My Mir
Evitceles – Lioncage
Кой? – Етиен Славчев, родният бийт-пъзел-подреждащ агент за лейбъли като АМЕК, Opal Tapes, Yerevan Tapes, Noorden и SEAGRAVE.
Какво? – Тялото тясно за мойта бийтДуша Е – особено е чувството когато си завършил някое бийтворение и очакваш издаването му... раждането му за Света, срещите му с други хора (освен със Създателя)... Като затворено във вакуум е... или като лъв в клетка... Понякога това усещане се прехвърля и върху Създателя... А новият албум на Етиен Славчев е бил "затворен в клетка" около 2 години, създаден, горе-долу, в периода на записи на предишни албуми като миналогодишния Anuket, като ЕР-тата Protective (комбото с Mytrip) и Constant Yearning...
И всичко това си личи в Lioncage – като дрейф в морето DRFT, Never Young и Only Spell напомнят за срещите с Anuket... Unfortunate, Heir, In my Hands, Repressed Conscious Mind Vents и подводна обич са в Protective фаза, а Intense Midair Moments и I Am All Eyes се докосват до ударното Imperfect Charm ЕР, така че Lioncage, като бийт-калейдоскоп да събере всички Evitceles лица... точно като при лайв изпълненията на Етиен, когато Evitceles е лъв готов за скок... извън клетката...
Кога? – в зимните следобеди в очакване на освобождаването на Пролетта...
Защо? – защото всяко нещо преживяно превръща се в БийтДуша...
Modeselektor – Who Else
Кой? – Гернот Бронсер и Себастиан Цари, Кинг Бас Конг селекторите на Берлин... Who Else...
Какво? – Wer Sonst – когато слушаш Modeselektor вече знаеш как звучат цветовете (черно, сиво и жълто) на Берлин... О да, кросоувър комбото на Гернот Бронсер и Себастиан Цари винаги е успявало да улови в бийт калейдоскопа си не само цветовете, но и еклектичните светове, които живеят паралелно в Берлин... Също както в самите Гернот и Себастиан живеят паралелно няколко бийт персони – от една страна е епичния технопоп триумвират (с Apparat) Moderat (2019-а маркира 10 години от издаването на дебютния им албум), от друга страна е работата по лейбълите Monkeytown и възкресения (с така звучното и произносимо име) Seilscheibenpfeiler, от трета страна е селектирането на компилации като Modeselektion и куриране на Melt!Selektor сцената на фестивала Melt... И всичко това се отразява като в огледало в четвъртия Modeselektor албум Who Else...
Неслучайно и двата хитови сингъла тук, Wealth и Who са комбо акции с артисти пре/минали през Melt!Selektor сцената – ударната, иронична ода за Живота Who е резултат от миналогодишната Melt!среща с естонския рапър Tommy Cash, а емблематичната за Modeselektor звука Wealth е бомбастична прелюдия за тазгодишната Melt!Selektor акция на британката с поразяваща уста Flohio... Неслучайно, тракове като Prügelknabe и Fentanyl сякаш излизат от суровия, техноекстремен каталог на Seilscheibenpfeiler, а комбината с Otto von Schirach в I Am Your God и WMF Love Song намигат към Modeselektion принадлежност, докато обединението на всички MDSLKTR страни идва в One United Power и Wake Me Up When It's Over...
Кога? – в Wealth нощите когато искаш да възкресиш берлински спомени или Modeselektor турне...
Защо? – защото Who Said, че Музиката е Огледало на Живота... Modeselektor... Who Else...
В ДНК-то на Патрик Грьосер, иначе казано Answer Code Request, са закодирани 2 албума (Code, GENS и няколко ЕР-та), лейбълът Ostgut Ton, Berghain, Берлин, семейство с 2 деца... но за семейството на музиката и Музиката като Семейство най-добре да ви разкаже самият Патрик преди да се впусне в технокод рикуести в Heroes Total 1.0 играта на 16 февруари...
Миналата година, за пръв път, посети София... С какви спомени остана и с какви очаквания се завръщаш сега?
Да, за пръв път бях в София и уви, имах възможност да остана само няколко часа, затова и не можах да опозная града... Но пък се срещнах с KINK на вечеря... Познаваме се от дълго време, но все се случва така и да не се опознаем наистина. Ето че се случи, а и останах доволен от партито в този страхотен ъндърграунд клуб, с тези широкоскроени и гладни за още музика хора... Наистина ми се искаше да остана повече, но трябваше да пътувам рано за следващия гиг... Надявам се, че сега ще мога да остана по-дълго време и да събера повече спомени от София... Изглежда електронната сцена при вас се развива и с нетърпение очаквам да се завърна.
Най-важното нещо в света на Answer Code Request, днес, е...?
Семейството ми и Музиката!
Защо GENS? Каква е историята на създаването на втория ти албум и защо това заглавие?
Определено напрежението при записването на GENS беше доста по-голямо след като първия албум получи толкова страхотни отзиви. Освен това, имам 2 деца, които изискват много грижи и внимание... Така че, докато продуцирах албума постоянно ми се налагаше да лавирам между семейството и музиката... Заглавието GENS произлиза от латинската дума за потекло, за родство... и именно в този контекст говори за албума – като връзка между хора със сходно отношение към звуците, със сходна аура и съвкупност от качества... Музиката като Семейство... Защото, въпреки че са различни социални понятия, музиката и семейството са толкова идентични при откриването на връзките между отделните им елементи... като свързването на отделни звуци в един стил, в едно семейство... и отношенията им с други семейства... GENS открива тази връзка и обяснява любовта към отделните елементи, дори към тези, които, на пръв поглед, не принадлежат към това семейство като UK hardcore саунда, например...
Имаш ли любим трак от GENS? Защо точно него?
Често закривам лайв сетовете си с TU... Тракът носи усещането за съспенс, за контраст между пикови и начални моменти... Затова отлагането му винаги уцелва точния момент... Затова и TU работи добре и при диджей сетове. 4/4 бийта при него е в повече от всяко друго парче в албума и винаги връща настроението на дансинга...
Как измислихте със Сара Шьонфелд идеята за артуърка на GENS?
Покрай Berghain се познаваме със Сара от доста отдавна... Тя работеше там, на бара... а аз винаги съм се възхищавал от начина по който придава форма на идеите в главата си... Именно тя създаде и обложката на първия ми албум... затова и бе още по-вълнуващо да работим отново заедно. Обаче, идеята дойде от Yusi (Юсуф Етиман), графичният дизайнер на Ostgut Ton, който предложи да пробваме с образи, получени от разливане на бои... Негово хрумване беше и да добавим крилете на цикадата... Сара, от своя страна, също използва доста химични процеси във фотографията, а и обича да тества нови методи... И така, един ден тримата се срещнахме в Panorama Bar и пробвахме различни варианти... Мисля, че именно сиянието на слънцето през прозореца на Panorama Bar ни осигури и перфектното осветление... Виждате го, нали, този червено-жълт нюанс в снимката... След тази снимка, мисля че и тримата се съгласихме, че имаме корицата на новия албум...
Скоро ще се навърши 1 година от издаването на GENS... Как се променя във времето усещането ти за музиката, която си продуцирал в миналото? Как възприемаш/чуваш GENS днес? Или дебютния Code, който излезе преди 5 години?
Всичко постоянно се променя... Времето лети толкова бързо, а и при тези неспирни турнета трябва постоянно да се измисляш наново... Чувам GENS като по-зрялото произведение. Code беше щастливо стечение на обстоятелствата, хитов албум, който получи голямо внимание, защото, може би, звучеше толкова свежо и ново за времето си... Като цяло, много съм щастлив как се получиха и двата албума... Естествено, винаги откриваш нещо, което си можел да направиш по-добре... Но аз не гледам назад, опитвам се да се измислям наново и да мисля за следващия албум, ЕР... Например, сега работя по доста по-клубно, dancefloor ориентиран албум...
Каква техника използваш когато свириш на живо? А при DJ пърформансите?
В основата на лайв пърформансите ми стои лаптоп с аудио интерфейс... използвам и TR 808 дръм машина за перкусиите, Мoog Minitaur за бас звука, синтезаторът на Еlektron Digitone за FM саунд и няколко други ефекти, което минава през 16-канален миксер... Удобно ми е с подобен сетъп, позволява ми да импровизирам повече, което обичам... Иначе, за DJ пърформансите използвам Allen & Heath Хone92 миксер и 4 CDJ Nexus 2 плейъра.
Как изглежда Ab Intus (отвътре) берлинската техно сцена днес? Неща, които харесваш и такива, които не ти допадат в нея?
Берлинската сцена не се е променила толкова много... понякога се усеща като през 90-те, когато и аз започнах да излизам по клубове... Просто има по-ново, младо поколение... Повече хора навлязоха в електронната сцена... А и аз, в сравнение с миналите години, вече не излизам толкова често по клубове... И все пак, Берлин все още е страхотно място за живеене и за нощен живот... Все още можеш да усетиш освободеността и концентрацията върху музиката... забраната за снимане в някои клубове все още се отразява добре на дансинга... Иначе, като във всички големи градове и тук има хора, които сляпо следват трендове... и тук има хора, които мислят само и единствено за себе си...
Музиката, която правиш, на моменти звучи доста кинематографично... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?
Преди всичко, аз обичам саунд дизайна... Много често хорър и сай-фай филми и особено техния саундтрак ме впечатляват и вдъхновяват... Но това се случва и с tv сериалите, които гледам когато пътувам от град на град... Освен това, по отношение на ембиънта, доста ми влияе дебютното ми Escape Myself ЕР... Дори в последния ми албум се усеща това влияние – идеи и звуци от музикалното ми минало, които исках да освежа и да измисля наново...
Технически погледнато, кой от твоите проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?
Мисля, че с албумът GENS се изправих пред най-много предизвикателства – напрежението да излезеш с втори силен албум, наситеният график с участия, колебанията дали да следваш познати пътища, или да се ориентираш по-клубно... като в същото време да не изневеряваш на себе си, защото трябва да можеш да свържеш в една идентичност себе си и музиката, която правиш... Трябваха ми повече от 4 години, за да завърша GENS и да избера кои точно от записаните 15-20 трака да влязат в него.
Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Майката Природа... звуци на дъжд, вода, гръмотевици... но също и чуруликането на птиците сутрин...
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Ако трябва да се избира, нека е Първото...
Answer Code Request играе Heroes Total 1.0 от 00:00 - 02:00 в Inter Expo Centre на 16 февруари
"Никога не съм бил от хората с план Б" казва Ърл Стоун, героят на Клинт Истууд в наркодрамата Трафикантът, но и планът на самия Клинт едва ли е целял навъртян кинометраж от вече над 60 години и стотина филми... И планът на Лео Шарп, реалният прототип на Ърл Стоун, едва ли е включвал дългогодишното отглеждане на лилии (и печеленето на награди с тях) да се превърне в превоз на стотици кила кокаин за наркокартела Синалоа, но както добре знаем, животът е най-добрия сценарист, киното е дрога, а Клинт Истууд е елитен неин трафикант от дълги години с всички, произтичащи от това, последствия...
Да, на 31 май тази година Клинт Истууд ще отброи (процедено през зъби както само той може) 89 години... Възрастта, на която Лео Шарп/Ърл Стоун, поради банкрут и липса на план Б, се превръща в Ел Тата (Татенцето или така звучното Тато), най-доброто нарко "муле" на мексиканския картел Синалоа – реална история, разказана от журналиста Сам Долник и киноадаптирана от Ник Шенк (с когото Клинт прави и Гран Торино) специално за Истууд...
Да, неслучайно точно 10 години след образа на Уолт Ковалски в Гран Торино, Клинт Истууд се завръща отново едновременно и като актьор, и като режисьор в Трафикантът – Ърл Стоун e същия този (като Ковалски) ветеран от Корейската война, със собствени правила, със собствена харизма и хапливи расови закачки...
... Готов винаги да помогне и да завърже близост с непознати, но не и да общува със собственото си семейство... Да, Ърл може да е приятелски близък с непознати мексикански гангстери, но не може да говори с дъщеря си Айрис (посланието е още по-ударно когато Клинт взима в ролята собствената си дъщеря Алисън Истууд, нали)...
Всъщност, Ърл е събирателен образ на всички емблематични герои на Клинт от последните години – и като Уолт от Гран Торино, и най-вече като треньорът Франки от Момиче за милион долара, и Ърл ще прецака семейните си отношения в името на Страстта, която го определя като Човек... Дилема за всеки Човек...
Защото за Ърл отглеждането на лилии е като правенето на кино за Клинт – и двете (след много труд) раждат уникални моменти, а метафората е двойно по-силна когато собствената му дъщеря Алисън Истууд/Айрис го нарича "късно цъфнал", но все пак узрял за Изкуплението... Защото, за разлика от Уолт и Франки, Ърл вижда Изкуплението, както Клинт вижда Трафикантът като своя план Б, като една от ония последни Лилии в своята киноградина...
Да, Трафикантът е план Б за Клинт Истууд след крайно разочароващия 15:17 до Париж... План Б, който обяснява прекрасно защо във всички последни филми на Клинт Истууд кино и реален живот се преплитат и живеят в симбиоза... План Б, който разказва чудесно защо киното е най-голямата дрога и защо никой не може да се откаже от нея... План Б, в който Всичко – от поддържащите актьори като агентите за борба с наркотиците Колин Бейтс (Брадли Купър, режисиран отново от Истууд след Американски снайперист) и Тревиньо (Майкъл Пеня, отново в Истууд-комбо след Момиче за милиони), като съпругата Мери/Даян Уист и босът на наркокартела Латон/Анди Гарсия; през музиката на Артуро Сандовал и кадрирането на Ив Беланже (любимият оператор на Жан-Марк Вале в кадър-режима на сериалите Големи малки лъжи и Отворени рани) – Всичко в Трафикантът е подчинено на аурата, наречена Клинт Истууд (гледайте внимателно кадрите с ареста)...
План Б, в който, неслучайно, погледът на Клинт събира в едно всички емблематични образи на Истууд... поглед, който е като усмивката на Робърт Редфорд в Старецът и оръжието...
План Б, в който, неслучайно, Ърл Стоун ще каже: "Само ако можех да си купя още Време", така че да стане пределно ясно, че Клинт Истууд е и ще остане във Времето като Ел Тата на американското кино.
Трафикантът е... в кината
