My Mir

В Брекзит времената разделни нашата рубрика 3 в 1 събира три от лицата на съвременната брит електронна сцена, които... се обръщат с любов към UK саунда от средата на 90-те – златната ера на брит електронната музика, която грабеше с шепи чужди влияния и звуци и ги превръщаше в свой връх из поп чартовете.

Four Tet vs Bicep vs Guy Andrews

Кой? – Киерън Хебдън, математическия гений на груува в UK техното; Матю Макбрайър и Анди Фъргюсън или Белфаст дуото, което казва Feel My Bicep на UK хауса и техното; Гай Андрюс, който кара UK техното да звучи като пост-рок и обратното.

Какво? – Техното е Наше – да, и трите албума тук, New Energy на Four Tet, едноименния дебют на Bicep и Tåke на Гай Андрюс, тръгват от различни гари на UK техното, но пътуват към една и съща дестинация – средата на 90-те години на миналия век, когато брит електронната музика вземаше интернационално хаус, техно, електро и транс, миксираше ги с местно отгледани брекбийт, геридж, джънгъл, трипхоп и... се раждаха и нови термини като IDM, а брит електронни банди и продуценти се качваха на върха на поп класациите.

Всъщност, Киерън Хебдън винаги е гледал носталгично с едно око назад и албуми като Beautiful Rewind го доказват – само дето тракове като Two Thousand And Seventeen (добро заглавие-играчка с времево-пространствения континуум и индийските корени на Киерън, онагледени в Morning/Evening), Lush, Scientists и емблематичните LA Trance (с брилянтното синт интро от Кейтлин Аурелия Смит) и You Are Loved не гледат към джънгъл Beautiful Rewind миналото, а към класически албуми на FSOL, Orbital и AFX...

Дори най-силно напомнящите UK техно вибрации тук, SW9 9SL, Memories и Planet, звучат така сякаш са родени през 1995-96-а, например... Златно време, но с New Energy, инжектирана от Four Tet, който стана на 40 и трябва да ретроспектира живота си, нали...

Мат Макбрайър и Анди Фъргюсън от своя страна, въпреки че издават музика от 2010-а насам, демонстрират завидни познания за прогресив хауса и транса, рулирали през 90-те – и в блога си Feel My Bicep (еволюирал в лейбъл и клубна серия ивенти), и в дебютния си албум, чийто тракове Orca, Glue, Kites, Spring, Rain, Opal, Vale и емблематичната Aura сякаш клонират най-доброто от UK прогресив саунда от 90-те за нов, по-добър живот.

Нов, по-добър живот за UK техното иска да осигури и Гай Андрюс – направи го в дебюта си Our Spaces, прави и го във втория Tåke – да, заглавието е норвежката дума за "мъгла", вдъхновен е от фиордите край Берген и е записан в компанията на немската певица с турски корени Алев Ленц.

Ала бийтовете и китарните рифове (ала Mogwai) в The Clearing, Trails, Fjell, Feelings, It Cannot Surface и There Was Nothing You Could Have Done са типично брит техно с носталгична деведесетарска нотка – идеалната анти-пропаганда срещу Брекзит в полза на богатството на Музиката.

Кога? – в есенните Two Thousand And Seventeen нощи, когато You Are Loved и опиянен от този LA Trance тръгваш с непукизъм под Rain, облян в Aura-та на Любовта (към 90-те... и не само) и поемаш по неизвестните Trails на Нощта и Бъдещето.

Защо? – в Брекзит времената разделни ни трябва New Energy за рестарт и The Clearing на Мъглата от предразсъдъци, страхове, разделения и илюзии, която тегне над нас.

Рубриката ни 3 в 1 този път се гмурва дълбоко в Бермудския триъгълник на нео-соула, където Гласът е Компас, а Душата – Кораб.

Jordan Rakei vs Jabu vs Moses Sumney

Кой? – Джордън Ракай, новозеландец по рождение, нео-соул гражданин на света по призвание; Моузис Съмни, черният Гана ангел на соула от Ел Ей; Jabu или Бристол соул триото на Алекс Рендъл, Джасмин Бът и Амос Чайлдс – географско-музикално погледнато, три посоки на света и на фючър соула, очертаващи Бермудски бийт триъгълник, където Душата ти ще се загуби... с кеф.

Какво? – Гласовете Ви Чувам – да, на пръв поглед/слушане албумите Wallflower (на Rakei), Aromanticism (на Sumney) и Sleep Heavy (на Jabu) се движат по различна нео-соул траектория, но ако се вслушате/вгледате по-внимателно ще усетите как всичко се събира в една точка – Гласът.

Онзи Глас, който води за ръка бийт и инструментариум в една обща посока и цел... Онзи Глас, който е последен пристан за всичко най-лично, интимно, съкровено и далеч от колективните илюзии, лъжи и драми – неслучайно и трите албума са интровертни, развенчаващи Любовта като мит и злоупотребата с емоджита, тази душевна анестезия на нашето време... Онзи Глас, който е компас за Душата в Океана на Хаоса...

Сякаш затова след еклектиката на дебютния Cloak, Джордън се лишава от гост-музиканти като Ричард Спейвън (чийто соло албум също е бисер, та свети) и Remi, ограничава колаборациите до заглавното Wallflower (с Kaya Thomas-Dyke), фокусира се жанрово ала Джейми Уун и излива света си в Goodbyes, Nerve, Sorceress, Chemical Coincidence и May, а това е свят, който ще поискаш да бъде и твой Hiding Place.

Именно нещо такова прави и Моузис Съмни в дебюта си Aromanticism, далеч от сравнения с Принс и Ник Хаким, например, далеч от емоджитата, имитиращи емоции и чувства (оттук и заглавието, нали) – Don't Bother Calling, Plastic, Stoicism, Make Out in My Car и емблематичните Doomed, Indulge Me и Lonely World са истински, неподправени, понякога епични, понякога интимни... също като Гласът, който ги изпява.

Всичко казано дотук се събира перфектно в здрач-соул триото на вокалистите Алекс Рендъл и Джасмин Бът (да, хармонията не е дуетна, а в едно прекрасно ин и ян цяло) и бийт ноар усета на продуцента Амос Чайлдс – Let Me Know, Fool If, On, Wounds, Which Way, Give и брилянтното Get To You следват Кораба на Душата като делфини (с винилов пук и шепот), за да откриеш Бермудския триъгълник между Джейми Уун, Massive Attack и техния роден бристолски колектив Young Echo, където да се изгубиш... с кеф.

Jabu ®

Кога? – когато разцъфне Wallflower и замирише на Aromanticism, та Душата ти да полегне и да Sleep Heavy... или иначе казано, в онези есенни следобеди когато търсиш с поглед брега на Другия, но за да стигнеш до него първо трябва да опознаеш добре себе си.

Защо? – защото Гласът е компасът, който ще те води през Океана на Хаоса до бреговете на Другия.