My Mir
Музика
Музика (284)
Да, 88-ят ден (а.к.а Piano Day) от годината отмина и замина, но в новата ни рубрика 3 в 1 поглеждаме към новите албуми на трима от властелините на 88-те клавиша на нашето време.
Hauschka vs 
Sakamoto vs 
Hamasyan
Кой? – Фолкер Бертелман, Рюичи Сакамото и Тигран Хамасян – трима пиано виртуози от три различни поколения в една обща мисия с 88 каузи.
Какво? – Концерт за три пиана и Вселената... вътре и извън нас – да, новите албуми What If (на Hauschka), async (на Рюичи Сакамото) и An Ancient Observer (на Тигран Хамасян) се различават като утрото, деня и нощта, различни са и като концепция, и като подход към пианото, но се обединяват в едно – търсенето на бъдещ Живот отвъд смисъла на съществуването ни в Хаоса и Ада на съвремието.
Достатъчно е да чуете, подредени като на броеница, We Live A Thousand Years (неслучайно всяка от композициите на Hauschka е концептуално продължение на заглавието What If като утопичен поглед напред във времето), Life, Life (все пак, Сакамото пребори рака на гърлото и уравненията на екзистенца го вълнуват, още от времето на сай-фай инсталацията и опера Life) и The Cave of Rebirth (Тигран винаги е търсил нов живот за арменската фолк музика през призмата на всевъзможни жанрове), за да уловите свързващата нишка – Животът като дзен-медитация върху момента/детайла/звука с минималистичната (ала саундтрака на Завръщането) дизайн естетика на Сакамото в ZURE, solari, walker, stakra, ubi и във fullmoon (нещо като екзистенц дискусия във Вавилонската кула);
или Животът като What If поглед в бъдещето, където манипулираните пиано и синт машини в Constant Growth Fails, My Kids Live On Mars, Nature Fights Back, Knowledge Is Passed On и Familiar Things Disappear просто служат за прелюдия към универсална Abandoned City реалност;
или пък Животът като пътуване през вековете, в което гласът, пръстите и душата на Тигран са субективна пиано машина на времето, преминаваща през миналото, настоящето и бъдещето в Nairian Odyssey, Egyptian Poet, Etude No. 1 и Fides Tua като истински Ancient Observer изследовател на познатата ни Вселена.
Кога? – хубаво е утрото да те отведе на Nairian Odyssey, а през деня да си кажеш What If I Need Exile, за да може в тишината на нощта да откриеш fullmoon смисъла на Life, Life и да положиш душа и тяло в The Cave of Rebirth...
Защо? – защото Животът е като пиано – в него има поне 88 (или ∞∞) чернобели версии на битието и в една от тях все ще откриеш Смисъла и Бъдещето.
Clark – Death Peak
Кой? – Крис Кларк, британски техно мастер, който знае две и двеста за Peak Magnetic времената във Вселената.
Какво? – Living техно Fantasy – да, след лайв шоу на Clark и душата е сита, и краката са морни, но в осмия албум Death Peak Крис не само обогатява многопластовата формула за Clark хедонизъм (с мантроподобни вокали, семплирани като инструменти със собствен глас, мелодия, ритъм...), но и я обръща на 180°.
Ако в предишния си албум Кларк семплира света около нас в своята сай-фай-техно лаборатория, то сега семплира света вътре в нас – Peak Magnetic, Butterfly Prowler, Hoova и Slap Drones не са просто образци за вокално-семплирано техно, извиращо от сантименталното дъно на душата, а химновото Catastrophe Anthem (с хоровото We Are Your Ancestors напомняне, че човечеството все още се намира в детската си възраст, без следи от бъдещо съзряване), интимното Aftermath и епично-финалните Living Fantasy и Un U.K. (намигване към настоящото Брекзит разединение) са всичко онова, което душата жадува и се страхува да изкаже на глас, докато живее в Хаоса на Тук и Сега.
Кога? – в Spring But Dark нощите, когато всичко е Living Fantasy докато не се събудиш с Catastrophe Anthem ехо в главата.
Защо? – защото We Are Your Ancestors, а Clark е възможен изход от Death Peak времената, в които живеем по наследство.
Kelly Lee Owens – Kelly Lee Owens
Кой? – Кели Лий Оуенс, британската реплика на Kaitlyn Aurelia Smith.
Какво? – фючър соул хипноза – още първите S.O акорди на дебютния албум на уелската хаус самодива Кели Лий те отвеждат в онова дзен-гранично измерение, където душата ти хем намира вътрешен мир (с мантроподобни внушения), хем игриво пристъпва на дансинга (със синт бийт, обвит в натурални природни звуци и перкусии).
Истината е, че Кели хем идеално знае как работи клубния хедонизъм (неслучайно изпява повечето вокали в Drone Logic албума на Даниъл Ейвъри, с когото продуцират общото Knowing We'll Be Here и който тук ù връща услугата със CBM, в компанията на Джеймс Ghost Culture Грийнууд), хем усеща интуитивно какво жадува душата – вокално-бийт симбиозата в Arthur (посветено на диско-соул-иконата Артър Ръсел), в Anxi (втората ù колаборация с Джени Хвал след Kingsize), в Lucid, Bird и медитативното Keep Walking достигат хипнотично-кеф-висини в епичния финал 8, за да намери душата ти безкрайността... на Мира. Вътрешният, де.
Кога? – в пролетния залез на Lucid сънуването, където всичко е Colors Beauty Motion... или просто CBM.
Защо? – както лее мантри Кели Лий в 8: See it... grow... See it... grow... така и ще цъфти пролетта и лятото пред очите ти с Kelly Lee Owens.
Етикети
Goldfrapp – Silver Eye
Кой? – Алисън Голдфрап и Уил Грегъри, гласът и бийтът на британското електропоп дуо, озвучило част от ранната младост на XXI век.
Какво? – Systematic поп Magic – "Recognise. Synchronise. Harmonise." шепти заклинателно Алисън Голдфрап в Become the One и някъде там, по средата на седмия Goldfrapp албум, вече разпознаваш звуците, изградили предишни техни творения като Supernature и Seventh Tree (дали е случайно, че като Silver Eye и те започват с S)...
... вече синхронизираш и вибрациите на парчета като Anymore, Systemagic, Tigerman, Everything Is Never Enough и Ocean (с техните хедонистични "братя и сестри"от Supernature) или намираш в Zodiac Black, Faux Suede Drifter, Moon in Your Mouth и Become the One сродните души от албуми като Seventh Tree (и дори Black Cherry), за да усетиш накрая, че Алисън, Уил и The Haxan Cloak (основен ко-продуцент тук, разписал се с точни синт-ноар попадения и в последните творения на Бьорк и WIFE) са намерили перфектната симбиоза и хармония за нов, изписан със златни букви (добре де, сребърни, все пак е Silver Eye) класически Goldfrapp албум.
Кога? – в следобеда на електропоп носталгията, когато в епичния ти Zodiac Black хороскоп пише, че щастието е Faux Suede Drifter.
Защо? – защото както пее Алисън: "I Can't Wait, I Can't Wait Anymore..." за гмуркане в летния Ocean на електропопа.
Kayno Yesno Slonce – Mare Verborum
Кой? – Алексей Цветанов, Веселин Митев, Евгени Чакалов, Петър Делчев, Тони Хоро и Юлия Узунова, отбор етноембиънт герои в чело компанията на Магдалена Петрович.
Какво? – Морето на Думите, Океана на Душата – да, петият албум на Кайно Йесно Слонце отмерва шест композиции, чиито заглавия означават море на съответните езици; да, в Mare Verborum (Море на Думите от латински) няма думи (само фрагментарни мантроподобни напеви), но може ли да се опише Морето с думи!?!; да, на пръв поглед, гайдата на Веселин Митев може и да звучи необичайно-контрастно (като в онзи епизод от Кецове с африканския студент, влюбен в родния фолклор), но ако сте прекарвали достатъчно време в съзерцание, насаме с морето, то ще усетите, че Mare Verborum говори езика на морето, с всичките му гласни и съгласни (неслучайно Кайно Йесно Слонце записват гласа му на 7 места по родното Черноморие);
да, морето винаги е свързвало и ще продължи да свързва различни раси, народи... също както го прави музиката – неслучайно, откриващото THALASSA (от гръцки) се заиграва с бузуки елементи и други любими мотиви на южните ни съседи, SJÖ (от шведски) пък леко навява скандинавска мистика, DENIZ (от турски) ходи по ръба на Ориента, загледано към Босфора или поне застанало за медитация на граничния плаж в Резово, FARRAIGE (от ирландски) е бурно като скалистите брегове на Ирландия и келтските легенди, MER (от френски) е хем интимно, хем епично като френски шансон, а DET (от албански) е загадъчно-смесващо всякакви балкански фрагменти като самата Албания.
По-важното е, че макар да имаме различни думи за Море, до дъното на душата достига един и същи негов глас. И ако морето (също като думите) е перфектната метафора за перпетуум мобиле природата (всичко тече, всичко се променя) на живота, то най-важното е да чуеш онова, което достига отвъд... до дъното на душата.
Кога? – идеално за терапия, медитация, йога за душата... или за The Bridge нощта на 30 март в Sofia Live Club, където Mare Verborum ще разплиска премиерно звуци на хоризонта в афроджаз прилива на Shabaka & The Ancestors.
Защо? – защото водите на Mare Verborum могат да те отведат до дъното на душата... шнорхел не ти трябва, гмуркай се смело!
