My Mir

Днес, 3 в 1 паролата е... UK Бийтмаш – 3 албума, чието миш-маш комбиниране на бийт жанрове и влияния се превръща в запазена UK марка... Като чаят в 5, например...

Bruce       vs       Objekt vs       vester koza

Кой? – Лари Маккарти, бристолски шампион в реденето на UK бийт пъзели; Ти Джей Херц, мастер на UK хибридното техно; vester koza, брит новобранец с усет към хибридната синт-драма;

Какво? – UK Бийтмаш – да, и трите албума тук – Sonder Somatic на Bruce, Cocoon Crush на Objekt и loader mither на vester koza – звучат така сякаш могат да бъдат, само и единствено, Made in UK... Онзи специфично приготвен (като чаят), калейдоскоп миш-маш от броукън бийт, техно, бас, IDM, дъб, ембиънт и саунд дизайн, който в денс менюто може и да се нарече... UK Бийтмаш...

Неслучайно, Hessle Audio триумвиратът лансира бийт пъзел творенията на Лари Маккарти и сега издава дебютния му Sonder Somatic албум – хибридни бисери като What, Elo, Cacao и Æon маркират брилянтно онзи бийт симбиоза момент (намерен от Hessle Audio преди години), в който броукън бас, семплирано-начупени вокали и техно се сливат, взаимопоглъщат и... се превръщат в нещо ново, хибридно-заразително и UK отличително... И ако Bruce семплира същата тази UK отличителност и митология (в Meek са FSOL, а в Ore, Patience St Pim и Baychimo е грайма), за да ù осигури нова идентичност за бъдещите дни, то Torn и Serotonin Levels Low вече са в бъдещето, където Брекзит консервацията не съществува...

Консервация няма и в играта на Ти Джей Херц, който, също като в заглавието на трака One Stitch Follows Another от дебютния Objekt албум, тук добавя нови и нови херц честоти към хибридното техно – вторият албум Cocoon Crush, също като пашкул-какавида, се разплита бавно, прецизно и методично, следвайки ембиънт, IDM и броукън саунд дизайн етапи до появата на... хуманоида в Rest Yr Troubles Over Me...

Да, Objekt е изоставил херц-техно халетата на своята Flatland фабрика, за да се впусне във флората и фауната на пост-драмата-човешка, където Човекът Слуша Околния свят, а не се опитва да властва над Него – Dazzle Anew, 35, Nervous Silk, Silica и Runaway са само междинни етапи в кръговрата на Живота... Неслучайно, всичко започва (с Lost Mix) и свършва (с Found Mix) на Lost And Found Света...

Историята на новобранеца vester koza също може да влезе в графата Lost And Found – все пак, сме човешки същества, които се срещат (и се разминават), събират се (и се разделят), губят се (и се намират)... Дебютният албум loader mither озвучава всички тези моменти по калейдоскопичен UK Бийтмаш начин – met her in the backsies и taped over the courtyard mix зоват носталгични рейв-романтични времена... and like that... she's gone и don't hurt me намират броукън-репетитивността на човешките драми...

my well crap car (mardy mix) и frm angel meadows to abundant slums (с нещо като Go-римейк на Моби) откриват синт-красотата на Света, изнизващ се пред очите ти... докато ехото от началното mote controller се завръща, за да каже най-важното: We Are All The Same... It's Only Our Knowledge and Wisdom That Separate Us...

Кога? – в тихи, здрачни, зимни нощи... когато се губиш (във фонов шум) и... си намираш нов Свят...

Защо? – защото Бийтмаш-ът не признава граници, разделения и предразсъдъци...

Theodosii Spassov & Ivan Shopov – InFusion

Кой? – Теодосий Спасов и Иван Шопов, вечната звук задруга с много имена (от Бalkansky, та до InFusion), но с едно Призвание – споделяне на Музика... като споделяне на Светове... като споделяне на Души в едно музикално-Заедно-тяло... Заедно с Димитър Бодуров, Авигея, Иван Андреев, Ерик Трюфа, Мино Синелу, Мерлин Еторе, Гжех Пьотровски, Рут Майер и ASA...

Какво? – СимБийтоза – ако погледнете InFusion обложката на новия проект на Теодосий Спасов и Иван Шопов, може и да решите, прибързано, че двамата са заменили Балкана за Морето... И неслучайно, кадърът запечатал вливането на река Велека в Черно море е чудесна метафора за вливането и сливането на фолклора и електрониката, каквото Иван и Теодосий правят брилянтно от години...

Само че InFusion не е просто вливането и свързването на два Свята (или две Страни, защото, да, Велека извира от странджански връх в Турция, за да се влее в българско Черно море), а разказва срещите и разговорите на няколко Свята като взаимновливащи и допълващи се музикални фрази...

И ако диалозите с пианото на Димитър Бодуров (в Anticipation, Humility, We'll Stay in Touch и заглавното InFusion) се вляха идеално добре още в Канатица албума на Иван с Авигея (които се включват тук на финала), а дъб, броукън бийт и дръменбейс репликите да са чести събеседници на Иван и Теодосий, то "разговорите" в The Clouds Creator (с тромпета на Ерик Трюфа, перкусиите на Иван Андреев и клавишите на Бодуров) и в The Technique of Ecstasy (с перкусиите на Мино Синелу и модуларни синт откровения) са на ниво абсолютен кеф и симБийтоза...

А като добавим и срещите с Dad's Portrait (където ASA ни връща в ранните Burial времена), със Silent Song (и вокалите на Рут Майер) и I Fly Forward (или буря за барабани и саксофон с Мерлин Еторе и Гжех Пьотровски), то Всичко "говори" не само за приятна компания, но и за вливане, сливане и... Споделяне...

Кога? – в нощта на 24 ноември, в Пространство 108, където Теодосий Спасов, Иван Шопов, Димитър Бодуров, Авигея и визуалния артист Лора Шопова ще ви очакват за пълнобийткръвно Вливане...

Защо? – защото Вливането не само е начин да Разберем и Споделим Света на Другия отсреща, но и път към опознаване и обогатяване на собствения Свят...

Теодосий Спасов & Иван Шопов © фотография Цветан Игнатовски

Днес, 3 в 1 паролата е... Хибрид|но|Техно – 3 албума с Техно-ДНК-гръбнак, но в чиито вени текат всевъзможни хибрид-звуци и послания...

Deena Abdelwahed vs FJAAK vs Redshape

Кой? – Дийна Абделуахид, тунизийска Кралица на социално-ангажираното хибридно техно; Феликс Вагнер, Аарън Рьобиг и Кевин Козицки или берлинската техно-бой-банда FJAAK; Себастиан Крамер или човекът зад Redshape маската на берлинското техно...

Какво? – Хибрид|но|Техно – да, и трите албума тук – Khonnar на Deena Abdelwahed, HAVEL на FJAAK и A Sole Game на Redshape – говорят Езика на Техното, но го правят с всевъзможни хибрид-диалекти, така че глобализмът в музиката (и не само) да води към един по-мирен, по-шарен и по-обединен свят (пък бил той и вътрешен)...

Да, лесно е да се каже, че съдбата на всяка жена, родена в Северна Африка (или Магреб, както я наричат французите) минава през Франция, а в случая на Дийна през Тулуза и бийт колектива Arabstazy... Да, лесно е да се каже, че хибридното ù техно в дебютния албум Khonnar открива роднини в етно-техно идеите на парижкото дуо Acid Arab, но в случая на Дийна иде реч за социална ангажираност и арабска-бийт-поезия "от извора/оазиса"(да, хипнотичните Al Hobb Al Mouharreb и Rabbouni са в комбина с поета Abdullah Miniawy)...

Всъщност, коренът на арабската дума-заглавие Khonnar (в тунизийския Derja диалект) описва кожата на хиената и асоциациите с нейното поведение – както хиената може да бъде двуполова, така и заглавното тук Saratan се бори за равноправие на половете (неслучайно, Дийна играе в Plunge и An Itch от последния Fever Ray албум); както хиената се "смее", така и Ababab иронизира предразсъдъците (с почти подобен на хиенски "смях" вокален и бийт ефект);

както хиената се движи в глутници, така и Fdhiha, Ken Skett и Al Hobb Al Mouharreb дават Глас (и мутирало техно) на маргинализираното множество; както хиената агресира, така и 5/5, и A Scream in The Consciousness рисуват политически-агресивния, апокалиптичен натюрморт на съвремието ни... За да изплува хибрид-техно-портрета (без рамки) на една жена, която търси идентичност без полови, бийт, етно и социални граници...

В техно колажа на Феликс Вагнер, Аарън Рьобиг и Кевин Козицки също няма граници – доказаха го в дебютния FJAAK албум, доказват го и сега – от брекбийт еуфорията във Version 1.3.3.1, през рейв експлозията в Take Your Life (с надъхани Koogan-вокали) и чистото берлинско техно в Aniol, Martin и Apollo Tag 2 (в орбитата на Fadi Mohem и Tobi Neumann), всичко опира до калейдоскопично (и саркастично) техно ала **Smells Like Security** и All My Friends Are In The Bathroom (с триумвирата на Koogan, Fadi Mohem и J.Manuel), така че накрая да се обърнеш към FJAAK с думите: I Could Never Live Without You By My Side... Да, понякога светът не се нуждае от слоган-техно, а от чисто Netto-бийт емоции...

Чистите техно чувства винаги са били движеща сила и за берлинчанина Себастиан Крамер, който доскоро пазеше чистотата им и зад емблематична маска... Сега, в третия албум A Sole Game, чистота на техно играта се обобщава с минимализъм в оборудването (винтидж синтезатор, класически 808 /909 дръм машини и... Тех|но Дух), което не пречи на Крамер, без да следва съвременни ЕВМ трендове, да покрие целия спектър на техното – от вокално-начупените семпли в Radio Drama, Ghosts и The Devils, през ембиънт лиризма в Day Out и Pursuit (с гарван-грачене-отклонения) до класическите образци в Spark и дъждовния November Island, та се стигне до Future Shape задаване на брекбийт облик за Redshape... Да, формата на Техното се мени, но същността – Никога...

Кога? – когато искаш да видиш всички Цветове на Техното...

Защо? – защото само качественото разнообразие води до еволюционни натрупвания...

"Добри мисли, добри думи, добри дела" обича да казва бащата на Фарук Булсара и наистина, да превърнеш музикалната история на Фреди Меркюри и Queen в биографична Бохемска рапсодия е колкото добра идея, толкова и добро дело, пълно с легендарно добри песни... Само че, както всяка епична и амбициозна музикална кинобиография, така и Бохемска рапсодия страда от добрата невъзможност да обхване цял един култ живот, особено когато Queen и Фреди Меркюри живеят не един, а по няколко живота... Също като любимите котки на Фреди... Казват, че котките имали девет живота, затова и тук разказваме Бохемска рапсодия в девет живота/момента, озвучени (като във филма) естествено, от Queen класики...

Somebody To Love Булсара – неслучайно, Somebody To Love дава ударно начало (с бекстейдж кадри от Live Aid концерта през 1985) на историята, която често ще се връща и върти около фрази като "за да те обичат и другите, първо трябва да заобичаш себе си" – да, онези моменти, в които всеки търси себе си... онези моменти, в които Фарук Булсара ще се превърне във Фреди Меркюри/Рами Малек...

... Онези моменти, в които групата Smile на студентите (по астрофизика и стоматология) Брайън Мей/Гилъм Лий и Роджър Тейлър/Бен Харди ще се превърне в Queen с басиста Джон Дийкън/Джоузеф Мацело... онези моменти, в които Фреди ще намери стила (шармантни костюми да искаш) и "любовта на своя живот" Мери Остин/Луси Бойнтън...

... Онези моменти, в които филмът (с много хумор и малко биографични разминавания) ще те кара да заобичаш героите му (ако ги обичаш и отпреди е още по-лесно, но и... трудно едновременно) и ще се опитва да докосне и зрителите "на последния ред в залата"... Онези моменти, в които Рами Малек не само иска, но и... диша и живее като Killer Queen в кожата на Фреди Меркюри с всяко движение, с всеки жест...

Bohemian Rhapsody – о, да, тази абсолютна Queen класика заслужено дава име на филма, както неслучайно емблематичния 20th Century Fox фанфарен сигнал (преди началните надписи) тук е изсвирен с китарно соло...

Да, всяка музикална кинобиография се фокусира основно върху историите за създаването на легендарни песни и Бохемска рапсодия не прави изключение – записването на Bohemian Rhapsody (с работно заглавие "Нещото на Фреди") не само е най-правдивата (и фактологично-достоверна) история тук, не само е най-забавната (разказана с обилно Галилео-хумор), но и превръща Фреди, Брайън, Роджър и Джон в... Queen... Онзи момент, в който те знаят какво имат, знаят какво искат и знаят, че "има място само за една истерична Кралица в стаята"... За Нейно Величество... Музиката...

Love Of My Life – да, Фреди пише Love Of My Life специално за Мери Остин, но може да се поспори дали в живота на Меркюри има място само за две любови – Музиката и... Котките... Иначе, всички онези сексуално ориентирани моменти (би|гей сексуална разюзданост, зловредната връзка с личния асистент Пол Прентър/Алън Лийч и дружбата до сетен дъх с Джим Хътън/Аарън Маккъскър) са или деликатно щрихирани, или документално неглижирани... Може би, защото това не е документална дисекция на живота на Меркюри (колкото не е и пълна биография на Queen)...

Може би, защото пикантните подробности извън сцената никога не са били по-важни от образа на Кралицата на сцената... Може би, защото и самият Фреди ще каже: "Не искам да бъда Жертва... Искам просто да правя това, което съм роден да правя"... Онези моменти, когато едно простичко Ay-Oh хипнотизира и раздвижва и последния ред в залата/стадиона...

We Will Rock You – да, Queen вече са стадионна банда, на върха на славата, като абсолютни News of the World... Времето, когато Короната започва да тежи... когато дрязгите се превръщат в скандали... когато един Another One Bites The Dust риф може и да спаси Кралството... от Онези моменти, когато Фреди осъзнава, че колкото по-силно блестят диамантите в короната на Кралицата, толкова по-голяма е Самотата...

Under Pressure – случайно или не, създаването на филма Бохемска рапсодия изглежда е било постоянно Under Pressure – натиск от големите очаквания, напрежение от творческите разногласия как точно да се разкаже Queen историята, Pressure от постоянните промени в актьорския състав (Рами Малек е последната и, може би, най-добрата опция за Фреди), Pressure на финалния етап от снимането със замяната на режисьора Брайън Сингър от Декстър Флечър... и всичко това си личи в хаотичния ритъм на Бохемска рапсодия, невъзможен за мастериране и от сценария на Антъни Маккартън (отговорен за Теорията на всичко и Най-мрачният час)... Всъщност, Бохемска рапсодия прилича точно на сесийни записи в студиото на Queen в онези моменти, когато всеки се опитва да бъде Кралица сам по себе си...

I Want To Break Free – да, Времето на Раздялата... времето на затръшване на врати и отваряне на нови такива... времето на разпад на Семейството (като онова в I Want To Break Free клипа)... И ако Брайън Мей и Роджър Тейлър (като музикални ко-продуценти на филма) знаят идеално точно кога е настъпило времето разделно, то само Фреди Меркюри е знаел точно колко грешен е пътят към Мюнхен и соловия албум Mr. Bad Guy... да, Онези моменти когато знаеш, че трябва да поемеш нов път към себе си, но не знаеш къде да стъпиш, защото стоиш пред лабиринт... или пред телефонен указател...

Who Wants To Live Forever – да, Онзи момент когато осъзнаеш важните неща в Живота и колко време имаш за тях... онзи момент, когато намериш пътя с обичта към себе си и знаеш, че трябва да го извървиш Докрай... или както казва Фреди: "Не искам да бъда Жертва... Искам просто, до края, да правя това, което съм роден да правя"...

We Are The Champions – ако има нещо, с което Бохемска рапсодия надскача всяка друга музикална кинобиография досега, то това е начинът, по който пресъздава Live Aid концерта на Уембли на 13 юли 1985 – грандиозното завръщане на Queen... онези кадри, с които започва (и ще завърши) филма...

... Но не просто архивни кадри (сякаш ползвани тук като сториборд), а тотално огледално презаснемане на почти целия 20-минутен сет на Queen, но изпълнен от Рами Малек, Гилъм Лий, Бен Харди и Джоузеф Мацело... с всеки ракурс от оригиналното живо предаване през 1985-а... изпипано до най-малкия детайл копиране на всеки жест, движение и дъх на Фреди, Брайън, Роджър и Джон... Онзи момент, когато едно простичко Ay-Oh е пробило дупка в покрива на стадиона, дори и стадионът да няма покрив...

Don't Stop Me Now – да, всичко спира на 24 ноември 1991..., но, неслучайно, филмът свършва с архивно изпълнение на точно тази Queen класика... защото Нищо Никога Не Спира и Не Завършва Завинаги (фондацията Mercury Phoenix Trust и Queen с тази кинобиография днес го доказват)... Защото Гласът на Фреди ще живее вечно, дори и да е питал "Кой иска да живее вечно"... Защото това е Онзи момент, в който Нищо и Никой не може да те Спре да Бъдеш, а не да си Бил...

Бохемска рапсодия е в кината