My Mir
Днес, 3 в 1 паролата е... Ритуалът на Дебютантката – 3 дебютни албума и 3 Жени, които знаят кои са, какво искат и как да го постигнат... The Future Is...
Yamila vs 
Nkisi vs Vaal 
Кой? – Ямила Риос, иберийска мастер-челистка и композитор на танц-ритуални-сюити; Мелика Нгомбе Колонго, афротехно-шаман, родена в Конго, но отгледана от бийт колектива NON Worldwide; Елиът Полина Съмнър, денс екзорсистът в семейство Стинг;
Какво? – Ритуално-Бийт-Съзряване – да, и трите албума тук – Iras Fajro, 7 Directions и Nosferatu – са дебютни, въпреки че и Yamila, и Nkisi имат в актива си късобийтметражни издания, а дъщерята на Стинг, Елиът Съмнър, дори може да отброи цели два албума (The Constant с бандата си I Blame Coco и соловата авантюра Information)... И когато говорим за дебют тук, и при трите по-скоро става дума за бийт шлифоване и ритуално узряване на идеи до достигане на съвършена форма на... Музика...
Да, Ямила започва да свири на чело още в родната Испания, а любовта към аналоговите инструменти ще я отведе по-късно към минималистичен саундтрак на съвременни танцови продукции в Белгия и Холандия, докато страстта към дигиталния броукън бийт я превръща в иберийски отговор на Dillon и Colleen... Всичко това е намерило място в дебютния ù албум Iras Fajro, чието заглавие може да се преведе като "Нестинарство"...
И точно така звучи, като ритуал за пречистване на Душата и намиране на вътрешен мир – от свещенодействието в El Humo (Димът) с фламенко-трансформаторът Niño de Elche и сакралния хоровод във Vivamus, през чело-пречистващите Saltan Flores, Light Bluе, Purple Cats и New Breath до вокално-броукън-техно катарзиса в Antrik, On The Road (с техно-мастера Clark), Mad Sadness, In The Streets... Да, всичко звучи като ритуал, през който Ямила те превежда с думите: "I Will Protect You"...
Свещени бийт ритуали за пречистване има и в дебютния албум (неслучайно носи името Nosferatu, нали) на Елиът Съмнър като Vaal – да, дъщерята на Стинг остави зад гърба си индипоп миналото на албуми като The Constant и Information, прекръсти се на Vaal и се зае с епично синтехно за гонене на демони (най-често вътрешни) в издания като The Wander To Hell EP и Monument ЕР...
И на живо се убедихме в обсесията ù към здрачните теми (броденето ù в гората като малка се усеща навсякъде в Nosferatu), в страстта ù към брекбийта и към катарзисното синтехно, но трябва да чуете клавесин-техно-трансформацията в Nosferatu II, за да повярвате в Силата на Ритуала...
Онзи ритуал в Nosferatu, Blade, Acid1200 и Kong, след който демони не остават, а брекбийт катарзисът в Blue Eyes, Human Engineering и (особено в) Thank You е толкова близо, че да кажеш едно голямо Thank You...
Афро-техно-футуристите, от своя страна, може да благодарят на Мелика Нгомбе Колонго за ко-създаването на шаман-бийт-колектива NON Worldwide и за свързването на психологията (която изучава в университета) с бийт-ритуалността в африканската музика до достигане на... психоакустичен транс...
И ако сценичното ù име Nkisi идва от ритуална скулптура в спиритуалните практики на Bantu етноса в родното ù Конго, то албумът 7 Directions предлага седем пътя за възприемане на Музиката като ритуал за отърсване от външни и вътрешни демони... Ритуали, просто обозначени тук като I, II, III, IV, V, VI и VII, и комбиниращи традиционни афро инструменти и ритми с европейски техно, транс и IDM до достигане на нови форми на... Духа...
Кога? – в ритуалния залез на зимата, когато демоните остават замръзнали в Духа на миналото...
Защо? – защото Музиката е Ритуал за трансформация на Духа, нали...
фотография © Susu Laroche
James Blake – Assume Form
Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на Modern Soul-а.
Какво? – Barefoot Соул – да, някъде между Overgrown и третия албум The Colour In Anything, Джеймс Блейк се превърна в нещо като любим агент за комбо-бийт-поп акции отвъд Атлантика (питайте Kendrick Lamar, Beyoncé, JAY-Z, Frank Ocean, Chance The Rapper, Oneohtrix Point Never...) и ако сега в комбината с André 3000 се пита шеговито Where's The Catch?, то уловката е дали четвъртият албум Assume Form ще приеме Формата на холивудски блокбъстър, натъпкан с примамливи звездни имена, но изпразнен от съдържание...
За щастие, Блейк има други планове за фючър соул формулата на успеха (споделена и с Moses Sumney в Tell Them), защото вече е открил баланса между това, което желае (чуйте Assume Form, Into The Red, Can't Believe The Way We Flow, Don't Miss It, Power On и Lullaby For My Insomniac)...
... и онова, което другите очакват от него (I'll Come Too, Are You In Love?, Mile High и Where's The Catch?), за да достигне перфектната хармония – да, Barefoot In The Park с Rosalía е най-добрата комбо акция, в която Блейк е влизал от години – която приближава Джеймс до максималната форма на онова описано като I Connect Motion To Feelings в Assume Form...
Кога? – в следобедните залези на зимата, когато If It Feels Like А Home... Power On, Power On, Power On ...
Защо? – защото всеки има нужда от лекотата да бъде Barefoot In The Park... дори (или най-вече) през зимата...
Едно мислиш, друго казваш, трето правиш... да, това са страните на Бермудския триъгълник на кризата на средната възраст и именно уравненията между тях проверява френския драматург Флориан Зелер в камерната пиеса Иначе казано (или Le Mensonge, както "казват" французите) при сценичната адаптация на режисьора Владимир Петков.
Иначе казано, всяка криза (пък била тя и на средната възраст) има точен момент, дата и час за установяване – в случая, може да бъде случайна среща между двама стари приятели, редакторът в издателство Даниел (Георги Кадурин) и бонвиванът Патрик (Веселин Калановски) и неволна покана за вечеря, на която Патрик да представи новата си приятелка Ема (Рая Пеева), 20 години по-млада от бившата му жена Лоранс... или може да бъде моментът, в който Даниел започва да играе на "криеница" с жена си Изабел (Мариана Миланова) между изказаното на глас и скритите задни мисли (често криещи Истината)...
Тези моменти на "криеница", нещо като вътрешни монолози (и при Даниел, и при останалите герои), неслучайно са доволно подчертани (дори маркирани с музикален сигнал и замръзване в каданс на актьорите тук) – все пак, тази "криеница" е в основата на човешките взаимоотношения... тази "криеница" не само е в центъра на всяка драма, ами е в епицентъра на всяка криза на средната възраст...
Неслучайно е подбран и преводът на оригиналното заглавие на пиесата – Le Mensonge (или буквално Лъжата) се превръща в Иначе казано – така както всяка Лъжа може да бъде премълчана Истина... или може да бъде сбор от добре подбрани елементи на Истина... Като запознанството между Патрик (Веселин Калановски) и Ема (Рая Пеева)... Така както всяка криза на средната възраст може да бъде сбор от избрани елементи на Нов Живот – нови преживявания, нови места за живеене, нова кола, нова жена (важното е само да са по-млади/нови и по-вдигащи адреналина, нали)...
Да, всички знаем клишетата за кризата на средната възраст и през всички тях минава Даниел (Георги Кадурин) за една вечер... Но дали това не е целта на жена му Изабел (Мариана Миланова) – все пак, всяка криза в брака е вариант на криза на средната възраст... която пък е вариант на "криеница" между изказаното на глас и скритите задни мисли...
Да, Флориан Зелер обича да разглежда една случка във всевъзможни варианти и вариации – нещо, което прави брилянтно в хитовата си пиеса Бащата, нещо, което опитва и тук... Може би защото неизказаното винаги е по-интригуващо от изказаното на глас... Може би защото Лъжата винаги е сбор от подбрани елементи на Истина... Един път добре, друг път зле избрани...
Иначе казано, Лъжата води до криза във взаимоотношенията/брака, но може и да ги удължи – питайте Даниел, Изабел, Патрик и Ема по въпроса...
Иначе казано е в Младежки театър Николай Бинев – Голяма сцена на 9, 20 април, 14 май и 22 юни от 19:00 часа
Днес, 3 в 1 паролата е... Scuba – 3 албума от един и същ артист... не, това не е поредната Black Friday оферта, а ювелирна панорама на 10-годишната връзка между UK бас и берлинско техно в живота на Scuba...
A Mutual Antipathy Revisited vs 
SUB:STANCE in Retrograde
Кой? – Пол Роуз, един "Англичанин в Берлин", който играе с много имена (от Scuba та до SСB) в своите SUB:STANCE игри между UK бас и берлинско техно...
Какво? – SUB:Панорама – 10-годишен юбилей от издаването на дебютния A Mutual Antipathy албум, 10-годишнина и от създаването (заедно с Пол Spymania Фаулър) на емблематичната клубна серия SUB:STANCE в Бергхайн и 5 години от гранд финале-то ù... Да, Пол Роуз има много поводи за празнуване и Revisited изданието на дебютния му албум и компилациите SUB:STANCE in Retrograde и Sounds Of SUB:STANCE са само три от тях... Да, много се изговори за дъбстепа и хибридното му сливане с техно през последните 10 години, но тези 3 албума тук, без думи, го обясняват достатъчно добре... със своя натуралистичен, саундтрак-портрет на една бас|и|техно ера...
Като при всяка ретроспектива, да започнем от финала – Sounds Of SUB:STANCE, както красноречиво сочи заглавието на компилацията, събира ексклузивно не само класики, озвучавали SUB:STANCE вечерите (от юли 2008-а до юли 2013-а) като Mala дъбплейтите Eyez и Stand Against War (маркиращо връзката със SUB:STANCE микса от 2010-а), като 50,0000 Watts и The 808 Bass темите на Matty G...
... или лайв записите на Torn Skin и Live Dawn от Shackleton, но и с дъб-техно машината на времето в съвсем новите тракове на Untold (фаворитът Winding Shott и Rainbow Dell), на TRG | Cosmin TRG (Mercury Dub и Make Everything Alright), на Vex'd (Titan Rain) и на Roska (Schmuck), картинката звучи като Make SUB:STANCE Great Again...
И ако свидетелствата за тази ярка дъб-техно ера са ювелирно документирани (от Trevino в Derelict и Tracer, Vex'd vs Search & Destroy в End Of Line, от Boddika в Syn Chron...), то именно чисто новите Scuba творения Eject и особено Ripchord запазват Духа и пресечните точки между бас и техно музиката...
Същите тези допирни бас-техно точки са главни герои и в SUB:STANCE in Retrograde – 10 неиздавани Scuba трака, създадени (и хардиск отлежали) по времето на записването на албумите A Mutual Antipathy и Triangulation (и некласирани в тях, по една или друга причина), отразяващи именно периода на миграция на Пол Роуз от Лондон към Берлин и хибридното сливане на UK бас и берлинска техно естетика – Ants, Gyroscope, Karakter, Cloves, Weberwiese и Entrospect сякаш разказват как му е хрумнала на Пол Роуз идеята за SUB:STANCE вечерите и говорят за дъб-техно хибридния живот без излишна ретро-шик носталгия...
Носталгията не е водеща емоция и в Revisited изданието на дебютния A Mutual Antipathy албум – да, винаги е хубаво да чуеш (и в перфектно ремастерирани версии) класики като The Upside, Hard Boiled, Ruptured, Disorder, Poppies и From Within, но и новата композиция If I Dub (с вокалите на Amp Fiddler) тук, и оригиналните (от 2008-а) ремикси на Martyn (в The Upside), на Марсел Детман (във From Within), на Surgeon (в Ruptured) и новоизгрялото (тогава, през 2008-а) SCB алтер его на Пол Роуз (в едита на Hard Boiled) разкриват защо дъб-техно хибрида е актуален и валиден в Бийт Играта и до Днес...
Кога? – в моментите когато Денят среща (или изпраща) Нощта... както берлинското техно среща (или изпраща) UK баса...
Защо? – по ирония на съдбата, само когато се връщаме назад, вървим напред...
