My Mir

Sevdaliza – ISON

Кой? – Севда Ализадех, родената в Техеран естет-софистицирана и фючър поп концептуална реплика на FKA twigs, открита за света, също като кометата ISON, през 2012.

Какво? – Amandine ISONnsible от галактика Фемина – "There's a Woman She's Every Fantasy And No Reality In One" шепне Севда, като във филм на Алмодовар, формулата на Фемина вселената и пред очите/ушите ти започва да се разкрива мита за ISON и женското начало – да, ISON е жена-воин, амазонка, която се бори за вечното равноправие между половете (не само в перфектните Amandine Insensible, Libertine, Marilyn Monroe, Loves Way, Replaceable и сърцераздирателното Angel);

да, ISON разплита мрежата на предразсъдъците с помощта на саунд минимализма на ротердамския бийтмейкър Mucky и визуалната фантазия на Hirad Sab и скулптора Сара Ситкин (отговорни за блестящата концепт визия на албума), така че Фемина митология и социални послания да се сливат органично в Hero, Hubris, Shahmaran, Bluecid, Do You Feel Real, The Language of Limbo, Grace и When I Reside, защото ISON е nothing more than Human – съществото-есенция не само на фючър попа, но и на Бъдещето на човечеството – без ограничения, без разделения, без страх, без омраза...

Кога? – в пролетни ритуални нощи, когато на ясното небе изгрее съзвездието ISON от галактика Фемина.

Защо? – защото, както изповядва Sevdaliza: It Shouldn't Hurt This Much To Be Your Angel...

Colin Stetson – All This I Do For Glory

Кой? – Колин Стетсън, северноамериканският Бог на саксофона, чиито бели дробове са давали въздух на Arcade Fire, Bon Iver, Animal Collective, BADBADNOTGOOD, TV on the Radio, Том Уейтс и на новата му банда Ex Eye.

Какво? – All This I Do For Sax – да, невероятно е това, което правят белите дробове на Колин, но всъщност той използва цялото си тяло като инструмент без ограничения (като тези, които сам сглобява и ъпгрейдва), откривайки измерение, където термини като "акустично", "вокално" и "електронно генерирано" нямат никакво значение и смисъл.

Between Water And Wind е идеалната метафора, описваща това гранично измерение – централната композиция в албума не само съчетава прочутата техника на дишане на Колин (ювелирно изразена в Spindrift и заглавното All This I Do For Glory) и използването на гласните струни като ритмичен елемент (в In The Clinches и Like Wolves On The Fold) с усета за нови физически звуци и натурални перкусии в епохалното The Lure Of The Mine, но и описва чудесно онзи миг, в който тялото ти се превръща в инструмент, а душата в музика – също като при Колин Стетсън.

Кога? – в граничната зона Between Water And Wind, където душата ти в Spindrift се разлива и се кълне, че All This I Do For Glory.

Защо? – защото човешкото тяло е инструмент, на който Колин Стетсън свири... божествено.

Gorillaz – Humanz

Кой? – 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел, аниме аватарите на Деймън Олбърн и Джейми Хюлит в паралелната Gorillaz реалност.

Какво? – Humanz After All – да, и 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел си имат вече биография като всеки човек след миналогодишните The Book Of... серии (направо 4 евангелия от Новия Gorillaz завет); да, като всеки човек, и 2-D и Мърдок имаха своето първо интервю наживо; да, и те използват приложения за разширена реалност; да, скоро ще имат свой собствен Demon Dayz фестивал, ТВ сериал за живота им и... въобще целият пети Gorillaz албум има една-единствена цел – да обяви финалния етап от успешното създаване на пълнокръвна паралелна Gorillaz реалност, зачената през далечната 1998 и родила се през 2001 – и Джейми Хюлит, и технологиите са се справили чудесно с отпечатъка на времето върху 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел.

Иначе, и Gorillaz, като човечеството, страдат от съвременния синдром на усъвършенстване на опаковката, а не на съдържанието – "I Promise To Be Different; I Promise To Be Unique; I Promise Not To Repeat Things Other People Say" кънти пропагандата в интерлюдията The Non-Conformist Oath (със семпъла от A Wild and Crazy Guy на Стив Мартин), но всъщност Gorillaz повтарят 15-траковата броукънхипоп формула от предишните албуми (изключете интерлюдиите тук и ще получите точно толкова парчета). Отново имаме De La Soul акция (Momentz, обаче, е бледо копие на Feel Good Inc. и на Superfast Jellyfish) и комбоселекция от "хипхопърите на деня" (само Ascension с Vince Staples, Andromeda с D.R.A.M, Saturnz Barz с Popcaan и Let Me Out с Mavis Staples & Pusha T, обаче, удрят в десетката);

отново имаме тандеми с иконични фигури – Charger с Грейс Джоунс (който я е гледал наживо ще оцени иронията и контекста в трака) и Strobelite с Peven Everett; отново имаме знаков автофокус – Busted and Blue (с далеч по-перфектна Kelela отколкото в Submission) сякаш е излязла от Everyday Robots албума на Деймън, а We Got the Power (дългообсъжданото трио на Олбърн, Ноел Галахър и Джени Savages Бет) и обобщаващото Hallelujah Money (с Бенджамин Клемънтайн) поставят философската екзистенц поанта – We Are Still Humanz и нищо човешко (и грешно) не ни е чуждо!

Кога? – в залеза на разширената The Lenz реалност, когато ти трябва Charger, за да видиш, че човечеството не върви към Ascension, защото в Busted and Blue живота всичко се върти около Hallelujah Money.

Защо? – защото Деймън Олбърн и Джейми Хюлит най-накрая осигуриха на 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел Живот като на всеки човек, а той... се различава от вашия, нашия, но не и от Humanz реалността като цяло.

Да, 88-ят ден (а.к.а Piano Day) от годината отмина и замина, но в новата ни рубрика 3 в 1 поглеждаме към новите албуми на трима от властелините на 88-те клавиша на нашето време.

Hauschka vs Sakamoto vs Hamasyan

Кой? – Фолкер Бертелман, Рюичи Сакамото и Тигран Хамасян – трима пиано виртуози от три различни поколения в една обща мисия с 88 каузи.

Какво? – Концерт за три пиана и Вселената... вътре и извън нас – да, новите албуми What If (на Hauschka), async (на Рюичи Сакамото) и An Ancient Observer (на Тигран Хамасян) се различават като утрото, деня и нощта, различни са и като концепция, и като подход към пианото, но се обединяват в едно – търсенето на бъдещ Живот отвъд смисъла на съществуването ни в Хаоса и Ада на съвремието.

Достатъчно е да чуете, подредени като на броеница, We Live A Thousand Years (неслучайно всяка от композициите на Hauschka е концептуално продължение на заглавието What If като утопичен поглед напред във времето), Life, Life (все пак, Сакамото пребори рака на гърлото и уравненията на екзистенца го вълнуват, още от времето на сай-фай инсталацията и опера Life) и The Cave of Rebirth (Тигран винаги е търсил нов живот за арменската фолк музика през призмата на всевъзможни жанрове), за да уловите свързващата нишка – Животът като дзен-медитация върху момента/детайла/звука с минималистичната (ала саундтрака на Завръщането) дизайн естетика на Сакамото в ZURE, solari, walker, stakra, ubi и във fullmoon (нещо като екзистенц дискусия във Вавилонската кула);

или Животът като What If поглед в бъдещето, където манипулираните пиано и синт машини в Constant Growth Fails, My Kids Live On Mars, Nature Fights Back, Knowledge Is Passed On и Familiar Things Disappear просто служат за прелюдия към универсална Abandoned City реалност;

или пък Животът като пътуване през вековете, в което гласът, пръстите и душата на Тигран са субективна пиано машина на времето, преминаваща през миналото, настоящето и бъдещето в Nairian Odyssey, Egyptian Poet, Etude No. 1 и Fides Tua като истински Ancient Observer изследовател на познатата ни Вселена.

Кога? – хубаво е утрото да те отведе на Nairian Odyssey, а през деня да си кажеш What If I Need Exile, за да може в тишината на нощта да откриеш fullmoon смисъла на Life, Life и да положиш душа и тяло в The Cave of Rebirth...

Защо? – защото Животът е като пиано – в него има поне 88 (или ∞∞) чернобели версии на битието и в една от тях все ще откриеш Смисъла и Бъдещето.