My Mir

"Започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция..." ще каже ливанския продуцент Etyen, но когато живееш във военна зона, в близост до израелския геноцид в Газа, няма как Музиката да бъде просто форма на ескейпизъм... Няма как лейбълът, който си основал в Бейрут, да не се казва Революция или Thawra Records... Но има как, в Музиката, освен оцеляване да търсиш и душевен мир, и божествена хармония, както го прави Etyen във втория си, току-що издаден, албум My Goddess... Има как да осъзнаеш и вселенския ефект на пеперудата (неслучайно от корицата на My Goddess грее пеперуда, нали), но най-добре самият Etyen, в музика и думи, да разкаже за...

Защо избра точно името Etyen? И как Музиката влезе в живота ти?

Цялото ми име е Самир Етиен Ел Чами... а да израснеш в Ливан с име като Самир Етиен, което малко излиза от общоприетото, си беше трудно, особено когато децата грешно си мислеха, че е момичешко и ме тормозеха заради това... По тази причина, като реакция на тормоза, го избрах и за артистично име.

Иначе, Музиката винаги е била част от живота ми – израснах в музикално семейство, в което баща ми и всички негови роднини бяха музиканти, и свиреха на различни инструменти, така че от ранна възраст влязох в националната консерватория, за да уча пиано и още 11-12-годишен вече исках да пиша песни, научих се да свиря на китара и в късните ми тийн години свирех в няколко групи. По-късно, когато се запалих по синтезаторите и задълбах в музикалното продуциране и саунд дизайна, композирането ми натурално премина през всичко ново, което откривах и с което експериментирах, за да се стигне до 2013-а и първото ми ЕР издание под името Etyen.

Най-важното място в Света на Etyen е...?

Домът ми, където живеят и 4-те ми котки. Солидно крю сме, държат ме приземен и винаги нащрек, и постоянно ми напомнят колко глупави могат да бъдат човешките същества.

Защо новия ти албум се казва My Goddess? Защо не My God, каквото е заглавието също на друг трак от него и кои са Богът/Богинята към които се обръщаш?

Изграждащата тема в албума се състои от двойствеността и контраста между красотата и чувствеността, които търсим в живота (изразени чрез My Goddess) в един свят, който е безкрайно жесток и суров, като тази болезнена реалност е изразена с My God. Историята в албума започва с My Goddess като въпрос къде може да бъде открита тази красота и чувственост, докато наративът ни води напред в търсене на отговора, което отразява, като огледало, личния ми опит в последните 4-5 години, така че когато достигаме My God вече се е отприщил целия гняв, целия Ад на суровата реалност, преди завършекът с надежда в Papillon и финалното Reprise. Този албум събира едни от най-интензивните чувства, които съм изпитвал, в този период на лични драми и загуби, като в същото време е опит за превъзмогване на колективните травми, на неспирните трагедии и Войната, на безкрайните смърт и разруха в страната ми и геноцида в Газа.

Всъщност, в основата си My Goddess бе записана много по-рано от другите части на албума – бе ранната вечер на 31 декември 2017-а, преди новогодишните "празненства" да започнат, а в съзнанието ми вече се бе загнездил този "въпрос", с който започва албума – тази меланхолия и това усещане дали се вписваш във всичко наоколо, дали има и какъв е смисъла на живота, който водиш, дали ще изпиташ щастието... Винаги съм бил и все още съм заинтригуван от универсалните въпроси, разгледани през призмата на любопитството към науката, но сякаш тези мисли идваха като реакция срещу Хаоса, който ни заобикаля и това постоянно усещане, че нямаш почти никакъв контрол върху Живота и съдбата си... Това беше и идеята върху която се оформи и останалата част от албума, в течение на последвалите години и лични преживявания.

Звуковият експеримент в My Goddess определено зададе тона, но когато цялата структура на албума започна да се оформя, спомням си, че съзнателно се фокусирах върху идеята за "оркестров" албум, нещо като филмов саундтрак, в който всеки инструмент, всеки звук е отделен герой и образ от Историята, дори перкусиите... като пиано партиите са онези моменти на провидение и приемане на всичко онова, което трябва да се случи... всички онези органични инструменти като пианото, цигулките, всички те изразяват най-съкровения ми вътрешен глас.

Имаш ли любим трак от My Goddess? Каква история стои зад създаването му и как процесът по създаване на албума се различаваше от този по дебютния Untitled, например?

Най-близо до сърцето ми е Papillon... за това как всеки избор, който правим определя бъдещето, и за добро или лошо, определя това, което сме... В по-личен аспект, обаче, тази композиция е посветена на котката ми Луси, която почина и така просто превъзмогвам загубата ѝ...

Иначе, музиката в Papillon отразява същността на причинно-следствените връзки, като всяка малка промяна в мелодията води до други изменения като отражение на това как всеки избор, който правим ни води до определено събитие, което оформя живота ни завинаги.

Такава е и основната разлика с предишния ми албум Untitled – да, и двата идват от тъмните кътчета в съзнанието ми, от интроспективни "разговори" с вътрешния ми глас, но в My Goddess въпросите, които си зададох бяха по-ясни, а отговорите до които достигнах някак по-честни... С този албум съм най-искрен и към себе си, и към изкуството, което създавам, може би, защото знаех фокусирано какво искам и как да го кажа.

Какво е значението на името на лейбъла ти Thawra Records? Защо реши да го основеш и каква е мисията на лейбъла, днес, в тези трудни времена не само за Ливан, а и за Света?

Thawra е арабската дума за "Революция" и може би, неслучайно, хаха, в Ливан се случи революция, точно месец след като основах Thawra Records през септември 2019-а. Целта винаги е била да използвам всичко, което съм научил и научавам, за да създам платформа и пространство за артистите от моята общност в Бейрут и Ливан – колаборатори и артисти, които продуцирам или на които помагам да лавират из лабиринтите на музикалната индустрия, така че напълно да осъзнават и контролират своите права, което да им осигурява приличен живот... Все неща, особено важни за инди музикантите по цял свят, но жизненоважни в нашата част от света, където индустрията не е развита, а на някои места дори е несъществуваща... Да бъдем лейбъл платформа, която дава място и Глас на страхотна музика, която е лишавана от това си право в нашата част от света, и то без цензура или каквито и да било ограничения на артистичното изразяване – това винаги е била идеята на Thawra Records, както и изграждането на една общност, в която всички заедно да растем, да работим и да се учим един от друг.

Един от тези Thawra артисти е палестинската певица Salwa Jaradat, с която записахте EP-изданията Inta Mana Walla Mahom и Qoumi... каква е историята зад създаването им?

Работата със Salwa Jaradat бе особено личен процес за мен, нещо като дълго отлагано преоткриване на неизследвани черти от моя образ, както в личен, така и в музикален аспект. Едната ми баба е палестинка и макар това потекло, наред с ливанската ми идентичност, винаги да е съществувало в мен, така и не се обърнах към него в музиката, която правя, защото израснах с един "по-западен" подход към Музиката... А гласът на Salwa носи толкова много от палестинската сила и история в себе си, че общата ни работа бе начин да преоткрия онази идентичност, която споделяме с нея... Не само експериментирах музикално в този проект, но и сякаш намирах своето място в един по-широк контекст на арабското културно наследство. Тази колаборация със Salwa наистина изследва онова, което ме е оформило, като събира събира всички онези страни в мен, и палестинската, и ливанската, и арабската, чрез музикално изразяване, което дълго време пренебрегвах.

Така започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция...

Кой стои зад артуърка на My Goddess? И защо решихте точно пеперуда да бъде на корицата... да, Papillon (като композицията в албума) е френската дума за пеперуда, но все пак...?

Артуъркът го създаде Amy Chiniara, ливанска илюстраторка, графичен дизайнер и много скъп приятел, и чест колаборатор на нашия лейбъл.

Да, както споделих, Papillon е една от най-значимите и много лични композиции в албума, като отразява този стремеж към крехката чувствителност, така че беше логично да е основен графичен елемент в артуърка. Също така, образът на пеперудата крие и отговор на въпроса в My Goddess за смисъла на живота и дали са постижими красотата и щастието... Отговорът идва с този, подобен на живота на пеперудата, безкраен цикъл от раждане, болка, щастие, загуба, смърт, раждане... И продължава вечно с всеки избор, всяко незначително решение, което правим, така че поредицата от онези микро моменти, които наричаме време и пространство, оформят това, което сме и онова, в което се превръщаме... Струва ми се, че в края на всеки албум гледам универсално и философски на нещата, хаха, като вид терапия за намиране на мир и покой, след като си признал и оставил в миналото чувствата, които си изпитал и сега е време да продължиш напред с ясната идея, че си нано част от безкрайността и замисъла на Вселената.

Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш? Подготвил си режисирана от теб видео трилогия от клипове за албума My Goddess... как се стигна до тях?

Когато работя по песни и албуми винаги в главата ми се въртят кинематографично визуални истории, но никога не съм имал познанието, опита, а и възможността да ги осъществявам всички, особено като се има предвид, че като инди артист не работя с голям бюджет (а често е с нулев, хаха)... Емоционалната тежест в този толкова личен за мен албум, обаче, ми подсказа, че трябва да стигна отвъд Музиката и да създам визуален свят, където всички тези вътрешни разговори и чувства да оживеят... Открих цял нов свят за изразяване, открих и точните партньори и колаборатори като Joya Simon, моят DОР / video partner-in-crime, чиято работа по всички видеоклипове за албума бе съществена за постигането на този визуален свят. Горд и благодарен съм от резултата, който постигнахме. Концептуално, видеата отразяват Историята и чувствата, за които говорех в албума, но ще оставя за всеки поле за собствена интерпретация на визуалните идеи в трилогията.

Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?

Mulholland Drive е любимият ми филм... когато говорим за режисьорско майсторство, това е абсолютния номер едно за мен.

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Просто избрах музика от артисти, които са ме вдъхновявали през годините и няколко композиции от новия албум, както и някои по-стари мои издания.

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Въпросът е подобен на този, който си задавам в My Goddess... когато отдаваш енергията и времето си на нещата, които обичаш, когато приемеш, че не можеш да контролираш всичко, когато си в хармония с Природата, другите животни и всичко органично, когато душата ти е в мир с тялото... всичко това помага, въпреки че цикълът на Живота винаги има на какво да те научи... Много е важно да намериш начин да изразяваш себе си, особено онова негативното, което те "яде" отвътре, така че да бъдеш в мир със себе си... затова съм благодарен на Музиката, тя е моят начин да се опазя, тя е моят здрав разум...

Издаде дебютния албум Untitled преди в региона да избухне война... сега Израел е окупирал Газа, имаше израелски удари в Ливан и в други страни от региона... Защо продължаваш да живееш в Бейрут? И според човек, който вижда Войната отблизо, как може да бъде спряна тази Лудост и да бъдат решени тлеещите проблеми от години?

Издадох Untitled през 2022-а, след поредната криза в страната ни и революцията през 2019-а, след вълните от Covid пандемията и непрестанни кризисни събития... Дори преди израелската окупация на Газа ситуацията в региона беше трудна, но аз вече съм преживявал израелската атака над Ливан през 2006-а, честите взривявания на коли през втората декада на 2000-те... Бейрут и Ливан са моят Дом и не мисля, че има човек по света, който просто би си събрал нещата и би зарязал целия си живот при първите признаци на опасност и беди. Градих семейство, общност и бизнес модел със своя лейбъл и да зарежа всичко това не е опция за мен. Също така, това съвсем не е толкова просто, колкото звучи – като ливанец се нуждая от визи, за да пътувам свободно, което означава кандидатстване, очакване на одобрение, попълване на куп документи и пари, куп пари... Въобще, честно казано, оставането във военна зона е трудна за разбиране идея от хора, които никога не са го преживявали.

На този етап, европейците, а и всички хора по света, би трябвало да притискат правителствата си по всички възможни начини, за да спрат въоръжаването, да признаят Палестинска държава, да бойкотират и да се разграничат от Израел, който извършва геноцид, етническо прочистване и куп други престъпления срещу човечеството в региона от поколения насам... Просто светът трябва да се обедини, за да спре жестокостите на този ционистки проект, еднолично отговорен за отнемането на най-много детски животи в човешката история.

Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

За мен това са органичните звуци в Природата... също звукът от пиано, китара, цигулки и въобще всичко онова, което ни свързва със земята или отразява връзката между душата и тялото когато свириш на органичен, акустичен инструмент. Винаги търся тази връзка дори когато продуцирам предимно електронна музика.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Живей на шега... To Not Take Life Too Seriously. Or at Least Try.

MIR 55 | Etyen достига до вас с подкрепата на

Mark Pritchard & Thom Yorke – Tall Tales

Кой? – Марк Причърд и Том Йорк, еволюционно дуо с дълбоко колаборативно минало и Warp-нато антиутопично бъдеще...

Какво? – Keep The Tales Alive – да, всичко започна с Beautiful People, емблематичният общ трак от албума Under the Sun преди декада на Причърд, въпреки че Марк ремикс-маркира с две Bloom версии TKOL RMX 1234567 албума на Radiohead, а след това и Not the News от соловата авантюра Anima на Том...

Всъщност, Марк и Том, тези Beautiful People, винаги са обичали да играят в комбина с други прекрасни хора – в бийт-миналото на Марк се четат комбо проекти като Global Communication, Jedi Knights, Harmonic 33 и Africa Hitech, а Том изплете около Radiohead истинска мрежа от комбо игри като Atoms For Peace, The Smile, (полу)соло албуми, саундтраци и колаборативни акции (с Clark, Four Tet и Burial, например)...

Tall Tales също е такова дете на споделеното удоволствие в Музиката – общата комбина на Марк с визуалния провокатор Джонатън Завада започна още от Under the Sun времената, за да се задълбочи със създаването на паралелни светове в The Four Worlds до достигане на истинска антиутопична Вселена в Tall Tales (да, с концептуално-придружаващия филм, разгънатата корица и специалните карти за игра може да си спретнете настолна игра, в която да се изгубите)...

А Том Йорк, затворен в ковид-пандемичния-капан, се оказа точния Глас, който да даде думи и цел на тази паралелна Вселена или както се казва в емблематичното The Spirit: "I'll Keep The Spirit Alive (Before It's All Forgot)" – да, откриващото (и едно от ранно-записаните) A Fake in a Faker's World може и да звучи като натурално продължение на соловите албуми на Том (както и последвалите модуларни игри на Йорк в Ice Shelf и Bugging Out Again), но стигнеш ли до Back in the Game, The Spirit, Gangsters, This Conversation Is Missing Your Voice, Happy Days (в комбина с Bibio, Луиза Риволта и Хедър Грант) и заглавното, вокално-модулирано Tall Tales вече осъзнаваш, че не просто участваш в колективна паралелна антиутопия, а Tall Tales е мутирало отражение на всичко реално случващо се около теб... The Foreseeable Future, както се казва...

Кога? – когато битието ти разказва Tall Tales...

Защо? – защото живеем Реално в Утопия...

 Tall Tales ревю с подкрепата на   

"Всичко във Времето е взаимосвързано" ще каже Матиас Фрик и няма как да не се съгласиш с него когато усетиш как музиката, която издава под името Sieren е фокус-свързана с фотографията, която прави. Когато осъзнаеш как изданията му за лейбъли като Project Mooncircle, Ki Records и R&S са нишково свързани и бийт резонират с новия му, актуален албум Emergence с логото на Friends of Friends... Когато разбереш как детството му държи "ключа-сол" на Музиката, която създава и как The Power of Now-философията "живее" в Emergence... За всичко това, в думи, образи и бийт, говори Матиас Фрик или просто...

Защо точно името Sieren?

Sieren е моминското име на майка ми, която е израснала край френската граница. Винаги съм бил силно свързан с тази част на семейството, от страната на майка ми, особено с нейния баща, моят дядо, който също се е занимавал с музика, така че приемането на това артистично име беше начин да го почета и да покажа уважение към наследството, което нося.

Най-важното място в Света на Sieren е...?

Вероятно това е място, на което не съм бил все още... Обичам да откривам нови неща, места и обожавам да съм сред природата. Берлин може да бъде доста ангажиращ и, на моменти, много сив град, така че използвам всяка открила се възможност да оставя всичко урбанистично зад гърба си, за да се презаредя, да открия ново вдъхновение...

Заглавието на новия ти албум е Emergence – това коментар за състоянието на Света днес ли е или..? И въобще как ще запомниш процеса по създаването на албума?

Emergence е за излизането от период на емоционален стрес, причинен от загубата на близки и преодоляването на куп трудности... и в същото време е за онова усещане, че Светлината в тунела е близо... Това е последната стъпка в края на Тунела, оттам насетне е Светлина – моментът, в който си осъзнал, че си приел Миналото и просто трябва да направиш следващата стъпка, към Светлината...

Последните няколко години бяха особено тежки за мен и не можех дори да създавам музика, така че когато започнах отново да го правя Emergence звучеше като най-логичното заглавие... Бях записал почти половината албум, когато го избрах. Записвах през лятото и зимата... и си набелязвах много визуални маркери, които да провокират различни усещания при пътешествията ми край Балтийско море и Атлантическия океан, както и в не толкова познати, дивни места край Берлин и родния ми град Билефелд.

Имаш ли любим трак от Emergence? Каква история стои зад създаването му?

Това трябва да е Linked, за това как буквално Всичко във времето е взаимосвързано... Как онова, което сме преживели в Миналото ни превръща в това, което сме Днес...

Така се случи, че то е базирано на едни jungle-ориентирани бийтове, които отлежаваха цяла вечност на компютъра ми без да знам как и къде да ги използвам... Един ден просто оставих мелодията в тях да ме води и всичко си дойде на мястото... И така Linked продължава да бъде сред любимите ми тракове от албума... Там се крие и една от разликите с предишния ми албум Timelapse – стремях се към по-органично и по-мелодично звучене като хем използвах много повече записи на терен, хем и осемдесетарски синтезатори.

А кое беше най-трудното за преодоляване в процеса по създаване на Emergence?

Музикално погледнато, вероятно това беше Within, финалният трак на албума. Седмици наред се опитвах да постигна ударния синт акцент в него точно така, както исках да звучи... постоянно преработвах, пробвах новите Max 4 Live опции в Ableton Live, за да постигна този напомнящ модуларен синтезатор звук... Иронично, то звучи доста семпло в сравнение с останалите тракове от албума, а ми отне най-много време и преработка.

Защо избра да издадеш Emergence през лейбъла Friends of Friends?

Забавно е, че името на лейбъла може да се чете съвсем буквално. Познавах хората от FoF още от ранните ми издания като Sieren за Project Mooncircle и след като завърших албума, реших да го изпратя на някои приятели, които пък го препратили на Leeor, един от FoF основателите, и всичко се подреди така...

Фотографията на корицата на Emergence е твоя... Защо се спря на нея? И доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш, след като се занимаваш и с фотография?

Обичам да правя снимки и кратки видеа на всяко ново и непознато място, където отида... особено когато видя нещо красиво, което ми въздейства и провокира...

Иска ми се да събера всички тези видеа в A/V шоу, специално за лайв сета ми, защото усещам че вървят ръка за ръка с музиката. Често преди да записвам нова музика, първо преглеждам снимки, които съм правил, за да си припомня различни моменти във времето... За артуърка на Waves, например, използвах снимка на скала в Португалия, от мястото, където започнах да сърфирам.

За Linked пък открих моя снимка от мол в Берлин с чудно преплитащи се ескалатори... дори се върнах на мястото, за да заснемем няколко видеа за визуализация на Linked, когато парчето излезе.

Корицата на албума я заснех в една крайбрежна вила в Португалия, когато слънцето залязваше над океана. Светлината, арката и въобще цялата геометрия на изображението резонираха в мен усещането за Emergence албума.

Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?

Наскоро гледах анимационния Flow и наистина ми въздейства на толкова много нива... Без диалог, но с чудесна История за разказване. Освен това е създаден с изцяло свободно достъпен софтуер в пълно противоречие на нещата, които големите холивудски студия използват и правят. Впечатляващо наистина. Напълно си заслужи Оскара.

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Не съм в позиция да казвам кое е възможно и кое не... това, което намирам за полезно е да останеш в Настоящето, да не мислиш прекалено за Бъдещето и да не живееш в Миналото...

Нещо като да обитаваш The Power of Now книгата на Екхарт Толе, която е чудесна за откриване на Мира в Сега-то, в Настоящето...

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Миксът е замислен като продължение на Emergence. Мислех си за музика, която ми носи наслада както на дансинга, така и у дома... Такава, която слушаш когато излизаш навън, но и такава, с която се връщаш вкъщи.

Като продуцент правиш и доста натурални записи на терен, та кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Мисля, че всичко се свежда до личния житейски опит. Голяма част от него се крие в Подсъзнанието... Има дълбоко заровени спомени, които могат да бъдат "отключени" от определени звуци.

Това, също така, зависи и от начина, по който чуваш звуците. Ако се позовем на цялата концепция за Deep Listening, развита от Pauline Oliveros в края на 80-те, то почти всеки звук може да предизвика емоция, ако го слушаш активно, а не го възприемаш просто като досаден фон от ежедневието.

Аз самият се опитвам да постигна съвършенство в пресъздаването на хармонични, перкусивни звуци от натурални, органични обекти, защото при мен те "отключват" усещания от детството ми, за това как израствах навън, сред Природата всеки ден.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

The Power of Now

MIR 54 | SIEREN достига до вас с подкрепата на  

Djrum – Under Tangled Silence

Кой? – Феликс Мануел, електроакустичен винил герой с триумфално post-dub-2step-everything минало.

Какво? – Tune(s) For Us – да, изтекоха дузина години от дебютния Seven Lies албум на Djrum, но без много-много да увърта, в Under Tangled Silence, Феликс продължава оттам където завърши Portrait With Firewood, втория си авто-бийт-портрет – щрихите отново ювелирно преливат игриво пиано (изпод пръстите на Феликс) с гмурващото ембиънт чело на Зося Ягожинска и микро-dub-2step-jungle бийт линии, за да достигнат електроакустичното съвършенство в A Tune For Us и Galaxy In Silence...

Да, отново има кинематографични импресии като Unweaving, Hold и Reprise, но запазените Djrum-филмови семпли са се стопили като хардискове по време на ковид пандемия (да, Феликс наистина ги губи), заменени от гласовете, като ехо от играта с Уилоу и Руди, децата на Феликс, в емблематичното Three Foxes Chasing Each Other ...

Всъщност, Under Tangled Silence наистина прилича на семейна забава, в която всеки се включва с трик (а Феликс дори с арфа и мбира перкусии), за да се получат пъзел игри като Let Me, Out Of Dust, Sycamore и Waxcap (напомнящи Meaning's Edge EP-то и винил диджей акциите на Феликс) до достигане на върховната наслада с L'Ancienne... Така или иначе, Djrum винаги има Tune(s) For Us...

Кога? – когато Слънцето, Луната и Земята са като Three Foxes Chasing Each Other...

Защо? – защото Djrum винаги има Tune(s) For Us...

Under Tangled Silence ревю с подкрепата на