My Mir
Да, изминаха 12 години откакто радиопиесата Херкулес и Авгиевите обори от Фридрих Дюренмат оживи (и наторù) българската сцена под режисурата на Ивайло Христов, а именно тази драматургична версия е в основата на римейка Херкулес vs Авгий от Антон Угринов, съживяващ "смрадливата" история на измислената страна Елида... И да, за 12 години, сякаш нищо не се е променило – Елида продължава да се усеща (и да мирише) като България – дори актуалната криза със софийския боклук осигурява съвсем реалистичен мизансцен за всичко случващо се – а ние продължаваме да сме "до гушата в лайна"...
Всъщност, тези 12 години са нищо в сравнение с онези 70, които ни делят от написаното от Дюренмат, визирайки "лайната", които са се натрупали покрай Втората световна и епопеята по "разчистването" им... А наблюдавайки Абсурда, който представлява не само България, но и Света днес, няма как да не се съгласиш, че "лайната" (a.k.a политически, социални и икономически кризи) не само, че не са изчистени, ами и купчината става все по-"мръсна, миризлива и фатална"...
Да, главният Чистач на Елида Камбис/Владимир Солаков ще бъде прав завинаги – "Лайната са в главите на хората, няма как да успееш да ги почистиш"... Затова сякаш и Антон Угринов запазва основните опорни моменти от драматургичната версия на Ивайло Христов – сатиричното кабаре на Гротеската отново отваря врати (този път с музика на живо, олè за жената-оркестър Елена Дечева)...
Отново историята разказва (и води) конферансие (Димитър Стойнов в трудната роля да замени Мая Новоселска от версията на Христов), отново на сцената хвърчат #оставки, политически, бюрократични и корупционни игри на дребно, всякакви комисии, подкомисии, вредни емисии, всякакви гротеска примери за физическо оцеляване над всичко и свикване със смрадта на "лайната", и въобще директни (метафорите и алегориите са по желание) намигвания към Живота (и образите му), който живеем днес... дори стилизираната сценография на Свила Величкова няма нужда от "вдъхновението" на натрупаните по софийските улици боклуци...
Всъщност, проблемът е в свикването със смрадта на "лайната" (отразен и в пиесата, да), защото ако 70 или 12 години по-късно все същите "лайна" отново са тук, то значи само поколенията (и образите им) на сцената се сменят, а картинката/пиесата – не (само претърпява нова след нова версия с нови актьори)...
Защото не за 12, не за 35 години демокрация (звучат като "45 години стигат", нали) Обществото ни така и не осъзна, че няма нужда от национални или чужди митични герои като Херкулес, а Демокрацията има нужда всеки от нас да бъде Херкулес... Такъв един реалистичен Херкулес (като на Гринго-Богдан Григоров) за когото не е трудно да бъде жител на Елида, но е сизифовски трудно да извади Елида от главите на Филей/Даниел Кукушев и сестра му Йола/Елеонора Иванова, децата на Авгий/Михаил Милчев...
Да, борбата тук е за "децата" на Елида... Битката не се казва Херкулес vs Авгий – и Херкулес, и Авгий са герои на едно и също време, на едно и също статукво, на едни и същи "лайна"... Битката тук е за всяка недокосната от "лайна" глава (питайте Деянира/Ангела Канева, жената на Херкулес, за преследването на невинността), битката е за всяка глава, която все още вярва, че от "лайната" може да покълне градина... Битката е в личната грижа за тази градина...
Иначе, както казва един друг герой: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата... Моралната, де!"
Херкулес vs Авгий е на 22 октомври, 7, 20 ноември и 12, 29 декември, 14, 26 януари и 11, 26 февруари; 15, 27 март и 7, 26 април; 12 май | 19:30, Театро отсам канала
ДА, Карстен Николай, с неговата близо 40-годишна кариера на абстрактната граница между Музика и Визуално Изкуство, не е от хората, които може да "затвориш" в жанрови рамки и клишета, особено след като негови творения са изпълвали както пространствата на MoMA, Guggenheim, Tate Modern, Ars Electronica, Documenta и Венецианското биенале, така и музикалните сцени на Sónar, СТМ Festival и всички престижни музикални фестивали по света. ДА, едва ли има по-символно подходящ от Alva Noto, който да закрие юбилейното, десето издание на ДА Фест, международният фестивал за Дигитален Арт (пълната програма е тук)... И ДА, малко преди лично да представи своите HYbr:ID Session изложба и UNI-HYbr:ID пърформанс, си говорим с Карстен Николай за второто име на Томас Едисън, за Para-жанровете, за човешкото лице на технологичния Apparatus, за непрежалимия Рюичи Сакамото, за "мислещия океан" от Соларис и други ДА метафори...
Защо избра сценичното име Alva Noto?
В средата на 90-те бе общоприето да не използваш рожденото си име и следвайки тази "традиция" издадох първия си албум под името Noto... По-късно, когато от лейбъла Mille Plateaux поискаха да издадат мои малко по-стандартни електронни композиции, реших, че този нов музикален аспект трябва да се отбележи с ново име и така се появи Alva Noto... Всъщност, и двете части на псевдонима са вдъхновени от мои пътувания – Noto идва от италианското градче Ното, което много ми допадна, а и вече бях дал името Noton на своя лейбъл, така че имаше смисъл и в тази връзка. Алва е и второто име на Томас Едисън и просто го видях на фасадата на една сграда докато живеех в Ню Йорк през 90-те... Цялото име Alva Noto ми се стори много подходящо, защото не разкрива признаци нито за пола, нито за личността на артиста, който стои зад него.
Най-важното нещо в света на Alva Noto днес е...?
Абстрактното... Все още виждам Музиката като език на Абстрактното извън всякакви жанрови рамки, отвъд контекста на вече създадения музикален бекграунд... Целта е намирането на нови естетични форми за изразяване на абстрактния свят на Музиката.
Преди 5 години започна трилогията от HYbr:ID албуми... Защо избра точно такова заглавие? И ще има ли нови HYbr:Id попълнения, по подобие на серията Xerrox, която маркира 5 издания досега или..?
Както знаете, повечето мои издания са обединени от различни представки като Trans- или Uni-, а сега работя по нова серия, наречена Para-... това все още е работно заглавие, но звученето има нещо общо с по-ранните серии, споменатите Trans- и Uni-, с подобна ритмична структура е... Para- като нещо отвъд, нещо извън фокуса... Para-наука, Para-физика, Para-психология, Para-нормално... може да добавите какъвто пожелаете аспект на този Para-жанр...
А как би описал HYbr:ID изложбата, която ще представиш на DA Fest?
Като цяло, изложбата представлява филм, който бе създаден по време на ковид-пандемията в колаборация с режисьора и оператор Браско, с фотография и програмиране от визуални артисти като PFA-studios и Nibo... Целта бе да поставя фокуса върху машините, с които се създава Музика, така че те да се превърнат в самите Изпълнители... Не възприемам себе си като Пърформър в класическия центристки модел, в който изпълнителят е в центъра на всичко, а и това беше начин да покажа част от процеса, част от студийната работа, която остава скрита, всички онези инструменти и устройства, които съм сглобявал и използвал... И въпреки че в този филм няма човешко присъствие, Човекът е неделима част от този процес, от красотата на този технологичен Apparatus...
Трябва ли да се замени термина "Digital Art" с "Algorithm Art" днес? И дали AI представлява заплаха за аудио/визуалната естетика, която търсиш?
Мисленето в термини въобще не ме вълнува... Digital Art само означава, че процесът е дигитален, което не е съвсем вярно, защото винаги е смесица от похвати и техники... Algorithm Art, да, може да е базиран на алгоритмите и да ги изследва, но това е само част от процеса, а колкото до AI – причината да е толкова гореща тема днес е интересът на икономическите и военни индустрии, които искат да се възползват максимално от тази технология... Единственото, което трябва да ни вълнува са моралните и етични въпроси и това къде да поставим границата... Да, роботиката и изкуствения интелект имаха своя манифест и правила, но те отдавна са прескочени от търговския и научен интерес и именно ние, сега, трябва да определим това, което Машината може и онова, което Не може да прави... Не може да се говори за заплаха само към Изкуството, когато става дума за заплаха за Човечеството.
Доколко сетъпа, който използваш при аудио/визуален пърформанс, варира според мястото, където се провежда?
Всичко е съобразено с мястото и неговата атмосфера – говоря за температурата и миризмата в него, не само за неговата акустика... С опита придобиваш и възможност да променяш тези елементи... случвало ми се и да създавам определено пространство за определена цел, така наречените site-specific проекти, при които може да контролираш средата, естествено невинаги на 100%.
Технически погледнато, кой от твоите A/V проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?
Може би, един от най-ранните – Polar, много комплексна мултимедийна инсталация, която разработихме на много нива със словенския визуален артист Марко Пелян и за която получихме Golden Nica наградата на Ars Electronica 2001 – включваше и специално създадено пространство, където публиката да общува помежду си, и интерактивно data събиране и архив... Изясниха ми се доста от въпросите и проблематиката на интерактивната инсталация, но толкова беше сложна, че не можахме, за съжаление, да я повторим на друго място. Вместо това, 10 години по-късно, през 2010-а, създадохме друга инсталация autoR, която е базирана на преживяното в Polar, а може да има и трета част, ще видим... Различните елементи на тази инсталация просто продължават да се развиват и еволюират, присъстват даже в по-малки инсталации, но основната ни метафорична цел беше да създадем версия на "мислещия океан" от Соларис на Станислав Лем и филма на Тарковски, който влияе на мислите, усещанията и чувствата на героите... Метафората тук доста ме привлича и продължава да се връща в съзнанието ми...
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Най-простичкият, но и най-въздействащият – звукът, които издава детето ти...
Изучавал си архитектура първоначално... Какво мислиш за често цитираната крилата фраза: "Говоренето за Музика е като танцуването за Архитектурата"?
Позната ми е тази фраза, да, и винаги съм изпитвал съмнения относно смисъла на казаното... Може би е в това, че живеем в парадокс постоянно... А Парадоксът е от основните вдъхновения в Изкуството... Така или иначе, това, което ни се казва е, че формите ни за изразяване или медиумите, чрез които го правим, могат да съществуват сами по себе си, без да е нужно "превеждането" им едно към едно... Ние просто можем да Изживяваме нещата такива, каквито са... а не да ги Разбираме от начало до край...
Имаш ли любим сред многобройните колаборативни проекти с Рюичи Сакамото? Какво научи от него и как достигнахте до темата от Завръщането?
Говорим за много дълго, над 20-годишно сътрудничество, с Рюичи... повече прилича на невероятно, наситено с емоции, пътешествие... Първоначално научих много за нотните партитури, за нотописа, тъй като трябваше да открием някакъв общ език, но много скоро развихме наш собствен такъв, с който се разбирахме идеално... Не смятам, че работата по Завръщането е пиковия момент на нашето сътрудничество, за мен, върхов е общия ни пърформанс Glass в така наречената Glass House – може би най-важната и емоционална ситуация, която сме изживявали заедно – този пърформанс не беше планиран, а абсолютно импровизиран, хем в интригуваща архитектурна среда, хем сред природата... Просто всичко се подреди идеално, въпреки моите съмнения, и всеки път се изненадвам как записът е съхранил толкова точно този емоционален, спиращ дъха, момент.
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
В изолацията, в детокса от всичко случващо се... Поне веднъж годишно, за 6 седмици поред, изключвам всичко и се опитвам да стигна до себе си отново... Живеем в сложни, комплексни времена, отровени и политически, и технологично, и мисля за всекиго е ясно, че ако се остави на заливащия поток от свръхинформация и дезинформация, е загубен...
Като говорим за "визуална музика"... има ли произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък? Защо?
I Am Sitting in a Room – колкото простичка, толкова и въздействаща саунд арт творба от Алвин Люсие – винаги се сещам за нея и я препоръчвам като една от най-важните за ХХ век... В нея концепцията/текста за това как да бъде изпълнено всичко се превръща в самата творба. Брилянтно, защото свързва абстрактното ни концептуално мислене с практиката/действията ни, а и подсказва простичкия факт, че всяка стая, всяко триизмерно пространство има своя резонанс – идеална метафора за всичко онова, с което се занимавам.
© MIR
Интервюто с Alva Noto достига до вас благодарение на DA Fest и 
Изложбата HYBR:ID SESSION е в Галерия Куб на Топлоцентрала | 21.10 – 02.11.2025, 14:00 – 20:00
UNI-HYbr:ID пърформансът закрива DA Fest 2025 на 25 октомври | 20:00 – 22:00, зала 1, Топлоцентрала
Jamie Woon – 3, 10, WHY, WHEN
Кой? – Джейми Уун, Гласът-кадифе на британския неосоул и вечен 
герой.
Какво? – 3 10 Woon When – да, това е 3-ия албум на вечния MIR герой Джейми Уун... да, идва точно 10 години след Mercury Prize номинирания Making Time... И да, въпросът не е Защо или Кога, въпросът е в "woo, yeah, waiting for the right time", защото Джейми (както сам признава) е от олдскул агентите, които се появяват само когато имат нещо за казване, въпрос на Place N Time, както се казва...
А Времето е за нов ко-продуцент, а именно Мартин Терефе (който напоследък, освен с поп звезди, натрупа активи със събирането на каймака на нео-UK-джаз сцената в концептуалния London Brew албум) и орнаментирал Уун компанията тук със страхотни струнни аранжименти в All The Way, Pulling on a Thread и фаворитното Ghost...
О, да, в Уун арсенала има Време за нови трикове (дори за поетични цитати от Рилке в The Heart's Mountains и вокодерни фънк ефекти в Place N Time, Pulling on a Thread и Peace of Mind), но има Време и за добре смазаната нео-фънк-груув машина от Making Time турнето – да, 3, 10, Why, When е записан отново с барабаниста Дан Сий и басиста Дан Гулино, със стилни ембиънт акции от Дейв Окуму и Пол Уайт, с Холи Уокър (която връща комплиментите на Уун за продуцирането на албума ѝ Unsung)...
Има Време и за Heavy Going усещането да си част от Абсурда наоколо – лайв фаворитите A Velvet Rope, When, Ghost, Place N Time, Peace of Mind и Heavy Going... са достатъчно красноречиви по въпроса "Method-acting in a World Gone Crazy", а лайтмотивът "Change in a Changeless Way" си остава силна алтернатива на Лудостта наоколо...
Кога? – когато търсиш Place N Time, за да намериш Peace of Mind... или както се казва: "Not A Question Why, It's a Question of When"...
Защо? – максимата "Change in a Changeless Way" си е Контра на Абсурда, в който живееш... освен ако не те устройва да си "Stone... Cold... Animal"..
3, 10, WHY, WHEN ревю с подкрепата на
Да, сезонът на Лютеницата започна и е много вероятно да стане Мазало... Да, да, говорим за LTNC [Лютеница] проекта на Роберта-Димана, която от пандемичните години насам забърква хитро скроен речитатив, ретро-футура-шик естетика, DIY-видеа и брекбийт на корем, така че да се получи LTNC... Да, говорим за Turbo Holiday California ЕР-то (което издаде миналата година), говорим за TINY DESKTOP и Мазало подкаст сериалите ѝ (както и за LTNC предаването по нет радиото OFF BEAT)... Говорим за фриволни лайв акции като участието ѝ в клубната серия Symбиоза, на 14 септември с Пистамашина, в Чистилището... Говорим (на електро и брекбийт фон) за свобода, балони, сгънати панталони и...
Защо LTNC [Лютеница] – защо избра точно това име? И как започна твоята авантюра с Музиката?
Харесвам всякаква музика, а още от малка в ритъма на сърцето ми е и народната музика... Лютеница ми звучеше народно... Иии, в продюсърските среди, като погледнеш някой еквалайзер, който удря в червеното, защото музиката е твърде набичена – това се казва лютеница...
Дай рецепта за хубава Лютеница?
Само една баба може да даде!
Най-важното място в Света на LTNC е...?
Свободата... Важно е да се чувствам свободна, за да мога да импровизирам...
Важни са И хората – когато импровизирам на живо ми харесва да привиквам хората на сцената и заедно да направим някоя песен... И най-якото е да видя как някой излиза от комфортната си зона – рапира, пее или свири с мен и се забавлява – това е най-чистото усещане.
Как ще запомниш създаването на дебютното Turbo Holiday California ЕР? Някоя история, с която винаги ще го свързваш...?
Самото ЕР е колаборация с Максим Стоименов и неговото студио North Attic Sounds. Много си допаднахме като хора и музиканти (той е и барабанист) и му предложих да направи музиката... Вдъхновихме се от детската носталгия по снаксчетата, а именно дъвката Turbo, California сокчето, Holiday-ката бисквитка... и това даде началото на 3-те песни в ЕР-то.
На промото на ЕР-то, което беше в клуб Паве, имаше супер много дъвки Турбо и специален коктейл на вечерта Турбо с вкуса на дъвката и да, няма да го забравя!
Различава ли се (и доколко) сетъпа, който използваш когато създаваш/записваш музика с този когато свириш на живо?
Да, много!
На живо импровизирам с Loop Station и освен него имам MIDI-клавиатура и лаптоп, който използвам само за звуците на MIDI-то, като всичко става на живо, докато продюсване на песен с идея и цел се случва чрез Ableton, и процесът е по-дълъг.
Доколко визуалната страна е важна за Mузиката, която правиш? DIY-видеата, които пускаш залагат на особен хумор и попкултурни намигвания...
Визуален човек съм и бих казала, че е също толкова важно за мен, колкото и музиката. Видео или кратки рийлове винаги вървят ръка за ръка, за да бъде завършено нещо и преживяването да е цялостно.
А как възникна идеята за TINY DESKTOP сесиите, в които колаборираш винаги с различен артист?
Самата серия се зароди от това, че имах нужда да опозная българската сцена и артисти като колаборираме, тъй като бях известно време в Англия и като се върнах да живея в София не познавах никого.
Серията вече се прероди в подкаст, който се казва Мазало и заедно с ко-водещ (Васке) каним различни музиканти, като вместо да си говорим глупости, импровизираме заедно в неговото студио и правим по един епизод всеки месец, вече една година в Youtube:)
Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса?
Пускам се по течението.
В дневника на LTNC следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Всякакви участия – Symбиоза ивента с Пистамашина, например..., нова песен, нов мърч... Също така съм част от екипа и резидент на клуб Паве, където каним всякакви артисти и правим събития, и ни очаква добър сезон:)
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като Човек?
Народна музика като цяло...
The Yussef Dayes Experience, напоследък...
Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Искреният...
Къде откриваш Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?
При мен е особено – преди време реших, че ще направя балон около себе си от хора, предимно артисти, които имаме едно мислене и сме целеустремени. И усилено си живея в него, и абсурдните времена не достигат там.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Сгънат панталон не е купон.
Тоест, ако всички дрехи са ти сгънати и подредени, значи нямаш време за купон и да си живееш живота...
MIR 56 | LTNC достига до вас с подкрепата на
