My Mir

Кривата, бележеща контрастни гледни точки по едни и същи въпроси в равнината на Балканския полуостров може да приеме доста сложни геометрични форми, а параболата сякаш е най-семплата от тях. Особено сложно става, когато заговорим по балкански за съвременно изкуство, а точно такава е идеята на мобилната и виртуална изложба Parabole, инициирана от ArtUP! платформата на Гьоте институт – да събере различните гледни точки по въпросите на съвременното медийно изкуство в региона (и по-точно от България, Турция и Гърция засега) и да ги представи както във виртуална (чрез специално създадения сайт), така и в съвсем реална, пътуваща изложба, която да се случва всяка година на ротационен принцип в една от трите страни участнички в ArtUP! проекта. След старта в Анкара миналата година, сега дойде време и за малко български ArtUP!.

   It's Gone © Станимир Генов / интерактивна анимация / 2013

Откриването на Parabole се случи със звуковата инсталация/пърформанс Creatures Ensemble на гъркинята Катерина Ундо като нойз кресчендото от манипулираните ù роботизирани машинки може да мине и за ожесточена дискусия по въпроса какви точно жанрове влизат в категорията медийно изкуство, за да продължи със закачливата интерактивна анимация (ала машина за спомени) на Станимир Генов It's Gone – хитро луупнато видео с криещ се елен в мъглата на планина, който изчезва, ако сензорът, който контролира видеото засече движещ се човек или обект, като те оставя сам пред планина от интерпретации. Играта със скрити образи в мъглата от културни, социални и икономически контрасти продължава с интерактивната инсталация Stereotype-o-rama (колаж на един клик разстояние от клише образи на имиграция, дискриминация, интеграция и други проблеми на глобализацията) на Джан Сунгу, видеото Anatolia (или начина на забраждане в Турция като белег за социален статут) на Синаси Гюнеш, видео инсталацията на Пламен Соломонски Footsteps Memory (или може ли да има обективна памет) и 3-каналната видеоинсталация Невинност и наивност. Нова сграда. Какво още? (или как "израства" духовно съвременния човек) на Аделина Попнеделева.

   Acidable © Весела Михайлова & Вероника Крен / саунд пърформанс / 2012

Към тази колекция, на 29 април, ще се присъединят два интригуващи проекта – забавния саунд пърформанс Acidable на Весела Михайлова и Вероника Крен (в който сокоизтисквачки се превръщат в диджей миксер, а портокали и лимони в музикални плочи, които изпълняват различни мелодии, в зависимост от киселинността на сока, изстискан от тях) и селекция от видеоарт уъркшопа Zeitraffer / Time-lapse. Видеата, използващи този ефектен начин за манипулиране на време (или иначе казано Time-lapse фотографията) са заснети от Михаела Михайлова, Нора Караламбева, Дилян Бакалски, Райна Тенева, Деница Русева, Миглена Николова, Веселин Бойдев... като се заиграват с еклектика теми от ърбан стереотипи до екзистенц между живота и смъртта в аквариума на собствените ни ограничения.

Fish Lab © Михаела Михайлова / Time-lapse видео / 2013

Както казахме, Parabole е и пътуваща изложба, така че до 25 юли, на различни локации и по различно време в София, Русе, Пловдив и Варна ще може да видите и инсталации като Haptic City (градска карта с бродирани сензори, които реагират на допир и движение чрез излъчване на звук и светлина) на гъркините Артемис Папагеоргиу и Афродити Псара, 8-каналната видео инсталация A World Between (или животът между радост, тъга, смелост, страх... и смъртта) на Константинос Карамецис и екзистенц инсталацията NOD (човекът в света на машините... или машината в света на човека) на Кандаш Шишман. Останалите точки от балканската арт парабола бележат видеата на Х. Мартис – Juxtapositions (или как изглежда движението в 3D образ и звук); Ленин (за една статуя и едно фосфоресциращо одеяло) от Гьокчен Дилек Ачай; Body Without Surface (или човешкото общество като облак дим от абстрактни връзки, напрежения и социални проблеми) на Теодорос Ковайос; Switch (или как съществува паралелната реалност) на Неслихан Еркан, а финалната българска точка от ArtUP! кривата поставя видео ремикса Смъртта на велосипедиста (от едноименния испански черно-бял филм от 50-те), с която Коста Тонев се заиграва с идеята колко километраж може да навъртим и докъде да стигнем след смъртта си.

А как ли би изглеждало това вечно движение, изразено с ArtUP! параболата...

   Death Of A Cyclist © Коста Тонев / видео/ 2013

Изложбата Parabole е в Гьоте институт, София (16 април – 14 юни 2013), в The Fridge, София (9 – 20 май 2013), в Дом Канети, Русе (18 април – 2 май 2013), в Баня Старинна, Пловдив (24 юни – 6 юли 2013) и в Contemporary Space, Варна (3 – 25 юли 2013)

"Книгата на живота ми" е израз, с който често се злоупотребява, но за американската писателка Мери Ан Шафър това, буквално, е самата истина – нейният единствен роман Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи (откъс от него четете по-долу) излиза посмъртно, няколко месеца след като Мери Ан е загубила фаталната игра с рака, а нейната племенница, детската писателка Ани Бароуз, ù е помогнала да довърши своята чаровна епистоларна (а.к.а добре забравения роман под формата на писма) история за Втората световна война, за немската окупация на Гърнзи (вторият по големина британски остров в Ламанша) и съпротивата ала Ало, Ало на местния Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки. История за следвоенните страсти на писателката Джулиет Аштън (изиграна от Кейт Уинслет в снимания от Кенет Брана филм по книгата), в която главни герои са писмата ù и... Книгите! Или както казва Мери Ан: "Затова обичам четенето. Нещо мъничко те грабва в една книга и става повод да се обърнеш към друга. Тя пък те води към трета книга. Това е геометрична прогресия, на която не ù се вижда краят и чието основание е чистокръвното удоволствие."

8 януари 1946 г.

Сидни Старк

Издателство "Стивънс и Старк"

"Сейнт Джеймс" 21

Лондон

Англия

Скъпи Сидни,

Сюзан Скот е същинско чудо. Продадохме повече от четирийсет екземпляра от книгата, което беше много добре, макар че мен ме зарадва повече храната. Сюзан успя да се сдобие с купони за пудра захар и с истински яйца и направи целувки. Ако всичките ù литературни обеди достигат подобни висоти, нямам нищо против да обикалям с нея из страната. Мислиш ли, че една щедра премия ще я стимулира да намери масло? Нека пробваме, може да удържиш сумата от моя хонорар.

Не всички новини обаче са толкова добри. Питаш ме как върви работата по новата ми книга, и отговорът, уви, е "никак".

"Английските слабости" изглеждаше така обещаваща в началото. В крайна сметка би трябвало да може да се изпишат томове за Дружеството срещу прославата на английското зайче. Изрових една снимка, на която Клубът за борба с вредителите марширува по "Оксфорд Стрийт" с плакати "Долу Биатрикс Потър!". Какво повече би могло да се добави? Абсолютно нищо!

Не ми се занимава повече с тази книга. Просто умът и сърцето ми не са в нея. Изи Бикерстаф ми беше скъпа (и все още е), но повече не искам да пиша под това име. Не желая да ме възприемат като ведър хуморист. Давам си сметка, че по време на война да накараш читателя да се смее или поне да се усмихне, е значително постижение, но повече не искам да го правя. Напоследък, изглежда, ми липсва чувство за мяра или за хармония, а сам Господ знае, че човек не може да твори хумор без тях.

Много се радвам, че "Стивънс и Старк" печелят от "Изи Бикерстаф отива на война". Това облекчава съвестта ми след провала с биографията на Ан Бронте.

С благодарности за всичко и с обич:

Джулиет

П.П. Чета писмата на госпожа Монтегю. Знаеш ли какво е написала на Джейн Карлайл тази некадърница? "Скъпа моя Джейн, всеки е роден с призвание, а твоето е да пишеш очарователни писъмца." Дано Джейн да я е заплюла.

Сидни – Джулиет

10 януари 1946 г.

Джулиет Аштън

"Глеб" 23

Челси

Лондон

Скъпа Джулиет,

Поздравления! Сюзан твърди, че на обяда си грабнала публиката така, както пияницата грабва бутилка ром, така че, моля те, престани да се тревожиш за предстоящата обиколка. Нито за миг не съм се съмнявал в успеха ти. Виждал съм те как декламираш "Овчарчето пее в долината на унижението" преди осемнайсет години и знам, че за секунди ще омаеш слушателите. Един съвет само: би било добре, ако този път се въздържиш и не замеряш хората с книги.

Сюзан няма търпение да те представи във всички книжарници от Бат до Йоркшир. Естествено, Софи настоява да включа в обиколката и Шотландия. Аз я вбесих с традиционния си надменен отговор (нали все пак съм по‑голям): "Ще видим". Знам, че ù липсваш, но издателството не бива да се влияе от подобни съображения.

Току-що получих данните за продажбите на "Изи..." в Лондон и околните графства. Отлични са. Отново поздравления!

Не се притеснявай за "Английските слабости". По-добре да загубиш ентусиазма си сега, отколкото след шест месеца писане за зайци. Търговските перспективи на идеята бяха атрактивни, но съм съгласен, че темата е ужасно досадна. Ще намериш нещо друго, което да ти хареса.

Вечеря, преди да заминеш? Само кажи кога.

С обич:

Сидни

П.П. Пишеш очарователни писъмца.

Джулиет – Сидни

11 януари 1946 г.

Скъпи Сидни,

Прекрасно! Може ли да е някъде край реката? Искам стриди, шампанско и ростбиф, ако има; ако ли не – става и пиле. Много се радвам, че продажбите на "Изи..." са добри. Но дали са достатъчни, за да не се налага да си събирам багажа и да се изнасям от Лондон? След като ти и издателството ме превърнахте в що-годе успешен автор, вечерята ще бъде от мен.

С обич:

Джулиет

П.П. Не съм хвърляла "Овчарчето пее в долината на унижението" по хората. Хвърлих я по преподавателката ни по рецитиране. Исках да падне в краката ù, но не уцелих.

Джулиет – Софи Страхан

12 януари 1946 г.

Госпожа Александър Страхан

Фокънфарм

Оубан

Аргайл

Скъпа Софи,

Страшно ще се радвам да те видя, разбира се, но в момента съм като бездушен и безволев робот. Сидни ме кара да обикалям из Бат, Колчестър, Лийдс и всевъзможни други селца, чиито имена така и не успях да запомня. И затова не мога просто ей-така да отскоча до Шотландия. Сидни ще свъси вежди, ще присвие очи и ще ме погледне лошо. А ти знаеш колко е изнервящо, когато Сидни те гледа лошо.

Как ми се иска да се измъкна и да дойда да ме поглезиш във фермата. Ще се изтегна на канапето пред камината, а ти ще ме завиеш с одеяло и ще ми донесеш чаша чай. Александър ще възрази ли, ако окупирам канапето за по-дълго? Казвала си ми, че е кротък, но постоянното ми присъствие вероятно ще го подразни.

Не знам защо съм толкова унила. Би трябвало да се радвам на перспективата да чета "Изи..." пред очарованата публика. По принцип обичам да говоря за книги и да получавам комплименти. Би следвало да съм въодушевена. Но истината е, че съм потисната, дори по‑потисната, отколкото бях през войната. Всичко е опустошено, Софи: пътищата, сградите, хората. Особено хората.

Настроението ми сигурно се дължи на вечерята, на която бях снощи. Храната беше отвратителна, но това го очаквах. По‑скоро другите гости ме разстроиха. Най-потискащата сбирщина, на която съм попадала. Разговорите се въртяха около бомбардировките и глада. Помниш ли Сара Моркрофт? Тя също беше там – кожа и кости, накокошинена от студа, с кървавочервено червило. А навремето минаваше за красавица, нали? Беше луда по онзи с конете, който след това замина за Кеймбридж. Него обаче го нямаше, оказа се, че се е омъжила за някакъв лекар с пепеляво лице, който мляскаше, преди да заговори. Но и той беше като герой от любовен роман в сравнение с моя придружител, който по една случайност беше ерген, вероятно последният на света... О, Боже, колко съм злобна!

Кълна се, Софи, мисля, че ми има нещо. Всички мъже ми се струват непоносими. Вероятно трябва да си снижа критериите. Е, не чак до нивото на пепелявия мляскащ лекар. Дори не мога да обвинявам войната – никога не ме е бивало с мъжете, нали?

Мислиш ли, че огнярят от "Сейнт Суидин" ще си остане единствената ми истинска любов? Не е много вероятно, все пак така и не събрах смелост да го заговоря, но пък поне чувствата ми не бяха попарени от разочарования. Каква прекрасна черна коса имаше само! След това, както знаеш, дойде годината на поетите. Сидни още ми се подиграва, макар и без никакво основание, тъй като той ме запозна с тях. После идва горкият Адриан... О, няма нужда да ти изброявам ужасяващия списък... Софи, какво не ми е наред? Толкова ли съм взискателна? Не искам да се омъжа, за да съм просто омъжена. Не се сещам за нищо по-самотно от това да прекарам остатъка от живота си с човек, с когото не мога да разговарям, или – още по‑лошо – не мога да мълча.

Какво досадно мрънкащо писмо! Видя ли? Успях да те накарам да се зарадваш, че няма да намина през Шотландия. Но не се знае, може пък и да стигна до теб, съдбата ми е в ръцете на Сидни.

Целуни Доминик от мен и му кажи, че оня ден видях плъх с размерите на териер.

Много обич за Александър,

а за теб – още повече:

Джулиет

Далси Адамс – Джулиет

Гърнзи, Нормандски острови

12 януари 1946 г.

Джулиет Аштън

„Оукли Стрийт" 81

Челси

Лондон

Уважаема госпожице Аштън,

Казвам се Далси Адамс и живея във фермата си в енория Сен Мартен в Гърнзи. В ръцете ми попадна една книга, която навремето е била ваша – "Избрани есета" на Елия, което, оказа се, е псевдоним на Чарлс Лам. Името и адресът ви бяха изписани от вътрешната страна на корицата.

Ще си позволя да пристъпя направо към въпроса: Чарлс Лам много ми хареса и затова се зачудих дали щом есетата са "Избрани", това означава, че той е писал и други неща. Искам да прочета всичко от него, само че, макар германците да си отидоха, в Гърнзи все още няма никакви книжарници.

Затова реших да ви помоля за услуга. Бихте ли ми изпратили името и адреса на някоя лондонска книжарница? Мисля да поръчам по пощата другите книги на Чарлс Лам. Също така знаете ли дали има негова биография и как бих могъл да я намеря? Струва ми се, че въпреки блестящия и повратен ум на господин Лам животът му е бил изпълнен с много тъга.

Чарлс Лам ме разсмиваше по време на германската окупация, като най‑много се забавлявах на историята му за печеното прасе. И нашият Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки се появи покрай едно печено прасенце, приготвено зад гърба на немците, заради което Лам ми е още по-близък.

Съжалявам, че ви безпокоя, но повече щях да съжалявам, ако не се бях докоснал до него, тъй като творбите му ме превърнаха в негов приятел.

Надявам се, че не съм ви затруднил:

Далси Адамс

П.П. У една моя приятелка, госпожа Маджъри, е попаднал памфлет, който някога също е бил ваш. Казва се "Имало ли е горящ храст? Защита на Мойсей и Десетте Божи заповеди". На нея ù е харесал коментарът, който сте написали отстрани в полето: "Божие слово или контрол над тълпата???". Решихте ли кое от двете?

Джулиет – Далси

15 януари 1946 г.

Далси Адамс

Ле Воларан

Ла Буве

Сен Мартен, Гърнзи

Уважаеми господин Адамс,

Вече не живея на "Оукли Стрийт", но много се радвам, че писмото ви стигна до мен, както и че моята книга е стигнала до вас. Раздялата ми с "Избрани есета" беше тъжна и болезнена. Притежавах два екземпляра от книгата, а нямах свободно място в библиотеката и въпреки това се почувствах като предател, когато я продадох. Вие успокоихте съвестта ми.

Чудно ми е как е стигнала до Гърнзи. Може би в книгите има заложен някакъв таен инстинкт за намиране на верния път, който ги отвежда до идеалните им читатели. Би било прекрасно, ако е така, нали?

   Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи (превод Анелия Николова, 268 стр, цена 15 лeва, издателство Колибри) е в книжарниците от 29 април

Камера – Работи! Начало... Срещаме ви с част от филмите (и техните режисьори), селектирани в конкурса за българско късометражно кино на тазгодишния София Филм Фест. Започваме с анимацията Пианистът (и нейните режисьори Ася Кованова и Андрей Кулев) или иначе казано започваме с поезия в звук и картина... защото именно това е Киното, нали?!

Какво?

"Тя е някъде, отвъд хоризонта, грее с червената си шапка. Той чака кораба... зъзне в червения си шал. Навярно тя ще се върне като морска птица в техните сънища."

Така звучи накратко историята на Пианистът. Първоначално идеята беше малко по-различна, но в процесa на работа отпаднаха много обстоятелствени сцени. Остана поезията.

Кой?

Пианистът (който не свири на пиано в нито една от сцените) и жената (чието лице не виждаме), вплетени в снега на неговите спомени.

Сценарият и режисурата са наши – Ася Кованова и Андрей Кулев.

Музиката, която допринесе много за настроението във филма е на композитора Петър Дундаков. Анимацията направихме с Апостол Стоянов, а декорите заедно с Вера Иванова. 3D ефектите и композитинга са дело на Мартин Марчев. Саунд дизайнер на филма е Владислав Бояджиев. 

Кога & Как ?

Завършихме го преди година. Филмът е анимационен – анимацията се случва бавно и търпеливо. Имаше нещо, което ни притесняваше в историята – затова спирахме и започвахме всичко отначало и така... 3 години.

Ние сме двама автори (Ася Кованова и Андрей Кулев) и това е първия ни съвместен филм. И за двама ни беше нещо ново – нищо общо с предишните ни филми. В този смисъл се радваме, че постигнахме хомогенност.

Защо?

Правенето на филми е наша професия и това е достатъчно основание. А защо би трябвало да го гледате... Не трябва – тук нещата опират само до желание да видиш един мъж, който понася раздялата като не се съгласява с нея.

Слънцето може и да изгрява от изток, но просветлението (или на японски сатори) може да дойде отвсякъде, също като киното – за трети път филми от Далечния изток ще изгреят у нас с новото издание на Сатори Фест от 18 до 28 април.

Какво?

12 филма от Япония, Тайланд, Китай, Виетнам, Сингапур и Малайзия. Акцентът на тазгодишния Сатори Фест (пълната програма на фестивала е тук) пада върху Банкок. Примамливата (с калейдоскопично нонстоп забавление и за бедни, и за богати) столица на Тайланд е главен герой на 3 филма – откриващият фестивала Добре дошли в Банкок ще те разходи из колоритните му улици в компанията на сляпо момиче, двама флиртаджии, (не)обичайната тайландска проститутка с неин клиент и неочакваната среща на разглезена девойка с клошар. Банкок, обичам те! следва същата схема, докато те среща с хилядите лица на мегаполиса – начинаеща певица, богат профи боксьор, емблематичен тай травестит, татуиран пънкар, който мечтае да се снима в киното, просяк, на когото не му пука, че няма пари и... стадо тайландски тийнове в любовен период. Третият филм, Истории от Банкок, пък интересно преплита носталгията на музикант, завърнал се след дълги години в родния град с неволите на млада двойка, които са в столицата за пръв път.

   Добре дошли в Банкок

Непознатото сингапурско кино идва с 2 любопитни филма – забраненият в Сингапур Секс. Агресия. Семейни ценности (една детска рисунка, първата местна "арт порно" продукция и стриптизьорка в акция... или история 3 в 1, разбунила много страсти и хумор) и Червените водни кончета (или как тревожни спомени, от изоставената влакова линия на детството и родината, нахлуват в главата на художничката Рейчъл).

   Червените водни кончета

Малайзия е представена с фаворити от предишни издания на Сатори феста, които наблягат на любовта и семейството като С цвете в джоба (или приключенията на малайзийските Макс и Мориц) и двете ленти Преди да заобичаме отново и Любовта побеждава всеки, които задават въпроса: "Кое да преглътнеш – изневярата или изчезналата любов?".

Иначе след успеха на документалния Пънк в Пекин идва нова порция срещи от първо лице с китайския ъндърграунд пънк в Пънкарски бози, а времето за Мао контракултура се допълва със Старият глупак, който премести планината (главният герой на филма е култов бар в Пекин, кръстен на една от трите истории, които председателят Мао искал всеки да научи по време на културната революция, идентифицирайки планината с империализма и феодализма).

   Пънкарски бози

В Страната на изгряващото слънце пък, с филма Произведено в Япония: Кора!, на дневен ред са екзистенц кризите (родили абсурдни любовни афери) на едно семейство, а от братския Виетнам пристига красивата визуална ода по темата "какво искат жените" от Далечния изток или иначе казано... съдбата на 7 виетнамки в Перлите на Далечния изток.

Кога & Къде?

Сатори Фест 18 – 28 април 2013 е в салоните на Euro Cinema, Червената къща и Dada Cultural Bar

Билети – 4/5/6 лева

Защо?

За малко сатори (а.к.а просветление) по темата за непознатите киноперли на Далечния изток до достигане на дзен екзистенц.

   Перлите на Далечния изток