My Mir

"Безделието е Майка на всички пороци" цитира тази латинска сентенция ерудираният андроид Дейвид (от пролога Прометей на хорър сай-фай "сериала" Пришълецът), но тя може и да звучи като: Безделието е Майка на всички... порочни кинопродължения, в чиято мрежа тази година Холивуд се оплита здраво. Годината, в която Ридли Скот ще отбележи 80-годишен юбилей, не само ще ни направи свидетели на продължението на неговата свещена сай-фай класика Блейд Рънър, но и самият Ридли ще ни разкаже зловещата история на генезиса на Пришълецът.

Да, предисторията започна в Прометей (който едва ли се е татуирал в съзнанието ви като съществена част от Пришълец митологията), затова в неговото продължение Пришълецът: Завет Ридли Скот не губи време в паралели, препратки и откриване на липсващите парчета от пъзела, а взима само най-същественото (съзиданието на Дейвид/Майкъл Фасбендър и оцеляването му в компанията на доктор Елизабет Шоу/Нууми Рапас), за да изпълни празнините със свещена Пришълец носталгия.

Да, всичко в Пришълецът: Завет е заченато и родено от Носталгията – като се започне от Даниълс (Катрин Уотърстън отново в тандем с Фасбендър след семейния им тормоз в Стив Джобс) – героинята ала гарсон, която да напомня за иконичната Елън Рипли.

След това се мине през косвени намигвания (като появата на бордовия компютър Майка, емблематичните Пришълец яйца или плетената каубой шапка на един от пилотите, досущ като в Пришълци от 1986) и директни сцени-препратки като отклоняване от курса и отзоваване на енигматичен сигнал (началото на оригиналния Пришълец от 1979)...

или като хорър-напомпаните трансформации след зараза и всевъзможните опити за терминиране на Пришълеца (най-много е наблегнато на спомените от Пришълци), та се стигне до сцени под душа (като в Пришълец 3), майчините метафори за инкубирането на Пришълеца от Човека (като в третата и четвъртата част от поредицата) и... появата на онзи, емблематичен Пришълец образ, който да пробуди отново Кошмара.

Всъщност, най-хубавото, което прави Ридли Скот при завръщането си към историята на Пришълеца (все пак, той остави режисурата в ръцете на Джеймс Камерън във втората част, на Дейвид Финчър в третата и на Жан-Пиер Жьоне в четвъртата) е, че се опитва да съхрани тук есенцията на Ужаса в Пришълец митологията – онези зловещо тихи мигове на неизказано, непоказано, които раждат Кошмара преди самата Буря.

В Пришълец митологията самите Пришълци никога не са били най-страшното, най-плашещото... А и след появата на Пришълецът минаха почти 40 години, всевъзможни блокбъстър чудовища (кое от кое по-кошмарно) се изредиха на хорър парад по екраните... Сигурно и на Ридли Скот му е било ясно, че затова само Носталгията няма да бъде достатъчна, а ще има нужда и от нов Злодей...

И колкото повече прилича на Човек, толкова по-добре, защото хората са най-големите чудовища, нали си знаете... Андроидът Дейвид (развиващ все повече човешки качества) и неговият синтетичен наследник Уолтър (имената им са симпатично намигване към Дейвид Гилър и Уолтър Хил, продуцентите, замесени във всички етапи от Пришълец "сериала" досега) може и да спечелят на Майкъл Фасбендър титлата за най-добър злодей тази година.

Обвит в адекватни (тук-там) философски препратки, със съспенс музиката на Джед Кърцъл (който след Макбет, в компанията на брат му, режисьорът Джъстин Кърцъл и с Фасбендър в акция отново, идеално знае как се гради зловеща атмосфера) и с прецизната кинематография на Дариуш Волски (умеещ да кръстосва епично и интимно като в Карибски пирати и Марсианецът), образът на Дейвид/Уолтър наистина може да бъде и Майка, и Баща, и Завет на Ужаса – онзи, тихия, хладнокръвно-ерудиран, който ражда Злото преди самия Апокалипсис.

Иначе, като всички порочни кинопродължения, Пришълецът все повече напомня на политическа формация със стари трикове и схеми на нов глас, с политически и социално коректни персонажи (екипажът на колониалния кораб Завет е направо джендър-демократичен) в постоянна трансформация в името на спечелването на Мандата.

И при двете манипулацията на истината е манифест, и при двете премълчаното и скритото е по-важно от казаното и показаното, а Промяната е в хибернация и спи криогенен сън до... следващите избори. В Пришълец конституцията следващата изборна сесия (с кандидат-продължението на Пришълец пролога) се очертава през 2019 – точно 40 години след генезиса на Злото.

Пришълецът: Завет е в IMAX, 4DX и Dolby ATMOS кината

Johnny Jewel – Windswept

Кой? – Джон Паджит, американски синтпоп Jewel, който, същински Принс в Пейсли парк (само че неговият лейбъл се казва Italians Do It Better), дирижира, продуцира и менажира ритуален кръг от групи като Chromatics, Glass Candy, Symmetry, Desire и Heaven.

Какво? – Любимата ти дъвка отново ще се върне на мода – да, тази реплика от Туин Пийкс сигурно не е толкова емблематична като "Совите не са...", но сигурното е, че агент Купър и компания отново ще се върнат на мода, както е сигурно, че синтпоп мистиката с марката Johnny Jewel не отстъпва на Бадаламенти класиката. Да, неслучайно, Дейвид Линч избра именно ретрошик синт естетиката на Джони за освежаване на музикалния свят на Туин Пийкс – и двамата обичат мистиката и съспенса (енигмата с издаването на Dear Tommy, дългоочакваното продължение на Kill for Love албума на Chromatics все още не е разплетена и е дълбока почти колкото Черната дупка в Туин Пийкс), и двамата не устояват на винтидж изкушенията (връзката на Джони с аналоговите синтезатори е като тази между Купър и Даян), а Червената стая сякаш е перфектния мизансцен за Chromatics страстите.

Затова, съвсем естествено, заглавното Windswept сакс-инжектира с нов живот началната Туин Пийкс тема, Motel и The Crimson Kiss сякаш хореографират танца на Джуджето; Missing Pages, Between Worlds, The Flame, Heaven и Stardust (неслучайно завършва с надписа Last Night I Had The Strangest Dream) извикват като ехо драмата с дневника на Лора Палмър; Strobe Lights и Insomnia обещават зловещи инвазии от Духа Боб, а Blue Moon не само слага поантата, с любимия Chromatics глас на Рут Радлет (която ще ни радва и очите в новия Туин Пийкс сезон), но и обявява, че Синьото е новото Червено... поне в новата Туин Пийкс колекция.

Кога? – в Blue Moon нощите, когато Windswept ти шепне саксофонично, че Motel авантюрите не завършват със Stardust сънища, а с думите: Flame, Walk with Me!

Защо? – ако за Дейвид Линч идеите са риби, то Johnny Jewel знае как да плува с тях и да ги лови.

K▲NZ е Калоян Гаврилов, бийт агент с издания за лейбъли като WTF is SWAG, KOMPONENTI, Mahorka и е половината от лайв техно дуото 80s Clash. Именно страстта му към лайв електроника акциите ще го събере на 12 май в Studio EW с добре познати герои като Goro, Cyberian, Mytrip, Evitceles за всеобща бийт вакханалия на живо, така рядко срещана в родната клубна флора и фауна. Затова, докато наоколо се лее ембиънт и дъб техно с марката K▲NZ, си говорим с Калоян за вечната Live vs DJ дилема в електронната музика, за морето на бийт несигурността, за Космоса на вътрешния мир и за...

Защо точно K▲NZ? 

K▲NZ е прякор, който имам много отдавна. Когато почнах да правя опити за създаване на някакви тракове просто кръстих първия си файл kanz-xxx (не помня кой беше точно, но е бил хип-хоп инструментал със сигурност). Някъде от 2004-та съм с него и някак си не мисля, че мога да го сменя вече.

Най-важното нещо в света на K▲NZ е...?

Да не губя искрата, да имам вдъхновение и да мога да правя това, което обичам. Понякога е много трудно.

Как се отнасяш към вечната дискусия Live vs DJ в електронната музика? И какъв е лайв сетъпа, с който обичаш да работиш?

За мен, двете неща са напълно различно изкуство и трябва да се разглеждат като такива. Винаги се забавлявам когато свирим с Дики (Димитър Славков от 80s Clash) или някой друг приятел, защото емоцията е много по-силна. Хората разбират когато на живо се опитваш да ги отведеш някъде и проявяват разбиране при грешките например, това му е чара. За лайв имам много семпъл сетъп: MacBook с Ableton Live и два Launch Pad-а, които ползвам за тригери. Много от нещата съм записал предварително в студиото. Забавата започва когато свършат и трябва да изкарам някой синтезатор и да почна да свиря акорди с клавиатурата на лаптопа.

Когато се гмурнеш в Sea Of Uncertainty... несигурността или сигурността дават повече творческа свобода?

Аз съм зодия Водолей, тоест ходещ въпрос "защо". Никога не си казвам, че конкретен трак е добър или завършен, а че следващият ще е по-добър. За това конкретно съм uncertain* дали ще се хареса на хората. Uncertainty is the name of the game.

Част си и от техно дуото 80s Clash... пътят към успеха за българските продуценти минава ли през коалицията или...?

Ами, наскоро четох една статия, че повечето колаборации са пряк път за посредствени резултати. Има нещо вярно в това, защото повечето ми приятели музиканти са тежки интроверти и нихилисти и трудно може да ги изкараш от домашното студио, където се чувстват най-добре и съответно дават най-добрите резултати. Музиката е нещо персонално. От друга страна аз имах късмета да срещна много талантлив музикант като Дики, от когото съм научил много. Нашата сила е, че сме на една вълна винаги когато свирим. Разбираме се с един поглед какво трябва да стане в даден момент от лайва. Хубаво е да имаш приятели продуценти, които ти дават градивна критика, която може да не е положителна всеки път.

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Ами, възможно е. Мога да дам примери като Страхил Велчев (KiNK) и Иван Шопов (COOH/Balkanskу). Според мен, те успяват да се менажират сами и да се борят с дедлайни и тур дати развивайки се в това, което правят. Мисля, че най-трудното е да се издържаш с работа, докато можеш да си позволиш да го правиш само от музика. Балансът семейство-работа-музика е много труден.

В музиката гониш ли целта "дебютен албум" или предпочиташ ЕР-то като изразно средство?

Дебютен албум със сигурност. Много се надявам да го направя в някакъв момент, тъй като това е голяма крачка за всеки артист. В албума имаш пълна свобода да покажеш всички цветове и лица, които имаш. Албум се прави с визия и идея, а моите идеи са спорадични на моменти. Може би ми липсва самодисциплината, но ако бях подреден човек сигурно щях да съм счетоводител (No Disrespect към професията).

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Няма история, това са цветове, които харесвам. Напоследък доста слушам ембиънт и експериментална музика и съм се придържал в тази стилистика. Просто подбрах парчета, които са ми интересни, надявам се и на слушателите.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да бъдеш себе си. Когато правиш нещо истинско то стига до хората.

Къде се намира вътрешния мир според K▲NZ? И как се стига до него?

Вътрешният мир... Може би в годините на себеусъвършенстване. Ако успееш да си най-добрия за теб самия, неминуемо си такъв и за околните.

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Пластмасова бутилка от Coca-Cola. Тя е обект, който може да даде ясна представа за настоящото състояние, в което се намираме. Агресивен маркетинг, консумеризъм, пластмаса от петрол и малко поп арт.

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Харесва ми това, че е много достъпна за хората, които искат да започнат да се занимават. Има много компании, които бълват нови и интересни софтуер и хардуер инструменти, които помагат за вдъхновението и те карат да подхождаш към продуцирането по различен начин. Няма как да не споменем и безбройните онлайн платформи, благодарение на които формираме вкуса си и намираме нови артисти. Преди години това не беше така, а качествената музика се намираше много по-трудно.

Това, което не харесвам е малко контрадикция на гореспоменатите три неща. Достъпността свали качеството (има много посредствени лейбъли в момента). Не харесвам изкуствено създадения хайп около някои артисти от типа 3 note wonders. Не харесвам и това, че много малко артисти имат идентичност напоследък.

В дневника на K▲NZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Лайв среща на 12 май в Studio EW. И после отново студийни записи. Имам ново студио и ще се фокусирам върху правенето на нови тракове там.

Парти девиз за финал?

Quality Over Quantity.

Forest Swords – Compassion

Кой? – Матю Барнс, ливърпулски бийт хипнотизатор, освен всичко друго, замесен и в бъдещия албум на Massive Attack.

Какво? – Душа като Дрон – неслучайно, Барнс озвучи първия, изцяло заснет с дронове, филм In The Robot Skies – музиката на Матю винаги е звучала сякаш се носи из въздуха, сякаш левитира и попива от/във всичко наоколо. И ювелирните The Highest Flood, War It, Exalter наистина напомнят като ехо вибрациите от дебютния Engravings албум, но докато с него се гмурваш в необятен океан от мистика и древна (като света) митология, то с Compassion сякаш правиш бейсджъмп скок в бездната (като света) на човешката Душа.

Със запазената Forest Swords щампа от семплирани, като мантри, вокали (обогатени сякаш от работата на Матю по съвременния танцов пърформанс Shrine), с панорамно разгърната докрай гама на бийт емоциите (от епично-хорова оркестрация, през натурални дзен перкусии и пиано-сакс-блус моменти) Panic, Arms Out, Vandalism, Sjurvival, Knife Edge и Raw Language те отвеждат до съкровените кътчета на онова, единственото непреходно в нашия декаденс материален свят (неслучайно, в артуърка на албума ще откриеш не само фотографии на хора приели, като Сизиф, да бутат Камъка на битието си, но и фразата We'll Be Dust One Day) – да, целта е Душата, пътят е емпатия, за да има Хора и Утре...

Кога? – в Dense Truth нощите на Panic атаки, Exalter страсти и Arms Out истини, докато Raw Language на смирението не те събуди за нов Живот.

Защо? – защото Светът ни стои на Knife Edge, а пътят към Sjurvival минава през Compassion.