My Mir
Музика
Музика (284)
Johnny Jewel – Windswept
Кой? – Джон Паджит, американски синтпоп Jewel, който, същински Принс в Пейсли парк (само че неговият лейбъл се казва Italians Do It Better), дирижира, продуцира и менажира ритуален кръг от групи като Chromatics, Glass Candy, Symmetry, Desire и Heaven.
Какво? – Любимата ти дъвка отново ще се върне на мода – да, тази реплика от Туин Пийкс сигурно не е толкова емблематична като "Совите не са...", но сигурното е, че агент Купър и компания отново ще се върнат на мода, както е сигурно, че синтпоп мистиката с марката Johnny Jewel не отстъпва на Бадаламенти класиката. Да, неслучайно, Дейвид Линч избра именно ретрошик синт естетиката на Джони за освежаване на музикалния свят на Туин Пийкс – и двамата обичат мистиката и съспенса (енигмата с издаването на Dear Tommy, дългоочакваното продължение на Kill for Love албума на Chromatics все още не е разплетена и е дълбока почти колкото Черната дупка в Туин Пийкс), и двамата не устояват на винтидж изкушенията (връзката на Джони с аналоговите синтезатори е като тази между Купър и Даян), а Червената стая сякаш е перфектния мизансцен за Chromatics страстите.
Затова, съвсем естествено, заглавното Windswept сакс-инжектира с нов живот началната Туин Пийкс тема, Motel и The Crimson Kiss сякаш хореографират танца на Джуджето; Missing Pages, Between Worlds, The Flame, Heaven и Stardust (неслучайно завършва с надписа Last Night I Had The Strangest Dream) извикват като ехо драмата с дневника на Лора Палмър; Strobe Lights и Insomnia обещават зловещи инвазии от Духа Боб, а Blue Moon не само слага поантата, с любимия Chromatics глас на Рут Радлет (която ще ни радва и очите в новия Туин Пийкс сезон), но и обявява, че Синьото е новото Червено... поне в новата Туин Пийкс колекция.
Кога? – в Blue Moon нощите, когато Windswept ти шепне саксофонично, че Motel авантюрите не завършват със Stardust сънища, а с думите: Flame, Walk with Me!
Защо? – ако за Дейвид Линч идеите са риби, то Johnny Jewel знае как да плува с тях и да ги лови.
Forest Swords – Compassion
Кой? – Матю Барнс, ливърпулски бийт хипнотизатор, освен всичко друго, замесен и в бъдещия албум на Massive Attack.
Какво? – Душа като Дрон – неслучайно, Барнс озвучи първия, изцяло заснет с дронове, филм In The Robot Skies – музиката на Матю винаги е звучала сякаш се носи из въздуха, сякаш левитира и попива от/във всичко наоколо. И ювелирните The Highest Flood, War It, Exalter наистина напомнят като ехо вибрациите от дебютния Engravings албум, но докато с него се гмурваш в необятен океан от мистика и древна (като света) митология, то с Compassion сякаш правиш бейсджъмп скок в бездната (като света) на човешката Душа.
Със запазената Forest Swords щампа от семплирани, като мантри, вокали (обогатени сякаш от работата на Матю по съвременния танцов пърформанс Shrine), с панорамно разгърната докрай гама на бийт емоциите (от епично-хорова оркестрация, през натурални дзен перкусии и пиано-сакс-блус моменти) Panic, Arms Out, Vandalism, Sjurvival, Knife Edge и Raw Language те отвеждат до съкровените кътчета на онова, единственото непреходно в нашия декаденс материален свят (неслучайно, в артуърка на албума ще откриеш не само фотографии на хора приели, като Сизиф, да бутат Камъка на битието си, но и фразата We'll Be Dust One Day) – да, целта е Душата, пътят е емпатия, за да има Хора и Утре...
Кога? – в Dense Truth нощите на Panic атаки, Exalter страсти и Arms Out истини, докато Raw Language на смирението не те събуди за нов Живот.
Защо? – защото Светът ни стои на Knife Edge, а пътят към Sjurvival минава през Compassion.
Етикети
Sevdaliza – ISON
Кой? – Севда Ализадех, родената в Техеран естет-софистицирана и фючър поп концептуална реплика на FKA twigs, открита за света, също като кометата ISON, през 2012.
Какво? – Amandine ISONnsible от галактика Фемина – "There's a Woman She's Every Fantasy And No Reality In One" шепне Севда, като във филм на Алмодовар, формулата на Фемина вселената и пред очите/ушите ти започва да се разкрива мита за ISON и женското начало – да, ISON е жена-воин, амазонка, която се бори за вечното равноправие между половете (не само в перфектните Amandine Insensible, Libertine, Marilyn Monroe, Loves Way, Replaceable и сърцераздирателното Angel);
да, ISON разплита мрежата на предразсъдъците с помощта на саунд минимализма на ротердамския бийтмейкър Mucky и визуалната фантазия на Hirad Sab и скулптора Сара Ситкин (отговорни за блестящата концепт визия на албума), така че Фемина митология и социални послания да се сливат органично в Hero, Hubris, Shahmaran, Bluecid, Do You Feel Real, The Language of Limbo, Grace и When I Reside, защото ISON е nothing more than Human – съществото-есенция не само на фючър попа, но и на Бъдещето на човечеството – без ограничения, без разделения, без страх, без омраза...
Кога? – в пролетни ритуални нощи, когато на ясното небе изгрее съзвездието ISON от галактика Фемина.
Защо? – защото, както изповядва Sevdaliza: It Shouldn't Hurt This Much To Be Your Angel...
Colin Stetson – All This I Do For Glory
Кой? – Колин Стетсън, северноамериканският Бог на саксофона, чиито бели дробове са давали въздух на Arcade Fire, Bon Iver, Animal Collective, BADBADNOTGOOD, TV on the Radio, Том Уейтс и на новата му банда Ex Eye.
Какво? – All This I Do For Sax – да, невероятно е това, което правят белите дробове на Колин, но всъщност той използва цялото си тяло като инструмент без ограничения (като тези, които сам сглобява и ъпгрейдва), откривайки измерение, където термини като "акустично", "вокално" и "електронно генерирано" нямат никакво значение и смисъл.
Between Water And Wind е идеалната метафора, описваща това гранично измерение – централната композиция в албума не само съчетава прочутата техника на дишане на Колин (ювелирно изразена в Spindrift и заглавното All This I Do For Glory) и използването на гласните струни като ритмичен елемент (в In The Clinches и Like Wolves On The Fold) с усета за нови физически звуци и натурални перкусии в епохалното The Lure Of The Mine, но и описва чудесно онзи миг, в който тялото ти се превръща в инструмент, а душата в музика – също като при Колин Стетсън.
Кога? – в граничната зона Between Water And Wind, където душата ти в Spindrift се разлива и се кълне, че All This I Do For Glory.
Защо? – защото човешкото тяло е инструмент, на който Колин Стетсън свири... божествено.
Gorillaz – Humanz
Кой? – 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел, аниме аватарите на Деймън Олбърн и Джейми Хюлит в паралелната Gorillaz реалност.
Какво? – Humanz After All – да, и 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел си имат вече биография като всеки човек след миналогодишните The Book Of... серии (направо 4 евангелия от Новия Gorillaz завет); да, като всеки човек, и 2-D и Мърдок имаха своето първо интервю наживо; да, и те използват приложения за разширена реалност; да, скоро ще имат свой собствен Demon Dayz фестивал, ТВ сериал за живота им и... въобще целият пети Gorillaz албум има една-единствена цел – да обяви финалния етап от успешното създаване на пълнокръвна паралелна Gorillaz реалност, зачената през далечната 1998 и родила се през 2001 – и Джейми Хюлит, и технологиите са се справили чудесно с отпечатъка на времето върху 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел.
Иначе, и Gorillaz, като човечеството, страдат от съвременния синдром на усъвършенстване на опаковката, а не на съдържанието – "I Promise To Be Different; I Promise To Be Unique; I Promise Not To Repeat Things Other People Say" кънти пропагандата в интерлюдията The Non-Conformist Oath (със семпъла от A Wild and Crazy Guy на Стив Мартин), но всъщност Gorillaz повтарят 15-траковата броукънхипоп формула от предишните албуми (изключете интерлюдиите тук и ще получите точно толкова парчета). Отново имаме De La Soul акция (Momentz, обаче, е бледо копие на Feel Good Inc. и на Superfast Jellyfish) и комбоселекция от "хипхопърите на деня" (само Ascension с Vince Staples, Andromeda с D.R.A.M, Saturnz Barz с Popcaan и Let Me Out с Mavis Staples & Pusha T, обаче, удрят в десетката);
отново имаме тандеми с иконични фигури – Charger с Грейс Джоунс (който я е гледал наживо ще оцени иронията и контекста в трака) и Strobelite с Peven Everett; отново имаме знаков автофокус – Busted and Blue (с далеч по-перфектна Kelela отколкото в Submission) сякаш е излязла от Everyday Robots албума на Деймън, а We Got the Power (дългообсъжданото трио на Олбърн, Ноел Галахър и Джени Savages Бет) и обобщаващото Hallelujah Money (с Бенджамин Клемънтайн) поставят философската екзистенц поанта – We Are Still Humanz и нищо човешко (и грешно) не ни е чуждо!
Кога? – в залеза на разширената The Lenz реалност, когато ти трябва Charger, за да видиш, че човечеството не върви към Ascension, защото в Busted and Blue живота всичко се върти около Hallelujah Money.
Защо? – защото Деймън Олбърн и Джейми Хюлит най-накрая осигуриха на 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел Живот като на всеки човек, а той... се различава от вашия, нашия, но не и от Humanz реалността като цяло.
Етикети
