My Mir

Bicep – Isles

Кой? – Анди Фъргюсън и Матю Макбрайър, "двуглавият мускул" на добре оформения UK кросоувър хаус.

Какво? – никой не е самотен остров – да, вторият албум на Анди и Мат завари Албиона в двойна изолация – и COVID-на, и Brexit-на – може би, затова двамата Feel My Bicep агенти решиха да надградят дебюта си с двойна доза шарено мулти-култи (отвъд затворените трип граници) семплиране и колабориране до достигане на пълен техниколор блясък и хай-парти-дефинишън картинка...

Да, много неща се промениха от първите им тракове през 2010-а, но печелившата прогресив-брекбийт-хаус схема от дебютния им албум се запазва и тук – отново имаме епични синт мелодии, хитовото Glue направи прехода плавен като свърши там, където започна Atlas (грациозно семплиращо Love Song на Офра Хаза); отново имаме тракове със заглавия от по една дума – кратко, ясно, запомнящо се и влизащо като брекбийт-Fir-бод; отново имаме хитро семплиране – да, Анди и Мат не са първите, няма и да са последните открили акапела съкровище в албума Мистерията на българските гласове, записан от хора на БНР (в случая на емблематичното Apricots е песента Сватба в отчетлив рефрен акцент, който бракосъчетава идеално брекбийт, български хор и полигласното Gebede-Gebede пеене от африканско Малави).

А като добавим Боливуд семплите в Sundial, колаборациите с хор в Lido, етно (отново) семплирането в Rever (и канадската челистка Julia Kent), в Saku (и вокалите на Clara La San в Х) и финалното Hawk с корейката machìna... е, получава се наистина хай-мулти-култи-дефинишън картинка, която не признава нито Брекзит-на, нито пандемична изолация... Идеално за днешните времена, нали...

Кога? – когато душата ти иска, а тялото на изолацията не дава... или в нощта на 26 февруари, с концертен стрийм от Saatchi Gallery...

Защо? – защото никой не е самотен остров когато е време за... Сватба със сладко от Apricots...

Quelque Chose S'est Cassé или иначе казано Нещо се счупи – с това заглавие ни изпрати своя микс енигматичния французин S8JFOU (да се чете Сюижфу) и... наистина, нещо се счупи през 2020, а S8JFOU далеч не бе единственият, който се питаше "Луд ли съм" (да, именно това означава на френски акронимът, който използва за артистично име) или светът е полудял... Затова решихме да изпратим тази луда година именно с историята на S8JFOU и неговия скоро издаден албум Cynism – записан в условията на самоизолация в хижа (построена от самия S8JFOU) в планината, без в това да са замесени коронавируси, карантини и пандемии, но някак огледално отразяващ Духа на 2020-а... Повече за Less is Мore философията, за Диоген и киническата школа, за максимум живот с минимум инструментариум, за аналоговото презапасяване и дигиталното опростяване... в микс и (с)мисли... има думата S8JFOU...

Защо точно S8JFOU?

Първо трябва да уточня, че на френски името се изписва като suis-Je fou – въпрос е и означава "Луд ли съм"... остана от годините ми на графити райтър, когато го изписвах по улиците. Графити райтърите във Франция обичат да се заиграват с цифри в таговете/имената си, както го правехме като пишехме в телефоните си като тийнове... Просто реших да запазя това име когато спрях другите си дейности и се фокусирах върху правенето на музика и първия ми албум.

Най-важното нещо в света на S8JFOU е...?

Минимализмът... Да правиш големи неща с минимум инструментариум...Изхвърли тъпия си смартфон в тоалетната и отиди в местната библиотека... не знам, Go tinier с две думи...Всъщност, най-важното нещо в моя живот е Max MSP софтуера, но това може да се промени за миг...

Каква е историята на албума Cynism?

Cynism е за правенето на повече с по-малко... Да оставиш хората да си мислят, че имаш студио, фрашкано с аналогови машини, дори и да си продал всичко преди да се изнесеш в планината с най-евтината и малка пластмасова midi-клавиатура, с добри слушалки и своя компютър. Известно време използвах модуларни синтезатори, хардуер секуенсър и каквито аналогови машини се сетите... Но когато построих хижата в гората, продадох всичко и започнах да си майсторя собствени синтезатори, тогава осъзнах, че дигиталното синтезиране е адски по-интересно за мен, отколкото просто да колекционирам хардуер... Така, миналата зима се завърнах в хижата, за да направя този албум. Отделих много време за миксирането и мастеринга, така че албумът да има суровия и топъл аналогов звук, прекаран през лентов магнетофон...

Освен това, миналата Коледа, баща ми ми подари евтин мини-тромпет и започнах да се опитвам да свиря и да записвам разни неща с него... Когато си сам в хижа сред гората, без съседи наоколо, съвсем спокойно може да прекарваш дни и нощи в изучаването на нов инструмент, нали...

Защо точно това заглавие Cynism? Мислиш ли, че светът, в който живеем е циничен или..?

Думата "цинизъм", във философията, преминава през много значения и е различна от смисъла, който влагаме днес... Нарекох албума Cynism по името на най-важния философ от киническата школа – Диоген Циника (или Киник/the Cynic)... бил е човек, който се стремял към пълен аскетизъм, буквално, да живее без нищо... Например, единствените предмети, които носел били дървена пръчка и малка купичка, която да пълни с вода от фонтаните... но един ден забелязал как няколко дечица, които си играели край фонтан, оформяли с дланите си купичка, пъхали ги във фонтана и пиели направо от тях... Диоген с яд отбелязал, че толкова години е разнасял напълно безсмислено тази купичка... Именно по същия начин виждам Музиката сега – всичко без което мога да я правя, няма и да го взимам...

Освен това, напълно споделям неговата философия и нещата, които е изказал за облеклото ни, за педагогиката, за политиката и моралността... и въобще ми допада неговата свободна воля – това е толкова адекватно за днешния ни свят...

Любим трак от Cynism?

Обичам Analog Things – иронично, 100% от звуците в него са създадени с Operator (включително барабаните), а единственият ефект, който използвах бе Echo – и двете са built-in инструменти в Ableton Live Suite. Повечето продуценти днес ги смятат за ограничени и предпочитат да използват външни plug-ини, защото са по естетични... но Operator, за мен, е един от най-добрите синтезатори, които съм ползвал... Можеш да правиш, буквално, всичко с него. Вероятно някой ден ще направя цял албум само с него...

Analog Things е изграден само от 3 лейъра – един за барабаните с 4 различни Operator настройки за drumrack, друг за баса, който просто е леко сатуриран и последния е мощна синт линия, в която тонове Operator параметри и Echo ефект са пренесени в честотата на midi-клавиатура ми. Затова и текстурите, reverb-а, delay-я, и FM честотата се променят изцяло всеки път щом натисна друга нота... С този трак наистина се опитах да постигна суровата топлина на аналоговия звук, прекаран през имагинерен магнетофон, с много шум и нелинеен дисторшън... Затова го нарекох и Analog Things, за да обърквам слушателите, хаха...

Друг трак носи заглавието Happy December 13th – какво празнуваме?

Хаха, анархистите и антифашистите знаят... 13 декември = 13/12 или пресметнато с азбуката 1 = A, 3 = C, 1= A, 2 = B и се получава абревиатурата A.C.A.B = All Cops Are Bastards... и така, анархистите и антифашистите отбелязват всеки 13 декември като A.C.A.B day...

Креативния ти процес доста напомня на карантина по време на пандемия – самоизолация в хижа в планината... дали ограниченията дават повече свобода, наистина?

Както казах, по-Малкото е Повече... Не считам, обаче, по-малкото и ограничението за синоними... Ограничението е нещо, което можеш да преодолееш, да отидеш Отвъд него... По-Малкото е най-вече свързано с вещите, с комфорта или дори с пространството... А тези неща, за мен, са пълна противоположност на Свободата. Всяко едно от тях е в пряка връзка с парите, а парите са пряко свързани с работа... Не искам да работя стандартно и да притежавам прекалено много неща, и да се стресирам постоянно, че обир или пожар ще ми ги отнеме... Затова съм се обсебил само от компютъра ми, където с любимия софтуер да създавам собствени инструменти, които да споделям със света напълно безплатно, без да похарча нито едно евро или да ставам от леглото...

Що се отнася до карантината, самотата е доста приятна или дори понякога необходимост за някои хора, които прекарват месеци наред в града, в непрестанната компания на приятели. Аз, например, губя себе си и креативността си по този начин. Поне три месеца в годината прекарвам в хижата, за да се чувствам щастлив... Това доста помага, за да откриеш важните неща в живота си и да премахнеш ненужното...В гората няма публични норми или хора, които да те съдят... няма реклами, нито други обществени злини, така че, да,... има повече Свобода...

Как се постига вътрешния мир в тези пандемични времена?

Нямам отговор на този въпрос... Да останат сами или да не виждат никого от семейството си е наистина ужасно за някои хора... Но Ableton Suite V10 е фрий за 90 дни... така че може да го пробвате по време на карантината, има хиляди туториъли в Youtube. Не мислете, че Музиката не е за вас, дори и да сте над 50-годишни... Музиката не е само записването на песни и албуми, тя е звуков експеримент и разбирането за процеса ще ви направи по-щастливи и ще ви накара да чуете с други уши любимия ви артист... А някои от вас може и да композират цяла песен... Просто опитайте...

Създаваш собствени инструменти... Каква е техниката, която предпочиташ за създаване на музика? И какви цели гониш в играта Аналог vs Софтуер?

Както вече сте разбрали задълбавам все повече и повече в софтуера... особено в MaxMSP... модулирах си midi-потенциометър, който включвам към компютъра и използвам нано Korg клавиатура... Лаптоп с Ableton и MaxMSP – това е, нямам нужда от друго...

Направих си инструменти за лайв участия, защото и сега Ableton на сцена е дразнещо преживяване за мен и още повече за хората, които са дошли да ме чуят... Но и вече не намирам смисъл в притежаването на аналогови машини... Както стана дума, през 2017-а, имах студио в Париж, пълно с хардуерно оборудване, с което записах почти на 100% албума Before I Move Off... Овладяването на дигиталния синтез, както споменах, ме накара да осъзная, че мога чрез компютъра да синтезирам всеки звук, който търся... дори да пресъздам звученето на легендарен инструмент като Buchla...

Аз съм от поколението, което започна да композира на компютър. Познавам Ableton и Max for Live, както познавам себе си... Обичам идеята за свободен свят, напълно open-source ориентиран и фактът, че можеш да създадеш всичко с минимум инструментариум... А за скептиците – не познавам човек, който да разпознава 100-процентов аналогов трак от 100-процентов дигитален такъв... Беше си голям дебат преди 20 години, но... когато Yamaha пуснаха цифровия синтезатор DX7 през 1983-а всички разбраха мощта на дигиталното...

Защо избра дуото Mary + Jiem да създаде артуърка на албума?

С Jiem живеехме в един град когато започнах да се занимавам с графити, виждах много от неговите тагове по улиците, където израснах... Така и не срещнах Mary, но следя общата им работа с Jiem, която е още по-добра от неговите тийн години. Обичам наив арта, особено наив живописта, а и двамата имат уникален стил, така че просто се свързах с тях с желанието да нарисуват нещо за корицата и те се съгласиха като прослушахме заедно албума... Дадох им пълна свобода, само им казах какво не искам за проекта, и те пресъздадоха хижата ми в планината с акварел върху дърво...

3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Албумът One Day At Home на Saycet – поръчах си го за 12-ия ми рожден ден, след като го бях открил преди това на един летен лагер... Все още го намирам за невероятен и по някакъв начин отговорен за първия път когато се опитах да композирам музика.

Филмът Human Traffic също, със сигурност, ме промени...

Всеки албум на Daniel Johnston и... въобще всичко, което е правил... Самият той беше произведение на изкуството. Не познавам друг завършен артист като него днес... Да не ти пука въобще за маркетинг, да работиш с брат си, който да разпраща тишъртите и касетите, които правиш... а първият път когато се появиш на живо по MTV просто да говориш за жената, която обичаш с касетата в ръце, която си записал за нея... Този човек превръща живота в изкуство... Свободната му воля винаги ми служи за пример.

Историята, която ти се въртеше в главата докато записваше микса е..?

Всъщност, в момента работя по 31 синтезатора, които ми бяха поръчани... което адски забави и подкаста... така че реших просто да събера някои от любимите ми открития напоследък със звуци от новия ми албум, като добавих, както обичам да правя, и неиздавано парче, което записах тази година... Неиздаденото парче съдържа акустично пиано, чиито ноти са авто-генерирани от моя компютър чрез устройството, което създадох и нарекох Pitcho – в превод за хората, които не говорят техническия музикален език... просто "помолих" компютъра да изсвири каквото поиска, но в зададена от мен скала и в определено темпо... и получих Pitcho Concerto...

Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Невъзможен въпрос... всеки от нас има различно усещане и отношение към звуците... Може да бъде звук от детството ви или нещо, което дори не разбирате защо ви докосва... не знам... да чуеш и да видиш как някой плаче, за мен, е най-емоционалното нещо... или пък звукът от приглушено пиано, чиито клавиши са натискани тихо и със задържане... или пък звукът на шепната от детенце тайна... но не мога да обобщавам за цялото Човечество...

В дневника на S8JFOU следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Хаха, тайна е... не мога да споделя за следващия ми проект, защото е нещо, което не е правено преди и със сигурност ще ми отнеме повече от година работа, така че ще го запазя в тайна... Иначе, почти 100% е сигурно, че догодина ще направя още един албум, записан изцяло с Operator & Echo...

Освен това, мисля да си построя мъничка лодка за плаване, изцяло от шперплат...

Парти девиз или философия за живота, която следваш?

Сами бъдете норма и ориентир за себе си...

Днес, 3 в 1 паролата е... Forever and Ever Dub – 3 албума, които използват Dub вибрациите като морзов код за терапия на пандемичната Душа; 3 албума, които проектират бас ориентираната музика в 3 различни измерения и направления, но... винаги, там, на ръба между реалности, светове, цветове...

The Bug x Dis Fig        vs         Tunes Of Negation

                                                                    vs MachineCode

Кой? – Кевин The Bug Мартин и Фелиша Dis Fig Чен, заклет бас провокатор и нойз-технобас дива в (не)очаквано dub комбо; Сам Шекълтън, dub шаманът и неговите съ-бийтници Такуми Мотокава и Рафаел Майнхарт в ритуален рецитал; Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл или MachineCode-брейкърите на duбас системата...

Какво? – непосилната лекота на duбитието – в генотипа и на 3-те албума тук – In Blue на The Bug и Dis Fig, Like The Stars Forever And Ever на Tunes Of Negation и Every Ones & Nothings на MachineCode – е закодирано duбитието, но дълбоките бас вибрации поемат в различни посоки, за да се съберат в... граничната зона на съзнанието – там, където то винаги намира изход/портал... дори и да е хванато в капана на зимната карантина...

Кевин The Bug Мартин винаги е бил от тези музикални номади, които провокират стандартите и границите на възприятията (особено на живо) – всеки следващ негов проект/албум е различен от предходния... и неслучайно идва In Blue играта с американската нойз-технобас стилистка Фелиша Dis Fig Чен...

Най-лесно е да сложим dub-комбо авантюрата им в графата на King Midas Sound триумвирата, но In Blue е като дъб-дъга, която съдържа всички цветове от комбо арсенала на Кевин Мартин – има следи и от ембиънт-нойз игрите му с Earth, Grouper и Flame разклоненията с Burial, и дори от минимализма в проекта с Hatis Noit, но гласът на Dis Fig като ехо напомня емблематични дъб-акции с Кики Хитоми и Miss Red – Кевин и Фелиша го наричат Tunnel Sound, но дъб-ноар етюди като Come, Destroy Me, In 2 U, Levitating, Blue To Black и You излизат терапевтично от тунела на duбитието с епичен End In Blue...

Цветовете и психеделията пък винаги са били неразривно свързани в музиката на Сам Шекълтън – 13 години изминаха от култовия му Blood On My Hands пробив и с всяка следваща година Сам размиваше (като при визитата му в София) границите на duбитието до достигане на... Negation (или Небитието) – да, появата на ритуалния му ансамбъл с Такуми Мотокава, Рафаел Майнхарт и вокалистката Хедър Лий (отново с мантри тук след дебютния Reach The Endless Sea албум) бе закодирана в проекти като Freezing Opening Thawing, Devotional Songs и Behind the Glass...

В Like The Stars Forever And Ever, обаче, психеделичният (ала Amorphous Androgynous или пък Primal Forms ритуала с полския тромпетист Вацлав Зимпел) шаман прочит на бас ориентираната музика достига пълния блясък на новото duбитие измерение, започнато в Reach The Endless Sea – тематичното сливане и надграждане на първия албум идва с Water To Ashes, Mountains and Waterfalls и Naked Shall I Return до достигане на Impermanence / Rebirth... Психея-dub-пейзажът безгранично се слива с рисунките на Zeke Clough, а най-важното е, че от Другата страна на Небитието/Negation свети мотото Your Message Is Peace – няма как да не го откриете в непосилната лекота на duбитието...

Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл пък са пребродили почти всички кътчета на duбитието – от дебютния им комбо албум Environments изминаха 10 години, през които Тим и Дийн влязоха в комбо акции с ключови фигури на бас вибриращата музика (сред които и родния COOH/ Balkansky), но по-важното е, че намериха кода за разбиване на бас системата (или 0-ата и 1-ата в dub'n'drop системата).

Демонстрират го идеално в актуалния Every Ones & Nothings – King Trigger, Flat Earth, 031703, Moksha, Hollow Moon, Paperclip, BlueBeam и Mockingbird така смесват dub-2-step, техно, индъстриъл, ембиънт и дръмендбейс, че в duбитието се открива Multiverse (като бонус трака тук) или иначе казано, паралелна вселена, в която сюрреалните рисунки на Zeke Clough, разбития dub'n'drop код и ацтекското божество Kukulkan (на корицата на албума) живеят в пълна бийт хармония...

Кога? – когато непосилната лекота на duбитието се разлее по замръзналото ти пандемично тяло и цяло...

Защо? – защото My Message Is Peace & Dub... Forever And Ever...

Днес, 3 в 1 паролата е... Home (Again) Listening – 3 албума, идеални за домашните карантинни времена наоколо; 3 албума, които идват след дълга пауза за Създателите им, но оправдаващи чакането; 3 албума, които ни връщат (като полароид в джоба) към времената когато даунтемпо и чилаут не бяха мръсни кич думи и ни карат да поизтупаме праха от меката хаус мебел вкъщи...

Charles Webster          vs          Lindstrøm & Prins Thomas

                                                                   vs Kruder & Dorfmeister

Кой? – Чарлс Уебстър, британски хаус ветеран и дийп виртуоз; Ханс-Петер Линдстрьом и Томас Хермансен, две трети от норвежката света спейс диско троица; Петер Крюдер и Рихард Дорфмайстер, виенските майстер сладкари на dub-даунтемпо-хоп сладкишите

Какво? – Home (Again) Listening – наречи го даунтемпо, дийп, трип, канапе-хоп, диван-хаус... наречи го както искаш, но във времена когато дансинга е в карантина и трите албума тук – Decision Time на Чарлс Уебстър, III на Lindstrøm и Prins Thomas, 1995 на Kruder & Dorfmeister – вадят от изолацията меката мебел у дома; и трите албума са плод на комбо акции, при това дълго чакани – 11 години отлетяха от предишния комбо албум на Lindstrøm и Prins Thomas (и 15 от дебютния им общ), Крюдер и Дорфмайстер пък не са издавали като дуо (без да броим ЕР-та и лейбъл G-Stone компилациите) нищо от 1998-а насам и емблематичните The K&D Sessions, а 20 години ни делят от Born On The 24th July, последно издадения студиен албум на Charles Webster...

"The Picture is Bigger than You... Or Me" шепти Terra Deva (абонирана за дийп хаус ритуалите на Уебстър от 1995-а насам) сякаш за да подскаже, че това винаги е било така в Музиката на Чарлс (при неизброимите му алтерего и комбо псевдоними от 1992-а досега) – и тук картинката е подчинена на Музиката като споделено удоволствие (Уебстър е събрал почти всичките си вокал партньори, от Шара Massive Attack Нелсън, Terra Deva и хипнотичните южноафиканки Sio и Thandi Draai до нови комбо съмишленици като spoken-word магьосницата Ingrid Chavez)...

А дийп оди като This Is Real, Burning, Love Lives, Wait And See и епичните The Spell и The Second Spell (ко-продуцирано от Burial) търсят и намират онази магия, с която да припяваш: "When I was Young... Magic was Everywhere"...

В търсене на споделената магия са и Ханс-Петер Линдстрьом и Томас Хермансен – от предишния им комбо II опит минаха 11 години, в които от спейс диското остана само... величествения нордика синт ембиънт пейзаж... През изминалото време Prins Thomas беше по-неуморния (завъртайки епични Full Pupp лейбъл компилации, гарнирани със соло албум авантюрите си 2, III, Principe Del Norte, 5 и Ambitions), но някак успявайки да съхрани силите си и комбо Духа жив в акции с Bjørn Torske и Bugge Wesseltoft, които (най-вече тази с Буге) определят минимализма тук...

В същото време Ханс-Петер се отдаде на соло игра (но доста по-различна от Closing Shot гостуването му в София) като нишката на ембиънта се разгъна най-вече в последния му албум On a Clear Day I Can See You Forever и видео продължението му – точно там, в гланциран, в ослепително синт-о-бяло, фиорд се срещат отново с Томас, за да намерят Harmonia с бълбукащите Martin 5000 и Small Stream, ослушвайки се за Birdstrike и епичното Grand Finale, което служи за идеално Home Listening парти начало тук...

Иронично, и албумът 1995 е своеобразно начало за емблематичното даунтемпо дуо на Петер Крюдер и Рихард Дорфмайстер – замислен (и записан през далечната 1995-а) като дебютен студио албум, точно след издаването на пробивното G-Stoned EP през 93-а, 1995 така и не вижда бял свят... до мига, в който Петер и Рихард разравят архива, плъзгат фейдъра и 25 години по-късно вече имат първи албум (о, да, емблематичните микс компилации не се броят)... И когато си говорихме с Дорфмайстер за виенските потайности (при соло акцията му в София) кой да подозира, че мазето на старото им G-Stonе студио толкова време ще крие тази тайна – дали покрай турнето и кампанията за 25-те години G-Stonе, дали заради пандемичния свят, живеещ на бавни обороти, но Крюдер и Дорфмайстер най-накрая спряха King Size забвението с One Break машина на времето – тези 14 дъб-трип-хоп-ню-джаз трака не просто си играят с винтидж жанрова носталгия (въпреки че специално създадения, като времеви хотел, сайт 1995 го прави), те са изживели (и все още живеят) златните слоумоушън времена... Или просто и Kruder & Dorfmeister, като агент Купър, сънуват, че "любимата ти дъвка ще се върне на мода"...

Кога? – когато меката мебел е готова за Home (Again) Listening парти...

Защо? – защото "When I was Young... Magic was Everywhere"... а всеки иска да съхрани магията по-дълго, нали... поне во веки...