My Mir

"Колкото и да бягаш, миналото все те настига" – тази крилата фраза може и да играе жокер за разплитането на (почти)автобиографичната история на Патрик Мелроуз... Пъзел-история, разказана ювелирно от Едуард Сейнт Обин в поредица от пет романа (Чудо голямо, от който по-долу ви очаква откъс, е първия по ред)... Пъзел-история, превърната в хитов минисериал (озвучен от Hauschka) тази година и изигран блестящо от Бенедикт Къмбърбач (неслучайно, вече номиниран със Златен глобус 2019 за влизането в кожата на Патрик Мелроуз)... Пъзел-история, в чийто център лежи един летен ден, прекаран от петгодишния Патрик в семейната Мелроуз вила в Южна Франция... Един летен ден, който ще се връща отново и отново в съзнанието на Патрик като злокобен призрак... или като зелено гущерче... Затова и откъсът от Чудо голямо ни връща именно в онази семейна вила в Южна Франция... там, където "За охлювите той беше същото, каквото за него бяха възрастните."...

Патрик крачеше към кладенеца. Държеше сив пластмасов меч със златна дръжка и го размахваше към розовите съцветия на дилянката, избуяла по стената на терасата. Забележеше ли охлюв по стеблото на резенето, го събаряше с рязко движение на меча си. Ако убиеше някой охлюв, трябваше да го стъпче и после бързо да избяга, защото иначе ставаше пихтиест като сопол. После се връщаше, поглеждаше натрошената кафява черупка, набита в меката сивкава плът, и съжаляваше за стореното. Не беше честно да тъпче охлювите след дъжд, защото те бяха излезли да си поиграят, да се изкъпят в локвичките под капещите листа и да си изпънат рогчетата. Когато ги докоснеше по тях, те се отдръпваха назад и ръката му правеше същото. За охлювите той беше същото, каквото за него бяха възрастните.

Един ден изобщо не смяташе да ходи там, но с изненада се озова до кладенеца и заключи, че е намерил нов пряк път. Сега винаги минаваше по него, когато бе сам. Прекосяваше тераса, заета от маслинова горичка, където предния ден листата потрепваха на вятъра ту сиви, ту зеленикави, както когато плъзгаш пръстите си напред-назад по кадифе и то ту тъмнее, ту светлее.

Показа на Андрю Бънил краткия път, ама Андрю се тросна, че бил по-дълъг от другия път, затова Патрик на свой ред го заплаши, че ще го хвърли в кладенеца. Какъвто беше лигльо, Андрю се разциври. Когато си заминаваше обратно за Лондон, Патрик му се закани, че ще го хвърли от самолета. Дрън-дрън, Патрик дори нямаше да бъде в самолета, обаче заплаши Андрю, че ще се скрие под пода и ще изреже с трион кръг около седалката му. Бавачката на Андрю се скара на Патрик, задето е такъв проклетник, а той се сопна, че просто Андрю е женчо.

Неговата бавачка умря. Приятелка на майка му обясни, че е отишла на небето, но Патрик беше там и прекрасно знаеше, че я сложиха в дървен сандък и я пуснаха в една дупка. Небето беше в другата посока, следователно онази жена лъжеше, освен ако нямаше да изпратят бавачката там като колет. Майка му много плака, когато пъхнаха бавачката в сандъка – твърдеше, че плаче заради своята бавачка. Което беше глупаво, понеже нейната бавачка още си беше жива, дори щяха да ѝ ходят на гости с влака, а по-голяма скука от това няма накъде. Черпеше ги с гадна торта със съвсем мъничко мармалад насред километри пухкаво тесто. И все повтаряше: "Знам, че ти харесва", което си беше чиста лъжа, защото последния път той ѝ каза, че тортата не му харесва. Наричаше се пандишпан и приличаше на гъба, затова Патрик попита дали става за къпане, а майка му и бавачката се скъсаха да се смеят и да го прегръщат. Противна работа, защото бабката притискаше бузата си до неговата, а кожата ѝ беше отпусната и висеше като онази кокоша шия от ръба на масата в кухнята.

Защо изобщо майка му имаше бавачка? Патрик вече нямаше, а беше само на пет. Баща му казваше, че вече е мъжле. Беше зима и той за пръв път видя сняг. Помнеше как бе стоял на пътя до един каменен мост, пътят беше покрит със скреж, нивите бяха затрупани със сняг, небето блестеше, пътят и храстите горяха, а той носеше сини вълнени ръкавици и бавачката го държеше за ръката, докато двамата цяла вечност се любуваха на моста. Често си спомняше и онзи път, когато бяха на задната седалка на колата, главата му почиваше в скута ѝ, той вдигна поглед, усмихна ѝ се, небето зад главата ѝ беше обширно и синьо и Патрик се унесе.

Патрик се покатери по стръмния бряг по пътеката покрай едно дафиново дърво и стигна до кладенеца. Беше му забранено да играе там, затова и беше любимото му място за игра. Понякога се покатерваше върху прогнилия капак и скачаше върху него, все едно е трамплин. Никой не можеше да го спре, не се и опитваха често. Дървото беше почерняло там, където набъбналата розова боя се беше олющила. Капакът скърцаше заплашително и сърцето му затуптяваше по-бързо. Не му достигаха сили сам да повдигне капака, но ако го завареше отворен, събираше камъчета и шепи пръст и ги хвърляше долу. Те цопваха екливо във водата и се разпиляваха в тъмното.

Когато изкачи пътеката, Патрик вдигна победоносно меча си. Забеляза, че капакът на кладенеца е вдигнат. Залови се да търси подходящ камък, най-големия, който можеше да вдигне, и най-облия, който успееше да намери. Огледа полето наоколо и изрови червеникав камък, който се наложи да носи с две ръце. Постави го на равното до зейналия отвор на кладенеца, повдигна се, докато стъпалата му се отлепят от земята, наведе се колкото може по-напред и се взря в мрака към невидимата вода. Вкопчи се здраво с лявата си ръка, избута камъка до ръба, после го чу да цопва, видя го как разкъсва повърхността и как развълнуваната вода улавя светлината от небето и немощно проблясва в отговор. Водата беше толкова черна и плътна, че приличаше повече на нафта. Патрик се провикна в гърлото на кладенеца, надолу към сухите тухли, на места почернели и позеленели. Ако се надвеси достатъчно, чуваше влажното ехо на собствения си глас.

Реши да се покатери по стената на кладенеца. Протритите му сини сандали влизаха в пролуките между камъните. Искаше да застане на ръба на зейналото каменно гърло на кладенеца. Веднъж вече го беше направил като предизвикателство, докато Андрю им беше на гости. Андрю стоеше до кладенеца и повтаряше: "Моля те, недей, Патрик, моля те, слез, недей". Тогава Патрик не беше уплашен, за разлика от Андрю, ала сега беше сам и когато приклекна на ръба в гръб към водата, усети как му се вие свят. Надигна се съвсем бавно и когато се изправи, усети подканващата бездна да го привлича назад. Сигурен беше, че помръдне ли, стъпалата му ще се плъзнат, затова опита да не се олюлява, като стисна юмруците и пръстите на краката си и се вторачи сериозно в твърдата пръст около кладенеца. Мечът му още лежеше на ръба и на Патрик му се искаше да го вземе, за да бъде триумфът му пълен, наведе се предпазливо и с огромно усилие на волята, преодолявайки страха, който се опитваше да скове крайниците му, взе меча с одрасканото и на места вдлъбнато сиво острие. Щом го стисна, приклекна колебливо, скочи с победоносен вик от ръба на кладенеца на земята и изимитира дрънченето на метал, докато покосяваше въображаемите си врагове. Цапна лавров лист с плоската страна на меча си, после прониза въздуха под храста с измъчено стенание и притисна тялото си отстрани. Обичаше да си представя обсадена римска армия, застрашена от варварско поражение точно преди да се появи той, командирът на специални бойци с пурпурни наметки, най-храбрият от всички, и да спаси войската от невъобразимо поражение.

Докато се разхождаше в гората, често си мислеше за Айвънхоу, герой в един от любимите му комикси, който вървеше и посичаше дърветата от двете си страни. Патрик трябваше да заобикаля боровете, но си представяше, че притежава силата да ги събаря, за да си прокарва път, пристъпваше царствено през горичката в края на терасата и с един-единствен удар поваляше всяко дърво и отляво, и отдясно. Четеше разни неща по книгите и после дълго размишляваше над тях. Беше прочел за дъгата в някакво сантиментално илюстрирано книжле, но после започна да забелязва дъгата по лондонските улици след дъжд, в бензиновите петна по уличната настилка, когато водата се разслояваше на пурпурни, сини и жълти пръстени.

Днес не му се ходеше в гората, затова реши да подскача надолу през всички тераси на склона. Все едно летеше, но някои от стените бяха прекалено високи и се налагаше да присяда на ръба, да хвърля меча си и да се снижава, преди да тупне. Обувките му се напълниха със сухата пръст покрай лозите и на два пъти се наложи да ги събува, да ги обръща и да ги изтупва от пръстта и камъчетата. Към дъното на долината терасите ставаха по-широки и по-плитки и Патрик можеше да прескача ниските зидове. Събра сили за последната битка.

Чудо голямо (превод Надежда Розова, 192 стр, цена 15 лева) е в книжарниците

"Who Wants To Live Forever" беше казал Фреди, но "Смъртта не е предвидена в моя планинг" отвръща Фредерик Бегбеде – в своя (почти) автобиографичен роман Живот без край, героят на Бегбеде, въоръжен със запазената марка ирония, самоирония, зрял сарказъм и ПГМ (Поколенчески Гигантски Махмурлук), стои на прага на вечността в търсене на безсмъртие и пост-човек битие... въпреки, че "От началото на главата в света са умрели 10 000 души. До края на книгата вече няма да ги броя – купчината трупове ще е твърде отблъскваща."...

Житейският разказ, който четете, гарантира моята вечност. Той се съхранява в програмата Human Longevity, файл номер Х76097АА804. Ще се върнем по-късно към това.

До петдесетата си година тичаме с тълпата. След това не бързаме чак толкова напред. Забелязваме по-малко хора около себе си, а отпред – зееща пропаст.

Животът ми е изтънял. Усещам, че мозъкът ми е по-млад от тялото. Падам на тенис 6:2 от моя дванайсетгодишен племенник. Роми може да смени тунера на моя принтер, аз не съм способен. Трябват ми три дни, за да се възстановя след вечер с текила. Достигнах възрастта, когато се страхуваме да се надрусаме: смъркаме "линийки" вместо предишните "магистрали". През цялото време изглеждаме стегнати, защото се пазим да не получим МСБ на лицето. Пием ябълков сок с лед, за да си помислят, че е уиски. На улицата вече не се обръщаме след момичетата, защото се страхуваме, че ще ни се схване вратът. Поискаме ли да караме сърф в морето, веднага хващаме двоен отит. Всяка нощ ставаме един или два пъти да пикаем.

И това също са радостите на петдесетгодишните – ако някой ми бе казал, че един ден ще си слагам колан на задната седалка на таксито!

Старците през цялото време нещо ги боли. Тялото е изхабено; много малко дни минават без тъпи болки в краката, схващане на мускулите или бодежи. Без да споменаваме психологическите или нервни поражения. Най-лоши са постоянните оплаквания. Старостта основно се състои в досаждане на околните. Старецът недоволства, оплаква се и разгонва младите.

Общото между всички петдесетгодишни е шубето. Доказва се с поведението: ужасно внимаваме какво ядем. Спираме да пием и пушим. Пазим се от слънцето. Избягваме всякакви оксиданти. Постоянно сме депресирани. Бивши гуляйджии се превръщат в жалки страхливци, които треперят за кожата си. Ето, дори думата "страхливец" е показателна за старостта на автора. Пазим последните си моменти. Подписваме договори за пенсионно-осигурителни фондове, застраховки живот, отдаване под наем. За един миг поколението ми мина от безразсъдство към параноя.

Имам чувството, че промяната се извърши за една нощ: внезапно всичките ми destroy приятели вече се кълнат единствено в биохраната, киноата, веганството и разходките с колело. Обзе ни нещо като ПГМ (Поколенчески Гигантски Махмурлук). Колкото повече приятелите ми се разбиваха в тоалетните на "Барон" преди двайсет години, толкова повече сега ми дават уроци по хигиена на живота и на здравето. Още по-нереално е, че въобще не забелязах как се случи!

Може би бях изпаднал в черна дупка с моите разводи и телевизионни предавания, все още мислех, че е много кул да се друсам с компаньонки, не видях как светът около мен се променя. Пичове, които свършваха в канавките в 8 сутринта, се превърнаха в аятоласи на варивата, а моите бивши дилъри – в апостоли на планинските преходи, обути в чепици "Норт фейс".

Ако запалиш цигара, внезапно ставаш самоубийствен убиец; ако поръчаш кайпироска, ставаш воняща отрепка. Не си чел Силвен Тесон? Нещастник. Плюят миналото си. Дори Силвен щеше да се убие, катерейки се къркан по покривите. Престанете да се правите на монаси еколози! Тесон е като мен: алкохолик русофил, който се страхува да пукне.

Започнах да гледам всички кулинарни предавания. "Мастършеф", "Топ шеф", "Измъкванията на Пьотирьоно": аз съм бивш клубен лъв, приел лайт кухнята. И накрая стана това, което трябваше да стане: записах се във фитнес клуб. Дори в най-страшните си кошмари не си бях представял подобно падение: аз на ергометър, аз, разтрисан на пауър плейт, аз, изтегнат на лакти и пръсти на краката, аз, с гръб към шведската стена, имитиращ стол, аз, дърпащ ластици, аз, вдигащ тежести, за да заменя гърдите си с гръдни мускули. В продължение на векове мъжът се е сражавал в героични войни; в XXI век борбата срещу смъртта приема друга форма – мъж в шорти, който скача на въже.

Страхувам се, защото Роми и Лу не заслужават да бъдат сираци. Опитвам се да отдалеча края си. Животът свършва, а аз не го приемам. Смъртта не е предвидена в моя планинг. Тази сутрин вървях с боси крака върху ягоди, хвърлени от моето бебе на паркета.

Постигнатото в тежка битка щастие... Ще приключи ли за пет минути?

Оглушавам: карам хората да повтарят изреченията. Но може би нямам никакъв проблем със слуха, може би просто другите не ме интересуват. На възраст съм, когато започваме да пием кока-кола зиро, защото коремът расте и се страхуваме, че вече няма да видим кура си. Всяка вечер броя в банята падналите ми косми, които плават във водата. Ако са повече от десет, се депресирам. С пинсета скубя изникналите от носа и ушите ми бели косми и изтънявам обраслите си вежди, достойни за един Франсоа Фийон. Следя бенките си като мляко на котлона. Обличам се в костюми "fit" на Хеди Слиман, надявайки се, ако смъртта срещне един брадясал тип в тясно сако, да си помисли, че е сгрешила човека. Ставите на ръцете ми се схващат, гърбът ме заболява след петнайсет минути физически упражнения. На петдесет години вече нямаме време да се шляем. Времето се измерва в минути. Електронният ми часовник постоянно отчита сърдечния ми ритъм, както и изгорените при ходене калории. Моята Хекзоскин тениска изпраща по Bluetooth нивото ми на потене към моя iPhone 7. Тези празни статистики ме успокояват. Във всеки момент мога да ви кажа колко крачки съм направил от сутринта. Световната здравна организация препоръчва 10 000 крачки дневно; стигнал съм 6136 и вече съм капнал.

Някъде по пътя загубих нещо и това нещо се нарича моята младост. В нашето плоско време единствено от смъртта може да ти се завие свят. От началото на главата в света са умрели 10 000 души. До края на книгата вече няма да ги броя – купчината трупове ще е твърде отблъскваща.

Живот без край (превод Георги Ангелов, 296 стр, цена 16 лева) е в книжарниците 

Да, отново е Време за Киномания (тази година от 15 до 30 ноември, пълната програма е тук)... Време за есенни фестивални фаворити и бъдещи претенденти за Оскар 2019... И ако Времето е относително понятие за Киното и за всеки киноман, ето една относителна селекция от най-добрите филми, които ви очакват на Киномания 2018 в категориите:..

Ново Българско Кино – хубаво е когато имаме възможност да избираме между пет нови български филма и дори Мълчанието на сестра ми да крие своите фаворити, и да желаем на Соня Йончева. Sempre Libera и Smart Коледа за всички, ние се спираме на:..

Времето е наше – 15 ноември, 19:00, НДК - Зала 1

България, 2018, 124 мин

режисьор: Петър Попзлатев

с участието на: Рушен Видинлиев, Елена Телбис, Леонид Йовчев, Ирини Жамбонас, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Красимир Доков, Валентин Ганев, Бояна Петрова, със специалното участие на Ицхак Финци

Неслучайно, дебютният филм Аз, графинята на режисьора Петър Попзлатев се появява на бял свят преди точно 30 години – 89-а година, онези смутни, хаосни времена, когато Уж се полагаше нов Ред и точно това Време е на фокус в последния му филм... Неслучайно, повечето актьори от Времето е наше са герои и в Цветът на хамелеона, само че в разменени роли... Все пак, времената се менят, но призрак-образите (и следите) на миналото остават... И ако писателят Мартин Сестримски/Леонид Йовчев, служителят от Държавна сигурност Боян Тилев/Рушен Видинлиев и заварената дъщеря Невена/Елена Телбис на Тилев са затворени във вечния Бермудски/български триъгълник на тайните и лъжите, то остава, 30 години по-късно, да разберем дали Времето на Истината въобще съществува...

Далеч от брега – 19 ноември, 18:30, Люмиер Лидл

България/Украйна, 2018, 135 мин

режисьор: Костадин Бонев

с участието на: Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Йоана Буковска-Давидова, Жорета Николова, Цветана Манева, Марий Росен, Антонио Димитриевски, Мая Новоселска, Луиза Григорова-Макариев, Вела Петрова

Един режисьор, Злати Братоев/Пенко Господинов "заточен" от силните на деня в провинциален театър на брега на морето... Една пиеса, превръщаща кошмара на група хора (живеещи под постоянно наблюдение и страх от наказание) в абсурдна реалност – картинка, до болка позната, от соц действителността и от дузини филми и романи (в случая, Чайки далеч от брега на Евгений Кузманов)... картинка, която може да оживее и Днес (въпреки "Промените"), защото ако предишния филм на Костадин Бонев носеше заглавието Потъването на Созопол, то във всяка История винаги, преди всичко, става дума за Потъване на Свободата...

Фестивал на Фестивалите – да, селекцията от филми тук или са получили вече награди, или напълно заслужават по-големи такива... или пък са големи филми преди големи награди...

Всички знаят – 17 и 22 ноември, 19:00, НДК - Зала 1

Испания/Франция/Италия, 2018, 133 мин

режисьор: Асгар Фархади

с участието на: Пенелопе Крус, Хавиер Бардем, Рикардо Дарин, Едуард Фернандес, Барбара Лени, Инма Куеста, Елвира Мингес, Рамон Бареа

Всички знаят, че Асгар Фархади е майстор на социално нюансирани, криволичещи като лабиринт истории и двата Оскар-а (за Раздялата и Търговският пътник) го подчертават дебело... Всички знаят, че Пенелопе Крус и Хавиер Бардем са тотално хитов, филмов (а и в живота) тандем... Всички знаят, че когато иде реч за иберо страсти с елементи на сватбено тържество, на запалване на угаснала любовна младост, на отвличане на невръстна дъщеря... , то нищо няма да върви по ток и жица... до самото финале гранде с апломб по запазена Фархади марка.

Островът на кучетата – 16, 17, 18, 24 и 27 ноември

САЩ/Германия, 2018, 101 мин

режисьор: Уес Андерсън

с участието на: Брайън Кранстън, Кою Ранкин, Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Бил Мъри, Лийв Шрайбър, Джеф Голдблум, Боб Балабан, Грета Гъруиг, Тилда Суинтън, Ф. Мъри Ейбръхам, Куничи Номура, Франсиз Макдорманд, Йоко Оно, Харви Кайтел, Кен Ватанабе

Да, светът на Уес Андерсън прилича на сюрреален лунапарк – пъстър, фантазно-театрален, с колоритни герои, които се качват на главозамайваща въртележка от комични ситуации и втората му пълнометражна анимация (след Fantastic Mr. Fox) не прави изключение – ако, все още, не сте изживели авантюрите на хлапето Атари и неговата кучешка банда от Спотс, Рекс, Индийското орехче, Шефа и Вожда в борбата им против геноцида, "хибридните" лъжи, дезинформацията, корупцията и Злото като цяло, то значи време е да хванете курс към Островът на кучетата... за да станете мъничко пò Човек...

Старецът и оръжието – 17, 18, 20, 24 и 25 ноември

САЩ, 2018, 93 мин

режисьор: Дейвид Лауъри

с участието на: Робърт Редфорд, Сиси Спейсик, Кейси Афлек, Дани Глоувър, Тайка Съмптър, Айзая Уитлок-син, Джон Дейвид Уошингтън, Том Уейтс, Елизабет Мос, Кийт Карадайн

Едва ли има по-подходяща роля за "пенсиониране" на Робърт Редфорд от тази на джентълмена-банков крадец Форест Тъкър – изтънчен (като в Ужилването), извършил последния си обир на 78(!), практикуващ професионално бягство от затвора (30 пъти!) и в неустоимата компания на любимата Джюъл/Сиси Спейсик, истинската история на Форест Тъкър (разказана от журналиста Дейвид Гран) се превръща в нещо повече от Бони и Клайд в третата възраст...

BlackKklansman – 18 и 24 ноември

САЩ, 2018, 134 мин

режисьор: Спайк Лий

с участието на: Джон Дейвид Уошингтън, Адам Драйвър, Лора Хариър, Тофър Грейс, Робърт Джон Бърк, Хари Белафонте

Не всеки ден афроамериканец (първият чернокож полицай в Колорадо Спрингс в края на 70-те, Рон Сталуърт/Джон Дейвид Уошингтън) и евреин (детективът под прикритие Флип Цимерман/Адам Драйвър) получават карта за членство в Ку Клукс Клан – случката (upon some fo'real, fo'real shit, както гласят началните надписи) е част от разследването под прикритие на Рон, започнато на шега по телефона и завършено с Ку Клукс Клан абсурдните срещи на живо на Флип... сблъсъкът на White America и Black America е неизбежно кървав, дори да е обагрен обилно в Blaxploitation хумор, а залогът е смърт на расовите предразсъдъци при бъдещите поколения... Неслучайно, BlackKklansman завършва с архивни кадри от миналата година и посланието: "No Place for Hate!"

Светът е твой – 19, 23, 29 и 30 ноември

Франция, 2018, 100 мин

режисьор: Ромен Гаврас

с участието на: Карим Леклу, Изабел Аджани, Венсан Касел, Улая Амамра, Сам Спрюъл, Франсоа Дамиен, Филип Катрин

Новият филм на Ромен Гаврас е точно толкова пъстро-калейдоскопичен и екшън-оцветен, колкото епичното видео, което засне за парчето Gosh на Джейми ХХ Смит – също като във видеото, и тук, героите са колоритно-гето-гангстер-симпатични (интересно амплоа за Изабел Аджани и ново упражнение по стил на Венсан Касел), също като във видеото, и тук, историята тече под бийтовете на Джейми ХХ (в компанията на SebastiAn), а крими хуморът е толкова обилен, че може да заявим: Светът е... оцелял, защото си се смял...

Глория Бел – 22, 24, 27, 28 и 29 ноември

Чили/САЩ, 2018, 102 мин

режисьор: Себастиан Лелио

с участието на: Джулиан Мур, Джон Туртуро, Майкъл Сера, Брад Гарет, Карън Писториус, Барбара Зукова

Неслучайно, когато прогнозирахме Оскар-а за най-добър чуждоезичен филм на Фантастична жена, обърнахме специално внимание на следващите филми на Себастиан Лелио – Глория Бел, всъщност, се връща към пълнометражния дебют Глория на Лелио, който ремиксира страстите и кризите на средната възраст на Глория/Джулиан Мур като създава своеобразна фемина трилогия (с Фантастична жена и Неподчинение) в тройна бийт-комбина с Матю Хърбърт.

Рудолф Нуреев: Бялата врана – 23 ноември, 19:00, НДК - Зала 1

Великобритания/Франция, 2018, 127 мин

режисьор: Ралф Файнс

с участието на: Олег Ивенко, Адел Екзаршопулос, Ралф Файнс, Рафаел Персоназ, Чулпан Хаматова, Сергей Полунин, Калипсо Валоа, Луис Хофман, Оливие Рабурден, Равшана Куркова, Джонатан Закаи

Тази година се навършиха 80 години от рождението на балетиста Рудолф Нуреев и в третия си филм като режисьор Ралф Файнс прави всичко възможно, за да усетим какво е да си Роден да Танцуваш... въпреки Студената война... въпреки предразсъдъците на всички нива... помощта идва от сценариста Дейвид Хеър (Часовете, Четецът) и от двамата хитови украински танцьори Олег Ивенко/Рудолф Нуреев и Сергей Полунин/ Юрий Соловьов, които знаят идеално какво е да си Бяла врана...

Ван Гог: Пред портите на вечността – 24 ноември, 20:30, НДК - Зала 1

САЩ/Франция, 2018, 110 мин

режисьор: Джулиън Шнабел

с участието на: Уилем Дефо, Рупърт Френд, Оскар Айзък, Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп, Ан Консини, Венсан Перес, Владимир Консини

След миналогодишната удивителна (и неоценена), маслено-анимирана епистоларна история на последните дни на Ван Гог в Да обичаш Винсент едва ли можеше да се появи нещо по-въздействащо по въпроса, но визуалният артист Джулиън Шнабел винаги е знаел как брилянтно да разказва живота на художниците, които обича (помните Баския, нали)... А Уилем Дефо наистина е способен да запази образа на Ван Гог за Вечността...

Те – 25 ноември, 19:00, НДК - Зала 1

Италия/Франция, 2018, 150 мин

режисьор: Паоло Сорентино

с участието на: Тони Сервило, Елена София Ричи, Рикардо Скамарчо, Кашя Смутняк, Еуридиче Аксен, Фабрицио Бентиволио, Анна Бонаюто

Сорентино и Сервило го направиха отново – след Il Divo дисекцията на дългогодишния италиански премиер Джулио Андреоти, сега тандемът режисьор-актьор се прицелва в амбивалентната личност на магната и бивш министър-председател Силвио Берлускони... Сатирата е безкомпромисно-оголваща, сарказмът е помпозен ала Берлускони, а стремежът към Властта лежи в тотална дисекция на масата на... изборите, които правим.

3 дни в Киберон – 24, 25 и 28 ноември

Германия/Австрия/Франция, 2018, 115 мин

режисьор: Емили Атеф

с участието на: Мари Беумер, Биргит Минихмайр, Чарли Хюбнер, Роберт Гвиздек, Дени Лаван, Вики Крипс

Да, тази година Роми Шнайдер щеше да навърши 80 години и ако 3 дни в Киберон стилно и монохромно пресъздава часовете на катарзисните интервю и фотосесия за списание Щерн в бретонския балнеокурорт Киберон, година преди трагичната ù кончина, то тези мигове може и да разкажат цялата житейска одисея на Роми/Мари Беумер по един удивителен Шнайдер начин... и със седем немски филмови награди Лола в ръка.

Документално Кино – о, да, животът е най-добрият сценарист/режисьор и документалните филми тук показват защо това е така...

Моето поколение – 17, 18 и 25 ноември

Великобритания, 2017, 85 мин

режисьор: Дейвид Бати

с участието на: Майкъл Кейн и гласовете на Дейвид Бейли, Роджър Долтри, Джоан Колинс, Пол Маккартни, Дейвид Пътнам, Туиги, Мариан Фейтфул

Да, поколението на Майкъл Кейн определено е интригуващо – 60-те години, време на попкултурни еволюции, революции... разказани от първо лице из лабиринта на улиците на Лондон, както само Майкъл Кейн може да го разкаже.

Папа Франциск: Човек на думата си – 18, 20 и 24 ноември

Франция, 2018, 96 мин

режисьор: Вим Вендерс

В последните години, документалните филми на Вендерс се получават по-добре от игралните и Солта на земята, и Катедрали на културата го доказват брилянтно... Може би, защото Вим е, преди всичко, съзерцател на света наоколо, който кадрира живота безпристрастно, но и в най-дребните емоционални детайли... Може би, затова и портретът на Папа Франциск изглежда като лично пътуване с един обикновен човек с необикновени идеи, думи и дела...

Бергман: Година от живота – 18, 21 и 25 ноември

Швеция/Норвегия, 2018, 116 мин

режисьор: Джейн Магнусон

с участието на: Лив Улман, Барбра Страйзанд, Елиът Гулд, Лена Ендре, Ларс фон Трир

Да, няма киносъбитие по света и у нас, което да не отбелязва тази година 100-годишния юбилей от рождението на Ингмар Бергман... Да, и сега ще може да гледаме панорама от класики като Поляната с дивите ягоди, Шепот и викове, Лице срещу лице, Сцени от един семеен живот, Сарабанда... , но Бергман: Година от живота ни връща в 1957-а, изключително плодотворна, но и житейски напрегната за Ингмар, като през призмата на този отрязък се подрежда пъзел от архивни материали, откъси от огромната му филмография, за да излезе на фокус човекът, който е роден да бъде... Ингмар Бергман.

Киномания 2018 е от 15 до 29 ноември в салоните на НДК, Люмиер Лидл, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема и културен център G8

Да, последните издания на SOfia Independent Film Festival (тази година от 26 октомври до 3 ноември, пълната програма е тук) разкриха, че фокусът вече не е само върху американското, а върху тоталния спектър на независимото кино от цял свят... Да, SO Independent фестивала може и да мени своя екип тази година, но качествената селекция не се променя, както и връчването на награди за най-добър игрален, документален и късометражен филм, затова ето кои са нашите фаворити от SOfia Independent Film Festival 2018...

Какво?

Изобилие от независимо, нискобюджетно и експериментално кино от цял свят, разделено в категориите:

+ SO Игрално – да, в SO Independent селекцията блести миналогодишния носител на Оскар за чуждоезичен филм Фантастична жена, но неслучайно, откриването на фестивала идва с документалната биография...

МакКуин – 26, 29 октомври и 1 ноември

Великобритания, 2018, 111 мин, документален

режисьори: Йън Бонхьот, Питър Етеджуи

с участието на: семейство МакКуин, Бернард Арно, Джоузеф Бенет, Детмар Блоу, Кейт Мос

Догодина, Лий Алекзандър МакКуин щеше да навърши 50 години – отишъл си без време, на върха на славата, пленил модния свят със зловеща красота и подсъзнателни изкушения, животът на Алекзандър (минал от невръстен шивач, през модната къща Givenchy до собствения лейбъл McQueen) е мечта за всеки документалист, който обича да разплита култ мистерии, нали...

Милост – 27, 28 октомври и 2 ноември

Великобритания, 2017, 112 мин

режисьор: Джеймс Марш

с участието на: Колин Фърт, Рейчъл Уайс, Дейвид Тюлис

Доналд Кроухърст (Колин Фърт) прекарва сам в открития океан 7 месеца и два дни в опит да обиколи света със своята самоделна яхта, но дори 50 години по-късно едва ли някой може да опише това самотно, безкрайно плаване през Душата на човек... Дори режисьорът Джеймс Марш да е заснел Теорията на всичко, а композиторът Йохан Йохансон (Мир на Душата му) да е озвучил всяка емоция човешка...

Пеперуда – 27, 29 октомври и 2 ноември

Чехия/Испания/САЩ, 2017, 133 мин

режисьор: Майкъл Ноер

с участието на: Рами Малек, Чарли Хънам, Томи Фланагън

Киното винаги е обичало затворнически драми, а в този римейк на едноименната класика от 1973-а (със Стив Маккуин и Дъстин Хофман) касоразбивачът Анри Шариер (Чарли Хънам), или просто Папийон/Пеперудата, и фалшификаторът Луи Дега (Рами Малек, когото ще видим като Фреди Меркюри в Бохемска рапсодия) преминават през Ада на каторгата на Дяволския остров във Френска Гвиана, за да стигнат Рая на приятелството и... бягството...

Грешното възпитание на Камерън Пост – 27, 30 октомври и 3 ноември

САЩ, 2018, 90 мин

режисьор: Дезире Акхаван

с участието на: Клоуи Грейс Мориц, Саша Лейн, Форест Гуудлък, Джон Галахър-джуниър, Стивън Хаук, Куин Шепърд

Много грешки има в джендър възпитанието, но, може би, най-голямата са центровете за "превъзпитание" на сексуалните влечения към същия пол – именно там, в средата на 90-те, попадат тийновете Камерън Пост/Клоуи Грейс Мориц, Джейн Фонда(!)/Саша Лейн и Адам/Форест Гуудлък, и безпогрешно се свързват в приятелство за цял живот... а Грешното възпитание на Камерън Пост печели голямата награда на Сънданс 2018.

Арктика – 28, 30 октомври и 1 ноември

Исландия, 2018, 97 мин

режисьор: Джо Пенна

с участието на: Мадс Микелсен, Мария Телма Смарадотир

Историите за оцеляване винаги са били метафори за Живота и арктическата авантюра на Мадс Микелсен не прави изключение – човешки Дух, бяла пустиня и... надежда за Живот...

Хотел Артемида – 28 октомври и 3 ноември

САЩ/Великобритания, 2018, 94 мин

режисьор: Дрю Пиърс

с участието на: Джоди Фостър, София Боутела, Джеф Голдблум, Дейв Батиста

Ел Ей, 2028, водна криза, обир на банка и тайната спешна болница за престъпници Хотел Артемида, движена от Сестрата а.к.а Джийн Томас (Джоди Фостър) – все горещи пресечни точки в тази луда сай-фай-ноар авантюра...

Стъкления замък – 31 октомври и 3 ноември

САЩ, 2017, 127 мин

режисьор: Дестин Даниел Кретън

с участието на: Бри Ларсън, Уди Харелсън, Наоми Уотс, Сара Снуук

Стъкления замък е като огледало на отношенията в едно ексцентрично, номадско, шестчленно семейство, което живее по собствени правила, и най-вече на връзката между бащата Рекс (Уди Харелсън) и втората дъщеря Джанет (Бри Ларсън) – истинската история на журналистката Джанет Уолс (филмът е по едноименната ù автобиография) отразява не само обществото, в което живеем (с всичките му клишета и предразсъдъци), но и намига към Хората, които искаме (или сме принудени) да бъдем...

First Reformed – 31 октомври и 1 ноември

САЩ, 2017, 113 мин

режисьор: Пол Шрейдър

с участието на: Итън Хоук, Аманда Сейфрид, Седрик Дъ Ентъртейнър

Реформацията на Душата е трудно нещо и протестантския свещеник Ърнст Толър (Итън Хоук) идеално знае това – той търси нов път и за църквата First Reformed, която ръководи, и за себе си след самообвиненията за загубата на сина му Джоузеф, докато съдбата не го среща с овдовялата и бременна Мери (Аманда Сейфрид), а Катарзисът не се крие някъде там... във връзката между Ърнст, Мери и музиката на Lustmord...

+ SO Конкурс – да, за четвърти път SO Independent ще връчва и награди (от селектирано жури) за най-добър игрален, документален и късометражен филм, а ето кои са нашите фаворити от:

- Игралното кино – в борбата влизат българския 8 минути и 19 секунди, руския Гората, канадския Бивши, мексиканския Мъгла от вина, испанския Третият закон на Нютон и американските Почивка в планината и Режисьорката, но ние гласуваме за:..

Лоша компания – 30 октомври

САЩ, 2018, 70 мин

режисьор: Джош Слейтс

с участието на: Хари Лей, Наоми Клайн, Даяна Александрова, Габриела Костадинова, Ей Джей Боуен

Борбата за оцеляване е гореща тема в съвременния свят, а в борбата за оцеляване на обществена радиостанция, на писателката Присила Холингсуърт и на наследника на издателя ù се пресичат толкова съдби и български актьори, че този филм не е Лоша компания за 70 минути...

- Документално кино – в селекцията играят разнородни теми като Загрижени бездетни жени (за италианските lunadigas, избрали съдбата да не раждат деца...), като Европа, мечтата (или грък, сириец и афганистанец между абсурдния реализъм на разединението и евромечтата за "Обединение"), като Гето Балбоа (или боксът като вечен път за бягство от унгарското гето), като С любов (или мечтата на професор по биология за музей на ретроавтомобили), като Без държава (мечтите и рокендролът не признават граници, нали знаете...) и като архитектурния Построени, за да останат за вековете: Архитектурни реликви от ерата на комунизма (с образци от Берлин, Братислава, Будапеща, Букурещ, Москва и градове в Албания, България, Чехия, Полша и Сърбия), но ние избираме между:..

Айрес Матеус: Обърната материя – 29 октомври

Португалия, 2017, 78 мин, документален

режисьор: Енрике Пина

Архитектурното студио Aires Mateus е идеално запознато с крилатата фраза, че "архитектурата е застинала музика" и неговите проекти са представени тук под формата на танц за всички сетива.

Живот за милион долара – 2 ноември

Хърватия, 2017, 78 мин, документален

режисьор: Роберт Томич Зубер

Асоциациите, събиращи помощи за лечение на деца – "болна" тема както у нас, така и в Хърватия, в случая – когато родителите Дана и Ивица Шитум губят дъщеря си Нора и се опитват да разберат какво се случва след това със събраните за лечението ù почти милион долара, никой не може да им даде нито точен отговор, нито да им помогне тези пари да отидат за лечение на други нуждаещи се деца... а защо това е така, Живот за милион долара ще се опита да хвърли светлина по въпроса...

- Късометражно кино – селекцията от късометражни филми е богата и доволно разделена (в културен център G8) на три части – част I (27 октомври) обхваща френския Lethe (за любовно писмо от земята на мъртвите), японския Voice (за мъжете и Сенките), италианския La Luce Infinita – Tales from the North (за каране на ски и... по други писти на Живота) и Strangers (за млада французойка и заобикалящата я градска среда); част II (28 октомври, в Евросинема) събира френските Three Believers (три жени, в изоставена църква, се крият от клането навън с истории, разказани вътре) и Slurp (за баба, внуче и хранителната верига), британския Lab Rat (а сега де, кой е изкуствен и кой е естествен интелект) и американските The Only Flight (или да се събудиш в самолет като враг на държавата) и Breaking (за точката на пречупване на млада двойка); част III (28 октомври, в G8) намира пресечните точки между българските Малки семейни неприятности (за неприличното предложение на възрастен мъж към млада женена двойка) и Упражнение по доверие (за доверието между репортерка и оператор след рок концерт), турския Story of a Job Interview (или на какво е способен един бъдещ татко), руския Russian Death (две сестри и Алексей в руска любовна рулетка) и израелския The Bus Driver Who Wanted to be God (за готвач, който търси любовна рецепта).

+ SO Еcu – за първа година SO Independent ще си партнира с френския фестивал за независимо кино ÉCU като общата селекция ни среща с полския Гняв, кипърския Чакалня и с:..

Кръстопът – 27 октомври

Хаити, 2017, 51 мин

режисьор: Бруно Моурал

Когато си в Порт-о-Пренс и караш пакет с неизвестно съдържание, не спираш на кръстовища, дори и куче да се появи изневиделица, но спреш ли.... Животът ти е на кръстопът.

Ванитас – 29 октомври

Белгия, 2015, 82 мин

режисьор: Оскар Спиеренбург

с участието на: Манон Вербеек, Лаура Верлинден, Дирк Роофтхоофт

Когато баща ти е арт-реставратор и ти ще откриеш колко е тънка границата между реставрацията и фалшифицирането на шедьоври, а Сара е твърдо решена да провери докъде точно се простира тази граница...

+ SO Спорт – спортните филми винаги са били на особена почит в SO Independent, но тази година всичко ще мине под знака на трагичното изчезване на Боян Петров това лято – да, Лятото свършва през юни (27 мин, на 28 октомври в Люмиер Lidl) е филмът, уловил последните две успешни изкачвания на Боян Петров – Гашербрум II (8036 м) в Каракорум през юли 2017-а и Даулагири (8167 м) в Хималаите през септември 2017-а... до следващия Връх...

+ SO Спомени – от тази година започва интересна SO Independent инициатива да се дава екран на апокрифни български филми – в случая, става дума за 2 филма от 80-те години, които по една или друга причина не са добре познати – първата среща е с Поетът и Дяволът (30 октомври, Одеон), разказващ последната година от живота на Христо Смирненски (Владо Пенев в това отговорно амплоа) през призмата на оживяването на класическата му Приказка за Стълбата, а втората среща отново е свидно-поетична, този път с поезията на Петя Дубарова, оживяваща във филма Отражения (31 октомври, Дом на киното), когато повече ще разкажат и режисьорката Румяна Петкова, и актрисата (и екс-SO Independent директор) Жана Караиванова...

Кога & Къде?

SOfia Independent Film Festival 2018 е от 26 октомври до 3 ноември в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, културен център G8, Евросинема и кино Култура

Защо?

Защото Животът е най-добрият сценарист, а Независимостта – най-добрият режисьор.

Грешното възпитание на Камерън Пост – САЩ, 2018, 90 мин © режисьор Дезире Акхаван