My Mir
Изгарянето на крити тайни и съкровени желания, написани на хартия, може и да е стар (южно)италиански ритуал за скъсване с миналото в търсене на нов живот, но неслучайно именно този обичай е залегнал в началото на 25-ия 007 филм Смъртта може да почака, с който Даниъл Крейг се прощава (след 5 филма) с Бонд одисеята.
Всъщност, 2022 година ще маркира 70 години от излизането на първия Бонд роман Казино Роял на Йън Флеминг и 60 години от началото на филмираната (в продължение на 25 филма) шпионска одисея на Бонд... Джеймс Бонд... като първата авантюра на британския агент (Шон Конъри) го среща с Д-р Но в Ямайка.
Да, неслучайно, именно на този карибски остров намираме Бонд и сега... естествено, след като 5 години по-рано е прекарал бурно-експлозивен уикенд в южна Италия с Мадлен Суон (Леа Сейду), след който името на доктор Суон, за Бонд, е изписано на лист горяща хартия...
Да, още с "встъпването си в длъжност" (в Казино Роял) Даниъл Крейг промени образа на Бонд (дори любимия му коктейл), а историите на емблематичния МИ-6 агент от отделни филми без всякаква връзка помежду им се превърнаха в минисериал, чиито предишни части (Казино Роял, Спектър на утехата, Скайфол и Спектър) не само е добре да си гледал, за да знаеш какво се случва на екрана в момента, но и създават детайлна и пълнокръвна Бонд биография...
И ако гледаме "животът" на Бонд като сериал, то нищо чудно, че попада в ръцете на Кери Йоджи Фукунага (натрупал опит и награди с първия сезон на Истински детектив), който тук опитва (къде успешно, къде – не толкова) всякакви трикове (превърнали го и в първия режисьор със сценаристки кредити в историята на 25-те Бонд филма), така че Смъртта може да почака да не е "поредния 007 филм"...
Амбициозно, но не и непосилно в компанията на виртуозен оператор като Линъс Сандгрен (Американска схема, Ла Ла Ленд, Първият човек) и класик като Ханс Цимер (не че саунд дизайна му тук може да се мери с епохалния Дюн), които знаят как да боравят с драмата, така че да не гледаш "поредния 007 филм"...
Затова и тук се нарушават "правилата" като "разкриват" още в самото начало главния антагонист на Бонд, прецизно-"отровния" злодей Луцифер Сафин (Рами Малек)... Затова и мисията на Бонд тук напипва пулса на "модерните заплахи" – нанобот зараза, която поразява хора с определени ДНК особености (ДНК спиралата от пистолети в началните надписа на филма е неслучайна ирония, почти колкото трикратното пандемично отлагане на Смъртта може да почака)...
Затова и тук ще има Бонд-прецеденти като използването на три модела Астън Мартин (дори прототипа Valhalla) и... най-важното – акция на едновременно действащи двама 007 агенти, Джеймс 007/Крейг и Номи 007/Лашана Линч, които колкото и иронично (и политкоректно) да се заиграват, че "това е просто номер", всички знаем, че не е...
Затова и златния кримка принцип cherchez la femme тук ще се надгражда – дори не говорим за ироничните намигвания за отношенията на Бонд с/към Жените, а за първия пълнокръвен и пълноценен образ на "момиче на Бонд", какъвто е Мадлен Суон/Леа Сейду, която дърпа и конците на историята...
Затова и тук ще има време за най-големия прецедент в Бонд биографията – да, Казино Роял, Спектър на утехата, Скайфол и Спектър доказаха, че Джеймс може да има минало, настояще и бъдеще (и проблеми) като всеки реален човек (може и такава да е била идеята на Йън Флеминг), но само Смъртта може да почака дава на Бонд... Семейство, с вечната драма около създаването и запазването на такова...
А когато излезеш от зоната на Егото "имаш цялото време на света" да се измисляш наново... дори Смъртта се превръща в късче горящ сценарий...
Смъртта може да почака е в 2D, 3D, IMAX 3D и 4DX кината
vs 
Кой? – Амон Адонай Сантос де Арауйо Тобин... или бразилският саунд дизайн виртуоз с толкова артистични псевдонима, колкото имена има дадени по рождение... Stone Giants, Figueroa, Only Child Tyrant, Two Fingers, Cujo...
Какво? – Би(йт)поляризация на Живота – когато преди 2 години Амон Тобин "възкръсна" (след 8-годишна пауза) с албума Fear in a Handful of Dust и нова концепция за издаване на музика (чрез собствената абонамент-платформа Nomark) едва ли някой смело е предполагал, че Тобин ще се озове в "окото" на творчески циклон, който ще издухва не по два, ами по три и повече албума на година (да не споменаваме и страничните му комбо акции с Thys, Current Value и Little Snake)... Първо бяха неговите лични Long Stories, Only Child Tyrant отклонението с Time to Run, Two Fingers компилацията Fight! Fight! Fight!, вокалното Figueroa амплоа с ювелирния The World As We Know It, за да се стигне до тазгодишните West Coast Love Stories под алтерегото Stone Giants и How Do You Live с печата на рожденото Тобин име...
Да, нишката, свързваща всички музикални Амон-проявления е играта с модуларни синтезатори, както и вокалното Figueroa амплоа (чуйте Sweet Inertia и Best Be Sure), така че ако искате да усетите наистина къде във времево-бийт-пространствения континуум се намира Тобин в момента, вземете в тандем именно албумите How Do You Live и West Coast Love Stories, които събират всичките му алтерегота в едно...
Комбо преливането между модуларни синтезатори, вокални ефекти и семплирането на акустични инструменти и звуци е ювелирно в тракове като How Do You Live, Sweet Inertia, In a Valley Stood the Sun, Now Future, Black as the Sun, West Coast Love Stories, Metropole, Best Be Sure, A Well Run Road, Stinson Beach, The Girl With the Great Ideas (That I Steal) и Fairweather, които разкриват защо силната музикална поляризация на Тобин живее в абсолютна хармония и симбиоза.
Кога? – двата албума са идеални за подреждане на пъзела от плуващи есенни облаци, техниколор-листопад и една-две капки (порой) меланхолия...
Защо? – защото Ти избираш How Do You Live, но с Амон Тобин в саундтрак-крачка Пътят е поне две идеи по-приятен...
Ludovico Einaudi vs Hania Rani 
Кой? – Людовико Айнауди, италианският властелин на пианото и нео-класиката; Хана Ранишевска, полската дива на 88-те клавиша, по-известна като Hania Rani...
Какво? – Чуй Киното – да, говорим за филмова музика... говорим за два албума-компилации – Cinema от Людовико Айнауди и Music for Film and Theatre от Hania Rani – с лично селектирано от авторите кино по ноти... акустични композиции, които не само превръщат филмите (и пиесите), в които са включени, в поезия от звук и картини... не само създават петолинието на Живота на героите, чиято история разказват, но и както чудесно обобщава режисьорът Шейн Медоус: "Когато Айнауди седне зад пианото това, което преди не е било филм, става филм"...
Да, Айнауди е ключовата фигура в музиката и на двата филма (обрали важните кинонагради тази година) Земя на номади и Бащата (без самият той да получи дори номинация за музика – релевантност на Оскари и прочие статуетки ли, що ли), но авантюрата на Людовико с киното по ноти датира преди повече от 30 години, когато започва да композира за театрални и танцови представления...
Да, Cinema е магнум компилация (с 28 композиции), която събира късчета от живота на самия Айнауди, както тези филмови теми подреждат пъзела на героите, чиито филмови истории разказват – от Le Оnde (от едноименния дебютен пиано албум на Айнауди и филма Aprile през 1998-а), през Histoire Sans Nom (от филма Sotto Falso Nome) и Dietro Сasa, Fuori dal Мondo, Berlin Song и Nuvole Bianche (от This Is England антологията на Шейн Медоус)...
Ascolta, Time Lapse, Walk, Fly, Run и Experience (от френския хит Недосегаемите и в Мама на Ксавие Долан), та се стигне до My Journey темата от Бащата и пъзела от творчеството му с Oltremare, Petricor, Golden Butterflies и Low Mist в Земя на номади...
28 хем интимни, хем епични, но винаги фини теми, които пресъздават Поезията (и на Екрана, и в Живота), така че когато отново чуеш брилянтна симбиоза между пиано и струнни аранжименти (да, като тези при Макс Рихтер и Олафур Арналдс) да знаеш че си попаднал в дома на Киното и вътрешния мир... в Дома на Людовико Айнауди...
Пианото също винаги е било Дом и за Hania Rani – дори младата Хана да не бе дала това метафорично заглавие Home на втория си албум (след дебютния триумф с Esja) пак щеше да бъде ясно, че 88-те чернобели клавиша изграждат Вселената, в която Hania Rani диша, живее и твори (отначало камерна музика като Айнауди, а после колаборации с Christian Löffler, Hior Chronik и бенда ù tęskno) до днес...
Всъщност, именно миналогодишния Home подсказа гранде кинематографията на нейната музика (със серията брилянтни видеоклипове за F Major, Tennen, Leaving и едноименното Home), така че появата на Music for Film and Theatre никак не е случайна – тази лична селекция е още по-ценна и с факта, че освен специално композираните филмови теми The Beach, Trip to Ireland, The Locker Room, At the Hospital (от дебютния ù саундтрак за филма I Never Cry) и Journey, In Between и Prayer (от миналогодишния филм xAbo: Father Boniecki) включва и невлязлото, но ювелирно изпълнение Ghosts от постановката Pradziady на режисьора Михал Здуник, работил с Хана и по пиесата Нора, чиято тема поставя финалната кода/щрих на компилацията тук...
Специална е и колаборацията Soleil Pâle с режисьора Нийлс Кастийон (виновен и за кинотрипа във F Major) като именно нефилмовите (иначе казано театрални и танцови) композиции включени тук доказват, че Hania Rani не само чува Киното, но скоро и То (голямото Кино) ще я слуша неистово...
Кога? – когато искаш да чуеш Киното...
Защо? – ако Киното е Поезия в Картнни, то Музиката е ритъмът, в който Те (Картините) се движат...
"Pleased to Meet you Hope you Guess my Name But what's puzzling you Is the Nature of my Game" – когато тези строфи от Ролинг Стоунс класиката Sympathy For The Devil тъкмо заглъхват, за да отстъпят място на емблематичната Call Me Cruella тема на Florence + The Machine във финала на новата Дисни-винтидж авантюра Круела вече ще е станало ясно, че иконичната Круела де Вил ще се радва не само на симпатия, емпатия, но и на тотално различен angle/поглед (и предистория) към злодей-амплоато на маниакален преследвач на далматинци.
Всъщност, този емпатичен подход на преосмисляне на емблематични Дисни-злодеи започна още в Господарка на злото... Сега, 65 години след издаването на романа 101 далматинци на Дороти Доуди Смит, 60 години след първата анимационна Дисни адаптация и 25 години след игралната версия с Глен Клоуз (която е ко-продуцент на историята тук), е идеалното време да разберем как и защо се ражда Круела де Вил...
Истини, постистини... да, както често се случва в живота в днешно време и съдбата на малката Естела (Типър Сийфър-Кливланд) е белязана от няколко Лъжи маскирани като Истини... И както черното и бялото се срещат в нейните коси, така и животът протича като вечен сблъсък между добрата и лошата половина – вътре в нас, извън нас, навсякъде около нас...
Лондон, 70-те години... Времето на Боуи, на глем-рока (саундтракът на Никълъс Бритъл е еклектичен, наистина) и зародилата се пънк-анархия, на живот и мода без граници и задръжки... Времето, в което би се появила Круела де Вил, наистина...
Но няма да ви казваме как Естела се превръща в Круела – Ема Стоун се справя чудесно, с тонове чар, хумор и грим, в това обяснение, въпреки че на моменти прилича повече на Аликзандър Маккуин в акция (о, да, ще има номинации за костюми), отколкото на зъл гений на Отмъщението...
Няма да ви казваме, че Майка на тази трансформация е Баронеса фон Хелман/ Ема Томпсън – актрисата, изиграла Памела Л. Травърс, която пържи на бавен огън самия Уолт Дисни за правата за филмиране на Мери Попинс, сега е муза-катализатор за създаването на емблематичен Дисни-злодей като Круела де Вил – въпреки че повече прилича на злобна и злокобна сестра на Мерил Стрийп от Дяволът носи Прада...
Няма да ви казваме, че Круела де Вил всъщност обича кучета, обградена от всеотдайния мелез Бъди и хитрия пинчер-хамелеон Уинк, като дори подарява далматинците Понго и Пердита – да, един куп сценаристи (начело с Тони Макнамара и Дейна Фокс) съшиват къде с черни, къде с бели конци историята на Круела с тази на 101 далматинци, така че небрежно и на място да се появят верните де Вил крими-хумор-агенти Джаспър/ Джоел Фрай и Хорас/ Пол Уолтър Хаузър...
Няма да ви казваме, че заради обилния саундтрак на Никълъс Бритъл (в който, парадоксално за Круела, има повече американска, отколкото британска музика) на моменти де Вил предисторията прилича на безкраен видеоклип (режисьорът Крейг Гилеспи има пребогат актив в рекламата), но овладян (поради опита на Гилеспи с биографични драми като Аз, Тоня), така че да прилича на правдиво житие и битие на един измислен зъл гений като Круела...
Само ще кажем, че Черно-Бялата есенция на Круела де Вил е идеалната метафора за преосмисляне и емпатия в живота, така че да не го виждаш нито в черно, нито в бяло... Всичко е въпрос на angle (или на далавера според българските субтитри)... Та, далаверата е, че Круела е идеален герой, с който дори и децата да разберат, че Светът не е просто Черно-Бял, нито е Бял на Черни петна...
Круела е в кината
