My Mir

Време е за юбилейния 50-ти епизод от подкаст сериала... И тъй като Еклектиката винаги ни е лежала на сърцето времето е идеално за среща с проекта NOCKTERN и дебютния им албум Scavengers, който те ще представят премиерно на 15 май в Пространство 108. Казваме Те, защото от соло проект на Стоимен Стоянов, NOCKTERN бързо се превърна в епичен триумвират, в който еклектиката не е мръсна дума, а повод за стилни експерименти... Повече за Scavengers и NOCKTERN като жив организъм разказва, с думи и музика, Стоимен Стоянов, така че време е за... юбилейно ноктюрно с...

Защо точно NOCKTERN? И каква е историята зад създаването на проекта?

NOCKTERN беше името, което избрах, за да мога да започна нов музикален живот след като няколко години бях активен под друг псевдоним. Исках да заложа нова концепция за музиката си. NOCKTERN идва от Nocturn – музикална форма в класическата музика най-вече за пиано, а в изобразителното изкуство се използва за нощен пейзаж.

След три години работа по първи албум се роди и No Sugar Added. В него експериментирам основно с класически акустични инструменти и на места с електроники, преминавайки от джазова през ембиънт и трипхоп форми.

Две години по-късно излезе и Pieces of Lyla – триптих-портрет на момиче в три различни психологически и емоционални състояния. Този албум е ценен за мен понеже отново ме отвори към пианото като инструмент. Години наред го избягвах и не бях писал основно за този инструмент и по естествен начин той се завърна в палитрата ми от изразни средства.

Започнах работа по нов албум (този път дългосвирещ), в който исках да се потопя повече в електрониките и експеримента със синтезатори, но в съчетание с акустични барабани и електрически китари. Така през 2019-а година се запознахме с Борис Малеванов, който вече участваше в две групи и имаше сериозен опит зад барабаните. Но това, което ни събра беше желанието за експеримент и музициране без ограничения. Така с него започнахме работа по албума и първия сингъл, Dark Water, вече като дуо – измина година работа по следващите парчета и концепцията на албума като част от по-голямата картинка, наречена Scavengers.

Тогава, в началото на 2021-а, се присъедини и Дидо (Деян Пешев) – познат в хардкор средите като част от Last Hope, но и от Them Frequencies, където двамата с него години наред правихме музика и турнета. Освен това е познат и като създател на бранда Barehands Society. Именно с него успяхме да завършим албума понеже ни липсваше точно онова, което той добави в The Great Silence и NoStalgia. Така албумът получи своето крайно звучене. Scavengers преминава през различни епизоди и последните две парчета затвориха арката на цялостната концепция на албума. От поп през рок и индъстриъл до нео-класика. Историята е завършена.

Най-важното нещо в света на NOCKTERN е...?

Да нямаш задръжки и предразсъдъци към музиката. Както за себе си и творчеството си, така и към чуждото. Експериментът е най-важното нещо, което изгражда един артист и за това той трябва да наблюдава и анализира без да се затваря в своите собствени разбирания, а константно да се опитва да е съпричастен с усещанията на другите, както и да се вслушва във вътрешния си глас.

Защо точно дебютния ви албум носи името Scavengers? С каква история ще запомниш записването и създаването на албума?

Scavengers са същества, които оползотворяват намереното и използваното. Понякога за собствени егоистични цели, но и понякога за да създадат нещо за общо благо. Такива са голяма част от видовете в животинския свят. Има грабливи птици, мършояди, но има и такива, които създават нещо ново, което е за благото и на другите видове. Искахме да пренесем тази концепция и в човешкия свят и да наблюдаваме социума през тази призма. Всяко от парчетата е история за среща с такъв индивид. Понякога ни преследват, понякога ние сме хищниците. Накрая завършва с осъзнаване и намиране на себе си.

В парчетата The Hound и The Great Silence определено се усеща бекграунда ти като вокалист на хардкор бандата Them Frequencies – кога и защо реши да превърнеш и NOCKTERN в групов проект с привличането на барабаниста Борис Малеванов, с участитето на Дидо, на SAÍGO в Hollow... и въобще каква формация ще възприеме NOCKTERN на концерта на 15 май?

На 15-ти май NOCKTERN ще излезе като трио с Дидо. Сайго също ще присъства, но като гост-музикант. LilTrip или иначе казано Ангел Mytrip Симитчиев ще открие концерта, а Иван Шопов също ще влезе в акция, но с модуларен сет. В момента трио форматът за нас е перфектен и ще продължим да работим в този състав.

Имате ли любим трак от Scavengers, особено за лайв изпълнение? Каква е историята зад него?

Да, може би The Hound. Тази песен беше експеримент, който искахме да направим – дали след Hollow, което е поп парче с алтърнатив-рок китари и барабани в края, ще можем без песенна форма или популярна структура да направим рок песен без китари. Според нас резултатът е интересен. А след като Дидо се включи в това парче за лайв изпълнението и сложи китарите, тогава на мен ми стана любимо. С Дидо сме свирили много пъти заедно, но никога не бяхме пробвали такова нещо. Съчетанието между синтетичния бас и фъза на китарата особено в последната част при модулацията в хармонията гъделичка точно тези места в мен, които ме карат да искам да правя още музика.

Scavengers завършва със соло пиано парчето Home – пианото ли е твоят "Дом" (освен пиано издания като Pieces of Lyla си правил и Piano Day концерти), откъдето тръгва Всичко... и върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Може да се каже че е мой дом, да. Това е инструментът, с който имам история още от ранна възраст. В каквито и музикални приключения да се впускам накрая пианото е това, което ме връща към началото на музикалния ми път.

В бъдеще пианото отново ще бъде елемент от творчеството на NOCKTERN, но палитрата от придружаващи елементи ще се разширява. Акустичния инструмент в съчетание с електроники е нещото над което ще се концентрираме още повече.

Ако NOCKTERN е жив организъм, каква част от Тялото му е всеки от вас?

Всеки от нас е Всичко. В момента, може да се каже, че основно аз продуцирам музиката, но все пак бандата е млада и тепърва всеки ще си намери мястото. Това което е интересно при нас е, че и тримата имаме инпут като един организъм, но всеки от нас има възможността да бъде главата, да дава началния тон така да се каже или да пренастрои някое парче по такъв начин, че то, като самостоятелен организъм, да си заживее живота, който заслужава. Няма его – целта е музиката да стане възможно най-добре.

Може ли да споделите повече за видеото към Scavengers и въобще колко важна е визуалната страна за музиката на NOCKTERN?

Понеже едноименното парче Scavengers не е песен или трак, който да предполага класически музикален клип заради протяжността, структурата и дължината си, а искахме да имаме визия към него, ние решихме да се насочим към хора, които имат опит във филмовата сфера. Затова се обърнахме към Виктория Караколева, с която бързо се сприятелихме и веднага се вдъхнови от проекта. Тя ни насочи и към екипа на Four Elementz, които взеха присърце сценария на Вики. Така се роди идеята за един късометражен филм с музиката на Scavengers, нещо което не си бяхме представяли че ще успеем да направим. Три дни снимки, всякакви премеждия, трудности и генерално... удоволствие, с което успяхме да заснемем историята, която реално е вдъхновена от музиката. А да видиш на фона на твоята музика такива таланти и професионалисти като Иван Бърнев и Аделия Виктор (в ролите на двата персонажа, за които си писал музиката) е просто мечта, която се сбъдна.

Кой е отговорен за артуърка на албума Scavengers и защо се спряхте точно на тях?

Отговорникът за всичко визуално всъщност е четвъртия член на групата – Лина Иванова. Тя стои зад криейтива и изпълнението. Това което е ценно при нея е, че тя държи на цялостна концепция за албума, лайв шоуто и на усещането за проекта. Отделно тя си намери екип, с който да реализира обложките. Хората, които много помогнаха за това са Анжела Пенчева и Владимир Балканов. А за обложката на първия сингъл и за видеото към него отговорен е Ramble Rattle.

Концертът на 15-ти май ще бъде подплатен с мапинг и светлини, за което е отговорна Поли Герасимова. Това, което ни привлече в нея е, че технологията в нейните спектакли е в перфектна симбиоза с музиката и с цялостното усещане за шоу. Нещо, което искахме да имаме на концерта. Да бъде цялостен експириънс, където музиката е в ядрото, но не е единственото нещо. Така концепцията за концерт придобива завършен вид и се разгръща изцяло.

За нас е важно хората, които са част от NOCKTERN да искат да дадат всичко от себе си и винаги да търсят начини за реализацията на идеята без да си слагат ограничения. Да искат да учат нови за тях неща и да бъдат чувствителни към изкуството.

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?

Puscifer – The Underwhelming

Deftones – Passenger (Mike Shinoda Remix)

Autolux – Soft Scene

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация, например, издавайки дебютен албум?

Това е един доста комплексен въпрос. Зависи от ситуацията и целта на дадения артист. В днешно време имаме неограничен достъп до информация, разнообразие от платформи и инструменти, които спомагат процеса и е абсолютно възможно един артист да твори и да менажира дейностите около издаване на сингъл, албум и т.н. Същевременно, има едни камъни по пътя, които биха били отместени от пътеката много по-лесно, ако се намеси професионалист, независимо дали говорим за мениджър, промоутър, буукър, юрист със знания по авторско право и т.н. Ако искаш работата ти да е на ниво и да се развиваш, рано или късно, според мен, намесата на екип от хора, с познания в различни сфери, е задължителна.

Къде се намира вътрешния мир според NOCKTERN? И как се стига до него?

Там където вдъхновението, усилията и хубавия резултат се срещнат.

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Според мен са два – единият е може би любимия ми инструмент – звукът на ARP Odyssey в басовия регистър с пълен драйв. Това дава усещането за пълнота и мащабност, както и за агресия, каквато има на доста места в музиката на NOCKTERN.

Другият е на пианото. Нежността и интимността, която можеш да извлечеш от него са безгранични.

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Плоча с албума All Melody на Nils Frahm.

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Не харесвам: Изкуственият пиар и маркетинг.

Високото его.

Нуждата да правиш лъскав продукт.

Обичам: Технологиите. В момента живеем във времена, в които аналоговата и дигиталната технологии са на толкова високо ниво и много артисти експериментират с новите инструменти, което дава много на сцената и на самата музика. Реално възможностите са огромни.

В дневника на NOCKTERN следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Концертът за дебютния албум, естествено... Работа по нова музика и с нови музиканти за колаборация. Плановете са страшно много, не знам дори дали в следващите месеци ще можем да ги изпълним. Но всички в NOCKTERN сме свикнали да се нагърбваме с повече отколкото можем да носим в името на някаква вдъхновена цел.

Парти девиз/житейско мото за финал?

Аз не съм от най-големите купонджии. Даже предпочитам да си стоя вкъщи и да правя музика или просто да пътувам, но веднъж на 45 месеца излизам и тогава никой не знае как ще завърши вечерта :)

Съвет: прекалявай, но не го прави често :)

Leon Vynehall – Rare, Forever

Кой? – Леон Вайнхол, британски факир на кросоувър хаус трипа.

Какво? – Калейдоскоп ∞ – когато казахме, че Всичко Тече, Всичко се Променя и Леон Вайнхол знае идеално как звучи всичко това бяхме наясно, че Вайнхол няма да повтори концептуален шедьовър като албума Nothing Is Still... И все пак, Rare, Forever започва именно там, където свърши Nothing Is Still трипа – реещите се като птици струнни и синт линии, и саксофон в Ecce! Ego!, Alichea Vella Amor и във Farewell! Magnus Gabbro го напомнят, само за да дойде Mothra и да поясни ювелирно, че концепцията е друга...

На дневен ред е вътрешен калейдоскоп, улавящ фрагментарни вибрации и амбивалентни емоции (точно както се чувствахме всички през пандемичната 2020 година) – усеща се желанието на Вайнхол за все по-вокален израз на чувствата, било като ритъм акцент в Mothra, An Exhale и Worm (& Closer & Closer) или като основен инструмент (Snakeskin ∞ Has-Been подсказва продуцирането на Вайнхол за речитатив агенти като Kam-Bu, Wesley Joseph)...

усеща се страстта към покриването на целия спектър от бийт емоции (както Вайнхол го направи в DJ-Kicks изданието си), а полетът на Dumbo разкрива бъдещата дестинация на един бийт-оператор, колкото и той да твърди, че няма да действа по-различно в тромпет-медитативния епилог All I See Is You, Velvet Brown...

Кога? – в залеза на пандемията, когато All I See Is... Rare клубове, отворени Forever...

Защо? – защото Животът е калейдоскопично шарен и Леон Вайнхол може да ви разходи из целия му спектър...

Andy Stott – Never The Right Time

Кой? – Анди Стот, британски мастер на броукън техно поемите.

Какво? – Точно Време: Ще бъде Бийт и Поезия – да, пандемичната 2020 година промени и забави доста неща (всред които и обявения, но не и в актуалния саунд вид, албум на Стот), както албумите Luxury Problems и Faith In Strangers намериха точното време, в което мантроподобните вокали на Алисън Скидмор да допълнят броукън-дъб-техно пъзела на Стот... Всъщност, Never The Right Time намира Точно-Време-то (в бийт-времевия континуум), където да подреди фрагменти от саунд арта на Анди Стот в близките 10 години (от We Stay Together изданието до It Should Be Us миниалбума през 2019-а) – има време за броукън-техно-поп (ала Too Many Voices албума) в Hard to Tell, The Beginning и епичния заглавен (ала Faith In Strangers) шедьовър Never The Right Time;

има време за дъб отклонения (в Dont Know How и Away Not Gone), както и за ембиънт импресии в Dove Stone; има време и за брекбийт-саунд-дизайн игри в Answers и Repetitive Strain, а пианото в When It Hits (също като чудната фотография на корицата на албума) доказва, че за да уловиш фрагмент от Поезията на Живота не само трябва да си на точното място, в точното време, ами трябва да имаш и точните сетива, с които да разбереш, че си го уловил... А Анди Стот я владее играта на фрагментарна бийт поезия, уверили сме се и на живо...

Кога? – когато търсиш Answers, но е все повече Hard to Tell кога битието ти дава знак, защото моментите на прозрение са... Never The Right Time...

Защо? – защото When It Hits... It Hits точните фрагменти от Живота... пък бил той и броукън-пандемичен...

След годината на Кино по време на карантина пренасрочената Киномания (този път от 8 до 22 април, пълната програма е тук) отново Е на линия... Отново Е време за доброто старо аналогово (макар и 30-процентово) ходене на Кино, както и за VR Мания... Отново Е време за Оскар 2021 претенденти и за вашите лични Киномания фаворити, а ето ги нашите, защото...

Киномания Е... Ново Българско Кино – да, симпатичен е опитът за пренаписване (и изсвирване) на Оркестър без име за новите поколения, каквато е комедията Голата истина за група Жигули, но ние залагаме на новата българска драма в:..

Страх – 8 април, 19:00, НДК - Зала 1

България, 2020, 100 мин

режисьор: Ивайло Христов

с участието на: Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Стоян Бочев, Иван Савов, Мирослава Гоговска, Красимир Доков, Кристина Янева

Разбрахме, че "Каръкът е болест неизличима", а още по-страшна такава е... Страхът – Ивайло Христов идеално знае това и за кадем играе отново монохромно със сходен екип (мастер операторът Емил Христов, монтажистът Тома Вашаров) и сходни трагикомични правила по границата между смеха, гнева, страха и абсурда... Да, преди няколко години новинарските хроники се наводниха с безумни срещи от мигрантски вид по границите на България, но горската среща тук между мигранта Бамба (музикантът по призвание Майкъл Флеминг) и овдовялата учителка Светла (Светлана Янчева) не толкова стреля по фобиите на абсурдното ни общество, а по-скоро се цели в Страха от... Промяната – толкова актуален днес, колкото желана е Промяната от Светла.

Сцени от живота на една актриса – 19 април, 20:00, Люмиер

България, 2020, 88 мин

режисьор: Иван Владимиров

с участието на: Радина Кърджилова, Йордан Ръсин, Мимоза Базова, Мариана Крумова, Боряна Пенева, Стефан Денолюбов, Стефка Янорова, Антоний Аргиров, Александра Василева, Иван Тонев, Ивана Папазова, Цветан Алексиев, Павлин Петрунов, Йосиф Шамли... и със специалното участие на: Валентин Ганев, Иван Бърнев, Ивайло Христов, Владимир Пенев, Мариус Куркински, Асен Блатечки и Светлана Янчева

Филм във филма е трик, който режисьорът Иван Владимиров е използвал и преди (а именно в Кецове), но в настоящия му филм целта е друга – младият режисьор Петър (Йордан Ръсин) снима документален филм в търсене на причините за самоубийството в бетонна стена на партньорката си и актриса Мария-Елеонора (Радина Кърджилова) само за да разбере, че версията и Истината за Живота ни никога не съвпада с тези на Другия... Онзи, когото уж познаваме... Онзи, с когото уж споделяме Живота...

Късата клечка – 16 април, 19:00, Люмиер

България, 2020, 86 мин

режисьор: Димитър Петков

с участието на: Китодар Тодоров, Руслан Мъйнов, Никола Стоянов, Валери Йорданов, Захари Танев, Елизабет Марангозова, Вяра Коларова, Боряна Маноилова, Мирослав Петров

Четирима милиционери, една изневяра, един труп и една обща мръсна тайна – всяка битова драма може да бъде умален модел и метафора на обществото, в което живеем... Въпросът е кой ще изтегли късата клечка и тайните ще рухнат като стълбовете на социализма... защото рано или късно, те винаги рухват...

Киномания Е... Фестивал на Фестивалите – да, селекцията от филми тук или са получили вече награди (като Земя на номади), или напълно заслужават по-големи такива, а ние избираме:..

Човешкият глас – 10, 11, 13, 16, 17, 18 и 21 април

Испания, 2020, 30 мин

режисьор: Педро Алмодóвар

с участието на: Тилда Суинтън

Една жена, едно куче, едни чакащи куфари, един шикозен апартамент, една брадва, една туба с бензин, един телефон и... един мъж, който не се появява – във вещите ръце на мастер на съспенса като Алмодóвар тези елементи обещават вулкан от емоции (дори за 30 минути), а като добавим Тилда Суинтън, операторът Хосе Луис Алкайне на Кожата, в която живея и едноименната пиеса на Жан Кокто може да очакваме само... болка и величие...

Земя на номади – 10, 11, 16, 20 и 22 април

САЩ, 2020, 107 мин

режисьор: Клои Джао

с участието на: Франсиз Макдорманд, Дейвид Стратеърн, Линда Мей

Роуд филмите за пътуването като метафора за Живота зачестиха напоследък – явно Човечеството отново е изгубило посоката – а Клои Джао оставяйки Живота просто да тече пред камерата, на ръба на всекидневната поезия и документалистиката (все пак Франсиз Макдорманд и Дейвид Стратеърн са единствените актьори сред автентичните кемпъри тук), и оставяйки "дома на колела" на овдовялата бивша учителка Фърн просто да следва пиано импресиите (на Людовико Айнауди и Олафур Арналдс) по пътя, та Клои Джао е напипала вярната посока към Автентичното, към Поезията на Живота, към филмовите награди... и ако не Оскар, то я очаква бляскаво бъдеще "down the road"...

Фестивалът на Рифкин – 10, 11, 16, 17 и 19 април

САЩ/Испания/Италия, 2020, 92 мин

режисьор: Уди Алън

с участието на: Уолъс Шоун, Джина Гършон, Елена Аная, Луи Гарел, Кристоф Валц, Сержи Лопес, Стийв Гутънбърг, Тами Бланшард, Дъглас Макграт

12 години след Вики Кристина Барселона Уди Алън се завръща в Испания (неслучайно има негова статуя в Овиедо), но този път за кинофестивала в Сан Себастиан – да, Рифкин е типичен киносноб, но дори и той не може да устои на Магията на Киното (която тук се лее в цитати и монохромни намигвания обилно като испанско вино), както неговата съпруга (Джина Гършон) не може да устои на сценария на нахакан млад режисьор – о, да, Уди Алън локацията мени, но нрава (и автободливите диалози) никога!

Сянката на шпионина – 18 април, 19:00, НДК - Зала 1

Великобритания/САЩ, 2020, 111 мин

режисьор: Доминик Кук

с участието на: Бенедикт Къмбърбач, Мераб Нинидзе, Рейчъл Броснахан, Джеси Бъкли, Мария Миронова, Владимир Чуприков

След филмовия си дебют На плажа Чезъл предимно театралния режисьор Доминик Кук явно е решил да остане в 60-те – този път на прицел е Студената война (все по-актуална днес) и ядрената криза в Куба, която кръстосва пътищата на британския бизнесмен Гревил Вин/Бенедикт Къмбърбач и шпионина Олег/Мераб Нинидзе в пъзел (заснет от Оскар 2021-номинирания оператор Шон Бобит), изпълнен с обрати и ескалации ала Джон Льо Каре.

Пътуване към спомените – 12, 13, 14, 17, 19 и 21 април

Великобритания, 2020, 93 мин

режисьор: Хари Маккуин

с участието на: Колин Фърт, Станли Тучи, Пипа Хейууд, Питър Маккуин, Нина Марлин

Говорихме вече за роуд филмите като метафора за Живота, а животът на диагностицирания с ранна форма на деменция Тъскър/Станли Тучи предстои да остане "без листа" (ако ползваме метафората от Бащата) – не на такова мнение, обаче, са неговият партньор Сам/Колин Фърт и китарния минимализъм на Кийтън Хенсън, които превръщат едно пътуване в пълноценна ода за Живота...

Слънчеви деца – 8 и 18 април

Иран, 2020, 99 мин

режисьор: Маджид Маджиди

с участието на: Али Насирян, Джавад Езати, Таназ Табатабаей, Роохола Замани

Слънчевото училище е благотворителна институция, чиято мисия е да образова уличните и работещите деца и 12-годишният Али и неговата банда от трима приятели влизат в него, но само защото в тунел в земята под него е скрито съкровище – да, иранското кино е скрито съкровище и Слънчеви-те деца ще ви покажат защо е така...

Киномания Е... Фестивал на френския филм – да, по традиция Киномания представя широк спектър от франкофонски филми, но ние се спираме на:..

Сбогом, глупаци! – 10, 11, 13, 14, 15, 18 и 21 април

Франция, 2020, 87 мин

режисьор: Албер Дюпонтел

с участието на: Виржини Ефира, Албер Дюпонтел, Никола Мари, Мишел Вийермоз

И в предишния филм на Албер Дюпонтел Ще се видим там горе имаше издирване на изоставено дете, както и колоритно трио в акция – в случая, детето е на фатално болната 43-годишна фризьорка Сюз, а депресираният Жи Бе и незрящия архивар г-н Блен превръщат търсенето в... намиране на 6 награди Сезар.

Киномания Е... Киното и неговата история – от гранде Фелини панорамата през In memoriam ретроспективите, посветени на Мишел Пиколи и сър Шон Конъри, които загубихме през 2020 година до специалната VR Мания селекция от филми с виртуална реалност, Киното е преди всичко поклон към историята и Живота, които живеем в различните им измерения...

Фелини на духовете – 11, 13 и 14 април

Италия, 2020, 100 мин, документален

режисьор: Анселма Дел'Олио

Да, пандемичната 2020 година така и не позволи да отбележим подобаващо както 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини, така и 60-годишния юбилей от появата на Сладък живот – е, документалният филм (взел заглавието си от филма Джулиета на духовете) на Анселма Дел'Олио ще поправи тази несправедливост със силата на картите Таро, на медиум срещите (с Джудита Машоша, личната гадателка на Маестрото) и на пребогатия архив от всички измерения на магията Фелини.

Киномания 2021 | 8 – 22 април | е в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема, Влайкова и културен център G8