My Mir

Ако има човек, след Уолт Дисни и гранде тандема Уилям Хана и Джоузеф Барбера, който да е предизвикал поне толкова усмивки по лицата на децата по света, то това е Рьоне Госини. Френският писател и сценарист създава герои като Астерикс, Лъки Люк и... естествено, Малкият Николà – приключенията на малкия палавник той завихря в цяла поредица заедно с художника Жан-Жак Семпе, а на 1 юни за Деня на детето като подарък идва Малкият Николà и съседите (откъс от нея четете по-долу) – поредната (издадена на български) книга от серията за Николà и неговите невинни пакости.

От сутринта имаме нови съседи!

Ние и иначе си имаме съсед, господин Бледюр – той е много добър и все се кара с татко – обаче от другата страна на нашата къща имаше една празна къща, която се продаваше. Татко използваше, че никой не живее в къщата, и изхвърляше през живия плет сухите листа от нашата градина, а също и разни хартии и други неща. Понеже там нямаше никого, не ставаха разправии. Защото иначе татко изхвърли веднъж кора от портокал в градината на господин Бледюр и господин Бледюр не говори на татко цял месец. А пък миналата седмица мама ни каза, че млекарката ù казала, че къщата до нас я бил купил някакъв господин Куртплак, който бил управител на щанда за обувки на третия етаж в магазина „Пти Епарнян", бил женен за една госпожа, която обичала да свири на пиано, и си имали дъщеря на моята възраст. Друго млекарката не знаела, само била научила, че с доставката на покъщнината били натоварени от фирмата „Ван ден Плюг и компания" и настаняването щяло да бъде след пет дни. Значи – днес.

– Ето ги! Ето ги! – извиках аз, като видях грамадния камион за премествания с надписи „Ван ден Плюг" от всички страни.

Татко и мама дойдоха до прозореца на хола да погледат заедно с мен. Зад камиона спря кола и от нея излязоха един господин със страхотни вежди над очите, една дама с рокля на цветя, която носеше пакети и клетка с птиче, а после и едно момиченце, голямо колкото мен, с кукла в ръцете.

– Виж как се е издокарала съседката! – рече мама на татко. – Все едно се е загърнала със завеса!

– Да – каза татко. – Колата им май е по-стар модел от моята.

Хамалите слязоха от камиона. Господинът отиде да отключи градинската врата и вратата на къщата, а дамата обясняваше нещо на хамалите, като размахваше клетката с птичето. Момиченцето си подскачаше около дамата, после дамата му каза нещо и момиченцето спря да подскача.

– Може ли да изляза в градината? – попитах аз.

– Добре – каза татко – само не притеснявай новите ни съседи.

– И не ги зяпай, все едно си на представление – рече мама. – Не е възпитано!

После и тя дойде с мене, каза, че непременно трябвало да полее бегониите.

Като излязохме в градината, хамалите вадеха сума ти мебели от камиона и ги слагаха на тротоара, а пък там беше и господин Бледюр, който си миеше колата. Много се учудих, понеже господин Бледюр иначе си мие колата в гаража. Особено като вали, както в случая.

– Внимавайте с креслото ми в стил Луи ХVІ! – викаше дамата. – Покрийте го да не се намокри, тапицерията е много ценна!

После хамалите свалиха едно грамадно пиано, което явно беше адски тежко.

– Полекичка! – извика дамата. – Това е концертен „Дрейел". Много скъп инструмент!

На птичето в клетката сигурно не му беше хич забавно, понеже дамата непрекъснато я клатеше. После хамалите започнаха да внасят мебелите в къщата, а дамата вървеше до тях и им говореше непрекъснато да не би да счупят нещо, понеже всичко струвало много пари. Само не разбрах защо крещеше така – може би понеже хамалите сякаш не я слушаха и си се хилеха за нещо.

Тогава се приближих до живия плет и загледах момиченцето, което си подскачаше ту на единия крак, ту на другия.

– Здравей – рече ми то, – аз се казвам Мари-Едвиж, а ти?

– Аз се казвам Николà – отвърнах аз и станах целият червен, адски тъпо.

– Ходиш ли на училище? – попита ме тя.

– Да – отговорих аз.

– И аз – съобщи ми Мари-Едвиж, – освен това бях болна от заушки.

– А можеш ли така? – попитах я аз и направих една премятанка.

За щастие мама не гледаше към мен, понеже от мократа трева по ризата стават лекета.

– Там, където живеех по-рано – каза Мари-Едвиж, – имах един приятел, който правеше по три премятанки наведнъж!

– Ха! – рекох аз. – Ами че аз мога да правя по колкото си искам, я гледай!

И почнах да правя премятанки, обаче стана гадно, понеже мама ме видя.

– Ама какво си се затъркалял там из тревата? – извика мама. – Виж се на какво си заприличал! А и изобщо кой стои навън в такова време!

Тогава татко излезе от къщи и попита:

– Какво става?

– Ами нищо! – казах аз. – Просто си се премятах, знаеш как е.

– Само ми показваше – обясни Мари-Едвиж, – бива си го.

– Мари-Едвиж! – извика господин Куртплак. – Какво правиш там навън до живия плет?

– Играехме си със съседското момченце – отвърна Мари-Едвиж.

   фотография ©

Тогава господин Куртплак се приближи с ония страхотни вежди и каза на Мари-Едвиж да не остава навън, а да влезе в къщата и да помогне на майка си. Татко също дойде до плета, беше широко усмихнат и каза:

– Да не им се караме на децата, май е любов от пръв поглед.

Господин Куртплак си размърда веждите, обаче не се засмя.

– Значи вие сте новият съсед? – попита той.

– Хе-хе! – развесели се татко. – Не е съвсем така, новият съсед сте вие, хе-хе!

– Да де – отвърна господин Куртплак. – Е, тогава ще ви замоля да не си изхвърляте вече гадостите през живия плет!

Татко спря да се кикоти и се ококори здравата.

– Точно така – продължи господин Куртплак, – градината ми да не е сметище за вашите боклуци!

Това никак не се хареса на татко.

– Вижте сега – рече татко, – доста странно се изразявате, вярно, раздразнен сте от преместването, но все пак...

– Не съм раздразнен – изкрещя господин Куртплак, – ще се изразявам както си искам, но ако не държите да си имате неприятности, ще престанете да се отнасяте към тази собственост като към бунище, така де, то пък бива, бива!

– Я не ми се надувайте с тая ваша таратайка и смотаните си мебели, много моля! – изкрещя татко.

– А, така ли? – попита господин Куртплак. – Ще видим, ще видим! Междувременно имате ресто от мене!

Тогава господин Куртплак се наведе и заизхвърля в нашата градина купища мокри листа, хартии и три бутилки, а после си влезе в неговата къща.

Татко остана зяпнал. После се обърна към господин Бледюр, който беше на тротоара и все така си търкаше колата, и му каза:

– Видя ли бе, Бледюр?

Тогава господин Бледюр си сви устните и рече:

– Да, видях. Вече си имаш нов съсед и към мен – нула внимание. Ясно де!

И се прибра в неговата си къща.

Явно господин Бледюр ревнува.

Татко се прибра вкъщи широко усмихнат.

– Мило семейство, ще бъдете доволни – рече той. – Имам хубава изненада за вас. Погледнете през прозореца и ми кажете какво виждате.

– Виждам един полицай, който слага талон за глоба на една зелена кола – каза мама. Татко престана да се усмихва и излезе тичешком. Ние двамата с мама тръгнахме след него.

Татко стоеше на тротоара и си говореше с един полицай, който пишеше сума ти неща върху една синя хартийка. Приличаше на Бульона, нашия училищен възпитател, и той записва нашите имена, като ни наказва.

– Ама, господин полицай – разправяше татко, – не разбирам...

– Тази кола е паркирана пред изход на гараж – отвърна полицаят.

– Ама това си е моят гараж и моята кола! – извика татко.

– Как тъй е твоята кола? – попита мама.

– Ще ти обясня – каза ù татко, – сега виждаш, че съм зает.

– Дали е вашият гараж, или не е, няма нищо общо – каза полицаят. – Правилникът за движение по пътищата е разпоредил ясно как се процедира в такъв случай. Предполагам, имате представа за правилника?

– Искам просто да ми кажеш каква е тази кола! – извика мама.

– Познавам отлично правилника. Шофьор съм от години и ви предупреждавам, че имам високопоставени приятели! – заяви татко.

– Е, чудесно! – рече полицаят. – Може те да ви услужат с пари, та да си платите глобата. А дотогава ги поздравете от мен.

Полицаят се изкикоти и си тръгна.

Татко стоеше целият червен със синята хартийка.

– Е? – попита мама, която изглеждаше нервна.

– Е – отвърна татко, – замених старата ни кола с тази. Исках да бъде една хубава изненада за теб и за Николà, но виж каква стана тя!

Мама скръсти ръце, а като прави така, значи е много сърдита.

– Как? – рече тя. – Правиш такава значителна покупка, без да я обсъдиш с мен?

– Ако я бях обсъдил с теб, нямаше да бъде изненада – каза татко.

– О, разбирам! – продължи мама. – Не съм достатъчно умна, за да ти давам съвети относно закупуването на кола. Жените ги бива само да се въртят в кухнята. А иначе, като отидеш сам при шивача да си купуваш костюм, стават чудеса! Само си спомни онзи, на райетата!

– Че какво му има на онзи, на райетата? – попита татко.

– Нищо, само дето плата не го биваше дори за калъф за дюшек! Пък и прави гънки! Освен това можеше поне да ме попиташ за цвета на колата. Това зелено е направо ужас. А и изобщо знаеш, че не понасям зелено! – каза мама.

– Че откога пък? – попита татко.

– Само не ми се прави на много хитър. Но щом само за това съм, да взема да си вървя в кухнята! – отговори мама и се прибра.

– Туйто, а исках да я зарадвам, няма що! – каза татко.

После ме посъветва да не се женя, а аз съм навит – освен може би за Мари-Едвиж, една много щура съседка.

– Каква беше тази врява? – попита господин Бледюр, който беше дошъл при нас, без да го забележим.

Господин Бледюр е един съсед, който все се закача с татко. Татко се обърна рязко:

– Ха, щях да се учудя, ако и ти не беше изскочил!

– Какво е това бе? – попита господин Бледюр, сочейки колата с пръст.

– Това е новата ми кола – отвърна татко, – нещо да те притеснява?

Господин Бледюр пообиколи край колата и издаде напред долната си устна.

– Хич пък бива ли да купиш такова нещо – рече господин Бледюр, – всеки знае, че не струват и вървят кофти.

Татко се изкикоти.

– Тъй де – рече той. – Това е като в баснята за лисицата и гроздето, дето било прекалено зелено.

Аз тази басня я знам, в нея се разправя за една лисица, дето искала да яде грозде, обаче то било прекалено зелено и не ставало, затова лисицата отива да яде нещо друго от друго дърво. Учихме баснята миналата седмица и изкарах тройка. Така де, Алсест като е с пълна уста, не му се разбира изобщо какво подсказва.

– Че е прекалено зелено, прекалено е – захили се господин Бледюр. – Тая бракма прилича на спаначено пюре!

– От мен да знаеш, невежа такъв – каза татко, – че този цвят, наречен „бистър изумруд", е изключително модерен. Колкото до бракмата, дето викаш, и да не ти допада, няма значение. Докато съм жив, няма да се возиш в нея!

– Ако искаш да си жив, и ти не се вози – заяви господин Бледюр. – И с двайсет километра да вземеш завой, пак ще поднася.

– А искаш ли юмрукът ми да пресрещне завистливата ти физиономия? – попита татко.

– Само се опитай – рече господин Бледюр.

– А, така ли? – попита татко, а господин Бледюр отговори: „Така".

И двамата започнаха да се бутат един друг, те често се забавляват така. Докато се правеха на палячовци, аз се качих в колата да видя как е отвътре. Беше адски щура, съвсем нова, миришеше адски хубаво. Седнах зад кормилото и започнах да викам „бръм, бръм". Ще помоля татко да ме научи да карам. Само е неприятно, дето педалите са прекалено ниско за моите крака.

    фотография © 

– Николà! – извика татко.

Така се стреснах, че натиснах клаксона с коляно.

– Я излизай веднага оттам, кой ти е разрешил? – рече татко.

– Исках само да видя как е отвътре, не знаех, че сте свършили с господин Бледюр! – обясних аз и се разплаках.

Мама излезе тичешком от къщи.

– Какво става тук? – попита тя. – Биеш се със съседите, разплакваш малкия, и то все заради тази кола, дето си я купил, без да го обсъдиш с мен.

– Да де, разбрахме – каза татко. – Само се питам как успя всичко да видиш от прозореца на кухнята, дето е от другата страна на къщата.

– О! – рече мама.

После се разплака, заяви, че никога в живота ù не са я обиждали така, че е трябвало да послуша съветите на майка си – това е моята баба – и че е много нещастна. Аз също плачех, та се вдигаше доста шум. И тогава видяхме да се задава онзи полицай.

– На бас, че вие сте натиснали клаксона – каза той и извади бележничето си.

– Не, господине – заявих аз, – аз го натиснах.

– Млъкни, Николà! – викна татко.

Тогава аз пак се разплаках – тъй де, не е честно пък, ама ха! Мама ме хвана за ръката и ме отведе вкъщи. Докато вървяхме, чух полицая да разправя на татко:

– И още сте пред изхода на гаража. Браво! Ще има какво да разказвате на вашите високопоставени приятели!

Когато стана време за вечеря, татко още не беше излязъл от гаража, където бе вкарал колата. На нас с мама ни стана мъчно за него и отидохме да го извикаме. Мама каза на татко, че какво пък, цветът на колата не бил толкова лош, а аз рекох, че ще е забавно да поднася на завоите.

Татко беше много доволен, като видя, че сме му простили.

   Малкият Николà и съседите (превод Венелин Пройков, 164 стр, цена 9 лв, издателство Колибри) е в книжарниците

През лятото театрите спускат завесите и излизат във ваканция, но... шоуто продължава с летни театрални фестивали като Варненско лято – за 20-ти юбилеен път този международен форум ще се проведе тази година от 1 до 12 юни във Варна и от 1 до 18 юни в София. Мотото на тазгодишното издание е ZOOM като вниманието ще бъде зуумнато върху осем български и осем международни представления. Акцентите и пълната програма на фестивала във Варна може да видите тук, а ние в лек етюд по дни ще представим спектаклите, които ще гостуват и в София.

Грозният – 4 юни, Народен театър "Иван Вазов", 19:00 часа

Сатиричното ноар кабаре на Явор Гърдев по драматургия на Мариус фон Майенбург хваща инженерът Лете в житейска и естетическа дилема между красивото и грозното, намигайки дяволито към самосъзнанието и нарцисизма на съвременния човек.

Един следобед – 4 юни, Младежки театър "Николай Бинев", 19:00 часа

Поетичен танц на един фавн (Емануел Егермонт) върху музиката от Следобедът на един фавн на Клод Дебюси и всичко това под вещата режисура на хореографа, танцьор и драматург на Пина Бауш (да, същата от филма на Вендерс) – Раймунд Хог. С него ще може и да се срещнете лично на открита лекция на 3 юни, пак в Младежкия театър.

Лекция за пет пари/ Пиеса за кравата – 5 юни, театър София, 19:00 часа

Лекцията-пърформанс на хореографа Джонатан Бъроуз и композитора Матео Фарджион влиза в диалог със структурата на легендарната Лекция върху нищото на Джон Кейдж (тази година светът отбелязва 100 години от рождението и 20 години от смъртта на революционния композитор) като едновременно отдават почит и поставят под въпрос начина на мислене в танца и пърформанса през последните трийсет години.

Франкенщайн – 8 и 18 юни, Cinema City, Mall of Sofia, 19:00 часа

Дани Бойл прави Франкенщайн с музика на Underworld – сама по себе си тази неочаквана театрална комбинация е повече от интригуваща... нещо като пресечна точка между Трейнспотинг и Беднякът милионер, само че на театралната сцена в сателитни прожекции от Кралския национален театър в Лондон.

Дориан Грей – 11 юни, Младежки театър "Николай Бинев", 19:00 часа

Дилемата на "златното момче" Дориан е превърната от режисьора Бастиан Крафт във визуален лунапарк на ужасите – завладяващ моноспектакъл, хибрид между театрално представление и видеоарт инсталация, в която актьорът Маркус Мейер виртуозно влиза в кожата на множество герои от класиката на Оскар Уайлд.

Госпожица Юлия – 12 юни, театър София, 19:00 часа

През 2012 светът отбелязва 100 години от смъртта на писателя и драматург Аугуст Стриндберг и в знак на почит на Варненско лято гостува основания от самия него театър Интима със зрелищна мултимедийна адаптация на една от вечните класики на Стриндберг.

Масата – 12 юни, Театрална работилница Сфумато, 20:30 часа

Квартет полски музиканти и актьори оперират под името Карбидо (иначе казано свободен избор) и фриволно съчетават музика и театър като превръщат една маса в уникален електроакустичен инструмент за околосветско пътешествие.

3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви –  Ви обича...

Така изглежда сухата равносметка от второто  парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!

Специални  благодарности на:

• Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на . Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната  визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!

• Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в  семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло -ен).

• Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.

• 1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.

• Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.

• Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто  концепт парти.

• Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад  идеята – Благодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.

Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли  или... ?

Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set

Обратното броене до началото на сезона на летните музикални фестове продължава с:

Какво?

Sozopol Fest за втора поредна година посреща изгрева на 1 юли на плажа с приятна соул, фънк, бууги диско, афробийт хаус, брекбийт и... каква ли още не музикална пачанга.

Кой?

След като в дебютната си година организаторите на Sozopol Fest заложиха предимно на европейски банди и диджеи (Kraak & Smaak, Incognito, The Sweet Vandals, Onur Engin, Nik Weston ...) този път те се концентрират в три коренно противоположни точки на света сякаш, за да изпъкнат истински космополитните лица, гласове и ритми на Музиката...

   Black Coffee © фотография Sozopol Fest

Южна Африка – от горещата и кървава родина на диамантите, по вълните на афробийт и соул хауса, у нас за първи път ще сърфират две бижута – продуцентът и диджей Black Coffee (парализираната ръка не му пречи да върти плочи по 60 часа, какъвто е неговия Гинес рекорд или да записва афробийт хаус хитове със симфонични оркестри) в комбина с чувствения глас и ритъм на южноафриканската хаус принцеса Bucie.

   Bucie © фотография Sozopol Fest

Бруклин, Ню Йорк – славата на музикалната култура, влияния и партита на легендарния квартал на Голямата ябълка ще защитава едно не по-малко прочуто тройно крю музиканти, които са работили заедно – начело с иконата DJ Spinnа (царят на бийт квартала и на фънк-соул-хип-хоп-хаус компилациите), редом с грууви триото Tortured Soul (блажен електронен соул, изсвирен експлозивно с почти акустични инструменти) и за финал – Aaron Dae (диджей, вещ в дийп хауса като кайт сърфър, укротяващ вятъра).

   Tortured Soul © фотография Sozopol Fest

Япония – в страната на изгряващото слънце не се губят в превода на фънка – деветимата фънки самураи от Osaka Monaurail пристигат с винтидж фасон, класа и новия си албум State of The World, така сякаш са излезли от филм за Кръстника Джеймс Браун.

   Osaka Monaurail © фотография Sozopol Fest

За ярката чест на българския класен груув ще свирят/въртят плочи/пеят Белослава, Tri-O-Five, Dirty Purchase, Emil Prize, Ramsey Hercules, DJ Ihou, George Quest, DJ Marten, DJ Ilko (всички участвали и миналата година), подкрепени този път от Рут с фънки бандата ù Southwick, и неуморното диджей дуо Sirius & Methodikal.

Къде?

Къмпинг Градина, в края на залива, в близост до вилна зона Червенка и няколкото кайт и уиндсърф училища там, както и страхотният уейкборд лифт, който беше спретнат миналата година в самия край на плажа, до скалите.

Кога?

29 и 30 юни – Sozopol Fest

    The Sweet Vandals © фотография Sozopol Fest

19 май – подгряващо Sozopol Fest парти с The Sweet Vandals в Sofia Live Club – мадридските соул фънк вандали ще съживяват спомени от миналата година (да, направо сгряха втората студена валежна нощ на феста), също както съживяват винтидж духа на фънка със своята гореща иберо кръв.

Защо?

Море, изгреви, залези, плаж, вълни от фънки музика, добри приятели, релакс, коктейли, кайтсърф, уейкборд, уиндсърф... какво повече му трябва на човек през лятото!?!

    DJ Spinnа © фотография Sozopol Fest

Билети за Warm-up Sozopol Fest party с The Sweet Vandals тук

Билети за Sozopol Fest тук