My Mir
Фонтан от кола (гмурна ли се вече, Пловдив в Love Dive) или басейн с кола (Flat Desert Cola Pool в Калифорния през 2010); мирисът на долара (синтезиран в инсталацията Tender в Ню Йорк тази година) или ароматът на Zürich Load (дневната порция от 80 тона екскременти, произвеждана от целия град Цюрих, полята с Ред Бул, скулптирана в блокове и изложена на Манифеста 11, 2016); "бомбардиране" с 1000 чифта дънки (Carpe Denim, 2004) или построяване на плаваща върху сал къща във Венеция (Watershed, 53-то Венецианско Биенале, 2009) – светът през очите на визуалния артист Майк Буше изглежда като абсурден Дисниленд, в който основната атракция е играта със смисли, съдържание, контекст, контрасти и провокация на първосигнални страсти, от която, като фонтан, да изригнат важни и подценявани въпроси за обществото ни днес. За втори път след 2015-та, все така с хумор в багажа (и затова с дубльор-двойник, чакащ в арт засада), Майк Буше ще инвазира галерия SARIEV Contemporary и фестивала НОЩ/Пловдив 2017 – очакват ви изложбата Private Idano и инсталацията Love Dive или иначе казано фонтанът (на Копчетата), пълен с диетичната My Cola Lite, произвеждана от самия Буше. А ето какво научихме от Майк, когато натиснахме копчето, на което пише record...
На какви въпроси ти е омръзнало да отговаряш?
Въпроси за Америка... като "капитализмът лошо нещо ли е"?... Или такива от типа – кое и какво те вдъхновява?
Или от сорта на защо правиш това, което правиш...?
Хаха, да... мисля, че зад всяко нещо, което правим никога не стои само една-единствена причина или мотив... винаги е съвкупност от идеи, желания...
И зависимост от контекста...?
О, да, контекстът е много важен за мен... той е основно вдъхновение. Например, миналата година когато ме поканиха да участвам в Манифеста в Цюрих нямах никаква идея какво ще представя там, но постепенно като наблюдавах града... колко е чист и спретнат... нещо сякаш ми просветна: о, те едва ли ще искат да работя с техните санитарни служби, значи точно това ще направя... така се появи Zürich Load... това е контекстът, в който обичам да работя... тази злоупотреба със смисли, със съдържание и с житейски опит...
Zürich Load, 2016; скулптура Майк Буше, Manifesta 11 © фотография Camilo Brau
По подобен начин ли се появи и проекта ти за груповата изложба AMERICANAESOTERICA при първото ти гостуване в Пловдив?
Проектът беше специфично свързан както със заглавието на изложбата, така и с датата на откриването – беше 11 септември, а изложбата беше спонсорирана от американското посолство и навързването на всички тези факти ме отведе до мисълта за шпионските трилъри – всички онези клише ЦРУ романи или филми, които продават по летищата, които са само малка част от голямата картинка на Американската Параноя, която избухна и се разпростря из целия свят. Именно заради тази параноя и конспиративните теории на правителството, Доналд Тръмп бе избран.
Като стана дума... кое предизвика повече реакции в света на изкуството – избирането на Тръмп за президент или атаките от 11 септември?
Тръмп, без съмнение. За мен, обаче, избирането му не е някаква мистерия или изненада, нито имам негативни чувства. Тръмп е американски архетип. Ако през последните 20 години, все пак сте гледали телевизия, то значи сте били наясно, че всичко това е било напълно възможно да се случи в някакъв момент – във всеки един американски град има по един Доналд Тръмп... а и Дейвид Линч сигурно няма какво да каже по въпроса, хаха...
За мен, въпросите, които повдигна 9/11 са далеч по-сериозни – нямаше нищо случайно в това, че вместо да се проведе задълбочено разследване и Америка да преразгледа международната си политика всичко се изопачи на мига в повод да се нападат чужди страни, което напълно прецака политическата система на целия свят. Това са далеч по-сериозни въпроси от напълно заслужаващите такъв президент гласоподаватели – резултат от сгромолясалата се система на общественото образование, комбинирано с корумпирано правителство и ламинирано с масова култура на фрийкшоу забавлението.
Същинска AMERICANAESOTERICA, нали...?
Да, идеята ми да поставя билборди из града беше специфично свързана с Пловдив. Направих си проучване и се оказа, че ще бъде лесно да се поставят, а и ми направи впечатление, че в България, и в Пловдив конкретно, има изобилие от такива печатни билборди и табели... на чалга певци, за реклами на магазини... навсякъде са, направо като нова архитектурна форма и ми се искаше да използвам това.
Тогава ли ти хрумна и идеята за новата инсталация Love Dive – напълването на общински фонтан с My Cola Lite – диетичната кола, произвеждана от теб?
Първото ми впечатление от Пловдив бе от еклектиката на този град – хареса ми смесицата от архитектура... приличаше ми на странен микс от Лос Анжелес в римски вариант, примесен с влияния от 20-те, 30-те години на миналия век, комбинирани със съветски брутализъм и съвременни тенденции... Беше интересно за мен, защото в работата си също използвам такъв контрастен микс от стилове и изразни средства... Второто ми впечатление бе от това как хората бързо откликват на всичко... Имах няколко идеи за представянето и всички срещнаха подкрепа – с няколко парфюмеристи направихме парфюм, събиращ ароматите на града; осъществихме акцията с билбордите и когато попитах дали можем да сложим още веднага получих съгласие... общо взето, нищо не ми бе забранено и отказано... нищо не трябваше да минава през дълги обсъждания и в триседмично чакане за получаване на съгласие... Този освободен дух е важен и за града, и за мен...
Всъщност, една от мечтите ми бе да направя фонтан с кола и дори преди време предложих такъв проект в Ню Йорк за фонтан в комплекса Columbus Circle и във връзка с Trump Tower, която е наблизо... Доналд Тръмп е пристрастен към диетичната кола, пие по 24 кенчета на ден... И отначало този проект бе публично приет, но под натиск екипът по околната среда го отхвърли. Отказът беше неоснователен, защото сиропът за кола, който произвеждам е специално пригоден за такава употреба – в него няма лимонена киселина, с естествени аромати и натурални оцветители е... същото е като да оцветиш фонтан в синьо или жълто, каквото е правено и преди... Проблемът дойде от градската управа, която каза, че диетичната кола е лошо нещо, като порнографията... и ще опетни репутацията на Ню Йорк. Това е грешното отношение към изкуството като цяло. Все пак, Цюрих позволи Zürich Load да се случи, което, признавам, едва ли друг град в света би имал смелостта да одобри и покаже... въпреки, че и към този проект имаше голяма и мощна съпротива... но пък в Цюрих казаха: "Кои сме Ние да определяме кое може и кое не може да бъде произведение на Изкуството?"
Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография MIR
В днешно време може ли въобще да се даде определение за това кое е Изкуство и кое не?
Всъщност, защо изобщо някой да определя какво е Изкуство и какво не е? През последните 10 години арт галериите все повече губят ролята си да определят кое е Изкуство. Вечно променящия се пазар разби на пух и прах идеята за това какво представлява арт галерията, каквато я познаваме от 60-те, 70-те, 80-те и дори 90-те години. Затова и арт институциите са по-важни от всякога. Те са тези, които да се изправят и да заявят: "Всичко е възможно, всичко е позволено"... поне докато не пострада някой, хаха... Все пак, след Втората световна война изкуството се превръща в малко по-абстрактно понятие. Определенията за това кое е Изкуство претърпяват доста по-свободни и радикални интерпретации... Системата на меценатството се ориентира от частното, личното към общественото, публичното... само, че махалото като че ли вече се връща в обратната посока. Случващото се днес в света на изкуството е огледало на случващото се в обществото и света ни като цяло. Цялата тази концентрация и демонстрация на влияние, интереси и пари в онзи 1% от населението става все по-видима и осезаема, а гласът на средната класа, независимо дали се обсъжда политика или изкуство, все повече не се чува и заглъхва.
И като се има предвид, че за инсталацията Tender тази година разработи аромат на американския долар... дали доларите миришат по-различно от другите валути?
О, да, определено миришат различно. В Румъния, например, в банкнотите има много пластмаса и те нямат мирис. В канадския долар и еврото е същата работа – практически нямат мирис. Парите в Замбия пък съдържат много памук и затова са много миризливи... Американският долар е старомоден и въпреки някои нововъведения все още съдържа много памук, който поема много миризми... според мен, поема много повече от банкнотите в други страни. Истински смрадлив си е, хаха... в аромата му се смесват стотици елементи... мисля, че основно мирише на мастило, на памук, на хартия като от стара книга, а най-доловим е човешкия фактор – от пот, мас, адреналин, кожа и мастило от портфейли... винаги е най-трудно да пресъздадеш човешкия отпечатък и добре, че работих с един от най-добрите парфюмеристи по този проект.
А имаш ли любим аромат?
Някакси обичам мириса на долара, хаха... Даже ми липсва понякога и затова винаги гледам да си нося в багажа... Странно е, но свързвам миризмата му с Работа, не знам как да го обясня... Иначе, обичам уханието на лимон, на манго... малко съм старомоден и харесвам мириса на бергамот, сандалово дърво, хахаха... но ако съм честен, наистина си падам по миризмата на Ред Бул – вече съм произвел 500 литра парфюм от него и смятам да го използвам за скулптурата на гигантски облак над гора, по която работя в момента.
Майк Буше © фотография Misha Mar
Изглежда обичаш да използваш сходни елементи от предишни свои проекти във всеки следващ...?
Да, работите ми са кумулативни... Има известно надграждане на опита, който съм придобил по пътя, на материалите и на технологиите, които използвам... От години се опитвах да разработя мириса на долара, но така се случи... когато направих скулптурата Zürich Load... че първо трябваше да стигна до аромата на Ред Бул, за да може хората да понесат миризмата на 80 тона екскременти, все пак. А мирисът на Ред Бул, всъщност, е комбинация от аромата на дъвка и ананас... странно е, но днес всичко, буквално, има синтетичен мирис... на всякакви продукти добавят аромати и е лесно да манипулираш сетивата на хората. Когато работих с Марк вом Енде по добиването на аромата на Ред Бул и на долара и му обясних с каква цел го правя, намерихме толкова много общи точки с индустрията, в която той работи – всички тези трикове, с които парфюмерията ни спестява неприятните миризми – постепенно станахме приятели и често се шегуваме на тема Ред Бул... дори му предложих (защото той работи и за Мерцедес-Бенц) да ароматизират купето с Ред Бул, хаха...
Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?
Е, със сигурност има универсално разпознаваеми символи, които въздействат на хората по сходен начин... но пък сега се сещам за едно глобално проучване от 1999 година, при което повече хора разпознават силуета на главата на Майкъл Джордън, отколкото образа на Мики Маус... Мисля, че всичко е променливо в това отношение... В момента сигурно е образът на Тръмп, хаха...
Аз винаги съм се интересувал от специфичното... уж свързано със субкултурите, а всъщност оказващо влияние на много хора. Интересувам се и от образа на провала – всичко онова, което големите компании считат за неводещо до печалби или за водещо до финансов крах, дори събирам такава база данни... Като например, кампанията на Макдоналдс за промотиране на собствена марка кафе, рекламирана със зърно от кафе, приличащо на хамбургер – след 3 дни цялата кампания се сгромолясва, трябвало да свалят всички билборди, защото хората свързвали този образ със Смъртта, хаха.
Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография MIR
Обичаш да работиш с обекти, та ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?
О, често мисля по този въпрос и винаги си променям мнението... Трудно е да надградим всичко изпратено досега... все пак, радио и телевизионните сигнали изпратени досега пътуват доста по-бързо от всеки обект... Но особено ми допада идеята за космически ковчези, хаха... бизнес идея за погребална агенция, която да изпраща починалите хора в Космоса... или пък да изстреляме цял шопинг мол, а защо не и Trump Tower и Пентагона накуп, хахаха
А как избираш заглавията на твоите проекти?
В продължение на години оставях заглавията да идват подсъзнателно... просто записвах разни неща, случайно и несъзнателно, и от тях се появяваха заглавия... и все още, понякога процедирам така, но откакто се появиха децата ми това се промени. Може би е свързано с фокусирането на вниманието, с концентрацията за ежедневните неща и заглавията ми станаха по-поетични, по-обвързани със самите обекти и отношението им към съответната концепция на проектите.
Доста от тях идват от игра на думи, като например Private Idano (комбиниращо жаргона за специфично ментално състояние на изолация – Private Idaho с жаргона Idano – знам-ли-аз), който ще представя в Пловдив. Идеята ми дойде от това вечно противопоставяне между личното пространство... а какво по-лично от собственото съзнание... и колективния балон, в който живеем. А ние живеем в свят, в който не е нужно да споделяме мислите си, за да общуваме с хората и в същото време преживяваме едни и същи неща по един и същ начин с другите... с обща представа за реалност. Затова и повечето обекти в изложбата се заиграват с холивудски клишета и образи на масовата индустрия, които въздействат върху милиарди хора, изпращайки ги да живеят в транс в колективен, фикционален балон реалност.
Ако се върнем към идеята на Декарт: "Мисля, следователно съществувам" и я приведем към съвременното общество, модерните биотехнологии и изкуствения интелект, то се появява изцяло нова вълна от скептицизъм към реалността, в която живеем.
Като цяло, обаче, подходът ми към тази сложна и дълбока тема е по-скоро шеговит – обичам в проектите ми да се усеща чувството за хумор, но и да не се забравят важните въпроси, които стоят отдолу.
Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография Misha Mar
Изложбата Private Idano е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив – 15 - 29 септември 2017
Инсталацията Love Dive е в рамките на фестивала НОЩ/Пловдив – 15 - 17 септември 2017
"Не всяка музика е за танцуване" казва Мартин Brokoli Янков, основателят на лейбъла MOZYK, фокусиран върху IDM и breakcore издания на аудиокасети и дискове, а издадената през август 2012 първа лейбъл компилация Between the Ears е достатъчно красноречива по въпроса. 5 години по-късно MOZYK празнува юбилей, маркиран със специален лейбъл шоукейс на фестивала Boomtown, но за всичко, което днес провокира амигдалата на MOZYK-а най-добре да разкаже самият Мартин Brokoli, докато слушаме онова, което се случва Between the Ears...
Защо точно MOZYK?
Съществува една прослойка на електрониката или дори жанр, наречена braindance. Тръгнала е от 90-те и небезизвестните WARP Records. В началото идеята беше да водя предаване по едно онлайн радио на приятели (basstards). Правех го всяка последна неделя от месеца и представях музика на близки до мен продуценти от цял свят, имащи нужда от популяризиране. Понякога почти не говорех, а само си смесвах парчетата без да ги обявявам. Направих и FB страница, споделях записите от предаванията... В един момент ми хрумна да направя компилация (а именно MOZYK001 – Between the Ears) от много и различни тракове, както от подрастващи артисти, така и от утвърдени на сцената имена с история зад гърба си. Отне около половин година работа, компилиране и мастеринг. Някои хора извън България произнасяха името като "мюзѝк", та взе че стана и малко игра на думи.
Най-важното нещо в света на MOZYK е...?
Новаторският звук и смелите идеи.
В този океан от музика как селектирате артистите от MOZYK каталога?
Изключително рядко приемаме демо парчета, макар че на периоди доста ни заливат с такива. Стремим се да акцентираме върху "остри" перкусии и бърз, труден за асимилиране ритъм. Често музиката е почти нетанцуваема. Естествено има изключения – спокойни мелодии, ембиънт звучене и дори само саунд дизайн елементи без реални хармонии. Смятам каталога на лейбъла за доста разнообразен и динамичен.
Изданието от MOZYK каталога, от което си най-доволен е...?
Трудно е да отговоря. Не защото някой от артистите би се обидил, а по-скоро поради факта, че винаги влагам изключителна избирателност и внимавам какво излиза на бял свят. Ако трябва да се абстрахирам от това, че ръководя селекцията, бих посочил MOZYK014 за любим. Албумът Float е продукт на двама души – Xyqph от Кьолн и Umio от Токио. Реших да ги свържа и те подкараха колаборацията перфектно. Това е може би най-веселяшкото настроение от всички албуми в MOZYK.
MOZYK014 - Float, 2015 ©
Ако стартираше сега лейбъла, то какво би променил? Изводи и поуки за тези 5 години? Какво би казал на всеки, който сега създава лейбъл?
Търпението да се взима правилното решение е най-големият урок. Лейбълът има за цел да представи неща на хора, които сами по себе си не са по-малко значими. Разликата е там, че когато се съберат много артисти от цял свят, това обединява феновете с различни вкусове и ги провокира да откриват нови неща. Дълбоко се надявам всеки един прохождащ лейбъл да има нагласата да гради бавно и с ясна цел. Залети сме отвсякъде с дигитално съдържание и изкуството губи стойност когато е просто един файл, архивиран и забравен след няколко слушания. Не смятам нито пиратството, нито streaming услугите за нещо лошо. Напротив – благодарение на тях електронната музика успя да порасне толкова много последните 20 години. В крайна сметка, обаче, в историята остават физическите носители на музика. Живот и здраве, ще си говорим и за плочи след време.
Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в менажирането на лейбъл като MOZYK?
Стига да е достатъчно добре организиран, човек винаги може да приоритизира така задачите си, че да има време за продукция, маркетинг и естествено, изпълнения на живо. Дистрибуцията на музиката и поддържането на постоянен интерес от страна на феновете са доста времеемки и досадни.
Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?
Обикновено не слушам музиката, с която се занимавам покрай лейбъла. Наблягам на нея когато карам колело или се готвя за сет на някое парти. Историята е напрегната и забързана, хаха! Замислил съм "манджа от мозъци" и няколко неща от приятелски лейбъли и артисти, които са свързани в цялото съзвездие от experimental електроника.
Мартин Янков а.к.а Brokoli © фотография Боян Христов
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да говориш стегнато и с фокусиран поглед в очите.
Къде се намира вътрешния мир според MOZYK? И как се стига до него?
След като усетиш контраста от емоциите на напрежение и спокойствие, предполагам настъпва истинския мир. Моментът за сравнение те кара да спреш и евентуално да започнеш цикъла отново с нови премерени сили...
Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Може нещо подобно на Златния диск, разбира се. Но малко по-закодирано, сещам се за онзи трик с лимоновия сок по хартията...
За какво имаме MOZYK ние, българите?
За нормалните неща в живота и за мързеливия начин на постигането им.
Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?
Да на качеството, детайлността и разнообразието.
Не на гореспоменатия мързел, предсказуемостта... вървенето по утъпкани пътеки и прекомерното усилване на ниските честоти.
В дневника на MOZYK следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Лека пауза и почивка, работа по нов сайт-дизайн и различни рекламни материали. MOZYK шоукейс на фестивала Boomtown (10 – 13 август) – аз, Marcanta и Ghost ще пускаме на Sewage Worksсцената в DSTRKT 5 зоната. Програмата е предимно съставена от дръменбейс и джънгъл на нашата сцена, та ще сме доста контрастни когато откриваме на 12 август... И следва голямо завръщане с няколко свежи и различни изненади.
Лейбъл девиз за финал?
Не всяка музика е за танцуване.
01. Ghost - Ice Wind / MOZYK012
02. Nommo Ogo - Awaken (Xanopticon Remix)
03. The Ghost Of 3.13 - The Last Step / MOZYK017
04. Woulg - Sacrifice (Kursa Remix) / Methlab Recordings
05. Daed - Multiscopic
06. Venetian Snares - Health Card 10 / TIMESIG005
07. Gareth Clarke - Curtsy / LOVCD05
08. The Ghost Of 3.13 - Recurring Dream / MOZYK017
09. wAgAwAgA - Mutat0r / JIGSOREDIGI009
10. The Ghost Of 3.13 - Grove / MOZYK017
11. Unseenmachine - The Only Winning Move Is Not To Play
12. Ruby My Dear - Jelly / BSR001
13. Unseenmachine - Spindle
14. Pirate & Cobie - Jack's White Car (DET Water Remix)
15. The Science - W (The Ghost Of 3.13 Remix) / Methlab Recordings
16. Synthamesk - Nebulous / MOZYK015
17. LeGaScred -Les Courtilles (Etreinte Souterraine Remix By Flint Kids) / AR029
18. Umio - Ice Shirt / MOZYK014
19. Synthamesk - Cesspool / KMTDR19
20. Ghost - Yuki Onna / MOZYK012
21. Xyqph - King Lemon / MOZYK014
22. BLÆRG - Noxious Luxuriance / MOZYK015
23. Ghost - Sleepscrapes / MOZYK012
24. Unseenmachine - End
25. Flatland Sound Studio -Bye / BR058
С лятото и Радостта пристига! Да, това именно означава DAYO, а с лятото пристигна и дебютния албум на Божидар TromBobby Василев, Васил Soulization Вутев, RawLand, Евден Димитров и Михаил Филипов. Вече знаете, че е идеален за летни дни и нощи (и не само), вече знаете, че в него DAYO играят комбина с DESY & VOΛEN, SAIGO, Moka Only & Ishkan и Симо Желязков, но ето как звучи всичко според думите на TromBobby и микс бийтовете на RawLand...
Защо точно DAYO?
Помня, че имаше два дни, в които аз и Ечи мислихме само за името, което да дадем на бандата и не ни беше лесно. Една вечер просто си пушихме на балкона и попаднахме на "DAYO". Толкова ни хареса как звучи, че почти не обърнахме внимание на значението: "Радостта пристига".
Най-важното нещо в света на DAYO е...?
Да се чувстваме добре с това, което правим, да се съобразяваме единствено и само със собствените си желания и да правим музиката, която искаме да слушаме.
Ако DAYO е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от вас?
Боби – ръце
RawLand – крака
Мишо – кожа
Васил – сърце
Ечи – топки
С какво ще запомните създаването на дебютния DAYO албум? Някоя скрита история в него? Любимо парче от него, от което сте абсолютно доволни как се получи?
Научихме много нови неща, които ни вдъхновяват да бъдем по-добри професионалисти. Експериментирахме с идеи, инструменти, звуци, микрофони и артисти. Записвахме на много различни места. Преди половин година се метнахме до една мистична къща в Банско и там записахме голяма част от барабаните и някои вокали. Искахме да направим албум от типа на Donuts, който да те хване от първото до последното парче, бийт или кратка интерлюдия.
Всеки от вас има различен музикален бекграунд... как и къде намерихте обща гледна точка?
BEATS. Това, което свързва музикалните ни вкусове са бийтовете. Васето, RawLand и аз използваме MPC за продукция и живо свирене и този специфичен инструмент оформи звука ни до голяма степен.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Разбира се. Сцената в България преживява Ренесанс във всяко едно отношение. Всеки има достъпна реклама и всъщност никога не е било по-лесно.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да говориш като нормално човешко същество без да го премисляш много.
Къде се намира вътрешния мир според DAYO? И как се стига до него?
Като стигнем там, вие ще сте първите, на които ще кажем.
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Дискографията на J Dilla.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Харесваме звука, груува и 808.
Не харесваме melodie, quantize & 808.
В дневника на DAYO следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Good Weeks... Турне за албума... RawLand има участие и на ON! Fest... а вие се ослушвайте за нови лайв DAYO срещи през лятото.
Парти девиз за финал?
Въртете го тоя Албум!
London Grammar – Truth Is a Beautiful Thing
Кой? – Хана Рийд, Доминик Dot Мейджър и Дан Ротман, ню скул бритпоп трио, с което вече няколко години подред припяваме Wasting My Young Years по най-добрия възможен начин.
Какво? – Truth Or Dare – да, всички знаем за тежкия "синдром на втория албум", но на принципа Truth Or Dare Хана, Dot и Дан са се осмелили да го преодолеят с Truth Is a Beautiful Thing. Истина е, че мина доста време от юлското Melt лято 2015, когато чухме на живо световната премиера на Hell To The Liars с обещанието за нов албум, но хубавите неща стават бавно, нали знаете (неслучайно дебютния London Grammar албум се казваше If You Wait).
Истина е, че елф-ефирния глас на Хана все още събужда важните Truth Or Dare решения в Живота, особено в интимни епоси като Oh Woman Oh Man, Hell To The Liars, Big Picture, Rooting For You, Who Am I, Leave The War with Me и Truth Is a Beautiful Thing.
Истина е, че и минималните кийборд, перкусии и китара трикове на Доминик Dot Мейджър и Дан Ротман са достатъчни за масово соул поразяване (като в бонус траковете What a Day, Trials и May The Best), но когато се намесят и гост-продуценти (като Джон Хопкинс в Big Picture) London Grammar картинката става тотално Big & Beautiful като... Истината.
Кога? – в онези Oh Woman Oh Man следобеди, когато е време да кажеш Hell To The Liars и да си вземеш лятна отпуска от дежурното лицемерие наоколо, защото Truth Is a Beautiful Thing...
Защо? – истината е, че Хана, Dot и Дан винаги са успявали от малките, интимни, горчиви, болезнени истини да сглобят голямата картинка на насладата от Живота.
London Grammar Live © фотография MIR
