My Mir
365 дни... 365 албума – всеки един ден от годината може да бъде озвучен с (най-малко) един различен албум, но колко от тях остават близо до ухото и сърцето ти и далеч от бутона delete? Особено сега, когато меним настроенията, желанията и интересите си по-често, отколкото се сменят прилива с отлива в морето. Сигурното е, че не обичаме всякакви годишни класации от сорта на best of... fuck off, затова тук просто ще видиш (мда, видеоклипове ще има) част от музиката, която извървя с нас, като добър приятел, тази 2011 година. Не обичаме и да номерираме любимите неща, затова тук албумите и видеата към тях ще следват естествения ред, в който са се появявали на бял свят през месеците януари, февруари, март, април, май...
Jay Haze – Love=Evolution
Започваме с Джей, не само защото Love=Evolution е основен 
принцип, който следваме. Не само, защото Хейз, известен и като Fuckpony, в началото на годината каза fuck off на музикалната индустрия като пусна последния си албум изцяло за безплатно теглене, затвори лейбълите си Tuning Spork и Contexterrior и ги посвети на благотворителни инициативи. Просто извън цялостната си гранде концепция, Love=Evolution е невероятно емоционална човешка история, течаща в музикален филм, в който жанровете нямат никакво значение.
Nicolas Jaar – Space Is Only Noise
Ако музиката беше живопис, дебютният албум на Нико Жаар щеше да е абсолютен шедьовър – гласове-светлосенки, стичащи се една върху друга пиано шарки, перкусии за акцент между леещите се бийт цвят след бийт цвят и пред очите ти изплува тооолкова въздействаща картина, че чак може да чуеш как светът шепти – още, искам още... encore, encore, encore...
Radiohead - The King Of Limbs
Том Йорк и компания винаги са били напред с материала, но честно казано нямаше да им обърнем толкова внимание, ако през цялата година не поддържаха интригата с издаването на ремикс серия сингли, която кулминира в първия им официален (и то двоен) ремикс албум TKOL RMX 1234567. Не че и той беше радикално новаторски... но пък, кой по дяволите, може да танцува като Том?!
Agoria – Impermanence
Трети албум и миксът Fabric 57 – годината за Себастиен Дево наистина беше повече от добра. И така ще е като напипаш сърцетупа на златната среда между чувствени соул вокали и адреналинов дийп тек-хаус.
Gil Scott-Heron & Jamie ХХ - We're New Here
И тази година, за жалост, не изтече в отвъдното без да вземе със себе си няколко страхотни певци и музиканти. Един от тях беше Гил-Скот, който в своята лебедова песен пророчески твърдеше I'm New Here, а ние със скръб и почитания може само да му отвърнем (пак с негова песен от албума) – Не'll Take Care Of You! Почивай в мир!
FaltyDL - You Stand Uncertain
Дрю Лъстман може и да е американец, но в момента е абсолютният властелин на британския garage и 2-step бийт. Дебютният му You Stand Uncertain демонстрира, че въобще не се чувства несигурен в тази си кралска позиция, а Atlantis EP-то, с което завърши годината повече от безапелационно доказа, че скоро няма и да потъне, като Атлантида за една нощ, от UK garage трона си.
Pearson Sound / Ramadanman - FabricLive.56
Доста неща изписахме тук за Дейвид Кенеди. За щастие, и наживо чухме как този скромен бас вундеркинд умее да забърква емоционални, еклектични и влудяващи парти коктейли като този микс от прочутите Fabric серии, или като Essential Mix-а му за BBC Radio 1. Да, силна година имаше Дейвид, но догодина ще бъде още по-добра... Желаем му го от все сърце!
Jamie Woon – Mirrorwriting
Гласът на душата, звукът на сърцето... мисля, че сами се убедихте колко много вътрешен мир и хармония има в неговите шепнати приказки за душата, нощта и града. Ако и вие, като се погледнете в огледалото, виждате по-добра версия на себе си, значи идеята на Джейми е постигната, а нашата мисия е постижима.
The Weeknd - House of Balloons/Thursday/Echoes of Silence
Докато търсите по-добрата версия на себе си обаче, много по-вероятно е в огледалото да видите лошата – героят на 21 век. Тотално объркан, минаващ през света без цел и посока, изпълнен с болка и отчаяние, залъгващ се със заместители (алкохол, дрога, безразборни оргии), докато търси истинските чувства и мира със себе си. Това е концептуалната трилогия от фрий микстейп албуми на канадеца Абел Тесфайе – цинична, сладникава на моменти за контраст, но натуралистична визия за съвременния човек, уж небрежно видеодокументирана. Именно затова се превърна и в тотален нет феномен и перфектен образец за PR кампания в социалните мрежи.
The Kills – Blood Pressures
Мръснишкият готик блус на Алисън Мосхарт и Джейми Хинс винаги е вдигал кръвното налягане на благопристойните майки и полите на техните благородни девици. Именно затова го обичаме, а в този четвърти поред албум двамата го раздават по-палаво отвсякога.
Dominik Eulberg – Diorama
Доминик знае как би трябвало да звучи органичното техно – малко олд скуул, малко ню скуул и мнооого мелодия, за да озвучи химново живота във флората и фауната.
Hyetal – Broadcast
През 90-те името на мъничкия град Бристол се шепнеше като мантра за класна и интересна нова музика... Сега продължава да бъде така с цялата дъбстеп и пост-всичко вълна. И как няма да е така след като там се пръкват продуценти като Hyetal, които така си играят с жанровете, че не ти остава нищо друго освен да разпериш от кеф ръце и да прегърнеш Музиката.
Lamb – 5
Лу Роудс и Анди Барлоу направиха каквото трябваше и стана, каквото всички искаха – събраха се отново и записаха пети страхотен албум, който на мига запали искрата в нас.
When Saints Go Machine – Konkylie
Представи си чаровно клатушкащ се и пеещ пингвин, който излиза от банята и пръска вода наоколо... или пък вземи парче лед и погледни през него към слънцето, за да видиш как всичко пука, бълбука и блещука под ледената обвивка... и ще си една идея повече във филма на тези симпатяги от Дания. Те могат да ти изпеят и най-скучния ден, така че да се превърне в ода на радостта от живота.
SBTRKT – SBTRKT
Африкански маски, шлифован UK bass саунд, зарибяващи поп мелодии и чувствени соул вокали – Аарън Джероум знае как се прави музика, хем за душата, хем за краката. Един от най-силните дебютни албуми тази година, а лятото скоро не е звучало толкова секси и емоционално едновременно.
Little Dragon – Ritual Union
Вокалистката Юкими Нагано попя в албумите на SBTRKT и DJ Shadow, но истински разпери крила в третия диск на шведската си банда. Шарено, емоционално и разчупено – най-добрият албум досега на "малките дракони".
Joakim - Nothing Gold
Ето, че остаряхме с още една година, а Жоаким Буазиз ни хвърля един-два готини жокера по въпроса как да остаряваме златно и достойно - You used to be young, now where do you belong?
Death in Vegas - Trans-Love Energies
Всред големите завръщания на музикалната сцена тази година особено се откроява това на британците Death in Vegas – не само, че не са сдали фронта, ами психеделичния им trans-love електро поп е по-жив и силен отвсякога.
Blue Daisy - Sunday Gift
Квес Дарко не прилича на типичния млад и нахакан лондончанин, който иска да разцепи дансинга. Докато слушаш как дебютния му албум се вие като дим от цигара може да кажеш, че е зрял мъж, който е чул тишината и красотата на нощта в цялата им прелест и е поискал да ти я подари. Вземи я!
Apparat – The Devil's Walk
Най-големият трик на Дявола е да те убеди, че той не съществува, а най-големият трик на Саша Ринг е да те убеди колко непосилно леко и красиво ни е тегавото битие.
Modeselektor – Monkeytown
Monkeytown е градът на Кинг Бас Конг или мястото, където Герно Бронсер и Себастиан Цари правят каквото си искат с баса, а ти само размяташ в еуфория ръце и крака.
Emika – Emika
Ема Джоли не е Анджелина Джоли, но знае как да ти запали фитила, а дълбокият ù (като Марианската падина) бас ще тупти в корема ти, докато рояк пеперуди не изхвърчи оттам.
Florence + The Machine – Ceremonials
Много неща се изговориха за Флорънс Уелш и нейната времева Machine, но едва ли тази година има по-епичен и химново звучащ албум от нейния – истински апотеоз на Музиката и живота.
Sepalcure – Sepalcure
Годината за Травис Стюърт а.к.а Machinedrum бе особено добра след като издаде страхотния соло албум Room(s), но именно тук в комбина с Правийн Шарма а.к.а Braille достигна абсолютния си пик – албум, който събира в едно неразривно цяло всичко, което обичаме в електронната музика.
1000names – Invisible Architect
Невидимо се ражда музиката в света. Невидимо се просмуква и озвучава живота ни. Невидимо ни влизат под кожата бийтовете на Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster, но резултатът от тази странна магия е доста видим, нали?
И накрая, за финал, ще направим едно изключение, но кой не би го направил когато става дума за Burial, който сам по себе си е изключение!
Принципно тук си припомнихме само албуми издадени през 2011 - без ЕР-та, без сингли... но Burial не само, че напомни по своя неподражаем начин за себе си тази година, но и издаде достатъчно песни за цял албум - първо извъртя страхотното Street Halo EP, после дойде ред на колаборацията Ego/Mirror с Four Tet и Том Йорк, за да сложи гранде финала с ремиксите си за Massive Attack. Очакваме догодина и новото му Kindred EP, а защо не и цял албум...
До тогава... забравете своето его, намерете със себе си и околните и... може би ще стигнете до своя личен Рай!
-на и щастлива 2012 година!
Етикети
В началото...
Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в . Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?
фотография Тихомир Рачев © MIR
7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас
Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.
Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна минитиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан. От друга страна, Дейвид също е пълна противоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.
Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.
Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.
Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.
Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.
Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.
фотография Тихомир Рачев © MIR
И накрая...
Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!
28 октомври е чуден ден да си спомним лятото, да си пуснем някоя песен от 60-те, да си вържем кецовете и да се отправим към киносалона, за да гледаме...
Какво?
Шестима младежи, един от малкото все още незастроени плажове по родното Черноморие, няколко пазачи, опитващи се да (раз)нарушат идилията на тяхната малка весела "сектичка" и... Въпросът – можеш ли наистина да избягаш от стреса и от скучното, обременяващо те с несвойствени за природата и духа ти неща, като ги замениш с щастието на простото, семпло съществуване? И дали си готов да го понесеш/да го запазиш, ако успееш да го постигнеш?
Кой?
Режисьорите са почти дебютанти – Валери Йорданов (по-познат като актьор, но този път е и сценарист) и Иван Владимиров (някога преди първи асистент-режисьор на Дзифт, спечелил и две локални награди за късометражката си Валсове и танга от село Бела вода). Оператор е Рали Ралчев.
В ролите на търсещите/борещите се пък са Иво Аръков (младообещаващо актьорско лице), Филип Аврамов (приятни роли във всеки трети филм у нас, сниман след 96-а), Иван Бърнев (друг абонат за съвременното българско кино), Валери Йорданов (3 в 1 го играе в този много "негов" филм), Васил Драганов и Ина Николова (освен актриса – аниматор). В каста има още няколко интересни лица, но за отговор на въпроса кой как се справя със задачката ще се наложи да изгледате филма.
Как?
Симпатична история за това как Валери Йорданов нахвърля идеите за сценария между снимките на поредния филм, в който актьорства. Прилична предпремиерна PR-акция – тия големи кецки из кината в София са всъщност тийзър за филма (и са изработени от истински материали, само че в малко по-голям мащаб). Имаше конкурс за дизайн на едноименните и прочее. Освен това филмът имаше премиера на кинофеста в Москва, където даже си спечели награда Бодлив поглед, както се казва "от 8-членното международно жури на Федерацията на руските киноклубове". А, да – и симпатиите на Джералдин Чаплин (като част от журито), която се появи на горепосочените награди с кецове, за да покаже обичта си към не съвсем оценената лента. Любов към Кецове ли бе да я опишеш...
Защо?
Без много мислене е напълно възможно историята да се хареса на всички отегчени, стресирани или претоварени от живота в големия град любители на природата, морето и истинските, човешки взаимоотношения.
На първо четене филмът е нещо като нашенска интерпретация на Плажът с Лео ди Каприо , но "по реални случки", побългарен (без Каприо-то) и вероятно с доста по-малко мистика в сюжета. Някъде там се усещат и нотки от типа: "Да спасим Иракли", „Не освинвайте Карадере" и от сорта. Що-годе иде реч за живот по нашите правила. Затова казано честно, кецовете ми са наред...
Един чат, три филма и няколко киноразмисли и страсти...
[31.07.2011 22:30] Diana: разбра ли за Островът, Подслон и Аве – били в Сараево?
[31.07.2011 22:30] Lofte: състезават сe?
[31.07.2011 22:30] Diana: само Авету
[31.07.2011 22:31] Lofte: пф
[31.07.2011 22:31] Diana: е кво бе, пънат се хората
[31.07.2011 22:32] Lofte: международно ша ни признават пак
[31.07.2011 22:32] Diana: хах, Авету го признаха... взе награда... специална някаква
[31.07.2011 22:33] Lofte: бравос... Ти гледа ли Подслона изобщо?
[31.07.2011 22:34] Diana: Естетише, длъжна съм :)
[31.07.2011 22:35] Lofte: дълг към всичко българско и родно?
[31.07.2011 22:36] Diana: да, всяка вечер преди да заспя целувам знамето, после гледам малко волейбол и пея химна на дъщеря ми, вместо приспивна песен.
[31.07.2011 22:36] Lofte: на хипотетичната ти дъщеря
[31.07.2011 22:37] Diana: calculate докъде съм патриот
[31.07.2011 22:38] Lofte: и кво, харесаха ти малките пънкарчета дет разбират от анархия, колкото майка ми от скайп?
[31.07.2011 22:39] Diana: фен съм на анцузите и вечно притеснените майки
[31.07.2011 22:40] Diana: бе мисля, че това е първият по-човешки филм от светът е голям насам, дето не се мъчи да блести с оригиналност, не е досаден и даже има малко над какво да помислиш, докато се гледаш в киноогледалото... или виждаш съседите си там...
[31.07.2011 22:41] Lofte: аз пък мисля, че темата с отчуждението между поколенията е малко поизтъркана...
[31.07.2011 22:42] Diana: е, изтъркана, то коя тема не е вече? Важно е не какво, а как
[31.07.2011 22:44] Lofte: люлюх...
[31.07.2011 22:46] Diana: Ми изкефи ме, бе – малко е бавен, обаче нещо те ръгва под лъжичката, докато го гледаш. Сигурно Морфин в началото и чистачките, дето мият участниците от историята още преди да е започнала...
[31.07.2011 22:47] Lofte: хаха кино кат хайку...
[31.07.2011 22:47] Diana: дразниш ме
[31.07.2011 22:48] Lofte: старая се
[31.07.2011 22:49] Diana: освен това на фона на сапунките по телевизията и напъните за забавнотии, тоя филм е даже свеж, нищо, че е в малко мрачни тонове, а и видя ли момчето-момиче? Брилиънт, ако питаш мен...
[31.07.2011 22:51] Lofte: Ирена Христоскова? Да, яко, ама чак пък брилиънт... Лората не е ли в играта някъде?
[31.07.2011 22:52] Diana: не знам, ма то па кво толкова с тая Лора?
[31.07.2011 22:53] Lofte: е как какво?
[31.07.2011 22:53] Diana: ?
[31.07.2011 22:54] Lofte: Лората я чакат кинокотараци с лъскави мустаци... мац-пис-пис...
[31.07.2011 22:55] Diana: ъ? Хахах ти не си в час...
[31.07.2011 22:57] Diana: не е мегазле наистина, очаквах пак актьорите да се оакат, а и както във всеки "съвременен" бг филм предполагах, че диалозите ще буксуват... въпреки, че вече не го помня даже. Ти кво – разпозна се в ролята на бармана или точиш зъби на фантасмагоричните зарчета?
[31.07.2011 23:00] Lofte: разпознах се в ролята на екстазиту
[31.07.2011 23:01] Diana: хаха, екзистенциално и жизнеутвърждаващо
[31.07.2011 23:03] Lofte: виж сега, филмът е забавен, в саундтрака са Белослава, leepra de lux, Bluba Lu, KINK и изобщо е доста адекватен на днес-а...
[31.07.2011 23:04] Diana: хах, добре, новите ММ звезди, ама без ММ. бе малко ми е бг секс енд дъ сити, пълнометражният вариант
[31.07.2011 23:05] Lofte: прекаляваш
[31.07.2011 23:06] Diana: винаги, когато мога
[31.07.2011 23:09] Lofte: да не забравяме, че тоя филм е сниман без пари
[31.07.2011 23:10] Diana: че мен това какво ме засяга?
[31.07.2011 23:11] Lofte: ти можеш ли по-добре?
[31.07.2011 23:13] Diana: кой знае?
[31.07.2011 23:14] Lofte: никой и сигурно, само предполагам, няма и да узнае хохо
[31.07.2011 23:16] Diana: проницателно
[31.07.2011 23:17] Lofte: пророческо
[31.07.2011 23:17] Diana: простак
[31.07.2011 23:21] Lofte: протагонист
[31.07.2011 23:23] Diana: не и в моя филм :)
[31.07.2011 23:24] Lofte: тоя, дето никой няма да го види?
[31.07.2011 23:26] Diana: в него мога и да те включа :)
[31.07.2011 23:27] Lofte: хаха, пърхавееш нещо?
[31.07.2011 23:34] Diana: много е топло... хаха, сешащ ли се тоя виц, дето две безопасни игли си вървели през пустинята и едната казала, оф, много ми е топло и другата й отговорила с "еми, разкопчай се тогава"
[31.07.2011 23:35] Lofte: тва па откъде го извади?
[31.07.2011 23:36] Diana: от един детски лексикон, готов, имах го в пети клас
[31.07.2011 23:37] Lofte: ти си детски лексикон цялата
[31.07.2011 23:38] Diana: :) добре, дядо
[31.07.2011 23:41] Lofte: внимавай, да не ти се качи дядо ти...
[31.07.2011 23:46] Diana: бе то лесно качването, ама как ще се оправиш със слизането?
[31.07.2011 23:48] Lofte: МОЖЕ да не ми се слиза
[31.07.2011 23:49] Diana: хм... ще ме смачкаш
[31.07.2011 23:50] Lofte: ще те пазя
[31.07.2011 23:51] Diana: стара съм вече друг да ме пази
[31.07.2011 23:54] Lofte: абе, стара... младо яре ненаиграло се...
[31.07.2011 23:55] Diana: ако питаш мен е по-вероятно да си спретнем един почти буквален ТИЛТ
[31.07.2011 23:57] Lofte: ... слезнах току-що
[31.07.2011 23:59] Diana: шекспирова трагедия среща детски лексикон хаха
[01.08.2011 00:02] Lofte: достойно за филм, за разлика от ТИЛТ
[01.08.2011 00:05] Diana: нещо против чучков брадърс ли надушвам – * късен гларус над нас пре-ле-тя * (пее)
[01.08.2011 00:07] Lofte: аман от мутренски истории, имаше доста недомислени неща – кой е носил такива дрехи в тия години? И още куп такива подробности, дето много дразнят...
[01.08.2011 00:08] Diana: но е сниман добре, музиката е добре, играят добре, изобщо – филмът е добре
[01.08.2011 00:09] Lofte: то кой е оператор?
[01.08.2011 00:12] Diana: Рали Ралчев, хаха тоя път не е Емо Христов. Ма примерно много харесах Ованес Торосян
[01.08.2011 00:13] Lofte: абе... става, ама за български филм
[01.08.2011 00:14] Diana: оф, дори не знам какво значи това и за твое добро се надявам да кажеш "и аз"
[01.08.2011 00:17] Lofte: трябва да имаме предвид контекста
[01.08.2011 00:19] Diana: да, кино има в целия свят, това е контекстът
[01.08.2011 00:21] Lofte: първо Сараево, после и целия свят, щото спасение дебне да ебне... лягам. Ще се видим ли утре?
[01.08.2011 00:22] Diana: обади се... за едно кино :)
