My Mir
След като се запознахме с късометражната програма и Керван сарай панорамата от фестивала за кино от Близкия Изток и Северна Африка Sofia MENAR Film Festival, сега е време да видим кои са игралните и документални филми, които ни очакват от 16 до 31 януари в салоните на кино Люмиер, Euro Cinema, Червената къща, Dada Cultural Bar, както и в избрани зали в Бургас, Варна, Пловдив и Велико Търново.
Хабиби – 16 и 21 януари
Холандия / Палестина / САЩ / ОАЕ, 2011, 85 минути
Режисьор: Сюзън Юсеф
Графити, поезия, двама влюбени и забранена (от табу традициите) любов в ивицата Газа.
Роден дом – 17, 21 и 23 януари
Турция, 2011, 76 минути
Режисьор: Музафер Йоздемир
Лекува ли се стреса със завръщане в родното място? Актьорът Музафер Йоздемир (с Кан награда за мъжка роля в Отчуждение на Нури Билге Джейлан) ще провери това при режисьорския си дебют и в ролята на изтощения и невротичен архитект Доган.
Любов в медината – 17 и 23 януари
Мароко, 2011, 113 минути
Режисьор: Абделхаи Лараки
Историята на месаря Тами и неговите тайни флирт страсти с клиентите на магазина му е най-гледаният филм в Мароко за последните 5 години.
Константино – 17, 28 и 31 януари
Бразилия / Иран / Ливан / Турция / Сирия, 2011, 80 минути
Режисьор: Отавио Хури
Сирия, но не тази от новинарските емисии, настръхнала от война и страх. Сирия като земя на предците на режисьора Отавио Хури, Сирия като дом на неговия прадядо професор Дауд Константино Ал Хури и литературните му творби, скрити досега за света.
Нар – 17, 22 и 25 януари
Турция, 2011, 81 минути
Режисьор: Юмит Юнал
Явно Юмит Юнал обича да събира своите герои в изолирано от обществото място и после да им гледа сеира – Биг Брадър концепцията му се повтаря и тук (в Празнина затвори 4 души в един апартамент), а сега вкарва героите си в една къща за един ден, за да започнат, един по един, да се съмняват в собствените си убеждения и вяра, така че накрая да се разпръснат като семена (хем еднакви, хем коренно различни) от разпукан нар.
Шумът на Кайро – 18, 23 и 25 януари
Германия / Египет, 2012, 57 минути
Режисьор: Хайко Ланге
Как революцията Арабска пролет и падането на Мубарак диктатурата през 2011 се отразява на египетските артисти и тяхното творчество? Документално, забавно и... реално.
Остатъци – 18 януари
Tурция, 2012, 101 минути
Режисьор: Чиидем Витринел
Никой не се задоволява с остатъци от любов, нали? Севда и Зухал са две непознати жени (и конкуренти по неволя) с една обща цел – пълната и по-добра версия на живота си. Дом, семейство, любов, изневяра и накрая какво остава?
Кол-шоп Ал Мактуб – 16, 19 и 30 януари
Алжир / Швейцария, 2010, 94 минути
Режисьор: Мохамед Судани
Млада двойка от Швейцария с непредвидена спирка по средата на Сахара или приказки по Ал Мактуб телефона с неочакван край.
Стъклената менажерия – 18, 23 и 25 януари
Иран, 2011, 97 минути
Режисьор: Бахрам Таваколи
Иранска интерпретация на класическата пиеса Стъклената менажерия от Тенеси Уилямс, рисуваща сблъсъка между мечтите на човека и грубата реалност на самотния родител, стараещ се да оцелее в днешен Техеран.
Правете хумус, а не война – 19 и 23 януари
Австралия, 2012, 76 минути
Режисьор: Тревър Греъм
Рецепта за мир, а не за хумус или кулинарен близкоизточен конфликт за това кой държи "правата" за национално ястие на хумуса – Израел, Палестина или Ливан... На Балканите щеше да звучи като "правете ракия, а не война".
Вятърът ще ни понесе – 19, 25 и 26 януари
Иран, 1999, 114 минути
Режисьор: Абас Киаростами
В рубриката "Закъснели премиери" едно забравено от Бога и света селце в иранската провинция и неговите традиционни ритуали по изпращане на починалите в отвъдното.
Връвта – 19, 20 и 29 януари
Тунис / Франция / Белгия, 2010, 90 минути
Режисьор: Мехди Бен Атия
Случва се понякога на връвта на живота да се навържат такива възлови моменти като в живота на Малик – смъртта на баща му го кара (след дълга емиграция във Франция) да се завърне в родния Тунис, където (докато деликатно крие гей тайни от майка си) среща любовта на живота си.
А ти колко ме обичаш? – 20 и 21 януари
Aлжир, 2011, 98 минути
Режисьор: Фатма Зохра Замум
8-годишният Адел е симпатично хлапе, чийто родители са на прага на раздялата. Ситуацията спасяват неговите баба и дядо, които го взимат да поживее малко при тях, така че новият живот на Адел всеки ден да започва с въпроса "А ти колко ме обичаш?".
Кападокия: 28 дни до Луната – 20 и 27 януари
Турция, 2011, 31 минути
Режисьор: Еда Елиф Тибет
Скалните селища в Кападокия (разположената в сърцето на Анадола и защитена от ЮНЕСКО уникална местност) са ежедневна сцена на кръстопът за срещите на 9 местни жители с хиляди туристи от цял свят.
Копнеж – 20 и 27 януари
Германия / Турция, 2012, 70 минути
Режисьор: Михаел Хел
Документален трип за майка и дъщеря, губещи се и намиращи се в лабиринта на женското ежедневие в Турция.
Сема: една завършена любов – 20, 21 и 24 януари
САЩ, 2011, 50 минути
Режисьор: Стивън Олсън
Една любовна среща на учени, музиканти, дервиши и обикновени суфи-практици с поезията на персийския мистик Джеляледин Руми.
Гнава – 20, 21 и 24 януари
Белгия / Мароко, 2010, 43 минути
Режисьор: Оливие Декежел
Гнава е култ. Гнава е религия. Гнава е транс. Гнава е танц. Гнава е музика и мистика. Гнава диша и живее в Мароко.
Андалусия, моя любов – 20, 22 и 26 януари
Mароко, 2012, 86 минути
Режисьор: Мохамед Надиф
Двамата студенти от Казабланка, Саид и Емин, тръгват на разходка с лодка от Мароко до Европа, но след леко крушение морето връща Емин на мароканския бряг, а Саид е изхвърлен на плажа в "Андалусия". Комедия на абсурда с много "български" елементи.
Баба Азиз – 20 и 28 януари
Тунис / Иран, 2005, 96 минути
Режисьор: Насер Хемир
Второто предложение от рубриката "Закъснели премиери" ни среща със слепия дервиш Баба Азиз и неговата внучка Ищар по пътя им през пустинята към мистична сбирка на дервишите.
Бунтът – 24 и 29 януари
САЩ / Египет, 2012, 84 минути
Режисьор: Фредрик Стантън
Арабска пролет отблизо – четирима претенденти за Нобелова награда, няколко египетски кандидат-президенти и бившите външни министри на Египет и Йордания в някои невиждани досега кадри от египетската революция.
Бягство от Кайро – 24 януари
Египет, 2011, 94 минути
Режисьор: Хишам Исауи
Бедност, любов, житейските дилеми на 18-годишната Амал и едно решение – иначе казано, емиграцията на всяка цена ли е?
Тунизийски истории – 30 януари
Тунис, 2011, 110 минути
Режисьор: Нада Мезни Хафайед
Три приятелки (Шамс, Сабрине и Инес) и един мъж в лабиринта на любовта и... други тунизийски катастрофи.
Дъщеря... баща... дъщеря – 30 януари
Иран, 2011, 70 минути
Режисьор: Панахбаркода Резаи
Поезия и проза в самотното съществуване на три сестри в дълбоко провинциален западен Иран.
Sofia MENAR Film Festival – от 16 до 31 януари в салоните на кино Люмиер, Euro Cinema, Червената къща, Dada Cultural Bar, както и в избрани зали във Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново
Билети – 8 лева / 5 лева за учащи и пенсионери
Абонамент за 5 прожекции – 25 лева / 15 лева за учащи и пенсионери
Fan Pass за всички прожекции – 50 лева
Човекът е колкото създател, толкова и продукт на собствения си свят или денс ноктюрно вариации по темата в спектакъла ARTeFACT на Derida Dance Centеr.
Какво?
Една денс одисея в Арт Космоса със 7 ключови думи – тяло, идентичност, звук, пътуване, номад, глобален дом, Създател.
фотография © Атанас Маев
Кой?
Идея и хореография: Живко Желязков
Визуална среда и интеракция: Албена Баева
Музика: Иван Шопов
Танц: Джънгин Лий
фотография © Атанас Маев
Кога & Къде?
5, 12, 26 януари и 9 февруари в салона на Derida Dance Centеr. Билети - 10 лева, резервация - тук.
Защо?
Светът е такъв, какъвто искат да го видят очите ти или... тялото ти. Или защо човекът е най-големия артефакт за света, в който живее.
фотография © Атанас Маев
Къде е пресечната точка между прозренията на австрийския философ и архитект Лудвиг Витгенщайн, къщата-паметник на австрийската модернистична архитектура, която той проектира за сестра си и българската външна културна политика? Отговорът, може би, се крие в Ключалката на Г-н Витгенщайн – актуалната (до 25 януари 2013 в Български културен институт Дом Витгенщайн) изложба на съвременно българско изкуство във Виена.
Историята – В началото на ХХ век Лудвиг Витгенщайн проектира къща, колкото като обект на своите философски търсения, толкова и за да служи като уютен дом на неговата сестра. Семейството им, обаче, е от еврейски произход, което (в периода на националсоциализма) кара сестра му да напусне дома си и да емигрира в Щатите, а самият Витгенщайн пък планира да емигрира в Съветска Русия. След войната, къщата започва да се руши и е пред събаряне, но протести на Съюза на австрийските архитекти я спасяват, за да се стигне до 1975, когато къщата се превръща в дом за културния институт на социалистическа България във Виена. През 2012 кураторът Борис Костадинов събира 6 автори, които в специално създадени за изложбата произведения интерпретират целия този исторически фон и в същото време коментират света, в който живеем днес. Най-важното – шестимата артисти (също като Витгенщайн и сестра му) са емигранти по една или друга причина.
Изложбата – микс от живопис, обекти, инсталации, видеоарт и пърформанс.
YES, неонов автопортрет, 2012, Камен Стоянов © фотография Ивайло Младенов
Камен Стоянов представя три работи – неоновият автопортрет YES, който "гледа" точно срещу барелефа на Лудвиг Витгенщайн и спекулира с неговата прецизна философия на езика като изобразява поклащане на главата, така както българите казват "да", обратно на движението за знак "да" в другите европейски страни.
Втората работа Running Around the Corner отново е неонов (този път) надпис, който наистина обикаля около един от ъглите в изложбеното пространство и по този начин буквализира до крайна степен Витгенщайн философията за езика.
Стоянов завършва представянето си с пърформанс, при който една от специфичните метални завеси в къщата се превръща във фитнес уред. Намигането е към Витгенщайн, който използва проектирането на архитектурните детайли за упражнение на логическата си мисъл, докато Стоянов превръща един от тези детайли в средство за упражнение (вместо на разума) на мускулите.
Михаил Михайлов започва от градината на къщата, където поставя голям надпис, цитат от Лудвиг Витгенщайн: "Разликата между добър и лош архитект днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява.(1930)", за да го ремиксира във варианта "Разликата между добър и лош художник днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява. (Михайл Михайлов, 2012)"
Изкушението, инсталация, 2012, Михаил Михайлов © фотография Ивайло Младенов
Михайлов допълва работата си с рисунка, поставена на пода и обърната с гърба си към зрителя. Скритото изображение би могло да бъде видяно само ако картината бъде обърната, което създава препратка към скритата, лична част от биографията на Витгенщайн.
Василена Ганковска създава две картини – в Композиция за дърво и къща използва само шаблон и черен акрилен спрей, за да пресъздаде графично много стара снимка на къщата с гледна точка, която е невъзможна днес, тъй като обкръжаващата архитектурна среда е коренно променена.
Композиция за храст и къща, акрилен спрей, платно, 2012, Василена Ганковска © фотография Ивайло Младенов
Композиция за храст и къща пък разкрива фронтален поглед върху фасадата на сградата като единствените цветни елементи (зелените растения в градината) действат като контрапункт на пестеливия език и строгите линии на сградата.
Боряна Венциславова заснема 11 минутно видео, което наблюдава естествената работна среда на членовете от екипа на Дом Витгенщайн на фона от играта на футбол и крясъците на две момчета на улицата пред къщата.
Хуморът присъства и във второто ù творение – фотографията Има ли носорог в стаята е провокирана от прочутия спор между Лудвиг Витгенщайн и математика Бъртранд Ръсел с въпроса: "Господине, виждате ли носорог в стаята?"
Има ли носорог в стаята, фотография, 2012, Боряна Венциславова ©
Максимилиан Праматаров отвежда към друга страст на Лудвиг Витгенщайн – неговото математическо образование и любовта му към точните науки. Праматаров създава една неправилна геометрична форма, нарисувана с химикалка, като двуизмерната ù форма носи претенцията на някакъв абстрактен, но в същото време математически перфектен чертеж. Същата форма е повторена отново, но в триизмерен вариант и е поставена като втори обект върху постамент.
Обект, детайл, 2012, Максимилиан Праматаров © фотография Ивайло Младенов
Даниела Костова от своя страна създава видеото Лексикон, в което спомени се подреждат като пъзел (буквално) от нея и дъщеря ù. Пъзелът (присъстващ и като обект в изложбата) е снимка на художничката с нейна приятелка пред Дом Витгенщайн от 90-те години на ХХ век. Костова, която днес живее и работи в Ню Йорк, свързва мястото с първото си пътуване "на Запад" и първата среща със съвременното изкуство, когато през 1997 участва в международен уъркшоп в академията във Виена. Именно от този период е и снимката-пъзел пред Дом Витгенщайн, където е отседнала по това време. Сега малката ù дъщеря, която е родена в Америка и не говори добре български, реди пъзела повтаряйки неразбираеми за нея думи като "България", "културен център", "Витгенщайн"...
Лексикон, видео, 2012, Даниела Костова © фотография Ивайло Младенов
Ключалката на Г-н Витгенщайн е в Български културен институт Дом Витгенщайн до 25 януари 2013
Всичко тече, всичко се променя... и познатият като Цветята на Корана фестивал за кино от Близкия Изток и Северна Африка вече ще се казва Sofia MENAR (съкратено от Middle East & North Africa Region) Film Festival. Той ще протече от 16 до 31 януари 2013 в седем отделни секции, като сега ще ви представим три от тях – късометражното кино (под мотото Цветята на Корана), програмата Керван сарай (демек кино трип около света) и Moscars Al-Hurria Film Festival представя... (или специална селекция от фестивала за късометражно кино в Кайро), на чието следващо издание ще бъде включена програма и с български късометражни филми.
Какво?
Панорамата Цветята на Корана обединява 18 заглавия от най-добрите кратки филми, заснети през последните две години в Алжир, Иран, Йордания, Катар, Ливан, Мароко, Обединени Арабски Емирства, Сирия, Тунис, Турция и Палестина. Селекцията на Moscars Al-Hurria Film Festival пък събира 7 египетски късометражки за живота около и отвъд пирамидите, докато с 4 филма Керван сарай буквално ще те разходи около земното кълбо – от Щатите и Южна Америка, през Европа, Африка и Сахара, чак до великата Азия и Токио.
Вземи красивото с теб © 2011 режисьор Брайс Лемън
Кой?
Цветята на Корана – изборът от късо кино е голям – от представените в Кан тази година Безумецът (необятната като пустиня раздяла между двама влюбени) и Хляб (или Гаврош в Турция), през първия филм от ОАЕ, показван на феста На пътя (кръстопътна история за две момчета и тяхната болна баба) и С участието на Джулия (или как да дебютираш на 70 години в киното), до шарените истории в Бахия и Махмуд (с мотото – без теб искам, но без теб не мога), Кукла Барби (или училищни униформи за кукли), Босфора (любов и тъга край Истанбул), Фиаско (комедия за Зелена карта и една мечта), Ханин (или как живееш като се казваш "носталгия"), Два пъти в немилост (или изгнание на квадрат), Ако някой ме чакаше някъде (да избереш аборт или нов живот), Мушпуш (пенсионери, но не завинаги), Собствено слънце (или слънчеви бани табу), Септември (козата или коя е Ейлюл), Градът (или как носталгията пътува с нас), Последният час (какво е да продаваш хляб и мечти), Сезонът на сливите (глухите фантазии на едно момиче) и Толеранс (или флирт във витрина за торти между изкушение и отражение).
Безумецът © 2012 режисьор Хазим Бераба
Moscars Al-Hurria Film Festival представя... – 7 късометражки (Al-Manzoul; На тъмно; Един момент, моля; Играта; Господарят на мишките; Завръщане в Суец; И сега накъде?), 7 режисьора и калейдоскопичното лице на Египет – от Арабската пролет до непосилната лекота, работа, игра, мит и красота на ежедневието край Суецкия канал и древните сфинксове.
Завръщане в Суец © 2011 режисьор Карим Али
Керван сарай – светът ни наистина е глобален дом и авантюристите, които заменят подредения си живот за околосветско пътуване с камера в ръка го доказват нагледно тук. Глобален дом (каучсърфинг трип с музикален туарег от Мали, любител на дивата природа в Токио, еколог от Западния бряг, танцов маниак в Турция и мечтател в Щатите), Джанапар (питай радио Ереван как да намериш любовта през три континента, в четвъртия), Дневник от Сахара (операция Пустинна пролет в Мароко, Тунис, Алжир и Либия) и Вземи красивото с теб (или търсене на щастието в 27 държави) – всеки един от тези роуд муувита само доказва за пореден път, че вътрешният мир е състояние на духа... или на пътя.
Джанапар © 2012 режисьор Джеймс Нютън
Кога & Къде?
16 – 31 януари 2013 в салоните на кино Люмиер, Euro Cinema, Червената къща, Dada Cultural Bar (късометражната програма), както и в избрани зали във Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново.
Защо?
Защото обичаш да пътуваш с кино билет, нали? Защото киното е повече от 2 часа убиване на пуканки и време, нали? Защото киното е глобален дом и всеки има запазено място в него!
Глобален дом © 2012 режисьор Ева Щоц
