My Mir
Ela Minus – acts of rebellion
Кой? – Габриела Химено, една колумбийка в Ню Йорк с двойна диплома от Бъркли, с негасима страст към аналоговите синтезатори и към... бунта...
Какво? – they told us it was hard, but they were wrong – да, този първи сингъл от дебютния албум acts of rebellion на Ela Minus маркира не само онзи преломен (и труден) момент когато даваш нещо свое на света за пръв път, но и е добра метафора за годината, в която Светът (в различни краища и по различно време) се разтресе от бунтове (от различно естество) срещу статуквото...
Да, случайно или не, acts of rebellion идва в такъв момент, че от лична, интимна изповед се превръща в колективно усещане/желание за бунт – they told us it was hard, but they were wrong, el cielo no es de nadie (небето не принадлежи никому) и megapunk (с фрази като "There's No Way Out But to Fight" и "You Won't Make Us Stop") спокойно могат да бъдат нежни химни на мирна революция...
... dominique (с ключовото "I'm Afraid I Forgot How to Talk to Anyone Else That's Not Myself") пък може да бъде саундтрак на цяла една карантина, а tony, do whatever you want, all the time и Close (с Helado Negro, с когото Ela работи по неговия This Is How You Smile шедьовър) се превръщат в онези "little, constant, every day acts of love", които с натрупването водят до... революция... поне на Духа...
Кога? – във всеки сезон на лично|колективно недоволство...
Защо? – защото всяка революция убива своите идеали, но не може да умори онзи сбор от дребни, ежедневни acts of rebellion...
"Ала нищо не може да попречи на все по-честото настъпване на онези мигове, в които абсолютната ви самота, усещането за всеобща празнота, предчувствието, че съществуването ви се доближава до болезнена и безвъзвратна катастрофа, се съчетават, за да ви докарат до състояние на реално страдание." – тези редове принадлежат на дебютния роман По-широко поле за борбата на Мишел Уелбек, но спокойно могат да бъдат цитат от последното му творение, миналогодишния Серотонин, както и да бъдат в епицентъра на случващото се в актуалната театрална версия на Серотонин от Крис Шарков.
Всъщност, екзистенц драмата на специалиста по агрокултури Флоран-Клод Лабруст, разказана в Серотонин, има не една и две пресечни точки както с анонимния герой в По-широко поле за борбата, така и със самия Мишел Уелбек – и те далеч не се изчерпват с автобиографичните нотки в дебютния роман или с фактите, че Уелбек е учил за агроном, а третия му, наскоро сключен, брак е с китайка на половината от неговите години (да, приятелката на Флоран в Серотонин е младата, хиперсексуална японка Юзу/Боряна Маноилова, ама нейсе)...
Да, Уелбек винаги е обичал самоиронията (да си припомняме ли кроежа на собствената смърт в романа Карта и територия), но повече от всичко е пристрастен към ниските нива на серотонин... което причинява, в един или друг момент от живота, на неговите герои "усещането за всеобща празнота" по-известно като депресия (от която страда и самия той)...
Вдъхновен от документален филм за хора, доброволно "изтриващи" живота си като изчезват, за да се "рестартират" анонимно в друга среда, Флоран/Васил Читанов напуска високия работен пост, етажа от Tour Totem небостъргача и вагината на Юзу/Боряна Маноилова, които "обитава" и заживява изолирано на хотел в търсене на по-високи нива от "хормона на щастието" а.к.а серотонина...
Намира, обаче, антидепресантите и прозрения от типа: "никой вече няма да бъде щастлив в Европа", което го кара да осъзнае, че "няма достатъчно основания да живее, но няма и достатъчно основания да умре" а.к.а проклятието на съвременния човек...
Именно там, във вдлъбнатата гранична линия разделяща огромното, бяло хапче на сцената (олé за сценографа Илияна Кънчева) метафорично на две половини – едната с "достатъчно основания да живее" и другата с "достатъчно основания да умре"... именно там заживява Флоран... именно там, в тази гранична серотонин зона, с поредица от реминисценции, Флоран започва да търси механизма на своето щастие...
Само че, още в дебютния си роман По-широко поле за борбата, Уелбек споделя, че: "Човешките взаимоотношения постепенно стават невъзможни, а това намалява количеството случки, от които е изграден всеки живот. И постепенно лицето на смъртта се появява в цялото си великолепие. Третото хилядолетие изглежда многообещаващо."...
И наистина, историята в Серотонин започва с гръмко посрещане на Третото хилядолетие само, за да завърши с думите, че "То, Третото хилядолетие, идва в повече"... Количеството случки в живота на Флоран пък се свежда до (не)възможно споделено съществуване с актрисата Клер, минава през сравнението с "чуждото щастие" в лицето на Емрик/Ивайло Драгиев, състудент на Флоран, неговата Сесил и техния рухнал "замък на мечтите", за да стигне до възможността за Любовта на живота Камий/Ирмена Чичикова и идеята, че не ниските нива на серотонин, а ние самите прецакваме механизма на щастието си...
Всъщност, колкото по-дълбоко в нивата на Серотонин потъваш, толкова повече историята на Флоран се доближава до последните две фази в живота на всеки осъден на смърт – приемане и депресия... А диагнозата на лекаря на Флоран – "Вие, умирате от умора... буквално... умирате от мъка" – не само се доближава до "състоянието на реално страдание" за което говори Уелбек в По-широко поле за борбата, но и се превръща в диагноза за Човека днес... за Уморения от живеене Свят...
Въпросът е дали Изкуството (и в случая Театърът) може да бъде онова хапче, онзи антидепресант, който да балансира нивата на серотонин или...
Нивата на Серотонин се измерват на:
Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...
Защо точно Otherr?
Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...
Най-важното нещо в света на Otherr е...?
Семейството ми.
Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?
Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...
Имаш ли си любим трак от Floating Stones?
Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...
Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?
Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.
Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?
Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...
А защо избра точно MOZYK да издадат албума?
Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.
Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?
Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...
Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Човешкият глас.
Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?
Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...
В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...
Парти или житейски девиз за финал?
Do Nothing in Moderation
Етикети
Идеално знаем колко важни са първите пъти, знае го и Андрей Христозов, който дебютира при нас с документалния филм Дебют... Сега, Андрей се завръща, но този път в ново, музикално амплоа – проектът му Eorn току излезе с дебютното издание Aponama, затова сега Андрей ще разкаже повече за музата в несъществуващите думи, за Космоса на електронния звук, за Малайския кожокрил и... очаквайте свежо намигване към Айзък Азимов във финала на микса – както казва Андрей: "Траклистът е чист Бенджамин Бътън", нали...
Защо точно Eorn?
Зад името няма реален смисъл или история. Харесвам как звучи – криво, игриво и някак си чуждоземно, а и не е заето в Discogs, което е плюс!
За период от три години бях изгубил желанието си да създавам музика. Все още изпитвам трудност да дефинирам ясно причината за това, но за моя радост музата ме намери отново и ме ритна здраво по задните части. Докато се усетя в харддиска ми започнаха отново да се натрупват готови тракове.
Ритъм секциите на новите композиции са изградени от сурови и механични електронни звуци, но мелодиите и атмосферичните елементи са топли, емоционални и интроспективни. Взех решението да окомплектовам труда си и да започна процес на разпространение. Обратно на това което очаквах, изпитвам голямо удоволствие когато видя някой друг да се поклаща на музиката, която ме кара да танцувам когато няма никой наоколо.
Най-важното нещо в света на Eorn е...?
Сънната парализа.
Режисираш документални филми, записвал си музика/саундтрак за късометражни филми... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?
Субективното ми мнение, е че в дадената подредба медиумът и творческите средства са второстепенни. Най-важното е съдържанието на историята и искреността в намеренията на разказвача.
Как би разказал историята на Aponama? Защо точно това заглавие? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?
Обичам несъществуващи думи с повече гласни. Заглавията звучат сюрреалистично и абсурдно когато биват изговорени на глас.
Записите, които предстоят да бъдат издадени имат още по-дуалистичен характер. Някои от траковете, които чакат бяла светлина са чист дрон-ембиънт, а други са тежки композиции, които намират своето място в граничните райони на техно музиката и брейк-кора.
Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?
Eorn се осъществява с помощта на стара звукова карта и миди клавиатура. Въпреки, че в миналото съм работил с живи инструменти и аналогови синтезатори, не мога да сложа знака VS между тях и дигиталните технически средства. Всеки твори с каквото иска, с каквото може и най важното – с това, което му доставя най-голямо удоволствие.
Кой е отговорен за дизайна на дебютното ти издание и за Eorn логото?
Визуалната идентичност на проекта е мое дело. Създаването на обложка, лога, шрифтове и видеоклипове са занимания, които могат да отнемат доста ценно време, но рисуването с прашния ми графичен таблет е важен и удовлетворяващ елемент от работния процес.
Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?
Всички изживяхме странен период на усамотение и интроспекция. Селекцията ми е пряко отражение на това странно явление. Миксът започва с новоиздадени техно и електро композиции и завършва с класически транс парчета, които не спирах да слушам в тийнейджърските си години.
Траклистът е чист Бенджамин Бътън.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?
3. Mittelstandskinder ohne strom – Coming
Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Предполагам, че и двете страни на монетата имат своите плюсове и минуси. Възможен е щастлив край и в двата наратива в зависимост от характера на главните персонажи. Важното е хората, които слушаме и създаваме тази музика да се подкрепяме и да се ценим.
Понеже не съм особено клубна натура, чак след издаването на Aponama научих за много български артисти, лейбъли и заобикалящите ги кръгове. Според мен вече не можем да говорим за потенциал, а за осъществена реалност. Всичко друго е въпрос на време и гледна точка.
Къде се намира вътрешния мир според Eorn? И как се стига до него?
И аз си задавам постоянно този въпрос... Може би в звездите. С реактивен двигател.
Според теб, като продуцент и режисьор, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Човешкият глас.
Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Гледал съм няколко филма с подобен сюжет и мисля, че това не е добра идея. В моята глава д-р Елинор Ароуей прави фатална грешка. Ако обаче се намирам в ситуация, в която съм задължен да изпратя нещо, бих изпратил един Малайски кожокрил. Да си ги вземат обратно!
В дневника на Eorn следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Работа, музика, рисуване, танци... На 3 октомври правим промо парти на сингъла в пловдивския Wunderbær – зад пулта ще сме аз и железния резидент Denitza. Ще изпратим топлото време и злите духове както подобава!
Парти девиз за финал?
Kосмирай се!
