My Mir

The Smile – Wall of Eyes

Кой? – Том Йорк, Джони Грийнууд и Том Скинър в постковид музикално рандеву с носталгични Radiohead нотки...

Какво? – Behind a Wall of Eyes – да, следите на фразата Wall of Eyes от заглавно-откриващото втория албум Wall of Eyes на Йорк, Грийнууд и Скинър отвеждат чак към The King of Limbs творението на Radiohead от 2011-а, но, всъщност, всичко задкулисно-случващо се в продължението на A Light for Attracting Attention дебюта на този пост-Radiohead, постковид триумвират се върти около албума A Moon Shaped Pool (дори режисьорът Пол Томас Андерсън се завръща тук с видеотрилогия)...

Да, Wall of Eyes е първият албум, в който Йорк и Грийнууд дават почивка на Найджъл Годрич, дългогодишният Radiohead продуцент (и абонат за страничните проекти на Том), но Сам Петс-Дейвис, продуцирал Wall of Eyes, всъщност е саунд инженер на сесиите за A Moon Shaped Pool и продуцира по-късно Суспирия саундтрака на Том Йорк (чуйте финалното тук You Know Me!)... Така че, парадоксално или не, продължението на A Light for Attracting Attention дебюта на триумвирата Йорк-Грийнууд-Скинър звучи по-Radiohead от всеки друг страничен проект на който и да е от тримата – Bending Hectic, Read the Room и Under our Pillows намигат с рок кресчендо към ранен Radiohead, а пианото в ювелирното (постковидно) Friend of a Friend акордира същинска Everything in Its Right Place носталгия...

А говорим за A Light for Attracting Attention продължение, защото повечето песни от Wall of Eyes, като заглавното, като Friend of a Friend, Bending Hectic или афробийт-нюансираното Teleharmonic са създадени по време на дебютния The Smile албум и вече са свирени по турнета...

Дори, също като в A Light for Attracting Attention, Йорк, Грийнууд и Скинър използват чудни струнни аранжименти от London Contemporary Orchestra в бонусното Tiptoe, в заглавното Wall of Eyes, в Teleharmonic, във Friend of a Friend и в едно от най-интригуващите тук, а именно I Quit – написано сравнително скоро (и нечувано по концерти засега), то не само е идеален жокер за възможна, бъдеща посока на The Smile триумвирата, но и предлага чуден "This is the end of the trip" финал на Wall of Eyes – "A new path / Out of the madness / To wherever it goes / To wherever it lies"...

Кога? – в лятната нощ на 18 юни, когато Йорк, Грийнууд и Скинър ще застанат пред Wall of Eyes, за да изпълнят Wall of Eyes на Арена София в рейв психеделичната компания на Джеймс Холдън, олè...

Защо? – защото всички сме Behind a Wall of Eyes, но с усмивка животът е... песен...

"Всеки е капитан на своя кораб" – да, тази реплика от осмото пълнометражно "плаване" Клети създания на режисьора Йоргос Лантимос ще бъде повод и за ирония, и за самоирония, и дори за екзистенц агония... И ще бъде така контрастно, защото корабът на Клети създания е натоварен (и белязан) с най-доброто от сюрреално-абсурдно-поетичния пъзел от жанрове със запазената Лантимос марка...

Да, Клети-те създания са маркирани със стигмата Лантимос, но са преди всичко белязани от едноименния роман (издаден преди 30 години) на шотландеца Алистър Грей – да, това е първия филм, в който Лантимос се опира на роман (а не на собствени сценарии) и едва втория (след Фаворитката), в който се доверява на драматургията на Тони Макнамара... и лесно може да разберем защо припознава героите на Алистър Грей като свои – просто всички Те са белязани с недъзи, били те физически или пък душевни.

Идеално за сюрреално-абсурдния калейдоскоп от образи на Лантимос, който винаги е обичал да прави дисекция на човешката Душа, започвайки от външните знаци/белези/проявления, разрязвайки все по-дълбоко, все по-навътре – неслучайно, енигматичният доктор Год|уин (преведен удобно като Бог|уин) Бакстър/Уилем Дефо, създателят на фемина-Франкенщайна Бела (Ема Стоун с роля за Историята), прилича повече на Франкенщайн (произвеждащ изкуствено дори стомашните си сокове), съшит от експериментите на собствения му баща... Но не е ли това и Животът – вечен експеримент в изпусната от контрол среда!?

Да, визуалната среда в Клети създания е привидно сред най-контролираната във филмите на Лантимос досега (неслучайно се заформя своеобразна трилогия с оператора Роби Райън след Фаворитката, Клети създания и предстоящия Kinds of Kindness) – специално изградените сюрреално-поетични декори потапят в амалгама от стилове и дори цели епохи наведнъж, така както го прави нарочния пъзел от жанрове в киното на Лантимос, оставяйки, обаче, усещането за свобода (и избор) кои точно бутони в твоята чувствителност да натисне...

Прилича на фрагментарния, абсурден танц на Бела и разгулния адвокат Дънкан Уедърбърн/Марк Ръфало, озвучен подобаващо от композитора (и музикантът в лисабонския ресторант тук) Джърскин Фендрикс – да, вече не можеш да гледаш филм без нарочен танц в него, но този тук, специално, флиртува умело и formidable с контрола на въображението и контролираната импровизация...

По същия начин както Клети създания флиртува с притчовото обяснение (и опознаване) на Света – такова комично като водения от асистента на Богуин Бакстър Макс Маккендълс/Рами Юсеф дневник-наблюдение на съзряването на Бела или като нейните тур дю монд картички с натрупана мъдрост; такова бясно-скачащо-образователно като Уедърбърн авантюрите; такова философо-изходно и морало-полагащо като срещата на круизния кораб с необичайната двойка Марта/Хана Шигула и Хари/Джеръд Кармайкъл; такова голоистинно като битие разкритията в парижкия бордей на мадам Суайни/Катрин Хънтър;..

такова цинично-реалистично като аутопсията на един брак между военния Блесингтън/Кристофър Абът и Виктория/Бела; такова "жизнеутвърждаващо" като философския зоопарк от хибридни живот(н)и на Бог|уин Бакстър (според когото "няма ли контролирана среда, няма експеримент") или самоиронично-обобщаващо като споменатата реплика: "Всеки е капитан на своя кораб".

Да, Клети-те създания като нас, хората, нямат контрол върху своите Създатели, но са белязани да избират курса към не|познати води (и кинонагради), нали...

Клети създания живеят в кината

"Никой не се нуждае от съвет, а единствено от потвърждение." – тези думи принадлежат на класиката Зимата на нашето недоволство от Джон Стайнбек, но могат да се отнесат перфектно към всичко случващо се в тотално хитовата комедия на нравите Перфектни непознати от Паоло Дженовезе, която в потвърждение на своя глобален успех, само за 7 години, се сдоби с над 20 интернационални римейка (само филмовите броим), а вече и с театрална адаптация на родна сцена, аранжирана от режисьора Стайко Мурджев.

Да, историята на Перфектни-те непознати е добре позната – лунно затъмнение (отиграно тук сценографно от Никола Налбантов), празнична вечеря (озвучена тук от Петър Дундаков) между няколко приятелски двойки, в чието меню деликатесът е игра на доверие и споделена искреност, поставяща всички телефони на масата за всеобщо ползване и всеобща откровеност...

И една безкрайна Felicità/Щастие, шлагерът на Ал Бано и Ромина Пауър, който замества тук (като реверанс към италианския произход на Историята) хита I Will Survive на Глория Гейнър, звучащ в оригиналния филм на Дженовезе... Да, Щастие или Оцеляване, какво избирате, защото оцеляването на щастието не е в менюто на тази приятелска вечеря/Игра...

Или както споделя Паоло Дженовезе в последния си роман/филм Първият ден от моя живот (представен лично от него при визитата му по-рано през годината): "Нещо, което си пасва идеално с нещо друго: често това е щастието" – да, в течение на тази вечеря/Игра двойките започват да осъзнават, че нито си пасват идеално, нито живеят в привидно споделено щастие, както разбират, че "Никой не се нуждае от съвет, а единствено от потвърждение"...

Да, съветът на естетическия хирург Роко/Михаил Милчев, че хората са крехки същества за такава игра на доверие е просто потвърждение на това, че не хората, а искреността, откровеността и отговорността помежду им са крехки... затова нито Роко търси съветите на жена си, психотерапевтът Ева/Лилия Маравиля, нито дъщеря им София/Елеонора Иванова има нужда от съветите за съзряване на своите родители, но пък всички търсят потвърждение за вече направени Избори...

Да, и бизнесменът Леле/Пенко Господинов и жена му Бианка/Мила Банчева, и таксиметровия мачо Козмо/Юлиян Малинов и бременната от него Карлота/Неда Спасова, и екс-учителят Пепе/Мартин Димитров с таен годеник/ца, всички се лутат между съвети и потвърждения... Защото "отчаянието води до неочаквани развръзки" – също цитат от последния роман/филм Първият ден от моя живот на Дженовезе...

Защото съвременният човек не разговаря, не слуша и не търси съвети, той дава мнения и налага стереотипи, одобрени от очакванията на другите към него... Защото съвременният човек не споделя, той шерва, скролва, инстаграмва, туитва, тиктоква, но не себе си, а фалшивата версия, която ще му осигури Оцеляване сред Другите... Защото съвременният човек не търси потвърждение на себе си и Изборите, които прави, той има нужда от потвърждение на Оцеляването си в една изкривена реалност, в която никой никога не (о)познава никого наистина... Една реалност от съвършено непознати, с няколко възможни живота, лутащи се между Щастието и Оцеляването.

Перфектни непознати се срещат на 29 ноември, 5 и 13 декември, 15 и 25 януари, 21 и 29 февруари, 8 и 19 март | 19:00, театър Сълза и Смях

Actress – LXXXVIII

Кой? – Дарън Кънингъм, британски играч с мастер ходове върху шах-тех-мат дъската на Живота.

Какво? – Шах-Тех-Мат – Дарън Кънингъм винаги е правел нестандартни ходове върху шахматната дъска на Живота (преквалификацията от професионален футболист в тех-но-експериментален продуцент е достатъчно красноречива), но те винаги са силно концептуално обвързани и осмислени... Деветият Actress албум е поредното доказателство като този път на фокус е шахмат играта като метафора за вечното разиграване на съдби/ходове върху дъската на Света, също както рефренът Push Power, който преминава като лайфмотив мантра през целия албум, отразява борбата за доминация...

Да, в заглавията на траковете е закодирана позицията на определени (черни и бели) фигури, но кодът съдържа и намигвания към предишни Actress албуми (Azd Rain ( g 1 ) и Azifiziks ( d 8 ) очевадно препращат към AZD албума, както Memory Haze ( c 1 ) и Green Blue Amnesia Magic Haze ( d 7 ) намигат към дебютния Hazyville)...

Да, изписаното с римски цифри заглавие LXXXVIII (или иначе казано 88) намига както към микстейпа 88, с който Дарън закодира издаването на Karma & Desire албума, така и към 8×8-те квадрата на шахматната дъска или 88-те чернобели клавиша на пианото, което е скелет за ембиън-техно бисери като Push Power ( a 1 ), Hit That Spdiff ( b 8 ), Oway ( f 7 ), M2 ( f 8 ) и най-клубното и финално тук Pluto ( a 2 )... Така или иначе, в ендшпила на играта Actress доказва, че владее мастер ходовете върху шах-тех-мат дъската на Живота.

Кога? – когато имаш нужда от партия шах-тех-мат...

Защо? – защото е винаги важно да мислиш с ход напред върху шахматната дъска на Живота...