My Mir

Mary Ocher                          vs                           Men Seni Suyemin

Кой? – Мери Охер, берлинската авангард-поп дива и социален арт-активист среща Майнона Воландова, казахстанска електро-поп героиня, по Пътя на Копринената революция...

Какво? – Your Guide To... Себе си – на пръв (шеговит) поглед, нищо освен инициала на личните им имена и очилата, през които виждат Света, и мецосопрановия глас, с който го описват, не би могло да свързва родената в Москва от украинско-еврейски произход протест-арт-поп-активистка Мери Охер с родената декада по-късно казахстанска електро-поп героиня от Алмати Men Seni Suyemin, напуснала протестно Санкт Петербург след руската инвазия в Украйна...

Погледнеш ли, обаче, отвъд синтезаторния им авангард-поп с мулти културни препратки ще откриеш и корени на древна поезия (от персийския поет Омар Хаям в The Rubaiyat Medley при Мери Охер и от казахския фолклор при Майнона Воландова и нейните Dark Waves), ще откриеш и глас, който е разбрал, че всички революции само изяждат идеалите и героите си, затова в шестия албум Your Guide to Revolution на Охер и дебютния BELIEVE на Воландова е време за... Копринената революция на самоусъвършенстването...

Да, достатъчно е да погледнеш заглавията на Охер албумите (от дебютния War Songs от 2011-а, през The West Against The People и миналогодишния Approaching Singularity: Music for the End of Time), за да разбереш нейната протест-арт-поп позиция за Света наоколо и (ако не ти е достатъчно красноречиво) да чуеш мигрант-рефрена "Sympathize With Us, Because Our Corpses Are Nice", за да осъзнаеш, че Мери в акция с двамата си барабанисти, перкусионният бенд Your Government (Матс Фолкисон и Тео Тейлър), оперира на ръба на социалната и политическа сатира с един куп синтезаторни-мулти-култи метафори и препратки...

"We are Always Right, We are on a Winner' Side" продължава Мери в I am The Occupation (с арфистката Серафина Стийр), но както в ефирното When God Held My Hand (с ирландката Нина Хайнс), така и в The Rubaiyat Medley (заченато от поезията на Омар Хаям и композициите на арфистката Дороти Ашби), в Earthmother, Museum Of Childhood Terror и във For All We Know (The World May End Tomorrow) започва да става ясно, че Your Guide to Revolution всъщност е любовно писмо (виж и придружаващото албума есе A Guide to Radical Living) към идеята, че промяната на Света започва с промяната на самия себе си...

Да, неслучайно сценичното име Men Seni Suyemin на Воландова означава старото казахско "Обичам те", както неслучайно и дебютното ѝ ЕР и албума носят заглавията HOPE и BELIEVE – във времена на инвазии, окупации, терористични ексцесии и социални кризи е време да се обърнем към чувствата обратни на страх и ужас вдън душите ни, към древната мъдрост и поезия на Живота и композиции като Dark Waves, Demons, Believe, A Dream, V Paradnyh Tvoih, 14 October, Dance Is Life и Konets Filma разкриват, че там където някога е лежал Пътя на коприната може да започне обратен завой към... Копринената революция на самоусъвършенстването...

Кога? – в изгрева на Копринената революция и залеза на протестното лято...

Защо? – защото Промяната на Света започва с Промяна на Себе си... Your Guide To Evolution...

Emika – HAZE

Кой? – Ема Джоли, почетна героиня и виден фемина-бас активист.

Какво? – Спектърът на Ема – да, преди 10 години Ема Джоли създаде своя лейбъл Emika Records и оттогава на бял свят се появиха два електро-калейдоскопични албума (DREI и Falling In Love With Sadness), изплуваха два пиано албума (Klavirni и Klavirni Temna), изникна дори Kickstarter-финансираната нео-симфония Melanfonie, а Ема маркира 10-годишнината от дебютния си албум със специална VEGA компилация и серия от планетариум концерти, докато премести студиото и семейството си (да, Ема вече е майка на две деца) от хиперактивния Берлин в ембиънт горите на Шварцвалд и... всичко това, като в огледало, се отразява в новото ѝ HAZE творение...

И ако композиции като заглавното Haze, Ache, Waltz, 4/4 и Shards намигат към пост-дъбстеп (ала Burial) импулсите на дебютния Emika албум, откриващото (star key), Harmony, Smoke, Film и Low End се заиграват с ностал-калейдоскопични вибрации (ала DVA, DREI и Falling In Love With Sadness), а Haze (Piano) и Traum сякаш пиано-приспиват децата на Ема (да ѝ е честит новопоявилия се син след дъщерята), то най-важното (сред малкото шепнати като в сън вокали в албума) идва с думите в Writer: "I Will Write For You" – да, поклон е към Patreon-агитката на Ема, но и разкрива, че HAZE е като писмо към близък приятел, с когото се разбирате без думи, за да разказвате и съпреживявате Живота заедно в пълния му спектър...

Кога? – в HAZE-маранята на лятото...

Защо? – защото Животът не се нуждае от спектрален анализ, а от Някого, с когото да го споделиш...

L.B. Dub Corp – Saturn to Home

Кой? – Люк Слейтър, един 35-годишен техно култ с много имена като Planetary Assault Systems, L.B. Dub Corp, The 7th Plain, LSD...

Какво? – Back to... Home – "It Takes a Long Trip From Saturn to Home" шепне Каролин Kittin Ерве в заглавното и откриващо третия албум на Люк Слейтър под алтер егото L.B. Dub Corp, докато лайв барабаните (изсвирени от самия Люк), като ехо, сякаш отвеждат 35 години по-рано до един младеж, обсебен от барабаните и спейс-синт-фънка, който 35 години по-късно ще се превърне в това, което е Слейтър днес – техно култ икона.

Да, освен в заглавното Saturn to Home, лайв барабаните отключват машина на времето още в три трака тук (дъб-отнесеното Golden Star с гласа на Александра Грюблер и брекбийт-вакханалията на Krank и Cloak and Dagger) сякаш, за да разкажат органично историята на Люк... или поне да ни върнат 10 години назад, към дебютния L.B. Dub Corp албум Unknown Origin – двата албума споделят не само композиция с общото име No Trouble In Paradise (превърната тук от дъбтехно-вокалния шаман Paul St. Hilaire в дъб-техно химн), не само споделят традицията L.B. Dub Corp творенията да бъдат вокално-отговорни (дори гласът на Люк тук, на доста места, реди "мантри"), но и разхождат, като пространство-времеви дневник, из историята на денс музиката...

От есид хаус изкушението You Got Me с дийп-хаус-вокалната икона Робърт Оуенс, през синтезаторния Your Love-фънк до броукън-хипнозата Only The Good Times, където Люк семплира думи на нидерландския уличен герой-философ Арнол Кокс, повтаря ги като мантра, а Burial (за втори път след римейк версията му на Слейтър класиката Love) да може да подчертае L.B. Dub Corp есенцията – Only the good times, мда, и така още 35 години...

Кога? – в пролетно-летния лепкав здрач, където всичко е No Trouble in Paradise...

Защо? – "Forget Everything You've Been Told", както шепне Люк Слейтър... Просто Чувай движещия се Свят наоколо!

Beth Gibbons – Lives Outgrown

Кой? – Бет Гибънс, култ дамата на британския трипхоп.

Какво? – Тук и Сега, Too Far to Rewind – "Hey, You Over There / Change Your Heart Instead of Stare" ще те/се надъха екзистенциално Бет Гибънс, за да продължи с "Time Changes / Life changes / Is What Changes Things"... И да, от една страна, малко е да се каже, че много неща се промениха отпреди 30 години, когато с Portishead издадоха дебютния Dummy, но почти всяка една от тези екзистенц промени (от личните ѝ загуби и скърби до състоянието на Света днес) изплуват в 10-те парчета от Lives Outgrown, първият солов албум на Бет 30 години след дебюта ѝ с Portishead.

От друга страна, Lives Outgrown е записан с барабаниста Лий Харис (с когото Бет, заедно с близкия им Talk Talk басист Пол Rustin Man Уеб, създадоха епичния оркестров албум Out of Season през 2002-а), а оркестровата секция тук дели мащаб и атмосфера и с Out of Season, и със специалното издание Henryk Górecki: Symphony No. 3, което Бет сътвори със симфоничния ансамбъл на Полското национално радио...

Струнните аранжименти и хем интимните, хем маршово-епични барабанни части пък извикват, като ехо, най-доброто от Portishead времената (о, да, продуцентът Джеймс Форд е вещ в съхраняването на есенцията и магията на артистите, с които работи, както с Depeche Mode, така и с Бет сега) – Rewind, Floating on a Moment, Reaching Out, Lost Changes, Burden of Life, Oceans, For Sale и Beyond the Sun са ювелирни образци, но думите на Бет "Gone Too Far to Rewind" разкриват, че това не е носталгична Rewind-равносметка на всичко случило се в близките години, а просто изповедта, без грим и излишни щрихи, на една Жена (чието "heart is tired of mourn"), събрала есенцията на екзистенц мъдростта от непосилната лекота на битието, за да е ясно, че "All We Have is Here and Now"...

Кога? – когато осъзнаеш, че "Forever Ends, You will Grow Old / You're Gonna Be"...

Защо? – защото е "Time to Recognize the Damage Done"...