My Mir
video:mir
video:mir (80)
Едно, DVA, DREI... познаваш добре Ема Джоли или просто Emika, срещали сме те неведнъж с нейното синт бас сърце, а днес гледаме ексклузивно видеопремиерата на първия сингъл My Heart Bleeds Melody от новия ѝ албум DREI...
Какво?
"I fled to the ocean, broken... I see the horizon, one line..." или как преодоляваме бурите в океана на живота.
Къде?
Остров Мадейра, небе и океан на гръмотевична длан.
Как?
Два iPhone-а, голо селфи със светкавици и триковете на полския визуален артист Chock Pock.
Защо?
Ако Your Heart Bleeds Melody, то очаквайте специалното ни интервю с Emika за третия ѝ албум DREI, а днес, тук, може да гледате Beatport Live стрийм с нея.
Emika Live © фотография MIR Тихомир Рачев
Безучастието и апатията могат да убиват – така както го правят в аниме метафората Инцидент (ексклузивен откъс може да гледате тук), спечелил приза за най-добър български студентски филм на тазгодишния Световен фестивал на анимационния филм във Варна, а режисьорът Димитър Велев ще ви разкаже какво свързва човешката тълпа и една ранена птичка и как абсурдните Инциденти в живота се превръщат в изрезкова анимация.
Какво?
Историята е простичка и ясна, надявам се и ефектна. Тя претърпя метаморфоза, като по пътя някои компоненти отстъпиха място на други. Показва една наглед абсурдна ситуация, в която участват човешка тълпа и ранена птичка.
Кой?
Това е първият ми самостоятелен проект, но преминавайки през различните му стадии имах нужда от подкрепа и съвет, които намерих в лицето на колеги и близки хора. Тук е мястото да спомена преподавателския колектив на програма Анимационно кино в Нов Български Университет. Особена помощ и влияние ми оказаха часовете по изрезкова анимация при професор Иван Веселинов. За музикалното оформление се обърнах към сестра ми Ния Велева, която се занимава с музика.
Как?
Образите във филма трябваше да бъдат ясно разпознаваеми и категорични, затова са решени в семпъл графичен стил, както впрочем и цялостната визия на филма. Целта е да се постигне компактност на разказа, да се предаде идеята без излишно натоварване.
Разбира се, по пътя имаше редица спънки от най-различно естество, но процесът на създаване и това кристализиране на образа и идеята е едно от най-големите удоволствия за автора на анимационни филми. Мисля, че е така и във всеки креативен процес. Цялостната графична част от филма премина през различни фази... Чисто психологически беше трудно да се избяга от наситената с детайл визия. Постепенно тя отстъпи място на по-пестeливата образност, която, надявам се, помага на наратива да излезе на преден план. Доволен съм, че излязох извън зоната ми на комфорт, за да опитам нещо различно.
Защо?
Идеята е с доза хумор да се илюстрират някои човешки черти и постъпки, които сами по себе си не са толкова забавни. Безучастието и апатията да се покажат в една наглед абсурдна ситуация. Да се провокира мислене без да се дават уроци в проповеднически стил. Смятам, че ситуацията e актуална, и за щастие или не, ще продължава да бъде такава и в бъдеще.
Инцидент е на фестивала Златен Ритон (1-6 декември, Пловдив) и на фестивала New Wave 2 (21-24 януари 2015) в кино Одеон
Всеки град има точно толкова истории, колкото герои живеят в него. Някои от тях, обаче, остават незабелязани, защото, нали знаете, че най-важното е невидимо за очите – също като историята на героите в чаровния аниме филм Малка среща: Градът (ексклузивен откъс може да гледате тук) на режисьора-аниматор Мария Петева, която ще подшушне кои са Хейт и Нейчър, какво е анимация за сърцето, защо малките невинни неща в живота са от огромно позитивно значение и...
Какво?
Малка среща: Градът е анимация вдъхновена от малките неща... като малките невинни любовни истории, които ти пълнят сърцето с позитивни емоции.
Историята започна още преди 3 години, но не от любовна история в личен план, а от факта, че анимациите, с които ни засипваха в университета бяха мрачни, студени и след прожекция ти се иска да отидеш в някой ъгъл и да стоиш там, докато отмине депресията. За мен анимацията трябва да е нещо живо, красиво и вълнуващо.
Кой?
Любимата ми част – влюбената двойка – са типични стереотипи като в книга или комикс, но леко завъртяни. Аз ги наричам Хейт и Нейчър (от "омраза" и "природа"), но за повечето хора са момчето от огън и момичето от вода и както си личи от имената, единия е направен от огън, другия от вода. Характерите им също са подобни на техните стихии – огънят е с екстремните емоции, а и е доста зъл, докато водата е миловидна, силна и игрива.
Кога & Как?
Когато започнах да правя филма исках да имам любовна история, но в нея да има нещо повече. Исках да имам по-интересни елементи, които са невъзможни в реалния живот. В комбинация с факта, че съм почитателка на теорията за четирите стихии, идеята за съвместимост на огън и вода веднага ме вдъхнови. Въпреки, че любовта им изглежда крайно невъзможна, двамата успяват да се напаснат един с друг и точно това е красотата на едно влюбване.
Най-голямата провокация във филма беше анимирането. Тъй като двамата ми главни герои не са много сложни като рисунка, най-важното бе да успея да им предам характер чрез начина, по който се движат. За мен това бе особено трудно, но и много вълнуващо. Отделих особено внимание на хумористичната част, която е първата половина на филма. Сцената с влюбването също бе много важна и върху нея съм работила най-много, с най-разнообразни идеи как най-добре да подчертая емоциите на героите.
Тук не мога да не спомена Александър Костов, който вдъхна живот на филма с музиката си и засили ефекта на кратката история.
Защо?
Достатъчно вече сме засипвани с неща, които по-малко ни вдъхновяват и повече ни правят страхливи. И ако попиташ някой защо, ще ти бъде отговорено: "защото животът е такъв". Анимацията ми се възприема като детска, измислена и твърде наивна. Независимо от това, е позитивна и забавна, направена с идеята да ти стане приятно на сърцето, докато я гледаш. Да се вдъхновиш, че понякога и малките неща в живота са със значение.
Малка среща: Градът е на фестивала New Wave 2 (21-24 януари 2015) в кино Одеон
"Защо да ревем, като можем да пеем?" иронично питат Pixelhunters (студио за 3D анимация, визуални ефекти и видеоигри, базирано в Дубай, ОАЕ) в своята аниме поредица, посветена на позитивното мислене. Да, всички проблеми са ни в Главата, а именно мисленето определя и отношението ни към света, и изборите, които правим, и живота, който живеем – за Позитивното Мислене, за изборите, за филмите Why Roar? и LIFE тон за песен дават Ани Атанасова и Илия Атанасов от студиото Pixelhunters...
Какво?
Мини анимационен филм за един динозавър, който върви през гората, тежко, строго, страшно. Когато отваря уста, вместо да чуем зловещ рев, динозавърът започва да пее операта Кармен – в крайна сметка "Защо да ревем, като можем да пеем?".
Кой & Къде?
Нашата компания Pixelhunters специализира в направата на 3D анимационни филми, визуални ефекти за кино и видеоигри. Стараем се да бъдем иновативни и най-вече позитивни. Има една поговорка "Който пее, зло не мисли" – мислим, че е валидна и за дигиталния свят, в който живеем. Животът в тази ера на технологии и свръхконкуренция, световни кризи и природни бедствия е много стресиращ, хората забравят колко важно е да бъдеш позитивен. Много от нещата околко нас не могат да се променят, но можем да променим начина, по който гледаме на тях. Един позитивен човек предразполага и привлича хората към него, докато негативния човек е намръщен, гневен, разярен.
Какво по-мотивиращо можем да намерим от една красива история, поднесена по различен и оригинален начин? Мечтата на всеки артист е да твори продукции, които биха направили впечатление, биха се запомнили. Това изисква страст, мотивация и търпение да пробваш различни техники, за да получиш все по-добър ефект, по-добра анимация, по-добър продукт. Предимството на компютърната анимация е, че чрез нея можем да изразим нашето виждане за дадена история и да я направим уникална, визуално атрактивна, не задължително съществуваща в реалния свят. Можем да споделим какво витае в нашето въображение, да споделим мечтите си...
Кога & Как?
Започнахме като на шега. Имахме динозавъра от един стар проект, но тъй като се получи доста оригинален и фотореалистичен, решихме, че можем oще да поекспериментираме с него и да сътворим нещо красиво.
Мислим, че успяхме да комбинираме много високо качество на компютърна анимация с оригинална история и послание. Получихме много позитивни отзиви, награди (Telly Award 2013, Ava Digital Awards 2013), получихме и покана от списанието 3D Artist да публикуваме динозавъра на корицата на брой 63, заедно с туториал за направата му, но най-важното е, че май успяхме да накараме хората да се замислят и да бъдат по-позитивни.
Защо?
Голяма част от екипа ни сме българи, а за съжаление, ние като нация сме доста негативни. В същото време живеем в държава (студиото Pixelhunters е базирано в Дубай), където преобладава позитивното. Тук подходът към поднасяне на новините е различен, хората като цяло са по-усмихнати и така се роди идеята за посланието – филмчето е за фенове на красиви анимации с желание да погледнат по различен начин на света – все пак "Който пее, зло не мисли".
LIFE
Какво?
LIFE е третото филмче (след Why Roar?) от поредицата ни, посветена на Позитивното Мислене. Все пак, животът е най-ценното, което имаме, животът е не само физическото ни съществуване, а как го водим, как живеем. Животът е свързан с изборите, които правим. Можем да се чувстваме мизерни и нещастни, ако това е нашия избор, а можем да бъдем позитивни и добри.
Кой?
Главният герой във филма е воин в постапокалиптичен свят. Свят унищожен от борби, насилие, безсмислени действия. Той е в състояние на равносметка на стойностите на живота си, на изборите направени до момента. Филмът е изпълнен с метафори, опитваме се да накараме зрителя да погледне света от друга перспектива, да направи промяна, ако не е доволен от живота си.
Как?
Почти всички визуални артисти (особено мъжката част) се впечатляват от роботи, механични части, битки. Нашият екип се амбицира да направи своя версия на механичен воин. Много усилия и любов бяха вложени, за да се изпипат и най-малките детайли по него. Когато роботът се получи много добър като модел, сякаш не ни се искаше да спрем само дотук и да го оставим така, без душа. Затова започнахме да мислим как да го оживим...
Нямаше никакво съмнение, че посланието ни трябваше да е позитивно, въпросът беше какъв избор да направим? И така, малко по-малко, започна да се заражда идеята за избора. Първоначално идеята не беше съвсем ясна, искахме да кажем прекалено много неща, затова творихме шотове след шотове, правихме промени по историята почти до самия край. Предизвикателството беше как най-добре бихме дали живот на нашето послание. Много хора работихме не само по визуалните ефекти и анимацията, но и по самия сценарий. С часове сме обсъждали какво да покажем, как да направим историята различна, а не просто да е поредното sci-fi филмче с роботи.
Защо?
Целта на филмчето е да ни накара да се замислим за начина ни на живот – за това какви сме избрали да бъдем и за това в каква посока искаме да вървим. Понякога е по-добре да направиш грешен избор и да се поучиш, отколкото да не направиш никакъв избор. И най-важното – достатъчно силни ли сме, все пак, да направим правилния избор, когато се налага?
Днес хората използват смартфони за какво ли не – 3D художникът Димитър Димитров, например, рисува на тях такива иронични ноар истории като Денят на кървавите венци, награден на няколко фестивала като българския WFAF 2014 и американския Hollywood Weekly Film Festival 2014. Да, един ден от живота на художник-камикадзе може да бъде свежо намигване към омагьосания кръг на българското съвременно изкуство, но най-добре самите автори на филма (режисьорът Димитър Димитров и сценаристът Дилян Еленков) да разкажат какво стои зад Денят на кървавите венци и дали "картината има стойност в момента на своето създаване, а после е само пощенска картичка от далечно плаване"...
Какво?
Димитров: Главният герой е художник, превърнал се в камикадзе, но без да осъзнава духовния безсмисъл на своите действия. Той има потенциала да разбере смисъла, но не може да го направи, защото такъв просто няма.
Кой?
Димитров: Като неуспял художник исках да разкажа подобна история. Именно действието във филма е най-прекрасното нещо. За да си го позволиш е добре да си го премислил.
Еленков: Най-точно е да се каже, че идеята за текста, за разказа дойде при мен не от истинска случка, а от истинско намерение... От екипа съм близък само с Митко. Добавете един четец (Леонид Йовчев) и композитор (Мира Искърова)... това е.
Кога & Как & Къде?
Димитров: Художникът-камикадзе е по-различен от обикновен камикадзе – малко са тези, които не биха работили без пари. А защо смартфон? Защото единствено той ми позволява да рисувам на плажа, в леглото или ресторанта.
Защо?
Димитров: Не е необходимо за един творец да рисува, може да се мята пред колите и това пак да е изкуство. Във филма има усещане за синтез между време, текст и контраст.
Еленков: Човекът Х трябва да го гледа, за да не остане вечно човека Х. Току виж се сдобил с индивидуалност.
