My Mir

Тази година маркира 20-годишнина откакто Жозе Сарамаго заслужено стана Нобелов лауреат за литература, а Каин (откъс от книгата ви очаква по-долу), последният роман на португалския писател (преди кончината му през юни 2010), се завръща към притчовата морална естетика в класиката Евангелие по Исуса Христа – Каин, този своеобразен "римейк" (или безкомпромисна сатира редакция) на част от Стария завет не само продължава задочния библейски спор между Сарамаго и Бог по всички въпроси божествени и човешки, но и постига единодушие по темата, че когато иде реч за Алегория Жозе Сарамаго е неин Пророк...

Писано било в плочките на съдбата, че каин ще срещне отново авраам. Веднъж, при една от ония внезапни смени на настоящето, които му позволявали да пътува във времето, ту напред, ту назад, каин се озовал пред една шатра в най-знойния пек, близо до дъбравата мамре. Сторило му се, че зърва старец, който смътно му напомнял някого. За да се увери, повикал пред входа на шатрата и тогава се появил авраам. Търсиш ли някого, попитал той, И да, и не, просто минавам оттук, стори ми се, че те познавам, и не съм се излъгал, как е синът ти исаак, аз съм каин, Нещо бъркаш, единственият ми син се казва измаил, не исаак, а измаил е синът, който добих от робинята си агар. Будният дух на каин, вече трениран в подобни ситуации, изведнъж прозрял, играта на алтернативни видове настояще за сетен път била преобърнала времето, преди му показала онова, което щяло да се случи едва по-късно, тоест, казано с по-прости и ясни думи, въпросният исаак още не бил роден. Не помня да съм те виждал някога, рекъл авраам, но влез, чувствай се у дома си, ще наредя да донесат вода, за да си измиеш нозете, и хляб за из път, Първо ще се погрижа за осела, Заведи го при оная дъбрава, там има сено и слама и пълно корито с прясна вода. Каин повел магарето за юздите, свалил му самара, за да се разхлади от жегата, и го оставил на сянка. Сетне претеглил почти празните дисаги и се замислил как да попълни станалия вече тревожен продоволствен недостиг. Чутото от авраам му вдъхнало надежда, но следва да се помисли, че не само с хляб живее човекът, особено той, свикнал напоследък с гастрономични глезотии много над неговия произход и социално положение. Оставил осела отдаден на най-истинските селски наслади, вода, сянка, обилна храна, каин се отправил към шатрата, почукал на вратата, за да оповести присъствието си, и влязъл.

Забелязал веднага, че там се провеждала сбирка, на която очевидно не бил поканен, трима мъже, явно пристигнали междувременно, разговаряли със стопанина. Понечил да се оттегли с подобаващата дискретност, но авраам рекъл, Остани, седни, всички сте мои гости, а сега, ако ми позволите, ще се разпоредя. Веднага се втурнал навътре в шатрата и казал на жена си сара, Бързо замеси три сати от най-хубавото брашно и приготви няколко пити. След това отишъл при добитъка и довел едно младо и тлъсто теле, което предал на слуга, за да го сготви на бърза ръка. Щом всичко било готово, поднесъл на гостите сготвеното теле, включително и на каин, Ще ядеш с тях там, под дърветата, казал той. И сякаш не стигало това, поднесъл им още масло и мляко. Тогава те попитали, Къде е сара, а авраам отвърнал, В шатрата. Точно тук един от тримата мъже казал, Догодина ще дойда пак при теб и в уреченото време жена ти ще роди син. Този ще бъде исаак, казал тихо каин, толкова тихо, че сякаш никой не го чул. Само че авраам и сара били доста възрастни и тя вече прехвърлила годините да ражда. Затова се усмихнала, като си помислила, Как така все пак ще изпитам тази радост, щом с мъжа ми сме стари и уморени. Мъжът попитал авраам, Защо се усмихва сара, като си мисли, че на тази възраст вече не може да ражда деца, нима за господ това е толкова трудно нещо. И повторил казаното преди, Догодина пак ще намина при теб и в края на уреченото време жена ти ще е родила син. Щом чула това, сара се уплашила и отрекла да се е усмихнала, но човекът отговорил, Усмихна се и още как, нали видях. В този миг всички разбрали, че третият мъж бил самият господ. Не бе казано своевременно, че преди да влезе в шатрата, каин прихлупил над очите си гъжвата, за да скрие белега от любопитството на присъстващите, най-вече от господа, който веднага би го разпознал, затова, когато господ го попитал дали името му не е каин, той отговорил, Аз наистина съм каин, но не онзи.

Естествено би било при това не съвсем умело изплъзване господ да настои и накрая каин да признае, че е именно той, оня, който е убил брат си и заради това провинение е осъден да се скита немил и недраг, но господ имал много по-спешна и важна грижа от това да провери надлежно истинската самоличност на подозрителен чуждоземец. Въпросът бил, че там горе, на небето, откъдето дошъл малко преди това, до него достигнали множество оплаквания от престъпните противоестествени деяния, извършени в градовете содом и гомор, недалеч от там. Като безпристрастен съдник, какъвто винаги се е гордял, че е, макар да не липсват негови постъпки, които доказват точно обратното, бил дошъл тук долу, за да изясни въпроса. Затова сега се отправял към содом, съпроводен от авраам, а също и от каин, който помолил от туристическо любопитство да иде с тях. Двамината, които дошли заедно с него и със сигурност били ангели придружители, били тръгнали напред.

Тогава авраам задал на господ три въпроса, Нима ще погубиш невинните заедно с виновните, да предположим, че има петдесетина невинни в содом, и тях ли ще ги погубиш, не би ли могъл да простиш на целия град заради петдесетимата, непокварени от злото. И продължил с думите, Не е възможно да постъпиш така, господи, да осъдиш на смърт невинния заедно с виновния, по този начин в очите на всички хора дали човек е невинен, или виновен ще бъде едно и също, а пък ти, съдникът на целия свят, трябва да съдиш справедливо. На това господ отговорил, Ако намеря в град содом петдесетима невинни, ще простя на целия град заради тях. Насърчен, обнадежден, авраам продължил, След като си позволих волността да говоря на моя господ, въпреки че съм просто скромна пръст, позволи ми още една дума, да предположим, че не наброяват точно петдесетима, че не достигат петима, нима ще разрушиш града заради петима. Господ отговорил, Ако намеря там четиресет и петима, пак няма да разруша града. Авраам решил да кове желязото, докато е горещо, Да предположим сега, че там съществуват четиресетима невинни, а господ отговорил, Заради тези четиресетима също няма да разруша града, Ами ако там се окажат трийсетима, Заради тези трийсетима няма да сторя зло на града, Ами ако са двайсетима, настоял авраам, Няма да го разруша заради тези двайсетима. Тогава авраам се осмелил да каже, Нека моят господ не се разсърди, ако попитам още веднъж, Говори, рекъл господ, Да предположим, че там има само десет невинни души, а господ отговорил, Пак няма да го разруша заради тези десетима. След като отговорил така на авраамовите въпроси, господ се оттеглил и авраам, придружен от каин, се върнал към шатрата. За неродения още исаак повече нямало да става дума. Когато стигнали до дъбравата мамре, авраам влязъл в шатрата и след малко излязъл с питките, за да ги връчи на каин според обещанието си. Каин спрял да оседлава осела, за да благодари за щедрия дар, и попитал, Според теб как ще преброи господ десетимата невинни, които, ако съществуват, ще предотвратят разрухата на содом, смяташ ли, че ще върви от врата на врата да разследва плътските щения и наклонности на стопаните и мъжките им потомци, Господ няма нужда да прави такова преброяване, той трябва просто да погледне града отгоре, за да узнае какво става там, отвърнал авраам, Нима искаш да кажеш, че господ се спогоди с теб за едното нищо, само за да ти достави удоволствие, попитал пак каин, Господ даде своята дума, Не мисля така, сигурно е, както че се казвам каин, макар че съм се казвал вече авел, че дали съществуват невинни, или не, содом ще бъде разрушен, и то може би още тази нощ, Възможно е, да, и няма да бъде само содом, а също гомор и още два-три града в равнината, където плътските нрави еднакво са се разпуснали, мъжете с мъже, а жените оставени настрана, А теб не те ли притеснява какво може да се случи на онези двама мъже, дошли с господ, Не бяха мъже, а ангели, познавам ги аз тях, Ангели без крила, Няма да се нуждаят от крила, ако трябва да избягат, Аз пък ти казвам, че ще се облажат с тези ангели, ако им турят ръка и нещо друго, а господ няма да остане никак доволен от теб, на твое място аз бих отишъл в града да видя какво става, на теб няма да ти посегнат, Имаш право, ще ида, но те моля да ме придружиш, ще се чувствам по-сигурен, мъж и половина струват повече от един, Двама сме, не един, Аз вече съм само половин мъж, каине, Щом е така, да вървим, ако ни нападнат, двама или трима от тях все ще мога да ги разкарам с кинжала, който нося в пазвата си, след това да се надяваме, че господ ще се погрижи. Тогава авраам повикал един слуга и му наредил да закара осела в обора. А на каин казал, Ако нямаш задължения, които ти налагат да заминеш още днес, предлагам ти моето гостоприемство за тази нощ като дребна отплата за услугата да ме придружиш, Други услуги се надявам да ти направя в бъдеще, ако зависи от мен, отвърнал каин, но авраам не можел да се досети накъде бие той с тези тайнствени думи. Започнали да се спускат надолу към града и авраам казал, Най-напред ще идем у племенника ми лот, син на брат ми аран, той ще ни осведоми какво се е случило.

Слънцето вече било залязло, когато пристигнали в содом, но все още имало много дневна светлина. Тогава видели голяма навалица от мъже пред дома на лот, които викали, Искаме тези, които държиш у вас, прати ги тук отвън, че искаме да спим с тях, и блъскали по вратата с опасност да я съборят. Авраам казал, Ела с мен, ще заобиколим къщата и ще почукаме на задната порта. Така и сторили. Влезли, когато лот иззад предната врата тъкмо казвал, Моля ви, приятели, не вършете такъв грях, имам две неомъжени дъщери, правете с тях каквото искате, но не посягайте на тези мъже, защото те потърсиха закрила в моя дом. Тези отвън продължили гневно да крещят, но изведнъж тонът на виковете се променил и сега се чували вопли и ридания, Ослепях, ослепях, това казвали всички и питали, Къде е вратата, тук имаше врата, а вече я няма. За да спаси своите ангели от грубо изнасилване, участ по-лоша от смъртта според запознатите, господ ослепил всички мъже в содом без изключение, което доказва, че всъщност в целия град е нямало и десетима невинни. В къщата посетителите казвали на лот, Махни се от тук с всички свои, синове, дъщери, зетьове, и всичко, каквото притежаваш в този град, защото дойдохме да го разрушим. Лот излязъл и отишъл да предупреди онези, които се готвели да станат негови зетьове, но те не повярвали и се разсмели на сторилото им се просто шега. Вече се развиделявало, когато вестителите господни пак подканили лот, Стани и отведи от тук жена си и двете си дъщери, които още живеят при теб, ако не искаш да те застигне и теб проклятието над града, не такава е волята господня, но това неизбежно ще се случи, ако не ни послушаш. И без да дочакат отговор, го хванали за ръка, него, жена му и двете му дъщери, и ги извели извън града. Авраам и каин тръгнали с тях, но нямало да ги придружат до планините, накъдето останалите тъкмо щели да се отправят по заръка на вестителите, ако лот не поискал разрешение да отседнат в едно малко градче, почти селце, наречено цоар. Вървете, рекли вестителите, но не поглеждайте назад. Лот влязъл в градчето по изгрев-слънце. Тогава господ напратил огън и жупел над содом и гомор и разрушил до основи и двата града, както и цялата околност с всичките ѝ жители и цялата растителност.

Накъдето и да се погледнело, се виждали само развалини, пепелища и овъглени тела. А пък жената на лот, тя погледнала назад в нарушение на получената заповед и се превърнала в статуя от сол. До ден днешен все още никой не е успял да разбере защо е била наказана по този начин, след като е толкова естествено желанието да узнаем какво става зад гърба ни. Възможно е господ да е пожелал да накаже любопитството като някакъв смъртен грях, но и това не говори много в полза на ума му, нека припомним случката с дървото на познанието на доброто и злото, ако ева не бе дала на адам да вкуси от плода, ако не бе го вкусила и тя, те още щяха да си стоят в едемската градина с цялата оная скука. На връщане случайно поспрели на пътя, където авраам говорил с господа, и там каин казал, Една мисъл не ми дава мира, Каква мисъл, попитал авраам, Мисля, че имаше невинни в содом и другите изпепелени градове, Ако е имало, господ щеше да изпълни даденото ми обещание да пощади живота им, Децата, рекъл каин, онези деца бяха невинни, Боже мой, промълвил авраам и гласът му прозвучал като стон, Да, може и да е твоят бог, но не беше техният.

   Каин (превод Даринка Кирчева, 168 стр, цена 14 лeва) е в книжарниците

Да, Sofia MENAR Film Festival (12 – 28 януари) навършва 10 години и след като се запознахме с игралното кино (пълната програма е тук), сега е време за юбилейната MENAR среща с документалното и късометражно кино от Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка, разделено в следните добре познати категории:..

Какво?

MENAR Документа – свидетелствата за това как живеем ще ни отведат в:..

Лов на духове – 13 и 16 януари

Палестина/Франция/Швейцария/Катар, 2017, 94 мин, документален

режисьор: Раид Андони

Идеята на Раид Андони да възстанови документално разпитите на палестински граждани в килиите на следствения център Москобия в Йерусалим може да отключи както духове от миналото, така и куп нови въпроси, особено след скорошния нарочен скандал по преместване на посолства от Тел Авив в Йерусалим, маркирайки нова дипломатическа столица на Израел.

Палестина от игла до конец – 14 и 17 януари

Ливан/Йордания/Палестина, 2017, 78 мин, документален

режисьор: Карол Мансур

Борбата за независимост на Палестина винаги е била и ще остане гореща тема в Близкия Изток, но никога не е била толкова деликатно разказана – 12 жени "бродират" (буквално и преносно) историята на своята родина, нанизвайки на конец своите лични спомени, преживявания, тайни и мечти...

Чудната Казабланка – 20 и 26 януари

Испания, 2016, 80 мин, документален

режисьор: Мануел Орийо

Всички знаем прочутата реплика на Хъмфри Богарт от Казабланка:"Go Back to Bulgaria", но тук емблематичният африкански град, населен с мюсюлмани, християни и евреи е представен през погледа на испанската общност – една от най-големите в Казабланка.

Култ – 16 и 27 януари

2016, 87 мин, документален

режисьор: Томас Ленън

Ако на миналогодишния Sofia Biting Docs не сте успели да видите фрагментарното изследване на Томас Ленън из Ничията Земя на Бога в търсене на отговора: "Кое е Свещено днес в един свят, където не остана нищо Свято?", то направете го – религиозни ритуали има всякакви (кои абсурдни, други универсални), сериозни въпроси за натурата човешка също има...

Керван MENAR – с кинобилет около света ще се разходим из:..

Да изгубиш от поглед брега – 13, 15 и 19 януари

САЩ/Австралия/Самоа/Великобритания, 2017, 92 мин, документален

режисьор: Сара Мошман

4 жени, 1 кауза, 2 световни рекорда, 9 месеца (колкото една бременност) в открито море или 13 000 километра в нонстоп гребане (само с 2 спирки – в Хавай и Самоа), за да прекосиш Тихия океан (от Америка до Австралия) – само четирите героини-гребкини във филма на Сара Мошман си знаят какво и колко им струва тази осъществена мечта, но както самите те казват: "Никога не можеш да прекосиш океана, ако не ти стиска да изгубиш от поглед брега."

В света на Гивън – 13 и 15 януари

2016, 72 мин, документален

режисьор: Джес Бианки

В света на Гивън си беше Голямата Риба (броят на допълнителните прожекции идва като доказателство) на миналогодишния Sofia Biting Docs фестивал – и наистина, Светът, през очите (и простичките, но мъдри думи) на 6-годишния Гивън и неговото сърф семейство Гудуин, е място, което си струва да изживееш... и да Видиш...

Камино де Сантяго – 14, 19, 21, 23 и 24 януари

Швейцария, 2015, 82 мин, документален

режисьори: Йонас Фрай, Мануел Швайцер

Почти не минава MENAR издание без филм, посветен на емблематичния поклоннически преход до Сантяго де Компостела и мощите на Свети Яков – всяка година, като че ли и интересът у нас към него правопропорционално расте (на 14 януари ще има дори две премиерни прожекции), като за всичко най-интересно от преживяването ще разкаже лично и Тихомир Иванов при представянето (16:15, 14 януари) на книгата Камино: Пътят на завръщането.

В подножието на Памир – 14 и 18 януари

Франция, 2016, 53 мин, документален

режисьор: Бриан Мате

След като осъществиха своята Споделена мечта за околосветска велообиколка, сега, приятелите от детство Бриан Мате, Морган Моншо и Сифай Вера се качват в подножието на Памир на три велосипеда с бамбукови рамки, за да достигнат Федченко, най-големият ледник в света, а по пътя ги очакват безброй авантюри с таджикската култура.

К2 и незабележимите шерпи – 15, 27 януари и 1 февруари

САЩ/Пакистан, 2015, 54 мин, документален

режисьор: Яра Лий

К2 или върхът на Kаракорум – втората най-висока планина на Земята – връх, извисяващ се като злокобна кула, по-стръмен и по-труден за изкачване от Еверест и... шерпите, онези местни, малки човешки точици (почти незабележими в алпинистката митология), без които изкачването на К2 е... невъзможно.

Земя – 20, 26 и 27 януари

Франция, 2015, 97 мин, документален

режисьори: Ян Артюс-Бертран, Мишел Питио

След гостуването на Ян Артюс-Бертран едва ли някой ще има против да изгледа всички негови филми на голям екран – Земя (своеобразно продължение на проекта му Земята отвисоко, но от гледната точка на най-преследвания земен вид – животинският) е поредния пример за брилянтна въздушна фотография (запазена Бертран марка), преплетена с деликатни, но силни послания, което не само провокира да погледнем с други очи на Земята и на Човешкия отпечатък върху Нея, но и превръща всеки негов филм в незабравимо преживяване.

С кану по Амазонка – 22, 25, 27 януари и 1 февруари

Великобритания, 2017, 53 мин, документален

режисьори: Бенджамин Сад, Джеймс Тръндъл

За Бенджамин и Джеймс, Амазонка се превръща в машина на времето – два месеца живот сред еквадорското племе хуаорани, вместо в Ситито, бананова вода и домашна чича, вместо английска закуска, борба с лиани и маймуни, вместо с тълпата в метрото...

MENAR по ноти – да, този път филмите с музикална тематика не са в изобилие, но за компенсация идва лайв пърформансът (25 януари, Чешки център, 18:30) на Рикардо Ибрахим (уд) и Линда Ибрахим (вокал) във визуалната компания на късометражните импресии на Рикардо Ако слънцето изгасне и Кинематографични мисли за една нация.

Клуб Нублу – 17 и 27 януари

САЩ/Турция, 2017, 70 мин, документален

режисьор: Серджан Сезгин

Нублу е един от най-известните джаз клубове в Ню Йорк, но е основан (през 2002-а) от турския саксофонист Илхан Ершахин... Добива толкова популярност, колкото в един момент започва да се говори за нублу саунд (не без помощта на Nublu Orchestra и Nublu Jazz Festival) – калейдоскопична фюжън смесица от стилове, така че на сцената му се срещат и Sun Ra Arkestra, и Brazilian Girls, и Каетано Велосо, и Нора Джоунс, и Бебел Жилберто, и Дейвид Бърн и... както казва Майлс: "Don't Call It Jazz! It's Social Music!"

Диван сарай – да, за първи път фестивалът ще има съпътстваща литературна програма (списъкът по дни и часове е тук), която ще се случва в горното фоайе на Дом на киното и ще ни среща с литературни четения (текстове от Халед Джумаа, Ахлям Мустаганими...), с гостувания на писатели (Хайри Хамдан...), с представяния на книги (Камино: Пътят на завръщането на Тихомир Иванов, Турско огледало на Виктор Хорват, Садху и дяволската стена на Илия Троянов, Забравените пътища на Филип Лхамсурен), както и с презентации на социалния екофестивал No More War, случващ се на шведския остров Gotland в Балтийско море.

MENAR изКъсо – по традиция късометражната селекция ще тече в Чешкия център, разделена в две части:..

Програма 1 – 16 и 22 януари, 18:30 – както винаги темите са калейдоскопични като живота и мечтите в иранските Невидима точка и Прислужникът, в турските Догодина и Възел, в афганистанския Дева Мария, в египетския По обед и в казахстанския Квартирантката.

Програма 2 – 17 и 23 януари, 18:30 – не по-малко интригуващи и разнообразни са темите в иранските Ретуш и Мъжът, който забрави да диша, в турския Роналдо, в ливанския На косъм и в казахстанския Апартаментът.

Кога & Къде?

12 – 28 януари в София, в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център и DADA Cultural Bar

19 – 25 януари във Варна, Фестивален и конгресен център (зала Европа и зала 6)

26 януари - 4 февруари в Пловдив, Lucky Дом на киното

27 януари – 15 февруари в Стара Загора, Регионална библиотека Захарий Княжески

Защо?

Юбилеите са време за миг равносметка по дългия път към един МИР-ен свят без Предразсъдъци, без Омраза, без Войни...

Земя, Франция, 2015, 97 мин © режисьори Ян Артюс-Бертран, Мишел Питио

Дълъг път измина Sofia MENAR Film Festival (12 – 28 януари, пълната програма е тук) в преодоляването на предразсъдъци и премахването на границите на разделението в името на един по-обединен (кино)Свят – ето какво игрално кино (с фокус върху дебютите на ирански режисьори) ни очаква в юбилейната десета MENAR година...

Кръговрат – 12, 18, 21 и 30 януари

Иран, 2016, 145 мин

режисьор: Мехди Фард Гадери

с участието на: Судабех Беизаи, Али Ебдали, Марал Фарджад, Анахита Немати

Нямаше как юбилейното MENAR издание да не бъде открито с ирански филм – през всички години на фестивала иранското кино се радва заслужено на особена почит, а дебютният филм на Мехди Фард Гадери не само чудесно показва защо това е така, не само брилянтно преплита шест истории на шест семейства от шест съседни вагона на нощния влак, но и в един безкраен кадър (ала Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството) разкрива силата на взаимовръзките, която е в основата и на... всичко случващо се в Живота... Все пак, всички се возим на един и същ влак, нали!?

Сезонът на нарцисите – 12, 15 и 21 януари

Иран, 2017, 95 мин

режисьор: Негар Азарбайджани

с участието на: Амир Агаи, Пейман Базеги, Шайесте Ирани

Преплитането на истории и взаимовръзки е в основата и на друг ирански филм, като в случая киноразказът на режисьора Негар Азарбайджани хваща четири жени (Наргис, Гизу, Айлар и Солмаз) на кръстопът между любовта, смъртта и... изборите, които всяка една от тях трябва да направи.

Сватбен танц – 12, 20 и 28 януари

Tурция, 2016, 103 мин

режисьор: Чиидем Сезгин

с участието на: Шенай Гюрлер, Инанч Конукчу, Хакан Карахан

На какво сме способни когато сме влюбени – младият Ахмед ще разбере колко ще му струва фаталната страст към разведената, непокорна шивачка Лейла и дори броячът на собственото му такси няма да може да маркира пътя на Ахмед до Любовта и... обратно.

Лина – 13 и 20 януари

Афганистан/Иран/Холандия, 2017, 88 мин

режисьор: Рамин Расули

с участието на: Хасиба Ебрахими, Амир Агаи, Фахим Ебрахими, Хомаюн Ершади

Случва се понякога през целия си живот да не опознаем себе си и произхода си – младата Мариам случайно (след кръвни изследвания) разбира, че хората, с които е живяла досега не са нейни биологични родители, а кои са истинските и защо са я изоставили са въпроси, чиито отговори се крият в едно мистериозно обаждане от Афганистан.

Чужденец в родината – 13, 15 и 19 януари

Казахстан, 2017, 95 мин

режисьор: Сабит Курманбеков

с участието на: Дулига Акмолда, Есим Сегизбаев, Баян Кажнабиева, Динара Даирова

Чужд сред свои, свой сред чужди – историята на Безарбай и неговото семейство преселници е и история на 1 милион казахи, получили възможността да се завърнат в страната след обявяването на независимостта на Казахстан през 1991. Дали, обаче, завръщането и живота в родината са лесни, дори и държавата да е осигурила дом и работа... История точно като за днешните миграционни, бежански времена...

Бордна карта – 14 и 28 януари

Иран, 2017, 88 мин

режисьор: Мехди Рахмани

с участието на: Неда Джебраели, Мохамад Али Наджафян, Ширин Язданбакш

Когато става дума за наркотици, за "мулета" (хора, пренасящи наркотици) и летища животът винаги е заложен на... бордна карта – така е и за Неда, чиято идея да изкара пари като пренесе няколко пакета в тялото си се пука като балон... особено след неочаквана среща в самолета с още едно..."муле".

Италия, Италия – 14, 16, 18 и 29 януари

Иран, 2017, 100 мин

режисьор: Кавех Сабагзаде

с участието на: Сара Бахрами, Хомаюн Ершади, Хамед Комейли

Понякога интимните отношения между двама души заприличват на уравнение с много неизвестни, в което важи правилото "колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща"... а още по-малко знаем за този човек до/срещу нас, нали!?

Елмазеният меч – 16 и 17 януари

Kaзахстан, 2017, 133 мин

режисьор: Рустем Абдрашев

с участието на: Кайрат Кемалов, Еркебулан Дайров, Доскан Жолжаксинов

През последните години, в MENAR програмата, неизменно присъства по един исторически епос – в случая, Елмазеният меч разказва (къде с приказна фантазия, къде с исторически факти) историята на двама от наследниците на Чингис хан, Керей и Жанибек, които полагат основите на Казахското ханство.

Фадма – 17, 22 и 24 януари

Мароко, 2017, 88 мин

режисьор: Ахмед Ел Маануни

с участието на: Бернар Фарси, Фидила Бунмуса, Луси Фан

Фадма работи като екскурзовод в Маракеш и може и да знае две и двеста както за историята на Мароко, така и за отглеждането на двамата си сина, но със сигурност ще ù трябва тур гид при опознаването на внучката ù Жюли-Айша и то под сахарските звуци на Tinariwen. 

Един важен ден – 17 и 25 януари

Иран, 2017, 93 мин

режисьор: Хомаюн Асадиян

с участието на: Ширин Агакаши, Фархад Аслани, Париназ Изадяр

Когато си в списък с чакащи за донор всеки ден е Важен – Маниже идеално знае това и си чака реда, но дали нейния брат Хамид ще има търпението да го дочака или подкупно ще прескочи и ред, и принципи?

Градината с наровете – 18, 21, 25 и 29 януари

Aзербайджан, 2017, 90 мин

режисьор: Илгар Наджаф

с участието на: Хасан Агаев, Самими Фархад, Илаха Хасанова

Наровете може и да са характерни за Aзербайджан, но също както при разпукването на този плод малките червени зърна отвътре може да се разпилеят във всички посоки навън, така и семейството на Шамил се е разпиляло и няма кой да се грижи за неговата градина с нарове... До мига, в който блудният му син се завръща и съдбата на наровите дървета на Шамил се оказва в ръцете на... Избора.

Дъжд от пот – 18 и 21 януари

Mароко, 2017, 126 мин

режисьор: Хаким Белабес

с участието на: Хамид Белабес, Фатима Захра Бенасер, Амине Енаджи

В живота на Мбарек е пълно с метафори – дългата суша в областта, в която живее, мъчи него и семейството му като бедността, която тегне над тях. Студена пот избива на челото му при мисълта за болния син и бременната жена, и за кредиторите, които заплашват да конфискуват безценното му парче земя... и затова Мбарек изтрива потта и започва да копае кладенец... защото Водата е неговото единствено спасение.

Господарката Збейда – 19 и 23 януари

Aлжир, 2016, 97 мин

режисьор: Яхия Музахим

Ако някога сте се чудили що е то матриархат в арабския свят, то Господарката Збейда не само ще ви разкаже, но и ще ви покаже нагледно...

С червило под бурката – 19, 23, 25, 28 и 31 януари

Индия, 2016, 117 мин

режисьор: Аланкрита Шривастава

с участието на: Ахана Кумра, Ратна Патак Шах, Конкона Сен Шарма, Плабита Бортакур

Четири жени на различна възраст от една и съща кооперация... четири различни погледа към сексуалността на Жената... четири различни пътя за търсене и откриване на личната Свобода... и едно и също червило под бурката...

Прах – 20 и 22 януари

Турция/Афганистан, 2016, 120 мин

режисьор: Гьозде Курал

с участието на: Йойкю Карайел, Саед Масуд Ахмади, Еркан Акбулут

Прах при праха, минало при бъдеще... когато Азра поема на път, за да изпълни последното желание на покойната си майка Захра, тя едва ли осъзнава, че завръщането към отдавна изгубените корени, роднини, дом ще ù дадат нов... Живот.

Половин милиграм никотин – 21, 24 и 30 януари

Сирия, 201-, 97 мин

режисьор: Мохамад Абдул Азиз

с участието на: Халед Таджа, Мей Скаф, Абдулфатах Мзайен, Рихам Азиз

В годината, в която войната в Сирия навлиза в седмата си година, трите преплетени истории в Половин милиграм никотин могат да предложат интересен поглед към Конфликта без въобще да имат нещо общо с темите за войната и анти-военния дискурс – разказът за платоничната връзка между християнин и мюсюлманка може и да зададе не един и два въпроса за първопричините за Войната, а в останалите две истории (за елитна проститутка, обхваната от носталгично умиление към заможните си едно-време клиенти и вечно отлагащия самоубийството си бивш шофьор) е достатъчно само да смените имената/образите и отговорите сами ще изплуват... като дима от изпушен половин милиграм никотин.

Годеж под пара – 22, 28 и 31 януари

Ливан/Йордания/Египет, 2016, 92 мин

режисьор: Софи Бутрос

с участието на: Юлия Касар, Али Ел Халил, Басам Куса, Надин Хури

Как най-хумористично се преодоляват предразсъдъци трупани с години – с предложение за брак, естествено... Кметът на ливанско селце Морис и жена му Тереза знаят, че ръката на дъщеря им ще бъде поискана, но не знаят, че кандидат-женихът е сириец, който пък, от своя страна, не знае, че братът на Тереза е загинал преди години именно в трагичен конфликт със сирийци...

Мери Ком – 23 януари

Индия, 2014, 122 мин

режисьор: Омунг Кумар

с участието на: Приянка Чопра, Роби Дас, Раджни Басуматари

Как малко, бедно индийско момиче от Манипур се превръща в световен шампион по бокс и бронзова медалистка от олимпийските игри през 2012-а в Лондон – отговорът идва в няколкорундовата история на Мери Ком/Приянка Чопра.

Новолуние – 24, 26 и 28 януари

Индонезия, 2015, 92 мин

режисьор: Исмаил Басбет

с участието на: Ока Антара, Хайдар Салиш, Деди Сутомо

Отчуждени баща и син в търсене на пътя един към друг – много пъти сме гледали тази киноистория, но никога в нея не е било замесено новолунието... и буквално, и преносно във вида на стар мюсюлмански ритуал.

Негар – 24 и 26 януари

Иран, 2017, 100 мин

режисьор: Рамбод Джаван

с участието на: Негар Джавахериян, Мохамад Реза Форутан, Алиреза Шоя Нори

Един проигран живот, една проиграна къща, един тлъст чек с мистериозното име Бехташ... Всички тези факти се навързват странно в живота на младата Негар когато губи баща си и тръгва по следите на нишките на причинно-следствените връзки, които са на особена почит в иранското кино.

Sofia MENAR Film Festival 2018 е в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център и DADA Cultural Bar

Докато чакаме новия роман (след Петрония) на Амели Нотомб, времето е идеално да разберете доколко я познавате – Речи против Катилина (откъс от романа ви очаква по-долу) е история, която взима заглавието си от цитат ("Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?") от реч на Цицерон и в случая, на изпитание е търпението на възрастната семейна двойка Емил и Жюлиет, които заедно с горската къща на Мечтите си се сдобиват и с истерично мълчаливия съсед, доктор Бернарден, който всеки ден, по часовник, прави визитация в дома им, за да провери пулса и границите на тяхното... търпение – история колкото хумористично-абсурдна, толкова и мистериозна, но и зачекваща сериозно въпроса поставен още от първите, написани от Амели, редове: "Не знаем нищо за себе си. Мислим, че свикваме с това, което сме, но е точно обратното. Колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща."...

Към шест часа вечерта, точно както предния ден, той се надигна, за да си тръгне. Вече мислех, че никога няма да го направи. Нямам думи да опиша колко безкрайни ми се видяха тези два часа. Бях така изтощен, сякаш се бях борил с някой циклоп, по-лошо – с обратното на циклоп. Циклопът Полифем е "този, който говори много". Наистина, да се сблъскаш с бъбривец, си е изпитание. Но какво да се прави срещу някой, който ти натрапва безмълвието си?

Предния ден, когато съседът си тръгна, се бях посмял. На втория вече не ми беше смешно. Жюлиет ме попита, като че ли можех да знам:

– Той защо дойде днес?

За да я успокоя, измислих отговор, в който трудно можеше да се повярва:

– Има хора, на които не им стига едно посещение за запознанство. Трябват им две. Сега вече всичко е наред.

– А! Чудесно. Доста внимание изисква този господин.

Усмихнах се. Но всъщност очаквах най-лошото.

На следващата сутрин се събудих нервен. Не смеех да си призная каква е причината. За да се спася от това смътно безпокойство, скроих план:

– Днес ще си направим коледна елха.

Жюлиет онемя от изненада.

– Ама Коледа отмина. Януари е.

– Няма значение.

– Ние никога нямаме коледна елха.

– Тази година ще си имаме.

Направих план: ще отидем в селото да купим елхата и играчките, а следобед ще сложим елхата в хола и ще я украсим. Естествено, беше ми безразлично дали ще имаме, или не коледна елха. Но само това измислих, за да заглуша моята тревога. В селото вече не се продаваха никакви елхи. Купихме няколко гирлянди и цветни топки, но също така брадва и трион. По пътя обратно спрях колата посред гората и с несръчността на новак отсякох една малка елха.

Поставих я в багажника, който след това не можа да се затвори напълно. Следобед се измъчихме да задържим елхата в право положение в хола. Заявих, че следващата година ще я купим засадена в голяма саксия. След това трябваше да разпределим по клоните украсата, която бе проява на съмнителен вкус. Жена ми много се забавляваше. Тя реши, че елхата прилича на селянка във фризьорски салон, и предложи да добавим няколко ролки за коса. Изглежда, Жюлиет бе забравила заплахата, която витаеше над главите ни. Но аз бях много притеснен и тайно поглеждах часовника си. Точно в четири часа на вратата се почука. Жена ми прошепна:

– О, не!

По тези две думи разбрах, че моите номера не бяха успели да приспят страховете ù. Покорно отворих вратата. Натрапникът бе сам. Той измърмори едно "добър ден", подаде ми палтото си и като по навик се запъти да седне във фотьойла си в хола. Прие чаша кафе и не каза нищо. Осмелих се отново да го попитам дали съпругата му също ще дойде – нещо, което не желаех, но което все пак даваше някакъв смисъл на тази визита. С притеснен вид той извади от репертоара си една от основните му съставки:

– Не. Всичко това започваше да прилича на кошмар. Нашето занимание от следобеда поне ми даваше блестяща тема за разговор:

– Видяхте ли? Украсихме коледна елха.

– Да.

Щях да попитам: "Хубава е, нали?", но реших да направя научен експеримент чрез безумно смел въпрос:

– Как я намирате?

В случая никой не би могъл да ме обвини в любопитство. Затаих дъх. Залогът беше голям – имаше ли господин Бернарден понятие за хубаво и грозно? След като изтече времето за размисъл и нашето произведение на изкуството бе огледано с разсеян поглед, празният му глас изрече неясен отговор:

– Добре.

"Добре" – какво ли означаваше това в неговата вътрешна лексика?

Дали тази дума изразяваше естетическа преценка, или морална категория в смисъл: "Добре е, че сте се погрижили да имате коледна елха"? Настоях:

– Какво разбирате под "добре"?

Докторът доби недоволен вид. Забелязах, че това ставаше винаги когато въпросите ми надхвърляха лексикалните рамки на обичайните му отговори. За малко да ме накара да изпитам срам, както когато в предишните два дни бях решил, че думите ми са неуместни. Този път реших да издържа:

– Това означава, че я намирате красива ли?

– Да.

По дяволите. Бях забравил, че не бива да му предоставям възможност да употреби двете си любими думи.

– А вие имате ли коледна елха?

– Не.

– Защо?

Лицето на нашия гост стана гневно. Мислех си: "Давай, покажи как се нервираш. Вярно, зададох ти нечувано нахален въпрос – защо нямаш елха? Колко грубо! Но този път няма да ти помогна. Сам ще трябва да намериш отговора". Секундите течаха, господин Бернарден бърчеше вежди – или разсъждаваше, или смилаше гнева си от това, че му се налага да разгадава нещо сложно като загадката на сфинкса. Започвах да се чувствам отлично. Колко се изненадах, когато чух благия глас на Жюлиет да изказва предположението:

– Може би господинът не знае защо няма елха. Често причините за подобни неща остават непонятни.

Колко жалко. Всичко пропадаше заради нея. Измъкнат от неудобството, нашият съсед възвръщаше спокойствието си. Докато разглеждах лицето му, си дадох сметка, че тази дума не бе подходяща. В него нямаше никакво спокойствие. Погрешно смятаме, че то е присъщо на дебелите хора. В лицето на нашия изтезател нямаше нищо, което да прилича на благост и покой. Всъщност то излъчваше единствено тъга. Но не някаква сладостна тъга като в португалското фадо, а тягостна, невъзмутима и безнадеждна тъга, стопена в мазнината му. Като се замислих, не можах да си спомня дали познавам весели дебели хора. Напразно ровех в паметта си. Сигурно репутацията им на веселяци беше неоснователна. Повечето от тях всъщност имаха тежкия израз на господин Бернарден. Навярно това беше и една от причините присъствието му да е така неприятно. Ако имаше щастливо лице, мълчанието му нямаше да е така мъчително. Постоянството на това мазно отчаяние бе истинско изпитание. Жюлиет, чието лице бе повече крехко, отколкото слабо, имаше весел израз дори и когато не се усмихваше. При нашия гост навярно бе точно обратното, ако допуснем, че му се случваше да се усмихва. След провала на моя разпит на тема "Коледната елха и необходимостта от нея" казах нещо, което вече не си спомням, знам само, че бе дълго, дълго и мъчително. Когато Бернарден най-после си тръгна, не можех да повярвам, че е едва шест часа. Имах твърдото убеждение, че е станало девет и че той ще се натрапи и за вечеря. Значи бе останал "само" два часа, точно както предния и още по-предния ден. Несправедлив като всеки отчаян човек, се нахвърлих на жена ми:

– Защо му помогна за коледната елха? Трябваше да го оставиш да се гърчи!

– Мислиш, че съм му помогнала?

– Да! Ти отговори вместо него.

– Защото въпросът ти ми се стори малко неуместен.

– Така е! Точно затова го зададох. Най-малкото за да изпробвам интелектуалното му ниво.

– Той все пак е кардиолог.

– Може да е бил интелигентен в някое далечно минало. Явно вече нищо не му е останало.

– Не ти ли се струва, че той има някакъв проблем? Видът му е нещастен и обречен.

– Виж, Жюлиет, ти си прекрасен човек, но все пак не сме ангели.

– Мислиш ли, че утре пак ще дойде?

– Откъде да знам?

Усетих, че повишавам тон. Изкарвах си го на жена ми като някой пълен нещастник.

– Извинявай. Този тип ми къса нервите.

– Ако утре пак дойде, какво ще правим, Емил?

– Не знам. Ти какво мислиш?

Почувствах се изморен. Тя усмихнато каза:

– Може пък утре да не дойде.

– Може.

Уви, въобще не мислех така.

   Речи против Катилина (превод Светла Лекарска, 144 стр, цена 15 лeва) е в книжарниците и на Международен панаир на книгата – 12 - 17 декември, НДК