My Mir
video:mir
video:mir (82)
Добре познавате Sofia MENAR Film Festival, познавате вече и тазгодишната селекция от игрално кино (пълната програма на фестивала е тук), а сега е време да се запознаете с документалната и късометражна програма без граници, която ще срещате в кино MENAR дома на мира от 14 до 31 януари.
Какво?
Селекция от документално и късометражно кино (игралното е тук) от Близкия Изток и Северна Африка, разделена в следните добре познати категории:
MENAR Документа – документалното кино на това фестивално издание се занимава с две основни теми:
Музиката, моя любов – красноречивите Пътуване в ритъма (или как се популяризира пакистанската музика със съвременен бийт, хъс и дух ала Asian Dub Foundation) и По мелодия на таблата (срещата с виртуоза на хипнотичния индийски инструмент табла Санджай Канса Баник ще е и на живо на 23 януари в Къща-музей Панчо Владигеров + извънредна прожекция и концерт на таблатиста Стефан Христов на 29 януари пак там) добре обобщават хармонията между музиката и киното и се превръщат вече в MENAR традиция.
Пътуване в ритъма, 2015, Пакистан, 78 мин © режисьор Миан Аднан Ахмад
Етно MENAR – от родното предложение за Истинско щастие (срещащо ни с житието, битието и философията в будистки манастир в покрайнините на Катманду) от режисьора и фотограф Атанас Куцев, през Емоционална карта на Танжер (или марокански митове и легенди по стъпките на Уилям Бъроуз, Пол Боулс, Алън Гинзбърг и Карлос Саура) и Забележителният Исфахан (или историческа и културна панорама на този мистичен ирански град), до поетичната приказка за живота и философията на един от най-важните поети и мистици в ислямската култура – Джеляледдин Руми: Поетът на Исляма и интригуващата среща с апокрифната етно общност морискос в Алпухарас, Андалусия, всички документални филми от тазгодишното MENAR издание ще те вкарат неусетно и саможиво в етно приключение различно (и не съвсем) от ежедневието ти – също като забавните телефонни дневници От началото до нула, събрани в сервиза за мобилни телефони в най-големия бежански лагер в света Заатари в Йордания.
Забележителният Исфахан, 2011, Иран, 60 мин © режисьор Д-р Фарзин Резаеян
MENAR изКъсо – тази година късометражната програма намира своя дом само и изключително в Чешкия център, а темите и пъстрота в нея са като самия живот – от турската приказка за пътя към Ада, постлан с добри жестове в Невинност и историята за Количката, която изкарва прехраната на цяла фамилия, през иранската анимационна забава Жената с коса от цветя и 25-годишната борба на един баща с бюрокрацията и липсата на информация за изчезналия му син в Елегия, до края на изолацията от цивилизацията за енигматичния етнос Yaar в Буркина Фасо и черно-хумористичната история Ливадата за едно пасище в гранична зона. От разказа за различните пътища, които поемат 10-годишният Яшар и неговият баща, въпреки че всяка сутрин вървят по една и съща Пътека, през драмата на една баба и нейната Риба, останали без вода, до безумното Селфи, което работещите в болница си правят със своя малък пациент.
По стъпките на Бога, 2015, Aвстрия, 60 мин © режисьор Йоханес Шварц
Керван MENAR – естествено, пътуването около света само с кинобилет отново е тук и ще те отведе По стъпките на Бога (пеш поклонението на католически свещеник от родния му дом в Лихтенщайн до свещения Йерусалим и обратно за 459 дни) или пък По течението на река Карун в авантюристичен културен рафтинг по най-дългата река в Иран с Том Алън (помните го от Джанапар, нали) и Леон Маккарън. А винаги може да потичате в компанията на Мика Тру (по-познат като Белият кон/Caballo Blanco), създателят на Copper Canyon Ultra Marathon, който съхранява традициите на мексиканското племе тараумара за бягане на ултрадълги разстояния в Тичай свободно – Истинската история на Кабайо Бланко или пък да имате Споделена мечта като приятелите от детство Брайън Мате, Морган Моншо и Сифай Вера, които си спретват околосветско велошествие в продължение на 3 години.
По течението на река Карун, 2015 Великобритания/Иран, 57 мин © режисьори Рис Туейтс-Джоунс, Том Алън, Леон МакКарън
Кой?
По традиция, основната MENAR кинопрограма ще бъде съпътствана от специални събития като изложбата на Славена Илиева Цветовете на живота (в откриващата вечер преди прожекцията на Шареният остров), като откриващото MENAR парти с The Fein и музика от Близкия Изток и Северна Африка, като концертите на Санджай Канса Баник и групата Лоши петли (за финал с прожекцията на Пътуване в ритъма) или пък представянията на книгите Между Нирвана и Самсара на Атанас Куцев, Едно 111 на Анелия Райчева, Там, където загинаха дърветата на Светослав Иванов, Лудият от площад Свобода на Хасан Бласим, както и специалните литературни четения на палестински поетеси (преди премиерата на Вила Тума), на поезия от Джеляледдин Руми, на култовата творба Пророкът от Халил Джубран (представен миналата година) и не на последно място, глобално четене на 14 януари в подкрепа на осъдения на смърт в Саудитска Арабия палестински поет Ашраф Фаяд.
Кога & Къде?
14 – 31 януари в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център, Институт Сервантес, Къща-музей Панчо Владигеров и Dada Cultural Bar
Защо?
Няма нищо по-хубаво от кино без граници за един МИР-ен свят без Война.
Елегия, 2015, Иран, 28 мин © режисьор Юсеф Каргар
Паметта като начин за създаване на картина на света и промените в него винаги е била обект на интерес за немския визуален артист Юлиане Ебнер, която през септември участва с трилогията от анимационни филми В храстите, All Open и Дупка в средата в изложбата Зрели и Бесни в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив. Сега може да гледате В храстите, а най-добре самата Юлиане да ви разкаже как, къде и защо живеят заедно спомените ѝ за детството, сестра ѝ Кате и Берлинската стена.
Какво?
Живот в диктатура. Един голям парад на едно поле. И там е застанал неподвижно един храст. Ние знаем това място. Около тези клони сме играли като деца със сестра ми. Силата на фантастичния свят на детството ни се превърна в извор на идентичност и съпротивление, които ни запазиха. Запазиха ни живи чак до края на диктатурата.
Кой?
В храстите е част от трилогията Klack и заедно с другите два филма All Open и Дупка в средата разказва за живота в Източна Германия преди, по време и след падането на Стената. В храстите пресъздава моето детство по време на режима в Източна Германия, All Open говори за моментите, довели до падането на Берлинската стена, а Дупка в средата превръща една лична и много болезнена за мен история (смъртта на сестра ми Кате след нелеп инцидент на Фридрихщрасе в Берлин) в метафора за бездната и радикалните промени, които преживява Германия в сърцето си (Берлин) и неговия център (Фридрихщрасе) след Обединението – цялата трилогия, въобще, е посветена на сестра ми Кате и е изградена от лични, интимни преживявания, които в един момент се превръщат в история на самата страна и в документален портрет на един абсурден режим.
Как?
Създаването на филмите, при мен, започва от една идея и скици или рисунки, които нахвърлям с мастило на ръка. Нямам предварително подготвена история или сценарий, а текстът се ражда и оформя бавно и постепенно, провокиран от самите рисунки. След това прехвърлям рисунките върху плексигласови плочки и рисувам отгоре с акрил като полученото снимам с фотоапарат и оттам започва анимирането на фотографиите. Не използвам black box или други методи за обработка на снимките, защото предпочитам отраженията и различните нива на осветеност да си личат, за да се запази натуралността и органичността на изображението като при старите super 8 филми. Не използвам и много монтаж в моите филми, защото искам процесът да се доближава максимално до този на самото рисуване, до неговия естествен ритъм и малките грешки, които допускаме, докато го правим на ръка. Като самият живот, който живеем.
Защо?
В цялата трилогия Klack, с филмите В храстите, All Open и Дупка в средата, се опитвам да разбера начина, по който действа паметта и как личната памет може да се превърне в колективна и обратното, защото, според мен, именно това определя начина, по който възприемаме света около нас и промените в него.
Втората ни среща с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015 е с Ивайло Николов – визуален артист, чиято видеоинсталация Хора върху дигитален glitch спечели голямата награда, а повече за хората, живеещи в дигитален апокалипсис ще ни разкаже самият Ивайло Николов.
Какво?
Хора върху дигитален glitch е всъщност дипломния ми проект за бакалавърската степен по Изящни изкуства в Universidad Complutense (в Мадрид, Испания), който завършва като финален продукт в една видеоинсталация от три прожекции.
Реализацията на проекта е резултат от естетическо-концептуални изследвания, през които преминах в този последен курс на обучение в най-различни материи: дигитални технологии, процесуално изкуство, теории на съвременното изкуство, медии, мултидисциплинарни проекти и т.н. Това са материи, които винаги са ме интересували като артист и може да се каже, че настоящата ми работа е нещо като кулминационна точка в артистичните ми търсения – интересувам се от аудиовизуалните и дигитални практики, които в днешно време играят голяма роля в разбирането и възприемането на съвременното изкуство и още повече, създават нова гледна точка, нов прочит на теми, които винаги са интересували артистите – комуникацията, обществото, дигиталното като паралел на физическото и обратно, виртуалното като контекст, в който протича физическия ни живот и най-вече идеята за колапс, за грешките и хаоса, сред които живеем, изморени от бомбардиращата ежедневна информация.
Кой?
За образи в творбата е трудно да се говори. По-скоро всички 3D анимирани персонажи са обитатели, готови модели – пикселизират се, губят се и после отново се намират в този изтощителен дигитален шум. Липсва традиционния наратив, който по-скоро е присъщ за форми, насочени към киното. Всичко тук е много по-абстрактно – не търся история и сюжет, нито се интересувам от лични характеристики. Героите ми, следователно, са по-скоро събирателен образ, с който публиката се идентифицира по най-първичен начин – хора, които просто преминават, чакат, комуникират – не е важно за какво и как. Опитал съм се да избягам от специфичното, за да достигна до някакъв универсален модел за хора, общество като най-събирателна характеристика – идеята за група – бягам от индивидуалното, за да ги събера накуп. Нещо като това, което виждаш на улицата всеки ден – не познаваш никого, просто преминаваш и се разминаваш с различни хора, без да се вглеждаш и без да се замисляш за тях.
На идейно ниво тези герои са просто маса, идентичността преминава от лична в универсална и в дигиталния свят ги виждаме като образи, социални мрежи, цифри и данни. Маса хора, които просто обитават виртуалното и дигиталното в циклични движения без възможност да излязат от там. Използвам тази идея като метафора, за да говоря за кризата на съвременния човек и невъзможността да излезе от това, което сам е създал – технологията. Затова и тези образи са дигитални, разработени чрез анимация, 3D модели, база данни като отговор на физическите, биологични и интелектуални характеристики.
Как?
Мисля, че идейните и визуалните ми търсения тук достигат някаква зрялост що се отнася до технически и авторски идеи – всичко тук е по-дефинирано, по-затворено и ясно. Докато в предишните си работи си служих с по-отворени идеи за интерпретация, тук мисля, че се случи точно обратното – нещо, което в известна степен ми даде определена сигурност да говоря за това, което ме интересува като артист. Преди съм работил с противоположните идеи – за духовното, за светлината, за изхода, погледът ми бе насочен по-скоро в търсенето и в задаването на въпроси, докато тук съм много по-категоричен. По-категоричен в парадоксалното, което позволява на творбата да проработи на идейно ниво.
На техническо ниво също успях да се справя с анимацията в 3D и новите визуални вселени – работата по дигиталния glitch, дигиталното моделиране от готовите модели до авторските решения, монтажа и дизайна на една видеоинсталация като продукт.
Най-трудното, може би, е точно техническата част – един визуален артист се сблъсква с нови неща, с които не е работил, защото няма тази техническа подготовка. В случая, аз не съм нито дизайнер, нито 3D специалист, нито дигитален аниматор – научен съм преди всичко да работя с идеи. Това е основното на всички академични материи, свързани с технология, през които съм преминал... И точно идеите са това, което те карат постоянно да търсиш техническите решения и пластическите концепции, да учиш как се работи със софтуер, ако творбата го изисква и т.н. Процесът е обогатяващ и богат, и следователно важен, изключително важен за творческата ти еволюция.
Защо?
Видеоинсталацията, всъщност, е продължение на последните проекти, по които съм работил, свързани с виртуалното и дигиталното като паралелен свят, който обитаваме. Този свят, като контекст, в който протича съвременния живот, се е превърнал във важна част от поведението на индивида и обществото, от техните морал, ценности, мисли и вярвания. Без съмнение дигиталното е място, в което се намираме, потопени в изтощителна информация... виртуалността се превръща в паралелен живот и нейната константност, в нашето тук и сега, упражнява власт във времето и пространството, провокирайки един цикъл от скорости, фрагменти, ритми, които не спират да се трансформират в технологически транс, който населяваме и експериментираме вече по едва ли не един вроден, първичен начин.
Виждам съвременния човек като маса – идентичността се превръща в една единствена идентичност, която населява дигиталното поле. Живеем в общество на контрол, индивидът се позиционира в обществото чрез цифра, парола, данни, които характеризират дигиталната виртуалност. Движим се в едно затворено пространство със сферична форма, а затворената система генерира колапс, криза... Тук идва и ролята на дигиталния glitch – неговата естетика и аудиовизуални характеристика служат за метафора на тази криза. Визуален и звуков шум, цветове, пикселизирани фрагменти, ритъм и скорости консумират тази дигитална самоличност, видяна като произволни 3D образи. Провокира се изтощаване на сетивата, където конфигурациите на време и място не спират да регистрират енергия, която избухва в дигитални грешки и пиксели, поглъща масата и се разбива на елементи. Парадокс, без който съществуването ни е немислимо - в този ред на мисли работата ми е като илюстрация, която медитира и разсъждава върху противоречивото ни съвремие.
В две поредни срещи ще се запознаем отблизо с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от изминалото издание на фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015. Започваме с Петко Танчев – визуален артист и сценограф от Пловдив (и част от колектива Melformator под името nemko-fi), който ни изпраща дигитални поздрави от Биржей, Литва.
Какво?
Докато си мислех по идеята за този филм открих асоциация с Дзига Вертов, но ми беше интересно как неговият експеримент може да се съотнесе към нашата дигитална епоха. Умишлено реших да няма наратив, защото исках да се съсредоточа върху формата и емоцията. Целта ми беше да направя възможно най-разнообразен микс от снимки, видео, 3D модели и звук, за да уловя максимално много аспекти на околната среда. Експериментирах с монтажа и софтуера, за да се получи сложна и мултидисциплинарна творба, създадена с различни технически средства. Исках да изненадам себе си. В крайна сметка, за да обединя концептуално филма, реших да използвам някои похвати при монтажа, които бях опитвал по време на курса по видеоарт в Художествената Академия. Тогава се интересувах от композицията в кадрите и ритъма и структурата на монтажа. В известна степен този филм е продължение и развитие на тази моя посока.
Къде?
Бях поканен да участвам в едноседмична тренировъчна програма за работа с нови медии YouTubed | Tutorials in Education, организирана от COFA (Creative Opportunities For All) в Биржей, Литва. В края на програмата трябваше да направим творби за обща изложба и презентация в галерията на Биржей. Имах много кратък срок за задачата, която си поставих. Този филм е резултат от два снимачни дни и една нощ монтаж. Бях заснел доста повече материал, отколкото влезе във филма, имах и идеи за още места за снимане, но не ми стигна времето. Избрах образи, които ми се сториха най-характерни за града и местната култура – паметници, архитектура и природа. По време на монтажа пробвах различни композиции и наслагвания. В известна степен образите се "избраха сами".
Как?
За първи път обърнах повече внимание на записването на звук към филм и открих едно изцяло ново поле за развитие. Повечето звуци са записани на езерото Сирвена, което за мен представляваше много интересно място на съжителство между хора и природа. То е най-голямото изкуствено езеро в Литва и има най-дългия пешеходен дървен мост, който е и началния кадър от моя филм. Първият снимачен ден се изгубих няколко пъти, защото забравих картата си в хотела. Вторият ден моята добра приятелка и организаторка на проекта Доналда, която е родена в Биржей, отдели време, за да ми покаже няколко специфични места. Имаше организирана и следобедно-вечерна разходка из покрайнините с автобус, където също улових някои обекти и моменти. Въобще, целият процес по заснемането на този филм е много важен за мен.
Защо?
Филмът беше задача за конкретния проект, в който участвах. Но и повод да експериментирам и да се забавлявам, както и да продължа една посока на лично развитие. Идеята ми беше да създам портрет на град, в който попадам за първи път. Реших да използвам впечатленията и емоциите, които имах от срещата си с една различна действителност. Исках да прекомпозирам реалността в неочаквани и различни абстрактни форми. Просто се разходих с камера, таблет и микрофон, без да знам какво ще се получи като краен резултат и без намерение да покажа завършен продукт. Мисля за този филм като проект в развитие, който би могъл да има много вариации и форми.
Всеки ден и всеки миг животът ни поднася истории и въпроси за това как да го живеем – същото прави и фестивалът за документално кино Sofia Biting Docs (пълната програма е тук), който ще се проведе от 12 до 18 октомври за трета поредна година.
Какво?
Панорама от 14 документални (пълнометражни и късометражни) премиерни заглавия, разделени (условно) в категориите...
Кой?
Изкуството да живееш – документалното кино не само показва как живеем, но (вглеждайки се в детайлите) разкрива и как може да живеем, как да променим битието си – това се опитва да прави и откриващият фестивала филм Зелена мечта на режисьора Мая Йоцова, която търси златната среда както в живота между две култури (Мая от години е имигрант в Монреал, Канада), така и в отношението ни към природата в града – именно значението на зелените площи, които не са обособени като паркове и в Монреал, и в София са обект на изследване както в Зелена мечта, така и в онлайн проекта ѝ Карта Природен Град.
Зелена мечта © 2015, 50 мин, България/Канада, режисьор Мая Йоцова
Хармонията в отношенията между човека и природата е на преден план и в Заедно завинаги – колкото идиличната, толкова и абсурдна история на дипломирания кибернетик Пьотр, който не обича ограниченията на града и заменя Прага с див хълм в областта Бохемия, където създава алтернативна реалност и дом-каравана за жена му и деветте (!) им деца. Въпросът е на каква цена и доколко личния избор може да бъде колективно битие?
Често, именно обществени явления и кризи причиняват лични катарзиси, такива като в семейството на режисьора Самуел Доминго – призракът на глобалната финансова криза все още тегне над Испания и оказва влияние върху ежедневието на Моите Кармен – неговите майка и баба (и двете, носещи името Кармен), живеещи в квартала Барио дел Кармен на Валенсия. Непосилната лекота на битието по време на криза е в основата и на испанския На чужда земя – младите испански емигранти, които търсят по-добро и по-сигурно бъдеще (в случая, в Единбург), досущ като хилядите емигрирали по света българи.
Да караш на сляпо © 2014, 76 мин, САЩ, режисьор Брайън Джеймс Грифо
Да, никога не знаеш какво ще ти предложи живота утре, затова по-добре Да караш на сляпо – филмът на Брайън Джеймс Грифо разказва историята на братята Тод и Джъстин Първис, които след като разбират, че страдат от рядка наследствена болест, от която ще изгубят зрението си, решават да поемат на път и да вземат от живота всичко, което могат. Подобна е и историята на Газела – личност с две измерения (през деня като стюарда Пауло, а през нощта като карнавалната Газела) и с една болест (носител на ХИВ), която опитва да убеди и себе си, и света, че животът (като нейната персона) не е нито черен, нито бял, не е само драма или само безкраен спектакъл.
Банкси покрива Ню Йорк © 2014, 79 мин, САЩ, режисьор Крис Мукарбел
Арт Документа – да, животът може да бъде произведение на изкуството, което да моделираш по собствени закони. Нещо, което Банкси е доказвал многократно – и с последния си проект за лунапарк на декаденса Dismaland, и с акцията си По-добре отвън, отколкото вътре!, при която всяка сутрин, в продължение на 31 дни през октомври 2013, Градът, който никога не спи се буди с нова, различна инсталация с марката Банкси. Свръхамбициозна герила арт акция, която е документирана в Банкси покрива Ню Йорк и (по добрата, стара Banksy традиция) ще задава повече послания и въпроси, отколкото ще дава отговори.
Въпросите за неограничената свобода на изразяване на обществена позиция не стоят и пред визуалния артист Ай Вейвей, но явно се разглеждат под лупа от китайското правителство – филмът Скалъпената вина на Ай Вейвей разказва историята на задържането (за 81 дни), домашния арест (при който 18 камери следят живота му) и процеса срещу Ай, с което, в крайна сметка, китайската власт неволно превръща живота на Вейвей в неговото най-голямо арт произведение евър.
Скалъпената вина на Ай Вейвей © 2013, 86 мин, Дания/Китай/Великобритания, режисьор Андреас Йонсен
Хапки от реалността – особен акцент в програмата на фестивала тази година ще бъде темата за Храната – и ако чешкият филм Захарен блус се фокусира върху качеството и съдържанието на продуктите, с които се храним, както и върху личната битка на режисьора Андреа Цулкова (диагностицирана с диабет) срещу големите производители на хранителни стоки (с прикрита употреба на захар), то американският Хранителни вериги обръща внимание на човешките съдби, които остават скрити зад лъскавото изобилие от стоки в супермаркетите – хиляди истории на бедни, отрудени, подложени на всевъзможни вредни емисии черноработници.
Хранителни вериги © 2014, 83 мин, САЩ, режисьор Санджай Равал
Документално по ноти – музиката и киното винаги са вървели ръка за ръка и поредното доказателство идва с Вуду ритъм – историята на швейцарския култ блус-траш лейбъл Voodoo Rhythm Records, разказанa от създателите на тази сцена в Европа и отвъд океана като Reverend Beat-Man, The Dead Brothers, King Khan и придружена на живо от концерт на Жереми Малис a.k.a. King Automatic след прожекцията на филма.
Free Tibet – както и миналата година специален фокус в програмата ще падне върху мирната борба на Тибет за независимост, която продължава вече над 60 години – испанският режисьор Мигел Анхел Кано ще пристигне в София, за да представи лично не само филма И все пак Тибет, но и фотографската си изложба Лицата на Тибет, която ще се разположи в Дома на киното.
Между върховете © 2014, 76 мин, САЩ, режисьор Джонатан Ронзио
Трип Дневници – естествено, ще има и кино за пътешественици – американският Между върховете ще свърже най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа с най-високия връх в Северна Америка Маккинли в буквално и метафорично обединение на Америка, докато световната премиера на Открий отново Индия ще ни гмурне в необятната страна от край до край – 50 дни, 19 хиляди километра и безброй случки и хора в 2 филмови часа, след които режисьорите Мийнал Диксит и Томас Джон и публиката могат да си стиснат ръцете по темата Непознатата Индия.
Кога & Къде?
От 12 до 18 октомври 2015 в салоните на Дом на киното, Евро Синема, културен център G8, Чешки център и Институт Сервантес
Защо?
Защото животът пише филма на живота ни, докато ние си правим планове как да го изживеем...
Моите Кармен © 2014, 62 мин, Испания, режисьор Самуел Доминго
