My Mir

Днес, 3 в 1 паролата е... Един за Всички, Всички за... – да, отборната работа с обща цел е Кауза Пердута за някои, но тези 3 албума не само доказват, че споделената работа е кеф работа, но и напомнят (за пореден път), че... Together Is Better...

Glenn Astro & Hodini vs Mouse On Mars vs Deadbeat

Кой? – Glenn Astro и Хълк Ход (или просто Hodini), немско броукън-джаз-хаус дуо с обща страст към хамачни фънк/хип-хоп семпли и към комбо играта; Ян Вернер и Анди Тома, немски IDM титани, които знаят 2 и 200 трика за играта в комбина; Скот Монтейт, канадски дъб класик с берлинско техно гражданство.

Какво? – Together Is Better – да, и трите албума тук – Turquoise Tortoise на Glenn Astro & Hodini, Dimensional People на Mouse on Mars и Wax Poetic For This Our Great Resolve на Deadbeat – произхождат от различен саунд спектър, но и трите следват златните 3 Закона на Комбо-физиката:

- Един за Всички, Всички за... Музиката

- Колкото повече играчи, толкова по-богат идейно и шарен Свят/Албум

- Споделената работа е Кеф работа

Да, малко е да се каже, че Glenn Astro обича комбо играта – дебютния му Throwback албум бе изпъстрен с гост-играчи и фючър соул съмишленици, а фънки импресията тук Malaysian Moped подсказва защо двамата с Max Graef не само играха в Throwback, но и след това издадоха общия албум The Yard Work Simulator.

Сега, обаче, основен комбо агент в броукън-джаз-хаус атаките му е кьолнския диджей и продуцент Hodini с вокал включвания по крилата от Ajnascent, knowsum и MC Pinty – отново получаваме фънки-кеф-хип-хоп семплиране в Malaysian Moped, Found!, Magic America и Beautiful Music, а Viktor And The Quasar, Oha!, El Gato, Funky Dude, Ze Regal, RND_ARP и Earth-Moon-Connection напомнят с Throwback-бриз вибрации за... лятото, морето и... калейдоскопична компания, с която да ги споделиш... Неслучайно, Glenn Astro обича да посвещава тракове – One for Sveta и Viktor And The Quasar идват за справка, нали...

Скот Монтейт, познат като Deadbeat, стига още по-концептуално далеч – всяко едно от 11-те парчета в Wax Poetic For This Our Great Resolve носи името на негов колега-продуцент (в играта влизат Томас Фелман, Майк Шанън, Gudrun Gut, T. Raumschmiere...) и приятели от студиото Chez Cherie в Берлин, където е записан Wax Poetic For This Our Great Resolve... Каква е целта ли – всеки от тях му записва послание (същинска Вавилонска кула на 6 езика) за справяне с апокалиптичния хаос и лудост на съвременния свят около нас и така се получава нещо като... интернационална терапия-група или Комуна, в която не само, че всеки отделен глас/език не тръби разнобой, ами е в пълни мир и хармония с дъб, техно, хаус, етно джаз вибрациите тук, същинска Wax Poetic-а.

Me And Marco (напомнящо The Infinity Dub Sessions разговорите му с Paul St. Hilaire) или Momo And Yuzo, или политическите размисли в Steve And Fatima, в Gudrun, в Argenis And Cristobal, или социалните дилеми в Laeticia, Hebatallah And Bashar и Chato And Avril – всичко започва с Espoir|Надеждата в Martin и достига до... мотото Together Is Better...

Ян Вернер и Анди Тома, като Mouse on Mars, са разцъквали формулата Together Is Better до съвършенство – достатъчно е да си припомним юбилейния им 21 Again албум и безкрайно дългия му списък от колаборатори и гост-музиканти... Сега, Ян и Анди, сякаш взимат 21 Again-формулата и я разгръщат брилянтно – в играта с джемсешън импресии влизат Bon Iver, Аарън и Брайс Деснър от Тhe National, Spank Rock, Зак Кондън от Beirut... така че да се получи не просто Музикална Комуна, не просто 50-членен оркестър с двама диригенти... – епос тракове като Dimensional People (Part I, Part II, Part III) и Parliament Of Aliens (Part II, Part III) звучат като бийт размисли и синкопатични страсти на един Организъм, събран хорово във Foul Mouth или пък в Résumé все едно е Sidney In A Cup до момента с Tear To My Eye – да, Споделената работа е Кеф работа, особено когато е Един за Всички, Всички за... Музиката.

Кога? – когато ти е писнало от раздори, разногласия и разнобой и искаш да се увериш, че в Общия Хаос все пак съществуват... Мир и Хармония.

Защо? – защото създаването на комуни, общности и общи групи (по интереси) за терапия е лесна работа... Трудното е да се запази Общата Цел, без да се нарушат Мира и Хармонията.

Rival Consoles – Persona

Кой? – Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

Какво? – Персонификация на Техното – да, след като изтръгна Howl в името на синт спасение на Душата, в новия албум на Райън Лий Уест, отново на фокус е спектъра на човешките емоции... или по-скоро граничната зона между различните такива. Да, заглавието е вдъхновено от едноименния филм (и началната му сцена) на Ингмар Бергман, но бийткинематографията на Райън Лий тук се стреми повече към органичното (за разлика от синт одисеята в Howl), повече към акустичните инструменти (и вибрации) като естествено продължение на човешкото тяло и... Душа.

Да, откриващите Unfolding и Persona сякаш катализират надигналите се в Howl (и в последвалото Night Melody ЕР) емоции, за да се открие съвсем нов фин, почти Hidden ембиънт спектър в Be Kind, Untravel, Rest, Dreamer's Wake, Memory Arc и Phantom Grip, което с кристалните си перкусии отваря пътя към ослепителния свят на Sun's Abandon (украсено с вокални семпли) и I Think So.

Кога? – не че обичаме да се повтаряме, но Rival Consoles наистина озвучава момента, в който човешките призраци на деня се губят в черните дупки на нощта.

Защо? – защото за всяка Персона най-важното е не просто да Иска, а да Бъде... Be Kind... или поне I Think So...