My Mir
Музика
Музика (284)
Понеделник, 19 Февруари 2018г. 17:17ч.
3 в 1 | GoGo Penguin vs Poppy Ackroyd vs Niklas Paschburg
Публикувана в
Музика
Да, началото на 3 в 1 рубриката ни бе поставено преди 1 година именно от 88-клавишната Вселена на... Пианото – сега То отново е на фокус и в центъра на три албума, които намират най-добрите приятели на 88-те клавиша на нашето време.
GoGo Penguin vs 
Poppy Ackroyd vs 
Niklas Paschburg
Кой? – Крис Илингуърт, Роб Търнър и Ник Блака... или манчестърското трио, което рисува електронна музика с акустични инструменти; Попи Акройд, нежната сила на Hidden Orchestra в соло пиано акция; Никлас Пашбург, немският наследник на Нилс Фрам и колега по 7K! орбита на Лука Д'Алберто.
Какво? – най-добрите приятели на 88-те клавиша на нашето време – да, и трите албума тук – A Humdrum Star на GoGo Penguin, Resolve на Попи Акройд и Oceanic на Никлас Пашбург – са центрирани около 88-те клавиша на пианото, но това е само изходна точка... портал към Галактиката от звуци, която следва по спиралата навътре...
Говорим за Галактика неслучайно, защото Крис, Роб и Ник вземат заглавието на четвъртия си албум A Humdrum Star от цитат именно на космолога Карл Сейгън, а GoGo Penguin формулата за космическа хармония между пиано, контрабас и ударни/перкусии тук достига съвършенството – образци като Raven, Bardo, A Hundred Moons, Strid, Transient State и епичният Reactor рисуват картини с точно толкова цветове, колкото са нужни на въображението ти за да подреди Пъзела на Живота.
И Попи Акройд обича да реди пъзели от звуци – видяхме/чухме го при свиренето ù на няколко инструмента на Hidden Orchestra концертите у нас, усеща се и в третия ù соло албум Resolve – да, пианото (в пианино и роял вариации) е в центъра, но около него са подреждат картинни звуци от хартия (в Paper), от винени чаши (в Stems), от ханг (с ювелирния Ману Делаго в Time и Luna), от кларинет и флейта (в The Calm Before и Luna с Майк Лисърдж от Bonobo лайв бенда), от чело (в Quail) и цигулка (в Trains, Light, Resolve...), така че Картинката накрая калейдоскопично и живописно да изобрази... Вселената.
Светът на дебютанта Никлас Пашбург пък доста напомня този на неговите сънародници Нилс Фрам (дори двамата споделят едно родно място – Хамбург) и Hauschka, но мечтите му сякаш искат да го доближат до Джон Хопкинс – дебютният албум Oceanic започва с Pier (Intro) точно като Immunity на Хопкинс (с отключване и влизане в студиото), за да се зарее погледа извън студиото (като в обложката на Oceanic, записан на брега на Балтийско море)...
Там, където като вълна след вълна, reverb след reverb, се носят Spark, Sand Whirling, Fade Away, Appear, Magnetic Petrurbation и Journey Among Worlds, а когато се разбият в брега вече напълно да се размие границата между акустично и електронно генерирани портрети на Океана на Живота.
Кога? – в зимните следобеди, които обещават среща с пролетта, Новия Живот и... Piano Day.
Защо? – защото няма нужда от Думи/Гласове, за да бъде описана Вселената.
Son Lux – Brighter Wounds
Кой? – Райън Лот, Рафи Батия и Йън Ченг, американското броукън-соул (вече официално) трио с Вдишай-Издишай екзистенц терапия за Живота.
Какво? – Is This What The Resurrection Feels Like... – в последния си албум Bones, Райън Лот често шепнеше, като мантра, "This Moment Changes Everything" убеждавайки, че Change Is Everything – е, сега, именно два момента на промяна определят петото му творение, също като двете ръце (на обложката), вкопчени в хватката-метафора на Живота.
Първият момент е появата на първия син на Лот (откриващото Forty Screams с красноречивия рефрен "I Had Wanted A Better World For You"), вторият момент е кончината на негов добър приятел (усещаща се в интимно-епични оди като All Directions, Aquatic и закриващата Resurrection) – останалото е онзи синт-броукън Dream State, в който живеем...
Онези Slowly (Lie To Me Like You Do When You Tell The Truth) моменти, онези Labor емоции, от които сме Surrounded (най-авантюристичният трак на Лот, Батия и Ченг тук, стигащ до аналогов дръменбейс!) в търсене на онзи, който ще изиграе The Fool You Need, защото Brighter Wounds е именно това, което се случва между протягащите се една към друга, Ръка на Живота и Ръка на Смъртта (да, онези от обложката), за да се вкопчат в хватката на Екзистенца.
Кога? – в зимните Slowly следобеди, когато Животът може да поеме All Directions стига да желаеш Resurrection, а не да живееш в постоянен Dream State.
Защо? – защото, може би, This Is What The Resurrection Sounds Like...
Evitceles – Anuket
Кой? – Етиен Славчев, родният бийт-пъзел-подреждащ агент на лейбъли като Opal Tapes, Noorden и SEAGRAVE.
Какво? – Ритуален Бийт Калейдоскоп – след една дузина ЕР-та, сред които особено успешните Imperfect Charm и Risingvanity, беше време Етиен Славчев да тества и най-дългия албум формат – експериментът ни отвежда към заиграване с вокални семпли (така обичани от Етиен) в Broken August, June, Don't Know, Between и Rippling the Spectra до специфични бийт колажи в Anuket, Above, lft и епичното hllf, така че да се получи микс калейдоскоп от емоции, кръстосващ lo-fi хауса (на канадката RAMZi, например), бас мутирало брит-техно и нойз ембиънта на лейбъли като Posh Isolation.
Само че подобно описание на Anuket е все едно да я наречеш просто богиня от египетската митология (каквато Anuket е), а ритуалните плавания по Нил (реката е един от символите ù) в нейна чест да опишеш като... разходка с лодка. С Anuket по-скоро, Етиен Славчев тепърва тръгва на дълго ритуално бийт плаване.
Кога? – в ритуалните следобеди за изпращане на зимата и hllf-посрещане на задаващите се на хоризонта June и Broken August до пълно Rippling the Spectra.
Защо? – някъде там, между Above и hllf, може да видиш/чуеш бъдещето на Evitceles, предсказано (off the record) от Anuket.
Етикети
Rhye – Blood
Кой? – Майк Милош, онзи канадски Wo(W)Man-Глас и почетен гост-вокалист в албуми на DJ Koze, Bonobo и сие...
Какво? – Синдрома на Милош – да, блусоул дуото Rhye вече не е дуо, но раздялата между Майк и продуцента Робин Ханибал може би бе леко предвидима, особено след като в края на годината, в която излязоха с дебютния Woman, Милош влезе със соло микстейпа Jetlag (с любовното участие на жена му Алекса), а после се впусна в комбо авантюри с DJ Koze, Bonobo...
Така или иначе, 5 години по-късно, ефектът от раздялата си личи още в красноречиво-откриващото тук Waste (с припева I'm Going Through The Changes, Baby), както и в повтарящите Woman-формулата Taste, Feel Your Weight, Please и Count To Five.
Промяната, обаче, се усеща във втората част на Blood (напомняща Jetlag времената), заявена с реплики като "I Can Do This On My Own", а сърцетуптящите Blood Knows, Stay Safe, Softly, Sinful и особено Phoenix доказват, че всички с кръвната група на Милош страдат от неизлечимия (слава богу) синдром на еротичния романтизъм и ще припяват под свещите на нощта докрай: "This Kind Of Love Is Stable"!
Кога? – когато кръвната група ти подскаже, че е време за "Make Love All Day"...
Защо? – неслучайно Майк Милош шепне: "This Kind Of Love Is Stable" – вярваме му.
Етикети
Nils Frahm – All Melody
Кой? – Нилс Фрам, виртуозът на 88-те клавиши на... Живота.
Какво? – Пианото като Вселена... на Емоциите – да, след две интензивни години (2015 и 2016), наситени с най-различни проекти, турнета и Piano Day инициативи, Нилс Фрам си даде заслужена почивка – дали заради изтощението, дали заради кончината на член от семейството, дали заради изграждането на чисто ново студио (Saal 3, увековечено на корицата на албума), което да приюти всички негови музикални изобретения (като хибридния дървен орган, например) – и всичко това си личи в начина (и различните периоди) на създаване на новия албум.
Заглавното All Melody и #2 продължиха оттам, където заглъхна предишния албум Spaces (при все, че и двете епични композиции вече си бяха перли в лайв соло акциите му)... Harm Hymn, Momentum, My Friend The Forest, Forever Changeless, Fundamental Values и Human Range шепнат загуба, меланхолия и търсене на нов път, намерен в... колаборацията – дали заради честите джемове с исландския си брат по нео-пиано орбита Олафур Арналдс, дали заради вокалните пъзели с трио комбината от детството в nonkeen, но Нилс, за пръв път, се заиграва с цял хор (камерният ансамбъл Shards в The Whole Universe Wants To Be Touched, Human Range и A Place), със звуци от тромпет (медитативните Human Range и Fundamental Values) и маримба (мистично-отговарящото на името си Sunson), за да може разширението на 88-клавишната Вселена на Фрам да блесне в пълната си прелест в Kaleidoscope.
Кога? – с All Melody всеки ден може да бъде Piano Day.
Защо? – както казахме, някаква магия витае във въздуха, когато Нилс Фрам положи пръсти върху 88-те клавиша на пианото на Живота, за да ни отнесе в астралната симфония на Вселената на Емоциите.
Nils Frahm Live © фотография MIR
Етикети
