My Mir

За киното ваканция няма и ето, че се задава новото издание на добре познат фест за независимо кино – Късо съединение 2012. От 9 до 29 август в Дом на киното, Евросинема, + това, Dada Cultural Bar, Американски център и Институт Сервантес (пълната програма може да видите тук) те очакват разнообразни късо и пълнометражни гъдели за окото от света и у нас.

Български късометражки – 9, 10, 11, 12, 13, 16, 17 и 21 август

България, 2012, 83 мин

Режисьори: Катя Тричкова, Пламена Христова, Цветелина Стоянова-Цвъ, Филип Андреев, Георги Мерджанов, Пламен Николов, Явор Гигов, Георги Кръстев, Андрей Андонов, Благослав Николов

Явно продукцията в късото бг кино толкова е скочила в последните години, че на това издание ще има две отделни селекции с такива филми. Стилово разнообразието е голямо – от социална документалистика (Резерват Северозапад) през ърбан романтика (Busking, Оранжево, почти кафяво, Ловецът и спирачката) до екзистенц етюди (Do You, Limbus, Краен срок, Котката на Шрьодингер).

Между кадрите / In Passing – 9, 15, 17, 19 и 21 август

САЩ-Ирландия-Холандия, 2011, 75 мин

Режисьори: Хайди Елис Бийвър, Кристофър Майкъл Биър, Дийн Кавана, Рузбех Рашиди, Рой Резаали, Питър Риналди, Кейт Шулц

Какво остава между кадрите на един филм? Може би суровата истина за живота, такъв несъвършен, монотонен, но и крайно лиричен... или поне такъв, какъвто го виждат концепт режисьорът Джеси Ричардс и неговите ремодернисти, вдъхновени да изразят тук живота изцяло по правилата на филмовия манифест на ремодернизма, създаден именно от Ричардс.

Скандинавско късо съединение – 10, 13, 15 и 23 август

Норвегия-Швеция-Дания, 87 мин

Режисьори: Хане Ларсен, Магне Петерсен, Ерик Розенлунд

Скандинавската програма е своеобразна минипанорама на шведския режисьор Ерик Розенлунд (с цели 4 негови филма), който поставя почти винаги своите герои в процес на адаптация. Към тях са добавени и 3 норвежки късометражки (Неподвижни птици, Ела, Боклукът), които си играят по темата как нещо прозаично и монотонно в ежедневието ни може да изглежда необикновенно и дори магично.

Сексът в случки / Scenes of a Sexual Nature – 10, 12, 18, 20, 23 и 27 август

Великобритания, 2008, 91 мин

Режисьор: Ед Блум

Лондон, но без Олимпийски игри. 7 (хомо и хетеро) двойки, 7 истори в един ден и един парк. Флиртове, семейни дилеми, закъснели любови, свеж хумор и диалози... абе, заглавието е достатъчно красноречиво, както Юън Макгрегър е достатъчно убедителен в ролята на... гей.

За 42 секунди / 42 One Dream Rush – 11, 13, 14, 17, 19 и 20 август

САЩ, 2009, 45мин

Режисьори: Дейвид Линч, Хармъни Корийн, Абел Ферара, Майк Фигис, Джеймс Франко, Азия Ардженто, Сергей Бодров, Микеле Чивета, Лари Кларк, Гаспар Ное, Таданобу Асано, Карлос Рейгадас, Ринко Кикучи, Шон Ленън

42 режисьори (кой от кой по-култов) снимат сънищата си в 42 секунди – едва ли има нужда от повече обяснения когато става дума за сънища, в които всичко е възможно.

Звездно късо съединение – 11, 13, 14, 17, 19 и 20 август

САЩ, 2010, 14 мин

Режисьор: Солве Съндсбо

Натали Портман, Хавиер Бардем, Майкъл Дъглас, Джеймс Франко, Венсан Касел, Тилда Суинтън, Мат Деймън, Робърт Дювал и кой ли още не в стилни едноминутни етюди в черно-бяло... гъдел за окото и подхранване на киноего митологията – олé!

Срещу забравата / Contre L'Oubli – 12, 14, 16, 18, 23 и 29 август

Франция, 1991, 110 мин

Режисьори: Жан-Люк Годар, Коста-Гаврас, Шантал Акерман, Ален Рене, Бертран Таверние, Джейн Бъркин, Патрис Льоконт, Мишел Пиколи, Доминик Данте, Клер Дени, Раймон Депардон, Мишел Девил

Amnesty International използват 50-ия си рожден ден, за да изпратят 30 писма до различни политически лидери по света, които да обърнат внимание на проблемите в страни като Етиопия, Сирия, Израел, Перу, Индия, Либия, Судан и Малави, а режисьори като Жан-Люк Годар, Коста-Гаврас и Патрис Льоконт визуализират посланията с помощта на големи актьори като Катрин Деньов, Еманюел Беар, Изабел Юпер, Шарлот Генсбур, Джейн Бъркин, Мишел Пиколи, Филип Ноаре и Карол Буке.

В страната на баските – 13 и 23 август, Институт Сервантес – 19:00 часа, вход свободен

Испания, 72 мин

Режисьори: Анхел Алдарондо, Изабел Ергера, Мигел Анхел Хименес, Борха Кобеага, Коте Камачо, Енрике Гарсия, Рубен Саласар, Асиер Алтуна, Алаитс Аренсана, Мария Ибаретхе

Испанската програма е събрала 8 филма с типични иберо темперамент и страсти – основни герои са любовта и приятелството (Амар, Хорошо, До тоалетна при гаджето, Откъснатата маргаритка) и екзистенц метафори за цвят (Стадото, Голямото надбягване, Exhibition 19).

Истерия / Rage – 14, 16, 19, 22 и 23 август

Великобритания-САЩ, 2009, 98 мин

Режисьор: Сали Потър

Нюйоркски моден блогър, задкулисни интервюта със звездите от модната сцена и убийствени монолози от Джуди Денч, Стив Бушеми, Джон Легуизамо, Даян Уийст, Еди Изард, Боб Балабан, Лили Коул и Джуд Лоу в ролята на... екстравагантен травестит.

Хептамерон / 7 seX 7 – 15, 18, 21 и 22 август

Хърватия, 2011, 87 мин

Режисьор: Ирена Скорич

Как изглежда класиката на Бокачо Декамерон през очите на хърватката Ирена Скорич? Като Хептамерон или 7 еротични новели, в които за секса, живота и киното няма скрита камера. Има само работеща камера.

Завладяването на Дивия запад / How the West Was Won – 22 август, Американски център – 18:00 часа

САЩ, 1962, 164 мин

Режисьори: Джон Форд, Хенри Хатауей, Джордж Маршъл

Тази година организаторите на Късо съединение се обръщат и към вечната класика в киното – епичната сага за построяването на железницата в Щатите ще ни върне във времето когато в Холивуд царуваха Джон Уейн, Грегъри Пек, Спенсър Трейси и Хенри Фонда.

Фул хаус по О'Хенри / O'Henry's Full House – 20 август, Американски център – 18:00 часа

САЩ, 1952, 117 мин

Режисьори: Хауърд Хоукс, Хенри Кинг, Жан Негулеско, Хенри Хатауей, Хенри Костър

5 разказа от големия О'Хенри (Даровете на влъхвите, Последният лист, Вождът на червенокожите, Фантето и хоралът, Тръбният зов), изиграни от Мерилин Монро и компания, обединени от кратки интродукции на друг американски литературен титан – Джон Стайнбек. Ммм... мирише на класика абсолют.

Тече, всичко тече... и някак неусетно изминаха 4 години, та се стигна до петото, юбилейно издание на морския фест Spirit of Burgas.

Какво?

Меломаните си знаят урока за лятното училище – море и плаж в аранжимент от музикални лекции на знайни и незнайни лектори от цял свят, които се изсипват в средата на август, по традиция, на централния плаж в Бургас. Тази година, обаче, има малко промени в графика на лятното музикално училище – учебните бийт занятия ще се проведат не в средата, а в първата седмица на август, когато два музикални феста (Spirit of Burgas и Solar) ще се излегнат на плажа под един общ слънчев чадър.

Кой?

Тази година организаторите, съвсем тематично, са разделили морските музикални лекции на вечерни бийт занятия по класове:

US Hip to the UK Hop

   Ms. Dynamite

Плажът ще се превърне в своеобразна сцена на приятелски батъл между американския и британския хип-хоп. Честта на нюйоркските рими и бийтове ще защитава "поразяващата уста" Busta Rhymes, а тази на експлозивните лондонски емсита – хитовият грайм поп новак Tinie Tempah и палавата лейди Dy-na-mi-tee Ms. Dynamite. Дъбстеп продуценът Caspa пък ще обедини в края на вечерта двете школи, съшо както миксира старо и ново в пресен-пресния си нов сингъл War, с Кийт Флинт от The Prodigy.

Електропънк

   The Prodigy

Като заговорихме за Кийт Флинт, ето че и The Prodigy се завръщат на бургаския пясък. С нов албум How To Steal A Jet Fighter и една идея по-добро шоу (надяваме се) от предишната им инвазия. Адреналинът преди тях ще качат (позабравените, но вечно енергични) канадски пънкари Sum 41. Забавата преди това ще дирижират две страхотни банди - родната кросоувър гордост Panican Whyasker и румънската брейкбийт-индъстриал машина Sensor.

Rock'n'Bass

  Chase & Status

Или иначе казано последната вечер на Spirit of Burgas ще събуди хибридното чудовище, наречено неометъл + дъбстеп – така, както го правят Korn в последния си албум. Взривоопасен ще е и лайв сетът на лондонското дръменбейс хит дуо Chase & Status, които ще завихрят главната сцена на феста с водовъртежните си парчета от последния албум No More Idols. Иначе, в началото на вечерта, слънцето ще подгони луната под ска откровенията на вечните Wickeda и на реге денсхол фона от немския посланик в Джамейка Gentleman и неговата банда The Evolution.

Solar Dance Arena

Тази година денс сцената ще има отделен вход (от улица 6-ти Септември) и специални back 2 back сесии на познати (до болка и кеф) на бг клабъра герои – първата вечер е запазена за транса на Armin van Buuren и прогресив хауса на дуото Sunnery James & Ryan Marciano. Втората ще премине под знака на хаус хибрида на Mark Knight и Fedde Le Grand, а в третата е коронацията на техно титаните Richie Hawtin и Dubfire.

  Dubfire

Freestyle на светло

"На тъмно" сцената пак ще лее разнообразие, обединено тази година под мотото Freestyle – хип-хоп, ска, пънк, реге, балкан бийт в доволни дози. Гъделите в програмата идват от бг олд скул Ийст Коуст/Уест Коуст сблъсъка между варненските R&B records, начело с Шамара, Гумени глави, Конса... срещу софийското крю Sniper records, водено от DJ Станчо (явно Спенс не го гони носталгията), Димна завеса на Шошо и сие. Голямото завръщане на бургаския плаж ще направят няколко страхотни бг банди – Джанго Зе, Ъпсурт и DRS, а на гости идват балканските ни кросоувър съседи – Conquering Lion от Македония и Popa Sapka (на които свалихме шапка още при първото им Spirit свирене през 2010) от Румъния.

   Popa Sapka

Jack Be Good

Рок арената тази година ще събере обичайните заподозрени Светльо & The Legends, Милена, Контрол, Остава, Last Hope, Vendetta, Odd Crew с няколко интересни чужди банди – румънците Les Elephants Bizarres, италианците Ignition Code и британците Stop Stop и The Jim Jones Revue (второ гостуване в България на тези дарк рок души).

   The Jim Jones Revue

Spirit-o-brazzie

Сцената за джаз и латино разно-о-бразие пък ще премине под знаците на салсата (Tumbaito), на суинга (Sentimental Swingers) и на фънка (Southwick с Рут Колева).

Къде?

Централен плаж Бургас или иначе казано... от моста до края на плажната ивица, там, където започва пристанище Бургас.

Кога?

3, 4 и 5 август 2012

Защо?

Спомняте ли си първото издание на Spirit of Burgas? Лунното затъмнение на концерта на Asian Dub Foundation, уникалното Bonobo шоу, еуфоричният финал на феста поставен от бг диджей гордостта Kink... А помните ли следващите години, концертите на титани като Faith No More, Fun Lovin' Criminals, UNKLE, DJ Shadow, The Prodigy, Skunk Anansie, Moby... и още толкова хиляди приятни моменти по малките сцени? Ако обичате музиката и морето, няма начин поне веднъж за тези четири години да не сте призовавали онзи мореломан дух – духът на Spirit of Burgas!

    фотография © Илиян Ружин

Затова и Spirit of Burgas събуждат отново този дух и ви дават възможност да спечелите два билета за петото, юбилейно издание на феста - само трябва да постнете (тук или на стената) своите снимки-спомени от минали издания на Spirit of Burgas.

Броят на харесвания на дадена снимка ще определи и победителите в нашата игра, която ще приключи на 20.07.2012.

Билети за Spirit of Burgas 2012 тук

Градът винаги е бил не само декор, но често и жив герой в киното – затова от 15 до 30 юни, в Евро синема, кинопанорамата Градска среда ще те разходи из свежи градски киноистории на четири континента – от руините на древния персийски град Персеполис и цветните сергии-улички на Карс и Керала, през лудницата на мегаполиси като Сао Пауло, Берлин и Истанбул до крайбрежния груув на Ница и Александрия и познатата до болка мила, родна, шарена София. Всичко това разказано от филмови фаворити от различните издания на организираните от Pozor фестивали за късометражно и независимо кино като Късо съединение, Цветята на Корана и Сатори в утрото на есента.

Истанбул на пълна скорост / Overdrive: Istanbul in the New Millennium – 15 юни, 19 юни и 23 юни

Турция, 2011, 70 мин

Режисьор: Аслъхан Юналдъ

Един вътрешен натуралистичен поглед върху вавилонската лудница по улиците на Истанбул – туристите няма как да я усетят наистина, а местните са принудени да минават през нея с мръсна газ или... не съвсем.

Сюита за Ница / À propos de Nice, la suite – 16 юни – 19:00 часа

Франция, 1995, 99 мин

Режисьори: Аббас Киаростами, Катрин Брейа, Клер Дени, Коста-Гаврас, Парвиз Кимиави, Павел Лунгин, Раул Руис, Реймон Депардон

Осем класни (носители на Златни палми, Оскари...) режисьори в калейдоскопичен трибют към филмовата класика По повод на Ница на Жан Виго или амур пур тужур към Южна Франция и златните ù палми.

Истории от Бейоглу /Tales of Beyoglu – 16 юни, 22 юни и 25 юни

Турция, 2010, 81 мин

Режисьор: Аманда Бърел

Кварталът Бейоглу е сърцето на Истанбул с най-оживената му улица Истиклял – очаква те колоритен тур из скритите места на квартала, живописни срещи с интересните му обитатели и с нощните птици в местните клубове, които за първи път решават да свалят маските и да разкрият истинската си самоличност.

Булеварден роман – 17 юни, 24 юни, 28 юни

България, 2011, 68 мин

Режисьори: Благослав Николов и Галина Георгиева

Двама фотографи и хилядите лица на един уж до втръсване познат град – София и нейните знайни и незнайни герои.

Различният Берлин /Fucking Different Berlin – 17 юни, 24 юни, 26 юни

Германия, 2005, 88 мин

Режисьори: Мартина Минет Драйер, Йорг Андреас, Кристиан Петерсен, Натали Персилие, Холиендголи, Михаел Бринтруп, Волтрод Вейланд, Юрген Брюнинг, Изабела Гресер, Ева Брьокерхоф, Хуана Дубиел, Удине Фрьоминг, Адес Забел, Михаел Сток, Маркус Лудвиг, Петер Оел

15 режисьори с различна сексуална ориентация трябва да заснемат истории за гей обществото в Берлин. Интригата – главните герои във филмите на режисьорите-лесбийки трябва да са хомосексуални мъже и обратното, при гей режисьорите водеща роля трябва да имат лесбийки. Е, те това е толеранс в толеранса!

Микрофонът / Microphone – 18 юни и 26 юни

Египет, 2010, 120 мин

Режисьор: Ахмад Абдала

Халед се завръща в родната Александрия (след дълги години прекарани в Ню Йорк), за да възкреси любовта на живота си, но намира... графити, скейт, хип-хоп, рок и метъл културата, дремеща като сфинкс под египетска пирамида. Нещо като Музиката на Истанбул ала Арабската пролет, този свежо заснет искрен филм учудващо ще ти вкара паралели с родната мила картинка и вечната вътре-вън емиграция, така че накрая да си кажеш: "Е, що бг киното не направи поне един такъв филм досега!"

Кафе Керала / Kerala Cafе – 19 юни и 27 юни

Индия, 2009, 139 мин

Режисьори: Ранджит, Лал Хосе, Шаджи Кайлас, Анджали Менон, М. Падмакумар, Шанкар Рамакришнан, Анвар Рашид, Ревати, Шиамапрасад, Удай Анантан, Б. Уникришнан

Кафе Керала е като всяко индийско кафе, в което ден подир ден една непрестанна върволица от хора ниже ли, ниже своите лични истории... И чрез тези разкази десет от най-известните режисьори в региона представят културата и традиционният език на местните – малаялам.

Преоткриването на Персеполис / Persepolis Recreated – 20 юни – 18:00 часа

Иран-САЩ, 2005, 50 мин

Режисьор: Фарзин Ризаеян

3D възстановки, археологически проучвания, документални кадри и ето, че оживява историята на един от най-забележителните древни градове – Парса, известен като Персеполис, една от столиците на Персийската империя, опожарена през 330 г.пр.Хр. от Александър Македонски.

Добре дошли в Сао Пауло / Welcome to Sao Paulo – 20 юни и 27 юни

Бразилия, 2004, 96 мин

Режисьори: Мика Каурисмаки, Волфганг Бекер, Амос Гитай, Филип Нойс, Рената де Алмейда, Джим Макбрайд, Хана Елиас, Мария де Медейрос, Цай Мин-лян, Каетано Велосо, Йошида Йошишиге

Прочути режисьори (Мика Каурисмаки, Волфганг Бекер, Амос Гитай), талантливи актриси (Мария де Медейрос), легендарни музиканти (Каетано Велосо) – за всеки от тях Сао Пауло изглежда по различен начин, има си своята история, живееща в своя ритъм из улиците на този огромен бразилски мегаполис.

Истории от Карс / Tales from Kars – 21 юни и 24 юни

Турция, 2010, 81 мин

Режисьори: Йозджан Алпер, Зехра Дерия Коч, Юлкю Октай, Емре Акай, Аху Йозтюрк

Петима турски режисьори разказват 5 истории, които се случват в малкия град (близо до границата с Армения), познат от романа Сняг на Орхан Памук. Ще има любовни трепети на две симпатични хлапета, перипетии на младо момиче, връхлетяно от първия си месечен цикъл и... спомени за не една и две местни легенди.

Пънк от Пекин/ Beijing Punk – 21 юни, 23 юни и 27 юни

САЩ-Китай-Австралия-Великобритания, 2010, 83 мин

Режисьор: Шон Джефърд

Бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и нойзи пънк/рок – пътят на Мао въобще не е този на ъндърграунд иконите на Пекин в този не съвсем апокрифен и изцяло автентичен дневник на пънк и рок сцената в страната. Мао пънко нема да умре!

Кой писател от Латинска Америка може да се мери с Габриел Гарсия Маркес – отговорът идва с Марио Варгас Льоса, Нобеловият лауреат за литература от 2010-a. В последния, издаден на български, роман Кой уби Паломино Молеро? (откъс от него четете тук) на перуанския писател, Льоса умело оплита брутално убийство, класови клишета (богат-беден любовта никога не умира), военна и политическа корупция, за да направи една прецизна дисекция на болното човешко общество – валидно е независимо дали живееш в Перу или в България.

– Мамка му... – промърмори Литума и усети как му се повдига. – Какво са направили с теб, момче?

Младежът беше обесен и същевременно набучен на стария рожков в такава невероятна поза, че повече наподобяваше чучело или разкривена карнавална кукла, отколкото труп. Преди да го убият или може би след това, го бяха изтезавали с безкрайна жестокост – носът и устата му бяха разкъсани, целият беше покрит със съсирена кръв, отоци, драскотини, изгаряния от цигари, а сякаш това не е било достатъчно, както Литума разбра, бяха се опитали и да го кастрират – тестисите му висяха до средата на бедрата. Беше бос, гол от кръста надолу, а ризата му висеше на парцали. Личеше, че е млад – слаб, мургав и костелив. Сред рояка мухи, които кръжаха около лицето му, проблясваха косите му, черни и къдрави. Козите на хлапето се навъртаха наоколо, ровеха под камъните в пущинака да търсят храна и на Литума му хрумна, че всеки момент ще загризат стъпалата на мъртвеца.

– Кой, мамка ти, е направил това? – избъбри той, потискайки гаденето.

– Отде да знам? – отвърна хлапето. – Защо псувате мен, аз какво съм виновен? Благодарете, че дойдох да ви кажа.

– Не псувам теб, момче – измърмори Литума. – Псувам, защото не мога да повярвам, че на света може да има толкова извратени хора.

Хлапето навярно се бе уплашило до смърт тази сутрин, когато бе минало с козите през пущинака и се бе озовало пред подобна гледка. Беше постъпило като примерен гражданин, това хлапе. Оставило козите да пасат сред камъните край трупа и хукнало към Талара да съобщи в участъка. Биваше си го, защото Талара беше поне на един час път оттам. Литума си спомни изпотеното личице и разтреперания му глас, когато се появи на вратата на участъка.

– Убили са някакъв тип там, по пътя за Лобитос. Ако искате, ще ви заведа, но да тръгваме веднага. Оставих козите сами и може някой да ми ги открадне.

За късмет не му бяха откраднали нито една. Като стигнаха, въпреки потреса, който предизвика у него състоянието на мъртвеца, полицаят забеляза, че момчето преброи козите на пръсти и въздъхна облекчено: "Всичките са."

– Пресвета Богородице! – възкликна собственикът на таксито зад гърба му. – Но, но... ама че работа!

По пътя хлапето им бе описало горе-долу какво ги очаква, но едно е да си го представиш, а друго – да го видиш и помиришеш. Защото вонеше ужасно. А как иначе, при това слънце, от което черепите и камъните се пукаха. Навярно вече се разлагаше.

– Ще ми помогнете ли да го сваля, дон? – попита Литума.

– Какво да правя... – изръмжа шофьорът и се прекръсти. После плю към рожкова. – Ако ми бяха казали за какво ще служи тоя форд, никога нямаше да го купя. Вие и лейтенантът злоупотребявате с мен, мислите ме за мека Мария.

Дон Херонимо беше единственият собственик на такси в Талара. Старата му таратайка – черна и огромна като катафалка – имаше право да минава когато си поиска, дори през оградата, която отделяше градчето от заградената зона с канцелариите и къщите на американците от "Интернешънъл Петролеум Къмпани". Лейтенант Силва и Литума използваха таксито винаги когато трябваше да бият път, твърде дълъг за кон или велосипед – единствените транспортни средства, с които разполагаше полицейският участък. Шофьорът всеки път мърмореше и негодуваше – казваше, че заради тях е на загуба, макар че в тези случаи лейтенантът му плащаше бензина.

– Почакайте, дон Херонимо, добре, че се сетих – спря го Литума, когато вече посягаха към момчето. – Не бива да го пипаме, преди да дойде следователят и да направи оглед на трупа.

– Значи, ще се наложи да бия същия път още веднъж – изръмжа старецът. – Но ви предупреждавам – или следователят да си плати, или да си търси друг глупак.

И почти в същия миг той се плесна по челото. Облещи очи и се доближи до трупа.

– Ама аз този го познавам! – възкликна.

– Кой е той?

– Войник от авиацията, от ония, които дойдоха с последния набор в базата – оживи се лицето на стареца. – Той е! Момчето от Пиура, което пееше болера.

– Пеел болера ли? Значи е същият, за когото ти казах, братовчеде – настоя Маймунека.

– Той е – съгласи се Литума. – Установихме, че е той. Паломино Молеро от квартал Кастилия. Само че това не разкрива загадката кой го е убил.

Седяха в кръчмата на Чунга, близо до стадиона, където навярно имаше боксов мач, защото до тях съвсем ясно достигаха виковете на запалянковците. Полицаят бе дошъл в Пиура за почивния си ден; един шофьор на камион от „Интернешънъл" го беше докарал сутринта и щеше да го върне в Талара към полунощ. Винаги, когато идваше в Пиура, той прекарваше времето с двамата си братовчеди Леон – Хосе и Маймунека, и с Хосефино, техен общ приятел от квартал Ла Галинасера. Литума и братята Леон бяха от Ла Мангачерия и макар че между двата квартала имаше страшно съперничество, приятелството на четиримата беше преодоляло тази бариера. Бяха неразделни, имаха си химн и се наричаха "непокоримите".

– Ако я разкриеш, ще те повишат в генерал, Литума – направи гримаса Маймунека.

– Трудна работа. Никой нищо не знае, никой нищо не е видял, а най-лошото – властите не съдействат.

– Та нима там, в Талара, властите не сте вие, побратиме? – изненада се Хосефино.

– Лейтенант Силва и аз сме полицейската власт. Но ония от базата не съдействат. А момчето е служело в авиацията и ако те, мамка им, не помогнат, кой? – Литума издуха пяната от чашата си и отпи глътка бира с отворена уста като крокодил. – Мамка му! Ако го бяхте видели на какво прилича, сега нямаше да сте толкова весели и да се стягате за бардака. И щяхте да разберете защо не мога да мисля за нищо друго.

– Разбираме – каза Хосефино. – Но е ужасно скучно да се говори само за някакъв си труп. Стига си ни тровил с твоя мъртвец, Литума.

– Така е, като стана полицай – обади се Хосе. – От тая работа само се изприщваш. Ти не ставаш за нея. Едно ченге трябва да има сърце от камък, ако се налага – дори да бъде гадняр. А ти си един сантиментален лигльо.

– Наистина съм такъв – призна Литума съкрушено. – Не мога да си избия това момче от главата. Сънувам кошмари – че ме дърпат за топките като него. Горкичкият, стигаха му до коленете и бяха сплескани като пържени яйца.

– Да не си му ги пипал бе, братовчед? – ухили се Маймунека.

– Като каза яйца, та се сетих. Лейтенант Силва изчука ли вече дебеланата? – попита Хосе.

– Тази история ни държи на тръни – добави Хосефино.

– Изчука ли я вече?

– Както върви работата, ще умре, преди да я е изчукал – въздъхна Литума.

Хосе стана от масата:

– Добре, да вървим на кино, докато стане време за бардака, че преди полунощ там е като на погребение. Във "Вариедадес" дават някакъв мексикански с Росита Кинтана. Ченгето плаща, естествено.

– Нямам пари и за бирата – каза Литума. – Ще ми я пишеш на вересия, нали, Чунгита?

– Да ти я пише нали знаеш коя – възрази Чунга откъм тезгяха с отегчен вид.

– Знаех, че така ще ми отговориш – обади се Литума. – Казах го нарочно, да те избудалкам.

– Върви да будалкаш нали знаеш коя – прозя се Чунга.

– Две на нула – изкриви лице Маймунека. – За Чунга.

– Не се ядосвай, Чунгита – каза Литума. – Ето ти парите. И остави на мира моята майчица – клетата отдавна е в гробището в Симбила.

Чунга – висока сурова жена без възраст – взе банкнотите, преброи ги и върна рестото, когато полицаят, братята Леон и Хосефино вече излизаха.

– Един въпрос, Чунгита – подразни я Хосефино. – Никой още ли не те е цапардосал с бутилка по главата, задето отговаряш така?

– Откога си станал толкова любопитен? – отвърна Чунга, без да го удостои с поглед.

– Ами толкова си симпатична, че един хубав ден някой ще те цапардоса.

– Обзалагам се, че няма да си ти – прозя се Чунга и се облакъти отново на тезгяха – най-обикновена дъска, подпряна върху няколко бурета.

Четиримата "непокорими" прекосиха пясъчната ивица до шосето, минаха покрай Клуба на белите в Пиура и тръгнаха към паметника на Грау. Нощта беше топла, спокойна и с безброй звезди. Миришеше на рожкови, кози, магарешки фъшкии и на пържено. Като не можеше да си избие от главата образа на Паломино Молеро – обесен и с кол в задника, – Литума се запита не съжалява ли, че е станал полицай и че не води вече бохемския живот на "непокорим". Не, не съжаляваше. Макар че службата беше противна, сега се хранеше всеки ден и животът му не беше толкова несигурен. Хосе, Маймунека и Хосефино си подсвиркваха някакъв валс на няколко гласа, а той се мъчеше да си представи кадифения глас и омайния начин, по който според всички пеел болера слабичкият Паломино. Пред входа на "Вариедадес" Литума се сбогува с братовчедите и Хосефино. Излъга, че шофьорът от "Интернешънъл" щял да се върне в Талара по-рано от обикновено, та не искал да остане без превоз. Опитаха се да му изкопчат малко пари, но той не им пусна нито петак.

Литума закрачи към Пласа де Армас. На един ъгъл по пътя мярна поета Хоакин Рамос с вечния си монокъл. Теглеше козата, която наричаше своята газела. Площадът беше пълен с хора, като че ли щеше да има заря. Литума не обръщаше внимание на минувачите и забързан, сякаш отиваше на любовна среща, прекоси Стария мост към квартал Кастилия. Идеята се бе оформила в главата му, докато пиеше бира при Чунга. Ами ако майката я нямаше? Ако се беше преместила в друг град, за да забрави нещастието?

Завари жената пред вратата на дома – седеше на пейката, наслаждаваше се на вечерната прохлада и ронеше царевица в едно ведро. През отворената врата на кирпичената къщурка се виждаше осветената от газена лампа стая и оскъдната обстановка – сламени столове, някои издънени, маса, няколко кратуни, сандък, който служеше и за бюфет, и една оцветена снимка. "Момчето" – помисли си Литума.

– Добър вечер – каза той и спря пред жената. Забеляза, че е боса и със същата черна рокля, с която бе дошла сутринта в участъка в Талара.

Тя измърмори "добър вечер" и го погледна, без да го познае. Няколко мършави кучета се душеха и ръмжаха наоколо. В далечината се чуваше подрънкване на китара.

– Може ли да поговоря няколко минути с вас, доня Асунта? – попита той почтително. – За вашия син Паломино.

В полумрака Литума успя да различи набразденото от бръчки лице и очите ù, почти скрити зад подпухналите клепачи, които го изучаваха недоверчиво. Дали очите ù винаги са били такива, или са се подули от плач?

– Не ме ли познахте? Аз съм полицаят Литума, от участъка в Талара. Бях там, когато лейтенант Силва взе показанията ви.

Жената се прекръсти, измънка нещо неясно и Литума я видя как се изправя с мъка. Влезе вътре, влачейки след себе си ведрото с наронена царевица и пейката. Той я последва и веднага си свали фуражката. Вълнуваше се от мисълта, че е в родния дом на слабичкия певец. Беше дошъл тук не по заповед на началника си, а по собствена инициатива и дано това не му докараше главоболия.

– Намерихте ли я? – прошепна жената със същия треперлив гласец, с който бе дала показания в Талара. Тя се отпусна на един стол и тъй като Литума продължаваше да я гледа недоумяващо, повиши глас: – Китарата на сина ми. Намерихте ли я?

– Още не – отвърна Литума и едва сега си спомни. Докато хълцаше и отговаряше на въпросите на лейтенант Силва, доня Асунта бе настоявала много да ù предадат китарата на момчето. Но след като тя си бе отишла, и той, и лейтенантът бяха забравили за нея. – Не се тревожете. Рано или късно ще я намерим и аз лично ще ви я донеса.

Тя отново се прекръсти и на Литума се стори, че му прави заклинание. „Припомням ù нещастието" – помисли.

– Той искаше да я остави тук, а аз му казах "вземи я, вземи я". – Литума я чуваше как нарежда с почти беззъбата си уста. – Не, мамичко, в базата няма да имам време да свиря, не знам дали ще имам шкаф да я прибера. Нека остане тук, ще свиря, когато се връщам в Пиура. Не, не, сине, вземи си я, ще се забавляваш, ще свириш, докато пееш. Не се лишавай от китарата си, нали толкова я обичаш, Паломино. Ох, ох, ох, горкото ми синче!

Тя се разплака и Литума съжали, че е дошъл и е върнал лошите спомени на жената. Измънка няколко утешителни думи, като се почесваше по врата. Седна, колкото да направи нещо. Да, снимката беше на момчето, от първото му причастие. Полицаят дълго съзерцава слабото ъгловато личице на мургавото дете с прилежно пригладена коса – облечено в бяло, със свещ в дясната ръка, молитвеник в лявата и требник на гърдите. Фотографът бе начервил бузите и устните. Болнаво хлапе със смаяно личице – сякаш бе видяло Младенеца.

– Още тогава пееше много хубаво – проплака доня Асунта и посочи фотографията. – Отец Гарсия го оставяше да пее сам в хора и дори по време на службата му ръкопляскаха.

– Всички казват, че имал чуден глас – обади се Литума. – Можел да стане истински артист – като ония, които пеят по радиото и пътуват по света. Всички така казват. Артистите не би трябвало да ги вземат войници, би трябвало да ги освобождават от военна служба.

– Паломино не трябваше да ходи войник – каза доня Асунта. – Беше освободен.

Литума потърси очите ù. Жената се прекръсти и заплака отново. Докато я слушаше как плаче, Литума наблюдаваше насекомите, които кръжаха около лампата. Бяха десетки, блъскаха се с жужене в стъклото отново и отново, мъчейки се да достигнат пламъка. Търсеха си смъртта, глупаците.

– Магьосникът каза, че ако я откриете, ще откриете и тях – изхлипа доня Асунта. – Тия, дето са взели китарата, те са го убили. Убийци! Убийци!

Литума кимна. Пушеше му се, но да запали цигара в присъствието на опечалената жена му се стори неприлично.

– Синът ви беше освободен от военна служба, така ли? – попита плахо.

– Единствен син на майка вдовица – издекламира доня Асунта. – Паломино беше единствен, защото другите ми двама умряха. Такъв е законът.

– Вярно е, но се допускат какви ли не нарушения. – Литума се почеса по врата, убеден, че жената пак ще заплаче. – Значи, не са имали право да го вземат войник. Но това е нарушаване на закона! Ако не го бяха взели, сигурно щеше още да е жив.

Доня Асунта заклати отрицателно глава, докато си бършеше очите с крайчеца на полата. В далечината все още се чуваше дрънкането на китара и на Литума му хрумна нелепата мисъл, че този, който свири някъде там в тъмното, може би на брега на реката, загледан в луната, е слабичкият певец.

– Не го взеха, той отиде доброволец – проплака доня Асунта. – Никой не го е принудил. Записа се в авиацията, защото сам пожела. Сам си търсеше белята.

Литума я загледа, без да продума. Беше нисичка, босите ù крака едва стигаха до пода.

– Взел автобуса, отишъл в Талара, явил се в базата и казал, че иска да изкара военната си служба в авиацията. Горкичкият! Сам си намери смъртта, господине. Сам-самичък. Клетият ми Паломино!

– А защо не разказахте това на лейтенант Силва там, в Талара? – попита Литума.

– А да не ме е питал? Отговорих на всичко, което ме попита.

Така беше. Имал ли е Паломино неприятели, заплашвал ли го е някой, дали го е виждала да се кара или бие с някого, дали не е чувала за някого, който да има причина да му стори зло, дали ú е казвал, че мисли да бяга от базата? Жената бе отговорила кротко на всички въпроси – не, никой, никога.

   Кой уби Паломино Молеро? (превод Емилия Юлзари, цена 13 лв, 144 стр, издателство Колибри) е в книжарниците от 18 юни