My Mir
Музика
Музика (284)
tUnE-yArDs – I Can Feel You Creep Into My Private Life
Кой? – Мерил Гарбъс, кукловодът на карнавалния броукън поп в дуо комбина (вече официално) с басиста и ко-продуцент Нейт Бренър.
Какво? – коментарно броукън поп студио – ако искате да разберете всичко най-важно, което се върти в главата (като кошер с идеи) на Мерил Гарбъс, то трябва да чуете Now as Then, Colonizer и Home от четвъртия ù поред албум с концептуалното заглавие I can feel you creep into my private life...
И преди (албумът Nikki Nack за справка) Мерил е хвърляла иронични и хапливи социални коментари към всичко случващо се в света около нас, но сега, нейните "white woman's voice" и "white woman's comments" в Colonizer са повече от директни и язвителни към целокупните предразсъдъци, тресящи в момента съвременния ни свят. А Мерил идеално знае, че хората са като кукли, чиито конци са дърпани умело от кукловодите на предразсъдъците и това си личи ясно и в песни като Coast to Coast, Now as Then, Honesty, Free и Home...
И преди Мерил и Нейт са забърквали калейдоскоп амалгама от всевъзможни звуци, но сега, вдъхновени (като че ли) от българското фолклор полифонично пеене (и берберското свирене с език) в Colonizer и Hammer, и изобилието от синтезатори и МРС машини в Heart Attack, ABC 123, Look at Your Hands, Who Are You (с чудно сакс соло) и Free, те създават едни от най-авантюристичните, калейдоскопични и шлифовани tUnE-yArDs творения евър.
Кога? – когато усетиш, че в твоя Private Life липсва Honesty или е препълнен с Colonizer-и и няма място, което да наречеш Свой Home.
Защо? – защото Животът е безкрайна игра с Предразсъдъците... или както казва Мерил: "Killing It Down But You're Not Telling My Story, Man!"
WhoMadeWho – Through The Walls
Кой? – Томас Барфод, Йепе Кйелберг и Томас Хьофдинг... датското трио, което вярва в електро-поп-хедонизма.
Какво? – Поп синтез Through The Walls – неслучайно, преди миналогодишната WhoMadeWho визита, Йепе Кйелберг ни каза, че Surfing On A Stone е фаворита му от шестия албум Through The Walls – когато го чухме на живо се убедихме, че датското трио наистина не е вадило нещо подобно, така деликатно, така градиращо до синт епос (ала Вангелис) на финала.
Всъщност, всеки попадал на WhoMadeWho концерт, идеално знае каква важна роля играят китарните рифове в лайв акциите на датското трио, но сега Барфод, Кйелберг и Хьофдинг обръщат плочата и фокусът пада върху синт линиите – Surfing On A Stone, епичното I Don't Know и интимните Crystal, Goodbye To All I Know, Belong и Keep On изграждат опорните точки в Through The Walls Живота, който все повече заприличва на соло акциите на Барфод (дори заглавното Through The Walls е не толкова успешен дует с любимата му певица Nina K), а като добавим артуърка на сирийския артист Ейхам Джабр, клиповете, снимани в Индия и социалните послания (If This is Your Love, Don't Wanna Know Your Hate), то се получава чуден синтез Through The Walls на най-доброто в поп музиката, в момента.
Кога? – идеално за соаре консумиране с приятели, с които никога не възниква въпроса If This is Your Love, Don't Wanna Know Your Hate.
Защо? – както се пее в Surfing On A Stone:"It Might Be Time To Go Home", а с WhoMadeWho може да се почувстваш като у Дома си.
Понеделник, 04 Декември 2017г. 19:19ч.
3 в 1 | James Holden & The Animal Spirits vs Moritz Von Oswald & Ordo Sakhna vs Matias Aguayo & The Desdemonas
Публикувана в
Музика
Днес, 3 в 1 паролата е Джемсешън – трима електронни артисти, които не само са на "Ти" с лайв бенд колаборациите, но и отвеждат live jam музицирането до електро-акустичното съвършенство.
James Holden & The Animal Spirits vs
Moritz Von Oswald & Ordo Sakhna
vs 
Matias Aguayo & The Desdemonas
Кой? – Джеймс Холдън, IDM via техно шаман със страст към live jam психеделията; Мориц фон Освалд, дъб техно титан с Basic Channel и Rhythm & Sound минало, и електро-акустично jam настояще; Матиас Агуайо, тропикана-техно гуру със страст към live jam разбиването на културни/жанрови рамки и клишета.
Какво? – Един за Всички, Всички за... Джемсешъна – да, и трите албума тук – The Animal Spirits, Moritz Von Oswald & Ordo Sakhna и Sofarnopolis – хващат Джеймс, Мориц и Матиас начело на акустични ансамбли, с които да преоткрият Together is Better формулата на електро-акустичното съвършенство.
Всеки, който е слушал/гледал лайв акцията на Холдън за албума The Inheritors (ние, уви, хванахме само втората част от сета му в Хърватия) трябва да е бил наясно, че е въпрос на време Джеймс да оглави акустичен квинтет, който да дирижира също като синт машините си – в случая говорим за The Animal Spirits (Етиен Zombie Zombie Жуме, Том RocketNumberNine Пейдж, Маркъс Хамблит, Лиза Бек и Ласел Гордън) и става дума за нещо повече от синт оркестрация на аналогова джемсешън психеделия...
Става дума за спиритуално, епично електро-акустично обединение, в което всеки елемент като Spinning Dance, Pass Through The Fire, Each Moment Like The First, Thunder Moon Gathering (усеща се като синтвариации по български фолклор, честно), The Neverending и Go Gladly Into The Earth води до свой микрокосмос на... душевния кеф и вътрешния мир със средата наоколо... и така до The Beginning & End Of The World.
Мориц фон Освалд, пък, винаги е обичал live jam колаборациите – като оставим настрана комбо-легендарните Basic Channel и Rhythm & Sound с Майк Ернестъс, Мориц прекара последните години в усъвършенстване на своето Moritz Von Oswald Trio (с Max Loderbauer и Vladislav Delay) и проектите с афробийт легендата Тони Алън и (Borderland последно) с Хуан Аткинс, без да забравяме авантюрата му със симфоничен оркестър и La Mer вариации по Дебюси от тази есен.
Сега, на дъб-дневен ред, е екзотичната среща с киргизкия фолк ансамбъл Ordo Sakhna – резултатът е live jam записаното (в столицата на Киргизстан, естествено) Bishkek, May 2016, напомнящите нашенски фолклор в дъб мутации Draught, Drums, Talasym и игривото импромтю с устна арфа Improvisation до достигане на изток от Рая на електро-акустичното съвършенство с епичното Facets.
Матиас Агуайо сякаш е роден за колаборации и шарената му дискография го доказва, но сега, за пръв път (без да броим спорадични представяния на соло албумите му с бенд), играе комбо-акция с цял лайв бенд – The Desdemonas са кийбордистът Хенинг Спехт, китаристът Грегорио Гомез и барабанистът Матео Скримали, а в утопичния Sofarnopolis свят с вещи сакс сола, ню уейв вокали, еклектични рисунки (като в обложката и видеата) и краутрок психеделия ги води Матиас – да, Агуайо е човек с много таланти и After Love, Walk On By, The Rabbithole и I Was A Star (с типична Cómeme перкусия) го доказват, а Nervous, Antidoto, Boogie Drums, Amiga и емблематичното Cold Fever подчертават, че колективният дух винаги е най-важен, за да се случи live jam магията.
Кога? – в зимни дни и нощи на Cold Fever, когато е нужен Antidoto с малко Improvisation и Thunder Moon Gathering, за да усещаш отново Each Moment Like The First.
Защо? – Together is Better е формула, която важи не само за лайв джемсешън магията, а и за... Всичко на този свят, нали!?
Вторник, 21 Ноември 2017г. 17:17ч.
3 в 1 | Björk vs Charlotte Gainsbourg vs Dillon
Публикувана в
Музика
Днес, 3 в 1 рубриката се отваря с 3 Ключ-ови думи – три Жени изпяват заглавията на албумите си (Utopia, Rest и Kind) като шаман заклинание, което отваря Портите на... едно Possible Future – Be In It, както пее рожденичката днес, Бьорк Гудмунсдотир...
Björk vs 
Charlotte Gainsbourg vs 
Dillon
Кой? – Бьорк Гудмунсдотир, Ледената шаман кралица на авангард попа; Шарлот Гензбур, култ шансон наследник и Алтернатива на Диви-те в Киното, а и в... Музиката; Доминик Дийон де Бийнгтон, бразилката via Берлин, която се бори за електро-акустично съвършенство.
Какво? – Rest in Kind Utopia – да, ако подредите заглавията на трите албума тук – Utopia на Бьорк, Rest на Шарлот Гензбур и Kind на Dillon – възможно е да откриете път към утопично-неназовано бъдеще, в което основна Сила е... Нежността.
Да, Бьорк и Шарлот Гензбур имат повече пресечни точки (и двете са родени на 21-во число), отколкото изглежда на пръв поглед... едната пресечка се казва Ларс фон Триер... и ако Шарлот може да изрови повече поводи (то не беше Антихрист, то не бе Меланхолия и Нимфоманка) за обвинения към Ларс в сексуален терор в сравнение с Бьорк, то и двете, в новите си албуми, предпочитат да приключат определени етапи от живота си не с протестни лозунги и фемина крясъци (както е модерно), а с думи на... Нежност... Неслучайно и Dillon ще прошепне: "Be Kind... Let In The Light"...
Да, след като във Vulnicura Бьорк изпя реквиема за Любовта си към Матю Барни, сега (по законите на жизнения и любовен цикъл) е отново време за разцвет... като при цветята – неслучайно, в откриващите Arisen My Senses и Blissing Me става дума за "събуждаща" целувка и припева Care For You в The Gate...
Неслучайно, в Tabula Rasa, Бьорк ще изпее "Not Repeating The Fuckups Of The Past" и такава е нейната цел в Utopia, Saint, Paradisa и Claimstaker, въпреки че семплираните/записаните в тях делфин/китови сигнали, птичи песни и флейти приятно напомнят мотиви от Biophilia и Volta. Всъщност, единствените призраци от Vulnicura се усещат в характерната саунд дизайн марка на Arca (отново, като във Vulnicura, копродуцент на целия албум) в грандиозното Body Memory, в Sue Me, Features Creatures и Courtship, а Rabit-продуцираното Loss обявява ново Начало (с I Forgive... Freedom Is Aphrodisiac щампата), за да се стигне до епично-красноречивия финал с Future Forever – See This Possible Future... and Be In It...
Шарлот Гензбур също има тежки мигове за преодоляване (не, не са филмите с фон Триер) и го прави с нежност, деликатност и... синт грация – Kate (първият, написан на френски, текст от Шарлот въпреки четирите албума досега), посветен на починалата ù сестра задава тона, а минималистично-епичния шедьовър Rest си е направо интимно писмо (и трибют към покойния баща Серж Гензбур) до всеки близък до сърцето – част от катарзиса в Rest се дължи на саунд минимализма на Ги-Манюел де Омем-Кристо (половината от Daft Punk) и именно кастингът за продуценти на Шарлот тук ù отваря нова страница в Живота... и в Музиката.
Записани с електро агента SebastiAn и струнния маестро Owen Pallett парчета като Ring-A-Ring O' Roses, Deadly Valentine, I'm a Lie, Songbird in a Cage (продуцирано от Пол Макартни, не щеш ли), Dans Vos Airs и Les Crocodiles (и двете в компанията на Connan Mockasin) качват усмивка на лицето, стигаща понякога до кич забава, но винаги с блестящ от надежда поглед в бъдещето (както по детски завършва Les Oxalis)... така трябва да приключва всеки етап в живота, нали...
Родената в Бразилия Dillon също е пределно наясно как да гледаш светло на бъдещето – достатъчно е да чуеш "Get in Touch, You Can Touch I Know I'm Not Asking for Much" в Contact Us, за да повярваш в Shades Fade, Kind, Stem & Leaf, Regular Movements, Lullaby, The Present и Killing Time (с припева Killing Time by Making Love, о, да) – интимни оди за електро-акустично съвършенство в търсене на вътрешния мир и хармония със Света наоколо, които ще те отведат до Истината в 2. Kind – Be Kind... Let In The Light... Through My Cracks I Let You in With the Purest Intentions I Plant My Love in You...
Кога? – в зимни дни и нощи, когато имаш нужда от Rest и малко Killing Time by Making Love, за да откриеш Future Forever...
Защо? – Rest in Kind Utopia не само е идеално пожелание за днешния рожденик, Бьорк, но и перфектен лайтмотив за живот със Света наоколо...
Томас Барфод, Йепе Кйелберг и Томас Хьофдинг явно обичат да се връщат в България... Ние също обичаме датското WhoMadeWho трио да ни гостува, затова малко преди третата им визита на 23 ноември и шестия им албум Through The Walls си поговорихме с Йепе и Барфод за Стените, с които се обграждаме, за българската сватбена музика, за Индия, Сирия и Paloma, и за...
Как WhoMadeWho ще запомнят 2017?
2017-а беше интересна година, през която се случиха доста щури неща... Попътувахме доста. Бяхме на нови и много интересни места. Срещнахме най-страхотните хора и... сме готови с албума Through The Walls.
За трети път сте в България... Изглежда обичате да се връщате тук...?
Винаги съм обичал Духа на България. Например, една българска фолклор група свири цяла нощ на сватбата ми... Обичам енергията и ритъма на сватбената ви музика... Може би затова обичаме да се връщаме, хаха...
Как Through The Walls се различава от предишните ви албуми?
Прекарахме повече от две години в композиране и записване на албума... Искахме да експериментираме с нови вибрации, с нови, непознати, творчески усещания... Това беше идеята и... естествено, не се получи така както очаквахме! Мисля, че в това се крие магията на колективния дух... когато три различни индивидуалности се съберат и оставят Музиката да води, да диктува своя собствен път...
Тя ли ви отведе в Индия? Как така се случи, че Dynasty и I Don't Know, първите видеа от албума бяха заснети в Индия?
Имахме честта да работим с невероятни артисти по този албум. Например, нашият скъп приятел Mirko Borsche разработи цялата визуална идентичност на албума. Мирко е ангел и наш герой... и успя да открие много въздействащ артуърк от сирийския артист Ayham Jabr... успя да се свърже с него, което, на моменти, беше много трудно, защото често в дома на Ейхам нямаше ток, заради продължаващата война там... Бяхме очаровани от неговото изкуство и от това, че се докоснахме до неговия истински талант.
Освен това, Мирко ни запозна и с швейцарския режисьор Йонас Мейер, който използва характерен сюрреализъм в работите си, което пасна идеално и на нашата идея, и на визията на Ейхам... Йонас е много вещ и отдаден в това, което прави така че му се доверихме напълно, от първия миг, също както с артуърка на Ейхам... и когато Йонас предложи да заснемем първите три видеоклипа в Индия ние не се поколебахме... Всичко някакси се навърза и придоби смисъл...
Любимото ви парче от Through The Walls е...?
Surfing on a Stone е любимото ми, за момента, защото много се различава от това, което сме правили досега... То е за онзи скъпоценен миг, когато всички грижи те напускат... Когато партито може би е свършило и в клуба блесва цялото осветление... Момент, в който всички тревожни мисли и емоции изчезват на мига...
Кои са Стените, за които говорите в Through The Walls?
Струва ми се, че в живота си се обграждаме с всякакъв вид Стени... Всякакви препятствия, които потискат нашата истинска същност... Всякакви бариери и емоционални ограничения..., които трябва да прекрачим, да разрушим... Това е WhoMadeWho посланието и целта – да вярваш в себе си и мечтите си... да се издигаш над посредствеността... Поне от време на време...
Кой албум слуша най-често през 2017?
James Blake: The Сolour in Anything – просто обожавам начина на продуциране в него и тъжните, чувствени вокали...
А хареса ли Paloma... новият соло албум на Томас Барфод? И как неговите соло акции се отразяват на WhoMadeWho продуцирането?
Да, хареса ми, наистина, този албум на Томас... А и участвах в създаването му... Свирих синтезатори, бас и китарни рифове, записвах струнни секции... С Томас работим заедно по много проекти... Трябва да знаете, че Той е основен продуцент в WhoMadeWho, така че сигурно откривате известни прилики между соло работата му и тази в бандата. Но... в WhoMadeWho му се налага да работи с двама хаотични партньори, хаха... с всичките ограничения, които се правят в името на Силата на Триото. В името на Красотата, която възниква при общите усилия на трима души, когато Енергията на всеки поотделно се събере и се превърне в нещо по-голямо и от тримата...
А ти какво мислиш Томас – как работата с WhoMadeWho влияе на твоите соло албуми, на начина ти на продуциране?
Обикновено, WhoMadeWho е семейство, с което правя студийни записи за соло албумите ми... В този случай с Йепе... Най-често пробвам и експериментирам с неща, които не биха паснали в WhoMadeWho света, така че основно се заигравам с темпо, с ритмика и... си избирам измежду най-различни вокалисти, с които мога да работя.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Обичаме: това, че няма ограничения за звуците, които човек може да извади от компютъра;
Това, че за електронното продуциране няма географски граници – всеки ден чувам талантливи продуценти от кътчета по света, където дори не е имало сцена преди 10 години;
Това, че когато електронната музика е създадена по правилния начин може да въздейства на хората, наистина, много дълбоко;
Не харесваме: това, че има прекалено много имитатори или продуценти, които залагат на хайп звука на деня;
Това, че има прекалено много "Боклук", което означава, че понякога добрите неща се губят в общия Шум;
Не харесваме пуристите – всички онези, които се придържат към определена жанрова ниша и мразят всичко останало...
WhoMadeWho Live © фотография MIR
Галерия от WhoMadeWho Live в клуб City Stage
