My Mir
"Всички мои снимки се получават" ще каже фотографа Оги Стийнбек, един от главните герои в новото симетрично-калейдоскопично творение Астероид Сити на Уес Андерсън, но някак ще знаеш, че, всъщност, става дума за филмите на Андерсън – такива хем маниерни, хем иронични, хем мултиколорни, хем монохромни, хем еклектични, хем ювелирно стилизирани..., но винаги на ръба на Смисъла на съществуването...
Астероид Сити е... пиеса – да, като последните филми на Андерсън и тук всичко е изградено като "история в историята" с отделни "глави", жонглиращи с хронологията и пространството...
Измисленият град Астероид Сити (с население от 87 души) прилича на... пастелни 3D диапозитиви или на ретро-шик-колорни картички от 50-те (всеки кадър е картина, наистина, а Kodak лентите играят ключова роля за ретрошика – питайте абонирания за Андерсъновите филми оператор Робърт Йеоман)...
Астероид Сити е... утопия, където ядрени експерименти, конференции на младите звездобройци, техните тех-патенти и екзистенц метафори за Социума (да, Стив Каръл като местният мениджър, който може да продаде всичко на всеки, е ненадминат) си съжителстват, както кактус с пустиня...
Астероид Сити е... едва втория филм във филмографията на Андерсън без участието на Бил Мъри (да, ковид карантината "прехвърля" ролята му на Том Ханкс), но в историята има място за "абонираните" Джейсън Шварцман (като фотографа Оги Стийнбек), Ейдриън Броуди (като режисьора Шуберт Грийн), Едуард Нортън (като драматурга Конрад Ърп), Уилем Дефо (като театралния педагог Кайтел), Тилда Суинтън (като доктор Хикънлуупър), Скарлет Йохансон (като филмовата звезда Мидж Кембъл, с усет, наистина, към комедийното), Джефри Райт (като генерал Гибсън), Тони Револори (като момчето за всичко на генерал Гибсън) и Джеф Голдблум (като... Извънземното)... както има място за чудесни нови (за Андерсънологията) включвания на Том Ханкс, на Стив Каръл, Мат Дилън и... Марго Роби...
Има място и за намигвания към предишния Андерсънов филм Френският бюлетин (като надписа Френска преса върху колата на Оги Стийнбек), но сякаш препратките водят най-вече към Лунно царство (заради невинните детски нърд игри, а целият детски каст в Астероид Сити е просто прекрасен) или към Морският живот със Стив Зису – да, заради пастелните, ярки цветове и заради песните на Монтана/Рупърт Френд, в чийто бенд греят Сеу Жорже (да, помните го от Морският живот..., нали) и Джарвис Кокър (който попя и във Френският бюлетин) като дори няма да споменаваме, че музиката е дело (отново) на Александър Деспла...
Така или иначе, всички Андерсън трикове са налице тук, традиционни като отбелязването на Деня на астероида, но и леко превръщащи се от еталони в сантиментално лепнат етикет Brainiac (да, като този върху ризата на Удроу Стийнбек/Джейк Райън), което ще накара героя му да пита екзистенциално: "Винаги ли е Днес?"...
А самият Уес, може би, ще започне да се пита: "Винаги ли моите филми ще изглеждат така... Андерсънови?"... и самоиронично ще намира отговори за Света и Съществуването в реплики като на механика Мат Дилън: "Всичко е свързано, но Нищо не работи"...
Астероид Сити е в кината от 23 юни
"Born Free... As Free As The Wind Blows" гласи семпъла от Beauty Surrounds You, финалния трак от дебютното издание Worth Making A Noise About на родното бийт дуо 1000names и наистина, освободени от бийт предразсъдъци, Маргг и Никко "родиха" в бийт еуфория своя проект за наше удоволствие преди 15 години... Днес, 4 албума и стотици срещи на дансинга по-късно, 1000names се завръщат на фестивалния радар с паметно соаре на Sofia Live Festival, а на микс фона от добре познати и неиздавани 1000names парчета, с Маргг и Никко, маркираме всичко онова, което е Worth Making A Noise About от тези 15 години...
Тази година отброяваме 15 години от дебютното ви издание Worth Making A Noise About... Какво си струва да отбележим шумно от тези 15 години?
Маргг: Самият факт, че се намериха хора, които да повярват в музиката ни и да я издадат на плочи, които остават като артефакт във физическия свят, за мен лично си остава едно голямо постижение, което бих отбелязал на тази годишнина.
Никко: Добре го каза Маргг.
А какво бихте направили по друг начин от тези 15 години ?
Маргг: Благодаря ти за този въпрос :)... трудно ми е да отговоря – от една страна бих казал, че ако бяхме продължили да работим с темповете отпреди около 10 години, сега може би щяхме да сме едни от големите имена на някои определени фестивали, но нямаше да имаме други неща, които имаме днес... така, че в крайна сметка не бих променил нищо. Нещата следваха естествения си ход.
Никко: Така е, нищо не бих променил. Освен нагласата, че вървим в правилната посока.
Днес, най-важното нещо в света на 1000names е...?
Маргг: Приятелството, което успяхме да съхраним.
Никко: Семейството, приятелството ни и все още музиката.
Важният урок, който научихте през тези 15 години е...?
Маргг: Винаги оставай верен на себе си. Някои хора направиха какво ли не за 15 секунди слава, но в крайна сметка интересните идеи остават, а парите бързо се харчат.
Никко: Стояхме далеч от наркотиците.
Какво ви дадоха соло проектите – Musical Statues и Puma & The Dolphin – което нямаше как да усетите в 1000names комбината?
Маргг: Свободата да експериментираме всеки в посоката, която го вълнува.
Никко: Повече тревоги и малко повече смелост.
Защо включихте точно тези парчета в микса? Разкажете по-подробно историята зад създаването на някое от тях?
Маргг: Подбрахме бийтове, които намираме за интересни и които трябваше да работят заедно в контекста на един цялостен микс. Има няколко неиздавани парчета, които винаги сме искали да бъдат чути, но не намерихме къде и как. За конкретна история не се сещам, за нас правенето на музика беше ежедневие (все още е), така че идеите се раждаха, докато работихме върху тях. Това е един многопластов процес на надграждане и сриване на идеи и когато имаш резултат, който те удовлетворява, е празник.
Никко: Беше интересно да отворим старите папки. Спомените нахлуха, хаха, а има още толкова забравени хард дискове.
Кое ви "пали" в електронната музика днес?
Маргг: Мен лично ме зарежда общността от ембиънт артисти, които работят в различни посоки и многообразието от светове, които се създават. Интересно ми е когато някой успее да изгради нещо впечатляващо с минимални средства.
Никко: Да, ембиънт сцената ми е интересна и на мен. Също така, obscure dance music, mutant disco, outsider African conga nights, slow techno vibеs... всичко, което е странно и танцувално.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?
Маргг: Тези дни доста послушах новия албум на Mac DeMarco, колаборацията на Fred аgain.. с Brian Eno и саундтрака на Chihei Hatakeyama – Life Is Climbing. Иначе, предимно слушам Spotify плейлисти на различни ембиънт артисти.
Никко: Имам доста плейлисти в Spotify, за различните ми настроения. Напоследък ембиънт графата набъбна доста. Харесва ми да ходя пеша, харесва ми да имам саундтрак за тези разходки. Напоследък слушам Артър Ръсел, Kate NV, Green-House. Интересни артисти със собствен почерк.
Къде се намира вътрешния мир според 1000names? И как се стига до него?
Маргг: Вътрешният мир в условията на жестока война е нещо много трудно за постигане, но за мен това са моментите със семейството, когато не е обичайната лудница и си играем или четем книжки, и просто наблюдавам как децата растат и реагират на света.
Никко: Думата мир загуби значението си.
Според вас, като продуценти и изпълнители, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Маргг: Музиката има свойството да въздейства силно емоционално върху човека, но ако трябва да конкретизирам един звук, то това би бил гласа на любим човек. Не знам дали има един звук, който да въздейства еднакво емоционално на всички хора еднакво.
Никко: Всичко е ритъм.
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Маргг: Някой от ангелите в църквата Свети Петър във Ватикана.
Никко: Нещо, което ще се разгради отсамосебеси.
Brandt Brauer Frick – Multi Faith Prayer Room
Кой? – Даниел Бранд, Ян Брауер и Паул Фрик, немски триумвират в търсене на електро-акустичния Рай.
Какво? – Личен Храм – в личната, електро-акустична BBF религия 2023-а маркира 15 години от заформянето на този акустично-техно-триумвират и 10 години от издаването на кръстопътния албум Miami, в който Даниел, Ян и Паул за пръв път се заиграха с куп вокалисти и със структурата на поп песните... 10 години по-късно вярата в органичната симбиоза между синт хипноза, дръм ритмология и поп вокализация отново е налице, но не повтаря съвсем Miami формулата, а е по-скоро бийт-атомен-синтез на най-доброто от последвалите два албума Joy и Echo...
Да, и тук като в Miami, има елитен сбор от разностилови вокалисти – има време за соул мантри (с Azekel в In Your Head Now и със Sophie Hunger в This Feeling), има време за парти хибриди (като кръстоската между нюйоркски и детройтски хаус в Closer To You с Duane Harden или Soba хипнозата с KOM_I), има време и за техно медитация във F U T U R E с Marina Herlop и No One Like You, а Act One с химновия споукън уърд на Mykki Blanco (освен че е една от най-наративните и картинни BBF песни евър) задава и тона на електро-акустичната литургия тук: I dreamt to the beat, to the beat, to the beat, to the beat...
Да, в паузите между BBF албумите Даниел Бранд и Паул Фрик успяха да издадат своите соло албуми (Паул дори се отчете с две гостувания в България и стана тур член на синт класиците Tangerine Dream), но именно композиции като инструменталните Mad Rush, Dotted Line и Perpetuate доказват, че Даниел, Ян и Паул си имат своите триумвират R I T U A L S, с които да превръщат колективните вярвания (споделени във F A I T H) в личен електро-акустичен храм...
Кога? – в дъждовното лято е чудесно да си имаш Multi Faith Prayer Room...
Защо? – защото, може би, е време да преоткриеш Вярата... в себе си...
"Този у когото е властта, той носи отговорността" – когато чуеш тази реплика от постановката Игри в задния двор на режисьора Николай Поляков вече ще е кристално ясно, че едноименната пиеса на израелския драматург, сценарист и режисьор Една Мазия съвсем не е за излезли от релси тийн страсти, нито за изхвърчали от люлката детски игри...
Да, Една Мазия може и да пише Игри в задния двор преди 30 години, инспирирана (или по-скоро ужасена от брутален случай, шокирал израелското общество през 1988-а), но тази история може да се случи навсякъде по света, на всяка една детска площадка за игра, и днес... Както е сигурно, че макар животът (на тийна) преди 30 години коренно да се различава от днешния, то хората (и тийна) все още растат с нехайство или неглижиране на последствията от своите действия... Както е сигурно, че Отговорността не е детска игра... Както е сигурно, че всяка една детска площадка може да бъде метафора, върху която да се разиграе целия модел на света вчера, днес и утре...
Екипът на режисьора Николай Поляков се придържа времево по-скоро към времето на написването на историята (средата на 90-те и началото на второто хилядолетие) – неслучайно, героинята на Елеонора Иванова, Двори носи през цялото време тениска с Ник Кейв, както не е случаен изборът на Емилиян Гацов на хита Where the Wild Roses Grow от албума Murder Ballads на Nick Cave & The Bad Seeds за акцент (прекрасно изпълнение на Елеонора Иванова на този своеобразен разговор между убиец и жертвата му, пресъздадени от Ник Кейв и Кайли Миноуг)... Както не е случаен изборът на Елеонора Иванова за ключовата роля на Двори (тя идеално знае как да влезе в кожата на момиче-жена с отрязани криле, импулси, желания...), като тук приема смело всяко предизвикателство на сцената (от заливане с вода, през пеене и танцуване до пиене на 3 бири на екс)...
Или както се пее в Where the Wild Roses Grow: "All Beauty Must Die" – именно красотата на невинността умира в Игри в задния двор – неслучайно люлката, този символ на невинното детство, е хореографирана в сцена на престъпление... Неслучайно, добре намерената хореография на Александър Манджуков (изпълнена перфектно от всички актьори) превръща "детските игри" между едно момиче и четири момчета в метафора за изгубената невинност и злоупотребата с отговорност и власт, каквито се ширят днес безгранично...
Неслучайно, четирите момчета, от влюбения, уж предпазващ, Шмуел до манипулатора и тартор Асаф, освен извършители се превъплъщават и в прокурори на своето дело (чудесна работа на студентите Даниел Кукушев, Денислав Маринчев, Димитър Стойнов и Рафаел Бижев), а Двори в адвокат на своите чувства... Неслучайно, добре нагласената сценография (графитите дори "разказват" паралелни сюжети в историята) на Петя Боюкова се превръща в площадка за игра на чувствата, желанията, стремежите и грешките на деца от всички възрасти... Неслучайно (може би най-доброто сценографско решение) е поставянето на символно съдийско чукче точно пред/в публиката...
Да, всеки сам взима Решение, а в днешното време когато лесно раздаваме Присъди и осъждаме действията на другите, може би трябва да се вгледаме в собствената Отговорност... защото "Този у когото е властта, той носи отговорността"... защото в игрите в двора на Живота няма... невинни.
Игри в задния двор се играят на 1, 16 юни и 28 ноември | 19:00, театър Сълза и Смях
