My Mir

Между Русе и Букурещ, между фотографията и музиката, между брекбийта и минимал хауса... животът на Павел Анастасов, или иначе казано Milesh, е въпрос на избор... или въпрос на Jedi Mind Design – тракът с това заглавие наскоро дебютира в RV Trax серията на R&S Records, като до края на годината ни очаква и негово самостоятелно EP, също със щампата на емблематичния белгийски лейбъл... За Mind Design-а на успеха, за приликите и разликите в електронната сцена на двата бряга на Дунава, за радостта от простите неща и за всичко най-важно в света на Milesh разказва именно Павел, докато забърква микс трип за сутрешното ти кафе...

Защо точно Milesh?

Преди Milesh бях Miles. Това име го измислих преди повече от 10 години, когато се подвизавах в Русе и бях резидент на клуб Insomnia (част от топ клубовете на България по онова време – Showroom Insomnia). Milesh дойде след един афтър на rooftop party в Букурещ – имаше едни румънци, които цяла нощ ми викаха Milesh... и така с времето си станах Milesh.

Най-важното нещо в света на Milesh е...?

Семейството, приятелите и яката музика.

Каква е историята на създаване на трака Jedi Mind Design – твоят дебют за голям лейбъл като R&S Records... Как стана връзката с лейбъл боса Renaat Vandepapeliere, все пак парчето е издадено в серията RV Trax с негови лични фаворити?

Историята зад този трак е доста интересна. Бях на едно парти, но цяла нощ вървеше музика, която не ме грабна по никакъв начин, затова като се прибрах, седнах и направих Jedi Mind Design... защото исках да слушам дадена музика, но не я открих и реших сам да си я направя. С Renaat имаме комуникация от доста време, понеже той е човек, който търси различното и запомнящото се в музиката, един вид избягва комерсиалната вълна. Първо гласяхме едно друго парче за RV Trax, но след като създадох този трак Renaat реши това да е първия избор.

А какъв трябва да е Mind Design-а, който води към успех?

Mind Design-а на успеха за мен е в правенето на музика с чувство, а не за да се харесаш на хората... и тази енергия да бъде предадена в клубовете, за да могат и хората да се насладят на момента, както ти си се наслаждавал, когато си правил парчето.

Роден си в Русе, а живееш и работиш в Букурещ? Кой от двата бряга на Дунава те тегли повече и защо?

Да, роден съм в Русе и живях там допреди 6-7 години, след това се изместих в Румъния. Първо бях 1 година в Клуж, за да уча фотография и след 1 година се преместих в Букурещ, за да продължа учението, но в един момент реших да се оттегля от снимането и да се отдам изцяло на музиката. Повече ме тегли Румъния, защото е голяма държава, оценяват качествата на хората и има повече перспектива.

В музикалната ти продукция също се усеща раздвояване между брекбийт и (румънско) минимал хаус/техно... Може ли да сравниш електронните сцени в България и Румъния – прилики, разлики... и коя предпочиташ...?

Да, главно наблягам на минимала и брекбийта, понеже това е музиката, която най-много ме дърпа и се върти почти навсякъде около мен. Няма база за сравнение между двете сцени. В Румъния, хората оценяват качествата на диджея и има място за всички. Също така има партита всеки ден от седмицата с пълни клубове и с румънски, и с чужди музиканти, а за петък и събота няма смисъл да се коментира, понеже има по 5-6 ивента минимум. Изборът е огромен и сцената се е превърнала в индустрия. Електронната сцена в България е малко по-различна и по-слабо развита, но все пак се намират и добри артисти, които помагат за развитието ù. За мен топ диджеи в България са Alexandar Kyosev, Deyan Dimitrov, Toi, Vescou и още двама-трима. Лично аз предпочитам румънската сцена.

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Преди създавах музика само на Ableton. Сега комбинирам програмата с машините, защото имам няколко на Roland и съм правил и няколко live пърформанса, но главно само пред приятели в тесен кръг от хора. Не гоня някакви цели с правенето на моята музика. Както казах по-рано, важно е човек да предава енергията си и емоцията чрез музика. Аз също правя така и, ако това докосне и се хареса на някой друг, се чувствам невероятно.

Според теб, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Има много артисти, които сами се оправят, но според мен това е до време. Като достигнеш едно определено ниво е време да влязат и други хора, които да ти помагат с нещата, които те откъсват от музиката.

Трите парчета, които не излизат от сетлиста ти напоследък са... ?

Objekt - Theme From Q

Milesh - Pulse (unreleased)

iO & Silat Beksi - Dub Ass

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Няма история, просто един минимал трип със сутрешното кафе.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Викай докато не те чуят през девет планини в десета.

Къде се намира вътрешния мир според Milesh? И как се стига до него?

Вътрешният мир е в това близките ти хора да те подкрепят докрай, непознатите да оценят музиката ти и да не се влияеш от мнението на хейтърите, защото без тях няма да е интересно.

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Щях да изпратя плоча с нечовешка музика, която е създадена на Земята.

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Бас и пиано. Радвайте се на простите неща от живота и се отпуснете.

В дневника на Milesh следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Скоро, през април, ще съм в София за участие в клуб Micro. Имам и замислени няколко ивента в Букурещ, за които чакам дати. Готвя и няколко проекта за различни лейбъли. Също така, в края на годината трябва отново да се появя в R&S Records, но този път със самостоятелно EP.

Парти девиз за финал?

И нека Силата бъде с теб!

Apparat – LP5

Кой? – Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.

Какво? – Дух Ех Apparat|us – да, 2019-а маркира 10 години от дебютния Moderat албум и неслучайно, и Modeselektor, и Apparat отбелязват юбилея със... соло акции... Неслучайно, обаче, и над двете соло авнтюри се рее Moderat сянката – и докато в Who Else Гернот Бронсер и Себастиан Цари сублимират адреналиновата еуфория от епичните лайв техно-поп-Moderat акции, то LP5 звучи като афтър-партито на Саша Ринг, където да останеш насаме със себе си до дъното на най-съкровените и интимни страсти на Душата...

Всъщност, именно Moderat тур вакханалията шлифова Саша като вокалист, което не само му дава увереността да пробва различни тембър и вокални техники в 10-те LP5 парчета, но и му осигурява смелостта да подреди най-еклектичния и богат на музикални идеи Apparat-пъзел досега (в играта влизат пиано, китара, тромбон, тромпет, саксофон, арфа и струнните аранжименти на челиста Филип Тим от лайв Apparat бенда) – да, DAWAN, VOI_DO, LAMINAR FLOW, BRANDENBURG, EQ_BREAK и OUTLIER звучат като брилянтно хомогенен микс от албуми като Walls, The Devil's Walk и Krieg Und Frieden...

HEROIST и CARONTE играят Moderat акции, а най-хубавото (и неочаквано) е оставено за гранде финала – IN GRAVITAS не само събира всички Apparat духове (и светове) в едно, но и го прави в рамките на няколко ноти, с такава лекота и ювелирност, че може да заявим In Apparat|us Veritas...

Кога? – когато The Process Reveals All The False Meaning... но остава винаги Духа на истински важните неща...

Защо? – защото In Apparat|us Veritas...

Днес, 3 в 1 паролата е... Футура Джаз Портрет – 3 албума, които си играят с цветовете на онова, което в началото на ХХI век наричахме ню джаз, като се размиват във футуристичен, постутопичен пейзаж...

The Cinematic Orchestra vs The Comet Is Coming vs YGT

Кой? – Джейсън Суинскоу, атомното ядро на синемаджаз формацията The Cinematic Orchestra с вечно кръжащи електрони като Доминик Смит; King Shabaka Хътчингс, Дан Danalogue Лийвърс и Макс Betamax Халит или футура джаз триото The Comet Is Coming; Грегор Косиянчич, Фежо Кошир и Мина Фина, словенско трио, играещо ню джаз играта с ироничното кодово име Your Gay Thoughts... или просто YGT.

Какво? – Фючър Джаз Глас – да, и трите банди тук обичат да играят инструментално, но и не пропускат да добавят вокал цвят за по-пълнокръвен ню джаз портрет; да, и трите албума тук – To Believe на The Cinematic Orchestra, Trust In The Lifeforce Of The Deep Mystery на The Comet Is Coming и Sinking Ship на YGT – използват различни цветове от ню джаз инструментариума, но и в трите проблясва тънката, обединяваща нишка на... Футуризма... Онази Идея, която в днешните мрачни времена на утопии и антиутопии, все още ни кара да търсим и откриваме Смисъла... да Вярваме или Не в Бъдещето на Реалността – неслучайно, заглавията на албумите (To Believe, Trust In The Lifeforce Of The Deep Mystery и Sinking Ship) са повече от красноречиви, нали...

Да, не е за вярване, че тази година маркира 20-годишнината от създаването на The Cinematic Orchestra и от издаването на дебютния албум Motion... Не е и за вярване, че 12 години ни разделят от последния албум Ma Fleur на Джейсън Суинскоу и компания... Но To Believe or Not, The Cinematic нещата не са се променили толкова – отново имаме среща с Roots Manuva (17! години след All Things to All Men) в A Caged Bird / Imitations of Life; отново Лари Браун, познат като Grey Reverend (с когото The Cinematic Orchestra ни посетиха) омайва в търсенето на Вярата и Смисъла – "In this fantasy / Everyone is someone to believe", както шепти в Zero One / This Fantasy...

Не са изненада и ювелирните соул акции на Моузис Съмни в заглавното To Believe, на Tawiah и Dorian Concept в Wait For Now / Leave The World или епичния A Promise финал с вокал-меда на Heidi Vogel, но... основната разлика и Цвят тук се лее от брилянтните струнни аранжименти на Мигел Атууд-Фъргюсън – край на семплираните, синт кинематографични линии, време е за Lessons по жива струнна красота в инструментални оди като The Workers of Art...

Да, убедихме се и на живо, че Шабака Хътчингс е цар на тенор саксофон футуризма (хубаво е, че чухме/видяхме фул спектъра от трите му амплоа The Comet Is Coming, Sons of Kemet и Shabaka & The Ancestors), а именно The Comet Is Coming триото е проектът, който най-силно се заиграва със спейс сюрреализма, с апокалиптични утопии и антиутопии – афроспейс сагата започна още с дебютния (Mercury-номиниран) Channel the Spirits, продължи с красноречиви ЕР-та като Death to the Planet, за да се стигне до футура джаз изявления като Because the End Is Really the Beginning, The Universe Wakes Up, Astral Flying, Timewave Zero и Birth of Creation...

Да, вторият The Comet Is Coming албум е изпипан манифест на фючър джаз концептуализма, в който епичните Summon the Fire, Birth of Creation, Unity, spoken-word акцията на Kate Tempest в Blood of the Past и The Universe Wakes Up обобщават всичко най-важно, така че на финала жизнеутвърждаващо да вярваш в... Бъдещето...

От своя страна, словенското YGT трио на Грегор Косиянчич, Фежо Кошир и Мина Фина е далеч от афро джаз футуризма, но мистъри ню джаз ритуалността и постапокалиптичния сюрреализъм въобще не са им чужди, дори напротив – достатъчно е да потънете в брилянтния шаманизъм на Sinking Ship, за да разберете какво мислят за Света и утопиите, в които живеем днес...

И ако в дебютния The Watercolors триото от Любляна също рисуваше паралелни импресии, то сега е обогатило Цветовете с експресионистичните вокали на Kalu (Лука Уршич) в New Heart, Sign и емблематичното Sinking Ship, така че да не се чувстваш като Cast Away в Eleventh Century, а като Zvezde намерила Paradoxical Relaxation в Света, който ù се налага да обитава...

Кога? – когато следобедът на пролетния ти Ескейпизъм достигне зенита на Футуризма...

Защо? – защото когато живееш в Утопии и антиУтопии, в Истина и постИстина... Музиката е Ритуал за... Спасение – "In This Fantasy / Everyone is Someone to Believe" както се казва...

HVOB – ROCCO

Кой? – Анна Мюлер и Паул Валнер, виенското технопоп дуо с кодовото Her Voice Over Boys мото.

Какво? – Лайв Техно Bloom – "A World Where You Are Free" шепне Анна Мюлер в откриващото четвъртия HVOB албум 2nd World и наистина, убедихме се и на живо, че Анна и Паул умеят да създават такава втора, паралелна реалност като прецизно балансират медитативни синт линии, лайв перкусии и фрагментарни-the absence is louder than the presence-вокали...

Тази формула е шлифовано качена на квадрат в четвъртия им (двоен) албум ROCCO – дали ще е с емблематичните Bloom, 2nd World, A List, Sync, Tykwer и Go?...

... или с лайв техно джем акции като Butter, Panama, Shinichi, Kante и познатите от Eraser|Zinc ЕР-то тракове, но HVOB са качили нивото (чекирайте ювелирната пространство-човек-време връзка във видеата към албума) и превръщат музиката тук в ритуал за медитация на Духа, неслучайно заявявайки: "No Matter What I'll Save You"...

Кога? – докато чакаш Bloom-а на Пролетта и намериш лично твоето 2nd World Убежище...

Защо? – защото както шепне Анна Мюлер: "I Hear You and You Hear Me Through the Songs"...