My Mir

Човек или Звяр – такава дилема стоеше във водовъртежа на Оскар-овия Формата на водата, но този въпрос играе ключова роля и в новата ноар-приказка за възрастни Улицата на кошмарите на Гийермо дел Торо.

Някак още с първите кадри на римейка на ноар класиката, от далечната 1947-а Улицата на кошмарите (по едноименния роман на Уилям Линдзи Грешам), докато гледаш надвисналите над главата на несретника Стантън Карлайл/ Брадли Купър здрачни облаци и по-късно леещия се дъжд/сняг от неприятности, в главата ти сякаш изплува и започва да се носи крилатата фраза "Пътят към Ада е постлан с добри намерения."...

Да, такива добри намерения като на Клем (Уилем Дефо в поредна силна поддържаща роля), собственикът на пътуващия панаир/лунапарк, който дава подслон и работа на Стан и менажира истинска човешка галерия на декаденса – от колекция с консервирани ембриони до Човека-урод – неслучайно, "Човек или Звяр" е лайтмотив, който ще се върти като колело на късмета в Улицата на кошмарите...

Такива добри намерения като на симпатичната двойка, медиумът Мадам Зина/ Тони Колет и Пийт/ Дейвид Стратеърн, партньорът ù менталист, които вземат Стан под шлейфа на ментализма, за да му предадат тайните (и опасностите) в изкуството на четенето на мисли, желания – хората искат да бъдат забелязани, да бъдат разказани ще кажат те, а Стан ще потвърди...

Такива добри намерения като на Стан Карлайл/ Брадли Купър, който уж разчита знаците и потребностите на другите, дори иска да осъществи Мечтите им, като тези на "електрическото" момиче Моли (чаровно-невинна Руни Мара ала амплоато ù в Каръл), а всъщност, отчаяно (по схемата достатъчното никога не е достатъчно) и в сляпа (нали е медиум с превръзка на очите) самозаблуда гони своя Шанс, своята американа Мечта – да, образът доста напомня героите му в Limitless, Думите и Американска схема, така че думите през сълзи в поразяващия финал удрят право в целта: "Човече, роден съм за тази роля"...

Такива добри намерения като на д-р Лилит Ритър (Кейт Бланшет умее хипнозата на съблазняването, да), психоаналитикът в услуга на обществото, чийто внушителен архив от сесии с пациенти е по-дълбок от белезите по тялото ù и по-опасен от пистолета в дамската ù чантичка – неслучайно на въпроса какво ù се е случило, тя философски ще заключи: "Животът ми се случи!"...

Такива добри намерения като на Гийермо дел Торо, чиито Чудовища и митични създания присъстват във филмите му само и единствено за да разкрият по-добре човешката природа и Формата на това, което ни прави... Хора... или ни превръща в Чудовища, съответно – неслучайно дел Торо е избрал сходен екип с притчовата Формата на водата (е, Ричард Дженкинс е в тотално различното амплоа на енигматичния богаташ Езра Гриндъл тук, но камерата на Дан Лоустсен е все така ноар въздействаща), за да зададе важния въпрос: "Човек или Звяр?"

Отговорът никога не е еднозначен (дори Човека-урод си повтаря глухо "не съм такъв, не съм такъв"), но ако "Пътят към Ада е постлан с добри намерения", то Улицата на кошмарите е павирана с... Изборите, които правим...

Улицата на кошмарите е в кината

Романът Улицата на кошмарите е в книжарниците

Bonobo – Fragments

Кой? – Саймън Грийн или мастер шефът на даунтемпо гурмето.

Какво? – Седморката на Bonobo – точно 5 години ни делят от януарския Migration, шестият албум на Саймън Грийн, но сякаш нищо, дори пандемичния смут и образ, не са засегнали зоната на безграничен комфорт, в която изпадна Bonobo след Black Sands и The North Borders албумите.

Формулата за комбо акции и продуциране на хит сингли ключово работи и тук като в седмия албум тематично играят седем гост-артиста – когато Саймън Грийн рестартира fabric-микс компилациите, малко преди пандемията да пусне кепенците на музикалния свят, посоката бе зададена и неслучайно (предвид траклиста на fabric presents...) във Fragments играят и Джордън Ракай (в Shadows), и O'Flynn – сублимното Otomo (или съпровод на японски) не само е под епичния съпровод на формацията 100 каба гайди и напомня защо Bonobo е мастер в семплирането, но и намигва както към Black Sands миналото, така и към Bicep-актуалната вълна в UK кросоувър хауса, яхната и от O'Flynn.

От друга страна, животът на Грийн в Ел Ей нямаше как да не отведе и до три комбо акции с американа вокалисти – Джамила Уудс в Tides, Kadhja Bonet в Day by Day и From You с Joji.

Да, нещо подобно (но по-добро) сме чували и в The North Borders, и в Migration, въпреки че именно Ел Ей осигурява най-интригуващата среща тук – струнните аранжименти на факира Мигел Атууд-Фъргюсън и арфата на Лара Соможей в Elysian, Counterpart и Polyghost не само намират съвършена симбиоза със синт модуларните опити на Саймън Грийн, но и връщат носталгично към по-старите Bonobo албуми, които не играеха така хит-фрагментарно, а моделираха и наслагваха музикални теми в едно цяло и тяло.

Тяло, което, иначе, е свикнало до откат с Bonobo запазеното мастер семплиране в Rosewood, Sapien, Closer и в Age of Phase... Иначе казано, чакаме фаза следваща във фрагментарния пъзел на Саймън Грийн...

Кога? – когато каба гайдите в Otomo оповестят дали краят на пандемията ще премине под съпровода на световното Bonobo турне.

Защо? – защото животът днес е по-фрагментарен от всякога, а 7 е щастливо число – така Саймън каза...

Amek 061 – Vanishing Standards II

Кой? – втори сезон на лейбъл бийтсериала Vanishing Standards с участието на Ангел Mytrip Симитчиев, Иван Шопов, NIANDRAZ, Valance Drakes, Zhe Pechorin, krāllār, EVITCELES, KANZ, Vanity Productions & Rangelova, Musical Statues...

Какво? – Partners in Crime – да, описахме първата серия на лейбъл компилацията Vanishing Standards като силует, който здрачно броди по широки жанрови алеи, докато не изчезне в зимната мъгла, но всъщност, и в първата част, и сега Силуетът размива в себе си две (и повече) фигури на Partners in Crime (да, крими тематиката на Vanishing Standards обложките е отделен ключов въпрос), които се превръщат в Partners in Sound...

Да, във Vanishing Standards II отново (като в 15-те трака от първата серия) на фокус са понякога неочакваните, но винаги интригуващи комбо акции – Ten Of Swords играта на NIANDRAZ и Иван Шопов (освен, че е едно от редките вокални творения в Amek каталога) ювелирно синтезира (с лайтмотива "Със Ума... и Духа") почти цялата Amek философия...

Духът като ембиънт бездната, в която потъва цялата средна част на компилацията с Boundless комбината на Rangelova с Vanity Productions (визитиралия това лято съосновател на Posh Isolation, Кристиан Стадсгард) и в Waiting Line триумвирата на Shentov и Lukanov с Amek героя Ангел Симитчиев или пък в новите (за Amek Collective семейството) включвания на KANZ с Alpha Emitter и на Haraqia с Handywork...

Умът като перфектно балансираната симбиоза между разум и сантименти в In The Space of Reasons на Богдан Симеонов, в откриващото Acorn Barnacle на Musical Statues (иначе казано, Маргг 1000 Names), в Indulgence на EVITCELES, в Soul On Ice комбината на Entrenched и krāllār, в Weak Humans, Wise Demons на Valance Drakes (ремиксиран от Anthony Baldino) или в Days завръщането на Анджелина Zhe Pechorin Мичич (гостувала и във Vanishing Standards, и този август на живо), както и в еуфоричния Eclipse бисер на енигматичния XI-N...

Въобще, ако се върнем към крими нотките в кориците на Vanishing Standards, единственото престъпление, което може да извършите е да подходите с безразличие (или Нелюбов) към тези лейбъл компилации, както и да не очаквате "Със Ума и Духа" третия сезон на Vanishing Standards сериала.

Кога? – да се консумира "Със Ума... и Духа" в нощта на 13 декември, на специално Vanishing Standards II listening парти в Koncept Space... или във всеки ден и нощ, които криминално подронват стандартите ти за Живот...

Защо? – защото Продължението е майка на Знанието... To Be Continued...

BADBADNOTGOOD – Talk Memory

Кой? – Александър Совински, Честър Хенсън и Лиланд Уити... или канадското ювелирно фюжън трио BadBadNotGood, което остави в миналото култ кавърирането и влезе смело в бъдещето на неортодоксалния джаз.

Какво? – Нотите на Паметта – да, помним идеално концертното лято на 2018-а и как отсъствието на оригиналния BBNG кийбордист Матю Тавареш (заменен от Джеймс Хил) никак не се отрази на брилянтната лайв BBNG атмосфера... Помним и че, преди точно 10 години, Алекс и Честър (и Мати) издадоха дебютния BBNG албум, но още в III-ия беше ясно, че ще оставят запазената си култ марка акустично свирене на хип-хоп хитове в миналото...

Помним и че след IV-ия албум (последния в компанията на Мати) BBNG загатнаха с Late Night Tales компилацията за любовта си към бразилската музика, та ако има нещо, което говори за нотната еволюция в актуалния Talk Memory албум, то това са композиции като City of Mirrors...

... Beside April, Love Proceeding и Talk Meaning – всички те украсени с невероятните струнни аранжименти на бразилската легенда Артур Верокай (и неговия ансамбъл, в който "греят" и цигуларя Николай Сапунджиев, и челистката Емилия Вълова)...

Да, BBNG винаги са имали чудни колаборатори (списъкът е предълъг, да не изброяваме), дори пилотния сингъл тук Signal from the Noise е ко-продуциран от Floating Points, а в акция влизат и електрическата цитра на Laraaji (в Unfolding (Momentum 73), перкусиите на Карийм Ригинс (в Beside April), арфата на Брандий Йънгър и саксофона на Терас Мартин в Talk Meaning.

Но именно начинът, по който Алекс, Честър и Лиланд боравят с мелодията тук доказва, че нотите на Паметта са изключително селективни и ще осигурят на пандемичните ти есен и зима не само цвят и смисъл, но и... Бъдеще...

Кога? – когато искаш да разгониш сивата облачност на ежедневието...

Защо? – защото Паметта е селективна, но само когато избереш да загърбиш Миналото, тогава може да видиш Бъдещето...