My Mir

Добре познавате Sofia MENAR Film Festival, познавате вече и тазгодишната селекция от игрално кино (пълната програма на фестивала е тук), а сега е време да се запознаете с документалната и късометражна програма без граници, която ще срещате в кино MENAR дома на мира от 14 до 31 януари.

Какво?

Селекция от документално и късометражно кино (игралното е тук) от Близкия Изток и Северна Африка, разделена в следните добре познати категории:

MENAR Документа – документалното кино на това фестивално издание се занимава с две основни теми:

Музиката, моя любов – красноречивите Пътуване в ритъма (или как се популяризира пакистанската музика със съвременен бийт, хъс и дух ала Asian Dub Foundation) и По мелодия на таблата (срещата с виртуоза на хипнотичния индийски инструмент табла Санджай Канса Баник ще е и на живо на 23 януари в Къща-музей Панчо Владигеров + извънредна прожекция и концерт на таблатиста Стефан Христов на 29 януари пак там) добре обобщават хармонията между музиката и киното и се превръщат вече в MENAR традиция.

Пътуване в ритъма, 2015, Пакистан, 78 мин © режисьор Миан Аднан Ахмад

Етно MENAR – от родното предложение за Истинско щастие (срещащо ни с житието, битието и философията в будистки манастир в покрайнините на Катманду) от режисьора и фотограф Атанас Куцев, през Емоционална карта на Танжер (или марокански митове и легенди по стъпките на Уилям Бъроуз, Пол Боулс, Алън Гинзбърг и Карлос Саура) и Забележителният Исфахан (или историческа и културна панорама на този мистичен ирански град), до поетичната приказка за живота и философията на един от най-важните поети и мистици в ислямската култура – Джеляледдин Руми: Поетът на Исляма и интригуващата среща с апокрифната етно общност морискос в Алпухарас, Андалусия, всички документални филми от тазгодишното MENAR издание ще те вкарат неусетно и саможиво в етно приключение различно (и не съвсем) от ежедневието ти – също като забавните телефонни дневници От началото до нула, събрани в сервиза за мобилни телефони в най-големия бежански лагер в света Заатари в Йордания.

Забележителният Исфахан, 2011, Иран, 60 мин © режисьор Д-р Фарзин Резаеян

MENAR изКъсо – тази година късометражната програма намира своя дом само и изключително в Чешкия център, а темите и пъстрота в нея са като самия живот – от турската приказка за пътя към Ада, постлан с добри жестове в Невинност и историята за Количката, която изкарва прехраната на цяла фамилия, през иранската анимационна забава Жената с коса от цветя и 25-годишната борба на един баща с бюрокрацията и липсата на информация за изчезналия му син в Елегия, до края на изолацията от цивилизацията за енигматичния етнос Yaar в Буркина Фасо и черно-хумористичната история Ливадата за едно пасище в гранична зона. От разказа за различните пътища, които поемат 10-годишният Яшар и неговият баща, въпреки че всяка сутрин вървят по една и съща Пътека, през драмата на една баба и нейната Риба, останали без вода, до безумното Селфи, което работещите в болница си правят със своя малък пациент.

По стъпките на Бога, 2015, Aвстрия, 60 мин © режисьор Йоханес Шварц

Керван MENAR – естествено, пътуването около света само с кинобилет отново е тук и ще те отведе По стъпките на Бога (пеш поклонението на католически свещеник от родния му дом в Лихтенщайн до свещения Йерусалим и обратно за 459 дни) или пък По течението на река Карун в авантюристичен културен рафтинг по най-дългата река в Иран с Том Алън (помните го от Джанапар, нали) и Леон Маккарън. А винаги може да потичате в компанията на Мика Тру (по-познат като Белият кон/Caballo Blanco), създателят на Copper Canyon Ultra Marathon, който съхранява традициите на мексиканското племе тараумара за бягане на ултрадълги разстояния в Тичай свободно – Истинската история на Кабайо Бланко или пък да имате Споделена мечта като приятелите от детство Брайън Мате, Морган Моншо и Сифай Вера, които си спретват околосветско велошествие в продължение на 3 години.

По течението на река Карун, 2015 Великобритания/Иран, 57 мин © режисьори Рис Туейтс-Джоунс, Том Алън, Леон МакКарън

Кой?

По традиция, основната MENAR кинопрограма ще бъде съпътствана от специални събития като изложбата на Славена Илиева Цветовете на живота (в откриващата вечер преди прожекцията на Шареният остров), като откриващото MENAR парти с The Fein и музика от Близкия Изток и Северна Африка, като концертите на Санджай Канса Баник и групата Лоши петли (за финал с прожекцията на Пътуване в ритъма) или пък представянията на книгите Между Нирвана и Самсара на Атанас Куцев, Едно 111 на Анелия Райчева, Там, където загинаха дърветата на Светослав Иванов, Лудият от площад Свобода на Хасан Бласим, както и специалните литературни четения на палестински поетеси (преди премиерата на Вила Тума), на поезия от Джеляледдин Руми, на култовата творба Пророкът от Халил Джубран (представен миналата година) и не на последно място, глобално четене на 14 януари в подкрепа на осъдения на смърт в Саудитска Арабия палестински поет Ашраф Фаяд.

Кога & Къде?

14 – 31 януари в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център, Институт Сервантес, Къща-музей Панчо Владигеров и Dada Cultural Bar

Защо?

Няма нищо по-хубаво от кино без граници за един МИР-ен свят без Война.

Елегия, 2015, Иран, 28 мин © режисьор Юсеф Каргар

Паметта като начин за създаване на картина на света и промените в него винаги е била обект на интерес за немския визуален артист Юлиане Ебнер, която през септември участва с трилогията от анимационни филми В храстите, All Open и Дупка в средата в изложбата Зрели и Бесни в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив. Сега може да гледате В храстите, а най-добре самата Юлиане да ви разкаже как, къде и защо живеят заедно спомените ѝ за детството, сестра ѝ Кате и Берлинската стена.

Какво?

Живот в диктатура. Един голям парад на едно поле. И там е застанал неподвижно един храст. Ние знаем това място. Около тези клони сме играли като деца със сестра ми. Силата на фантастичния свят на детството ни се превърна в извор на идентичност и съпротивление, които ни запазиха. Запазиха ни живи чак до края на диктатурата.

Кой?

В храстите е част от трилогията Klack и заедно с другите два филма All Open и Дупка в средата разказва за живота в Източна Германия преди, по време и след падането на Стената. В храстите пресъздава моето детство по време на режима в Източна Германия, All Open говори за моментите, довели до падането на Берлинската стена, а Дупка в средата превръща една лична и много болезнена за мен история (смъртта на сестра ми Кате след нелеп инцидент на Фридрихщрасе в Берлин) в метафора за бездната и радикалните промени, които преживява Германия в сърцето си (Берлин) и неговия център (Фридрихщрасе) след Обединението – цялата трилогия, въобще, е посветена на сестра ми Кате и е изградена от лични, интимни преживявания, които в един момент се превръщат в история на самата страна и в документален портрет на един абсурден режим.

Как?

Създаването на филмите, при мен, започва от една идея и скици или рисунки, които нахвърлям с мастило на ръка. Нямам предварително подготвена история или сценарий, а текстът се ражда и оформя бавно и постепенно, провокиран от самите рисунки. След това прехвърлям рисунките върху плексигласови плочки и рисувам отгоре с акрил като полученото снимам с фотоапарат и оттам започва анимирането на фотографиите. Не използвам black box или други методи за обработка на снимките, защото предпочитам отраженията и различните нива на осветеност да си личат, за да се запази натуралността и органичността на изображението като при старите super 8 филми. Не използвам и много монтаж в моите филми, защото искам процесът да се доближава максимално до този на самото рисуване, до неговия естествен ритъм и малките грешки, които допускаме, докато го правим на ръка. Като самият живот, който живеем.

Защо?

В цялата трилогия Klack, с филмите В храстите, All Open и Дупка в средата, се опитвам да разбера начина, по който действа паметта и как личната памет може да се превърне в колективна и обратното, защото, според мен, именно това определя начина, по който възприемаме света около нас и промените в него.