My Mir
Всичко тече, всичко се променя... и познатият като Цветята на Корана фестивал за кино от Близкия Изток и Северна Африка вече ще се казва Sofia MENAR (съкратено от Middle East & North Africa Region) Film Festival. Той ще протече от 16 до 31 януари 2013 в седем отделни секции, като сега ще ви представим три от тях – късометражното кино (под мотото Цветята на Корана), програмата Керван сарай (демек кино трип около света) и Moscars Al-Hurria Film Festival представя... (или специална селекция от фестивала за късометражно кино в Кайро), на чието следващо издание ще бъде включена програма и с български късометражни филми.
Какво?
Панорамата Цветята на Корана обединява 18 заглавия от най-добрите кратки филми, заснети през последните две години в Алжир, Иран, Йордания, Катар, Ливан, Мароко, Обединени Арабски Емирства, Сирия, Тунис, Турция и Палестина. Селекцията на Moscars Al-Hurria Film Festival пък събира 7 египетски късометражки за живота около и отвъд пирамидите, докато с 4 филма Керван сарай буквално ще те разходи около земното кълбо – от Щатите и Южна Америка, през Европа, Африка и Сахара, чак до великата Азия и Токио.
Вземи красивото с теб © 2011 режисьор Брайс Лемън
Кой?
Цветята на Корана – изборът от късо кино е голям – от представените в Кан тази година Безумецът (необятната като пустиня раздяла между двама влюбени) и Хляб (или Гаврош в Турция), през първия филм от ОАЕ, показван на феста На пътя (кръстопътна история за две момчета и тяхната болна баба) и С участието на Джулия (или как да дебютираш на 70 години в киното), до шарените истории в Бахия и Махмуд (с мотото – без теб искам, но без теб не мога), Кукла Барби (или училищни униформи за кукли), Босфора (любов и тъга край Истанбул), Фиаско (комедия за Зелена карта и една мечта), Ханин (или как живееш като се казваш "носталгия"), Два пъти в немилост (или изгнание на квадрат), Ако някой ме чакаше някъде (да избереш аборт или нов живот), Мушпуш (пенсионери, но не завинаги), Собствено слънце (или слънчеви бани табу), Септември (козата или коя е Ейлюл), Градът (или как носталгията пътува с нас), Последният час (какво е да продаваш хляб и мечти), Сезонът на сливите (глухите фантазии на едно момиче) и Толеранс (или флирт във витрина за торти между изкушение и отражение).
Безумецът © 2012 режисьор Хазим Бераба
Moscars Al-Hurria Film Festival представя... – 7 късометражки (Al-Manzoul; На тъмно; Един момент, моля; Играта; Господарят на мишките; Завръщане в Суец; И сега накъде?), 7 режисьора и калейдоскопичното лице на Египет – от Арабската пролет до непосилната лекота, работа, игра, мит и красота на ежедневието край Суецкия канал и древните сфинксове.
Завръщане в Суец © 2011 режисьор Карим Али
Керван сарай – светът ни наистина е глобален дом и авантюристите, които заменят подредения си живот за околосветско пътуване с камера в ръка го доказват нагледно тук. Глобален дом (каучсърфинг трип с музикален туарег от Мали, любител на дивата природа в Токио, еколог от Западния бряг, танцов маниак в Турция и мечтател в Щатите), Джанапар (питай радио Ереван как да намериш любовта през три континента, в четвъртия), Дневник от Сахара (операция Пустинна пролет в Мароко, Тунис, Алжир и Либия) и Вземи красивото с теб (или търсене на щастието в 27 държави) – всеки един от тези роуд муувита само доказва за пореден път, че вътрешният мир е състояние на духа... или на пътя.
Джанапар © 2012 режисьор Джеймс Нютън
Кога & Къде?
16 – 31 януари 2013 в салоните на кино Люмиер, Euro Cinema, Червената къща, Dada Cultural Bar (късометражната програма), както и в избрани зали във Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново.
Защо?
Защото обичаш да пътуваш с кино билет, нали? Защото киното е повече от 2 часа убиване на пуканки и време, нали? Защото киното е глобален дом и всеки има запазено място в него!
Глобален дом © 2012 режисьор Ева Щоц
Явно Дж. К. Роулинг няма желание да оваканти поста на бестселър писател. След Хари Потър сагата, тя е готова с ново творение за малки и големи – Вакантен пост (откъс от книгата четете по-долу) не се заиграва с магията и пакостите на симпатични хлапета, а полита (с метлата) на черната комедия в ежедневието на провинциалното английско градче Пагфърд – там, където всички до болка се познават и (затова) не се понасят, но пък са принудени да живеят заедно. Звучи познато, нали?
Неделя
Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник.
Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше.
– Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога.
Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота.
Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом.
Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по "Чърч Роу" – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе.
Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на "Ярвил енд Дистрикт Газет". Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си.
Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта "Бърди" и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата.
Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне.
В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение.
Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 "Спешна помощ".
На линейката ù бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята ù пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му.
Вакантен пост (превод Венцислав К. Венков, стр. 448, цена мека корица 20 лева, твърда корица 25 лева, електронна книга 12 лева, издателство Колибри) е в книжарниците от 17 декември
Спечели пътуване за двама до Лондон + други награди с Голямата игра Вакантен пост до 17 януари 2013
Сигурно е, че краят на (света) 2012 година ще дойде с танци – през декември, след 7D, идва времето на две нови танцови премиери.
ProtoCOOP – 17 декември, Младежки театър Николай Бинев – 19:30 часа
Идея и хореография: Живко Желязков
Асистент: Джънгин Лий
Музика: Иван Шопов – Balkansky / Cooh
Графичен дизайн: Полина Стоянова
Танц: Kang Yoon Chan, Kim Ki Hyung, Yook Nan Hee, Lee Kang Seok, Lee Kyung Gu, Lee Seung Ju, Lee Yeon Ju, Jung Jin A, Choi Young Jun, Hong Ye Eun, Hwang Chan Yong, Милена Виденова, Петя Мукова, Полина Стоянова, Диана Иванова, Ивет Георгиева, Филип Миланов, Стела Томова, Стефани Ханджийска
11 южнокорейски и 8 български танцьори в търсене на общото, мирно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето на планетата Земя... или какво се ражда от любовта към танца на Korea Dance Festival и българския център за съвременен танц Derida Dance.
2Replicate – 20 декември, Народен театър Иван Вазов, Сцена на IV етаж – 19:30 часа
Идея и хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев
Консултант: Борислав Стоянов
Сценография: Евгения Сърбева
Костюми: DEMOBAZA
Звукова среда: Михаил Стоянов
3D мапинг: Георги Христов (Elektrick.me)
Танц: Виолета Витанова, Станислав Генадиев
Мъжът, Жената, хладилникът, пералнята и миялната машина... или как домашните електроуреди се включват с танц, музика и реплика във вечния ДНК спор за мъжките и женските енергии в ежедневния цикъл на живота.
Стрийт денс одисея за танци, музика, гласове, бийтбокс, барабани и видео или новият спектакъл 7D на танцовата формация Pop & Roll.
Какво?
История на стрийт танца в 7 сцени от живота със 7 ключови думи – енергия, знание, вдъхновение, вяра, любов, борба и свобода.
Кой?
Идеята и хореографията на спектакъла 7D са рожби на Pop & Roll – танцовата формация (чийто членове са сред основателите на добрия стар фест за стрийт денс и култура Jam On It) и нейните агенти – танцьорите Катерина Нонова, Яница Станкева, Елена Коларова, Силвия Молева, Костадин Екзарка Екзаров, Боян Bobskee Пехливанов, Николай Камишев, Ивайло Стефанов и Никола Горялов (барабани), Самуил Топалов (бийтбокс), Михаела Михайлова (вокали).
Режисьор на 7D разказа за пречистването и свободата, до които танцът може да ни отведе, ако останем верни на ритъма на сърцето, е Гергана Димитрова – един от основателите на независимия театрален проект 36 маймуни.
Видео – Костадин Екзарка Екзаров
Музика – Иван Шопов a.k.a. Balkansky, Стефан Колев a.k.a. DJ Skill, Peter Peterson Skoog и RooSee a.k.a. Ballkaniac Groover
Кога & Къде?
12.12.2012 – кино Люмиер – 19:22 часа
Билети – 7 лева в Билетен център НДК
Афтър7Dпарти – клуб Funky Kitchen с диджей тийм Bobskee & Samm The Man – 22:30 часа
Защо?
Защото танцът не е просто вертикален израз на хоризонтално желание... той е отражение на целия живот. Както казва Боян Bobskee Пехливанов от Pop & Roll – "Искаме да заразим с усещането за свобода, което е в основата не само на уличните танци и култура, но и на живота ни."
