Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (50)

Сряда, 20 Април 2016г. 10:10ч.

MIR 35 | RoboKnob

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Историята на RoboKnob е история за приятелство, казват Ясен Георгиев (Z3n) и Станислав Генадиев (Hypnos/Genda) – приятелство между човека и машините, приятелство между музика и визия, приятелство между техно и тяло (неслучайно Станислав Генадиев е хореограф със солидни проекти, соло и в компанията на Виолета Витанова), но най-добре да чуете тази лайв техно история от самите RoboKnob, затова...

 

 

Защо точно RoboKnob? И каква е историята зад създаването на проекта?

Историята на RoboKnob е история за приятелство на първо място. Името дойде след едно от ъндърграунд партитата, които направихме миналата година в The Fridge, а именно TExN серията заедно с Lena:K от Maschinenraum (Австрия). След като купона приключи, осъзнахме колко много ни болят върховете на пръстите от капачките на потенциометрите (knob). Бяхме тотално "превъртяли". В този момент просто смеха ни не можеше да утихне, просто защото вече имахме RoboKnob :)

 

Най-важното нещо в света на RoboKnob е...?

Ох, ами те са много неща, хахаха... Но може би най-важните, нещата на които разчитаме най-много, това са емоциите в конкретния момент, атмосферата и енергията на пространството, в което се намираме.

 

Ако използваме заглавието Синхроничност на последния танцов спектакъл на Станислав, то как в RoboKnob постигате синхрон и каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

Я: RoboКnob е хомогенна структура и като такава, синхронът между две човешки тела е неизбежен.

С: Всичко е въпрос на ползотворен процес, в който ако имаш късмет да забележиш важните неща, то имаш шанс да ги запазиш и съхраниш. Невинаги "синхронът" работи по начина, по който сме очаквали, но това също е много полезно, тъй като ни предлага различно изживяване всеки път.

 

Двамата имате различен бекграунд, защо решихте да композирате лайв техно музика заедно?

Я: Ами, моята идея винаги е била свързана с представяне на "живо". Първо започнах със Z3n, после с iO Soundlab, a работата ни със Станислав за мен е най-естествената стъпка напред, защото се разбираме на ниво, което тепърва изследваме. Резултатът е живо изпълнение в експериментална форма, вдъхновено от техно музиката. И хеви метъла... хахахах

С: За мен е много ценно когато музиката се случва на момента... най-интересното е, че с Ясен имаме общо виждане и идея за звук, и тъй като се разбираме много добре се получава добър синтез. Когато изпълняваме музика наживо също така разполагаме с контрол върху всеки един елемент от това, което слушателите чуват, а за мен е много интересно как всички елементи могат да бъдат изменени почти до неузнаваемост по време на сет и всичко това пред очите/ушите на публиката.

 

Как бихте разказали историята на ЕР сериите Session Cuts? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?

Ами, това всъщност са отсечки от пътя до партито с Kangding Ray, Brando Lupi и Milan. Записите са направени в рамките на един месец или четири студио сесии a.k.a. Session Cuts. Не ме питай защо сериите са три :)

 

 

Като че ли композирането на музика при вас идва вследствие на импровизация по работата ви за танцови и мултидисциплинарни арт проекти като TRIAC и Безвремие... такава ли е RoboKnob концепцията и къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?

С: Композирането е нещо с много лица и характеристики. Има различни похвати и техники за композиция, саунд дизайн и разбира се, това включва и цялостна продукция и звук на определен проект. Бих казал, че според естеството на проекта подхождаме различно... но винаги има голяма доза импровизация, особено в началното изграждане на концепцията и дизайна на звуковата среда.

Я: Интересен въпрос. Струва ми се, че еволюционно никой не би могъл да даде верен отговор. Това е въпрос, чийто отговор разглежда различни аспекти и има много неизвестни също така. За мен музиката е емоция, а какво седи зад производството на дадено парче като технология е без значение. И да, работата ни цели да усъвършенстваме все повече импровизационните похвати, с които се представяме пред публика, а това преди всичко е емоционално израстване.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Търсихме постоянно усещане за ритъм и непрекъсващо усещане за дълбочина. Както всички знаем, при DJ миксовете, най-вече е важна селекцията, тук е добре да споменем, че сме подбрали тракове, които "седят" един до друг добре, разбира се, подплатени с елементи от любими наши артисти като Andy Stott, Planetary Assault Systems, Cio D'Or... Сетът е записван на 4 дека и честно казано екзекуцията беше сложна... добре, че покрай лайв изпълненията сме свикнали да следим няколко неща едновременно.

 

И двамата участвате в независими арт проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Това е доста дълга тема. Има доста субективни фактори, но в крайна сметка, който каквото може да направи, да действа. Все пак, многото работа е част от играта, ако искаш да стигнеш някъде, без значение къде се намираш. Естествено, когато има обратна връзка е много по-лесно да вървиш напред. Ако говорим за проблеми – тук има много. Най-важното е да не се отказваш. Всяко нещо, което те сваля долу ти дава поне пет причини да продължиш напред.

 


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Добре, че не ти отговорих вчера на този въпрос :) Няма нужда да се крещи или шепне. Ако успеем да вдъхновим някой с нещата, които правим, тогава посланието ни е предадено напред. Вече интерпретацията на това съобщение си е чисто индивидуален процес, който ние не можем да владеем.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме Artmospheric Festival, KiNK и Bergschwein, и Mozyk.net и Mellow Radio на Ицо Пенчев. Не харесваме много неща, но пък който трябва си знае:)

 

В дневника на RoboKnob следващите няколко месеца са отбелязани като...?

23 април – участие с Jacek Sienkiewitcz в рамките на Sofia Underground 2016 - Inner Conflicts.

Работа по проекта TRIAC, юбилейно издание на Artmospheric Festival, Plana Open Air на Иво Гравес, участие на НОЩ Пловдив 2016 заедно със сърбина Avalux... e, междувременно ще има още "зайци", които ще изскочат от дупката, така че стойте на линия за новости.

 

Парти девиз за финал?

Work hard, Party Harder!


Понеделник, 18 Април 2016г. 08:08ч.

MIR 34 | Metropolis 2.0

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Първо техно парти в голяма зала, първи рейв на морския бряг (незабравимата '98 на Моста в Бургас), първи стрийт парад... и така вече 20 години парти платформата Metropolis не само, че не поляга носталгично на стари лаври, но дори празнува 2.0 юбилей на 22 април с чисто новата парти серия Sonic Voyager с KiNK и Ben Klock. Затова докато Jassen Petrov и Steven ни забъркват по повода специален back2back сет, заедно си говорим за...

 

 

20 години... много ли са... малко ли са? И има ли нещо от денят, в който се роди идеята Metropolis, което прилагате и днес в работата си?

Я: Отлетяха за една секунда.., но иначе, сравнено с всичко, което мина и замина през музикалната сцена за това време, си е цяла епоха.

С: Наистина минаха много, много бързо. Това, което и сега продължаваме да спазваме е да следваме вътрешното си усещане за сцената, музиката, артистите и всичко свързано с тях.

 

Защо след 20 години българската електронна сцена все още се дели на групички по интереси, а не работи Заедно за една обща цел?

Я: Коя е тази обща цел? За съжаление, тук всеки иска да се докаже не с нещото, което прави, а с отрицанието на другите – но всъщност, може би, трябва да е така – дори в будизма един ученик израства когато отрича учителя си. Това е толкова човешко.

С: Ами, това е естествения ход на всяка човешка дейност. Ако си автомонтьор, рано или късно разбираш, че най-вече те влече двигателят с вътрешно горене, или турбо компресията, или окачването и задвижването. А и не всички художници са импресионисти или сюрреалисти:)

 

Какво помните от първото и от последното Metropolis парти?

Я: Усмивките на хората.

С: Магията, която не се описва с думи. Всички толкова различни, сами по себе си, хора са заедно на една честота на вълната.

 

Най-големият риск, който сте поемали като промоутъри е... ? И какво бихте посъветвали всеки, който днес иска да създаде, организира и управлява парти платформа като Metropolis?

Я: Orbital през 2001 година. Това беше и най-голямата ни загуба, но не съжаляваме нито за секунда, че организирахме този концерт със SME. Съвет? Да вярват в това, което правят и да знаят, че доверие се печели трудно, но се губи за миг.

С: Да, най-големият риск беше концертът на Orbital. Едновременно с това беше и едно от най-красивите неща, които сме правили. Ще повторя Ясен – да вярват и да обичат това, което правят. Рано или късно нещата идват на мястото си.

 


Опитвали сте да продуцирате авторска музика, но като че ли марката Metropolis започна и остана преди всичко като парти платформа... Някога съжалявали ли сте, че Metropolis не се превърна в лейбъл, който да издава регулярно музика? И защо, според вас, е толкова трудно да се издава българска електронна музика?

Я: Музиката е нещо, което изисква време. Хубавото е, че за това няма възрастови ограничения. Всеки от нас тайничко готви по нещо... А иначе ние сме трима души – за какво по-напред да намерим време. Да издаваш българска музика е супер лесно когато си направиш лейбъл. Трудно е да издадеш за чужд... Но има българи, които го правят успешно.

С: Имаме студио, човъркаме си разни неща, но нашата долна граница е много висока и изискванията към самите нас са много високи. И разбира се – музиката не е работа от 9 до 5 – изисква се спокойствие на духа, време да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Истинското посвещаване на DJ-ството и промоутърството също отнема много време.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Я: На практика всички български артисти се менажират сами, но нека уточним какво означава артист, защото за нас човек, който пуска музика веднъж на два месеца е любител, а не артист. За да се наречеш артист трябва да опиташ да живееш от това, което правиш – другото е хоби. Най-големият проблем в този случай може да се окаже грешната самооценка. Един диджей трябва да знае къде може и къде не може да пуска музика. Ако намери точката си на фокус, той няма да има проблем.

С: Да, за съжаление, артистите се менажират сами в България. Това трябва да се промени и ако някой се интересува от съвет – да заповяда. Все ще е от полза.

 

Като диджеи със солиден опит... кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Я: Ако имаше такъв звук, то всички щяха да го използват и музиката щеше да е едно много скучно и тъжно нещо. Трудното е да накараш хората, които имат различна емоционалност да съпреживеят нещо заедно. Но честно казано за това няма точна рецепта.

С: Това е силно субективно. Имаме общ много добър приятел, който излива цялата си емоция, когато е в погото на някой метъл концерт. Тук може би е най-голямото майсторство на добрия DJ – да постави всички на дансинга пред него върху една и съща емоционална плоскост.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Я: Историята ще си я съчини всеки, който го чуе. Надяваме се да е с щастлив край.

С: Трябва да сложим от най-модерните парчета, да не ни помислят за.. NOT! Пуснахме музика, която ни вълнува в момента, съчетана по начин, приятен, както за танцуване, така и за слушане.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Я: Един велик френски композитор (създателят на минимализма) Ерик Сати казва: Защо трябва да е шумно, за да е хубаво?

С: Дългото шепнене се натрупва и става непреодолима вълна. Но понякога ми се иска да тропна по масата... и го правя.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Я: Да на: Разнообразието; емоцията; енергията.

Не на: Пуризмът; грозните танци – сякаш току-що си усетил, че си настъпил лайно; програмите за миксиране.

С: Да на: Взаимното влияние на стиловете; непрекъснато новите неща, които изскачат; енергията, която обединява хората на дансинга.

Не на: Фалшът на суперзвездите; непрекъснатият стремеж за доказване на собствената си (не)компетентност в социалните мрежи; виртуалната електронна сцена.

 

В дневника на Metropolis следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Я: Работа, работа, 6 август, почивка.

С: Парти, DJ гигове, лятно парти, чилакс.

 

Парти девиз за финал?

Я & С: Нещо, което ни каза Westbam навремето – we'll never stop living this way:)


 

Понеделник, 22 Февруари 2016г. 22:00ч.

MIR 33 | Baba Vanga

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Кой не знае Баба Ванга, кой не е слушал за нея... Обаче, може би не познавате чешкия лейбъл за авангардна електроника Baba Vanga, затова и ви срещаме с Lucia и Ground – двамата създатели на лейбъла (и част от колектива Easterndaze), които ни забъркаха Baba Vanga микстейп (от апокалиптични бийт фаворити и неиздавани такива), докато си говорим за добрите стари аудиокасети, за предсказанията на Баба Ванга и ...

 

 

Защо точно Baba Vanga? Доколкото знаем името на лейбъла се е родило след пътуване от Варна до София... ?

Дълго време търсихме подходящо име на лейбъла, а и искахме то да има както източноевропейски произход, така и да носи собствен, самостоятелен смисъл като независим звук/дума. Така казано, името означава повече за нас просто като комбинация от звуци, но, разбира се, много харесваме и митологията, смисловите значения, които носи в себе си.

 

Как изглежда днешния свят през "очите" на Baba Vanga? Ще има ли Трета световна война... и въобще кои от предсказанията на Баба Ванга, според вас, са се случили и продължават да се сбъдват?

Преди време, купихме книга на немски от племенницата на Баба Ванга, в която тя описва своя живот с нея, но там не се споменаваха предсказанията, които е правела и проблемът, за нас, е, че не знаем откъде идват пророчествата, които приписват на Баба Ванга... има всякакви, понякога не много надеждни източници, но... ако Третата световна война е друго име за Апокалипсис, то може би вече е настъпил... или поне това е общото усещане, което витае във въздуха в нашата част от света.

 

Има ли някое конкретно парче от лейбъл каталога на Baba Vanga, с което особено се гордеете?

О, харесваме много от траковете, които издаваме.

 


Издавате музика изключително и само на аудиокасети... това обсесия ли е... и въобще как се отнасяте към хайп машината, която обслужва всичко винтидж и ретрошик?

Касетите са икономическо решение за нас. Просто не разполагаме нито с парите, за да издаваме винил, нито с нужните контакти и канали за дистрибуция. Може би просто не харесваме дисковете, които имат доста по-кратък срок на годност в сравнение с касетките, а и винаги сме искали да издаваме музика на физически носител. В касетите винаги има и код за даунлоуд, така че видът на физическия носител дори може да бъде без значение. Касетките просто изглеждаха идеален вариант за нас и въобще не ни пука за хайпа около всичко винтидж и ретро.

 

Работите предимно със сравнително непознати артисти... Защо и как ги избирате сред дигиталния океан от саунд продуценти, каквото е електронната музика днес?

За щастие, работим с автори, които не само са талантливи музиканти, но преди всичко са и много вдъхновяващи и специални хора. Наистина не ни пука за слава или за световна неизвестност, предпочитаме да работим с хора, чийто мироглед и форми на изкуство са въпрос на лично, оригинално себеизразяване, въпрос на вътрешна потребност и нещо, което биха правили без значение дали ще бъде издадено или не. Не бихме искали да работим с продуценти, които бълват музика, заради влиянието на мода или определен лайфстайл, без да изпитват вътрешна потребност да го правят.

 

Кой създава артуърка на Baba Vanga релийзите? И как най-добре се слива музика и визия според вас?

Досега, за щастие, по-голямата част от артистите, които издаваме, работят и като визуални автори, така че в повечето случаи артуъркът си е техен. Иначе, идентичността на лейбъла ни е дело на невероятния COFO, словашкият дизайнер Йозеф Тушан, а в момента за цялостната визия се грижи също словашки дизайнер – младата и талантлива Маргарета Фехер. Общо взето, обръщаме внимание на визуалната страна на нещата, искаме релийзите ни да изглеждат добре, хаха...

 

Кои са проблемите или пък предимствата в управлението на независим лейбъл като вашия?

Няма Пари, Няма Дистрибуция, Няма Слава... хаха...


Кой е звукът, който въздейства най-силно и емоционално върху хората, според вас?

Плачът и Крясъкът...

 


А каква е мисията на Baba Vanga? И какво ново в каталога?

Да промотираме музика, която върви извън наложени и актуални трендове, която може да оставя следи след себе си, така че да съществува достатъчно дълго, за да се превърне в самодостатъчна.

Иначе, скоро издаваме втория албум на Somnoroase Pasarele, аудиовизуален проект от Букурещ, чийто дебют издадохме преди няколко години, но все още е сред нашите фаворити. Също така имаме новости от естонския продуцент Benzokai, чийто утопични звукови инсталации този път ще бъдат в компанията на абстрактни рап вокали...

 

И за финал, какво е предсказанието на Baba Vanga за електронната музика и сцена през 2016?

Завръщане на дръменбейса, на Mini Disc-а и 78 rpm

 

 

Сряда, 02 Декември 2015г. 08:08ч.

MIR 32 | The Third Man

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока" казват Иван Balkansky Шопов и братята Литовченко, Антон Mloski и Иван Litheo, които заедно са отговорни за (може би) най-добрия български електронен албум на 2015. Затова в специалния им mir-logo-black-50x25подкаст (миксиран от братята Литовченко) ще чуете по-голямата част от албума им Monochrome Fantasies – Chapter I в бонус компанията на неиздавани тракове като Believe, Haunted, Mind Sketch, Fields Of Light и Outburst, докато с The Third Man героите си говорим за монохромни фантазии, мултиколорни звуци, Way Out-а за съвременното ни общество и...

 

 

Защо точно The Third Man? И има ли нещо общо проектът ви с едноименния филм с Орсън Уелс?

Проектът не е вдъхновен от филма, а от желанието на трима ни да правим музика заедно. Понеже всеки има самостоятелен проект решихме това да е името, с което да издаваме музика, създадена от трима ни.

 

Най-важното нещо в света на The Third Man е...?

Музиката, Природата, Пътя...


Ако The Third Man е жив организъм, то каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

The Third Man е тяло с три глави, гледащи в една посока – да творим заедно.

 

Когато сънувате монохромни или мултиколорни са ви фантазиите/сънищата?

Различно е за всеки, но музиката оцветява съзнанието и когато не спим.

 

Как бихте разказали историята на Monochrome Fantasies – Chapter I? Как се роди идеята, как протече процеса на записването, защо решихте да работите по общ проект заедно и... защо точно Monochrome Fantasies?

Решихме да разделим албума на две части, защото музиката в него звучеше като книга, но ако беше излязъл в една част накуп щеше да дотегне с дължината си. Историята продължава съвсем скоро, така че се ослушвайте за Chapter II. Записите са, всъщност, колаборации, създадени в различни градове по различно време. Прехвърляхме си демо проектите през интернет и слушахме кой какви идеи има, а след това ги финализирахме в студиото на Иван Шопов. Решихме да работим по общ проект, за да правим музиката, която ни харесва с влиянията на всеки един от нас. Албумът получи името си от едно от парчетата в него. Решихме, че то е най-подходящо за име и посока на албума, а също така стилът на рисуване на Иван Шопов е графика, което се върза и с обложката, която той нарисува за албума.

podcast32-2

Има ли някое конкретно парче от Monochrome Fantasies – Chapter I, с което особено се гордеете?

Нямаме конкретно парче, с което да се гордеем. Албумът и идеята зад него се определят от всички парчета заедно. Историята е в това как музиката и фантазията помагат на слушателя да види цветове и в черно-бялото, стига да се заслуша и да послуша подсъзнанието си.

 

В Monochrome Fantasies – Chapter I има различни техники и методи на продуциране – работа с вокали, различни бийт елементи, семпли, записи на терен... – върху какво бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи? Къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?

Да, в албума използваме различни техники и умения на тримата. В бъдещите ни записи ще използваме повече гост-музиканти, като например тромпетистът Mr.Smiff, с когото вече записахме няколко неща и имахме съвместно участие на фестивала ОРИК. Вълнуваме се от създаване на музика с душа в нея, като за целта не се ограничаваме само с един определен начин за създаването ѝ. Посоката е напред, към безкрайния свят на звука.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Пътуването на душата в материалния ни свят и вариантите за отлепяне от него.

 


И тримата имате свои авторски проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Възможно е, стига да знаят как и да отделят много време за качествена продукция и концепция. Проблемите са много, но най-големият е страха. Преодолее ли се тази преграда пред твореца, останалото започва да се намества по-лесно.

 

Какъв е Way Out-а за българската електронна сцена и за съвременното ни общество въобще?

Да си отворен към света и да се чувстваш част от общество от можещи творци. Имайки това съзнание по-лесно намираш общ език с други успели хора и пътищата се отварят.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш смислено и да има какво да кажеш. Силата зависи от посланието.


Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме безкрайните ѝ възможности...

Не харесваме предубедената и ограничената публика, както и музиканти, които разделят музиката по стилове, а не по качество.

 

В дневника на The Third Man следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Чакаме момента, когато всички да сме по-свободни, за да имаме време да довършим и пуснем втората част от албума.

 

Парти девиз за финал?

Живей и се смей до финала :)

 

 

Петък, 13 Ноември 2015г. 08:00ч.

MIR 31 | Sofa Surfers

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Sofa Surfers са Волфганг Фриш, Михаел Холцгрубер, Маркус Кинцл и Мани Обея, а малко преди третия им концерт у нас (на 21 ноември), барабанистът им Михаел Холцгрубер записа специално mir-logo-black-50x25микстейп с парчетата, задали посоката на чисто новия им албум Scrambles, Anthems and Odysseys, докато си говорим за множествени разстройства на личността, за Silver Surfer, за хляб и зрелища, за бежанския поток, за Путин и...

 

 

Защо точно Sofa Surfers?

Ха, ами една от първите репетиционни, в която се събирахме да свирим беше фрашкана с дивани (Sofa), а в същата сграда, горе-долу по същото време, заработи и хостинг сървъра Silver Server във Виена. Освен това, някои от нас доста си падаха по комикси и графични новели като Silver Surfer ни беше абсолютен фаворит. Съберете всичко това в едно и получавате Sofa Surfers.

 

Изглежда обичате да се връщате и свирите в България... Защо?

Хората, които идват на нашите концерти са плътта и гръбнака на нашата музика, а публиката в София се раздава до мозъка на костите си, така че си е направо привилегия да свирим тук. Това му е и най-хубавото на споделянето на музиката.

 

Каква е историята на новия албум Scrambles, Anthems and Odysseys? Звучи различно, така че какво променихте в начина, по който правите музика?

Работихме по него концентрирано за около 7 месеца. Винаги гледаме да се фокусираме максимално върху идеята, но този път работата беше по-интензивна от обичайно. Все пак, винаги записваме с живи инструменти, които след това семплираме и трансформираме полученото отново към свиренето на живо. Затова пък Scrambles, Anthems and Odysseys беше от самото начало базиран изцяло на електрониката, в буквалния смисъл. Малко или повече, беше предизвикателство за нас да работим по този начин, като същевременно да запазим органичните, човешки вибрации, които много държим да присъстват в нашата музика.

 

Има ли някое специфично парче от Scrambles, Anthems and Odysseys, с което особено се гордеете? Защо?

Много нечестен въпрос, хаха... Има няколко песни, които са посветени на хора, които познаваме лично, така че ги усещаме много интимно и близко до сърцето. Другите парчета са по-скоро наши наблюдения, които отразяват начина, по който се чувстваме в света, в който всички ние живеем днес.

 

В албума има доста женски вокали, а първият сингъл Beyonder Girl звучи различно от всичко, което сте издавали... защо решихте да работите с женски гласове и как Issi Honi и Soulcat E-Phife се вписват в Sofa Surfers картинката?

Намирането на вокалисти е изцяло щастливо стечение на обстоятелствата – именно така дойде при нас и Мани Обея. Issi Honi, която пее в Woody's Ballad пък е негова дъщеря. Soulcat беше част от една банда, която свиреше съпорт за нас, когато издадохме албума Superluminal и още тогава си я набелязахме за бъдещи колаборации. И двете се вписват идеално в албума и в саунда към който се стремим в него. Всъщност, само в 4 от 12-те трака в албума има женски вокали, а Beyonder Girl... обожаваме това парче – забавно е, енергично е и е страшно изненадващо за хората, които слушат наша музика от по-дълго време. Любопитно е да наблюдаваш реакциите им... феновете може да обичат музиката ти, може да те провокират да бъдеш креативен, но понякога просто не знаят как да се отнасят към такива творчески промени. А ние винаги се променяме, в-и-н-а-г-и, хаха...

 


Да, очевидно е, че за една банда е хубаво да притежава възможно най-широк спектър от изразни средства, но... трябва да гради и своя музикална идентичност. Кой е звукът, който определя вашата?

Винаги сме знаели, че нашата музикална идентичност страда от множествено разстройство на личността. А животът винаги е по-лек, когато знаеш и приемаш това, което си, хаха...

 

Кой е Most Dangerous Man Alive, както се казва една от песните в албума?

За жалост, имало е, има и ще има много такива в нашия свят... Абубакар Шекау, Башар Асад, Буш... Но Путин беше главното вдъхновение за парчето. Да, такива хора са опасни, достатъчно е да ги погледнеш в очите и да разбереш, че изобщо не им пука колко много хора ще изгубят живота си в резултат на решенията, които те взимат.

 

Значи такъв свят описвате в друга песен от албума, наречена Bread and Circuses / Хляб и Зрелища? Всъщност, какво е усещането да живееш в момента във Виена, в центъра на бежанска криза?

Тотално хляб и зрелища! Виена в момента е поле за политически експерименти – политиците се възползваха от притока на мигранти, за да преизпълняват предизборни графици и обещания. Възползваха се от инстинктивния човешки страх пред непознатото, за да въртят машинации и психологически игри, което е крайно отвратително, но и съвсем предвидимо, а и предвидимо ефективно, за жалост.

 


Кой създаде артуърка на Scrambles, Anthems and Odysseys и как музика и визия могат да се слеят най-добре?

Цялостната арт визия е дело на бразилския графичен артист Бруно Биазото. Той се включи в процеса на създаване на албума още от самото начало и както графичната му работа се влияеше от музиката, която записвахме, така и парчетата придобиваха интересни визуални влияния и облик от неговите рисунки, така че накрая се получи наистина нещо много страхотно.


Ще се доближава ли до тази визия и турнето ви за Scrambles, Anthems and Odysseys?

Идеята е лайв шоуто да има много измерения – да бъде и звуково, и визуално, и адреналиново преживяване. На някои от концертите ще излизат всички вокалисти в албума, на други ще бъдем само с Мани... Зависи от много неща.

 

Интересно е, че сте записали музиката към всички филми по криминалните романи на Волф Хаас... Да не би да познавате лично Хаас или режисьорът Волфганг Мумбергер, или просто думите на Хаас и вашата музика са създадени едни за други?

Всъщност, синът на Волфганг ни е предложил и ние бяхме щастливи, че ни се довери още първия път, а след това работихме с този режисьор толкова много пъти, защото просто се получаваше добре. Бяхме се сработили отлично, знаехме кога с музика просто да подкрепяме случващото се във филма, кога да водим действието в друга посока или със звук да влияем на възприятията на публиката.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Определено е дошло време за крещене. Усеща се, че светът е на кръстопът, в някакъв съдбовен момент, в който не трябва да позволяваме някой друг да взима важните решения вместо нас, така че... по-добре крещете.

 

Житейска философия или парти девиз за финал?

Живейте пълнокръвно и... честно.

 

онлайн