My Mir
Да, запознахме се с игралното кино от Sofia MENAR Film Festival (пълната програма е тук), а сега е време за MENAR среща с документалното и късометражно кино от Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка, разделено в следните добре познати категории:..
Какво?
MENAR Документа – свидетелствата за това как живеем ще ни отведат към:..
Йога: архитектура на спокойствието – 16, 28 януари
Бразилия/Индия/САЩ/Китай, 2017, 87 мин, документален
режисьор: Ейтор Далия
Ако сте пропуснали Biting Docs разказа на фотографа Майкъл О'Нийл за Духа на йогините и веруюто, че "Пътят беше река, а целта беше да си във водата.", то киноцелта е ясна...
Да си жена е грях – 18, 20 януари
Турция, 2018, 60 мин, документален
режисьор: Юмран Сафтер
Всяка турска жена е чувала за нея – Тя е Незихе Мухидин, създател на първата Партия на жените в Република Турция, борец срещу многоженството и За равноправието на жените като това свободно да гласуват и да бъдат избирани, автор на над 300 литературни творби... и в смъртта си остава сама...
Истината остана в морето – 22, 29 януари
Йордания/Канада, 2017, 56 мин, документален
режисьор: Рифат Аудех
Freedom Flotilla е конвой от невъоръжени цивилни кораби, с активисти от различни държави, който всяка година се опитва да пробие блокадата на Израел в Газа и да достави хуманитарни помощи на бедстващите хора в региона. През 2010-а израелски войници атакуват кораба Mavi Marmara, убиват 10 активисти и арестуват още стотици, а йорданецът Рифат Аудех заснема от натура цялата тази история на ужаса в морето.
Окото на Истанбул – 23 януари
Турция, 2015, 61 мин, документален
режисьори: Бинур Караевли, Фатих Каймак
Уви, "Окото на Истанбул" се затвори – 89-годишния фотограф Ара Гюлер, документирал историята на Истанбул в над 1 милион фотографии, почина миналата година, но Духа му ще живее вечно... като самия мегаполис...
Керван MENAR – с кинобилет около света ще ни разходят:..
На път през Сахара – 17, 23 януари
Великобритания, 2017, 71 мин, документален
режисьор: Майкъл Уоръл
Майкъл и Самюел не искат да срещат други европейци по пътя си и вместо на чартър ваканция в испанския Коста дел Сол се озовават на отсрещния африкански бряг и поемат по крайбрежието през Мароко, Западна Сахара и Мавритания, чак до Дакар, за да се превърне всичко в трип, който никога няма да забравят...
Мароко отвисоко – 20, 22, 26 януари и 2 февруари
Франция, 2017, 79 мин, документален
режисьори: Ян Артюс-Бертран, Мишел Питио
Брилянтна въздушна фотография (запазена Бертран марка), преплетена с деликатни, но силни послания – всичко това е налице в концептуалните Отвисоко серии на тандема Ян Артюс-Бертран и Мишел Питио като този път на фокус е Мароко – от заснежените върхове на Атласките планини, през хилядите светлини на площад Джема ел Фна в Маракеш и внушителния силует на джамията Хасан II в Казабланка, до синия пейзаж на Шефшауен и пясъчните дюни на Мерзуга...
Сама в Иран – 20, 22 януари
Иран, 2017, 60 мин, документален
режисьори: Андре Ларшон, Шамим Берке
Шведката Кристина Палтен обича самотните бягания на дълги разстояния – тя държи рекорда за най-много пробягани километри (322!) за 48 часа, но този път изминава пеша 1840 км от Техеран до границата на Иран с Туркменистан, сама със своята синя количка, натоварена със световните предразсъдъци и към Иран, и към нея самата...
Път към свободата – 25, 27, 31 януари
Великобритания, 2018, 60 мин, документален
режисьор: Оли Хънтър Смарт
Оли Хънтър Смарт тръгва от снежните райони на Хималаите, преминава през убийствената жега в централната част на Индия и стига до безкрайните дъждове на юг – 7 месеца, 4500 км, Индия от край до край, без туристически клишета... само Смарт-културен трип...
MENAR по ноти – да, този път филмите с музикална тематика не са в изобилие, но за компенсация идва...
Хинду блус – 29, 30, 31 януари
Пакистан, 2018, 76 мин, документален
режисьор: Джауад Шариф
Плаване по поречието на река Инд се превръща в "карта" на музикалните инструменти и традиции в Пакистан, по регионите през които преминават Джауад Шариф и неговата Хинду-блус-лодка...
Диван сарай – да, миналата година, за първи път, фестивалът имаше съпътстваща литературна програма, която тази година ще продължи традицията със срещи с Омагьосаните острови, новата книга на пътешественика Симеон Идакиев (представена преди прожекцията на Мароко отвисоко на 20 януари); и с Пътека през огън и лед, книгата на Петър Ванев (представена преди прожекцията на Път към свободата на 27 януари);
MENAR изКъсо – по традиция късометражната селекция ще тече в Чешкия център, разделена в две части:..
Програма 1 – 17 и 24 януари, 18:30 – селекция изключително от ново късо кино, с калейдоскопични теми като "мъжкия" монопол в иранските Мъка (току-що излезлия от затвора Надер в сграда, обитавана само от жени) и Биволът (далавери с единствения бивол за разплод по границата между Иран и Ирак); или отвличането като метод за намиране на работа в турския Интервю за работа, или като привличането на противоположности в общ живот в Абдест (Бахит и Бахия живеят под един покрив и се опитват да преодоляват различията на съдбите си) и в ливанския Отплата (или изчезнал съпруг се завръща в живота на самотна жена)...
Биволът | Иран, 2018, 15 мин © режисьор Фатеме Туси
Програма 2 – 18 и 25 януари, 18:30 – отново 5 къси филма, отново шарен живот в иранския Коминочистачът (иранска анимация за преквалификация), в пакистанския Измама (или да срещнеш измамник с измамения от него), във френския Пустота (или къде се пресичат пътищата на работник и проститутка на средна възраст), в копродукциите Разрив (или откриването на Световното първенство по футбол като бомбардировка) и във Всички ние (има ли наистина война между християни и мюсюлмани)...
Кога & Къде?
15 – 31 януари | София, в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център, DADA Cultural Bar и Кино Култура
Защо?
За да направим по-кратък дългия път към един по-МИР-ен свят без Предразсъдъци, без Омраза, без Войни...
Да си жена е грях | Турция, 2018, 60 мин © режисьор Юмран Сафтер
Да, след силната юбилейна година Sofia MENAR Film Festival (15 – 31 януари, пълната програма е тук) се завръща отново с фокус върху новото иранско кино – селекцията е пребогата, а вашите игрални фаворити може да избирате измежду...
Оскърбление – 15 януари, Дом на киното | Откриване
Ливан/Франция, 2017, 112 мин
режисьор: Зиад Дуейри
с участието на: Адел Карам, Камел Ел Баша, Камий Саламех
Улицата е място, където човешките истории и съдби се срещат, разминават се и... се сблъскват – като тези на Тони и Ясер, чийто сблъсък се превръща в огледало на разделението, предразсъдъците и... на всичко онова случващо се по улиците на Бейрут и днес.
Кратките ми слова – 16, 20 януари и 3 февруари
Tурция, 2018, 71 мин
режисьор: Бекир Бюлбюл
с участието на: Ебубекир Идаре, Ахмет Енес Яман, Мевлют Фатих Идаре
Лято, зной, жега и... изкусителните води на езерото в долината – пътят към прохладата и приятелството на три деца минава през час път с колело и през разни подводни (или подмолни) препятствия...
Мъжът от третия ден – 16, 18 и 22 януари
Aзербайджан, 2017, 110 мин
режисьор: Бабак Ширинсифат
с участието на: Хикмет Рахимов, Камран Агабалаев, Ниджат Хабибов, Расим Джафаров
Да, Садиг не могат да го спрат нито граници, нито военна окупация, нито минни полета... само липсата на документи (след прекараните 17 години в затвор), която го оставя без билет за влака към родния Келбаджар в Нагорни Карабах. Но на третия ден някой ще го отведе към... тайната на миналото му...
Болката на Зари – 16, 21 януари и 3 февруари
Иран, 2017, 82 мин
режисьор: Хосейн Намази
с участието на: Анахита Немати, Амирали Данаеи, Пардис Манушехри, Реза Акбарпур
Явно, и у нас, и в Иран, кашата със здравното осигуряване е пълна... и може да стане тотална когато неосигурената (и измъчвана от апендицит) Зари разменя личната си карта с приятелката си Лейла... а после Реза да обяснява за коя от тях е женен, нали...
Човекът-вълк – 16, 19 януари и 2 февруари
Казахстан, 2018, 104 мин
режисьор: Болат Калимбетов
с участието на: Асан Киркабаков, Жасулан Айтенов, Йержан Нуримбет
"Човек за човека е вълк" е метафора, която добива нови измерения за Тагай и Керим – и двамата сираци, единият отгледан под военен контрол и морал, а другият в планината сред вълци (буквално), за да срещнат... Любовта, която да ги изправи отново един срещу друг...
Да пееш в Париж – 17, 19, 27 януари и 1 февруари
Казахстан/Латвия/САЩ, 2018, 90 мин
режисьор: Джеф Веспа
с участието на: Бен Олдридж, Филип Броуди, Аби Корниш, Санджар Мади
Той е Амре Кашаубаев и е гласът на Казахстан – в началото на ХХ век среща за пръв път европейската публика с казахския инструмент дамбъра, а Париж го среща с Джордж Гершуин и Ървинг Бърлин и Да пееш в Париж се превръща в нещо повече от пъстра музикална биография със звездното участие на Бен Олдридж, Филип Броуди и Аби Корниш.
Листото на живота – 17, 21 и 23 януари
Иран, 2017, 85 мин
режисьор: Ибрахим Мохтари
с участието на: Саид Пурсамими, Мехди Ахмади, Мариам Мохадам, Джавад Ганджи
Най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен живот – тази крилата фраза може и да обобщи историята тук, на режисьора, тръгнал с неохота да снима документален филм, но получил дръвче със зрели нарове (като декор), превърнало филма в... неговото Дърво на Живота...
Тъмната стая – 17, 21, 28 януари и 3 февруари
Иран, 2018, 101 мин
режисьор: Рухола Хеджази
с участието на: Саре Баяд, Саид Сохейли, Морварид Кашиян, Амирреза Ранджбаран
Всяко семейство има своята Тъмна Стая, където крие своите тайни, но идва ден когато слънце ги огрява – така става и в семейството на Халe, Фархад и 5-годишния Амир, а пътят към Истината винаги е по-чист от... Фалша...
Майчинство – 18, 19 януари
Иран, 2017, 74 мин
режисьор: Рогие Таваколи
с участието на: Назанин Баяти, Мариам Бубани, Хуман Сейеди, Хание Тавасоли
Майчинството може да крие повече тайни и от ирански филм, но когато Голнар се изнася с дъщеря си Негар при сестра си и леля им, нищо не може да я подготви за живот в дом с 4 жени и вечно-отказващ-развод съпруг Саид...
Аварийно раждане – 18, 28 януари и 3 февруари
Eгипет, 2018, 91 мин
режисьор: Халед Диаб
с участието на: Маджид Ел Кидуани, Мостафа Хатер, Амр Салех, Хурия Фархали
Хеба е бременна с близнаци и е твърдо решена да роди на американска територия... дори това да е посолството на САЩ в Кайро... дори да предстоят куп аварийни ситуации в посолството... дори със съпруга ù Хусейн да им отказват зелена карта през всеки 6 месеца...
Покана за сватба – 19, 24, 30 януари
Палестина/Франция, 2018, 96 мин
режисьор: Анмари Джасир
с участието на: Мохамад Бакри, Салех Бакри, Тарик Копти, Монера Шехаде, Лама Татур
На палестинска сватба с еврейски гости – да, историята тук може и леко да напомня тези в Да се помирим след сватбата и в Годеж под пара, но интригата (и конфликтът) тук избухва между Шади и баща му докато раздават традиционно на ръка покани за сватбата на сестра му...
Да пишеш по снега – 19, 28 януари
Палестина/Тунис, 2017, 72 мин
режисьор: Рашид Машарауи
с участието на: Гасан Масуд, Рамзи Макдиси, Арин Омари, Юмна Маруан
Разединението е световна болест, защото всяка нация боледува от него – когато група палестинци прекарва в едно жилище по неволя нощ на бомбардировки в Газа, общата беда вместо да ги сплоти, ги изправя един срещу друг... Така е всеки ден, по целия свят, нали...
Мълчанието на пеперудите – 20, 25, 30 януари
Mароко, 2018, 105 мин
режисьор: Хамид Баскет
с участието на: Амине Енаджи, Рашид ел Уали, Сайда Баади, Сара Пърлс
Инспектор – психиатър – мъртва оперна прима... Класически кримка-триъгълник, а причините за смъртта на Самира далеч не крият прилики само в заглавието с Мълчанието на агнетата...
Таксим холдем – 21, 29 януари и 1 февруари
Tурция, 2017, 90 мин
режисьор: Майкъл Йондер
с участието на: Незих Джихан Аксой, Ърмак Еджем Айдемир, Кенан Едже, Дамла Сьонмез
Да, Тексас Холдем е вариация на стандартния покер, но когато раздаванията се случват в апартамент до истанбулския площад Таксим, а отвън ехтят антиправителствени демонстрации не само че не е ясно кой държи печелившата ръка, но и залогът в играта е прекалено голям – бъдещето на страната или...
Татко Лола – 22 януари
Франция/Белгия, 2017, 95 мин
режисьор: Надир Мокнеш
с участието на: Фани Ардан, Тюфик Джалаб, Надя Каси, Лубна Азабал
Да, ситуационните комедии със смяна на пола зачестиха, но кой може да отрече забавата (и логиката) на втория шанс – такъв получава Фарид/Лола (Фани Ардан), отдавна изгубения баща на Зинедин, който губи майка си и намира... "втора майка" с школа по ориенталски танци...
Мечтан живот – 23 януари
Испания, 2017, 90 мин
режисьор: Марк Реча
с участието на: Серхи Лопес, Масия Аргимбау, Блай Боне, Нурия Примс
1918, остров Менорка, грипна епидемия и двете хлапета Тина и Биел, които намират утеха от заминаването на майка им в Алжир в странните разкази на чудака Ром (Серхи Лопес), когото срещат докато се натъкват на тайна на безлюден плаж...
Имамът – 23, 26, 27 януари
Русия, 2018, 121 мин
режисьори: Рамил Фазиев, Амир Галяскаров
с участието на: Марат Башаров, Рамил Фазиев, Гюзал Гафорова, Рафик Тагиров
Младият имам Асфандиар е пред дилема – как да осигури мира и спокойствието на Духа в затънтено селце в Татарстан, когато никой от жителите му не го желае!?..
Майсторът на силат – 24, 25 януари
Индонезия, 2017, 90 мин
режисьор: Ариеф Малинмудо
с участието на: Ранду Арини, Бари Ф. Челн, Гиланг Дирга
Индонезийските филми често залагат на колективния дух и на овладяването на изкуството да бъдеш Човек – историята на 11-годишния Адил и пътя му към древното бойно изкуство силат не правят изключение...
Добро утро – 24, 27, 30 януари
Ливан/Франция, 2018, 86 мин
режисьор: Бахиж Хожейж
с участието на: Родриг Слиман, Габриел Ямин, Адел Шахин, Мая Дахер
Животът през витрината на квартално кафене в Бейрут и през коментарите на ветеран-двойката (досущ като Старците от Мъпет Шоу) на Доктора (армейски лекар на 81) и Генерала (бивш военен на 78) със страх от Алцхаймер и страст към кръстословиците на Живота...
Фадма от Сумер – 24, 27, 30 януари
Алжир, 2014, 110 мин
режисьор: Белкасем Хаджадж
с участието на: Летисия Еидо, Асад Буаб, Саид Бенсалма, Доминик Бетенфелд
Тя е Ляля Фадма д'Сумер – национален герой на Алжир и символ на свобода за берберската общност – пътят ù минава през отказ от роднински брак, през опълчване на френските легионери, през политиката и религията... все дела, отредени предимно за мъжете...
Портокалови дни – 25, 26, 27 януари и 2 февруари
Иран, 2018, 102 мин
режисьор: Араш Лахути
с участието на: Хадие Техрани, Али Мозафа, Мехран Ахмади
The Future is Female – глобалният слоган стигна и до Иран, а там Абан ще трябва да се бори не само за стопанисването на най-голямата и плодородна портокалова гора в малко селце, но и за равните права на жените като нея, които са готови да берат плодовете от края на мъжкото господство.
Стадо без пастир – 26, 29 януари и 2 февруари
Иран, 2018, 110 мин
режисьор: Хуман Сейеди
с участието на: Навид Мохамадзаде, Фархад Аслани, Назанин Баяти, Навид Пурфараж
Неслучайно, в две поредни години MENAR фокусът пада върху новото иранско кино – то е сценарно-изпипано, но и визуално въздействащо като историята на Мона и тримата ù братя, които са сигурни, че трябва да защитят честта ù/си (след невинно сваляне на забрадката), докато цялото им семейство (без родители и без пастир) се опитва да оцелее в крими покрайнините на Техеран.
Есенен минзухар – 26, 31 януари
Иран, 2018, 85 мин
режисьор: Мохамадреза Расули
с участието на: Милад Кеймарам, Бедохт Валян, Мадохт Малаеи, Амирбахадор Ореи
Стара къща, помнеща много и криеща много, и любопитна жена с много неудобни въпроси – идеална комбинация, която да разбуни Духовете в миналото на Кейхан, Хале и Хамид...
Сладкиш от Барели – 31 януари
Индия, 2017, 116 мин
режисьор: Ашвини Айер Тивари
с участието на: Аюшман Хурана, Крити Санон, Раджкумар Рао, Панкадж Трипати
Всичко е добре, когато завършва... със сладко – такава е историята на Бити, единствената дъщеря на сладкаря Нарутам и учителката Сушила от град Барели, която с книга в ръка търси Любовта и намира... двама за Сърцето ù – изобилно, напевно, шарено и... сладко-лютиво по индийски...
Sofia MENAR Film Festival 2019 е в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център, DADA Cultural Bar и Кино Култура
Да, във всеки свой роман Амели Нотомб "свири" по автобиографичните ноти на самоиронията – в Попитай сърцето (откъс от предпоследната ù книга ви очаква по-долу), например, звучи мелодия от детството ù (главната героиня Диана, също като Амели, има брат и сестра), която напевно и деликатно пита дали в сърцето на всяка майка има поравно място за всяко нейно дете... И ако този въпрос в Попитай сърцето далеч не е единствения, който дълбае в бездната на човешкото его, то както пише Амели: "Мамо, опитах се да разбера твоята завист, а ти от благодарност отваряш пред мен бездната, в която сама си паднала, сякаш искаш да ме повлечеш, но няма да успееш, отказвам да стана като теб, мамо"...
Майка ù отново бе бременна.
Никола заяви, че тя има пъпеш в корема. Диана му обясни за какво става дума.
– Откъде знаеш?
– Спомням си как беше с теб.
Диана тайно се молеше детето пак да е момче. Така щеше да е най-добре за всички, като се започне от бебето. И майка ù щеше да е щастлива – нали когато се роди Никола, тя разцъфтя.
Понеже не можеше да се изключи вероятността за момиче, Диана подготвяше стратегия – тя щеше много да обича това клето създание, за да компенсира студенината на майката. Защото нямаше как нещастното момиченце веднага да прояви духовната сила на голямата си сестра. Освен това новороденото трябваше да понесе подчертаното предпочитание на майката към по-големия ù брат – как ли щеше да преживее тази несправедливост?
Всички деца се молят, без да знаят съвсем добре към кого се обръщат. Те имат смътен инстинкт ако не към святото, то към върховното.
Баба ù и дядо ù не вярваха в Господ. Те ходеха на църква само за да не смущават обществения ред. Малкото момиче помоли маминка да отиде с нея на църковна служба. Баба ù сметна, че това е нормално, и не възрази.
Диана се опита да слуша свещеника, но бързо забеляза, че не разбира нищо от думите му. Загуби интерес, сплете пръсти и се помоли третото дете на майка ù да бъде момче. Когато баба ù я остави на баща ù, Диана я чу да му казва:
– Оливие, дъщеря ви се молеше с пламенност, каквато никога не бях виждала.
Баща ù избухна в смях. Детето изпита срам.
Една вечер Оливие приготви полурохки яйца за Мари, но тя се намуси.
– А когато беше бременна с Диана, непрекъснато искаше – каза той.
– Да, но сега е различно. Повръща ми се.
Малката се зарадва – това не беше ли доказателство, че бебето не е момиче?
– Е, някой иска ли ги тези яйца? – попита бащата.
На Диана много ù харесаха – мислиш си, че ядеш нещо твърдо, но не, жълтото тече. Цветът му беше прекрасен и топъл. "Когато съм била в корема на мама, тя непрекъснато е ядяла това", си повтаряше малката възхитена. Затова ли така ù харесваха яйцата? Диана тръпнеше от удоволствие и вълнение.
– Това е любимото ми ястие – заяви тя.
Във въображението ù двете новости се смесиха. Когато отново отиде на служба с маминка, църквата ù се видя като огромно яйце, чиято сърцевина, иначе казано Господ, се стичаше в нея, и изпълнена с това вълшебно жълто, тя страстно се молеше. По същия начин, когато хапваше от полурохките яйца, които баща ù вече редовно приготвяше за нея, тя изяждаше първо бялото и оставяше жълтото, така крехко, за накрая. Наслаждаваше му се, това бе Господ, защото стоеше в сърцевината. Тя го взимаше внимателно с лъжичка, за да не разруши чудото, и го пъхаше наведнъж в устата си.
През юни учителката каза на баба ù, че Диана вече е готова за първи клас.
– Няма да е единствената, която започва на пет години и половина. Много е интелигентна и разумна.
Към тях се присъедини дядото, който развълнувано съобщи, че бебето се е родило и трябва бързо да се ходи в болницата.
– Момче ли е, или момиче? – попита Никола.
– Момиче.
В колата Диана почувства как сърцето ù се смразява от страх. Тя се помоли за нещастната си сестричка, давайки си сметка за безсмислието на молитвите, които не бяха възпрепятствали Господ да сбърка пола на третото дете.
Нищо не вървеше според предвижданията.
Майка ù не просто сияеше от щастие, а направо изпадна в екстаз. Подобно на Дева Мария с Христос в ръце, тя ù представи пълничкото бебе и каза:
– Това е Селия.
Обратно на първите две деца, които бяха категория перо, Селия бе пухкава като бебетата от рекламите.
– Дебеланка! – възкликна бабата.
– Нали? – отвърна Мари, притискайки новороденото към гръдта си.
Диана разбра, че нещо не е както трябва. Когато се роди Никола, майка ù беше щастлива и обичаше бебето си. Сега майка ù превърташе от радост и преливаше от любов към Селия. Целуваше я така, сякаш щеше да я изяде. Като обсебена повтаряше разни "обичам те" и "сладкото ми бебе".
Беше неприлично.
Никола изтича към майка си и попита дали може да целуне малката си сестричка.
– Да, скъпи, но внимателно, тя е толкова крехка.
Бащата, бабата и дядото наблюдаваха сцената с умиление. Никой не забеляза, че Диана стои настрана, вцепенена, неспособна да помръдне дори клепача си.
Хипнотизирана от гледката, тя съчини безмълвно обръщение към тази, за която бе готова на всичко:
Мамо, на всичко се съгласих, винаги съм била на твоя страна, дори когато бе очевидно несправедлива, оправдах завистта ти, защото си дадох сметка, че си очаквала повече от живота, понесох, че ми се сърдеше за комплиментите, които получавах от другите, и ме накара да платя цената за това, отнесох се с разбиране към нежността, с която обгръщаше Никола и никога мен, но това, което правиш сега, е лошо. Само веднъж ми показа, че ме обичаш, и разбрах, че няма нищо по-хубаво на света. Смятах, че това, което ти пречи да покажеш любовта си, е фактът, че съм момиче. А сега пред очите ми заливаш с най-дълбока любов, каквато никога досега не си показвала, едно момиче. Моето обяснение за света се провали. И разбирам колко малко ме обичаш, толкова малко, че дори не ти хрумва поне леко да прикриеш лудата си страст по бебето. Истината, мамо, е, че една добродетел напълно ти липсва – тактичността.
В този момент Диана престана да бъде дете. Но това не я направи възрастна, нито дори подрастваща. На пет години тя се превърна в отчаяно същество, чиято фикс идея бе да не загине в зейналата пропаст, издълбана в душата му.
Мамо, опитах се да разбера твоята завист, а ти от благодарност отваряш пред мен бездната, в която сама си паднала, сякаш искаш да ме повлечеш, но няма да успееш, отказвам да стана като теб, мамо, мога само да ти кажа, че и без да потъвам в нея, само като усещам зова ù, се чувствам толкова зле, че разбирам страданието ти, но това, което не разбирам, е отношението ти към мен, всъщност ти не искаш да споделиш мъката си с мен, все едно ти е, че страдам, ти дори не го забелязваш, въобще не те е грижа и тъкмо това е най-лошото.
Трябваше да се примири. Диана целуна Селия възможно най-сърдечно и никой не забеляза, че детството ù бе умряло.
Попитай сърцето (превод Светла Лекарска, 128 стр, цена 14 лева) е в книжарниците
Да, 2019-а ще маркира 140 години от рождението и 60 години от кончината на Анри-Пиер Роше – човекът (и Dada активист), публикувал първия си, (полу)автобиографичен роман Жюл и Жим на 74-годишна възраст (!)... 6 години преди смъртта си и 9 години преди този дебютен роман да се превърне в едноименната филмова класика на Франсоа Трюфо, появила се на екран на 23 януари 1962-а... История за писателя Жюл и арт бохема Жим, история за класически любовни триъгълници в търсене на Символа на Красотата и Любовта... Да, откъсът тук ще ни запознае с Жюл и Жим преди емблематичната им среща с Катрин, само за да напомни, че Любовта има много спирки преди да достигне онази крайна дестинация... онази, от която няма връщане назад...
ТРИТЕ КРАСАВИЦИ
Жюл искаше да подготви нещата и замина една седмица по-рано за Мюнхен, където беше прекарал две години в компанията на тези жени.
Нае за Жим две обширни стаи у приятни хазяи, после разказа на трите си приятелки за него по толкова различен начин, че когато те си говореха, бе трудно да се разбере, че става дума за един и същ човек.
Още с пристигането си Жим бе представен на Лина, която вече знаеше случката с масата.
За най-голямо учудване на Жюл, още преди да изпият чая, умната и хубава Лина и Жим вече бяха единодушни по следните въпроси:
а) Жим твърде малко прилича на човека, описан от Жюл на Лина;
б) Лина съвсем не прилича на рисунката върху масичката;
в) двамата си допадат, но за да спестят времето на всички, смятат очакваната любов от пръв поглед да не се състои.
– Завиждам ви за яснотата и бързината на реакциите – им призна Жюл.
Що се отнася до Люси и Гертруде, Жюл ги представи на Жим едновременно на една вечеря в най-модерния бар на града.
Още със свалянето на палтата изпъкна контрастът между тях. Седнаха на маса от светло дърво, която келнерът скоро застла и отрупа с необичайни чаши.
По устните на Жюл трептеше щастлива и смутена усмивка, с която им признаваше, че и тримата са намерили място в сърцето му.
Обгърна ги приятно спокойствие без следа от стеснение.
– Чудя ви се, Жюл – размишляваше гласно Жим, – как сте успели да съберете две жени, така различни и така ...
Той не довърши. Мълчанието произнесе вместо него думата "красиви" и момичетата я чуха.
Жюл се изчерви от удоволствие. Щеше да отговори, но Гертруде го спря с ръка и заяви:
– Жюл е нашият изповедник, нашият режисьор. Той има богато въображение и ангелско търпение. Описва ни в своите романи, утешава ни, закача ни, ухажва ни, но не иска нищо повече. Забравя само едно: себе си.
– Каква възхвала! – провикна се Жим.
– Затова идваме винаги когато ни повика – обясни Люси, повдигайки леко глава.
Жюл разказа по присъщия си чудат начин за неуспеха с Лина, която вече бе осведомила приятелките си по телефона.
– Естествено – каза Гертруде. – Лина и господин Жим не си подхождат. Тя е разглезена, а това не се харесва на господин Жим.
– А какво му харесва? – попита Жюл.
– Ще видим – отговори невъзмутимо Люси.
За втори път сериозният ѝ глас направи впечатление на Жим. Смущаваше го едновременното присъствие на тези две жени, искаше му се да може през цялото време да гледа или само едната, или само другата.
Като уредник на тази среща, Жюл предложи да пият брудершафт с любимото му вино, за да се премахнат веднъж завинаги всички "господине", "госпожо" и "госпожице". А за да избягнат традиционното и твърде очебийно кръстосване па ръцете, той предложи всички да докоснат краката си под масата. Така и направиха.
Увлечен в радостта си, Жюл бързо отдръпна своите. Жим задържа известно време краката си опрени до краката на Гертруде и Люси, която първа внимателно отмести своя.
Продълговатото лице прибавяше към красотата на Люси нещо готическо. Тя вършеше всичко, без да бърза, и придаваше на всеки миг особена стойност, която го правеше ценен и за другите. Носът, устата, брадичката, челото ѝ бяха гордост на цяла област, която като дете бе представяла по време на един религиозен празник. Дъщеря на едър буржоа, тя учеше рисуване.
Трийсетгодишната Гертруде, родена спортистка, имаше гръцка хубост. Печелеше без тренировки състезанията по ски. Скачаше в движение от трамваите и се заковаваше на място без усилие. Човек изпитваше желание да докосне мускулите ѝ. Имаше четиригодишно момченце – без баща. Не вярваше в бащите. Работеше като миниатюристка и имаше и щастливи, и трудни моменти. Макар че бе от семейство на благородници, тя живееше далеч от своето съсловие, сред хората на изкуството, които я уважаваха и обичаха.
Вечерта лъкатушеше като пълноводна река. Самото им присъствие сякаш раждаше песен, в настроението проблясваха искрици. Четиримата си приличаха по едно: относителното безразличие към парите и съзнанието, че животът им е в ръцете на Бога или, както Гертруде би предпочела да се изрази, на дявола.
Жюл говореше увлекателно. Но към два часа сутринта реши, че е голям познавач на душите и жизнените ситуации, и каза няколко смели шеги. Може би чрез думите, изречени пред други хора, той компенсираше това, което не смееше да направи в личния си живот...
Присмя се на двете си приятелки, на себе си, дори на Жим. Не им ли бе отворил вратите на един рай, в който самият той не беше сигурен, че ще влезе? Предчувстваше ли го? В своята хвалебствена и радостна песен той вмъкна остри нотки, а когато реши да дава съвети на Всевишния как да преустрои своето творение, обстановката стана тягостна.
Един извод все повече се налагаше: Жюл беше чудесен приятел, обаче неспособен да се изяви в любовта и в брака. За сетен път и той самият отгатваше това, но се криеше зад потока от думи.
– Жюл винаги сам си разваля вечерта – промълви Гертруде, докато Жюл бе изтичал след продавачката на цигари. Люси кимна снизходително.
Последният четвърт час премина сред брътвежите на Жюл. Той не оставяше другите да говорят и упорито повтаряше неща, които не бяха предизвикали желания ефект. Тримата му приятели се измъчваха заради него и изпитваха вече скрито желание да се видят насаме.
Жим виждаше за първи път Жюл такъв, макар че вече бе забелязал отделни прояви на тази негова черта по време на разговорите им на четири очи, в които, извън реалното присъствие на красотата, Жюл се рееше из облаците.
След като изпратиха Гертруде и Люси, Жюл и Жим се поразходиха из един обширен парк. Зазоряваше се. Жюл се бе поуспокоил.
– Странна нощ – сподели Жим. – Какъв необикновен букет става от тези две цветя. Каква духовна и каква плътска любов! Никак не ми се иска отново да видя заедно Люси и Гертруде.
– Разбирам ви – съгласи се Жюл. – Коя от двете ни направи по-силно впечатление?
– Все още съм заслепен – отвърна Жим. – А и не бързам да разбера. А на вас?
– Люси. Искал съм и отново ще искам ръката ѝ.
Гертруде ме утеши след отказа па Люси. Заведох я със сина ѝ на море в Италия. Тя ми отдаде тялото си, но не и любовта си. Разбирате ли, Жим, когато срещнах Люси, се уплаших. Не исках да се поддавам на тази любов, но по време на една разходка в планината тя си нарани крака и ми позволи да ѝ помогна. Аз го бинтовах, сменях превръзките. Искаше ми се никога да не оздравява.
– Усещам влиянието ѝ – каза Жим.
– Не тя, а аз не можах да оздравея – продължи Жюл. – Когато отново стъпи на крака, осмелих се да ѝ направя предложение за женитба. Тя каза "не", но така нежно, че аз все още се надявам.
Жюл и Жим (превод Изабела Георгиева, 216 стр, цена 14 лева) е в книжарниците
