My Mir

След като миналата година отбелязахме грандиозната 100-годишнина от рождението на Жозе Сарамаго с ново издание на алегоричния шедьовър Слепота, сега е време да влезем в Пещерата – първият му роман (премиерно преведен на български език), издаден след като португалският класик става Нобелов лауреат за литература преди 25 години. И неслучайно, защото Пещерата е притчов роман-образец на запазената Сарамаго марка – целият свят на 64-годишния грънчар Сиприано Алгор и неговото семейство пропада в зоната на утопично преосмисляне и на екзистенц катарзиса, където властват иронията и нестандартната пунктуация (също като в Слепота, Проглеждане или последно издадената му приживе творба Каин)... Там, където библейските и философски препратки (Платоновата алегория за пещерата с окованите хора се превръща в Центъра, чудовищен 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства) са тези, които определят законите на Природата, така че Сиприано Алгор да заяви (като в специалния откъс от романа по-долу): "има хора, които прекарват целия си живот в четене и никога не успяват да прекрачат отвъд четенето, остават си впримчени в страницата, не разбират, че думите са просто камъни, разположени така, че да може да се прекоси речното течение, щом са там, то е, за да можем да стигнем до отсрещния бряг, отсрещният бряг е от значение"...

Властни, обезоръжаващи, обиколни, понякога заобиколни, убедителните фрази, които духовитo са наричани също златни находки, са злокачествени тумори, сред най-лошите, опустошаващи света. На обърканите казваме, Опознай самия себе си, сякаш да опознае човек самия себе си, не е петото и най-трудното действие в човешката аритметика, на безволевите казваме, Да иска човек, означава да може, сякаш чудовищната действителност в света не се забавлява да преобръща всеки божи ден условното положение на тези глаголи, на нерешителните казваме, Трябва да се започва от самото начало, сякаш въпросното начало винаги представлява видимият край на недобре навит конец, който е достатъчно просто да дръпнем и да продължим да дърпаме, докато стигнем до другия край, до края на краищата, и сякаш между единия и другия край сме държали в ръце неснаден, изпънат конец, по който не е трябвало да развързваме възли, нито да разплитаме усуквания, нещо, което е невъзможно да се случи в живота на гранките, и ако позволите още една убедителна фраза, в гранките на живота.

Марта каза на баща си, Ще започнем от самото начало и сякаш беше достатъчно единият и другият само да седнат на пейката да моделират фигурите с ненадейно възвърнали си сръчността и прецизността пръсти, с някогашната ловкост, възвърната след дълга летаргия. Дълбока заблуда на невинни и неподготвени души, началото никога не е представлявало ясният точен крайчец на конец, началото е извънредно бавен, продължителен процес, изискващ време и търпение, за да проумее накъде иска да тръгне човек, който опипва пътя като слепец, началото си е чисто и просто началото, стореното дотук е едно нищо. Следователно много по-малко категорично беше казаното от Марта впоследствие, Имаме само три дни, за да подготвим представянето на проекта, така се нарича на езика на бизнесмените и изпълнителните директори, мисля, Обясни ми по-добре, умът ми вече не може да следи мисълта ти, каза баща ѝ, Днес е понеделник, ти, татко, ще отидеш да вземеш Марсал в четвъртък следобед, тоест същия този ден ще трябва да занесеш на началника на отдел "Покупки" нашето предложение за производство на фигури със скици, модели, цени и т.н., всичко, което може да ги убеди да купят и да им позволи да вземат решение, което не е чак за идната година. Без да забележи, че повтаря думите, които беше казал, Сиприано Алгор запита, Откъде ще започнем, но отговорът на Марта вече не беше същият, Ще трябва да се съсредоточим върху пет-шест вида или дори по-малко, за да не ни се усложни прекалено много работата, да пресметнем колко фигури ще можем да правим на ден, а това зависи от начина, по който ще ги замислим, дали ще моделираме глината като човек, който моделира директно тестото, или ще направим еднакви мъжки или женски фигури и след това ще ги облечем според професията, имам предвид, разбира се, прави фигури, по мое мнение всички трябва да бъдат такива, по-лесни са за изработка, Ти какво наричаш обличане, Обличане като обличане, залепяне за тялото на голата фигура на дрехите и аксесоарите, които я характеризират и ѝ придават индивидуалност, смятам, че ако двама души работят върху този етап, ще се справят по-бързо, след това трябва да се внимава само с рисунките, не може да се трие, Виждам, че доста си мислила по въпроса, каза Сиприано Алгор, Нищо подобно, помислих, но набързо, Добре си помислила, Не ме карай да се изчервявам, И доста е било, макар да казваш, че не е така, Виж само как вече се изчервих, За мое щастие, способна си да мислиш бързо, да мислиш доста и да мислиш добре, и трите неща наведнъж, Бащини очи, бащина любов, бащина заблуда, А какви фигури мислиш, че трябва да изработваме, Не бива да бъдат прекалено старинни, има много професии, които са изчезнали, днес никой не знае какво са правели въпросните хора, какъв е бил приносът им, но смятам, че също така не бива да бъдат и фигури като днешните, за тази цел ги има пластмасовите играчки с техните герои, с техните рамбовци, с техните космонавти, с техните мутанти, с техните чудовища, с техните суперченгета и суперпрестъпници, с техните оръжия, най-вече с техните оръжия,

Продължавам да мисля, из дълбините на мисълта си и аз успявам да изстискам някои идеи, макар да не са толкова добри като твоите, Зарежи тази престорена скромност, не ти отива, Мислех си да хвърля един поглед на илюстрованите книги, с които разполагаме, например на онази стара енциклопедия, купена от дядо ти, ако открием в нея модели, които да стават директно за фигурите, ще решим с един изстрел и въпроса със скиците, които ще трябва да занеса, началникът на отдела няма да разбере дали сме ги копирали, а дори и да разбере, няма да обърне внимание на този факт, Точно така, ето ти идея, която щеше да заслужи най-висока оценка в училище, И със средна оценка бих се задоволил, тя не бие толкова на очи, Да се залавяме за работа.

Както няма да бъде трудно да си представи човек, библиотеката на семейство Алгор нито е голяма като брой книги, нито е богата на качество. От народни хора, при това на отдалечено от цивилизацията място като това, не биха могли да се очакват излишъци на мъдрост, но въпреки това могат да се преброят двеста-триста подредени по етажерките книги, известно количество по-стари, други на средна възраст, които преобладават, останалите горе-долу нови, макар само някои от тях да са от най-новите. В селището няма търговски обект, който да може с право да се нарече книжарница, съществува само един малък магазин за канцеларски материали, който се ангажира да поръчва на издателствата в града необходимите учебници и извънредно рядко по някоя художествена творба, за която настойчиво са говорили по радиото и по телевизията и чието съдържание, стил и намерения съответстват достатъчно добре на средните интереси на жителите.

Марсал Гашо не е човек на честото и търпеливо четене, във всеки случай обаче, когато се появява в грънчарницата с някоя книга като подарък за Марта, трябва да признаем, че е проявил способност да разбере разликата между това, което е добро, и това, което е просто посредствено, въпреки че със сигурност относно тези спорни понятия, добро и посредствено, никога няма да ни липсват основания, върху които да размишляваме и да спорим. Енциклопедията, която баща и дъщеря току-що разтвориха на масата в кухнята, е била считана за най-добрата по време на своето публикуване, докато днес би могла да служи единствено за да се проучват знания, излезли от употреба или едва произнасящи тогава своите първи, колебливи срички. Подредени в редица, една след друга, енциклопедиите от днес, от вчера и от завчера представят последователните картини на застинали светове, прекъснати в своето движение жестове, думи в търсене на своето последно или предпоследно значение. Енциклопедиите са като неизменчиви циклорами, машини за излагане на чудеса, чиито зъбчати колела са се застопорили и показват с някаква маниакална втораченост пейзаж, който, обречен по този начин да бъде во веки веков това, което е бил, същевременно ще става все по-стар, по-негоден и по-непотребен. Енциклопедията, купена от бащата на Сиприано Алгор, е толкова великолепна и ненужна, колкото и стих, който не можем да си спомним.

Нека не бъдем обаче високомерни и неблагодарни, нека си припомним разумната заръка на по-големите от нас, когато са ни съветвали да пазим непотребното, защото рано или късно в него ще открием нещото, което, без да знаем сега, по-късно ще ни потрябва. Надвесени над старите пожълтели страници, вдишвайки влажната натрапчива миризма, която в продължение на години е стояла затворена, без да я докосва въздух и без да я облъхва светлина, сред плътната мекота на хартията, баща и дъщеря днес се възползват от урока, търсят това, което им трябва, в онова, за което са смятали, че няма да им потрябва повече. Прелиствайки, вече се натъкнаха на академик с двувърха шапка с пера, рапира и жабо на ризата, вече се натъкнаха на палячо и еквилибрист, вече се натъкнаха на скелет с коса и разлистиха нататък, вече се натъкнаха на амазонка на кон и на адмирал без кораб, вече се натъкнаха на бикоборец и на мъж с престилка, вече се натъкнаха на боксьор и на неговия съперник, вече се натъкнаха на карабинер и на кардинал, вече се натъкнаха на ловец и на неговото куче, вече се натъкнаха на моряк в отпуск и на магистрат, на шут и на римлянин в тога, вече се натъкнаха на дервиш и на алебардист, вече се натъкнаха на граничар и на седящ писар, вече се натъкнаха на пощальон и на факир, натъкнаха се също и на гладиатор и на хоплит, на медицинска сестра и на жонгльор, на лорд и на странстващ музикант, натъкнаха се на фехтовчик и на пчелар, на миньор и на рибар, на пожарникар и на флейтист, натъкнаха се на две марионетки, натъкнаха се на лодкар, натъкнаха се на копач, натъкнаха се на светец и на светица, натъкнаха се на дявол, натъкнаха се на Пресветата Троица, натъкнаха се на войници и на военни с всякакви чинове, натъкнаха се на водолаз и на кънкьор, видяха часовой и дървар, видяха обущар с очила, натъкнаха се на един, който свиреше на тъпан, и на друг, който свиреше на тръба, натъкнаха се на старица с наметало и кърпа, натъкнаха се на старец с лула, натъкнаха се на Венера и на Аполон, натъкнаха се на рицар с висока шапка, натъкнаха се на епископ с митра, натъкнаха се на кариатида и на Атлас, натъкнаха се на копиеносец на кон и на друг, пешак, натъкнаха се на арабин с тюрбан, натъкнаха се на китайски мандарин, натъкнаха се на авиатор, натъкнаха се на кондотиер и на хлебар, натъкнаха се на мускетар, натъкнаха се на прислужница с престилка и на ескимос, натъкнаха се на брадат асириец, натъкнаха се на стрелочник от железниците, натъкнаха се на градинар, натъкнаха се на гол мъж с мускули на показ и карта на нервната и кръвоносната система, натъкнаха се също и на гола жена, обаче тя прикриваше пубиса с дясната си ръка, а гърдите с лявата си ръка.

Натъкнаха се и на много други, но те не съответстваха на целите, които имаха предвид, или защото изработката на фигурите щеше да бъде прекалено сложна за глината като материал, или защото по-крупно заимстване на най-известните древни и модерни фигури, с чиито портрети, точни, сполучливи или измислени, беше илюстрирана енциклопедията, можеше да бъде злонамерено изтълкувано като липса на уважение и дори да даде повод, в случай на живи известни личности или мъртви известни личности със заинтересовани и бдителни наследници, за съсипващи съдебни процеси за клевета, морални щети и злоупотреба с образа.

Кои от всички тези хора ще изберем, запита Сиприано Алгор, не забравяй, че повече от три-четири фигури няма да можем да изкараме, без да отчитаме, че оттук нататък, докато Центърът решава дали ще купува, или няма да купува, ще трябва доста да се упражняваме, ако искаме да излезем на пазара с хубава стока в добър търговски вид, Във всеки случай,татко, вярвам, че най-добре ще бъде да им предложим шест, каза Марта, или те ще се съгласят и ние ще разделим производството на два етапа, просто ще трябвада се уточнят сроковете за доставка, или пък, и това ще бъде най-вероятното в началото, те самите ще започнат, като изберат две-три фигури, за да проучат любопитството и да преценят възможното търсене от страна на клиентелата, Може и с това да си останат, Вярно е, но се надявам, че ако им занесем шест скици, ще имаме повече възможности да ги убедим, броят все пак има някакво значение, броят оказва някакво влияние, това е въпрос на психология, Психологията никога не е била силната ми страна, Нито пък моята, но дори самото невежество може да има пророчески нюх, Не насочвай този пророчески нюх към бъдещето на своя баща, той винаги е предпочитал да се сблъска във всеки свой ден с това, което всеки ден, за добро или за лошо, е решил да му предложи, Едно е това, което денят ни предлага, друго е онова, което ние със собствените си сили ще му предложим на него, Навечерието, Не разбирам какво имаш предвид, Навечерието е това, което предлагаме на всеки свой ден, който изживяваме, животът е тикане на навечерия като тикане на камъни, когато вече не можем повече да тикаме товара, край на пренасянето, последният ден е единственият, който не може да се нарече навечерие, Натъжаваш ме, Нищо подобно, дъще моя, но може би вината е твоя, Вината за какво, С теб рано или късно все заговарям за сериозни работи, В такъв случай да поговорим за нещо много по-сериозно, да изберем нашите фигури.

Сиприано Алгор не е човек, който се смее, а дори и искрените усмивки рядко се появяват на устата му, най-много да ги види човек за кратко в очите му под формата на блясък, който внезапно е сменил мястото си, на няколко пъти можеше да се различат и като някакво бърчене на устни, сякаш последните е трябвало да се разтворят в усмивка, за да попречат на същата тази усмивка.

Сиприано Алгор не е човек, който се смее, но току-що имахме възможността да видим, че днес е пазел скътан нейде смях, който досега не е могъл да се прояви. Хайде тогава, каза, аз ще избера една, ти ще избереш друга и така, докато станат шест, но внимавай, винаги трябва да имаме предвид лесната изработка и познатия или предполагаемия вкус на хората, Съгласна съм, започвай, моля те, Избирам шута, каза бащата, Избирам палячото, каза дъщерята, Избирам медицинската сестра, каза бащата, Избирам ескимоса, каза дъщерята, Избирам мандарина, каза бащата, Избирам голия мъж, каза дъщерята, Голия мъж не може, не, ще трябва да избереш друга, голия мъж не го искат в Центъра, Защо, Точно защото е гол, Тогава нека бъде голата жена, Още по-зле, Но тя е покрита, Да се покрие по такъв начин, е по-зле, отколкото да се покаже цялата гола, Изненадана съм от познанията ти за тази материя, Живял съм, гледал съм, чел съм, чувствал съм, Какво общо има това с четенето, С четене човек може да научи почти всичко, Аз също чета, Значи все нещичко ти е известно, Сега вече не съм толкова сигурна, Тогава ще трябва да четеш по друг начин, Как, Един и същ начин не става за всички хора, всеки си изобретява свой начин, който му приляга, има хора, които прекарват целия си живот в четене и никога не успяват да прекрачат отвъд четенето, остават си впримчени в страницата, не разбират, че думите са просто камъни, разположени така, че да може да се прекоси речното течение, щом са там, то е, за да можем да стигнем до отсрещния бряг, отсрещният бряг е от значение,

Освен ако, Освен ако какво, Освен ако въпросните реки не са с по два бряга, а с много брегове, ако всеки четящ човек, ако самият той представлява бряг и ако бъде негов и само негов брегът, до който трябва да стигне, Добра забележка, каза Сиприано Алгор, поредното доказателство, че не им е работа на старците да спорят с новите поколения, в крайна сметка винаги губят, както и да е, трябва да се признае, че научават и по нещо ново, Много благодаря за това, което ме касае мен, Да се върнем на шестата фигура, Не може ли да бъде голият мъж, Не, Нито голата жена, така ли, Не, Тогава нека бъде факирът, Факирите, подобно на писарите и грънчарите, обикновено седят, изправен факир е мъж като всеки друг, а седящ би представлявал по-малка фигура от останалите, В такъв случай избирам мускетаря, Мускетарят няма да е зле, но ще трябва да решим проблема със сабята и перата на шапката, перата все някак ще успеем да ги натъкмим, но сабята може единствено да се захване за крака, а сабя, захваната за крака, би приличала по-скоро на шина, Тогава избирам брадатия асириец, Предложението се приема, ще се спрем на брадатия асириец, лесен е, компактен е, Колебаех се също и за ловеца с неговото куче, но кучето ще ни усложни още повече задачата, отколкото сабята на мускетаря, А също и пушката, потвърди Сиприано Алгор, и като заговорихме за кучето, какво ли прави Ашадо, напълно забравихме за него, Сигурно спи.

Грънчарят стана, дръпна пердето на прозореца, Не го виждам в колибката, каза, Обикаля наоколо, изпълнява дълга си на пазител на дома, наблюдава околността, Ако не е избягал, Всичко може да се случи в този живот, но не вярвам. Неспокоен, загрижен, Сиприано Алгор рязко отвори вратата и почти се препъна в кучето. Ашадо се беше проснал на изтривалката, беше препречил почти изцяло прага, с извърната към входната врата муцунка. Изправи се, когато видя стопанина си, и зачака. Тук е, извести грънчарят, И аз го виждам, отвърна Марта отвътре.

Сиприано Алгор понечи да затвори вратата, Гледа ме, каза, Това е само началото, Какво да правя, Или затвори вратата и го остави навън, или му направи знак да влезе и затвори вратата, Не се шегувай, Не се шегувам, ще трябва днес да решиш дали искаш, или не искаш да пуснеш Ашадо у дома, знаеш, че ако сега влезе, влиза завинаги, Конщанте също влизаше, когато си поискаше, Така е, но най-често предпочиташе своята независимост в колибката, докато това куче, ако не се лъжа, се нуждае от компания толкова, колкото и от залък за устата, Това ми се струва добра причина, каза грънчарят. Отвори докрай вратата и направи знак, Влез. Без да откъсва поглед от очите на стопанина, Ашадо пристъпи плахо, сетне, сякаш за да покаже, че не е съвсем сигурен дали е разбрал заповедта, поспря. Влез, настоя грънчарят. Кучето мина бавно напред и спря по средата на кухнята. Бъди добре дошъл у дома, каза Марта, но те предупреждавам, че е по-добре да започнеш отсега да свикваш с домашните правила, кучешките нужди, както големите, така и малките, се облекчават навън, храненето също става навън, през деня ще можеш да влизаш и да излизаш колкото пъти искаш, но през нощта ще трябва да се прибираш в колибката си, да пазиш къщата, а с това не мисли, че се готвя да те обичам по-малко от стопанина ти, доказателство за противното е, че тъкмо аз му казах, че си куче, което се нуждае от компания. Докато траеше урокът, Ашадо нито веднъж не отмести поглед. Не можеше да разбере какво иска Марта от него, но неговият малък кучешки мозък разбираше, че за да научи, трябва да гледа и да слуша.

Изчака още няколко секунди, след като Марта престана да говори, после отиде да се свие в един ъгъл в кухнята, но не можа дори да затопли мястото, защото веднага щом Сиприано Алгор седна отново, се премести, за да се просне до неговия стол. И за да не остават съмнения у стопаните относно ясното съзнание, което имаше за своите задължения и за своите отговорности, не беше изминал и четвърт час, когато стана оттам, за да се излегне до Марта. Едно куче знае много добре кога някой се нуждае от неговата компания.

Пещерата (превод Илияна Чалъкова, корица Стефан Касъров, 384 стр, цена 24 лева) е в книжарниците

Влизаме в Пещерата на 24 януари | 19:00, Топлоцентрала

"Морето все още е мъгливо. Кристофс напълва дробовете си с влажен въздух и се усмихва. Тук е неговият дом. Тук не се чувства самотен. Може би това е единственото място на света, където може да се почувства у дома си." – тези думи принадлежат на дебютния роман Реката (откъсът по-долу), който донася Европейска награда за литература 2021 на латвийската писателка Лаура Виноградова. Но този роман има друг главен герой – Руте – а единственото място на света, където тя може да се почувства у дома си е... реката край бащината къща, оставена ѝ в наследство (от баща, когото не познава), където Руте преживява отново и отново спомените за нерадостно детство и за... изчезването на сестра ѝ Дина преди 10 години... Да, може би, реката свързва Руте и Дина по същия начин както морето свързва Кристофс с неговата сестра Матилде или пък двете истории са свързани някъде там, между завоите на реката... така или иначе, всички реки водят в морето, нали...

Глава втора

Чайките са влетели дори в сънищата на Кристофс. Понякога си мисли, че може да чуе писъците им дори когато е безкрайно далеч. Чайките крещят за живота му, разпъват душата му и го разкъсват в съня му.

Тази сутрин Кристофс се събужда от един такъв вик. Поглежда телефона.

"Мам..." – отхвърля надолу завивката и скача на крака.

Мъжете сигурно вече го чакат в склада. Него, бебето. Пак цял ден ще го попилеят от бъзици за бебето.

Кристофс се оправя набързо, качва се в колата и подкарва към склада. Марис и Гунарс стоят на портата. Да му се не види. И се подхилват.

– Ей, бебок, спинкаш ли?

– Точно вие трябва да ме наричате "капитане"!

Кристофс ръмжи яростно в брадата си, но не се ядосва.

Мъжете се шегуват. Всъщност той има добър колектив. Работят като зверове и не говорят много-много. И просто е неприятно точно ти да бъдеш бебето, обаче Кристофс е най-малкият от всички. Твърде млад за морските разбирания на тези старци. Така казват. И може би е така. Кристофс не мисли за това.

Вече е почти шест, когато корабът им излиза в морето. Бавно и с достойнство се отделя от кея, повличайки със себе си своето ято чайки. Понякога Кристофс се чуди дали птиците са винаги едни и същи. Събират ли се всяка сутрин и чакат ли своя кораб.

Морето все още е мъгливо. Кристофс напълва дробовете си с влажен въздух и се усмихва. Тук е неговият дом. Тук не се чувства самотен. Може би това е единственото място на света, където може да се почувства у дома си.

Докато Кристофс планира деня, мъжете нарязват рибата за стръв. С големите ножове, с привичните движения, скрити във водоустойчивите си гащеризони и качулки. Чайките вече не летят и само прикрякват взискателно, когато усетят мириса на суровата риба. Стръвта в кошниците, кошниците във водата, вдигат, улавят – всички действат като единен механизъм. Като безмълвно устройство, което няма да може да функционира, ако някой липсва.

Кристофс си поглежда телефона едва когато вече са отплавали дълбоко в морето. Чак тогава прочита съобщението от сестра си.

– Fuck!!!

– Какво е станало? – стряска се Марис.

– Някакви усложнения със сестра ми. Ражда малко по-рано. Наистина не разбирам, много объркано е написано, но има нужда от помощта ми.

– Сега ли?

Мъжете са недоволни.

– Ммм – изсумтява Кристофс и след това добавя: – Довечера.

– А какво да правим ние? Ъъъ, старче, така не се прави.

Мъжете са възмутени, защото в морето няма място за разни такива, дето жените им раждат, а пък те са от чехльовците, що търчат още преди да ги повикат.

– Ще опитаме да ти намерим място другаде. – Кристофс едва се сдържа и само стисва здраво устни. На челото му се появява дълбока бръчка, очите му се присвиват. Мъжете познават този поглед, затова замълчават. Щом са казали, че ще му намерят друга работа, значи ще му намерят. То Кристофс и сам може да си намери. Ще търси цял ден, ако трябва, докато си намери. Мъжете не спират работа нито за миг. Кристофс опитва да се концентрира върху работата, но мисълта за Матилде непрекъснато го обърква.

– Още ли мислиш за раждането? – появява се по някое време Гунарс и слага ръка на рамото му.

– Не бе...

– Малкия, всичко ще е наред. Жените все някакси винаги се справят!

Лукас остава сам с младичкия си колега.

– Нямам си никаква представа какво е да си жена.

– Аха... – замисля се Гунарс и поклаща глава.

Кристофс е малко ядосан на Матилде. Откъде ги намира всичките тези деца? Тя ли търчи насам-натам да ги събира, или сами идват при нея? Кристофс си няма представа кой е бащата на Лукас, а ето ти го сега и още едно.

Направо като някаква света Мария. Деца от нищото. Избраници. Да, Лукас е истински избраник. Кристофс го обича повече от всичко на света. "Липсваш му", винаги казва Матилде.

– Ами намери накрая кой да го отглежда! – не се сдържа веднъж Кристофс и големите очи на Матилде изведнъж се напълниха със сълзи.

Тя не отвърна нищо, просто погледна през него и се обгърна с двете си ръце. Тогава се обърна и си тръгна.

Само веднъж се случи Кристофс да смъмри сестра си. Дори когато тя веднъж се прибра и отново я видя с голям корем, си премълча. Даваше пари, помагаше в домакинската работа, ремонтира покрива, косеше редовно тревата.

– Fuck!!! – Кристофс отново губи контрол над себе си и всичко пред очите му потъмнява.

Пълната с раци и омари кошница се е залюляла силно и го удря с цялата си тежест в корема. Светът се преобръща и потъва в дълбок тъмен кладенец. Кристофс се мъчи да поеме глътка въздух и търси светлинка в тъмния кладенец. Сам не разбира как се е изправил на  крака. Проклетисва, но се задържа прав.

Когато отново е в състояние да диша и вижда, повдига леко пуловера си. Целият му корем е зачервен, все едно е изгорял на слънцето.

– Ей, ти там, добре ли си? – уплашено пита Марис.

– Не...

Кристофс се отдръпва и се подпира, защото все още не може да говори. Думите болят и дишането боли. Пак се опитва да направи крачка. Дори стъпката боли. Мъжете внимателно наблюдават Кристофс. Той кимва към кошницата. Мъжете го разбират и мълком продължават работата си.

Късно вечерта хвърля малко дрехи в чантата си и хуква към летището. Няма обаче места за късните полети. Налага се да изчака до сутринта.

Кристофс остава на летището. Опитва се да заспи, но не му се получава. Започва да се присвива от болки в стомаха. Отсреща седят две мюсюлманки, целите увити в парцали. Едната се вглежда в черните му очи. Ще го изчака да заспи и тогава лекичко ще провре ръка в чантата му и ще извади... какво ли ще извади оттам?

Гащета? Чорапи? Кристофс се подсмихва при тази мисъл. Жените ще дадат неговите чорапи на съпрузите си, а те с гордост ще ги показват на другите от тяхното племе – вижте аз какви гигантски бели чорапи имам!

Летището е потънало в лепкава тишина. Кристофс пише съобщение на Матилде.

"Ами Лукас къде е?"

...

"Какво стана със съседите?"

...

"Как се чувстваш?"

...

"Иначе добре ли си?"

Матилде обаче не отговаря. Матилде се бори. Бори се и за малкото, и за себе си. За майката на Лукас и за сестрата на Кристофс.

Кристофс чува крясъците на чайките. Вдига глава и се намръщва. В чакалнята на летището не може да има птици, тук птици не се допускат. Той самият надава викове. Някъде дълбоко в себе си.

Реката (превод Милен Митев, корица Десислава Първанова и Капка Кънева, 152 стр, цена 16 лева) е в книжарниците с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисия 

Срещата с Лаура Виноградова и Реката е на 14 март | Casa Libri, 19:00