My Mir
"Може би никога няма да спрем да го търсим" ще се прокрадне в съзнанието тази реплика от Хамнет, новият опит за разгадаване на Хамлетовата дилема (и солиден Оскар 2026 претендент), сякаш за да потвърди, че търсенето на Смисъла зад Хамлетовата дилема ще бъде вечно, също каквито са и опитите човешки (и кинематографични) да се превърне личния Апокалипсис в колективни катарзис, терапия и памет.
Във времена когато Човечеството и Човешкото губят същината си, ежеминутно, част по част, опитът (вдъхновен и подплатен от романа на Маги О'Фаръл, естествено) на Клои Жао да предложи на Човека версия за това как да преодолява/да сублимира Загубата и Скръбта е много добра идея...
Добра идея е и за самата Клои Жао за преодоляване на капана, който Холивуд ѝ заложи като я натегна да режисира комиксовия блокбъстър Вечните, веднага след като я Оскар-награди за доку-екзистенциалния Земя на номади... Добра идея на Жао е и да заложи на изцяло британски каст (разказва Шекспир, все пак), в който повечето актьори са си партнирали и в предишни проекти (дори Бъкли и Мескал да нямат общо екранно време в Изгубената дъщеря)...
Самата Джеси Бъкли (о, да, Оскарът се приближава) не само е част от Globe-наследената трупа на Шекспир и е влизала в театрално амплоа за повечето Шекспирови класики, но и по време на снимките е ранно бременна с първото ѝ дете, което случайно или не, я кара сякаш да изживее подкожно нелекия образ на Анйес/Ан Хатауей, обогатен тук с ястреби, билкарство, знахарство и емоционална мъдрост (дори неспособността на Анйес да чете е изиграна с финес от Бъкли)...
Добра идея, или щастлива случайност, е и фактът, че момчето (Ноа Джупи), изиграващо Хамлет в представлението на Шекспир/Пол Мескал и момчето, въплътило 11-годишния Шекспиров син Хамнет (Джейкъби Джупи), са братя в реалния живот, което добавя още една степен към размиването на Фикция и Реалност в скàлата на Киното.
Добра е и идеята на Жао да събере двама майстори на сърцераздиращите моменти като операторът Лукаш Жал (отговорен визуално и за Loving Vincent, и за Зона на интерес) с асът на плачещите струнни трели, а именно, композиторът Макс Рихтер – ефектът на кърпичково поразяване щеше да бъде също толкова голям дори и без пиковото симфонично използване на On The Nature Of Daylight хита, озвучил не една и две филмови класики.
Добра е и идеята, колкото на Маги О'Фаръл, толкова и на Клои Жао, мотиви от творчеството на Шекспир да бъдат изкусно вплетени в (и да обясняват фино) живота на семейство Шекспир – няма нищо случайно в сплитането на мита за Орфей и Евридика с притчата за Ястреба и чумавата (но доста често срещана през 16 век) смърт на 11-годишния Хамнет, както съвсем неслучайно бракът на Анйес и Уилям ще минава през призмата на Ромео и Жулиета, а детските игри и "размените" на близнаците Хамнет и Джудит ще напомнят сцени от Дванайсета нощ и Макбет...
Като естествено, нищо не може да се сравни с всичко онова, което екипът на Клои Жао е заложил изкусно-детайлно зад Хамлетовата дилема и вечния To Be, or Not To Be монолог...
Отвъд спекулацията на прозорливите пресечни точки, отвъд символните игри... в днешните времена, когато Човечеството и Човешкото губят същината си, Хамнет предлага версия за превръщането на Загубата, на личния Апокалипсис в колективни катарзис, терапия и памет, така както сцената с катарзисно протегнати ръце към Хамлет ще остане в Историята на Киното...
Останалото, както се казва, е История... или иначе казано: "To Die, to Sleep, is that All?"
Хамнет е в кината
"Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна" ще каже Мартин Ставрев, основател и лидер на добре познатия (вече) квартет The Science, който на 17 януари ти пожелава да влезеш в C Ø E P A-та на музикалното щастие – в спиралата на първата имерсивна 360° аудиовизуална нощ в симбиоза се преплитат 7.1 surround саунд система с артисти като The Science, Niandraz, Ben Lukas Boysen, Иван Шопов в компанията на Кармен Ризо, Нови Български Гласове и Георги Петков, Sorza и Lacuna... Затова, сега, в специални микс и думи, Мартин Ставрев разказва повече за генезиса на C Ø E P A-та, за екзистенц законите на C Ø E P A-та, а ние отваряме уши, очи и съзнание...
Защо точно името C Ø E P A? Как се роди идеята и осъществяването на тази имерсивна авантюра?
Най-ранната ни форма е сфера, последвана от 2 сфери, после 4, и т.н... След това живеем в една друга сфера цял живот, като една от най-често несъзнаваните задачи на човек е да я съхрани цяла. Защото събитийният, причинно-следствен Вселенски хаос прави всичко възможно да я очука, вдлъбне и деформира.
Най-важното нещо в C Ø E P A-та е...?
Три неща – радиусът, защото той е едноизмерната ѝ репрезентация, определяща обема ѝ; центърът, определящ локацията на сферата в заобикалящия я свят (и сфери); повърхността, която е сбор на всички точки в триизмерното пространство, които са на еднакво разстояние от центъра.
Дефинирай "имерсивно" според законите на C Ø E P A-та?
Всичко е въпрос на гледна точка. Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна.
Потапянето е емергентна функция на съотношението между центъра на сферата и всяка точка от повърхността ѝ (и помежду им) – т.е. образуваното пространство е взаимосвързаността на тези елементи. А потапянето зависи от всеки от тях.
Как се влиза в C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието?
В C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието, не се влиза. В нея се "съществува". Лична отговорност на всеки човек е да избира и поддържа сферата/сферите, от които е част неговата лична.
Това взаимодействие определя формата, качеството и размера (и съхраняването) на неговата C Ø E P A, която е част от много други.
Защо и как реши да поканиш точно тези артисти за дебютното издание на C Ø E P A?
На пръв поглед, това са все хора, с които сме (The Science) работили и имаме отношения от години. Определено смея да твърдя, че съм "фен" на въпросните артисти. Но същевременно, това е еклектичен подбор на артисти, които не са били "комбинирани" в една СФЕРА досега. Артисти, за които българският слушател е добре да знае.
Познавам Бен от 10-на години, а музиката му – от още толкова. Винаги съм искал да го поканя и презентирам на българския слушател. Невероятен артист, композитор и човек.
С Роеланд (Sorza) имаме много силна артистична връзка и вече няколко колаборативни издания за VISION Recordings. Миналата година, на 17 Януари, с The Science му гостувахме в Melkweg, Амстердам, на първото издание на неговия промоутърски проект Into The Dome. Именно там за първи път се сблъсках и с Михир (Lacuna) и неговата музика. Чиста случайност е, че точно година по-късно ни гостуват в София. Датата, не самото гостуване.
Златина (Niandraz/Blessed By Saturn) е артист, към когото изпитвам огромно уважение, защото освен, че музиката ѝ моментално потапя, прави абсолютно всичко сама – запис, продукция, визия (нещо към което и аз имам афинитет)
За Иван Шопов и неговия проект с Кармен Ризо, Новите Български Гласове, Георги Петков и Дхани Харисън мога да кажа само едно – чуйте го... Просто не намирам достойни думи, които да опишат магията, която са сътворили и ще изпълнят на 17-ти...
Доколко визуалната страна е важна за музиката в C Ø E P A-та? И какво да очакваме от визуална гледна точка в C Ø E P A-та?
Визуалната част е ключова, макар да знаем, че някои от посетителите ще седят със затворени очи през голяма част от времето.
Към всеки артист има и виджей – за The Science, това е YvesO, с Иван Шопов работят elektrick.me, Sorza пък идва с виджей от Холандия – Aiden. Визуалният колаборатор на Lacuna е Рахул Шарма, и макар да има шанс да не успее да дойде, заради проблем с визата, със сигурност ще подготви материали, за които ще се погрижим да са ръка за ръка с музиката. Niandraz пък, както споменах по-горе, е подготвила изцяло И визуалната част на своя сет. За светлината отговаря Елина Иванова, която ще е и ключовия носител на визуално въздействие по време на сета на Ben Boysen.
На последно място (но със сигурност, не по важност) – благословени сме и от участието на Филип Якобсон, който ще се погрижи за сценографията, в лицето на няколко негови модуларни дървени скулптури.
3 албума / произведения на изкуството, които са оформили C Ø E P A-та като проект/обект?
Филмът СФЕРА
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека в C Ø E P A-та?
Синусоидата. Защото всеки звук може да бъде пресъздаден от сбор синусоиди. А, както споменах преди малко, синусоидата може да се разгледа като функция на C Ø E P A-та.
Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в C Ø E P A-та?
Мирът е пряко свързан със сферата и нейната цялост. Защото когато сферата е цяла и гладка, тогава и човек е в центъра ѝ/си. Негова отговорност е как ще се грижи за нея, и дали ще постигне целта.
И за финал, мото или философия за живота, която определя C Ø E P A-та?
Carpe Diem
C Ø E P A Vol. 1 е на 17 януари | 20:00, Топлоцентрала
Ikonika – SAD
Кой? – Сара Чен, британски пост-дъбстеп агент и вечна Hyperdub икон|ik|a...
Какво? – S.A.D or Sara As Dad – да, 15 години изтекоха от дебютния Ikonika албум Contact, Love, Want, Have и през колкото трансформации премина Светът за това време, толкова преживя и Сара Чен – актуалното творение SAD (да се чете по собствена бийт воля и интерпретация, WHATCHUREALLYWANT, един вид) разказва за всички тях като биографичен роман (искрен и открит), точно навръх рождения ден на Ikonika...
Да, в SAD емблематично счупените Hyperdub бийт плетки се трансформират в поп структурирани песни (да, песни, в които за пръв път звучат собствените мантроподобни вокали на Сара Чен), точно както, в последните години, Ikonika се трансформира открито в non-binary агент с non-binary семейство...
Да, семейство, в което се о(т)глежда както миналото (египетските Абдел-Хамид корени на Сара изплуват в джембе-табла-перкусивните WHATCHUREALLYWANT, Gone и Slow Burn), така и бъдещето (ослушвайте се за дъщеря ѝ в WHATCHUREALLYWANT), а настоящето се лута в Sense Seeker-режим (с нидерландския грайм продуцент JLSXND7RS) из цяла диаспора от съвременни африкански ритми в Take Control, Your Vibe, Activate и Slow Burn, начело със замбийския продуцент SHE Spells Doom в Drums 1 (Take It)...
Та, Take It, така или иначе, каквито и промени и обрати да ти поднася Живота, важното е да следваш интуицията си – Listen To Your Heart ще шепне като мантра Ikonika, за да получи най-хубавия spoken-word подарък за рождения си ден от текстовия и музикален активист Tice Cin в Make It Better...
Кога? – когато искаш да разкажеш себе си с Музика...
Защо? – защото Музиката пише нотите на Живота, който живеем...
Oneohtrix Point Never – Tranquilizer
Кой? – Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната артбийт еклектика.
Какво? – "Tranquilizer isn't the sound of sedation, but resurfacing" – да, мотото на новия опус на Даниъл Лопатин ще изскача отвсякъде, като лого, брандиращо дигиталната OPN бийтигра и идеята (концептуално шлифована още в Age Of албума) за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена...
Нещо, с което Лопатин се заигра още преди 15 години, в Replica албума, като вместо семплирането на реклами от '80-те и '90-те, сега "resurfacing"-а идва с обилни семпли от публичния, дигитализиран Internet Archive.org, преплетени с ембиънт техно, досущ като философията на... The Future Sound of London...
Да, чуеш ли разливащите се в съзнателния пейзаж наоколо композиции като Lifeworld, Measuring Ruins, Modern Lust, Vestigel, Cherry Blue, D.I.S, Storm Show, Rodl Glide и заглавната Tranquilizer, няма как в главата ти да не изплуват FSOL класики с дигитално OPN-ехо...
Да, тук няма вокални или инструментални колаборации (като в албумите Age Of, Magic Oneohtrix Point Never и Again), но синт-идеята да се "облече" Звука в образ (олè за видеоколекцията на албума), да се превърне във визуален обект със собствен саундтрак (като картината Blue Interval от корицата на албума), е по-жива от всякога (което ни кара с нетърпение да очакваме и OPN-саундтрака на Marty Supreme)... А саундтракът на имагинерния филм тук се казва... The Future Sound of Blue Interval...
Кога? – когато търсиш Lifeworld "resurfacing" от Хаоса наоколо...
Защо? – защото филмът The Future Sound of Blue Interval вече тече в киносалона на Живота...
Tranquilizer ревю с подкрепата на 
