My Mir

Казват, че рядко се удава втори шанс или резервен живот за изживяване, но Лидия Димковска вече предложи такъв... Резервен живот... Срещали сме ви с него, със съдбата на близначките Сребра и Злата, а сега е време да се запознаете с бабата и внучката, носещи общото име... Неделька – да, героините в актуалния роман Но-Уи на Димковска отново са две, отново са разделени, но този път от две морета и от няколко поколения семейна история (предвоенна, военна и следвоенна), и от... едно портокалово дърво, което няма да им попречи да намерят (в един задочен разговор-дневник) общите точки в своя... резервен живот... Неслучайно, и двете носят общо име, нали... или както казват французите: Но-Уи...

Юни 1939, Сплит

През юни 1939 година най-важното събитие, което се е случило в Сплит, както казваше баба Неделька, било пристигането на огромен туристически кораб от Франция. Баба била на 16 години. За нея това било чудо, а още повече за брат ѝ, на девет години. За възрастните не било нещо особено. Те помнели наплива на туристи от Чехия през лятото на 1936 година, когато от Прага долетял чартърен полет в Сплит. Чешките туристи се смесили с местните, от които не се различавали нито по облеклото, нито по начина на общуване, а дори и малко разбирали езиците си, та не предизвикали някакъв шок в града. Но когато в града пристигнал кораб от Франция и всички туристи били парижани, кой от кой по-издокаран и по-елегантен, новината обиколила града по-бързо от мълния. "Слава богу, че не са германци", шепнели местните по-възрастни и по-начетени хора, защото вече знаели по кой път е тръгнала Германия. Приятелките на баба Неделька така настоятелно я извикали да излезе от къщи, че тя помислила да не се е случило някакво нещастие. Не ѝ казали защо я викат, само се смеели и повтаряли: "Но-Уи, Но-Уи", както обикновено ѝ казвал учителят им по френски, и я помъкнали надолу, по уличките от Вароша към "Рива" и пристанището, където от вълнение и страх баба Неделька дори не погледнала кораба, който закривал половината море, както по-късно говорели местните. Видяла само брат си Кръсто и се затичала към него, мислейки, че му се е случило нещо лошо. А Кръсто стоял като вкопан на брега, с отворена уста и не забелязал как сестра му го хваща за лакътя и го дърпа настрана. Когато от ръката му паднала кърпичката, която майка им изгладила сутринта с ютията с дървени въглища и му дала да обърше носа си, защото бил хремав, едва тогава забелязал сестра си, но само ѝ казал:

– Остави ме.

От кораба един по един слизали дами и господа с летни шапки, копринени рокли, кожени чанти и куфари. В Сплит през онези години винаги имало туристи, но толкова много французи наведнъж не били идвали никога. Капитанът на кораба помагал на всяка жена да слезе по мостика, а също така подкрепял за лактите и придружаващите я господа. По едно време от кораба излязла девойка без придружител, облечена в червен панталон, бяла блуза и червена кърпа на бели точки около врата, която се преплитала с ремъка на фотоапарат, какъвто баба Неделька не била виждала никога през живота си. Косата ѝ била разпусната на вълни и къдрици върху раменете. Носела чанта, куфар и една голяма тетрадка, подобна на корабен дневник. Очевидно била сама, но освен капитана, който ѝ помогнал да слезе от кораба, и пристанищните носачи, никой друг не се опитал да вземе куфара ѝ. За миг застанала на "Рива", огледала се наоколо и когато видяла Кръсто как маха с малката бяла носна кърпичка, се усмихнала широко и го повикала с пръст. Баба Неделька го държала здраво за лакътя, все още смутена и развълнувана, без да разбира защо. Но Кръсто се отскубнал от нея и се затичал към госпожицата с панталона. Тя му подала голямата тетрадка и с жестове му показала да тръгне с нея. Баба Неделька искала да се отправи към тях, но приятелките ѝ я помъкнали към уличките:

– Остави го, дете е още, ще му бъде интересно, а може и някоя пара да донесе довечера у дома.

Така ѝ казали и тя някак примирено тръгнала с тях. Баща ѝ все още не се бил върнал от риболов, а майка ѝ продавала на пазара останали от уловените предния ден сардини. Къщата им денем и нощем миришела на риба, като всички други рибарски къщи във Вароша.

Баба ми, сама на долния етаж, не знаейки какво да прави, въпреки че в къщата винаги имало работа и все нямала време за други занимания, помислила дали да не се качи горе при чичо ѝ и стринка ѝ, с които не си говорели от години, та поне най-после да се помири с тях, макар че никога лично не се била карала. Но все пак само седнала до прозореца, който гледал към черквата "Свети кръст", и в ума ѝ се въртели всички онези французи, които слезли от кораба. Върволица от хора, кой от кой по-издокаран, по-хубав, по-модерен. А онази жена, дето слязла последна и повикала брат ѝ да ѝ помогне с корабния дневник или каквато и да е била онази тетрадка с твърдите корици, тя ѝ изглеждала особено необичайна: единствена с панталон и единствена сама. Без спътник, без мъж, без куче, без никого. Да тръгнеш от Франция и да пътуваш с кораб цели дни сам-самичка, самотна като нея? Тогава баба ми си казала, че няма нищо по-лошо от това да бъдеш в живота си сам, пък дори и да си от Париж.

Чедо, Неде, този ден Кръсто не се върна у дома нито за обяд, нито по-късно. Вечерта около десет часа татко ме изпрати да го търся. Каза:

– Щом не си го спряла да не тръгва с онези туристи, сега сама ще го търсиш.

Мама само кимна с глава. Излязох в махалата, спуснах се надолу до "Рива", беше ме страх от тъмнината, от кучетата, които лаеха наоколо и по-далече, но на "Рива" имаше много хора, предимно от кораба, и търсех брат ми сред тях, но го нямаше. Едва на "Матеюшка" го видях – седеше с французойката и с моя учител по френски от гимназията. В съзнанието ми се запечата тази картина: приличаха на семейство, тя красива, докарана, с наметнато червено джемпърче от странна прежда, каквато не бях виждала досега, моят учител съвсем различен, отколкото в училище, с лъскава коса, най-вероятно вчесана с маслинов брилянтин, а брат ми – с голямата тетрадка в ръце, седнал помежду им.

Сърцето ми биеше, когато застанах пред тях.

– Кръсто, хайде вкъщи, цял ден те чакаме – му казах.

Учителят веднага побърза да се намеси:

– Недельке, Но-Уи, първо се казва "добър вечер". Запознай се с госпожица Шарлот Гуйе от Париж, журналистка във вестник "Фигаро". Кръсто ще ѝ помага, докато е тук. А аз ще ѝ превеждам.

Подадох ръка на госпожицата и тихо казах:

– Неделька.

Но учителят ми веднага ме поправи и изрече името ми разделено на срички:

– Не-да – и каза на Шарлот: – Но-Уи, така я наричаме в моите часове по френски. Защото не на френски е но, а да е уи.

Шарлот се засмя с глас, подаде ми ръка и искаше нещо да ми каже, но успя само да повтори:

– Но-Уи.

А Кръсто стана рязко, бутна корабния дневник в скута ѝ и ме дръпна да си ходим.

– Утре веднага след училище – извика му учителят по френски. – Да не те чакаме.

Аз и Кръсто почти тичахме към къщи, аз ядосана на него, той – на мен. Пред къщата все пак не издържах да го оскубя за косата и да му ударя един шамар.

Викнах му:

– Заради теб татко на мен се скара. Трябваше да обикалям цялата "Рива" и да те търся. Глупак такъв.

Той не ми остана длъжен и ме ухапа по китката. Не ме обичаше, знаех го още откогато се роди и за пръв път ми го дадоха да го подържа в ръце, а той започна да плаче, да се зачервява, та майка ми веднага го грабна. Когато и да го вземех, за да го подържа в ръце, а вече бях на седем години и можех да държа бебе на ръце, той започваше да циври и да плаче с все сила, та ми идеше да го пусна и да види тогава какво ще му се случи. Не се обикнахме от самото начало и никога по-късно. Може би за това бяха виновни седемте години разлика между нас, която ни отчужди един от друг още от самото начало.

Тези няколко дни след училище Кръсто прекарваше с французойката и с учителя по френски, а когато тя замина с кораба, му даде толкова пари, че той, едва деветгодишен, си купи колело на старо и години след това го държеше не на двора пред къщата, а в нашата стая и "на инат", както би казала майка ми, го поставяше точно до моето легло. Но Шарлот се върнала, и то само след два месеца. С някакъв друг кораб, пътнически, който пътувал по-дълго от Франция. С шест куфара, огромна кутия за шапки и журналистическа кожена чанта, каквато в Сплит нямали дори учените мъже, а да не говорим за девойките на нейната възраст. Учителят на баба Неделька я чакал на пристанището. Часовете по френски тази година започвали с френски любовни песни. Каква ти граматика, какви глаголни времена! Пеели, смеели се, рецитирали. Никога не било по-забавно в гимназията на баба Неделька. Тя дори получила главната роля в "Мартина" на Жан Жак Бернар. Кръсто пък не оставял велосипеда нито за миг, ходел с него дори до съседите, прибирал го в двора, а дори и в къщата, там го слагал до леглото на сестра си, което много я нервирало, но през деня ѝ минавало и забравяла, и дори непринудено си тананикала френските мелодии, които е научила в училището. Майка ѝ се чудела:

– Какво стана с децата ми, откакто онази французойка им размъти ума?

И когато един ден Кръсто влетял в стаята и извикал:

– Шарлот се върна! С шест куфара! – на всички веднага им станало ясно, че е дошла, за да остане.

– Ако е глупава... – казала майка им. – От Париж в Сплит! От кон на магаре!

Така говорели из целия град: "Журналистка, учена, хубава, млада, модерна, от Париж, ееей, от Париж!". Но никой не се радвал истински за идването на Шарлот в Сплит, а напротив, гледали на това като причинно-следствен резултат от първия ѝ престой в Сплит. "Сигурно учителят я е напомпал, гледаш го фин, културен, а той бил женкар!" Но нито след скромната интимна сватба между учителя и французойката, та дори и цяла година по-късно, никой не забелязвал Шарлот да има малко надуто коремче. Стройното ѝ тяло изтръгвало въздишки и от ергените, и от женените мъже по "Рива". Когато вървяла под ръка с учителя, с разпусната коса и тяло, изправено като корабна мачта, мъжете се вълнували дори само от гледане, а през тези месеци, казваше баба Неделька, от много къщи в Сплит се чували тихи стенания. Кръсто разказвал у дома, че нещо странно се случва в града, много хора стенат зад прозорците си, чувал ги, като обикалял с велосипеда наоколо, а баба се изчервявала, също и майка им, докато баща им излизал от стаята, но често и от тяхната спалня се чували приглушени звуци, от които баба се будела и в просъница казвала: "Не смея да мръдна, да не събудя Кръсто", и си представяла майка си и баща си, той с по-къс ляв крак по рождение, как се съвкупяват един върху друг и стенат ли, стенат. А когато през 1942 година Шарлот родила Марсел и из града вече се чувала пукотевица, затваряли не само прозорците, но и кепенците, та изглеждало, че никой в Сплит повече не стене от любовна наслада.

Но-Уи (превод Божидар Манов, 208 стр, цена 14 лева) е в книжарниците с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисия 

Срещата с Лидия Димковска и Но-Уи е на 11 декември | Casa Libri, 19:00

5 е съвършеното число според фестивала CineLibri 2019, от 5 до 20 октомври (пълната програма е тук)... Не само защото тази година е 5-то издание на фестивала, чието уравнение събира кино и литература... Не само защото сборът от филмите в програмата е 55... Не само защото и едноименният филм 5 е съвършеното число ще се бори в конкурсната програма на CineLibri 2019... Да, за трети път ще има конкурсна програма, бляскаво CineLibri жури, награди и дори (за пръв път) театрални спектакли по литературни класики... Но като оставим уравненията, точните науки и другите начини за измерване на Света, ето кои са нашите фаворити от CineLibri 2019:..

+ 5 от Конкурсната програма – след като вече ви срещнахме със Заличено момче, с Продавачът на вестници и цигари и решихме Загадката Анри Пик, сега е време да обърнем очи към:..

Изпепеляване – 6, 9, 11, 13, 14, 15 и 17 октомври

Южна Корея, 2018, 148 мин

режисьор: Ли Чанг-донг

с участието на: Йо Ах-ин, Стивън Йон, Джун Джонг-сео, Ким Су-Кюнг

Да преведеш богатия и сюрреален свят на Харуки Мураками на езика на киното не е лесна работа, но вече има няколко такива успешни опита и, обяснимо, все повече ще зачестяват – режисьорът Чанг-донг взима енигматичния разказ Горящият хамбар от сборника Изчезването на слона, добавя за разкош изчезващи котки, подклажда обилно крими елементите в него, оставя ни да наблюдаваме, докато разказва визуално-хипнотично и озвучава мистерията перфектно (с музиката на Mowg), така че една история за скрити обсесии, страсти и (уж)случайните подаръци на живота да се превърне в изповед – хем интимна, хем дистанцирана като самотата, която обгръща като мистъри мъгла героите на Мураками.

5 е съвършеното число – 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18 и 19 октомври

Италия/Белгия/Франция, 2019, 100 мин

режисьор: Игор Тувери/Игорт

с участието на: Тони Сервило, Валерия Голино, Карло Бучиросо, Яя Форте, Марчело Ромоло, Едуардо Сордженте

Свикнали сме да срещаме Тони Сервило във филмите на Сорентино, но образът на наемния убиец Пепино льо Чичеро му пасва като пистолет в ръката – визуално изпипана в режисьорски дебют от самия автор Игорт, екранизацията на графичната му новела играе по всички канони на ноар-жанра (и Тарантино естетиката) като ни гмурва в дивия Неапол през 70-те по следите на здрачно отмъщение, при което четирима наемни убийци не са достатъчни, но пък... 5 е съвършеното число, нали...

Исав – 7, 13 и 18 октомври

Русия/Израел/Великобритания, 2019, 110 мин

режисьор: Павел Лунгин

с участието на: Харви Кайтел, Марк Иванир, Шира Хаас, Юлия Пересилд, Лиор Ашкенази, Ксения Рапапорт

Тази година Харви Кайтел навърши 80 години – солиден житейски (и кино) опит, който му позволява спокойно да влезе в кожата на един библейски Авраам – да, в новия филм на Павел Лунгин (по едноименния роман на Меир Шалев) е пълно с библейски препратки, въпреки че става дума за Живот, който живеем тук и сега – Живот на любов, разочарования, болки и... втори шанс... евентуално.

Невидимият живот на Еуридисе Гузмао – 9, 15 и 20 октомври

Бразилия, 2019, 139 мин

режисьор: Карим Аинуз

с участието на: Фернандо Монтенегро, Карол Дуарте, Антонио Фонсека, Грегорио Дувивиер, Кристина Перейра

50-те, Рио де Жанейро и две сестри – Еуридисе и Гида, и двете хванати в капана на патриархалното общество... Едната като покорна съпруга и домакиня, а с дух волен като музиката, която обича... Другата със стигмата на самотна майка, но непримирима като независимостта, която търси – да, от филма на Карим Аинуз ухае на феминизъм и някак приятно напомня фемина-нова мелодията на "трилогията" на друг южноамерикански режисьор, Себастиан Лелио...

Заличено момче – 6, 8 и 14 октомври

Австралия/САЩ, 2018, 115 мин

режисьор: Джоуел Еджертън

с участието на: Лукас Хеджис, Никол Кидман, Джоуел Еджертън, Ръсел Кроу, Мадлин Клайн

Нищо не може да се сравни с историите от личен опит, защото както често повтаряме: животът е най-добрият сценарист – екранизацията на Love In Action-мемоарите (написани през 2016-а в България) на Гарард Конли от режисьора Джоуел Еджертън (влизащ и в ролята на директора на Любов в действие Джон Смид/Виктор Сайкс) впряга звездните имена на Никол Кидман, Ръсел Кроу, Лукас Хеджис, Ксавие Долан, Flea, Troye Sivan, за да може още по-гръмко и звучно да отекне Абсурда в "лекуването" на хомосексуалността в терапевтични центрове (о, да Love In Action съществува в Щатите до 2012!)... Много са въпросите по темата, но повече за това какво е да бъдеш UnErased ще разкаже лично Гарард Конли...

+ 5 Фестивални фаворита – да, изборът е труден, а CineLibri 2019 програмата е пребогата... и все пак, сигурни сме, че няма да пропуснете церемониите по откриването и награждаването (и то не само, за да гледате Тази, която не съм с Жулиет Бинош)... сигурни сме, че като хора, раздвоени между киното и литературата, ще живеете Двойствен живот, между историите на Казандзакис и Едмон Ростан в Сирано, ще четете между редовете на киносалона писмата на Вита и Вирджиния (Вирджиния Улф и Вита Саквил-Уест) или ще бъдете обсебени като Кенет Брана от Шекспир във Всичко е истина, докато не се стигне до Смъртта на един автор... но, все пак, ето кои са нашите фаворити...

Офицер и шпионин – 5, 10, 12, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 октомври

Франция/Италия, 2019, 126 мин

режисьор: Роман Полански

с участието на: Жан Дюжарден, Луи Гарел, Еманюел Сене, Матю Амалрик, Дамиен Бонар, Мелвил Пупо, Владимир Йорданов

Роман Полански е болезнено наясно със скандални процеси от типа на "лов на вещици", каквито може да се случат (и се случват) навсякъде и днес... Затова, усещайки че съдбата на артилерийския офицер от еврейски произход Алфред Драйфус (Луи Гарел), несправедливо обвинен (в шпионаж) и осъден на доживотен затвор, може да застигне (и застига) всеки от нас и днес, Полански се гмурва дълбоко в тази шпионска афера от края на 19-ти век, в която на бойното поле на живота се разиграват Истина, Съвест, Предразсъдъци, злоупотреба с власт, държавна измяна... и Сребърен лъв във Венеция.

Истинската история на бандата на Кели – 6, 8, 15 и 16 октомври

Австралия/Великобритания, 2019, 124 мин

режисьор: Джъстин Кърцел

с участието на: Ръсел Кроу, Никълъс Холт, Джордж Маккей, Чарли Хънъм, Еси Дейвис

Братята Кърцел са перфектен тандем – по-големият, Джъстин, стилизира брилянтно класически истории във вид на визуален пир, а по-малкият, Джед, ги озвучава по възможно най-добрия начин (помните тяхната версия на Макбет, нали)... Историята на австралийския бандит Нед Кели не прави изключение – като всеки герой "от народа за народа", животът на Нед (Джордж Маккей) е пълен с митологии и контрасти, което е идеално и за киното, и за литературата (авторът на романа Питър Кери печели втора награда Букър с него), а и за CineLibri, защото ще видим бандата на Кели в акция преди премиерата в родната Австралия дори.

Къде си, Бернадет? – 9, 11, 13, 15, 17, 19 и 20 октомври

САЩ, 2019, 130 мин

режисьор: Ричард Линклейтър

с участието на: Кейт Бланшет, Ема Нелсън, Били Кръдъп, Лорънс Фишбърн, Джуди Гриър, Катрин Фийни

Образът на майката в епохалния Юношество на Линклейтър сякаш служи за трамплин в живота на Бернадет – времето за пълно отдаване на семейството приключва, следва мистериозно изчезване и идва ерата на себепреоткриването... А кой по-добре може да влезе в това амплоа, ако не хамелеонът Кейт Бланшет...

Гласът на Бога – 9, 12, 13, 14, 16, 17 и 19 октомври

Канада/Унгария/Франция/Швеция/САЩ, 2018, 108 мин

режисьор: Дьорд Палфи

с участието на: Чаба Полгар, Ерик Питърсен, Диана Киш, Адам Фекете, Илдико Баншаги, Кейт Върнън

Когато връзката на млад мъж с изчезналия му баща е като разшифроване на сигнал от Космоса... Когато контактът с извънземни е като контакта между разделените от Студената война страни... Когато човешкия разум не приема своите ограничения, тогава се обръщаме към... Гласът на Бога... и към Станислав Лем....

Песента на имената – 11, 12 и 19 октомври

Канада/Великобритания/Германия /Унгария, 2019, 113 мин

режисьор: Франсоа Жирар

с участието на: Тим Рот, Клайв Оуен, Катрин Маккормак, Люк Дойл, Сол Рубинек, Ейми Слоун

Животът на Франсоа Жирар е белязан от Музиката – освен честите поставяния на оперни спектакли, във филмовата му партитура се открояват класиката Червената цигулка и Хорът на момчетата – по същия начин е белязан и живота на две момчета, само дето над тяхното приятелство надвисва черния облак на Втората световна... Също като в Червената цигулка и тук историята се разлива като плавна и хипнотична мелодия, докато Тим Рот, Клайв Оуен и нотите на живота не изсвирят катарзисната Песен на имената...

Фестивалът CineLibri 2019 е от 5 до 20 октомври в салоните на НДК, Зала 1, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Арена Делукс Bulgaria Mall, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri 

"Работата е там, че почеркът в "бордерото" показва, че Драйфус е невинен..." – изричането на тези простички думи се превръща в ключов, повратен момент в Аферата Драйфус, такава каквато я нищи романът Офицер и шпионин на Робърт Харис... Реална шпионска афера от края на 19-ти век, която може да се случи (и се случва) навсякъде и днес... Скандал за държавна измяна и злоупотреба с власт, каквато може да се случи (и се случва) навсякъде и днес... Публичен "лов на вещици", какъвто може да се случи (и се случва) навсякъде и днес – режисьорът Роман Полански е болезнено наясно с подобни скандални процеси и неслучайно (за втори път след Писател в сянка) екранизира творба на Робърт Харис, усещайки че съдбата на артилерийския офицер от еврейски произход Алфред Драйфус (Луи Гарел), несправедливо обвинен и осъден на доживотен затвор, може да застигне (и застига) всеки от нас и днес... "Това не е нов случай "Драйфус", генерале – Това е същият случай" ще каже полковник Жорж Пикар (Жан Дюжарден), автор и на горните думи, и на монолога на Съвестта, който държи Истината будна, докато Злоупотребата с Власт се опитва да я приспи – цялото разследване на Аферата Д ви очаква на откриването на фестивала CineLibri, а дотогава...

                                                                                                                          13

Точно в десет сутринта във вторник, първи септември, понесъл чантата си, се появявам в приемната на генерал Боадефр.

Пофен дьо Сен-Морел ми казва:

– Той ви очаква, полковник. Можете да влезете.

– Благодаря. Моля, погрижете се да не ни безпокоят.

Влизам и виждам Боадефр – навел се е над масата за съвещания, изучава картата на Париж и си води записки. Генералът отвръща с усмивка и махване с ръка на отдаването ми на чест и се връща към картата:

– Извини ме, Пикар, само още минутка.

Затварям вратата зад гърба си. Боадефр проследява маршрута за военния парад в чест на пристигането на царя, като го отбелязва с червен молив. От съображения за сигурност техни императорски величия ще преминат през открити пространства – градините "Ранела", Булонския лес, "Шанз-Елизе" и площад "Конкорд", където всички къщи са скрити зад короните на дърветата и се намират далеч от пътя. Въпреки това се извършва проверка на всички жители – статистическият отдел беше привлечен като консултант. Гриблен беше зает със съставянето на списъка на чужденци и потенциални предатели. Предвид острата необходимост от съюза ни с Русия, ако убиеха царя на френска земя, това можеше да се превърне в национална катастрофа. А заплахата беше напълно реална: бяха минали само петнайсет години от времето, когато дядо му беше взривен от социалистите, а само две години по-рано нашият собствен президент беше заклан от анархист.

Боадефр почуква с пръст по картата.

– Особено ме притеснява първият участък от станция "Ранела" до Порт Дофин. От Първи отдел ми съобщават, че ще са ни нужни двайсет и три хиляди души, включително кавалерия, само за да можем да държим тълпата на безопасно разстояние.

– Да се надяваме, че немците няма да тръгнат да ни атакуват точно в този ден на изток.

– Точно така. – Боадефр спира да пише и за пръв път насочва вниманието си изцяло към мен. – За какво трябва да поговорим, полковник? Моля, заповядайте. – Той сяда и ми показва стола срещу себе си. – За посещението от Русия ли става въпрос?

– Не, генерале. Свързано е с делото, което обсъждахме в автомобила при вашето завръщане от Виши – за заподозрения предател Естерхази.

Боадефр се нуждае от няколко секунди, за да намери в ъгълчетата на паметта си онова, за което говоря.

– Да, помня. И как се развиват нещата там?

– Ще позволите ли да освободя малко място...

– Да, разбира се.

Навивам картата. Боадефр вади сребърната си кутийка с енфие. Поставя щипка от него на обратната страна на дланта си и прави две бързи смръквания през едната и другата ноздра. Наблюдава ме как отварям чантата и вадя необходимите за обяснението ми документи: синята телеграма, снимка на "бордерото", писмото на Естерхази с молба да го прехвърлят в Генералния щаб, снимка на Естерхази пред немското посолство, секретното досие на Драйфус и моя доклад от четири страници за проведеното до този момент разследване.

– Господи боже, скъпи ми Пикар – казва той не без изумление, – с какво сте се занимавали?

– Изправени сме пред много сериозен проблем, генерале. Считам за свой дълг веднага да ви уведомя за него.

Боадефр се мръщи и хвърля замислен поглед към навитата на руло карта: той, разбира се, би предпочел да се занимава с онзи проблем.

– Е, какво да се прави – въздъхва той. – Както желаете. Започвайте.

Въвеждам го поетапно в ситуацията: прихващането на синичката, моето първоначално разследване на Естерхази, операция "Благодетел". Показвам му снимките, направени от апартамента на улица "Лил".

– Тук виждате как той влиза с плик в германското посолство, а ето тук излиза от него.

Боадефр се вглежда късогледо в снимките.

– Господи, момчета, какви неща можете да правите в наши дни!

– Добре че Естерхази няма достъп до важни засекретени материали: онова, което предава на немците, е толкова тривиално, че те дори искат да се откажат от услугите му. Само че – казвам аз, като плъзвам по масата двете писма към Боадефр – сега Естерхази се опитва да стане много по-ценен агент: подава заявление с молба да бъде преместен във военното министерство, а там, разбира се, ще има достъп до всички тайни.

– Как получихте тези писма?

– Предаде ми ги генерал Бийо чрез своя секретариат.

– И кога се случи това?

– Миналия четвъртък. – Правя пауза, за да се прокашлям, и си мисля: "Ето, сега е моментът...". – Почти веднага обърнах внимание на поразителната прилика между почерците на двете писма на Естерхази и "бордерото". Сам можете да го видите. Аз, разбира се, не съм графолог, затова на следващия ден отидох заедно с писмата при господин Бертийон. Спомняте ли си...

– Да, да. – Гласът на Боадефр внезапно започва да звучи вяло, замаяно. – Разбира се, че си спомням.

– Господин Бертийон потвърди, че почерците са идентични. И в светлината на това ми се стори, че съм длъжен да проверя отново свидетелствата срещу Драйфус. Прегледах секретната папка, която беше предоставена на съдиите от трибунала...

– Минутка, полковник. – Боадефр вдига ръка. – Почакайте. Като ми казвате, че сте прегледали секретната папка, вие искате да ми кажете, че тя още съществува?

– Несъмнено. Ето я.

Показвам му плика с написания на него инициал "Д". Вадя съдържанието му.

– Господи, какво е това? – Боадефр ме гледа така, сякаш съм повърнал върху масата.

– Секретната папка, предоставена на военния трибунал.

– Да, да, виждам какво е. Но защо са тук тези листове?

– Извинете, генерале, не разбирам...

– Тези материали трябваше да бъдат унищожени.

– Не съм го знаел.

– Естествено! Цялата история беше изключително неприятна. – Той предпазливо побутва с дългия си слаб пръст слепените писма. – Малко след като Драйфус бе осъден, в кабинета на министъра се проведе среща. Аз присъствах, както и полковник Сандер. Генерал Мерсие изрично му нареди да раздели досието. Прихванатите писма трябваше да отидат в архива, а коментарите да бъдат унищожени, беше пределно ясен.

– Ами не знам какво да кажа, генерале. – Сега аз съм смутеният. – Полковник Сандер не я е разделил. Всъщност той ми каза къде да я намеря, ако някой ден имам нужда от нея. Но ако позволите, съществуването на папката не е основният проблем, който да ни притеснява.

– Какво имате предвид?

– Работата е там, че почеркът в "бордерото" показва, че Драйфус е невинен... – Гласът ми заглъхва.

Боадефр ме гледа няколко секунди и премигва. След това започва да събира листовете и снимките, пръснати по бюрото.

– Мисля, че трябва да направите следното, полковник: вървете при генерал Гонс. Не забравяйте, че той оглавява разузнаването. Честно казано, вместо да идвате при мен, трябваше да потърсите именно него. Попитайте го за съвет как да постъпите в случая.

– Точно така ще направя, генерале. Но мисля, че е в интерес на армията да действаме бързо и решително...

– Отлично знам какво е добре за армията, полковник – отсича той. – Не е нужно да се притеснявате за това. – Той ми подава документите. – Поговорете с генерал Гонс. В момента той е в отпуск, но се намира съвсем близо до Париж.

Вземам документите и отварям чантата си.

– Мога ли да оставя доклада си при вас? – Ровя из снопчето листове. – Той представлява резюме на това, какво е състоянието до момента.

Боадефр го поглежда така, сякаш вижда змия.

– Много добре – отвръща неохотно. – Дайте ми двайсет и четири часа, за да го обмисля.

Ставам и отдавам чест. Когато стигам до вратата, той вика зад гърба ми:

– Помните ли какво ви казах в колата, полковник Пикар? Че не искам нов случай "Драйфус".

– Това не е нов случай "Драйфус", генерале – отвръщам аз. – Това е същият случай.

На следващата сутрин се срещам за минутка с Боадефр, когато отивам да взема доклада си. Той ми го връща, без да каже нищо. Под очите му има тъмни кръгове, сякаш са го пребили.

– Моля за извинение, че ви натоварих с потенциален проблем в момент, когато са ви възложили отговорността за много по-важни въпроси. Надявам се, че не съм отнел много от вниманието ви.

– Какво? – Началникът на Генералния щаб въздъхва тежко, като така изразява цялото си раздразнение. – Нима си мислите, че ще мога да склопя очи след всичко, което ми казахте вчера? Сега отивайте при Гонс.

Офицер и шпионин (превод Мирела Стефанова, 520 стр, цена 20 лева) е в книжарниците

Филмът Офицер и шпионин открива фестивала CineLibri 2019 – 5 октомври | 19:00, НДК, Зала 1

10 октомври – 20:15, Люмиер Лидл | 14 октомври – 19:30, Дом на киното | 16 октомври – 18:30, Одеон | 18 октомври – 19:45, Културен център G8 | 19 октомври – 17:45, Евросинема

Водата – да, същата като онези 70 % от нашето тяло, същата като онези 70 % от тялото на нашата планета – е на дневен ред в 7-то издание на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs (от 27 септември до 3 октомври, пълната програма е тук). Код: мръсносиньо е обявен от Sofia Biting Docs, заради замърсената и проблемна среда, в която живеем, а ние натискаме код 7 – 7 филмови фаворита от фестивала, докато вие може да изберете вашите измежду...

Какво?

15 документални премиерни заглавия, обединени в следните категории...

Дух Biting – неведоми са пътищата на човешкия Дух, а в опит да ги открият, следвайки нишката на Душата, вървят филми като българския Бялото братство и духовната школа на Рила, канадския В името на Конфуций (или как правителствената пропаганда може да изкриви философия и духовни учения) и испанския Вярната дума (или историята на 92-годишната Антия Васкес, която знае, че Духовността започва с осигуряването на училище за всеки)...

Бялото братство и духовната школа на Рила – 27, 28 и 29 септември

България, 2018, 68 мин

режисьор: Пламен Симеонов

След Пътят на Сантяго: Пътешествие на духа (откриващия филм на миналогодишното Sofia Biting Docs издание), сега Пламен Симеонов поема по стъпките на паневритмията и на духовното усъвършенстване в редиците на Бялото братство, вдъхновено от Учителя Петър Дънов... Мда, септември ще бъде август, а Духът – Вечен...

Еко Biting – неслучайно, Sofia Biting Docs обявява Код: мръсносиньо тази година, поставяйки на ключово място еко проблемите с водната (и околната ни) среда във филмите...

Море на вятъра – 28 септември

България, 2019, 30 мин

режисьори: Стоил Димитров и Борислав Камилов

Двама уиндсърфисти, един морски "вълк", двама морски учени и едно уиндсърфиране от Дуранкулак до Резово поставят на еко картата Wind2Win каузата за Черно море, свободно от пластмаса...

Бистра вода – 29 септември и 3 октомври

Словения, 2018, 52 мин

режисьори: Рожле Брегар, Матик Облак, Миха Авгущин

Каяк поход-протест по 23 реки в 6 балкански държави за 39 дни с финал-среща с премиера на Албания – целта е спиране на бетона и язовирните стени, за да се запази естеството на природните водоеми в Словения, Албания, Босна и Херцеговина, Македония...

Синьо сърце – 30 септември

САЩ/Словения/Босна и Херцеговина/Албания/Македония, 2018, 43 мин

режисьор: Бритон Кайует

Ако Бистра вода протестно зачеква темата за опазването на дивите реки на Балканите, то Синьо сърце глобално я обобщава – 30% от реките на Балканите са напълно девствени, което ги превръща в "Синьото сърце" на Европа... "сърце", чийто водотуптеж е застрашен от хиляди изкуствени хидроложки проекти... Неслучайно, Sofia Biting Docs обединява в своеобразен еко триптих Синьо сърце с прожекциите на Тъмната страна на въглищата (или четири региона в Испания под мрачната сянка на въгледобива) и Заграбване на земята (изследване на родна почва на връзката между обезлюдяването на селата и евросубсидираното едро земеделие) – и трите филма предупреждават за сянката, която грубата човешка ръка полага върху Природата...

Антропо Biting – документалното кино винаги е давало най-суровия, безпристрастен и без украса портрет на живота на Човека и именно той е на фокус в българския Портрет на един панелен блок (на 28 септември в комбина с Море на вятъра), в британския Пясък в чекмедже (или българската имигрантска общност в Кент между мечтите и реалността), в украинския Място на силата (или какво не знаем за бесарабските българи и село Чушмелий) и в...

Сладък реквием – 1 октомври

Индия/САЩ, 2018, 91 мин

режисьори: Риту Сарин и Танцин Сонам

Всяка година Sofia Biting Docs и фондация Приятели на Тибет в България предлагат поне по един филм за каузата за независимост на Тибет и Сладък реквием я защитава по един много деликатен начин – Долкар си припомня Духа на свободата (и на предателството) от детството ù, когато, вече на 26, среща в Делхи планинския водач изоставил семейството ù насред Хималаите, на път към Свободата в Индия...

Трип Biting – всички знаем, че другата страст (освен киното) на организаторите на Sofia Biting Docs са екзотичните дестинации по света (и у нас) и естествено, отново имаме изобилие от филмови пътешествия – като се започне с повторение на С тук-тук из Етиопия (3 моторикши, 18 пътешественици и 2500 километра от Адис Абеба до долината на река Омо), мине се през Уара: път към звездите (или традициите, културата и музиката на Андите като спирки от влаковата линия Уара дел Сур) и Огнена земя: земя на патагонците (или сърф братя Азулай в приключения с пингвини из Патагония и архипелага Огнена земя) и се стигне до...

Далечни острови – 27 септември, 2 и 3 октомври

Швейцария, 2019, 88 мин

режисьор: Алберто Мерони

От най-северната до най-южната точка на Европа – от архипелага Свалбард до канарския остров Ел Йеро – толкова отдалечени острови, с толкова контрастен климат, но с толкова сходно самотно битие...

Бялата стрела – 28 септември, 2 и 3 октомври

Германия, 2019, 82 мин

режисьор: Джим Крофт

Транссибирската железница – 12 000 километра необятна земя, 12 000 километра стереотипи и предразсъдъци, стопени от хората, които Джим Крофт среща при този невероятен трип с Бялата стрела...

Кога & Къде?

27 септември – 3 октомври 2019 в салоните на Дом на киното, Евро Синема и културен център G8

Защо?

Защото ако Водата е част от Нас (знаете процентите), то нейните проблеми са и Наши проблеми... или както пеят Young Fathers: "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting"...

Уара: път към звездите | Франция/Боливия, 2017, 54 мин © режисьор Жоел Фуле