро Тибери), Рим е мечта за нов, по-добър и по-богат живот. За неговата жена, учителката Мили (Алесандра Мастронарди), Рим е красива приказка и мечтана среща с любимите актьори от киното. За прочутия архитект Джон (Алек Болдуин), ваканцията в Рим е "мелпоменска меланхолия" или просто болезнен спомен за мечтана любовна история, изживяна този път от неговото алтер-его Джак (Джеси The Facebook Айзънбърг).

Ех, мечти, мечти... както разбират нашите На Рим с любов герои, понякога е по-хубаво мечтите да останат само мечти. Ако пък се сбъднат, то ще е хубаво да си извадим поуки след това... и да се забавляваме с живота такъв, какъвто е. Шарен.

Все пак, ако Уди Алън не беше последвал мечтата си да прави кино, сега нямаше да се смеем на колоритни моменти като точно напипана ирония и самоирония ("изпреварващи времето си" със снайпер лафовете на Джуди Дейвис, в ролята на Филис, съпругата на Джери); като симпатичната сатира на плоската и повърхностна селебрити мания, тресяща целия свят (отиграна страхотно от Роберто Бенини); като чаровната пародия на клишетата в любовта, псевдо-интелектуализма и в киното (разиграна блестящо от триъгълника – Алек Болдуин в ролята на гласа на съвестта, разума и спомена в любовните светкавици между Джеси Айзънбърг като Джак и Елън Пейдж като Моника); като буквалния хумор по въпроса "всеки пее хубаво под душа" (симпатична гаргара на Уди Алън с любимите му опера и класическа музика) и като онези палаво Мили мигове, в които за проститутката Ана (Пенелопе секси Круз), Рим е просто... безкрайно дълъг списък с клиенти. Безбройни като Испанските стълби пред Piazza di Spagna.

Гледайте На Рим с любов в кината от 21 декември

Иван Шопов е бийт герой с много имена (Balkansky, Cooh, Drum Kid) и едно призвание – хубавата музика. Преди време, заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов, те вдъхнаха живот на аудиовизуалния проект Бalkansky и ето, че скоро издадоха втория си албум Оренда, който ще представят тази събота (17 ноември) на седмото издание на фестивала Drum and Jazz. Затова сега е време за една балканска история, тиха и величествена като нощта и планината, в която се срещат малко дръм, много дълбок бас, малко етно джаз, много Оренда емоции и...

Защо точно Бalkansky?

Бalkansky се роди една сутрин след продължително търсене на име за нов проект, различен от този, с който бях познат тогава – Cooh. В себе си трябваше да носи смисъла на това откъде идвам и тъй като родният Балкан (Троян) винаги е бил най-голямото вдъхновение, той трябваше да бъде замесен. Също трябваше да отговаря и на музиката по някакъв начин, и понеже тя е доста по-пространствена и извисена "sky" пасна много добре като игра на думи и като цяло за смисъла на проекта. Впоследствие решихме да разграничим моите солови парчета и изпълнения на живо от тези на проекта с Иво Христов и Теодосий Спасов, като за целта Бalkansky остана името за проекта, а когато съм само аз името е Balkansky. Започнах да издавам и доста по-груба музика от тази на проекта, и за това смяната на първата буква от кирилица на латиница се получи естествено, за да може българското "Б" да показва корените в музиката.

Откъде идва тази любов към фолклора? С какъв ВРМ е твоето сърце?

Любовта ми към фолклора идва още от дете, когато баба ми ме учеше на народни песни от варненския край. Също много обичах да пея и народните песни, които учехме в училище. А ВРМ-а е различен за различните настроения, в които попадам. Например с Cooh и бързите ритми успявам да укротя агресивната ми страна, докато с Бalkansky показвам по-спокойната и уравновесена част у мен.

Как намери общ език с Теодосий Спасов и Иво Христов, така че емоциите и желанията на трима души от различни поколения да звучат като едно цяло?

Това може да се получи само между хора, които имат общи желания и идеи. При нас стана точно така като най-важното беше, че и тримата намерихме общ език чрез любовта си към музиката и изкуството. Също така, подобна комбинация от поколения и емоции нямаше как да се получи, ако и тримата не бяхме отворени към света на технологиите и готови да експериментираме с отделните елементи от нашата музика. Но като цяло всеки един от нас се е занимавал с множество колективни идеи и е наясно как се прави нов общ проект без да има по-важен в отбора и с ясното съзнание, че само заедно можем да направим тази музика.

фотография © Addminimal creative studio

Стана традиция да представяте новите албуми на Бalkansky на изданията на фестивала Drum and Jazz? Случайно ли е или не, и с какво ще се различава сега представянето на новия албум Оренда от първия, Кукер, например?

Като цяло фестивалът Drum and Jazz беше измислен заради проектите, в които съчетаваме електронен звук с джаз и фолклорна музика, така че е най-нормално да представяме новия ни албум на него. Разликата от първия албум Кукер е, че там Теодосий беше гост-музикант в повечето композиции, докато в новия албум Оренда, той пожела да е неделима част от проекта и участваше активно в композирането и аранжирането на новите неща. В албума участват и много различни гост-музиканти като за концерта в събота на сцената ще излезе Янка Рупкина, която пее в композицията Тудора и Иван Георгиев, който със своята гайда ще изпълни парчето Ручило, както ще има и още няколко изненади.

Какво означава Оренда и кои са емоциите, които стоят в основата на този втори албум? Има ли някаква символика в червения цвят, който сте избрали за винила?

Оренда е силата, която е във всеки от нас и която може да преминава от човек в предмет и обратно. Може да се определи и като "светия дух", а в някои народи я наричат още "чи". Основната идея зад това да кръстим албума така беше желанието ни да успеем да предадем положителните емоции вплетени в музиката ни на хората, които я слушат и изговаряйки думата Оренда да се зареждат със силата, която се крие в нея. Една от интересните истории в албума е начина, по който осъществихме последната композиция – Тудора. За нея, нашият приятел Милен Киров записа пианото и ни го изпрати от Лос Анджелис, където живее, а преди това бяхме записали Теодосий и Янка в студиото. След това заедно с Иво седнахме и от това, което имахме записано като материал сглобихме композицията така, както е сега, без Милен да се е виждал с Теодосий и Янка. Символиката на червения цвят, който избрахме за винила е кръвта, която се раздвижва когато хубавата музика достигне и до най-фините елементи в един човек.

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Крещейки шепнешком. Не се самоизтъквай, но и не бъди скрит от света. Чувството за мярка е много важно.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках да покажа, че композициите от албумите на Бalkansky могат успешно да бъдат съчетани с други стилове музика и така да се види връзката между корените и звука от днешния ден. Историята, която исках да разкажа с него е лежерна, с картини от планината и няколко летящи чинии, които се появяват от време на време по билото. :)

Ако можеше да изпратиш песен в Космоса, то тя ще е...?

Бих изпратил цял диск с песни от целия свят, за да покажа на другите интелигентни цивилизации различните послания, които всяка една култура на Земята би могла да изпрати.

Пуста младост... ?

Бих цитирал Теодосий, който много пъти ни е казвал как в тази песен вижда живота и неговата красота, като винаги за последен куплет изпява неговата версия за нещата, и тя звучи нещо като..."и старост дебне като сенкя, но на мен ми е все едно".

Кои са Lights & Shadows моментите в живота ти?

За мен светлите и тъмни части от живота са свързани по определен начин. Като основен закон си остава светлината и сянката, която тя хвърля върху всичко покрай нас. Ако нямаше светлина, нямаше да виждаме контурите на заобикалящия ни свят, както и неговите контрасти. Моята житейска философия е изградена на това, че винаги където има сянка, има и светлина, която да я сътвори. В живота си съм видял доста мрак, но винаги желанието да видя светлата страна на нещата, ме е изкарвало от задънената улица. Като визуален артист, с който виждаме живота по сходен начин, мога да посоча Иво Христов, който винаги е стоял зад мен и ми е посочвал правилния път. Също така, той беше и инициатора да сътворим заедно книгата с мои картини и музика и да я наречем Светлини и Сенки, и по този начин тя изобразява моя и неговия поглед към света на изкуството, музиката и тяхното единство.

Парти девиз за финал? Или философия за живота, която следваш?

Внимавай какво казваш и мислиш, защото думите и мислите се превръщат в реалност. А парти девиз – Да нахраним Африка с бас!

01. Бalkansky feat. Haig Yazdjian – Pusta Mladost

02. Бalkansky – Sons Of The Flame

03. Бalkansky – Ida Ida

04. Twerk – From Brown To Green

05. Бalkansky – Shadows

06. Jon Hopkins – Vessel

07. Бalkansky – At Dawn

08. Бalkansky – Dub

09. Balkansky – Den

10. Aeroc – Please Go Wrong

11. Valance Drakes – Life Is Short, Art Is Longer

12. Бalkansky – Rada

13. Koan Sound x Gemini x Culprate x Asa – Beyond The Shadows

14. Бalkansky – Wind

15. Histibe & Balkansky - Late Night 2.0

16. Бalkansky feat. Peyo Peev – The Ninth Guest

17. Бalkansky – Mana

18. Balkansky – Thoughts Filter

19. Jon Hopkins – The Low Places

20. Бalkansky – The Bells Of The Stars

21. Lamb – Butterfly Effect (Balkansky Remix)

22. Kilimanjaro Darkjazz Ensemble – Xtabay (Balkansky Remix)

23. Seven Ark – Sixteen

24. Qebrus & Valance Drakes – Chapter One

25. Orkestar Mezze – Ederlezi (Бalkansky Remix)

26. Бalkansky feat. Milen Kirov & Yanka Rupkina – Tudora

Зоран Георгиев е прясно завършил магистър Живопис в НХА и "временно, но трайно" попаднал в "Кутията на Пандора" на съвременното изкуство – неизменно номиниран в шортлистите на последните издания на конкурсите за съвременно изкуство Гауденц Б. Руф, BAZA, MOST... или иначе казано – има гаранция, че ще срещаш името му все по-често.

Ти си... ?

Зоран Георгиев. Художник, който реагира на средата, в която живее.

   Автопортрет след нощна смяна, детайл ; 140/120 см, каширана фотография на етал бонд, 2011/2012

В много от своите проекти използваш личен опит (собственият образ, случки от живота...) като акцент. Защо е толкова важно това за теб?

Смятам, че е важно един съвременен художник да е искрен преди всичко. Иначе колкото повече работиш, толкова повече научаваш. Животът е кратък и човек трябва да се отдаде на целите си.

Временно, но трайно е...?

Първата ми самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary в Пловдив. В нея става въпрос за нещата, които от субективна гледна точка се случват временно, но обективно погледнато продължават да се случват трайно.

България е известна с лицемерна толерантност... сблъсквал ли си се с шовинизъм, национализъм предвид това, че си македонец?

Не съм чул за известната лицемерна толерантност в България. Случвало ми се е да се сблъсквам с такива хора, но аз не съм националист и всякакво зацепване и сляпо вярване в миналото ми се струва смешно и абсурдно. За мен са по-важни постиженията, които се случват в сегашно време.

   Кутията на Пандора, инсталация; детайл, товарна количка за пазаруване от ИКЕА, ПДЧ елементи , картонени кутии, мебелен обков и инструкции за сглобяване, 2012

От тази гледна точка доста истинно изглежда инсталацията ти Кутията на Пандора, в която правиш макет за музей на съвременно българско изкуство (доста прилича на ковчег:), който всеки сам да сглоби. Обектът е оформен като продукт, продаван в големи магазини за техника или за дома (с упътване за сглобяване, ползване...) – това означава ли, че съвременното изкуство за теб е преди всичко продукт за продан?

Обектът умишлено е оформен като продукт за масово потребление. С тази инсталация предлагам несъществуващият музей за съвременно българско изкуство като продукт за консумация. Иначе не виждам нищо нередно в това да се печели от изкуство.

Как се вписва серията ти Furniture Paintings в консуматорското общество?

Заглавието на тази серия е Вкусът на масата. Това са картини приличащи на предмети. Ще ви разкажа една история за тази работа. Преди няколко години ходих в една галерия да прибера работите на един приятел от негова изложба. След няколко дни трябваше да се срещна с друг галерист и да му предам картините. Когато галеристът видя картините много се обезпокои заради това, че покритието на рамките беше малко надраскано на няколко места. Каза, че в неговата галерия хората идвали да купуват картини заради рамките. Те трябвало да пасват на цвета на стените им, на мебелите, контактите и така нататък... Това не се случва за първи път. Анди Уорхол казва, че се ужасявал от това, че хората са купували неговата Автомобилна катастрофа в оранжево само заради това, че им пасвала на завесите.

   Вкусът на масата, инсталация; 10 картини, смесена техника, различни размери, 2012

В пазара на съвременно изкуство концепцията на даден проект ли е по-важна от това, което се представя като произведение на изкуството?

Според мен важни са и двете. Това е все едно да се питаш дали бялата или черната боя е по-важна в една сива боя.

В тази перпетуум-криза-мобиле идеално влиза "кризисната" ти серия – Натюрморт с касова бележка, Сметкодиск и най-вече кубчето рубик Разходи (най-добрият проект от конкурса Твоето изкуство на съвременната карта) – самият ти успяваш ли да подредиш кубчето на своите разходи?

В България няма пазар за съвременно изкуство. Един млад художник не може да се издържа само с това, което прави. Докато бях студент работих през нощта, за да бъда художник през деня. Сега работя през деня, за да бъда художник през нощта.

   Разходи, обект; Рубик куб, 6 касови бележки, 2011

Кинетичната ти скулптура Човек отива на пазар, човек се връща от пазар (движеща се прасе-касичка) е намигане към работа на Деймиън Хърст, какво е отношението ти към гостуванията на негови (и на други артисти от неговия ранг) изложби в София? Имат ли ефект според теб? Ти на кого искаш да видиш изложба тук?

Със сигурност има ефект. Такива изложби се посещават и от хора, които по принцип не ходят по изложби. Бих искал да видя изложби на много съвременни художници като Горан Петеркол, Аниш Капур, Пол Маккарти, Маурицио Кателан, Тим Айтел, Вим Делвоа...

   Човек отива на пазар, човек се връща от пазар, обект; керамична касичка, движещ се механизъм, 2011

Сега ти предстои... ?

В момента работя по два проекта. На 7 ноември ще има откриване на изложба в Института за съвременно изкуство ИСИ в София. Както винаги изложбата ще бъде придружена от още една такава в паразитната галерия 0GMS, която се намира в едно от кухненските чекмеджета на института – там ще бъде и моят обект. Другата изложба е кураторския проект Любов на Мария Василева в галерия Райко Алексиев на 12 ноември, който е част от проект на СБХ, в който девет куратори правят изложби в различни галерии в София с обща тема Идея за дом. И двата проекта, които подготвям са инспирирани от реконструирания площад Македония в центъра на Скопие.

Любим предмет/обект от ежедневието...?

Не знам... Винтоверт.

Владееш ли старите градски песни... все пак има един македонски певец Зоран Георгиев, който изпълнява такива?

Ха, слушал съм негови песни. Toй е един от големите певци в бивша Югославия. Разбрах за него от google преди няколко години. То, по телевизиите у нас не можеш да чуеш много образователни неща.

   Сладък студентски живот, инсталация, детайл; отливки на шоколадови бонбони от епоксидна смола и хлебарки, кутия за бонбони, текст, 2011

Изложбата Идея за дом: Любов е в галерия Райко Алексиев от 12 ноември до 8 декември 2012

"Да бъдем или не – това се пита?" – оригиналната Хамлетова дилема е леко ремиксирана в новия римейк на Явор Гърдев на (може би) най-поставяната пиеса в света. Идеята е най-вече да бъдем режисьори на собствения си мир (вътрешен-външен)... Проблемът изниква когато искаме да режисираме и живота/света на другите около нас. Спасението идва в онзи блиц (като светкавица) миг, в точката на пречупване, в която осъзнаем, че нямаме власт над житейския пъзел от човешки съдби, нямаме контрол върху нелогичната подреденост на света.

   Началото... © фотография Симон Варсано

Иначе Хамлет (всеотдаен и неуморен като пружина Леонид Йовчев) започва представлението досущ като режисьор в Народния театър – извиква актьорите на сцената, задава осветлението, изисква водна (сякаш, за да измие и пречисти драмата) завеса – ефектно и може би най-доброто сценографско решение в пиесата, наред с металния, врязан в публиката "мост към двореца", за да вкара цялото житие и битие Елсинорско в... караоке бар. Да, Адел тия дни пее на уше не само на Бонд, но и на Шекспирови герои с екзистенц дилеми. И тук, още в самото начало на спектакъла, е заявена инаквостта на Хамлет – при караокето, общо взето, пееш чужди песни на принципа "вярно с оригинала", също като да живееш чужд живот като свой собствен, но верен на общоприетите чужди канони.

   Хамлет и Офелия got the Love пред погледа на Полоний © фотография Симон Варсано

Хамлет, обаче, е различен, той избира да пее "фалшиво", но със "своя глас", избира да реагира по свой (а не по общоприетия) сценарий на събитията в кралството след смъртта на достолепния му баща. Дори невинната и любима Офелия е жертва на властващия (в милата родна страна) Клавдий морал, и пее "вярно с оригинала" песни като You've Got The Love (Весела Бабинова този път не си играе с автомати и балетни палци, но пък пее добре... особено блестяща в сцената на самоубийството)... Хамлетовият сюжет е ясен на всички, акцентите в него са удебелени доволно в представлението (все едно посочени с пръст от духа на Хамлетовия баща), мерената реч е запазена... и дотук с Шекспировите канони.

   Хамлет и Духът на баща му © фотография Симон Варсано

Оттам нататък започва караоке ноар кабаре ала Явор Гърдев – всепоглъщащо черно, кубинки, киберпънк костюми и естетика, препратки към герои на нашето време, оголеност на тела и нерви... екшън филм, натурален почти колкото уличен бой, комедийно преиграване с мерената реч от актьорите (царят на играта само с жестове и пози естествено е Мариус Клавдий Куркински) и... един, раздаващ се до пълно изтощение, режисьор на този абсурден като живота спектакъл, в лицето на Хамлет. Така се стига до Убийството на Гонзаго (любимият тип "представление в представлението" на Гърдев), режисирано от Хамлет, за да провокира убиеца на своя баща и визуализирано от Венелин Шурелов и хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев или иначе казано – три черни като врани демони, грачещи историята, трима танцьори в психеделичен физически танц, видеокамери и вана (почти като в Марат/Сад), пълна с кръв.

   Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано

Да, кръв, много кръв, пот и сълзи (също като леещата се водна завеса на сцената) е коствала тази ремиксирана Хамлет версия на Явор Гърдев – според негови думи, 14 години е чакал да осъществи тази своя (и май на всеки режисьор) мечта – да застане "очи в очи" с Хамлетовата дилема, да намери нещо ново в (може би) най-поставяната пиеса в света, нещо валидно за съвременния изчерпан свят, в който живеем. Както самият той казва – "Посвещавам Хамлет на един единствен миг; на един кратък, но преломен момент; на точката на пречупване, след която никога вече не можем да бъдем себе си в разпадналия се пред очите ни свят." Може би затова той влиза в тази сериозна битка с целия си "арсенал" – всички хора, с които е работил досега, дрийм тийм от мастър сценографите Никола Тороманов, Даниела Олег Ляхова (да почива в МИР), Венелин Шурелов, стилните хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев, експлозивната музика на Калин Николов и естествено, цяла орда добри актьори. Може би затова, неслучайно, неговият Хамлет прилича на режисьор, който се опитва да режисира пъзела на непоправимия свят в търсене на вътрешен мир. Всъщност тази тема го вълнува от Нощна пеперуда насам – има ли смисъл в това, което правим; ако няма, може ли да има спасение чрез осъзнаване на изчерпания смисъл; ако не можем да променим нелогичната подреденост на света, то може ли да подредим своя свят...

   Клавдий в действие © фотография Симон Варсано

Може би отговорът се крие в думите на Клавдий – "Онова, което някой "иска" да направи, той "трябва" да го прави, без да бави, защото това "искам" има толкоз обрати, смени, колкото езици, ръце и случки има по света, и току-виж, тез само "трябва", "трябва" останали на нашия болник като въздишките, които уж ни носят облекчение, но всъщност ни изтощават само..."

Гледайте Хамлет в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 часа на 18 и 19 февруари, и на 18 и 19 март